Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През 2011 г. и 2012 г. Европейската комисия започна две производства за установяване на нарушение [1] срещу Обединеното кралство във връзка с прилагането от негова страна на Директива 2004/38/ЕО относно свободното движение [2]. Производствата за установяване на неизпълнение на задължения се отнасят, наред с другото, до ограничителното тълкуване от страна на Обединеното кралство на изискванията за признаване на постоянно пребиваване.

2. През април 2012 г. Комисията обяви, че предоставя на Обединеното кралство „два месеца, за да се съобрази с правилата на Европейския съюз относно свободното движение на граждани на ЕС и техните семейства в целия ЕС или да заведе съдебно дело в ЕС“.[3] През 2017 г. обаче в отговор на въпроси на Европейския парламент Комисията заяви, че производствата за установяване на нарушение все още са в ход.

3. На 9 март 2017 г. жалбоподателят, членът на Европейския парламент Софи ин 'т Велд, поиска публичен достъп до всички документи на Комисията, свързани с двете производства за установяване на нарушение.

4. На 29 март 2017 г. Комисията отказа достъп до исканите документи, обосновавайки решението си съгласно разпоредбите на Регламента на ЕС относно публичния достъп до документи, като заяви, че оповестяването би засегнало текущите производства за установяване на нарушение [4]. Комисията също така счете, че не е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на документите.

5. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си, като подаде „потвърдително заявление“[5]. При прегледа Комисията потвърди решението си да откаже публичен достъп до всички поискани документи. Недоволен от отговора на Комисията, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проучването

6. Омбудсманът започна проверка по жалбата, че Комисията неправилно е отказала да предостави публичен достъп до документите, свързани с производствата за установяване на нарушение срещу Обединеното кралство във връзка с прилагането на Директивата за свободното движение (NIF/2011/2054 и NIF/2012/4106).

7. Омбудсманът провери съответните досиета. Решението на омбудсмана взема предвид аргументите и становищата, изложени от страните.

По непредоставянето от страна на Комисията на достъп до исканите документи

Аргументи, представени на омбудсмана

8. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е обяснила как оповестяването на исканите документи „конкретно и действително“ би засегнало текущите процедури.[6] Тя твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, като се има предвид несигурността относно положението на гражданите от други държави — членки на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, особено след официалното уведомление от страна на Обединеното кралство за намерението му да се оттегли от ЕС.

9. В окончателния си отговор Комисията потвърди отказа си да предостави пълен или частичен достъп до исканите документи. Тя твърди, че съдебната практика на ЕС е установила, че Комисията основателно е приложила общ подход за неоповестяване на документи в рамките на текущо производство за установяване на нарушение.[7] Следователно от нея не се изисква да извършва конкретна и индивидуална оценка на съдържанието на всеки поискан документ.

10. Комисията също така заяви, че няма по-висш обществен интерес от предоставянето на достъп до исканите документи. В него се посочва, че гражданите на други държави — членки на ЕС, които живеят в Обединеното кралство, „не е необходимо да имат достъп до документите от производството за установяване на нарушение, за да знаят какви са настоящите им права. по отношение на тяхното положение след оттеглянето, което ще зависи от условията на споразумението за оттегляне; документите от производството за установяване на неизпълнение на задължения не могат да дадат информация за това какви са разпоредбите на това споразумение, за което преговорите все още не са започнали“.

Оценка на омбудсмана

11. Институциите на ЕС могат да отхвърлят заявления за публичен достъп до документи въз основа на „обща презумпция“ за неоповестяване за определени категории документи [8]. Една от тези категории включва документи от производства за установяване на нарушение в „досъдебна фаза“[9]. Съдебната практика на ЕС [10] е установила, че общата презумпция за неоповестяване означава, че съответната институция не е длъжна да преценява по какъв начин въпросните документи конкретно и индивидуално засягат защитения интерес.

12. Омбудсманът обаче счита, че ако Комисията не е разглеждала активно случай на нарушение, горепосочената презумпция може да бъде поставена под въпрос.

13. Омбудсманът провери досиетата по двете производства за установяване на нарушение. Проверката потвърди, че двете производства за установяване на нарушение все още са в ход и Комисията работи активно по тях. По-специално екипът по делото разгледа вътрешни документи и кореспонденция, които потвърждават, че досиетата са активни. Последните документи са от края на юни 2017 г., след датата на искането.

14. От това следва, че Комисията е имала право да откаже достъп до исканите документи, като приложи общата презумпция, че оповестяването им вероятно би засегнало текущите производства за установяване на нарушение [11].

15. Дори ако се прилага обща презумпция, документите следва въпреки това да бъдат оповестени, ако е налице очевиден обществен интерес от оповестяването, който има предимство пред общата презумпция за неоповестяване. За тази цел жалбоподателят твърди, че оповестяването на документите е обосновано от „интереса на повече от 3 милиона европейски граждани в Обединеното кралство, които спешно трябва да знаят какво е тяхното положение, особено с оглед на официалното уведомление за Брексит съгласно член 50 (....)“.

16. Жалбоподателят твърди, първо, че оповестяването на тези документи ще внесе яснота за гражданите на други държави — членки на ЕС, които понастоящем пребивават в Обединеното кралство, и второ, че тази информация е особено важна с оглед на планираното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС.

17. След като провери документите, омбудсманът счита, че оповестяването не би отговорило на тези аргументи от обществен интерес.

18. Омбудсманът приема, че документите няма да предоставят на гражданите на други държави — членки на ЕС, които понастоящем пребивават в Обединеното кралство, информация относно настоящото положение по отношение на техните права съгласно Договора за ЕС и Директивата за свободното движение. Следователно по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на тези основания.

19. Що се отнася до правата на гражданите на ЕС след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, омбудсманът отбелязва, че преговорите между Обединеното кралство и ЕС продължават. Оповестяването на исканите документи няма да отговори на обществения интерес от изясняване на правата на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

20. Поради това омбудсманът счита, че не съществува ясен, по-висш обществен интерес, който да замени общата презумпция и да обоснове оповестяването на исканите документи. Поради това тя заключава, че решението на Комисията да откаже достъп до исканите документи не е в нарушение на Регламент 1049/2001.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Европейската комисия не е допуснала лошо администриране, като е отказала да предостави публичен достъп до документите, свързани с две производства за установяване на нарушение срещу Обединеното кралство относно начина, по който то прилага Директивата за свободното движение.

Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли
Европейски омбудсман

Страсбург, 19.12.2017 г.

[1] NIF/2011/2054 и NIF/2012/4106

[2] Директива относно правото на граждани на ЕС и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки

[3] Съобщение за медиите на ЕК от 26 април 2012 г., http://europa.eu/rapid/press-release_IP-12-417_EN.htm.

[4] Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на ЕС дава възможност на институциите на Съюза да отказват достъп до документи с цел защита на „инспекции, разследвания и одити“, член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[5] Член 7, параграф 2 от Регламент 1049/2001.

[6] Решение от 4 май 2012 г., Sophie in ’t Veld/Съвет, дело T-529/09, ECLI:EU:T:2012:215.

[7] Решение от 14 ноември 2013 г., LPN и Финландия/Комисия, дела C-514/11 P и C-605/11 P, EU:C:2013:738, точки 55, 65—68.

[8] Вж. решение от 16 юли 2015 г., ClientEarth/Комисия, C-612/13 P, EU:C:2015:486 (наричано по-нататък „решение ClientEarth“), т. 77 и цитираната съдебна практика.

[9] Досъдебната фаза на производството за установяване на неизпълнение на задължения е, когато производството нито е било приключено от Комисията, нито е било заведено пред Съда на Европейския съюз.

[10] Вж. точка 45 от Решение по дело LPN и Финландия/Комисия, посочено по-горе, и цитираната съдебна практика.

[11] Вж. бележка под линия 6.