# Писмо: от Европейския омбудсман до председателя на Европейския парламент относно Европейската служба за набиране на персонал
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: null
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/doc/correspondence/bg/3755)
---
Страсбург, 7 март 2002 г.

г-н Pat Cox


Председател


на Европейския парламент


Rue Wiertz


B - 1040 Brussels


<br />

Г-н председател,

Наскоро получих текста на проектите за решения относно създаването, организацията и функционирането на Европейска служба за набиране на персонал. За моя изненада и учудване те включват разпоредба, която би позволила на управителния съвет на Службата да реши да наложи възрастови граници[(1).](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#(1)){#Footnote1}

Член 6, параграф 2 от Договора за Европейския съюз гласи, че Съюзът зачита основните права като общи принципи на правото на Общността. На 7 декември 2000 г. председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията провъзгласиха Хартата на основните права на Европейския съюз[(2).](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#(2)){#Footnote2} Това действие, предприето от името на най-висшите органи на Европейския съюз, дава право на гражданите да вярват, че основните права, които Съюзът обещава да зачита в горепосочения член 6, параграф 2, са залегналите в Хартата.

В заключенията на председателството от Европейския съвет в Ница се приветства провъзгласяването на Хартата, като се отбелязва, че тя обединява в един текст гражданските, политическите, икономическите, социалните и обществените права, установени досега в различни международни, европейски или национални източници[(3).](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#(3)){#Footnote3}

Тогавашният председател на Европейския парламент г-жа Никол Фонтен заяви:
> „Подписването представлява ангажимент (...). Нека всички граждани на Съюза разберат, че отсега нататък (...) Хартата ще бъде (...) правото на Асамблеята. Отсега нататък той ще бъде отправна точка за всички актове на Парламента, които имат пряко или косвено отношение към живота на гражданите в целия Съюз."

Председателят на Комисията, г-н Romano Prodi, заяви:
> „В очите на Европейската комисия, провъзгласявайки Хартата на основните права, институциите на Европейския съюз се ангажираха да спазват Хартата във всичко, което правят, и във всяка политика, която насърчават (...). Гражданите на Европа могат да разчитат на Комисията, за да гарантират спазването на Хартата (...)."

В съобщение до служителите на Комисията от март 2001 г. относно провъзгласяването на Хартата г-н Prodi и отговорният член на Комисията г-н Vitorino заявяват:
> „Комисията, подобно на другите институции, трябва да разгледа практическите последици от това историческо събитие и да превърне спазването на правата, съдържащи се в Хартата, в крайъгълен камък за своите действия.
>
> Това трябва да бъде първостепенно изискване в ежедневната работа на Комисията, както в отношенията с широката общественост, така и с тези, до които са адресирани нашите решения, а също и във вътрешните ни правила и процедури."[(4)](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#(4)){#Footnote4}

Тези изявления дадоха на гражданите основание да се чувстват уверени, че Хартата ще бъде правилно следвана от институциите, чиито председатели са я подписали.

Европейският омбудсман предприе редица инициативи за популяризиране на Хартата и за подпомагане на задачата да се гарантира, че институциите на Европейския съюз спазват Хартата във всичко, което правят. Разочарован съм, че отговорите бяха предимно хладни и незаинтересовани. Основната ми загриженост обаче е, че някои институции и органи открито отхвърлят Хартата по отношение на използването на възрастови граници при наемането на работа.

Член 13 от Договора за ЕО, добавен с Договора от Амстердам, оправомощава Съвета да предприема подходящи действия за борба с дискриминацията, основана на възраст, наред с други основания. Хартата на основните права отива по-далеч. Член 21, параграф 1 от него пряко забранява:
> Всяка дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Член 21 от Хартата е първата разпоредба, отнасяща се, наред с другото, до институциите и органите на Съюза, в която възрастта се посочва като забранено основание за дискриминация. Поради това гражданите имат право да очакват институциите и органите на Съюза да прекратят традиционната практика за налагане на възрастови ограничения при наемането на работа, освен ако няма обективна обосновка и правно основание за такива ограничения.

Проверка по собствена инициатива на омбудсмана показа, че по-модерни органи като Европейската централна банка, Европол и повечето изпълнителни агенции никога не са използвали възрастови ограничения. Може би това е така, защото те никога не са били част от старомодната традиционна административна култура, която се оказва толкова устойчива на промяната.

Изглежда, че дори поддръжниците на възрастовата дискриминация признават, че понастоящем възрастовите граници нямат правно основание, тъй като предложението на Комисията за изменение на Правилника за длъжностните лица включва за първи път разпоредба, която разрешава по изключение, за назначаването в европейската публична служба, дискриминационна политика, основана на възраст. Този проект за разпоредба изглежда има за цел да даде на институциите и органите на ЕС картбланш да правят каквото си поискат, като предвижда, че използването на възрастови граници никога не може да бъде дискриминационно.

Освен дискриминационните забележки срещу възрастните хора, изтъкнатите причини за продължаващото използване на възрастови граници се състоят предимно от икономически аргументи. Подобни доводи не могат да обосноват дискриминация, основана на раса, пол, възраст или друго забранено основание[(5).](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#(5)){#Footnote5} Има и позовавания на синдикатите на персонала, но не считам, че зачитането на основните права може основателно да бъде поставено в зависимост от преговорите с представителите на персонала. Цитирани са и откъси от съдебно решение от 1972 г. Подобно позоваване на забележки, направени преди 30 години, е не само пречка за една модерна и ориентирана към обслужването администрация, но също така показва обезпокоително неразбиране на развитието на правото на Общността в областта на основните права.

Институциите, които никога не са използвали възрастови ограничения, изглежда имат добре функциониращи администрации с мотивиран персонал. Много от тях изразиха възхищение от опита, мъдростта и стабилността, които възрастните хора донесоха в работната си среда.

Съжалявам, че трябва да Ви информирам, г-н председател, че администрацията на институцията, която председателствате, все още използва възрастови ограничения. По този начин Вашата институция дава пример на работодателите в целия ЕС и кандидатстващите държави, че хората над 45 години (най-често използваната възрастова граница) могат законно да бъдат дискриминирани и забранени на пазара на труда, като по този начин не се спазва Хартата на основните права.

Възрастовите граници също са склонни да поставят в неблагоприятно положение жените, които желаят да започнат или да възобновят кариерата си след отглеждането на семейство.

Това ли е правилното послание, човешкото послание, което Европейският съюз следва да отправи към своя пазар на труда?

Висши служители защитиха настоящата практика пред мен, като заявиха, че Хартата от Ница не е обвързваща за никого, а просто политическа декларация. Това изглежда означава, че европейските граждани трябва да разберат, че дори най-тържествените обещания, направени от политиците, не са предназначени да бъдат взети на сериозно. За мен това отношение показва презрение към демократичния процес.

Според мен тук е заложен жизненоважен принцип. В Ница през декември 2000 г., по време на френското председателство, беше поет важен ангажимент към европейските граждани. Тя трябва да бъде зачитана и прилагана на практика от тези, които имат правомощия за това. Ако те не постигнат резултати, това ще има разяждащ ефект върху и без това лошите отношения между Европейския съюз и неговите граждани.

Европейската служба за подбор на персонал може да бъде създадена само ако Вие и аз, заедно с председателите на другите участващи институции и органи, подпишем първо необходимото решение.

Поради изложените по-горе причини не мога да се съглася да подпиша решение, от което да не става ясно, че Европейската служба за подбор на персонал не трябва да дискриминира на основания, включително възраст, които са забранени от Хартата на основните права на Европейския съюз, тържествено провъзгласена в Ница през декември 2000 г.

Ето защо Ви моля, г-н председател, да предприемете мерки за постигане на следното:

* заличаване на разпоредбата относно възрастовите ограничения в конкурсите, предвидена в точка 2.6.2 от „Проект за споразумение между генералните секретари относно общите принципи за споделена политика за подбор и набиране на персонал"
* включване в „проекта за решение на генералните секретари относно организацията и функционирането на Службата за подбор на персонал на Европейските общности" на позоваване на член 21 от Хартата на основните права.

Във ваша власт е да постигнете това. Надявам се, че ще използвате това правомощие, за да превърнете реториката на основните права в жива реалност за европейските граждани в това отношение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН

*** ** * ** ***

[(1)](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#Footnote1){#(1)} SG D(2002) D/8487, 27 февруари 2002 г.

[(2)](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#Footnote2){#(2)} ОВ C 364/1 от 2000 г.

[(3)](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#Footnote3){#(3)} Заключения на председателството, заседание на Европейския съвет в Ница, 7, 8 и 9 декември 2000 г., параграф 2.

[(4)](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#Footnote4){#(4)} SEC(2001)380/3.

[(5)](file:///V:/Web/euro-ombudsman/ombudsman/letters/en/20020307-1.htm#Footnote5){#(5)} По отношение на дискриминацията, основана на пола, вж. дело C-343/92 De Weerd и други \[1994\] ECR I-571, параграф 36; Дело C-226/98, Jørgensen, \[2000\] ECR I-2447, параграф 29.