Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят, член на Европейския парламент, поиска информация за контактите на Европейската комисия с частни ИТ дружества при изготвянето на предложението ѝ за Директива на ЕС относно резервационните данни на пътниците (PNR данни)^[1]. За тази цел съгласно Регламента на ЕС относно достъпа до документи (Регламент 1049/2001)^[2] тя поиска „всички документи на Комисията, съответстващи на срещи и лобистки контакти на членове на Комисията и длъжностни лица на Комисията с (...) дружества, специализирани в създаването и поддържането на системи за резервационни данни на пътниците (PNR) и/или предварителна информация за пътниците (API) между 2010 г. и настоящия момент“.

2. След редакция на личните данни [3] Комисията предостави частичен достъп до три писма между нея и дружество, както и до два доклада относно срещи със заинтересовани страни от сектора, организирани от дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Комисията (ГД „Миграция и вътрешни работи“).

3. Жалбоподателят поиска преразглеждане [4] на решението на Комисията и посочи, че Комисията не е установила, че електронните писма попадат в обхвата на искането.

4. След подновено целенасочено търсене на електронни писма Комисията установи още 19 документа, попадащи в обхвата на искането на жалбоподателя, а именно електронни писма, разменени между ГД „Миграция и вътрешни работи“ и редица дружества. След като се консултира с авторите на някои от електронните писма [5] и извърши своя собствена проверка, Комисията предостави широк частичен достъп до новоидентифицираните документи, при условие че бъдат заличени лични и чувствителни от търговска гледна точка данни.

5. За едно конкретно електронно писмо от 9 февруари 2015 г. от ИТ дружество до служител на ГД „Миграция и вътрешни работи“ Комисията редактира част от съдържанието. Редактираното изречение в публикуваното електронно писмо гласи следното: „Наскоро подписахме споразумение за предоставяне на [редактирано]“. Комисията заяви, че заличаването е обосновано съгласно изключението за защита на търговските интереси в Регламент 1049/2001 [6].

6. Комисията обясни, че „заличените части препращат към клиентите“ на това дружество „и към неговите контакти“. Тя счита, че „тази информация действително има търговска стойност, по-специално в конкурентния контекст, в който няколко дружества се конкурират за договор“, и че нейното оповестяване би засегнало „търговските интереси на дружеството по отношение на неговите клиенти и неговата търговска стратегия, които са от основно значение за неговите търговски операции“.

7. Комисията заяви, че е проучила дали е налице обществен интерес от оповестяване, който би могъл да надделее над търговските интереси, защитени от изключението, и да обоснове публикуването на пълното електронно писмо. Комисията заяви, че жалбоподателката не е установила такъв обществен интерес в искането си за преглед, както и че Комисията не е била в състояние да установи такъв обществен интерес. Поради това Комисията стигна до заключението, че „в този случай общественият интерес се обслужва по-добре чрез запазване на неоповестяваните части от документите [...] в съответствие с интересите, защитени от изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001“.

8. На 24 октомври 2016 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проучването

9. Омбудсманът започна проверка по следните въпроси:

и) Комисията неправилно отказала да предостави пълен публичен достъп до електронно писмо, което получила от ИТ дружество по време на изготвянето на предложението на Комисията за Директивата за PNR.

ii) След като установи допълнителни съответни документи във връзка с прегледа, Комисията не предостави на жалбоподателя възможност да поиска допълнително преразглеждане на решението си да откаже пълен достъп до въпросното електронно писмо.

10. Проверяващият екип на Омбудсмана извърши проверка на досието на Комисията и проведе две последващи срещи с Комисията. Впоследствие Омбудсманът попита Комисията дали ще обмисли оповестяването на част от редактираната информация. Комисията отговори на това искане и впоследствие жалбоподателят изпрати коментари по отговора на Комисията.

11. Първоначално Комисията отказва да разкрие по-голяма част от въпросното наказание. Въпреки това, след като проведе повторна консултация и получи съгласието на съответното ИТ дружество, Комисията в крайна сметка се съгласи да разкрие част от редактираната информация. Това се отнася до договорния партньор на дружеството и целта на сделката, посочена във вече оповестените части . Комисията отново подчертава, че останалата неразгласена част от това изречение, която се отнася до търговската стратегия на дружеството, не може да бъде разгласена поради изложените в решението ѝ причини.

12. Решението на омбудсмана взема предвид аргументите и становищата, изложени от страните на всички етапи от проверката.

Отказ на Комисията да предостави пълен публичен достъп до електронно писмо, което е получила по време на подготовката на Директивата за резервационните данни на пътниците

13. Омбудсманът признава, че след намесата си Комисията е разкрила повече части от присъдата, до които жалбоподателят е поискал пълен достъп. След като провери документа, омбудсманът може да потвърди, че останалата неразкрита информация е свързана с търговската стратегия на дружеството. Тя приема причините, изтъкнати от Комисията, за да обоснове становището си, че оповестяването на тази информация би засегнало търговските интереси на дружеството.

14. Поради това омбудсманът счита, че Комисията е предприела подходящи стъпки за уреждане на първия въпрос, повдигнат от жалбоподателя, и е удовлетворила този аспект на жалбата, а именно неоповестяването на част от електронното писмо.

Възможност да се поиска допълнително преразглеждане на решението за отказ на достъп до документи

15. Жалбоподателят заяви, че когато Комисията установи нови документи след искане за преразглеждане и откаже пълен или частичен достъп до тях, тя следва да предостави на заявителя възможност за допълнително преразглеждане на решението си по отношение на тези документи.

Оценка на омбудсмана

16. Регламент 1049/2001 предвижда двуетапна процедура. Когато първоначалният отговор на институцията на заявление за достъп до документи не води до пълно оповестяване, заявителят има право да поиска от институцията да преразгледа позицията си [7].  Окончателната позиция, заета тогава, може да бъде подложена на външен преглед от Съда на ЕС или от омбудсмана.

17. Възможно е, както в настоящия случай, при преразглеждане на първоначалния си отговор институцията да идентифицира повече документи в обхвата на първоначалното заявление за достъп. Според жалбоподателя в такива случаи заявителите следва да имат възможност за друг преглед по отношение на новооткритите документи или части от документи.

18. Омбудсманът отбелязва, че Регламент 1049/2001 не съдържа такава разпоредба. Въпреки че гледната точка на жалбоподателя е разбираема и логична, тя не отразява ясните разпоредби на регламента. Наличието на външен преглед, възприет от жалбоподателката в нейния подход към омбудсмана, предоставя на жалбоподателите възможност да оспорят и коментират отказа на институцията. Процесът на външен преглед изисква от институцията да обоснове позицията си, което имплицитно я подтиква да преразгледа решението си да не предостави съответния документ или част от него.

19. При тези обстоятелства омбудсманът не намира лошо администриране от страна на Комисията за това, че не е предложила на жалбоподателя допълнителен преглед на задържаните части от новооткритите документи. При различни обстоятелства адекватността на първоначалното търсене на документи в обхвата на първоначалното искане съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 би могла евентуално да бъде предмет на жалба, но в този случай не е оправдано разследване на този аспект.

Заключения

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Комисията предприе подходящи стъпки за уреждане на първия въпрос, повдигнат от жалбоподателя, след намесата на омбудсмана.

Комисията не е допуснала лошо управление по отношение на втория въпрос, повдигнат от жалбоподателя.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли
Европейски омбудсман

Страсбург, 19.12.2017 г.

^[1] Директива (ЕС) 2016/681 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 132—149).

[2] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43—48).

[3] В съответствие с член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.

^[4] Чрез подаване на „потвърдително заявление“ съгласно Регламент 1049/2001.

[5] Съгласно изискванията на член 4, параграф 4 от Регламент 1049/2001.

[6] Член 4, параграф 2, първо тире.

[7] Член 7, параграф 2 от Регламент No 1049/2001 предоставя на заявителя правото да поиска преразглеждане на решението на институцията, като подаде „потвърдително заявление“.