Омбудсманът започна проверка на степента, в която Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия прилагат правото на ЕС и съдебните решения на ЕС, когато става въпрос за искания за публичен достъп до законодателни документи.

Тя отбеляза, че предишни разследвания, свързани с недостатъчен и забавен публичен достъп, предполагат, че тези институции понастоящем не прилагат изцяло правото на ЕС и свързаната с него съдебна практика.

Например Съветът отказа да предостави пълен публичен достъп до правно становище, свързано с търговско споразумение на ЕС с Обединеното кралство, като се позова на изключение за достъп до правни становища. Той направи това, въпреки че неотдавнашно решение на Съда на ЕС установи, че въпросът дали дадено правно становище е особено чувствително зависи от съдържанието на самото становище, а не от неговия статут на правно становище. Омбудсманът провери становището и не установи, че съдържащата се в него информация следва да се счита за чувствителна.

В друг случай Комисията отказа да оповести изцяло документи относно предвидените преразглеждания на правилата на ЕС относно химичните вещества с аргумента, че оповестяването би могло да подкопае търговските интереси и текущия процес на вземане на решения. Комисията обаче представи общи аргументи, които не доказаха този риск с нивото на сигурност, изисквано от неотдавнашните съдебни решения на ЕС.  Той също така използва аргументи, които преди това са били отхвърлени от съдилищата на ЕС по подобни дела, включително че гражданите на ЕС могат да бъдат „объркани“, ако бъдат оповестени временни документи.  

За да получи обща представа за подхода на институциите към исканията за законодателни документи, Омбудсманът поиска статистически данни относно първоначалните искания за достъп и списък с последващи искания (потвърдителни заявления) за три наскоро приети законодателни акта. 

Своевременният публичен достъп до законодателни документи е от съществено значение за участието на гражданите на ЕС в законотворчеството на ЕС. Прозрачността на законодателството е залегнала в Договорите на ЕС и това е отразено в регламента на ЕС относно публичния достъп до документи.

Съгласно съдебната практика на ЕС институциите на ЕС могат да откажат оповестяването на законодателни документи само при изключителни обстоятелства и мотивите им за това трябва да се основават на конкретни и осезаеми факти.