Страсбург, 14.12.2007

г. г-н José Manuel Barroso
Председател
на Европейската комисия
B-1049 Brussels
BELGIQUE

Г-н председател,

Член 195 от Договора за създаване на Европейската общност оправомощава Европейския омбудсман да провежда разследвания по собствена инициатива във връзка с възможни случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността. В своята проверка по собствена инициатива OI/5/99/(IJH)GG омбудсманът разследва въпроса за забавеното плащане от страна на Комисията. Разследването е приключено на 16 февруари 2001 г.

В решението си за приключване на тази проверка омбудсманът стига до заключението, че Комисията е предприела стъпки за справяне с проблема, който изглежда задоволителен. Той обаче добави, че ще обмисли започването на ново разследване, ако в бъдеще се докаже, че въпреки тези мерки забавеното плащане от страна на Комисията продължава да създава сериозни проблеми.

Седем години по-късно и с оглед на редица случаи, които трябваше да разгледам през последните години (вж. например решенията ми по жалби 818/2005/PB, 3067/2005/(MHZ)MF и 2692/2006/BB), ми се струва, че има възможност за започване на ново разследване по собствена инициатива с цел да се установи какви допълнителни мерки са били предприети от Комисията в това отношение и дали все още има проблеми, които се нуждаят от подходящо коригиране по отношение на навременността на плащанията.

По-специално бих искал да припомня, че получих две последователни жалби от германски гражданин, който редовно работи за Комисията като експерт (жалби 1266/2005/MF и 2569/2006/WP), като и двете се отнасят до забавяния на плащанията от страна на Комисията. В решението си по жалба 2569/2006/WP, което беше прието на 19 юли 2007 г., заявих, че считам за целесъобразно да разгледам отново въпроса за просрочените плащания на по-широка основа чрез провеждане на ново разследване по собствена инициатива. Добавих, че това разследване ще включва проверка на ефективността на мерките, предприети от Комисията за ускоряване на плащанията.

Може да е полезно да се добави, че след като приключих разследването си по случай 2569/2006/WP, получих допълнителна жалба от същия жалбоподател (жалба 1945/2007/WP), която също се отнася до забавяния на плащанията от страна на Комисията. Това разследване все още не е приключило. Отбелязвам обаче, че в становището си по тази жалба (което току-що получих) Комисията приема, че е имало закъснения и се извинява за тези закъснения.

Ето защо реших да започна нова проверка по собствена инициатива по въпроса за навременността на плащанията от страна на Комисията.

Ще съм много благодарен, ако Комисията ме информира за стъпките, които е предприела, за да установи и да се справи с причините за забавянето на плащанията към изпълнителите и бенефициентите на безвъзмездни средства и субсидии.

В този контекст би било най-полезно, ако Комисията може също така да представи статистически данни, които биха могли да илюстрират проблема или коригиращите действия, предприети от Комисията. Бих бил особено заинтересован да получа информация за броя и процента на случаите, в които е имало забавяне на плащането, за степента на настъпилото забавяне, за съответните суми и за случаите, в които е била платена лихва за забава на плащане.

Отбелязвам, че в становището си по жалба 2569/2006/WP Комисията се позовава на член 106 от Регламент No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (1) като установяващ механизъм за неизпълнение при плащането на лихви. Този член предвижда следното:

„Срокове за плащане и лихви за забава

1. Дължимите суми се изплащат в срок от не повече от четиридесет и пет календарни дни от датата, на която допустимото искане за плащане е регистрирано от упълномощения отдел на отговорния разпоредител с бюджетни кредити (...).

(...)

5. При изтичане на сроковете, предвидени в параграфи 1 и 2, кредиторът може в срок от два месеца от получаването на просроченото плащане да поиска лихва (...).“

В становището си по жалба 2569/2006/WP Комисията посочва, че поради това тя не плаща автоматично лихви, а само по искане на кредитора.

Ще Ви бъда благодарен, ако Комисията ме информира относно практическите аспекти на плащането на лихви за забава. По-специално бих искал да науча дали на кредиторите специално се напомня за правото им да искат лихва при извършване на забавеното плащане.

Би било полезно също така да се знае колко кредитори, които биха имали право да претендират за лихви, действително представят такова вземане.

Ще съм благодарен също така, ако Комисията ми предостави становището си по въпроса дали необходимостта да се представи искане за лихва и това да се направи в срок от два месеца след получаването на забавеното плащане не може да разубеди някои от нейните партньори да настояват за правата си.

Ще съм много благодарен, ако Комисията изпрати становището си най-късно до 31 март 2008 г.

Ако имате въпроси във връзка с този случай, моля, не се колебайте да се свържете с моя главен правен съветник, г-н Gerhard Grill (+ 33 3 88 17 24 23), който ще отговаря за това разследване.

Искрено ваш,

П. Никифорос Диамандурос

(1) ОВ L 357, 2002 г., стр. 1.