Предговор

В качеството си на Европейски омбудсман често ме питат „До каква степен институциите на ЕС Ви изслушват?“ Настоящият доклад има за цел да даде статистически отговор на този въпрос, като разгледа съответствието на институциите с решенията на Омбудсмана. През 2015 г. степента на съответствие е 83 %, което е второто най-високо равнище до момента. Въпреки отличния резултат от 90 %, който постигнахме през 2014 г., с удоволствие отбелязвам, че в над четири от всеки пет случая институциите на ЕС предприемат действия по исканията на омбудсмана.

По-конкретно, в 130-те случая, в които Омбудсманът е направил предложения по случаи, приключени през 2015 г., институциите са дали 108 положителни отговора. Други 135 случая бяха уредени от институциите. 12 от 18-те проверени институции са получили 100 %, докато Комисията, която отговаря за повечето случаи пред Омбудсмана, е получила 82 %.

Особено съм доволен от отговорите на институциите в стратегическите разследвания, които проведохме. 43 от 45-те предложения, отправени към институциите в контекста на тези стратегически проучвания, бяха приети в области, вариращи от преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) до процедурата на Европейската гражданска инициатива и от съвместните операции на Frontex по връщане до политиката на сближаване на ЕС. В по-общ план приложението към настоящия доклад съдържа много примери за случаи, в които Омбудсманът е убедил администрацията на ЕС да подобри работата си, и предоставя преглед на редица подобрения в областта на обществените услуги, които са довели до това. Те включват решението на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия да установи процедури за проверка на допустимостта и оценката при отпускането на безвъзмездни средства, разработването от Комисията на нови комуникационни инструменти за увеличаване на участието на обществеността в процеса на вземане на решения и подобрени процедури за подаване на сигнали за нередности в рамките на гражданските мисии на Европейската служба за външна дейност.

Намалението на спазването на изискванията от 2014 г. до 2015 г. обаче очевидно буди съжаление. Във време на множество кризи в рамките на ЕС всеки отказ за изпълнение на констатация на омбудсмана може да се разглежда като пропусната възможност за справяне с истинска гражданска жалба или административен недостатък. Ще продължа да работя с институциите на ЕС, за да постигнем възможно най-високия стандарт на обслужване, който обществеността има право да очаква от нас.

Емили О'Райли

16 декември 2016 г.

Докладване

1. Въведение

В настоящия доклад се описва степента, в която институциите на ЕС [1] са отговорили конструктивно на предложенията, направени от Европейския омбудсман през 2015 г. Тези предложения са под формата на решения, препоръки, критични забележки и допълнителни забележки.

В раздели 3, 4 и 5 по-долу се обяснява какво представляват решенията, препоръките, критичните и допълнителните забележки на омбудсмана. Новите „разпоредби за прилагане“ на Омбудсмана, които влязоха в сила на 1 септември 2016 г., засягат до известна степен начина, по който използваме тези термини. Въпреки че разследванията, обхванати в настоящия доклад, са проведени в рамките на предходните ПР, по-долу обясняваме промените, когато е уместно.

2. Правомощия и процедури на омбудсмана

Омбудсманът помага на физически лица, дружества и сдружения, които имат проблем с институция на ЕС [2]. В същото време тя служи на обществения интерес, като помага на институциите да подобрят качеството на предоставяните от тях услуги. Освен да разследва жалби, омбудсманът може да започва разследвания и по собствена инициатива.

Омбудсманът може да изиска от съответната институция да предостави информация, да прегледа нейните досиета и да вземе показания от длъжностни лица. Тези правомощия се съдържат в Устава на омбудсмана [3] („Устава“). Когато счита за целесъобразно да направи това в конкретен случай, омбудсманът призовава институцията да преразгледа позицията си, да предостави правна защита или да направи общи промени за в бъдеще. Ако институцията откаже да сътрудничи, тя може да привлече политическо внимание към даден случай, като изготви специален доклад до Европейския парламент.

3. Решения

Ако омбудсманът счита, че дадена жалба може да бъде разрешена, той търси решение със съответната институция въз основа на член 3, параграф 5 от Устава [4]. Една от целите на промените, въведени през 2016 г. в разпоредбите за прилагане на Омбудсмана, беше да се улесни и ускори намирането на решения, които премахват лошото управление.

4. Препоръки

Ако омбудсманът установи лошо управление, тя издава това, което член 3, параграф 6 от Устава определя като „проект на препоръка“. Препоръките, отправени към институциите, се публикуват едновременно на уебсайта на омбудсмана. Новите ИП на Омбудсмана изискват препоръките да се използват за разглеждане на всички констатации за лошо администриране преди приключването на дадена проверка.

5. Критични бележки и допълнителни бележки

В миналото отхвърлянето от страна на дадена институция на предложение или препоръка за решение е довело до редица възможни резултати, включително приключване на случая с „критична забележка“. Критична забележка информира институцията за това, което е направила погрешно в конкретния случай. В забележката се посочва нарушеното правило или принцип и (освен ако не е очевидно) се обяснява как институцията е трябвало да действа в контекста на случая. Институцията докладва в срок от шест месеца, ако това бъде поискано от омбудсмана. В 63 % от случаите, в които през 2015 г. е установено лошо управление, случаят е приключен с критична забележка.

„Допълнителна забележка“ има за цел да служи на обществения интерес, като помага на съответната институция да повиши качеството на своята администрация в бъдеще. За разлика от препоръката или критичната забележка, допълнителната забележка не се основава на констатация за лошо управление и не предполага порицание на институцията, до която е адресирана.

Новите разпоредби за прилагане заменят понятието за критични забележки с понятието „констатации за лошо администриране“ и заменят понятието за допълнителни забележки с понятието „предложения за подобрение“.

6. Предложения за решения и препоръки, приети през 2015 г.

През 2015 г. институциите на ЕС приеха общо 15 предложения за решения, а 14 препоръки бяха приети. Три препоръки бяха отхвърлени от Комисията, въпреки че тя осигури положителни последващи действия във връзка с последващите критични забележки и в трите случая.

Таблица 1 — Решения и препоръки, приети от институцията през 2015 г.

В приложението към настоящия доклад са обобщени случаите, в които е прието предложение за решение или препоръка. Един от тези случаи заслужава специално споменаване като „звезден случай“, който следва да служи като модел за други институции за това как най-добре да реагират на предложенията на омбудсмана.

7. Последващи действия във връзка с критични забележки и допълнителни забележки, направени през 2015 г.

През 2015 г. в 19 решения бяха направени 22 критични забележки, а в 30 решения бяха направени 76 допълнителни забележки [5] Едно решение може да съдържа повече от една забележка, като и двата вида забележки могат да бъдат включени в едно и също решение.

Таблица 2 — Критични и допълнителни забележки, направени през 2015 г. по институции

Институциите бяха приканени да отговорят на забележките в срок от шест месеца. С едно изключение [6] бяха получени отговори на всички забележки, направени през 2015 г., макар и със закъснение в някои случаи.

Като се вземат предвид заедно критичните и допълнителните забележки, процентът на задоволителните последващи действия е 81 %, което е спад в сравнение с рекордното равнище от 94 % през 2014 г. Последващите действия във връзка с допълнителни забележки са задоволителни в 92 % от случаите, докато процентът на задоволителни последващи действия във връзка с критични забележки е 41 %, което е рекордно ниско равнище. Най-високите стойности, регистрирани до момента, са 100 % през 2008 г. по отношение на положителните последващи действия във връзка с допълнителни забележки и 88 % през 2014 г. по отношение на положителните последващи действия във връзка с критични забележки.

Прегледът на отговорите на институциите на критични забележки показва, че дори след приключване на проверката някои продължават да оспорват констатациите на Омбудсмана и да повтарят аргументите, които са изложили по време на проверката. Въпреки че по някакъв начин е възможно да се разбере, че след като дадена институция е изправена пред публична критика от страна на омбудсмана, ѝ е трудно да предприеме конструктивни последващи действия, важно е институциите да са готови да извлекат поуки от проверките на омбудсмана и да се стремят да намалят риска от възникване на подобни проблеми в бъдеще.

Таблица 3 — Задоволителни отговори на забележките, направени през 2015 г. по институции

Приложението към настоящия доклад включва подробен анализ на всеки от случаите, в които са направени една или повече критични забележки и/или допълнителни забележки. Четири от последващите действия заслужават специално споменаване като "звездни случаи".

8. Степен на цялостно спазване на изискванията от страна на институцията

Общата стойност по отношение на спазването на предложенията на омбудсмана през 2015 г. е 83 %. Степента на съответствие се основава на броя на положителните отговори на предложенията за решения, препоръките, критичните и допълнителните забележки, направени по случаи, приключени през 2015 г. От 130 случая институциите са предоставили 108 положителни отговора [7]. Институциите уредиха още 135 проверки, започнати от омбудсмана.

Както е видно от таблица 4 по-долу, степента на съответствие варира значително в различните институции — от 100 % в много случаи до 33 % в най-лошия случай. Въпреки че тези статистически данни често се основават на много малко случаи, всеки резултат, по-нисък от 100 %, означава, че институцията не се е съобразила с предложение, направено от омбудсмана.

Таблица 4 — Степен на цялостно съответствие по институции през 2015 г.

9. Заключение

В заключението на миналогодишния доклад ЕСП обяви редица промени в използването на термините „решения“ и „допълнителни забележки“. Тези промени бяха до голяма степен заменени от по-задълбочения преглед на Омбудсмана на разпоредбите за прилагане, които влязоха в сила на 1 септември 2016 г. Въвеждането на новите разпоредби за прилагане означава, че докладът за следващата година ще включва случаи както по старата, така и по новата процедура.

Надяваме се през следващата година да можем да докладваме още по-добър отговор на въпроса „До каква степен институциите на ЕС се вслушват в омбудсмана?“ Вярваме, че администрацията на ЕС ще продължи да се ангажира конструктивно, за да гарантира, че цифрата е възможно най-висока.

[1] За краткост в настоящия доклад терминът „институция“се използва за обозначаване на всички институции, органи, служби и агенции на ЕС.

[2] С член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз омбудсманът се оправомощава да разследва случаи на лошо администриране в дейността на институциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции.

[3] Решение 2008/587 на Европейския парламент от 18 юни 2008 година за изменение на Решение 94/262 относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 189, 2008 г., стр. 25).

[4] В член 3, параграф 5 от Устава се предвижда, че „Омбудсманът търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция или орган, за да отстрани случая на лошо администриране и да удовлетвори жалбата.“

[5] За целите на настоящия доклад насоките за подобрения, предложенията и предложенията, отправени към институциите в решенията на омбудсмана за приключване на проверките по собствена инициатива OI/9/2013/TN, OI/7/2014/NF, OI/8/2014/AN, OI/9/2014/MHZ и OI/10/2014/RA, са разгледани като допълнителни забележки.

[6] При изготвянето на този доклад Комисията все още не беше изпратила своя допълнителен последващ отговор на допълнителната забележка на омбудсмана по случай 1832/2014/TN. Следователно случаят не е включен в настоящия доклад.

[7] В три случая институциите отхвърлиха предложение за решение, но приеха последваща препоръка или критична забележка. За да се избегне двойното отчитане, цифрата 130 включва само препоръките/забележките в тези случаи, а не предложенията за решение. В седем други случая институцията е отхвърлила предложение за решение или препоръка и впоследствие не е предприела задоволителни последващи действия във връзка с критичната забележка. Отново, за да се избегне двойното отчитане, в горепосочените статистически данни са включени само отрицателните последващи действия във връзка с критичната забележка.