Европейският омбудсман изразява загриженост, че правилата за защита на данните, и по-специално Регламент 45/2001, се отклоняват от същинската си цел да спомогнат за гарантиране на зачитането на личното право на неприкосновеност на личния живот, както е предвидено в член 8, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека: Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и на неговата кореспонденция.

Вместо това те се използват за подкопаване на принципа на откритост в публичните дейности.

Ето четири примера за това как защитата на данните се използва, за да се подкопае откритостта. Първите две се отнасят до решения за публикуване на информация. Вторите две се отнасят до правото на публичен достъп.

1 Регистър на парламентарните сътрудници

Европейският парламент реши да публикува регистър, съдържащ имената на сътрудниците на членовете на ЕП, на които се плаща със средства на Общността. Този принос към откритостта беше поставен под въпрос от аргумента, че защитата на данните дава на сътрудниците правото да останат анонимни, дори когато им се плаща от парите на европейските данъкоплатци.

Компетентната комисия на Европейския парламент все още разглежда въпроса.

2 Конкурси за набиране на персонал

Европейският омбудсман препоръча на Европейския парламент да информира кандидатите в бъдещи конкурси за набиране на персонал, че имената на успелите кандидати ще бъдат оповестени публично.

Европейският парламент отхвърли предложението с аргумента, че Регламент 45/2001 дава на успелите кандидати правото да останат анонимни.

Ако бъде потвърдено, това би означавало голяма крачка назад от настоящата ситуация. През 1997 г. Европейската комисия реши да публикува имената на успелите кандидати в интерес на откритостта.

3 Търговски влияния в процедурата по член 226

Европейската комисия посочва защитата на данните като основание за оспорване на резолюция на Европейския парламент относно отказа на Комисията да предостави информация за това кой е повлиял на разследване по член 226.

Комисията започна разследване по жалба относно закон на Обединеното кралство, но след това приключи случая. Жалбоподателят иска да разбере кой е представил становища пред Комисията по случая и имената на представителите на неговите търговски конкуренти, които са присъствали на среща, организирана от Комисията. Той подозира участието на лица, свързани с корупция в Обединеното кралство.

Комисията поддържа, че защитата на данните я задължава да пази в тайна имената на засегнатите лица, освен ако те не дадат съгласието си самоличността им да бъде разкрита.

Комисията би могла да твърди, че общественият интерес от ефективността на процедурата по член 226 оправдава обещаването на поверителност на лицата, които предоставят информация по време на разследване, и че след като бъдат направени, тези обещания трябва да бъдат спазени. Съдебната практика на Съда би подкрепила и двата аргумента. Вместо това Комисията изглежда е превърнала жалбата в пробен случай за защита на данните като нова защита за тайно вземане на решения.

4 Външни дейности на длъжностните лица на Комисията

Вестник подаде заявление за публичен достъп съгласно Регламент 1049/2001 до регистър на одобренията, дадени за външни дейности на длъжностни лица на Комисията.

Комисията предостави регистъра, но заличи всички имена на съответните длъжностни лица на основание, че Регламент 45/2001 относно защитата на данните им дава право да останат анонимни.

Липса на основно право на анонимно участие в публични дейности

Горепосочените примери за злоупотреба със защитата на данните изглежда се основават на идеята, че съществува основно право на анонимно участие в публични дейности.

Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека не установява такова право. Освен това всяко такова право би било несъвместимо с принципа на откритост и правото на публичен достъп, тъй като прикриването на самоличността на лицата, участващи в публични дейности, би лишило гражданина от възможността да разбира и контролира ефективно тези дейности.

Международният опит показва също, че откритостта е една от най-добрите защити срещу корупцията.

IJH
25 септември 2002 г.