ОТПРАВЯНЕ НА ЖАЛБА: 2038/2021/DL

Наименование на случая: Отказ на Европейската служба за външна дейност да предостави публичен достъп до документи, свързани с назначаването на посланик на ЕС

Дата: 13 януари 2022 г., четвъртък

Мерки за дистанционна проверка и физическо местоположение

Присъстващи

Европейската служба за външна дейност

Изпълняващ длъжността началник на отдел, ЕСВД SG.AFFGEN.2 — Парламентарни въпроси

Координация на омбудсмана, ЕСВД SG.AFFGEN.2 - Парламентарни въпроси

Юридически съветник, SG.AFFGEN.1 — Правни въпроси

Служител по политиките, RM.HR.2.SEC1 — Ръководство и срочно наети служители

Служител по политиките, SG.2 — Парламентарни въпроси

Европейски омбудсман

г-н O’REGAN Fergal, главен правен експерт, Дирекция „Разследвания“

г-жа KING Jennifer, правен експерт, Дирекция „Разследвания“

Г-жа GEHRING Michaela, служител по разследванията, дирекция „Разследвания“

г-жа ЛАЕРМАНС Дориен, служител, отговарящ за разследванията, Дирекция „Разследвания“

Цел на проверката на документите и на срещата

Целта на срещата беше да се проверят документите, за да се провери дали Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) има основание да прилага изключенията съгласно правилата на ЕС за публичен достъп до документи ^[1], както е посочено в нейното „потвърдително решение“.

Освен това разследващият екип на Омбудсмана иска да получи допълнителни разяснения от ЕСВД относно причините, поради които е отказал достъп до съответните документи, тъй като изглежда, че липсата на подробни мотиви, изложени от ЕСВД в решението ѝ, е затруднила жалбоподателя да разбере защо заявлението му е било отхвърлено изцяло.

Въведение и процедурна информация

Проверяващият екип на Омбудсмана се представи, благодари на представителите на ЕСВД за срещата с тях и изложи целта на срещата. Проверяващият екип очерта правната рамка, която се прилага за срещите, провеждани от Омбудсмана, и по-специално, че Омбудсманът няма да разкрива никаква информация, определена от ЕСВД като поверителна, нито на жалбоподателя, нито на друго лице извън Службата на Омбудсмана, без предварителното съгласие на ЕСВД.

Проверяващият екип на Омбудсмана обясни, че ще изготви проект на доклад за срещата, който ще бъде изпратен на ЕСВД, за да се гарантира, че той е фактически точен и пълен. След това докладът от срещата ще бъде финализиран, включен в досието и предоставен на жалбоподателя. В доклада няма да бъде включена поверителна информация.

Обменена информация и проверени документи

Проверени документи

Проверяващият екип на Омбудсмана провери доклада от предварителния подбор, доклада от събеседването, доклада от центъра за оценяване и окончателния доклад. Представителите на ЕСВД предоставиха и някои документи, които не попадат в обхвата на искането на жалбоподателя за публичен достъп.

Информация за отказа за оповестяване на документите

Представителите на ЕСВД обясниха подробно как работи процесът на подбор на посланик на ЕС — от подаването на кандидатурите на кандидатите до официалното назначаване от върховния представител. Списъкът на подбраните кандидати се одобрява от колегиума на членовете на Комисията преди окончателното решение на върховния представител в качеството му на орган по назначаването. Представителите подчертаха, че е налице сравнително висока степен на контрол на тези назначения в сравнение с тези на другите служители, назначени на същата степен. Например комисиите за подбор се състоят от представители на ЕСВД, Комисията, Генералния секретариат на Съвета и държавите членки. Назначаването е последвано от съобщение за медиите и публикуване на кратката автобиография на посланика. Освен това Европейският парламент може да реши да обмени мнения с успешно представил се кандидат преди встъпването му в длъжност като длъжностно лице, като гарантира демократичен контрол.

Представителите на ЕСВД обясниха, че решението им по искането за публичен достъп в този случай е кратко, тъй като правните принципи и съдебната практика са ясни, тъй като съгласно Регламент 1049/2001 достъпът следва да бъде отказан, ако оповестяването би навредило на личния живот и личната неприкосновеност.^[2] Освен това в съответствие със съдебната практика ^[3] правилото в Правилника за длъжностните лица, че работата на комисиите за подбор е тайна ^[4], трябва да се вземе предвид, когато се определя дали съгласно Регламент 1049/2001 достъпът би засегнал вземането на решения от дадена институция ^[5]. Тъй като документите съдържат имената на всички кандидати и качествената оценка на тези кандидати, тя е трябвало да откаже достъп.

Представителите на ЕСВД счетоха, че доводите на жалбоподателя не доказват наличието на по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването ^[6], нито пък самият той би могъл да установи наличието на по-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването. Въпреки че назначаването на посланик на ЕС е важно, според него няма обществен интерес да се разглеждат оценките на кандидатите.

Представителите на ЕСВД също така считат, че доводите на жалбоподателя не доказват необходимостта, за конкретна цел от обществен интерес, от предаването на личните данни на жалбоподателя. Те също така заявиха, че съществува разумен и предвидим риск разкриването на личните данни на кандидатите да засегне законните им интереси ^[7].

Представителите на ЕСВД заявиха също така, че оповестяването на документите би могло да възпрепятства бъдещите процедури за подбор, тъй като ще разкрие вида на задаваните въпроси и начина на извършване на оценките, като по този начин ще позволи на потенциалните бъдещи кандидати да подкопаят ефективността на процеса на подбор.

Заключение от проверката на документите и заседание

Разследващият екип благодари на представителите на ЕСВД за отделеното време и предоставените обяснения и срещата приключи.

Брюксел, 19 януари 2022 г.

Фергал О’Реган Дориен Лаерманс

Главен правен експерт, отговарящ за разследванията

[1] Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX%3A32001R1049.

[2] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.

[3] Вж. например решението на Общия съд от 23 септември 2020 г., ZL/EUIPO, дело T-596/18, точки 45—48: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=1049%2BEPSO&docid=231529&pageIndex=0&doclang=en&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=183081#ctx1.

[4] Член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на ЕС: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A01962R0031-20140501#tocId201.

[5] Член 4, параграф 3, второ тире от Регламент 1049/2001.

[6] В съответствие с член 4, параграф 3, второ тире от Регламент 1049/2001.

[7] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001 постановява, че „институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни“. Посоченото законодателство на Общността е Регламент 2018/1725 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32018R1725. В съответствие с член 9, параграф 1, буква б) от Регламент 2018/1725 институцията трябва да извърши триетапен анализ, за да прецени дали предаването на лични данни би било законосъобразно. Първо, тя трябва да провери дали заявителят е доказал необходимостта от предаване на личните данни на него за конкретна цел от обществен интерес. Ако случаят е такъв, институцията трябва да установи дали предаването би могло да засегне законните интереси на субектите на данни. Накрая, институцията трябва да извърши „балансиране“ между интересите на лицето, което иска достъп до личните данни, и законните интереси на субектите на данни.