- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Писмо от Европейския омбудсман до Европейската комисия относно начина, по който Европейската комисия наблюдава и гарантира зачитането на основните права от хърватските органи в контекста на операциите за управление на границите, които получават средства от ЕС
Кореспонденция - Дата Петък | 06 ноември 2020
Случай 1598/2020/VS - Открит на Петък | 06 ноември 2020 - Решение от Вторник | 22 февруари 2022 - Засегната институция Европейска комисия ( Няма основания за допълнителни проверки ) - Държава Белгия
|
Г-жа Урсула фон дер Лайен президент Европейска комисия
|
Страсбург, 6.11.2020 г.
Жалба 1598/2020/ΜΜΟ
Относно: Как Европейската комисия наблюдава и гарантира зачитането на основните права от хърватските органи в контекста на операциите за управление на границите, които получават средства от ЕС
Уважаеми г-н Председател,
Реших да започна разследване по жалба, която получих от Амнести Интернешънъл срещу Европейската комисия, по-специално относно начина, по който Комисията гарантира, че хърватските органи зачитат основните права в контекста на операциите за управление на границите, финансирани със средства на ЕС.
Жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала продължаващите твърдения за сериозни нарушения на правата на човека от страна на хърватските органи в контекста на операциите по управление на границите, за които е получила средства от ЕС [1], по-специално по границите си с Босна и Херцеговина (БиХ) и Сърбия. По-специално жалбоподателят твърди, че Комисията не е проверила дали хърватските органи са създали ефективен „механизъм за мониторинг“, за да се гарантира, че операциите по управление на границите са в пълно съответствие с основните права и правото на ЕС.
Според жалбоподателя Комисията се е позовала на такъв механизъм за наблюдение и е заявила, че за тази цел са заделени 300 000 EUR. Няма обаче доказателства, че е създаден такъв механизъм, нито кои организации участват в наблюдението на основните права [2]. Поради това липсва прозрачност относно начина, по който са използвани въпросните средства на ЕС, продължава жалбоподателят.
И накрая, според жалбоподателя, въпреки че е била запозната с твърденията за нарушения на правата на човека, през декември 2019 г. Комисията е отпуснала допълнително финансиране на Хърватия за управление на границите.
Като първа стъпка в това разследване реших да поискам писмен отговор от Комисията на въпросите в приложението.
Би било полезно също така Комисията да сподели с моята служба всички документи, свързани с посочените по-горе въпроси, като например кореспонденция с хърватските органи, споразумения с национални или международни субекти или доклади за изпълнение и оценка.
Моля, имайте предвид, че вероятно ще изпратя Вашия отговор и свързаните с него приложения на жалбоподателя за коментари. [3] Ще Ви бъда благодарен да получа отговора на Комисията до 31 януари 2021 г.
Отговорникът по случая, отговорен за това разследване, е Мария Мустакали.
Ако в хода на това разследване Комисията се включи в съдебно производство, засягащо същия предмет като настоящата жалба, бих искал да Ви помоля да ни уведомите.
Искрено ваш,
Емили О'Райли
Европейски омбудсман
приложение
1. Какво включва концепцията за механизъм за наблюдение в рамките на спешното финансиране от ЕС? Например означава ли това финансиране на съществуващи международни или национални органи за наблюдение на основните права и спазването на правото на ЕС в областта на убежището?
2. Комисар Йохансон наскоро се позова на споразумение, според което хърватският омбудсман, Хърватският правен център и Върховният комисар на ООН за бежанците ще участват в тази работа. Би ли могла Комисията да предостави повече информация относно това споразумение с хърватското правителство и да обясни дали тези субекти са участвали?
3. Създаването на ефективен механизъм за мониторинг беше ли предпоставка за отпускането на финансиране от ЕС на Хърватия в рамките на проекта за спешна помощ от декември 2018 г.[4]?
4. Според комисар Йохансон [5] Комисията е получила от хърватските органи окончателния доклад за изпълнението на посочения по-горе проект за спешна помощ. Може ли Комисията да сподели този доклад, както и собствената си оценка за начина на изпълнение на проекта?
5. Въз основа на този доклад Комисията разполага ли с конкретна информация относно i) дали механизмът за мониторинг е бил създаден, ii) дали е започнал да функционира, iii) неговите цели и дейности и iv) участващите субекти?
Ако механизмът наистина е бил създаден и Комисията е проверила това:
6. Разполага ли Комисията с информация за размера на средствата, действително изразходвани за механизма?
7. По какъв начин Комисията е проверила пряко независимостта и ефективността на механизма? Организирала ли е проучвателна мисия в Хърватия? Обсъдила ли е Комисията резултатите от механизма за наблюдение с хърватските органи, хърватския омбудсман и организациите на гражданското общество, както е предвидено в съобщението до Европейския парламент и Съвета относно проверката на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген от страна на Хърватия [6]?
8. Поискала ли е Комисията допълнителни мерки от хърватските органи, за да се повиши ефективността на начина, по който те наблюдават основните права в контекста на управлението на границите?
9. Предвижда ли Комисията по-нататъшни действия за подобряване на начина, по който основните права се наблюдават в контекста на хърватските гранични операции? Например ще организира ли Комисията мисия на място, за да помогне на хърватските органи? Ако отговорът е „да“, каква ще бъде конкретната роля и задачи на тази мисия в рамките на спешното финансиране от ЕС?
10. Въздействаха ли твърденията за системни нарушения на основните права на хърватската граница върху отпускането на нови (свързани с миграцията) средства на Хърватия през декември 2019 г.?
11. Обмисляла ли е Комисията възстановяване на средства, ако има доказателства, че Хърватия не е спазила условията на проекта?
12. Какви процедури има Комисията, за да i) реагира, ако има доказателства, че Хърватия не е спазила условията на проекта, и ii) да гарантира, че финансирането от ЕС в контекста на управлението на границите допринася за подобряване на защитата на основните права?
[1] В рамките на фонд „Убежище, миграция и международно сътрудничество“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) за периода 2014—2020 г.
[2] Според жалбоподателя Върховният комисар на ООН за бежанците и Хърватският правен център са заявили, че не са замесени.
[3] Ако желаете да представите документи или информация, които считате за поверителни и които не следва да бъдат разкривани на жалбоподателя, моля, отбележете ги с „Поверително“. Такива документи могат да бъдат изпращани чрез сигурни канали, като Ares, CIRCABC или еквивалентни приложения. Ако е необходимо, може да се осъществи предварителна връзка със служителя, работещ по случая.
[4] Начало/2017/ISFB/AG/EMAS/0076
[5] http://hr.n1info.com/English/NEWS/a567446/Johansson-We-have-to-make-sure-the-protection-of-borders-does-not-involve-abuse.html
[6] COM(2019) 497 final от 22 октомври 2019 г.: https://ec.europa.eu/home-affairs/sites/homeaffairs/files/what-we-do/poliicies/european-agenda-migration/20191022_com-2019-497-communication_en.pdf.