Страсбург, 20.10.2014 г.

Проверка по собствена инициатива [1] OI/9/2014/MHZ относно средствата, чрез които Frontex гарантира зачитането на основните права при съвместни операции по връщане

Уважаеми г-н Ариас,

Съгласно съобщението на Комисията от 2014 г. относно политиката на ЕС в областта на връщането [2] Frontex е координирала 209 съвместни операции по връщане (СОП), при които са били върнати 10 855 души между 2006 г. и 2013 г. Комисията подчертава факта, че по време на СОВ не са докладвани нарушения на основните права. В същото време Комисията изразява загриженост, че само половината от СОВ са били наблюдавани независимо. 

Поради самото си естество операциите по принудително връщане могат да доведат до сериозни нарушения на основните права. Това неминуемо дава основания за известна загриженост. За обществеността е важно да знае как Frontex е подготвена да се справя с евентуални нарушения и какви стъпки предприема, за да сведе до минимум риска от възникване на такива нарушения. Именно в този контекст реших да проуча и да преценя, чрез проверка по собствена инициатива, как Frontex гарантира, че СОВ зачитат основните права на лицата, които подлежат на принудително връщане.

Проверката включва сътрудничеството на Frontex с националните органи за наблюдение (член 9, параграф 1б от Регламента за Frontex [3] във връзка с член 8, параграф 6 от Директивата за връщането [4]). Както знаете, всички национални омбудсмани в държавите — членки на ЕС, както и Европейският омбудсман, са част от Европейската мрежа на омбудсманите. Освен това някои от националните омбудсмани в мрежата участват в наблюдението на операциите по връщане [5].  Поради тази причина писах на националните омбудсмани, за да ги информирам за това разследване. По-конкретно, помолих ги да ми предоставят всякаква относима информация, включително евентуални собствени разследвания, за да се насърчи ефективното и прозрачно независимо наблюдение на операциите по връщане.

В помощ на разследването ще Ви бъда благодарен, ако Frontex отговори на следните въпроси и искания за информация:

По отношение на третирането на завърналите се лица

 1. По време на СОВ могат ли служителите на Frontex да поставят под въпрос националните документи за годност за пътуване в случай на завърнали се лица, които например са очевидно болни или са в напреднала бременност?

2. Кой носи отговорност за благосъстоянието на завърналите се лица, докато са на борда на самолета?

3. През юли 2013 г. Frontex прие Кодекс за поведение относно СОВ („Кодексът“). Може ли Frontex да разгледа, въз основа на опита си с Кодекса, публикуването на стандарти за поведението на ескортиращите лица като приложение към Кодекса (член 6, параграф 4 от Кодекса предвижда: „Организиращата държава членка и Frontex вземат решение относно списъка на разрешените ограничения преди СОВ. Този списък трябва да бъде разпространен до съответната участваща държава членка преди СОВ: (...)")?

4. Член 5, параграф 2 от Кодекса се отнася до жалби от завърнали се лица, в които се твърди, че са били малтретирани по време на СОВ. Кой следва да разглежда такива жалби, до кого следва да бъдат подадени и на кой етап от СОВ? След като е прилагала Кодекса в продължение на една година, разполага ли Frontex с информация относно прилагането на тази разпоредба?

5. Може ли Frontex да обясни как гарантира ефективното прилагане на член 18 от Кодекса за поведение относно СОВ, в който се предвижда, че „финансовата подкрепа на Frontex за държавите членки за СОВ зависи от пълното спазване на Хартата на основните права на ЕС“^[6]?

По отношение на докладването

6. През декември 2012 г. Frontex назначи свой служител по въпросите на основните права, който отговаря за мониторинга, оценката и отправянето на препоръки относно защитата на правата на човека във всички дейности и операции на Frontex, включително свързаните със СОВ. Писменият принос на служителя по въпросите на основните права по отношение на спазването на основните права по време на СОВ би могъл да допринесе ценно за разследването. Моля, може ли Frontex да покани такъв принос и да го приложи към становището си?

7. Имало ли е доклади във връзка с предполагаеми нарушения на основните права от участници в СОВ чрез системата на Frontex за докладване на сериозни инциденти (член 16 от Кодекса за поведение относно СОВ). Ако е така, как са се справили с тях? Моля, имайте предвид, че омбудсманът би желал също така да инспектира докладите на Frontex относно СОВ.

8. Обмисляла ли е Frontex да публикува окончателните доклади за операциите по връщане на своя уебсайт, при необходимост със заличаване на поверителна информация?

По отношение на мониторинга на СОВ

9. Според съобщението на Комисията от 2014 г. в половината от СОВ няма независим мониторинг. Какви мерки предлага Frontex за подобряване на това положение?  В това отношение Омбудсманът отбелязва, че в своето съобщение Комисията препоръчва в своя Кодекс за поведение относно СОВ Frontex да посочи ясно, че всяка СОВ ще подлежи на независимо наблюдение. Frontex направила ли е това?

10. Как Frontex гарантира прилагането на член 14 от своя Кодекс за поведение относно СОВ, по-специално по отношение на достъпа на наблюдателите до информация и подлежащите на връщане лица, както и включването на наблюденията на наблюдателите в окончателните доклади на Frontex относно СОВ?

11. В съобщението на Комисията от 2014 г. се посочва, че Международният център за развитие на миграционната политика понастоящем изпълнява финансиран от ЕС проект, насочен към хармонизиране на различните подходи към мониторинга, предприети от държавите членки. Участва ли Frontex в този проект? Какви мерки предприема Frontex за насърчаване на обмена на най-добри практики между националните органи за наблюдение, създадени съгласно член 8, параграф 6 от Директивата за връщането?

12. В член 14, параграф 5 от Кодекса за поведение на Frontex относно СОВ се предвижда, че наблюдателите могат да извършват мониторинг и от името на други държави членки, участващи в СОВ. Предприема ли Frontex действия за насърчаване на такова „представително наблюдение“? 

13. Агенцията за основните права заема позицията, че за да бъдат ефективни, системите за наблюдение на принудителното връщане следва да обхващат всички дейности по извеждане, включително приемането в държавата на местоназначение.[7] Във връзка с това Европейският омбудсман разбира, че през 2013 г. службата на сръбския омбудсман (в ролята си на национален превантивен механизъм, създаден съгласно Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията) си е сътрудничила с ръководен от германската църква форум за наблюдение във връзка с етапа след връщането.

Ще обмисли ли Frontex да почерпи вдъхновение от този опит, за да насърчи редовното наблюдение на етапа след връщането?

Ще Ви бъда благодарен, ако представите становище в отговор на горепосочените въпроси и искания за информация до 31 януари 2015 г.

Бих искал също така да Ви информирам, че по време на моето разследване може да обмисля публикуването на становището на Frontex на моя уебсайт и да дам възможност на заинтересованите трети страни да направят коментари.

Ако Вашите служби се нуждаят от допълнителна информация или разяснения във връзка с това запитване, включително как да се организира проверката на документите, посочени в точка 7 по-горе, моля, не се колебайте да се свържете с г-жа Marta Hirsch-Ziembinska (+33 388 17 27 46), началник на отдел „Жалби и запитвания“, която отговаря за запитването.

Твоята искрено,

Емили О'Райли