Дата: Вторник, 19 септември 2023 г.

Дистанционно заседание чрез WebEx

Присъстващи

Европейска комисия

Двама членове на Генералния секретариат (ГС)

Четирима членове на Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (ГД GROW)

Четирима членове на Генерална дирекция „Околна среда“ (ГД „Околна среда“)

Европейски омбудсман (Дирекция „Проверки“)

КРАЙЕВСКИ Михал, разследващ служител

г-жа KING Jennifer, правен експерт

г-жа EHNERT Tanja, координатор на разследванията

г-жа KOSMOPOULOU Maria Eleni, стажант „Запитвания“

г-н WAWRZYCZEK-SEIFERT Krzesimir, стажант

Цел на заседанието

Целта на срещата беше екипът за проверка на Омбудсмана да разбере естеството на съдържанието на досиетата, свързани с включванията в приложение XIV, индивидуалните разрешения и ограниченията съгласно Регламента REACH [1], и да изясни някои аспекти на писмения отговор на Комисията в рамките на това разследване.

По-конкретно срещата имаше за цел да се разбере по-добре административната организация на процеса на управление на риска, ролята на Комисията в него и прозрачността на този процес.

Въведение и процедурна информация

Екипът за проверка на Омбудсмана се представи, благодари на представителите на Комисията за срещата с тях и изложи целта на срещата. Те очертаха правната рамка, която се прилага за заседанията, провеждани от Омбудсмана, и по-специално, че Омбудсманът няма да разкрива никаква информация, определена от Комисията като поверителна, на друго лице извън Службата на Омбудсмана, без предварителното съгласие на Комисията ^[2].

Разследващият екип обясни, че ще изготви проект на доклад за срещата, който да бъде изпратен на Комисията, за да се гарантира, че съдържанието е фактически точно и пълно. След това докладът от заседанието ще бъде финализиран и включен в досието. В доклада няма да бъде включена поверителна информация, нито ще бъде направена публично достояние по друг начин.

Обменена информация

Документи, изготвени в хода на процеса на управление на риска в рамките на Комисията

В отговор на въпрос на разследващия екип на Омбудсмана представителите на Комисията очертаха различните етапи на процеса на управление на риска в рамките на Комисията и видовете документи, които се изготвят по време на този процес.

· Изготвяне на мярката: Водещата ГД за разрешения и ограничения — ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ — изготвя първи проект на мярката, който след това се обсъжда с другата водеща ГД — ГД „Околна среда“. Обменът между ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ и ГД „Околна среда“ обикновено не се регистрира в Ares. Те включват първоначални неформални контакти и дискусии между служителите, които докладват за тях на съответните си йерархии. На този етап се създават, променят и коментират ранни работни проекти в случай на решения за разрешаване в споделени папки наскоро.

Първият документ, който е регистриран в досието, е проектът за мярка, придружен от придружително писмо, адресирано до други генерални дирекции, представено за междуведомствена консултация.

· Междуведомствена консултация: Провеждат се консултации с Генералния секретариат, Правната служба, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“,[3] ГД „Правосъдие и потребители“,[4] ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, ГД „Търговия“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Енергетика“, ГД „Мобилност и транспорт“, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, Съвместния изследователски център, ГД „Научни изследвания и иновации“ и Европейската служба за външна дейност, която е стандартен списък на службите, консултирани в този вид процес по REACH. Документите, изготвени по време на междуведомствената консултация, включват също така бележки, изпратени до съответните кабинети на членовете на Комисията, отговарящи за двете водещи генерални дирекции, проект на формуляр за уведомление до Световната търговска организация (СТО) съгласно условията на Споразумението относно техническите пречки пред търговията (в случай на включване в приложение XIV или ограничения) и обяснителна бележка в случай на ограничения, както е предвидено в член 73 от Регламента REACH.

Впоследствие, въз основа на отговорите на консултираните служби, се изготвя окончателният проект за мярка, който трябва да бъде представен на държавите-членки в рамките на Комитета по REACH [5].

Представителите на Комисията потвърдиха, че преди приключването на междуведомствената консултация по принцип няма обмен на мнения в рамките на Комитета REACH относно проектомярката.

· Обсъждания в рамките на Комитета по REACH: Представителите на Комисията заявиха, че документите, разменени с Комитета REACH, включват покана за заседанието и проект на дневен ред, окончателния проект на мярка, обяснителната бележка в случай на ограничения, всички позиции, изразени от заинтересованите страни, получените коментари относно нотификацията до СТО, поканите за гласуване и информация за резултатите от гласуванията, протоколите от заседанията и исканията към членовете на Комитета REACH да предоставят езикови предложения за съответните си езикови версии.

Преди заседанията на Комитета по REACH държавите членки често представят писмени коментари по проектомерките. Тези коментари се разпространяват до всички членове на Комитета REACH. Държавите членки обаче могат също така да коментират дадена мярка само по време на заседанието, без предварително да са представили становищата си в писмен вид.

Административна организация на процеса на управление на риска

В отговор на редица въпроси, зададени от екипа за проверка на Омбудсмана, представителите на Комисията предоставиха допълнителни подробности за административната организация на процеса на управление на риска.

1) По какъв начин фактът, че служители на Комисията присъстват на заседанията на комитетите на ECHA за оценка на риска (КОР) и за социално-икономически анализ (КСИА), улеснява процеса на управление на риска от страна на Комисията?

Представителите на Комисията потвърдиха, че служителите на Комисията присъстват на заседанията на КОР и КСИА като наблюдатели. Това позволява на Комисията да бъде в крак с оценяваните досиета и разработването на проектостановището. Представителите на Комисията заявиха, че Комисията предоставя информация само за да се увери, че заключенията и обосновките на комитетите в подкрепа на тези заключения са достатъчно пълни, ясни и надеждни в името на процеса на вземане на решения, който следва.

Представителите на Комисията обясниха, че Комисията не може да започне собствен процес на управление на риска, преди да получи окончателните становища на КОР и КСИА, тъй като често има значителни разлики между обсъжданите проектостановища и приетите окончателни становища. Въпреки това ролята на наблюдател може да спести известно време, тъй като Комисията може да започне работа по досието, след като дадено становище бъде прието, дори преди да бъде официално получено от ECHA.

2) Как се разпределят задачите между ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ и ГД „Околна среда“? Има ли някаква процедура или насоки за това как те достигат до обща позиция?

Представителите на Комисията поясниха, че както ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, така и ГД „Околна среда“ са водещи служби, отговарящи за REACH. За организационни цели обаче ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ поема водеща роля по отношение на включването в приложение XIV, ограниченията и разрешенията. Поради това ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ отговаря за изготвянето на различните първи проекти (на мярката, придружителното писмо до други генерални дирекции, обяснителната бележка и т.н., с изключение на бележката, адресирана до кабинета на комисаря, отговарящ за ГД „Околна среда“), въз основа на предварително договорени образци в случай на решения за разрешаване. Обсъжданията между двете водещи генерални дирекции продължават, тъй като проектите се разпространяват между отговорните служители от двете генерални дирекции. В отговор на последващ въпрос за това как се координира този обмен, представителите на Комисията потвърдиха, че на практика съществуват работни договорености между двете генерални дирекции. 

Екипът за проверка на Омбудсмана попита дали има някакви предизвикателства в това сътрудничество. Представителите на Комисията заявиха, че е трудно да се даде общ отговор на този въпрос и да се определят конкретни предизвикателства. Представителите на Комисията обясниха, че поради различните политически цели на генералните дирекции и разнообразието от интереси, които трябва да бъдат взети предвид, има основателни различия между мненията, изразени от различните генерални дирекции по конкретни досиета. По този начин, въпреки че обикновено ГД „Околна среда“ и ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ имат сходни виждания по досиетата по REACH (напр. необходимостта от определено ограничение), обикновено е необходимо да се обсъдят определени подробности и в отделни случаи могат да възникнат проблеми.

Въпреки че представителите на Комисията обясниха, че необичайна договореност в рамките на Комисията е, че има две водещи генерални дирекции, отговарящи за едни и същи досиета, спекулативно е дали и в каква степен тази договореност увеличава времето, необходимо за обработката на тези досиета. Те отбелязаха, че точките на разминаване вероятно ще възникнат независимо от организационната структура на процеса на управление на риска, най-късно по време на междуведомствената консултация.

3) Как Комисията се справя с припокриванията между предложенията за ограничения и препоръките за включване в приложение XIV?

Представителите на Комисията заявиха, че когато възникне припокриване, Комисията оценява съответните досиета и търси подходящи начини за постигане на напредък за всеки отделен случай. В случаите досега, когато е имало текущ процес на ограничаване на вещество, препоръчано от ECHA за приоритизиране за включване в приложение XIV, Комисията е отложила решението си за включване на вещество в приложение XIV. Представителите на Комисията посочиха два примера: едно относно веществото „Дехлоран плюс“, което фигурира в препоръката на ECHA от 2019 г. за приоритетни вещества за включване в приложение XIV, и друго относно седем оловни съединения, които фигурират в същата препоръка и присъстват главно в рециклирания PVC.

Представителите на Комисията заявиха, че Комисията не може да попречи на държавите членки да предлагат ограничения съгласно Регламента REACH и това може да доведе до припокриване на регулаторните инструменти за ограничаване и разрешаване на едно и също вещество. Комисията обаче насърчи държавите членки, преди да представят предложение за ограничаване или предложение за идентифициране на дадено вещество като вещество, пораждащо сериозно безпокойство (които са включени в приложение XIV), да включат анализ на вариантите за регулаторно управление (RMOA). Този анализ позволява да се определи дали например ограничението може да бъде най-подходящият регулаторен инструмент във всеки отделен случай. Представителите на Комисията отбелязаха, че всеки регулаторен инструмент има своите предимства и недостатъци. Досега обаче отлагането на процедурата за включване на дадено вещество в приложение XIV е дало положителни резултати.

Роля на Комисията в процеса на управление на риска

4) В писмения си отговор Комисията заяви, че „становищата на КОР и КСИА невинаги предоставят всички елементи, необходими за ефективното вземане на решения от Комисията, или невинаги го правят достатъчно ясно“. Какви бяха причините за недостатъчна яснота/липса на всички необходими елементи?

Представителите на Комисията подчертаха, че ECHA е независима агенция и че Комисията не може да влияе върху процеса на изготвяне на становища на ECHA. Комисията обаче може да се обърне отново към ECHA, когато счита, че нейните становища са непълни или не са достатъчно ясни.

Представителите на Комисията обясниха, че това може да се случи, ако в дадено становище липсва яснота или ако няма достатъчно аргументи в подкрепа на заключенията на научните комитети. Представителите на Комисията посочиха редица примери, при които беше счетено, че становищата на ECHA не са ясни или не съдържат всички необходими елементи за ефективно вземане на решения.

• Първият пример се отнася до три становища на КОР относно индивидуалните разрешения за веществото „трихлоретилен“. Първоначалните становища на КОР съдържаха някои неясни твърдения относно риска и препоръки за подобряване на мерките за управление на риска и оперативните условия с цел намаляване на експозицията на работниците. Поради това Комисията поиска от ECHA да изясни становищата. В този случай ECHA предостави допълнения към становищата с разяснения относно оценката и заключенията относно целесъобразността и ефективността на мерките за управление на риска и оперативните условия в заявленията. В допълненията също така се обясняват ограниченията на КОР в тези случаи по отношение на възможността за допълнително уточняване на препоръките, но когато е възможно, се посочват същите аспекти, които могат да бъдат разгледани за справяне с тях.
• Вторият пример, предоставен от представители на Комисията, се отнасяше до широкообхватни заявления за индивидуално разрешение за хромен триоксид, при които липсваше яснота в становищата, тъй като в самите заявления липсваха подробности и детайлност. В тези случаи КОР и КСИА са представили като цяло положително становище, но с уговорката, че все още има несигурност. Комисията имаше опасения предвид несигурността в заявленията и тези случаи изискваха по-продължителни оценки от страна на Комисията, тъй като представителите на Комисията подчертаха, че Комисията трябва да гарантира, че остават само незначителни несигурности, в случай че предложи мярка за издаване на разрешение съгласно REACH.
• Третият пример се отнася до предложено ограничение на формалдехид, на което становището на КСИА е трябвало да се основава на недостатъчни данни поради предложението на КОР за по-ниска гранична стойност на емисиите в сравнение с тази в досието, изготвено от ECHA. Въпреки че КСИА не е задължен да търси повече данни, той взе предвид информацията за въздействията, предоставена по време на консултациите с трети страни, за да запълни пропуските и да оцени въздействията, свързани с понижаването на пределно допустимата стойност, включително други ограничения, разгледани от КОР. Поради това в становищата на КОР и КСИА не се посочва ясно конкретна гранична стойност на емисиите, която да се счита за най-подходяща за справяне с риска, като се вземат предвид и социално-икономическите му въздействия, и поради това Комисията трябваше да извърши собствена обширна оценка, за да изготви пропорционална мярка за ограничаване на формалдехид.

Екипът за проверка на Омбудсмана попита каква е общата причина за липсата на яснота в становищата на ECHA. Представителите на Комисията отговориха, че понякога липсват данни, предоставени от заявителя. Те се позоваха на широкообхватни заявления за разрешение нагоре по веригата, които са били предмет на съдебни дела.[6] Заявителите нагоре по веригата често не разполагат с достатъчно данни и/или разбиране на точните сценарии на експозиция на всеки обект на потребител надолу по веригата, както и на възможните алтернативни вещества и технологии, които да заменят веществото, пораждащо сериозно безпокойство, за конкретните употреби, обхванати от заявлението за разрешение; приложенията, направени от потребители надолу по веригата, обикновено са по-точни и по-добре обосновани.

5) Как Комисията обработва заявленията за индивидуални разрешения с недостатъчно качество? Как Комисията прилага неотдавнашната съдебна практика, в която се пояснява, че тежестта на доказване в процеса на издаване на индивидуални разрешения се носи от заявителите?

Представителите на Комисията отбелязаха, че разрешение може да бъде издадено въз основа на начина на „адекватен контрол“ (когато е доказано, че рисковете, произтичащи от употребата на веществото, са адекватно контролирани) или на „социално-икономическия“ начин (когато е доказано, че ползите, произтичащи от употребата на веществото, надвишават рисковете и няма подходящи алтернативи). Представителите на Комисията обясниха, че съгласно предишните насоки на ECHA план за заместване се счита за необходим само в контекста на „адекватния контрол“. Съдът обаче поясни, че заявителите трябва да представят и план за заместване в контекста на „социално-икономическия“ маршрут, в случай че като цяло съществуват подходящи алтернативи, но тези алтернативи все още не са осъществими за заявителя.[7] Що се отнася до последния, през февруари 2020 г. Комисията покани няколко заявители да представят план за заместване, за да попълнят заявленията си. КСИА оцени тези планове за заместване и издаде допълнения към засегнатите становища през лятото на 2021 г.

Екипът за проверка на Омбудсмана попита защо, с оглед на неотдавнашното съдебно решение, Комисията не е отхвърлила заявления за разрешение по „социално-икономическия“ маршрут, който не съдържа план за заместване. Разследващият екип също така попита дали отхвърлянето на такива заявления, които не съдържат план за заместване, би довело до спиране на употребата на въпросното вредно вещество и дали заявителите ще имат възможност да подадат ново заявление в такива случаи.

Представителите на Комисията обясниха, че в решението на Съда се разглеждат наличните алтернативи като цяло, докато оценката на Комисията и КСИА се съсредоточава върху алтернативите, които са осъществими за заявителя. Съдът поясни, че ако съществуват алтернативи като цяло, но те все още не са осъществими за заявителя, може да бъде издадено разрешение, ако заявителят представи план за заместване. Тъй като това изискване за представяне на план за заместване в контекста на заявленията за индивидуални разрешения по „социално-икономическия“ маршрут произтича от решението на Съда и заявленията са подадени преди това решение, досието не е пълно за оценка и решение на Комисията по съответните заявления и е дало възможност на съответните заявители да представят липсващите планове. Тези планове ще бъдат оценявани от ECHA. Освен това според тях отхвърлянето на заявления, които не съдържат план за заместване, тъй като следват ръководството на ECHA, би било несправедливо за жалбоподателите, които вземат предвид ръководството на ECHA.

Представителите на Комисията поясниха, че Комисията е отхвърлила заявленията поради недостатъчна информация, предоставена от заявителя. Представителите на Комисията обаче подчертаха, че за да отхвърли дадено заявление, Комитетът REACH трябва да постигне квалифицирано мнозинство, като отбелязаха, че понякога има блокиращи малцинства. Освен това те отбелязаха, че качеството на подадените заявления напоследък се подобрява в съответствие със съдебната практика на Съда, в която се пояснява, наред с другото, че заявителите трябва да вземат предвид не само технически и икономически осъществимите алтернативи за тях, но и тези, които са общодостъпни в ЕС [8].

Екипът за проверка на Омбудсмана попита за формата и качеството на становищата на ECHA в случаите, в които Комисията е отхвърлила заявлението. Представителите на Комисията се позоваха на случай на заявление нагоре по веригата, в което ECHA, преди решението на Съда, посочено по-горе, като цяло е стигнала до положително заключение по заявление за индивидуално разрешение, но с уговорки поради несигурност. След решението Комисията поиска от заявителя план за заместване, който след това беше оценен от КСИА. В допълнение към първоначалното становище КСИА стигна до заключението, че планът за заместване не е надежден. След преразглеждането Комисията приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за доказване и поради това отказва да издаде разрешение. Представителите на Комисията поясниха, че когато Комисията е поискала от заявителя план за заместване, тя не му е позволила да актуализира, допълни или коригира други части от заявлението, а допълнението към КСИА се отнася само до плана за заместване.

Като цяло представителите на Комисията подчертаха, че системата за издаване на разрешения понастоящем е претоварена. Въпреки че Съдът даде някои пояснения относно процедурата, която трябва да се следва, това пояснение оказа положително въздействие само върху заявленията, подадени след обявяването на това решение. Подадените по-рано заявления, които не съдържат план за заместване въз основа на предишните насоки на ECHA, сега се считат за непълни, което се отразява на времето, необходимо за приключване на процеса на оценка. Представителите на Комисията отбелязаха, че ECHA е оценила способността си да приема приблизително 60 становища годишно, докато понастоящем се очакват около 250 заявления.

И накрая, екипът за проверка на Омбудсмана попита до каква степен разясненията на Палатата могат да улеснят оценката на ECHA, както и дали е имало дискусии между ECHA и Комисията относно начините за изпълнение на последното решение на Палатата. Представителите на Комисията отговориха, че са проведени дискусии относно неотдавнашната съдебна практика. По-специално Комисията информира КСИА и КОР за своето становище относно тази съдебна практика и за начина, по който тя ще окаже въздействие върху оценката на комитетите. Представителите на Комисията също така отбелязаха, че Комисията ще работи с ECHA, за да актуализира своите насоки за заявителите.

6) Кога Комисията е „взела предвид информация и аспекти, които не се съдържат в препоръките или становищата на ECHA“?

В областта на решенията за разрешаване представителите на Комисията посочиха изключителен случай, в който Комисията е взела предвид информация и аспекти, които не се съдържат в становищата на ECHA относно веществото 4-(1,1,3,3-тетраметилбутил)фенол, етоксилиран („4-трет-OPnEO“). В някои приложения КОР е препоръчал всички отпадъчни води, които са били замърсени с това вещество, да се събират за изгаряне. Това би засегнало хиляди болници и лаборатории, които изхвърлят хиляди тонове отпадъчни води с минимална концентрация на веществото и изискват транспортирането и изгарянето на толкова големи обеми отпадъчни води, което изисква големи количества енергия. В контекста на своето управление на риска Комисията, като взе предвид информацията от системите на държавите членки за управление на отпадъците и заявителите, оцени други алтернативи и взе по-широко становище и определи конкретни цели за намаляване на междинната употреба, които заявителите трябва да спазват, както и включи задължения за заявителите да информират съответните местни органи за заустването. Тези случаи обаче бяха повече изключения, отколкото правило.

По отношение на прозрачността на процеса на управление на риска

7) Как Комисията гарантира прозрачността на процеса, преди да представи проектомярка на Комитета по REACH?

Представителите на Комисията обясниха, че Комисията редовно публикува текущия работен план на CARACAL [9], който предвижда следващите три или четири заседания на комитета по REACH. Всеки текущ работен план обхваща проектомерките, които вече са представени на Комитета REACH, и показва кога се очаква да бъдат внесени нови проектомерки. Представителите на Комисията потвърдиха, че само точките, изброени в работния план, се обсъждат в Комитета по REACH. С оглед на гореизложеното представителите на Комисията заявиха, че с вече публикуваните материали се постига задоволително равнище на прозрачност.

Представителите на Комисията добавиха, че тя разполага с други инструменти за прозрачност. Например по отношение на ограниченията и включванията в приложение XIV Комисията уведомява СТО за проектомерките, които след това се предоставят в публично достъпната база данни на Комисията за техническите пречки пред търговията (ТПТ). Становищата и препоръките на ECHA също са публично достъпни. Освен това, ако Комисията се нуждае от допълнителни становища от ECHA, исканията за такива допълнителни становища и произтичащите от тях становища се оповестяват публично.

Екипът за проверка на Омбудсмана попита дали Комисията е обмислила добавянето на проектите към портала „Споделете мнението си“, за да получи коментари от обществеността. Комисията отбеляза, че включванията на вещества в приложение XIV се публикуват на портала „Споделете мнението си“, докато ECHA провежда обществени консултации по всяко досие за ограничаване и заявление за разрешение. Освен това много информация вече е оповестена публично след междуведомствената консултация, като например вече споменатата нотификация в рамките на СТО, която включва окончателния проект за мярка.

Представителите на Комисията са на мнение, че докато Комисията не е постигнала вътрешно съгласие по окончателния проект на мярка (т.е. приключване на междуведомствената консултация), публикуването на допълнителна информация може да бъде подвеждащо. Те добавиха, че е трудно да се съобщи информация за графика на решенията на Комисията, като се има предвид непредсказуемостта на някои елементи от процеса.

8) Как обществеността може да бъде запозната с актуалното състояние на досието, което се обсъжда, преди Комитетът REACH да гласува?

Представителите на Комисията повториха, че информацията за актуалното състояние на дадено досие се оповестява публично чрез текущия работен план.

Екипът за проверка на Омбудсмана отбеляза, че информирането на обществеността за актуалното състояние на дадено досие чрез текущите работни планове работи само ако досието се обсъжда активно. В противен случай обществеността не се актуализира.

Представителите на Комисията обясниха също така, че всяка проектомярка се публикува в нейната цялост в регистъра на комитологията преди всяко заседание на комитета по REACH, на което ще бъде обсъдена. Например по отношение на ограниченията за пластмасовите микрочастици се публикуват различните версии на проектомярката, които обществеността може да сравни. Освен това обобщеният протокол от заседанията на комитета REACH винаги се предоставя скоро след всяко заседание и в него се посочва дали е имало обсъждане и/или гласуване.

Представителите на Комисията отбелязаха, че на Комитета по REACH не са наложени крайни срокове за приключване на преговорите. Те признаха, че не е възможно да се направи подробен извод за актуалното състояние на преговорите в рамките на Комитета REACH.  

В това отношение представителите на Комисията посочват, че тя предоставя актуална информация на обществеността и като отговаря на исканията за предоставяне на информация, и че се опитва да бъде възможно най-прозрачна в отговорите си. Освен това те поясниха, че Комисията получава предимно искания за информация от заинтересованите страни, често заедно с коментари по конкретни досиета.

9) Що се отнася до случаите на публичен достъп до документи, посочени в писмения отговор на Комисията, как Комисията е разгледала тези искания? Предоставял ли е пълен или частичен достъп?

Във връзка с третото тире на стр. 19 от своя писмен отговор [10] Комисията се позова на искане за публичен достъп до резултата от гласуване в комитета по REACH относно конкретно ограничение. Заявителят изрично е попитал как са гласували отделните държави членки. Представителите на Комисията заявиха, че Комисията е отказала достъп до исканите документи в съответствие с член 4, параграф 3, второ тире от Регламент No 1049/2001, тъй като поисканият документ се отнася до решение, което все още не е взето, и Комисията е счела, че оповестяването би засегнало сериозно нейния процес на вземане на решения и че не е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Във връзка с четвъртото тире на стр. 19 от своя писмен отговор Комисията се позова на две искания за публичен достъп до кореспонденцията на Комисията с определена държава членка относно едно и също ограничение. Представителите на Комисията поясниха, че първото искане се отнася до досие, по което към онзи момент не е било взето решение, докато към момента на второто искане решението е било взето, и отбелязаха, че и двете искания са били отправени от един и същ заявител. След второто искане Комисията отказа пълен достъп до два документа в съответствие с член 4, параграф 3, първо тире от Регламент 1049/2001, тъй като счете, че оповестяването би засегнало сериозно текущия процес на вземане на решения и че не е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. В него не се посочва по-висш обществен интерес от оповестяването. Комисията също така взе предвид позицията на държавата членка, от която произхождат някои документи, в съответствие с член 4, параграф 5 от горепосочения регламент. Тя обаче предостави частичен достъп до седем от деветте документа, попадащи в обхвата на второто искане, като редактира личните данни и позициите на държавата членка.

За тези три искания не бяха подадени потвърдителни заявления.

Накрая, в отговор на въпрос на разследващия екип на Омбудсмана представителите на Комисията се въздържаха да коментират решението на Общия съд по делото Pollinis [11]. Те заявиха, че Комисията запазва позицията си, докато Съдът не се произнесе по жалбата на Комисията срещу решението.

Приключване на заседанието

Екипът за проверка благодари на представителите на Комисията за отделеното време и за предоставените обяснения и срещата приключи.

Брюксел, 29 ноември 2023 г.

 

Михал Крайевски Дженифър Кинг

Служител по разследванията Правен експерт

 

[1] Регламент 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали, ОВ L 396/1, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02006R1907-20140410

[2] Член 4.8 от Реда и условията за прилагане на Европейския омбудсман.

[3] Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“.

[4] (на английски) Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“.

[5] Съставен от представители на държавите членки като част от процедурата по комитология.

[6] Решение на Общия съд от 7 март 2019 г. по дело T-837/16 и решение на Съда от 25 февруари 2021 г., Швеция/Комисия, дело C-389/19,

https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=211428&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=561546; Решение на Съда от 20 април 2023 г., Парламент/Комисия, дело C-144/21, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=272682&pageIndex=0&doclang=en&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=480945

[7] Забележки: Решение на Общия съд от 7 март 2019 г., Швеция/Комисия, дело T-837/16, точки 74—76, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=211428&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=561546

[8] Външни препратки Пак там.

[9] Група от компетентни органи за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (REACH) и класифициране, етикетиране и опаковане, https://ec.europa.eu/transparency/expert-groups-register/screen/expert-groups/consult?lang=en&do=groupDetail.groupDetail&groupID=2385

[10] На разположение на адрес https://www.ombudsman.europa.eu/en/case/en/63908

[11] Решение на Общия съд от 14 септември 2022 г., Pollinis France/Европейска комисия, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=265442&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=566540