Европейският омбудсман Якоб Сьодерман отправи две критични забележки към Европейската комисия във връзка с разглеждането на жалба относно изграждането на метро в Солун, Гърция. Омбудсманът стигна до заключението, че Комисията е информирала погрешно жалбоподателя за причините за приключване на разследването и е приключила случая, без да предостави на жалбоподателя реална възможност да представи допълнителни доказателства. Омбудсманът предложи да се установят ясни процедурни правила за Комисията, за да се предотврати повторното възникване на подобна ситуация.

Решението на омбудсмана е резултат от най-сложното разследване, което той някога е предприемал. В хода на двугодишното разследване омбудсманът прочете стотици страници доказателства, взе устни показания от висши служители на Комисията и провери десетки документи, държани от Комисията. Мандатът на омбудсмана се ограничава до разследване на дейностите на институциите и органите на Европейската общност. Проверката на омбудсмана в този случай се отнася до ролята на Комисията като пазител на Договора за гарантиране на спазването на правото на Общността от страна на държавите-членки. Проверката на омбудсмана имаше за цел да установи дали Комисията е спазила принципите на добро административно поведение при разглеждането на жалба относно нарушение на правото на Общността от страна на гръцките органи.

Жалбата относно възлагането на проекта за метрото в Солун е подадена до омбудсмана през септември 1998 г. Жалбоподателят, представляващ македонското Metro Joint Venture Company, твърди, че като са възложили договора на Thessaloniki Metro Joint Venture Company, гръцките органи са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки. Жалбоподателят постави под въпрос начина, по който Комисията е разследвала и приключила неговата жалба.

Въпреки резултатите от разследването, проведено от нейната генерална дирекция „Вътрешен пазар“, Комисията приключи случая, без да изпрати официално уведомително писмо на гръцките органи. Колегиумът на членовете на Комисията използва дискреционните си правомощия, както се потвърждава от съществуващата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, за да приключи делото. Тя стигна до заключението, че предвид ограничената възможност за промяна на резултата от тръжната процедура е по-добре да се получат писмени гаранции от гръцките органи относно бъдещото им поведение в такива случаи.

Въпреки това, когато информира жалбоподателя за своето решение, формулировката на Комисията предполага, че тя е приключила случая, тъй като не е установила нарушение на правото на Общността. Това заключение е в противоречие с решението на колегиума на членовете на Комисията, което показва, че Комисията е приключила случая, като същевременно признава, че е извършено евентуално нарушение.

Въпреки че даде възможност на жалбоподателя да представи допълнителни доказателства в писмо, получено от Комисията на 19 август 1998 г., Комисията приключи случая осем дни по-късно, преди жалбоподателят да има време да отговори. Тя е информирала жалбоподателя само за приключването на случая в продължение на три месеца по-късно, като до този момент жалбоподателят е писал четири пъти относно допълнителни доказателства.

Европейският омбудсман счита, че погрешното информиране на жалбоподателя относно причините за приключване на случая представлява случай на лошо администриране. Отричането на правото на жалбоподателя да бъдат изслушани допълнителни доказателства противоречи на принципите на основните права, които вече са залегнали и в Хартата на основните права от Ница. Поради това омбудсманът счита, че може да е необходимо да се изготви кодекс, който да урежда начина, по който Комисията се отнася към гражданите в административния етап на производството за установяване на нарушение.

Пълният текст на решението може да бъде намерен в интернет на адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/decision/en/980995.htm

За повече информация, моля, обадете се на: