Предговор

Имам удоволствието да представя тазгодишния доклад „Да го поставим правилно?“, в който се разглежда как институциите на ЕС са се съобразили с предложенията, направени в моите разследвания. Институциите на ЕС отговарят добре в по-голямата част от проверките и като цяло степента на съответствие при приключените през 2017 г. случаи е 81 %. Това е добър резултат, но институциите трябва да направят повече, за да повишат спазването, особено когато отправям препоръка за отстраняване на констатирано лошо управление.

Институциите реагираха положително на 80 от 99-те предложения, които направих, за да коригирам или подобря административната им практика. Имаше 148 други случая, в които считах, че институциите са предприели стъпки за подобряване на начина си на работа. Осем от 14-те институции са имали 100 % степен на съответствие, докато Европейската комисия, която отговаря за повечето случаи, е имала 76 % степен на съответствие.

Гражданите очакват от администрацията на ЕС да поправи нещата, когато те се объркат, и да подобри нещата за в бъдеще. Това е, което омбудсманът се стреми да постигне. Ще продължа да наблюдавам изпълнението на моите предложения и препоръки, така че гражданите да могат да бъдат уверени, че техните оплаквания се разглеждат и се изслушват.

Насърчавам администрацията на ЕС да продължи да работи за подобряване на начина, по който взаимодейства с обществеността. Очаквам с нетърпение да науча за примери за добрата работа, която институциите и органите извършват като част от предстоящата ни „Награда за добра администрация“, чието второ издание стартирахме наскоро.

Емили О'Райли

Декември 2018 г.

Докладване

1. Въведение

В настоящия доклад е представен начинът, по който институциите на ЕС ^[1] са отговорили на предложенията, направени от омбудсмана по случаи, приключени през 2017 г. Тези предложения са под формата на решения, препоръки и предложения.

В раздел 3 относно въздействието на работата на Омбудсмана се обяснява какви са решенията, препоръките и предложенията на Омбудсмана. Новите разпоредби за прилагане ^[2] („РП“), които влязоха в сила на 1 септември 2016 г., засегнаха до известна степен използваните от нас условия ^[3]. Всички проверки, обхванати в настоящия доклад, бяха приключени след влизането в сила на новите ИП.

В раздел 3 се описва и въздействието на работата на омбудсмана в други случаи, когато жалбата е била разгледана от институцията или когато омбудсманът е решил да започне стратегическа инициатива ^[4].

Има и обобщения на случаи, които изискват „специално споменаване“ като водещи примери във всяка категория.

2. Правомощия и процедури на омбудсмана

Омбудсманът помага на физически лица, дружества и сдружения, които имат проблем с институция на ЕС ^[5]. Същевременно омбудсманът служи на обществения интерес, като помага на институциите да подобрят качеството на предоставяните от тях услуги. Освен да разследва жалби, омбудсманът може да започва разследвания и по собствена инициатива.

Институциите са длъжни да предоставят на омбудсмана информацията, необходима за извършване на проверка. Омбудсманът може да проверява всяко досие, съхранявано от дадена институция, и да снема показания от членове на персонала. Тези правомощия са определени в Устава на омбудсмана ^[6] („Устава“). Когато е необходимо или целесъобразно в даден случай, омбудсманът може да призове институцията да преразгледа позицията си, да предостави правна защита или да направи общи промени за в бъдеще. Ако институцията отговори на констатация за лошо управление по незадоволителен начин, омбудсманът може да привлече политическото внимание към даден случай, като изготви специален доклад до Европейския парламент.

3. Въздействие на работата на омбудсмана

a. Решения

Ако омбудсманът счита, че дадена жалба може да бъде разрешена бързо, той може да отправи предложение за решение до съответната институция въз основа на член 3, параграф 5 от Устава ^[7]. Новите IP адреси улесниха и ускориха намирането на решения за справяне с лошото управление.

б. Препоръки

Препоръки могат да бъдат отправяни всеки път, когато омбудсманът установи лошо управление. Препоръките, отправени към институциите, се публикуват едновременно на уебсайта на омбудсмана.

Ако препоръката бъде отхвърлена от институцията, омбудсманът приключва случая, като потвърждава констатацията си за лошо администриране. Омбудсманът може да представи на Европейския парламент специален доклад относно всяко разследване, приключило с констатация за лошо администриране, което омбудсманът счита за разследване от значителен обществен интерес. Ако препоръката бъде приета, омбудсманът приключва случая, като отбелязва това.

в. Предложения

Предложенията за подобрение имат за цел да осигурят системно подобрение в администрацията на ЕС. Те се правят или в решението за приключване на делото, или на по-ранен етап от разследването.

г. Уредени случаи

Омбудсманът може да приключи проверка на ранен етап, без да предложи решение, ако институцията спонтанно разреши случая, след като е била информирана за него.

д. Стратегически инициативи

Омбудсманът може да избере да разглежда стратегически важни теми, без да започва проверка, като започне т.нар. „стратегическа инициатива“^[8]. Целта на тези инициативи е да се споделят предложения с институциите по важни теми, да се привлече вниманието към въпроси от обществен интерес или да се научи повече по конкретен въпрос, преди да се реши дали е необходимо да се започне разследване. През 2017 г. омбудсманът започна 8 стратегически инициативи и приключи 6.

4. Как институциите са реагирали на омбудсмана по случаи, приключени през 2017 г.

a. Постигнати или частично постигнати решения

Институциите на ЕС приеха общо 20 предложения за решения по случаи, приключени през 2017 г.^[9]. Две предложения за решение бяха отхвърлени от Комисията ^[10].

Таблица 1 — Решения, постигнати или частично постигнати от институцията

Институция	Решения (частично) постигнато
Европейска комисия	9
Европейска служба за външна дейност	1
Европейска инвестиционна банка	2
Европейска служба за борба с измамите (OLAF)	1
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)	4
Европейски орган за безопасност на храните	1
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	2
Общо	20

 

Случай 1616/2016/MDC: Как Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) е разгледала искане за публичен достъп до доклади за „сериозни инциденти“ с операциите си в България

Журналист, който е поискал и получил публичен достъп до „доклади за сериозни инциденти“ ^[11] от „операциите“ на Frontex в България, счита, че Frontex не е идентифицирала всички доклади за сериозни инциденти от периода, попадащ в обхвата на искането му. Той се оплака на омбудсмана, че i) Frontex системно не успява да идентифицира всички доклади за сериозни инциденти във връзка с операциите в България; и ii) при разглеждането на искания за публичен достъп Frontex редактира СДИ по начин, който не е в съответствие с правилата на ЕС относно публичния достъп до документи ^[12].

Вследствие на своята проверка омбудсманът предложи Frontex: и) оповестява допълнителни доклади за сериозни инциденти, установени по време на проверката на Омбудсмана; ii) да разработи във възможно най-кратък срок инструменти за улесняване на идентифицирането на документи в своята система за регистриране; iii) се ангажират да обяснят по-добре защо редактират или не оповестяват документи; и iv) да направи повторна оценка на редакциите, които е направила в някои от докладите за сериозни инциденти, поискани от жалбоподателя, с оглед на предоставянето на допълнителен частичен достъп до тях.

Frontex прие предложенията за решение и предприе мерки за тяхното изпълнение. Поради това омбудсманът заключи, че е намерено решение, и приключи проверката.

б. Препоръките са приети или частично приети

Институциите на ЕС са приели или частично са приели общо 11 препоръки по случаи, приключени през 2017 г.^[13].

Пет препоръки бяха отхвърлени от Комисията, една от Европейската служба за външна дейност, една от ЕИБ и една от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Тези случаи бяха приключени с констатации за лошо управление.

Таблица 2 — Препоръки, приети или частично приети от институцията

Институция	Препоръки (частично) приети
Европейска комисия	7
Европейска централна банка	1
Европейска служба за външна дейност	1
Европейски икономически и социален комитет	2
Общо	11

 

Дело OI/6/2014/NF: Състав и прозрачност на експертните групи на Европейската комисия

В това стратегическо проучване бяха разгледани групите, създадени от Комисията за предоставяне на съвети от външни експерти в конкретни области на политиката. Омбудсманът проведе обществена консултация и отправи редица предложения към Комисията относно начините за: осигуряване на балансиран състав на експертните групи, включително начини за подобряване на процедурите за подбор на техните членове; подобряване на съвместимостта и полезните взаимодействия с Регистъра за прозрачност ^[14]; укрепване на политиката относно конфликтите на интереси за отделните експерти, назначени в лично качество; и да подобри наличната информация в публичния регистър на експертните групи. Омбудсманът

отправи също така две конкретни препоръки към Комисията с оглед подобряване на прозрачността на работата на експертните групи: протоколите от заседанията на експертните групи да бъдат съдържателни и подробни, а разискванията на групите да бъдат неповерителни по подразбиране.

В хода на проверката Комисията реформира системата си за експертни групи до голяма степен в съответствие с предложенията на омбудсмана, като преразгледа приложимите правила ^[15]. По-специално Комисията направи процедурата за подбор на членове на експертни групи по-прозрачна, въведе нова политика относно конфликтите на интереси за отделните експерти и въведе изискването организациите и самостоятелно заетите лица да бъдат регистрирани в Регистъра за прозрачност, за да бъдат назначени в експертни групи.

Комисията също така подобри прозрачността на работата на експертните групи. Протоколите от заседанията вече трябва да бъдат „смислени и пълни“ и експертните групи могат да решат да проведат публично обсъждане. Омбудсманът счита, че това представлява добър напредък, но ще следи как Комисията продължава да подобрява прозрачността на работата на своите експертни групи.

Случай 454/2014/PMC: Практиката на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да предлага неплатени стажове в делегациите на ЕС

Омбудсманът разгледа практиката на ЕСВД да предлага само неплатени стажове в делегациите на ЕС след жалба от бивш стажант, който твърди, че това дискриминира млади хора с по-малко богат опит.

Омбудсманът установи, че неплатените стажове могат да доведат до дискриминационно положение, тъй като е по-вероятно лицата с по-малко привилегирован произход да не разполагат с финансовите средства за провеждане на такива стажове. Тя установи, че практиката на ЕСВД представлява лошо управление и поради това препоръча на ЕСВД да плаща на всички свои стажанти, включително на тези в делегациите на ЕС, подходяща надбавка.

ЕСВД прие препоръката и след като получи одобрението на „бюджетните органи“, въведе нови правила, за да гарантира, че тези стажове вече се изплащат ^[16]. 

Дело 1688/2015/JAP: Решение на Европейската комисия за възстановяване на средства от участник в проект на ЕС за възрастните хора и ИКТ

Жалбоподателят е белгийска организация с нестопанска цел, която е участвала във финансиран от ЕС проект, насочен към справяне с проблемите, пред които са изправени възрастните хора, използващи решения в областта на ИКТ. При финансов одит беше установено, че системата, използвана от жалбоподателя за регистриране на работното време, е ненадеждна. Вследствие на това Комисията се опита да събере повече от 85 000 EUR от жалбоподателя.

По време на проверката омбудсманът отбеляза, че одиторите също така са признали, че работата, извършена от жалбоподателя по две конкретни „доставки“, е законосъобразна, както и съответното работно време. Тя смята, че това е несправедливо и

непропорционално, че Комисията е искала да възстанови всички средства поради общите недостатъци на системата за отчитане на времето. Омбудсманът установи лошо администриране в поведението на Комисията и ѝ препоръча да преразгледа решението си и съответно да намали сумата, която иска да си възстанови.

Комисията прие изцяло препоръката на Омбудсмана и се съгласи да намали сумата за възстановяване с почти 37 000 EUR.

Следващият пример се отнася до случай, в който препоръките на Омбудсмана не са били приети и Омбудсманът е приключил случая, като е потвърдил констатациите си за лошо администриране.

Случай 682/2014/JF: Изискването на Европейската комисия физическите лица, които искат публичен достъп до документи, да предоставят своя пощенски адрес

Това дело се отнася до отказа на Комисията да регистрира заявление за публичен достъп до документи от неправителствена организация, тъй като тя не е предоставила пощенски адрес. Въпреки че Омбудсманът изрази съгласие, че институциите на ЕС трябва да предприемат подходящи и пропорционални мерки за проверка на самоличността на лицата, които искат публичен достъп до документи, тя счита, че те следва също така да гарантират възможно най-широк и лесен достъп.

Омбудсманът отправи препоръки за справяне с този проблем. По-специално тя поиска от Комисията да регистрира и своевременно да разгледа искането на жалбоподателя и вече да не изисква пощенски адрес от лицата, които искат достъп до документи, ако са предоставили подходяща алтернативна форма за контакт (като например адрес на електронна поща). Тъй като Комисията отхвърли препоръките, омбудсманът приключи случая с две констатации за лошо управление.

В контекста на тази проверка Омбудсманът също така отправи предложения към Комисията за модернизиране на начина, по който тя разглежда заявленията за достъп до документи. Едно от предложенията беше Комисията да обмисли алтернативни онлайн системи или електронни средства за комуникация. След приключването на проверката Комисията посочи на омбудсмана, че анализира възможността за създаване на нова електронна система за уведомяване за искания за достъп до документи.

в. Последващи действия във връзка с предложения за подобрения

Бяха направени общо 58 предложения по 26 случая, приключени през 2017 г.[^17]. Много от тези предложения бяха направени в рамките на разследвания по собствена инициатива. Последващите действия във връзка с предложенията са задоволителни в 84 % от случаите. Това е по-ниско от миналогодишното равнище от 94 %.

Таблица 3 — Задоволителни отговори на предложенията, направени през 2017 г. по институции

Институция	Предложения	Задоволителни отговори	% от задоволителни отговори
Европейски парламент	1	0	0%
Европейска комисия	35	28	80%
Европейска служба за външна дейност	3	3	100%
Европейски икономически и социален комитет	1	1	100%
Европейска инвестиционна банка	1	1	100%
Европейска служба за подбор на персонал	7	6	86%
Европейска агенция за околната среда	1	1	100%
Европейски орган за безопасност на храните	1	1	100%
Европейска агенция по лекарствата	5	5	100%
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището	1	1	100%
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	2	2	100%
Общо	58	49	84%

Проучване по собствена инициатива OI/2/2016/RH: Как Европейската комисия е разгледала досиетата относно токсичността на химичните вещества

Случаят се отнася до начина, по който Комисията е разгледала досиетата относно оценката на химични вещества съгласно правилата на ЕС REACH ^[18]. По-специално в проучването бяха разгледани закъсненията в обработката на досиетата за оценка на репродуктивната токсичност на 216 химични вещества. Поради напредъка, постигнат в хода на нейната проверка, омбудсманът приключи случая, но прикани Комисията да докладва, за да потвърди, че е предприела договорените мерки. Омбудсманът също така прикани всички страни, участващи в последващите действия във връзка с оценките на химичните вещества съгласно REACH, да отстранят системния недостатък, установен в нейната проверка, а именно липсата на стимули за лицата, регистриращи химични вещества, да актуализират своите досиета.

Комисията докладва на Омбудсмана, като описа напредъка, който е постигнала при обработката на досиетата. Тя призна, че продължават да съществуват проблеми при принуждаването на дружествата да актуализират регистрационните си досиета и че ще направи предложения за справяне с този проблем през 2019 г., след като се консултира със съответните страни, включително чрез ново вторично законодателство.

Проучване по собствена инициатива OI/6/2016/AB: Предотвратяване на конфликти на интереси със „специалните съветници“ на Европейската комисия

В това стратегическо проучване бяха разгледани правилата и практиките на Комисията, за да се гарантира, че нейните „специални съветници“, които дават съвети на членовете на Комисията, нямат конфликти на интереси, произтичащи от техните дейности извън Комисията.  По време на проверката омбудсманът приветства факта, че Комисията е подобрила начина, по който се формулират задълженията на специалните съветници. Тя също така изрази положително отношение към мерките.

изготвена е с цел намаляване на рисковете от евентуален конфликт на интереси. Тя обаче отбелязва, че Комисията невинаги е предоставяла убедително обяснение защо счита, че външните дейности на специалните съветници не представляват потенциален риск.

Омбудсманът заключи, че Комисията може допълнително да подобри своите практики и направи десет предложения. Те бяха съсредоточени върху: възприемане на по-проактивен подход за оценка на рисковете от конфликти, преди те да се превърнат в реални проблеми; използване на ясни и ефективни смекчаващи мерки за справяне с възникващите рискове; и подобряване на обществения достъп до информация относно специалните съветници.

Комисията се съгласи, че е необходимо да се постигне по-нататъшен напредък в оценката на рисковете от конфликти на интереси и в прилагането на по-специфични и оперативни мерки за смекчаване на тези рискове. Той призна, че би могъл да формулира по-добре мандатите на специалните съветници и да приеме примери за оценка на потенциални конфликти.

Комисията също така се ангажира да прилага изцяло съществуващото договорно задължение на специалните консултанти да декларират всяка нова дейност, която предприемат. Тя също така се съгласи да обмисли публикуването онлайн на декларациите за дейността и декларациите за достоверност на специалните съветници. Омбудсманът приветства ангажимента на Комисията за по-нататъшно подобряване на нейните практики и се ангажира да предприеме последващи действия във връзка с проверката в срок от две години.

Дело 1475/2016/JAS: Как Европейската агенция по лекарствата (EMA) е извършила оценка на риска, свързан с ваксините срещу човешки папиломавирус (HPV)

Този случай се отнася до начина, по който EMA е извършила оценка на риска, свързан с ваксините срещу HPV. Така наречената „процедура по сезиране“ имаше за цел да провери дали има доказателства за причинно-следствена връзка между ваксинацията срещу HPV и два синдрома, но не установи връзка. Жалбоподателите не са съгласни с научната работа, на която се основава тази констатация, и изразяват загриженост относно прозрачността и безпристрастността на процедурата.

Омбудсманът започна проверка, за да прецени дали EMA разполага с необходимите процедурни гаранции, за да гарантира, че проучването на научните доказателства е пълно и независимо, и дали тези гаранции са приложени правилно в този случай.

В отговор на предложение, направено от омбудсмана по време на нейната проверка, EMA се съгласи да преразгледа изискванията за поверителност на своите експерти, за да могат те да обсъдят публично подробностите от научния дебат, след като той приключи. Омбудсманът заключи, че не е налице лошо администриране от страна на EMA, но предложи тя проактивно да оповестява възможно най-много информация относно научната работа на своите вътрешни консултативни комитети и да обмисли публикуването на списъци на всички съответни документи, свързани с всяка процедура по сезиране, или да обмисли други начини за подпомагане на заинтересованите лица да идентифицират документите, които биха искали да получат.

Омбудсманът изразява задоволство, че като цяло EMA е показала готовност да предприеме действия по нейните предложения. Тя преразглежда своите изисквания за поверителност. Тя също така се ангажира да подобри достъпа до информация за продуктите и разработва по-удобна за обществеността информация относно своите процедури за оценка. EMA също така обновява своя уебсайт, за да подобри използваемостта и функцията за търсене на документи. EMA изрази несъгласие с предложението на омбудсмана да се изготвят списъци на

съответните документи са публични. Въпреки това, като създава екип, който да помага при исканията за достъп до документи, Омбудсманът счита, че EMA е намерила приемлива алтернатива.

Случай 7/2016/PL: Езици, достъпни по време на обществените консултации, организирани от Европейската комисия

Случаят се отнасяше до факта, че обществените консултации на уебсайта на Комисията често не бяха достъпни на всички официални езици на ЕС. Омбудсманът започна проверка, в хода на която Комисията изготви нова езикова политика относно обществените консултации. Новите мерки включват например превод на обществените консултации, свързани с работната програма на Комисията, на всички официални езици на ЕС. С новата политика беше въведена и процедура за определяне на езиците, на които следва да се превеждат други обществени консултации.

Омбудсманът приключи проверката, но предложи Комисията да следи отблизо въздействието на новата си езикова политика и степента, в която тя спазва принципа, че обществените консултации следва да бъдат достъпни на всички официални езици на ЕС. Омбудсманът предложи също така на своя специален уебсайт за обществените консултации Комисията да включи раздел, описващ новата ѝ езикова политика, и обяснение защо някои консултации не са достъпни на всички езици на ЕС.

В своя последващ отговор Комисията заяви, че вече е налице значително увеличение на броя на обществените консултации, които се превеждат. Тя също така е включила обяснение на езиковата си политика онлайн. Омбудсманът ще продължи да наблюдава ситуацията в контекста на по-широка обществена консултация, която започна относно използването на езици в институциите на ЕС.

г. Процент на съответствие за случаите, приключени през 2017 г.

Общата степен на съответствие с предложенията на Омбудсмана за случаи, приключени през 2017 г., е 81 %. Институциите реагираха положително на 80 от 99-те предложения, направени от омбудсмана за коригиране или подобряване на техните административни практики ^[19]. Степента на съответствие се основава на броя на положителните отговори на предложенията за решения, препоръките и предложенията, направени по случаи, приключени през 2017 г. Има още 148 случая, в които омбудсманът е счел, че институциите са предприели стъпки за подобряване на начина си на работа.

Както е видно от таблица 4 по-долу, степента на съответствие е различна за различните институции. Осем от 14-те проверени институции са имали степен на съответствие от 100 %, докато Комисията, която отговаря за повечето случаи, е имала степен на съответствие от 76 %.

Въпреки че тези статистически данни често се основават на много малко случаи, всеки резултат, по-нисък от 100 %, означава, че институцията не се е съобразила с предложение, направено от омбудсмана.

Процентът на изпълнение на препоръките на Омбудсмана е по-нисък, отколкото на предложенията или предложенията за решения. Институциите приеха 11 от 19-те отправени препоръки.

Таблица 4 — Степен на цялостно спазване на изискванията по институции

Институция	решения, препоръки, предложения	Задоволителни отговори	% от Задоволителни отговори
Европейски парламент	1	0	0%
Европейска комисия	58	44	76%
Европейска централна банка	1	1	100%
Европейска служба за външна дейност	6	5	83%
Европейски икономически и социален комитет	3	3	100%
Европейска инвестиционна банка	4	3	75%
Европейска служба за подбор на персонал	7	6	86%
Европейска служба за борба с измамите (OLAF)	2	1	50%
Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex)	4	4	100%
Европейска агенция за околната среда	1	1	100%
Европейски орган за безопасност на храните	2	2	100%
Европейска агенция по лекарствата	5	5	100%
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището	1	1	100%
Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура	4	4	100%
Общо	99	80	81%

5. Заключение

Настоящият доклад представлява годишно усилие за измерване на съответствието с предложенията на омбудсмана от статистическа гледна точка. В някои случаи въздействието не е непременно отразено в годишния процент на съответствие. Има например случаи, в които институциите могат да се съобразят на по-късна дата с предложение, направено от омбудсмана.

Например през юли 2015 г. омбудсманът прикани Комисията проактивно да публикува решенията, които взема за разрешаване на дейности след изтичане на мандата, предприети от бивши членове на Комисията, както и становищата относно тези дейности на специалната комисия по етика, тричленен консултативен орган ^[20] . Тогава Комисията отказа от съображения за неприкосновеност на личния живот и за защита на търговската информация. През септември 2017 г. обаче Комисията представи нов проект на Кодекс за поведение на членовете на Комисията, в който се предвижда проактивно публикуване на тези решения и свързаните с тях становища на Комитета. Той беше официално приет през февруари 2018 г.^[21]. Омбудсманът приветства този напредък.

Когато е възможно, за предпочитане е подобренията да бъдат направени по-рано. Това е първият доклад, който включва случаи, приключени изключително в рамките на новите ИП. Основната цел на новите IP адреси е да ни позволят да разглеждаме случаите по по-ефективен начин и да ускорим нещата. Ние сме в процес на оценка на тяхното въздействие и ще докладваме за това през следващата година.

 

[1] За краткост в настоящия доклад терминът „институция“се използва за обозначаване на всички институции, органи, служби и агенции на ЕС.

[2] https://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/provisions.faces

[3] Съгласно новите ИП „препоръките“ обикновено се използват за разглеждане на всички констатации за лошо администриране преди приключване на разследването. В миналото омбудсманът е използвал термина „критична забележка“, когато е приключил случай с констатация за лошо управление. Новите ИП замениха понятието „критични забележки“ с простото и ясно понятие „констатации за лошо администриране“. Ако дадена препоръка бъде отхвърлена от институцията, случаят се приключва с „констатация за лошо администриране“.

Новите ИП също така замениха понятието „допълнителни забележки“ с понятието „предложения за подобрение“, които имат за цел да гарантират системно подобрение в администрацията на ЕС.

[4] Вж. раздел 3д по-долу.

[5] С член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз омбудсманът се оправомощава да разследва случаи на лошо администриране в дейността на институциите на Съюза, с изключение на Съда на Европейския съюз при изпълнението на неговите съдебни функции.

[6] Решение 2008/587 на Европейския парламент от 18 юни 2008 година за изменение на Решение 94/262 относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 189, 2008 г., стр. 25).

[7] В член 3, параграф 5 от Устава се предвижда, че „Омбудсманът търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция или орган, за да отстрани случая на лошо администриране и да удовлетвори жалбата.“

[8] Повече информация относно стратегическите инициативи на Омбудсмана можете да намерите на следния адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/strategic-issues/strategic-initiatives

[9] В два от тези случаи, въпреки че няма официално предложение за решение, институциите приеха предложенията, направени от омбудсмана в хода на проверката. Резултатът от тези случаи е записан като „постигнато (частично) решение“.

[10] В четири случая институциите отхвърлиха предложенията за решения и последващите препоръки. За да се избегне двойното отчитане, статистическите данни включват само отрицателните последващи действия във връзка с препоръките в тези случаи.

[11] „Сериозен инцидент“ се определя от Frontex като събитие или събитие, което може да засегне или да е от значение за мисията на Frontex или нейния имидж, или за безопасността и сигурността на участниците в мисията. Примерите включват нарушения на основните права, правото на ЕС, международното право, свързано с достъпа до международна закрила, и Кодекса за поведение на Frontex. Докладите за сериозни инциденти се събират и анализират от ситуационен център на Frontex.

[12] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[13] Частично приемане на препоръка е налице, когато институцията действително е отговорила на централните точки в препоръката по конструктивен начин.

[14] Регистърът за прозрачност на ЕС е публичен регистър, управляван съвместно от Комисията и Европейския парламент, който има за цел да предоставя информация за организациите и представителите на интереси, които взаимодействат с институциите.

[15] Решение на Комисията за установяване на хоризонтални правила относно създаването и функционирането на експертните групи на Комисията, 30 май 2016 г., C (2016) 3301 final.

[16] Решение на генералния директор на ГД "Бюджет и администрация" на Европейската служба за външна дейност от 21 декември 2017 г., достъпно на следния адрес:  https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/admin2017_28_of_21.12.2017_0.pdf

[17] Когато се прави предложение в решение за приключване на разследване, институцията обикновено се приканва да отговори в срок от шест месеца. Тъй като съответните институции все още не са отговорили, статистическите данни в настоящия доклад не включват:

и) две предложения, направени в решението за приключване на дело 266/2016/PMC срещу Комисията, и

ii) едно предложение, направено в решението за приключване на дело 639/2017/TN срещу Европейската служба за подбор на персонал.

[18] Регламент (ЕО) No 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1—849.

[19] Вж. бележки под линия 9—10 по-горе.

[20] https://www.ombudsman.europa.eu/en/correspondence/en/61417

[21] Решение на Комисията от 31 януари 2018 г. относно Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия, с което се отменят и заменят Кодексът за поведение от 20 април 2011 г. и решението на Комисията за създаване на ad hoc комитет по етика от 21 октомври 2003 г.