Омбудсманът критикува начина, по който Комисията е обработила искане за публичен достъп до текстови съобщения между нейния председател и главния изпълнителен директор на фармацевтично дружество.

Сега тя го помоли да направи по-обширно търсене на съответните съобщения.

В отговор на искането за публичен достъп от журналист Комисията заяви, че не е съхранявана информация за такива съобщения, свързани със закупуването на ваксини срещу COVID-19. 

Проверката на омбудсмана разкри, че Комисията не е поискала изрично от кабинета на председателя (кабинета) да търси текстови съобщения.

Вместо това тя поиска от кабинета ѝ да потърси документи, които отговарят на вътрешните критерии на Комисията за записване — понастоящем се счита, че текстовите съобщения не отговарят на тези критерии.

 Омбудсманът установи, че това представлява лошо управление.

„Тесният начин, по който беше разгледано това искане за публичен достъп, означаваше, че не е направен опит да се установи дали съществуват текстови съобщения. Това не отговаря на разумните очаквания за прозрачност и административни стандарти в Комисията“, заяви Емили О’Райли.

 „Не е необходимо да се записват всички текстови съобщения, но текстовите съобщения очевидно попадат в обхвата на правото на ЕС в областта на прозрачността и поради това съответните текстови съобщения следва да се записват. Не е правдоподобно да се твърди друго.“

„Когато става въпрос за правото на публичен достъп до документи на ЕС, от значение е съдържанието на документа, а не устройството или формата. Ако текстовите съобщения се отнасят до политиките и решенията на ЕС, те следва да се третират като документи на ЕС. Администрацията на ЕС трябва да актуализира своите практики за записване на документи, за да отрази тази реалност.“

„Достъпът до документи на ЕС е основно право. Въпреки че това е сложен въпрос по много причини, административните практики на ЕС следва да се развиват и разрастват с времето, в което живеем, и съвременните методи, които използваме за комуникация“, заяви омбудсманът.

Омбудсманът поиска от Комисията да поиска от кабинета на председателя на Комисията да потърси отново съответните текстови съобщения. Ако бъдат идентифицирани текстови съобщения, Комисията следва да прецени дали те отговарят на критериите — съгласно законодателството на ЕС за достъп до документи — за оповестяване.

Контекст

През април 2021 г. New York Times публикува статия, в която съобщава, че председателят на Комисията и главният изпълнителен директор на фармацевтично дружество са обменили текстове, свързани с възлагането на обществени поръчки за ваксини срещу COVID-19. Това накара журналист да поиска публичен достъп до текстови съобщения и други документи, свързани с обмена.  Комисията установи, че три документа попадат в обхвата на искането — електронно писмо, писмо и съобщение за медиите — като всички те бяха публикувани. Жалбоподателят се обърна към омбудсмана, тъй като Комисията не е установила никакви текстови съобщения.

Регламент 1049/2001, който определя правото на обществеността на достъп до документи на ЕС, определя даден документ като „всяко съдържание, независимо от неговия носител (на хартиен носител или в електронна форма, звукозапис, видео- или аудио-визуален запис) по въпроси, свързани с политиките, дейностите и решенията, попадащи в сферата на отговорност на институцията“.

Въпросът дали текстовите съобщения следва да бъдат регистрирани се разглежда в отделна текуща стратегическа инициатива относно начина, по който институциите на ЕС записват текстовите съобщения и съобщенията в реално време, изпратени/получени от служителите в професионалното им качество.

 Подробностите за препоръката са представени тук.