- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Коментари на Групата за подкрепа на хората с увреждания на Европейския парламент относно OI/3/2003/JMA (26/05/2004)
Кореспонденция - Дата Сряда | 26 май 2004
Случай OI/3/2003/JMA - Открит на Сряда | 19 ноември 2003 - Решение от Сряда | 04 юли 2007
Въведение
В коментарите си Комисията подчертава подобренията в законодателните разпоредби (напр. новия Правилник за длъжностните лица) и в съпътстващите мерки (напр. преразгледания Кодекс за добри практики при наемането на работа на хора с увреждания). Но нашето четене на тези коментари ни води до заключението, че има огромна пропаст между теорията и практиката. Проблемът е, че в коментарите си Комисията не разглежда какво се случва в действителност. Това предполага или че Комисията се задоволява да отхвърли теоретично твърденията на Омбудсмана, или че механизмите за мониторинг в Комисията са недостатъчни или изобщо липсват.
Наемане на работа и заетост (включително Кодекс на добрите практики)
Напредъкът е постигнат на хартия. Остава обаче фактът, че много малко хора с увреждания са активно заети в институциите на Общността. Бихме насърчили омбудсмана да получи от Комисията резултатите от проучването, което възнамерява да проведе през 2004 г. относно лицата с увреждания, наети на работа в Комисията. Би било полезно също така да се знае точно как ще се проведе това проучване от генералните директори, тъй като то би могло да послужи като модел за добри практики за други институции.
Кодексът на добрите практики съдържа следното: „Информация и повишаване на осведомеността: Кодексът ще бъде представен на вниманието на всички служители и курсовете за обучение, които се занимават задълбочено с въпроса за уврежданията, ще бъдат насочени към най-засегнатите.“ Комисията не предоставя график или по-точни указания за това как ще бъде направено това. Има ли вече организирани или планирани курсове или информационни кампании? Необходимо е обучение за всички служители, които работят заедно с хора с увреждания.
Въпреки че Кодексът на добрите практики приема определението за увреждане като включващо „психични“ увреждания, в него не се споменават възможностите за наемане на хора с когнитивни увреждания, въпреки че има много потенциално подходящи длъжности за такива хора. Считаме, че Комисията би могла да разгледа модели на добри практики в държавите членки, които ясно показват, че успешната интеграция на хората с когнитивни увреждания е възможна, при условие че се използват експертни професионални ресурси.
Като основен работодател Комисията носи специална отговорност за създаването и поддържането на модели на добри практики в тази област.
Тези коментари се отнасят и за другите институции на Общността, и по-специално за Европейския парламент.
Един последен коментар относно това, което считаме за случай на лошо управление. Кодексът за добро поведение беше изготвен от Комисията след консултации с другите институции. Предполага се, че това е междуинституционален кодекс. Той обаче съдържа разпоредби, които са специфични за Комисията (примери: Раздел 5 „Кариери“ съдържа препратки към отдел „Недискриминация“ на Комисията в ГД „Персонал и администрация“, както и към Централната служба за професионално ориентиране; Раздел 8 „Мониторинг“ се състои почти изцяло от мерки, които трябва да бъдат предприети в рамките на Комисията). Това означава, че служителите в други институции са в неизгодно положение, тъй като трябва да търсят другаде - и вероятно напразно - за да определят договореностите, ако има такива, които се прилагат в тяхната институция. Считаме, че кодексът трябва да бъде адаптиран, за да се превърне в наистина междуинституционален текст.
Бюджетен ред A 4301: Финансова подкрепа за хора с увреждания или членове на семейството с увреждания с цел насърчаване на тяхната социална интеграция
Комисията не споменава най-важния си инструмент в полза на длъжностните лица с увреждания или длъжностните лица с членове на семейството с увреждания. Тя е създадена, за да покрива специални немедицински разходи (пребиваване в специализирана институция, специално образование, грижи от домашна медицинска сестра и друга помощ у дома, помощ за обучение, транспорт и т.н.) и специално оборудване. Комисията носи специална отговорност по отношение на длъжностните лица с увреждания или длъжностните лица с членове на семейството с увреждания, когато те не отговарят на изискванията на националните разпоредби (вж. приложение 1). Подкрепата от тази линия обаче все още се разглежда като вид услуга, а не като право. Бюджетният ред, по който се предоставят средствата, е временен и разходите се възстановяват „sous réserve des disponibilités budgétaires“. Бенефициерите трябва да плащат значителна вноска (вж. приложение 2), което може да представлява дискриминация в сравнение с пребиваващите в страната лица, които се ползват от националните разпоредби. Най-известните примери са разходите за специално образование за деца с увреждания (за които няма друг избор). Родителите трябва сами да плащат огромни суми, докато местните жители и длъжностните лица на децата в Европейското училище нямат какво да плащат. Същото важи и за други съоръжения, като транспортни разходи, разходи за обучение и т.н., които не могат да бъдат избегнати, за които длъжностните лица не могат да кандидатстват за национална подкрепа и при които положението им на експатрирано семейство може да бъде особено трудно.
Европейски училища
Удивително е, че Комисията може да очертае такава розова картина на положението на децата с увреждания в Европейските училища, когато съответните родители знаят, че реалността е много различна (вж. конкретния случай в приложение 3). Подобна изкривена картина предполага, че Комисията е много слабо информирана и/или че няма интерес към темата. Вярно е, че Комисията има само един глас в Управителния съвет на училищата, но тя би могла и би трябвало да направи много повече за насърчаване на приобщаващото образование в училищата, особено с оглед на нейните отговорности като "заместваща държава" (вж. приложение 1), и по-специално за командированите длъжностни лица, които зависят от детските градини и училищните заведения на Общността за своите деца. В действителност съществуват много проблемни случаи, във всички възрасти, от деца в предучилищна възраст (детска градина) нататък. Има длъжностни лица, които е трябвало да напуснат работата си поради липса на подходящи съоръжения за децата си с обучителни затруднения. Това обаче не трябва да бъде общото "решение", когато детето не се вписва в "нормалния" модел. Ако по тази причина длъжностните лица трябва да напуснат работа в институция на Общността, считаме, че това е случай на свързана дискриминация срещу семейства с дете с увреждания.
Що се отнася до децата с обучителни затруднения в Европейското училище, програмата за специални образователни потребности (SEN) става все по-ограничителна. Децата с обучителни затруднения често не са добре дошли, а липсва квалифициран персонал и подкрепа за интегрирането на такива деца. Няма реални усилия (информация, квалифицирана подкрепа за учителите, възприемане на най-добрите практики) за предприемане на стъпки за осигуряване на приобщаващо образование или за обмисляне на други подходи, т.е. паралелни класове. В същото време Комисията изразходва огромни суми за училищни такси в други училища, които правят това (над 600 000 евро годишно). Би било по-евтино и по-ефективно тези средства да се изразходват за програмата за СОП и за квалифициран персонал за подпомагане на интеграцията в Европейските училища.
"Решава се специална програма за всеки ученик със СОП (...) в специален съвет, включващ директора, учителите, родителите и обикновено медицинския специалист." Позицията на родителите в този съвет всъщност е отслабена в новите правила, приложими към програмата за СОП. Докато родителите преди това биха могли да бъдат придружавани от лице по техен избор на заседанията на съвета (консултативната група е правилният термин), новите правила казват, че те могат да бъдат придружавани само от "квалифициран специалист". Много родители имат опит от първа ръка за сплашващия климат на тези срещи. Това ще се увеличи, ако родителите са изцяло сами с редица експерти и училищен персонал, струпани срещу тях.
"Напредъкът се измерва спрямо личните цели, а не спрямо тези на класа." Отново реалността е много различна: деца с обучителни затруднения могат да бъдат толерирани до 8 или 9-годишна възраст, но няма реална лична програма, която да поставя индивидуални цели и да определя средства. Друга трудност е неспособността на училищата да разгледат всякакъв вид алтернативна учебна програма, която би могла да доведе до валидна квалификация за тези ученици, които не желаят или които не са в състояние да работят за бакалавърската степен. Накратко, училищата не успяват да изпълнят задължението си да се адаптират към нуждите на учениците: от учениците се изисква да се адаптират към строга учебна програма или в противен случай са изправени пред изключване или неуспех.
"Няма индивидуални бюджетни ограничения за предоставянето на услуги на студенти с увреждания." Имаме достатъчно доказателства, че наистина има бюджетни ограничения. В Люксембург се прилага най-малко строга политика за определяне на ограничение от 8 часа подпомагане на седмица: Децата, които се нуждаят от по-голяма подкрепа, са отхвърлени и на родителите е казано да потърсят другаде за своето образование. Това е явна дискриминация.
Цифрите от бюджета за СОП за всички европейски училища и разбивката за всяко отделно училище за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. показват бюджетните тенденции на практика.
Оставаме на Ваше разположение за всякаква допълнителна информация, която може да Ви е необходима.
За групата на Европейския парламент за подкрепа на хората с увреждания
Координатор
Мари Луйтен
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
От: административното ръководство на Комисията
http://intracomm.cec.eu-admin.net/pers_admin/admin_guide/summary/chapter6_en.html#6_1_1
„Работодателят трябва също така да бъде „заместваща държава“
Подобно на други международни организации институциите на ЕС носят специална отговорност като работодатели, тъй като техните служители нямат право на социални обезщетения в приемащата държава, каквито биха имали в своята държава на произход (напр. детски надбавки). Поради това институциите на ЕС носят двойна отговорност пред своите служители: те трябва да бъдат едновременно работодател и „заместваща държава“, т.е. трябва да предлагат специфични услуги и съоръжения, представляващи като цяло самостоятелна политика за социално подпомагане, насочена към стандартите в държавите — членки на ЕС, включително например изплащане на детски надбавки, здравно осигуряване и осигуряване на училища и детски градини. Тази социална политика се изразява в увеличения на заплатите на служителите на ЕС, които в държавите членки се изплащат не от работодателите, а от други органи.“
курсив DSG
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Приложения към насоките относно „Допълнителна помощ за хора с увреждания“
ПРИЛОЖЕНИЕ II: СКАЛЕ
Личният принос на получателя се изчислява въз основа на следната скала. Прилагат се две различни скали — една за възстановяване на помощи и уреди и друга за всички други разходи (оборудване).
СКАЛА В 1. 1. 2004
| Облагаем семеен доход
(1) - (2) - (3) - (4) |
Процент на немедицинските разходи (с изключение на разходите за оборудване), които трябва да бъдат платени от длъжностното лице или служителя | Процент на разходите за оборудване, които трябва да бъдат платени от длъжностното лице или представителя |
| От до EUR | ||
| 0,00 € - 2.824,57 € | 5 % | 45 % |
| 2.824,58 € - 3.954,40 € | 10 % | 50 % |
| 3.954.41 € - 5.084,22 € | 15 % | 55 % |
| 5.084,23 € - 6.214,05 € | 20 % | 65 % |
| 6.214,06 € - 7.343,88 € | 25 % | 75 % |
| 7.343,89 € - 8.473,71 € | 30 % | 85 % |
| 8,473,72 EUR и повече | 35 % | 95 % |
ПРИЛОЖЕНИЕ 3 — индивидуален случай
Синът ми, на четири години и половина, е диагностициран като страдащ от дисфазия (специфично езиково увреждане). Сега той е временно приет в първата година Детска градина училище на Европейското училище, в тяхната програма SEN. Дисфазията е синдром, който прави вербалната комуникация и разбиране много трудни, ако не и невъзможни, за страдащия. В клас тези деца изглеждат отегчени и изолирани много често, ако няма намеса от страна на учителите и асистентите. Те всъщност са интелигентни деца, които трябва да бъдат интегрирани възможно най-много и възможно най-скоро, за да се възползват от способността си да имитират поведението на "нормалните" деца. Синът ни се е подобрил много от началото на Европейското училище, с тяхна помощ, на класния психолог и на частния психолог/логопеда, които сме наели.
Училището е предоставило осем часа индивидуална помощ на училищния психолог, максимумът, който те желаят и / или могат да предложат. Поискахме повече време, но администрацията твърди, че осем часа е максималният им лимит. Неговият клас се състои от 31 деца с един професор и един асистент и е близо до границата, при която те трябва да разделят класа наполовина. Поискахме той да бъде включен в дейностите в понеделник следобед и те само признаха, че му е позволено да обядва със съучениците си и само след много срещи с администрацията и учителите.
Синът ни сега се приема само на пробна основа. Към днешна дата трябваше да присъстваме на шест заседания, за да обсъдим напредъка му и дали те ще му позволят да продължи; тези срещи са доста напрегнати и ни поставят, като родители, в отбранителна позиция, защото училището твърди, че те нямат ресурси и че най-доброто за нашия син и за нас е да се върнем в нашата страна. Те прилагат програмата SEN като функция на размера на класа и сътрудничеството на учителите. Протоколите от заседанията на СОП пристигат късно или изобщо не пристигат и често не отразяват намесата на родителите. В края на краищата родителите нямат власт в тези срещи (groupe conseil), ако администрацията и учителите са против присъствието на детето.
Можем да ви уверим, че още преди да приемем работата тук, се свързахме с тогавашния директор на детската градина и неговия учител, за да ги информираме за трудностите на сина ни (с диагнозата) и ни казаха, че ще бъде добре дошъл и че има програма за деца като него. Едва по-късно, след пристигането си, те започнаха да се колебаят и да твърдят, че може би той е "тежък случай", макар и тежък случай на това, което никога не биха могли да отговорят.
Всеки психолог, всеки лекар (невропедиатри, педиатри и т.н.), с който сме се консултирали, казва същото: той трябва да бъде интегриран в нормализирана среда на майчиния си език. Всичко това е документирано.
Истината трябва да бъде казана на всеки родител на "различно" дете: т.е. Европейското училище не може или няма да приеме нито един ученик, който е дори отдалечен от обичайното, и това трябва да бъде отпечатано.