Страсбург, 10.3.2015 г.

Относно: Целева консултация в контекста на OI/9/2014/MHZ

Уважаеми г-н Леджери,

На 20 октомври 2014 г. започнах горепосочената проверка по собствена инициатива във връзка с начина, по който Frontex гарантира зачитането на основните права в своите съвместни операции по връщане. Бих искал да благодаря на Frontex за становището, което ми беше изпратено по този случай на 31 януари 2015 г.

В своето встъпително писмо информирах Frontex, че мога да обмисля възможността да дам възможност на заинтересовани трети страни да направят коментари по становището на Frontex. С настоящото бих искал да Ви уведомя, че поканих редица организации да направят това до 6 април 2015 г. Приложено Ви изпращам въпросите, които изброих в настоящата целева консултация.

Получените отговори ще бъдат препратени на Frontex и очаквам също така да ги публикувам на моя уебсайт: www.ombudsman.europa.eu.

Искрено ваш,

Емили О'Райли

Приложение: Въпроси, изброени в целевата консултация

Въпроси, изброени в целевата консултация на Европейския омбудсман относно проверка по собствена инициатива OI/9/2014/MHZ

1. Известни ли са Ви конкретни нарушения на основните права на завърналите се лица или случаи на малтретиране по време на СОВ (преди заминаването; по време на полет; предаване на връщаните лица в държавата на местоназначение) или на етапа след връщането (приемане на връщаните лица в държавата на местоназначение)?

2. Според Frontex все още не е подадена жалба във връзка със СОВ, координирана от Frontex. Според Вас какви действия следва да предприеме Frontex, за да повиши осведомеността сред лицата, обект на СОВ, относно възможността за подаване на жалба до Frontex и да гарантира, че проблемите действително са доведени до вниманието на Frontex?

3. Frontex координира сравнително малко СОВ, като държавите членки извършват по-голямата част от операциите по принудително връщане. Като се има предвид обаче координиращата ѝ роля, какво още смятате, че Frontex би могла да направи, за да насърчи сред държавите членки минимални стандарти и добри практики, които гарантират зачитането на правата на човека и достойнството на завърналите се лица? Смятате ли, че Кодексът на Frontex за съвместни операции по връщане и неговите най-добри практики за СОВ са достатъчни в това отношение, по-специално по отношение на стандартите за годност за пътуване и медицински прегледи, използването на принудителни мерки и връщането на уязвими лица, по-специално семейства с деца?

4. Смятате ли, че Кодексът и най-добрите практики предвиждат достатъчни гаранции по отношение на зачитането на правата на човека, достойнството и благосъстоянието на завърналите се лица на борда, когато се прилагат за т.нар. „събиране на СОВ“^[1]?

5. Следва ли СОР да бъдат наблюдавани от един наблюдател, определен от държавата домакин на операцията (държавата, която връща най-голямата група), или е по-добре всяка държава, участваща в операцията, да определи един наблюдател, който да присъства по време на СОР?

6. Какво още може да се направи, за да се подобри обменът на добри практики за мониторинг между националните наблюдатели? Какво повече би могла да направи Frontex в това отношение? [В становището си Frontex посочва, че кани национални органи за наблюдение на заседанията на звената за пряк контакт по въпросите на връщането и подкрепя проекта, изпълняван от Международния център за развитие на миграционната политика, за създаване на европейски резерв от независими наблюдатели на принудителното връщане.]

7. В становището си Frontex заявява, че: i) нормите на поведение при използването на сила се регулират от националното законодателство; ii) единствените ограничения/оборудване, които могат да се използват по време на СОВ, са тези, които са включени в списъка, изготвен от държавата членка организатор и подкрепен от подписа на Frontex върху плана за изпълнение, и iii) никоя участваща държава членка няма право да използва ограничения, които не са разрешени съгласно националното ѝ законодателство, дори ако тези мерки са приети от държавата членка организатор и Frontex. Освен това наблюдателите обикновено наблюдават/докладват за решенията и действията за спазване на националното законодателство от националните държавни служители/ескорти, присъстващи на борда.

Имате ли предложения как да се улесни докладването на присъстващите на борда наблюдатели, когато им е възложено да докладват от името на няколко участващи държави членки съгласно член 14, параграф 5 от Кодекса („Когато е осъществимо и при предварително съгласие между съответните държави членки, наблюдателите могат да извършват мониторинг и от името на други държави членки, участващи в СОВ“— принципа „един наблюдател на полет“).

8. Смятате ли, че информацията, предоставена от Frontex на нейния уебсайт по отношение на СОВ, е достатъчна, за да се гарантира тяхната прозрачност? Смятате ли, че докладите на наблюдателите, наблюдаващи СОВ, следва да се представят на националните органи или на Frontex, или и на двете? Трябва ли да се публикуват доклади или не? Ако отговорът е „да“, следва ли те да бъдат публикувани на уебсайта на държавите членки или на Frontex?

9. Имате ли други коментари относно становището на Frontex? Бъдете възможно най-кратки и конкретни.

[1] В тези СОВ третата държава, в която мигрантите се връщат, осигурява самолета, ескорта и медицинския персонал за операцията. Предаването на мигранти от националните органи/ескорти се извършва на летище в ЕС. Frontex предоставя обучение на ескортиращи лица от трети държави.