Разследване на омбудсмана Anjinho установи лошо управление във връзка с начина, по който Европейската комисия е разгледала искане за публичен достъп до текстово съобщение, изпратено от френския президент до председателя на Европейската комисия относно търговското споразумение между ЕС и Меркосур.

В отговор на искането за достъп, подадено от журналист, Комисията посочва, че съобщението е било автоматично изтрито поради активирането на функцията „изчезващи съобщения“ на телефона на председателя.

При разглеждането на начина, по който Комисията е разгледала въпроса след жалба на журналиста, проверката на омбудсмана не е била в състояние да установи дали текстовото съобщение е било изтрито преди или след подаването на искането за публичен достъп.

Също така не беше възможно да се установи дали Комисията е търсила текста, когато е получила искането, или е направила това едва година по-късно, когато е отговорила на искането. Омбудсманът отбеляза, че фактът, че тези съответни срокове не могат да бъдат установени, сам по себе си е проблем.

Информацията, получена по време на разследването, обаче показа, че искането за достъп не е било обработвано от кабинета на председателя на Комисията (личен кабинет) в продължение на 15 месеца.

За да отговори на въпросите, повдигнати при разглеждането на това искане от страна на Комисията, омбудсманът препоръча Комисията да преразгледа и подобри начина, по който разглежда исканията за публичен достъп, когато участва кабинетът на председателя или на който и да е член на Комисията. Напредъкът по такива искания също следва да се наблюдава активно и отблизо, за да се избегнат забавяния.

Омбудсманът също така поиска от Комисията да запази всички текстови съобщения между държавните и правителствените ръководители и комисарите, както и между министрите и комисарите, за разумен период от време, за да се даде възможност за обществен контрол чрез искания за достъп.

Освен това Комисията следва да гарантира, че след като бъде получено искане за достъп до документи, въпросният документ се запазва до пълното попълване на искането за достъп. Това би позволило на независим орган като Европейския омбудсман или Съда на Европейския съюз да проверява дали отказът за предоставяне на достъп е обоснован.

Контекст

Жалбоподателят е поискал публичен достъп до текстовото съобщение през януари 2024 г. Комисията не предприе действия по искането, докато жалбоподателят не подаде допълнително искане (потвърдително заявление) през юли 2025 г.  

Проверените документи показаха, че Генералният секретариат не е изпратил напомняне, нито е предприел по-нататъшни действия за наблюдение на последващите действия във връзка с искането от страна на екипа на кабинета на председателя на Комисията.

Позовавайки се на съдебната практика и на законодателството относно достъпа до документи на ЕС (Регламент 1049/2001), омбудсманът изрази несъгласие с мотивите на Комисията, че тя може да остави искането за достъп „неактивно“, тъй като жалбоподателят не е подал незабавно последващо искане след изтичането на срока на първоначалното искане.

Екипът за проверка на омбудсмана разгледа досието на Комисията относно искането за публичен достъп и проведе среща с представители на Комисията като част от разследването.