Уважаеми г-н М.,
На 3 и 15 октомври 1997 г. Вие изпратихте жалба до Европейския омбудсман от името на „Movimento Consumatori“, италианска асоциация на потребителите. Жалбоподателят се отнася както до твърдението, че Комисията не е разгледала правилно проблемите, посочени във Вашите жалби до институцията, така и до това, че не е отговорила на едно от писмата от 14 юни 1996 г., свързани с този въпрос.
На 1 декември 1997 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 9 март 1998 г., което Ви препратих с покана за представяне на коментари. На 28 май 1998 г. получих Вашето становище.
На 3 август 1998 г. и 26 ноември 1998 г. Вие ми изпратихте допълнителна информация, свързана с Вашия случай. За да изясня някои от въпросите, повдигнати от институцията в хода на разследването, на 17 март 1999 г. поисках допълнителна информация от Комисията. На 6 май 1999 г. Комисията ме уведоми, че нейните служби са в процес на събиране на исканата информация и поиска удължаване на срока за отговор.
Институцията изпрати тази допълнителна информация на 18 май 1999 г. Предадох Ви новия отговор на Комисията на 27 май 1999 г. и получих Вашите забележки на 1 юли 1999 г.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

Жалбата се отнася до начина, по който Комисията е разгледала проблем, породен за потребителите от продукт, за който се твърди, че не е безопасен. Според жалбоподателя конкретен вид свещник, продаван в Италия, е бил причина за няколко пожара. На 14 юни 1996 г. г‐н M., от името на италианско сдружение на потребителите, подава официална жалба до Европейската комисия, в която осъжда сериозните вреди, причинени на потребителите от злополуки, причинени от този свещник. Жалбоподателят твърди, че италианските органи не са спазили разпоредбите на членове 6 и 8 от Директива 92/59/ЕИО относно общата безопасност на продуктите (1) (Директивата), като не са предприели подходящи мерки за контрол на употребата на тази стока. Тя също така се позова на факта, че тези органи не са предприели никакви действия във връзка с предишна нотификация, изпратена до всички държави членки от испанските органи относно рисковете от подобен вид продукт.
Жалбоподателят поиска от Комисията да започне разследване по този въпрос, тъй като въпреки опасността от продукта италианските органи не са започнали процедура по спешност, както е предвидено в член 8 от директивата. Той поиска от Комисията да предприеме няколко инициативи, за да контролира рисковете за потребителите, включително да създаде комисия по спешност, която да преразгледа ситуацията, да поиска по-нататъшни действия от италианските органи и директно да забрани вида свещник от пазара.
На 10 октомври 1996 г. жалбоподателят получава обратна разписка от Комисията, в която се посочва, че жалбата ще бъде прехвърлена на италианските органи, отговарящи за безопасността на потребителите.
Жалбоподателят отново е изпратил писмо до Комисията на 29 май 1997 г., но не е получил по-нататъшен отговор на писмото си.
С оглед на ситуацията жалбоподателят е изпратил писмо до омбудсмана на 3 октомври 1997 г., в което твърди, че Комисията не е отговорила
(1) на второто му писмо от 29 май 1997 г. и
(2) не е предприела подходящи мерки, за да гарантира, че продуктът, посочен в жалбата му, не представлява никакъв риск за потребителите.

Задачата

Становище на
Комисията
Коментарите на Европейската комисия по жалбата са обобщени по следния начин:
Службите на Комисията получават първото писмо с жалба от г‐н M. през юни 1996 г. Жалбата се отнася до предполагаемо неприемане от страна на италианските органи на подходящи спешни мерки за контрол на рисковете, породени от определен вид свещник, както се изисква от разпоредбите на член 8 от Директива 92/59/ЕИО (2).
Институцията посочи, че целта на този член 8 е да се даде възможност за ефикасна и бърза система за обмен на информация между държавите членки и Комисията при извънредни ситуации, породени от опасни продукти. Според Комисията въз основа на директивата само държавите членки могат да задействат прилагането на член 8 от директивата.
В тези случаи Комисията следва да бъде информирана за приетите мерки, като впоследствие информира другите държави членки за тези мерки.
Въз основа на тези правни разпоредби Комисията обясни, че ролята ѝ в този вид дела, свързани с потребители, е много ограничена. Тя може само да провери съответствието на получената информация с разпоредбите на директивата и след това да я препрати на другите държави-членки. Институцията може да предприеме собствено разследване само ако продуктът представлява сериозен и непосредствен риск и ако националните мерки не са адекватни. Комисията счете, че предвид тези правни ограничения не може да предприеме никое от действията, поискани от жалбоподателя.
Комисията подчерта, че е препратила жалбата на италианските органи, тъй като те отговарят за наблюдението на безопасността на продуктите и могат да предприемат подходящи мерки. Комисията също така поиска да бъде информирана за резултата от разследването. В писмото си до италианските органи службите на Комисията се позовават на факта, че през 1994 г. испанските органи са информирали другите държави членки за потенциалните опасности, породени от подобен вид свещник, както се изисква в член 7 от директивата. В този случай Комисията отбеляза, че италианските органи не са я информирали за приетите мерки.
Италианските власти отговориха на 9 септември 1996 г. на писмото на Комисията от юни 1996 г. и посочиха, че не са счели за необходимо да предприемат каквито и да било мерки по отношение на разглеждания продукт, тъй като той не изглежда опасен за потребителите. В това решение е взет предвид фактът, че съдебно производство, свързано с използването на продукта пред магистратите на C., е било прекратено от двете страни.
Въз основа на този отговор Комисията счете, че твърдението се отнася само до отделен случай, който не засяга, а само ограничен брой продукти.
Комисията предаде тази информация на жалбоподателя на 10 октомври 1996 г. В писмото тя обясни, че поради ограниченията, наложени на институцията от съществуващите правни норми, а именно Директива 92/59/ЕИО, тя не може да поеме никаква инициатива.
В становището си Комисията се позовава и на писмото на жалбоподателя от 29 май 1997 г. Той обосновава липсата на отговор на тази кореспонденция, тъй като според него тя е просто повторение на същите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в предходни писма.
Накрая, Комисията илюстрира интереса на своите служби към правилното прилагане на директивата в Италия с факта, че тогавашният отговорен комисар, г-жа Bonino, е изпратила писмо до италианските органи на 13 май 1997 г., за да изрази загрижеността си относно начина, по който Директива 92/59/ЕИО се прилага в Италия.
Констатации и оценки на жалбоподателя Омбудсманът
препрати становището на Комисията на жалбоподателите с покана за представяне на коментари.
В писмото си от 20 май 1998 г. жалбоподателят наблегна на вече изложените в жалбата му аргументи. Г-н M. обаче отговаря на някои забележки, направени от Комисията в нейното становище. Жалбоподателят подчерта, че целта на неговата жалба не е да поиска от Комисията да подкрепи действията, предприети от неговото сдружение, или да предприеме преки действия във връзка с продукта, за който се твърди, че е опасен. Целта на жалбоподателя е била да се гарантира, че Комисията предприема необходимите мерки, за да накара италианските органи да спазват задълженията, определени в Директива 92/59/ЕИО.
Според жалбоподателя след уведомлението, направено от испанските органи през 1994 г. за опасностите, породени от подобен продукт, съгласно член 8 от директивата италианските органи са били задължени да информират Комисията за мерките, предприети на тяхна територия, или за причината да не приемат такава мярка.
Жалбоподателят изтъкна факта, че италианските органи не са отговорили на докладите, изготвени от испанските органи през 1994 г. и разпространени до всички държави членки. Освен това Комисията не е предприела никакви мерки, за да поиска тази информация от италианските органи. Нейните служби са проучили този въпрос две години по-късно и едва след писмото на жалбоподателя от юни 1996 г.
Въпреки че Комисията е посочила писмото на члена на Комисията Bonino до италианските органи на 13 май 1997 г. като пример за усилията, положени от нейните служби за гарантиране на правилното прилагане на директивата в Италия, жалбоподателят посочи факта, че това писмо няма никаква връзка с конкретните проблеми, посочени в неговата жалба.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

С цел изясняване на някои от аргументите, използвани от Комисията в нейна подкрепа, омбудсманът поиска допълнителна информация от институцията с писмо от 17 март 1999 г. Комисията е защитила позицията си по настоящото дело въз основа на това, че разпоредбите на Директива 92/59/ЕИО са адресирани като цяло до държавите членки и следователно институцията не може да поеме никаква инициатива. В писмото си до Комисията Омбудсманът припомни, че директивата, в параграф 8 от приложението към нея, изглежда позволява на Комисията да разследва пряко опасностите, свързани с някои потребителски стоки (3).
С оглед на обстоятелствата по случая омбудсманът попита Комисията дали е обмислила или следва да обмисли използването на правомощията си за започване на разследване по собствена инициатива.
В писмото си от 6 май 1999 г. Комисията признава, че въз основа на директивата тя има определени правомощия за инициатива, като например да започне разследване по собствена инициатива и/или да свика комисията по извънредни ситуации. Тя обаче добави, че тези правомощия се предоставят само при изключителни обстоятелства, които не са били налице в настоящия случай. Според Комисията използването на тези правомощия може да се осъществи само ако и когато държава-членка е изпратила предварително уведомление за съществуването на опасен продукт.
Не е направено уведомление относно ситуацията, обявена от жалбоподателя. Дори в случай на такова уведомяване Комисията добавя, че действията ѝ зависят от необходимостта от събиране на допълнителна информация и то само след проверка за наличието на извънредни обстоятелства. Тези извънредни обстоятелства трябва да се определят въз основа на неотложността и значението на риска, породен от даден продукт, размера на неговия пазар и непредвидимостта на произшествията.
Институцията излага и някои съображения относно фактическата обстановка по делото. Той посочва, че продуктът е причинил само един инцидент до този момент.
Омбудсманът препрати това допълнително становище на Комисията на жалбоподателя. В отговора си от 30 юни 1999 г. г‐н M. посочва, че на 12 юли 1994 г. Комисията вече е получила уведомление от испанските власти, което се отнася до много сходен вид продукт. Според него отношението на Комисията да разчита буквално на условията на директивата показва липса на готовност от страна на институцията за защита на потребителите.

РЕШЕНИЕТО

Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя, и коментарите, представени от Европейската комисия, омбудсманът стигна до следните заключения:
1 Отговор на писмата на жалбоподателя
1.1. Жалбата е адресирана първо до Комисията на 14 юни 1996 г. В писмото се предупреждава за рисковете, свързани с конкретен вид свещник, предлаган на пазара в Италия, и за необходимостта Комисията да предприеме по-нататъшни действия, за да предотврати потенциални щети. Комисията отговаря на това искане на 10 октомври 1996 г.
Тъй като жалбоподателят счита, че проблемът не е задоволително решен от Комисията, той изпраща допълнително писмо до институцията на 29 май 1997 г. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията никога не е отговаряла на това писмо.
1.2. Комисията призна, че второто писмо от жалбоподателя е останало без отговор. Тя обаче обосновава липсата на отговор с това, че тази нова кореспонденция се отнася до същите твърдения като първото, на което вече е отговорила.
1.3. Европейският омбудсман заяви, че Комисията е длъжна да отговаря по подходящ начин на запитванията на гражданите. Както обаче посочва Комисията, изглежда, че на въпросите, отправени от жалбоподателя във второто му писмо, вече е отговорено. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не е необходима допълнителна забележка по отношение на този аспект на случая.
2 Мерки, които трябва да бъдат предприети от Комисията в случай на извънредни ситуации
2.1. Жалбоподателят счита, че Комисията не е успяла да се справи по подходящ начин с проблема, посочен в писмата му, тъй като институцията не е предприела действията, за които е била призована. За да се контролират рисковете за потребителите, породени от предполагаемо опасен свещник, жалбоподателят поиска от Комисията да предприеме редица инициативи, включително да създаде комисия по спешност, която да преразгледа ситуацията, да поиска по-нататъшни действия от италианските органи и да забрани пряко вида свещник на пазара.
2.2. Комисията твърди, че въз основа на приложимото законодателство на Общността, а именно Директива 92/59/ЕИО, предприемането на такива действия е извън нейните правомощия. Тя подчерта, че само съответните национални органи могат да определят мащаба на рисковете, породени от продукта, и да установят подходящи мерки за неговия контрол. Съгласно тази процедура Комисията може само да проверява информацията, предоставена от отговорните национални органи, и да я предава на другите държави членки.
Освен това тя добавя, че дори в случай на нотификация от държава членка намесата ѝ е възможна само при изключителни обстоятелства. Те се определят въз основа на неотложността и значението на риска, породен от даден продукт, размера на неговия пазар и непредвидимостта на произшествията.
Тъй като италианските органи не са изпратили уведомление, Комисията счита, че не е компетентна да се намеси по този въпрос. Освен това той стигна до заключението, че рисковете, породени от продукта, не са значителни и следователно в случая не са налице извънредни обстоятелства.
2.3. Както е посочено в Директива 92/59/ЕИО, Комисията може да предприеме определени инициативи, за да контролира сериозните и непосредствени рискове от продуктите за здравето и безопасността на потребителите. Тези действия включват:
а. да започне собствено разследване и/или да свика комисията по извънредни ситуации (чл. 8; приложение, точка 8), след като държава-членка е уведомила за съществуването на сериозен и непосредствен риск;
б. Приема решение, с което изисква от държавите-членки да предприемат временни мерки, ако след нотификация институцията узнае, че решенията, взети на национално равнище, са противоречиви или че е необходим подход на Общността (член 9). И в двата случая в директивата се изисква преди предприемането на такова действие държавата членка да информира Комисията.
2.4. Следователно трябва да се прецени дали такава информация за опасностите от въпросния продукт е била съобщена или не. Както самата Комисия посочва в становището си, испанските органи са препратили уведомление до всички държави членки и до Комисията на 12 юли 1994 г., свързано със сходен продукт. Въпреки това институцията подчерта, че въз основа на членове 8 и 9 от директивата тя не може да предприеме действия, освен ако не е предадена нотификация от италианските органи, свързана с конкретния опасен продукт.
2.5. От тълкуването на Комисията на чл. Омбудсманът заключи, че в настоящия случай Комисията е действала в рамките на законовите си правомощия и следователно не е установен случай на лошо администриране.
2.6. Омбудсманът обаче следва да посочи, че проблемите, породени от дефектни продукти, са важен източник на безпокойство за всички европейски граждани. За да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, както се подчертава в Договора от Амстердам (4), и да се засили доверието на гражданите в европейските институции, е важно тези институции да предприемат всички възможни стъпки за контрол на опасните продукти.
3 Ролята на Комисията при наблюдението на спешните мерки, предприети от държавите членки
3.1. Жалбоподателят твърди, че Комисията също така не е извършила подходящ мониторинг на прилагането на правото на Общността в случая, който той е денонсирал, тъй като не е предприела подходящи мерки, за да гарантира, че италианските органи са отговорили на уведомлението от испанските органи от 12 юли 1994 г. . Това уведомление се отнася до рисковете, породени от подобен вид продукт.
3.2. Съгласно изискванията на член 8, параграфи 2 и 3 от директивата:
„При получаване на тази информация [нотификация от държава-членка] Комисията проверява дали тя е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и я препраща на другите държави-членки, които от своя страна незабавно информират Комисията за всички приети мерки.“
„Подробните процедури за информационната система на Общността, описани в настоящия член, са изложени в приложението [ ]“.
В точка 9 от приложението към директивата се посочва: „Другите държави членки [т.е. не тази, която извършва нотификацията] са длъжни, когато е възможно, незабавно да информират Комисията за следното:
а) дали продуктът е бил пуснат на пазара на нейна територия;
б) получената от него допълнителна информация относно съществуващата опасност [ ]; и във всеки случай те трябва да информират Комисията във възможно най-кратък срок за следното:
в) предприетите или приетите мерки [ ];
г) когато продуктът, посочен в тази информация, е намерен на тяхна територия, но не са взети мерки или не е взето решение за това, както и причините, поради които не трябва да се вземат мерки".
3.3. Комисията посочи, че не е получила никакъв отговор от италианските органи на испанското уведомление от юли 1994 г. относно рисковете от продукт, подобен на този, който е бил обявен от жалбоподателя. Въпреки липсата на отговор от страна на италианските органи, институцията не е предприела никакви действия.
3.4. Въпреки че Комисията е можела да действа по-ефективно по отношение на липсата на реакция от страна на италианските органи на уведомлението, направено от испанските органи през 1994 г., омбудсманът отбелязва обаче, че институцията е предприела стъпки, за да гарантира правилното прилагане на директивата в Италия. Писмото, написано до италианските органи от г-жа Bonino, отговорния член на Комисията по това време, илюстрира тези усилия.
С оглед на предходните съображения изглежда, че не са необходими допълнителни забележки от страна на омбудсмана. Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
4 Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо управление от страна на Европейската комисия.
Поради това омбудсманът реши да приключи случая.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.

---

(1) Директива 92/59/ЕИО на Съвета относно общата безопасност на продуктите, ОВ L 228/25, 11.8.1992 г.

(2) Член 8, параграф 1 от Директива 92/59/ЕИО: „Когато държава членка приеме или реши да приеме спешни мерки за предотвратяване, ограничаване или налагане на специфични условия за възможното пускане на пазара или използване на собствена територия на продукт или партида продукти поради сериозен и непосредствен риск [] за здравето и безопасността на потребителите], тя незабавно информира Комисията за това [ ].

(3) Параграф 8 от приложението към Директива 92/59/ЕИО: „[...] когато [Комисията] счете за необходимо и с цел допълване на получената информация, може при изключителни обстоятелства да започне разследване по собствена инициатива и/или да свика комитет по извънредните ситуации[...]“.

(4) Дял XIV, член 153 от Договора за ЕО