Уважаема г-жо М.,
на 16 декември 1997 г. Вие изпратихте жалба до Европейския омбудсман относно редица нередности в конкурс на общо основание A 1/97 (испански администратори), организиран от групата на социалистите в Европейския парламент. Твърденията Ви се отнасят до състава на конкурсната комисия и прозрачността на работата ѝ.
На 5 февруари 1998 г. препратих Вашата жалба до председателя на Европейския парламент с искане за коментари до края на май 1998 г. На 4 юни 1998 г. генералният секретар на Европейския парламент поиска едномесечно удължаване на крайния срок. След като бе прието това първо искане, на 15 юли 1998 г. бе получено допълнително искане за ново удължаване. На 27 юли 1998 г. Европейският парламент изпрати своето становище, което Ви препратих на 4 август с покана за представяне на забележки. На 28 септември 1998 г. Вие изпратихте своите забележки.
На 25 февруари 1999 г. ми писахте с предложение за приятелско решение на проблема. Препратих предложението Ви на Европейския парламент на 3 март 1999 г. с искане за коментари до края на април 1999 г. Този срок по-късно беше отложен до 31 май 1999 г. по искане на Европейския парламент. На 15 юни 1999 г. получих отговора на Европейския парламент.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

През 1997 г. жалбоподателят участва в открит конкурс A 1/97 (испански администратори), организиран от групата на социалистите в Европейския парламент. Въпреки че е била интервюирана от конкурсната комисия, името ѝ не е било включено в списъка на издържалите конкурса.
Жалбоподателката е изпратила писмо до секретариата на конкурсната комисия с искане за достъп до писмените си изпити. Конкурсната комисия я информира, че тъй като работата ѝ е поверителна, както е посочено в Правилника за длъжностните лица и е признато от съдебната практика на Съда, тя не може да предостави достъп до писмения ѝ изпит. В писмото се добавя, че въпреки че е получила високи оценки на писмените изпити (83 точки над 100), с оглед на събеседванията, проведени от конкурсната комисия, името ѝ не може да бъде включено в списъка с резерви.
След друго искане от страна на жалбоподателката конкурсната комисия я информира на 26 ноември 1997 г., че трима кандидати са включени в списъка с резерви за настоящия конкурс, двама от които са избрани да запълнят наличните длъжности. Писмото се отнася само до имената на тези кандидати. В отговора не се споменават резултатите на кандидатите поради поверителния характер на разискванията на конкурсната комисия. Това решение беше потвърдено от председателя на политическата група, отговаряща за организирането на конкурса.
Поради това жалбоподателят е подал жалба до Европейския омбудсман, като е изтъкнал следните твърдения:
1. Нарушение на вътрешни процедури: в жалбата се посочва, че редица правила от регламентите на групата на социалистите не са били спазени:
- Член 8.1.5: по време на устните изпити не е присъствал представител на Комитета по персонала; освен това конкурсната комисия е включила повече от двама членове с една и съща националност/език на теста (испански).
- Член 8.1.6: броят на кандидатите, включени в списъка на издържалите конкурса, е по-малък от три пъти броя на свободните длъжности.
- Член 8.1.5-8.2: решението, взето от конкурсната комисия, е било подписано от един от нейните членове без право на глас.
Жалбоподателят твърди също така, че фактът, че някои кандидати, включени в списъка с резерви, са имали работни отношения с някои членове на конкурсната комисия, поражда съмнения относно безпристрастността на неговото решение.
2. Непредоставяне на информация: според жалбоподателката тя не е получила подходящи обяснения по отношение на критериите за оценка, следвани от конкурсната комисия за оценката на тестовете. Във връзка с този аспект жалбоподателката посочи, че на председателя на групата на социалистите е отнело много време (2 месеца), за да отговори на нейните искания, и освен това, че нейното писмо до члена на конкурсната комисия, представляващ Комитета по персонала, е останало без отговор.

Задачата

Становището на Парламента В
становището си Европейският парламент се позова на коментарите, представени от групата на социалистите. В обобщение тези коментари са, както следва:
- Що се отнася до отсъствието на представител на Комитета по персонала в конкурсната комисия, в становището се посочва, че за да бъде съставена конкурсната комисия, нейният председател трябва само да провери дали минималният брой членове присъства, за да се получи кворум. Освен това нито един кандидат не е повдигнал възражение по този въпрос преди началото на изпитите.
- Групата на социалистите обясни, че макар двама членове на конкурсната комисия да имат една и съща националност, единият от тях е само наблюдател, без право на глас. Поради това имаше само един глас от представителя на делегацията на Испания. Групата на социалистите призна, че този наблюдател е подписал и окончателното решение на конкурсната комисия. Като член на управителния съвет обаче, макар и само с консултативна роля, той не е лишен от възможността да подпише окончателния документ.
- Що се отнася до броя на кандидатите, включени в списъка на издържалите конкурса, в становището се посочва, че в него са включени само кандидатите, които според конкурсната комисия отговарят на критериите за подбор.
- В становището се оспорва твърдението за пристрастност на конкурсната комисия въз основа на наличието на работни отношения между някои от нейните членове и някои кандидати, включени в списъка с резерви. Групата на социалистите обясни, че подобни отношения съществуват и по отношение на други кандидати, които не са били избрани. Освен това, тъй като конкурсът е бил организиран от политическата група, от значение би било само предходно работно отношение с тази група.
Що се отнася до твърденията за липса на информация и прозрачност, в становището се посочва, че като се има предвид необходимостта от поверителност в работата на конкурсната комисия, жалбоподателят е получил достатъчно информация. Следователно конкурсната комисия не е била длъжна да предостави допълнителна информация на жалбоподателя.
Групата на социалистите обясни, че забавянето на отговора на председателя на нейната група се дължи на честото ѝ пътуване. Що се отнася до липсата на отговор от страна на представителя на Комитета по персонала, беше отбелязано, че в качеството си на член на конкурсната комисия той не е могъл да направи изявления от името на комисията в отговор на твърдението на жалбоподателя.
В становището
си жалбоподателката подчертава твърденията, които вече е направила в жалбата си.
Жалбоподателката се позова на всеки един от аспектите, свързани с нарушаването на вътрешните правила на групата на социалистите, които тя счита за основание за своето твърдение:
- На първо място, що се отнася до липсата на представител на комитета по персонала, жалбоподателят счита, че необходимостта от постигане на кворум е качествено задължение, а не количествено задължение. Според нея присъствието на представител на комитета по персонала е гаранция. Следователно отсъствието му представлява нарушение на процедурата, установена както в Правилника за длъжностните лица, така и във вътрешните правила на групата на социалистите. Тя също така посочи, че не е оспорила състава на конкурсната комисия преди началото на теста, тъй като е предположила, че техните членове са действали добросъвестно.
- Жалбоподателят също така отхвърли обяснението на Парламента за присъствието на трети испански гражданин в конкурсната комисия. Въпреки че Парламентът е посочил, че това лице е изпълнявало само консултативна роля, жалбоподателят счита, че тази роля е трябвало да му попречи да подпише окончателното решение на конкурсната комисия.
- Жалбоподателката повтори твърденията си по отношение на предполагаемия малък брой кандидати, включени в списъка с резерви.
Що се отнася до липсата на прозрачност, тя подчерта, че широкото тълкуване, дадено в становището на Парламента на принципа на поверителност на разискванията на конкурсната комисия, е довело до липса на прозрачност и информация. Според нея поверителността на разискванията на комисията няма да бъде засегната от оповестяването на критериите за подбор, използвани за нейните окончателни оценки, както тя е поискала. Жалбоподателката подкрепи своята гледна точка с извадки от неотдавнашно решение на Съда по дело 254/95 (Innamorati срещу Европейския парламент)(1).
Жалбоподателката отхвърли обяснението на групата на социалистите относно забавянето на отговора на нейните искания поради пътуването на нейния председател. Тя се позова на правилата, прилагани от службите на Европейския омбудсман, които постановяват, че жалбоподателят следва да получи отговор в разумен срок.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

На 25 февруари 1999 г. жалбоподателят отново пише до Европейския омбудсман. След разговор с председателя на делегацията на испанските социалисти тя счита, че е възможно приятелско решение, при което името ѝ ще бъде добавено към списъка с резерви от конкурса. На 8 март 1999 г. омбудсманът препраща предложението на жалбоподателя на Европейския парламент.
След няколко искания за удължаване на крайния срок омбудсманът получи коментарите, направени от групата на социалистите в Европейския парламент на 15 юни 1999 г. В това писмо групата посочи, че не може да приеме предложението на жалбоподателя. Тя посочи, че списъкът с резерви вече е бил съставен въз основа на кандидатите, които са били счетени за подходящи за длъжността, и по това време жалбоподателят не е бил сред избраните имена. Тя добави, че всяко изменение на списъка с резерви би било дискриминационно спрямо другите неизбрани кандидати.

РЕШЕНИЕТО

Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя, и коментарите, представени от Европейската комисия, омбудсманът стигна до следните заключения:
1 Обхват на правомощията на Европейския омбудсман
1.1. Тъй като случаят се разглежда предимно срещу политическа група на Европейския парламент, омбудсманът счита за необходимо, преди да разгледа случая по същество, да направи няколко съображения относно обхвата на своите правомощия.
1.2. Фактите по делото се отнасят до решенията, взети от конкурсна комисия на конкурс, организиран от политическа група на Европейския парламент, за подбора на няколко срочно наети служители, които да бъдат наети от тази група.
1.3. Както е посочено в член 2, параграф 1 от неговия статут, „Европейският омбудсман съдейства за разкриването на случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността“. Лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него (2). Има ограничения за това, което може да се счита за лошо управление. Следователно жалбите срещу решения от политическо, а не от административно естество трябва да се считат за недопустими. Такъв е случаят с жалбите срещу политическата дейност на Европейския парламент или неговите органи (3), най-вече дейностите на неговите политически групи.
1.4 Организирането от политическите групи на Европейския парламент на процедура за набиране на срочно наети служители обаче не може да се счита изцяло за политическа дейност. Съгласно член 14 от Решението на Бюрото на Европейския парламент от 25 юни 1997 г.(4) политическите групи са оправомощени да избират свои срочно наети служители, като по този начин упражняват чрез делегиране правомощията на орган по назначаването на институцията съгласно Правилника за длъжностните лица.
От тази гледна точка организирането на конкурси за подбор на срочно наети служители от политическите групи на Парламента представлява административна дейност, подчинена на определени правила на Общността. За тази цел този вид ситуации попадат в компетентността на съдилищата на Общността и следователно както Първоинстанционният съд, така и Съдът на Европейските общности имат правомощия да контролират съответствието на тези конкурси с правото на Общността.
1.5 По този начин проверката на омбудсмана беше ограничена до оценка дали в този случай правилата и принципите на Общността са били надлежно спазени.
2 Предполагаеми нередности въз основа на вътрешните правила на политическата група
2.1. Жалбоподателят твърди, че в хода на конкурса са допуснати редица нередности. Тези нередности се отнасят до:
a. Съставът на конкурсната комисия: отсъствие на представител на Комитета по персонала по време на устните изпити; присъствие на повече от двама членове от една и съща националност/език на теста в конкурсната комисия; подписването на окончателния акт на конкурсната комисия от един от нейните членове без право на глас; и работни отношения между някои членове на конкурсната комисия и няколко кандидати.
б. Ограниченият брой кандидати, включени в списъка на издържалите конкурса.
Жалбоподателят е подчертал, че всички тези нередности са в нарушение на вътрешните правила на групата на социалистите.
2.2. Следва да се отбележи, че регламентите, за които се твърди, че не са спазени, са адресирани до членовете на политическа група на Европейския парламент. С оглед на политическия характер на тази работа надзорът върху прилагането на тези правила е извън правомощията на омбудсмана.
2.3. Въпреки това предполагаемите нередности са извършени в хода на процедура за набиране на персонал, при която политическата група е действала съвместно с органа и от името на органа по назначаването на Европейския парламент. От тази гледна точка организирането на конкурса представлява административна дейност съгласно общностното право и подлежи на контрол от страна на общностните съдилища. Следователно, за да оцени твърдените нередности, омбудсманът се опита да изясни дали конкурсната комисия не е действала в съответствие с общностно правило или принцип, които са задължителни за нея.
2.4. Някои от твърденията на жалбоподателя се отнасят до неправилен състав на конкурсната комисия.
Както е установено от съдилищата на Общността, съставът на конкурсната комисия се счита за неподходящ, ако не може да гарантира обективна оценка на качествата на кандидатите (5). От информацията, предоставена в хода на проверката, омбудсманът не може да заключи, че при оценката на качествата на кандидатите конкурсната комисия не е била обективна. Поради това омбудсманът счита, че няма доказателства за лошо администриране във връзка с този аспект на случая.
2.5. Що се отнася до кандидатите, които ще бъдат включени в списъка с резерви от конкурса, жалбоподателят счита, че броят на избраните кандидати следва да включва три пъти броя на длъжностите, които трябва да бъдат заети. Според Парламента групата на социалистите е посочила, че конкурсната комисия е включила в списъка с резерви само кандидатите, които са били счетени за подходящи въз основа на конкурса.
2.6. Омбудсманът отбелязва, че член 5, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица гласи, че „конкурсната комисия изготвя списък с подходящи кандидати [ ]; когато е възможно, списъкът съдържа поне два пъти повече имена от броя на длъжностите, които трябва да бъдат заети.“
С оглед на предходните разпоредби конкурсната комисия разполага с известна свобода на преценка по отношение на броя на подходящите кандидати, които да бъдат включени в списъка на издържалите конкурса. Поради това омбудсманът счита, че няма доказателства за лошо администриране във връзка с този аспект на случая.
3 Информация относно критериите за оценка на изпитванията
3.1. Жалбоподателката заяви, че въпреки многобройните ѝ искания до секретаря на конкурсната комисия, нейния член, представляващ Комитета по персонала, и председателя на групата, не ѝ е дадено обяснение относно критериите за оценка на тестовете. В становището си Парламентът посочва, че жалбоподателката е била информирана за оценките си на писмените и устните изпити. Не беше възможно да ѝ бъде предоставена допълнителна информация на основание поверителността на разискванията на конкурсната комисия.
При сегашното състояние на общностното право няма правно основание да се счита, че Парламентът е длъжен да предостави подробна информация относно критериите, които конкурсната комисия следва при оценяването на тестовете. Поради това омбудсманът счита, че няма доказателства за лошо администриране във връзка с този аспект на случая.
3.2. Омбудсманът обаче следва да насочи вниманието на Парламента към факта, че като предоставя на кандидатите по-подробна информация относно критериите за оценка, Парламентът би увеличил значително прозрачността при набирането на персонал и би могъл също така да облекчи работата на комисиите за подбор при разглеждането на искания и жалби от кандидати.
4 Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо управление от страна на Европейския парламент. Омбудсманът приключва случая.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СМЕТКИ

Всички твърдения на жалбоподателя се отнасяха до твърдения за потенциални нарушения на вътрешните правила на политическа група. Както омбудсманът заяви по-рано, гарантирането на правилното прилагане на тези правила е извън неговата компетентност.
Въпреки това при провеждането на процедура за назначаване на срочно наети служители политическа група действа от името на Парламента като орган по назначаването на институцията и следователно следва да спазва съответните правила и принципи на Общността за добра администрация. Освен това, тъй като тези видове процедури често се възприемат от гражданите като официални конкурси на Общността, самата институция следва също да играе контролна роля, за да се гарантира, че тези процедури за набиране на персонал се провеждат правилно, при надлежно спазване на приложимите правни норми и принципи. По този начин Парламентът би допринесъл за укрепване на отношенията на Съюза с неговите граждани.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.

---

(1) Дело C-254/95, Европейски парламент срещу Angelo Innamorati, ECR [1996] I-3423

(2) Европейски омбудсман, Годишен доклад за 1997 г., стр. 23.

(3) Европейски омбудсман, Годишен доклад за 1995 г., стр. 17—18.

(4) PE 259.383/BUR.

(5) Вж. съединени дела T-32/89 и T-39/89, Georges Marcopoulos срещу Съда на Европейските общности [1990] ECR-II-0281, параграфи 37—41.