- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение на Европейския омбудсман за приключване на разследването по жалба 1682/2010/(ANA)BEH срещу Европейската комисия
Решение
Случай 1682/2010/BEH - Открит на Сряда | 20 октомври 2010 - Решение от Четвъртък | 19 декември 2013 - Засегната институция Европейска комисия ( Приятелско споразумение )
Обстоятелства, предхождащи жалбата
1. Жалбоподателят е организация на гражданското общество, която според уебсайта си е коалиция от почти 200 групи, защитаващи обществени интереси, профсъюзи, представители на академичните среди и дружества в областта на обществените дела, занимаващи се с нарастващото влияние на корпоративните лобисти върху политическия дневен ред в Европа и неговото въздействие върху изготвянето на политиките в ЕС.
2. На 8 август 2008 г. организация, която е част от коалицията, съставляваща жалбоподателя, изпрати отворени писма до председателя и заместник-председателя на Европейската комисия, в които насочи вниманието на Комисията към някои въпроси, свързани с експертните групи. По този начин той се позова на принципите и насоките на Комисията относно събирането и използването на експертни становища [1], както и на минималните стандарти за консултации [2]. По същество жалбоподателят подчерта, че в интерес на прозрачността е важно обществеността да знае кой е консултиран и защо, и поиска публикуването на списъците с членовете на експертните групи, консултиращи Комисията. Освен това тя заяви, че групите със специфични интереси имат привилегирован достъп до Комисията и че противно на горепосочените съобщения на Комисията, търговските интереси представляват абсолютно мнозинство пред всички други неправителствени участници, с които са проведени консултации. Жалбоподателят призова Комисията да установи последователни критерии за подбор на членовете и да включи в тях „ясно определение за това какво означава равно, пропорционално и основано на участието представителство на всички съответни и засегнати групи в обществото“.
3. С писмо от 19 септември 2008 г. генералният секретар на Комисията отговори от името на Комисията и заяви, че прозрачността е поставена на челно място в стратегическата програма на Комисията чрез Европейската инициатива за прозрачност. Последното развитие в тази област беше създаването на онлайн регистър на представителството на интереси и регистър на експертните групи (включително, от 2006 г. насам, публикуване на имената на членовете на експертните групи). Освен това Комисията прие хоризонтални правила за експертните групи (SEC(2005)1004), които да бъдат следвани от всички нейни служби при създаването на експертна група, назначаването на нейните експерти или организирането на нейните заседания. Генералният секретар на Комисията обясни, че ролята на експертните групи е да предоставят на службите на Комисията технически експертен опит на високо равнище, а не представителство на интереси. Следователно основата за подбора на експерти са техните специализирани познания, въпреки че те могат да представляват и специфични интереси. Като се има предвид, че половината от експертните групи са съставени от експерти от националните администрации, останалите са със смесен състав, включващ представители на академичните среди или учени в лично качество, държавни служители, НПО и стопанския сектор. Според Комисията общият състав на експертните групи е балансиран: Неправителствените и синдикалните организации, както и стопанският сектор, са представени в 25 % от експертните групи, академичните и научните среди — в 30 %, а практикуващите специалисти от публичния сектор — в 70 % от експертните групи.
4. Що се отнася до конкретните групи, посочени в писмата на жалбоподателя, генералният секретар на Комисията предостави приложение, озаглавено „Техническа информация относно определени групи, попадащи в сферата на компетентност на ГД [3]„Предприятия и промишленост“, ГД „Околна среда“, ГД „Изследвания“, ГД „Транспорт и енергетика“ и ГД „Здравеопазване и потребители“. Във връзка със състава на тези експертни групи Комисията прикани жалбоподателя да вземе предвид следните фактори: i) съставът зависи от конкретната цел/мандат на дадена група, ii) експертните групи не вземат решения, iii) може да се проведат консултации с няколко групи за всяко едно предложение и iv) експертните групи са само един от начините за събиране на опит или търсене на мнения от различни заинтересовани страни, като се има предвид, че Комисията използва допълнителни или алтернативни средства за събиране на експертен опит и/или представителство на интереси, като проучвания, европейски агенции, зелени книги, изслушвания и др.
5. Що се отнася до публикуването на имената на членовете на експертната група, Комисията потвърди ангажимента си да направи това, но обясни, че това е предвидимо само за лицата, участващи в лично качество. Когато дадена организация се представлява от физически лица на ротационен принцип, се публикува наименованието на организацията. Комисията увери жалбоподателя, че процесът на публикуване на имената на лицата ще приключи до края на 2008 г. Комисията обясни също така, че извършва оценка на хоризонталните правила за експертните групи, за да прецени дали могат да бъдат направени допълнителни подобрения.
6. В отворено писмо от 16 декември 2008 г. жалбоподателят приветства постигнатия напредък в оповестяването на членството в експертни групи и призна целта на Комисията да публикува всички имена преди януари 2009 г. Тя обаче посочи, че за две трети от групите все още липсва основна информация. Жалбоподателят поиска от Комисията да изясни следните въпроси, повдигнати в писмото му: Първо, жалбоподателят заяви, че членството в експертна група следва да зависи от оповестяването на името на експерта и в интерес на прозрачността поверителността следва да се прилага само по изключение. Второ, жалбоподателят поиска потвърждение, че за експертните групи се прилагат Съобщението относно минималните стандарти за провеждане на консултации, както и Насоките относно събирането и използването на експертизи. Трето, жалбоподателят поиска становището на Комисията относно това дали някои групи спазват горепосочените съобщения [4]. Четвърто, жалбоподателят изрази загриженост във връзка с твърдението на Комисията, че „качеството на експертния опит надделява над представителството на интереси“и че „нивото и качеството на отделните експерти, представени на всяка среща, често са по-важни от броя на експертите, представляващи различни интереси.“Според жалбоподателя това обяснява защо съставът на експертните групи не е достатъчно разнообразен, за да се гарантира, че „различията в научния подход“са представени. „[D] ако липсват съответни видове експертен опит и различни институционални структури“, като например университети и организации от обществен интерес, докато само дружества с пряк финансов интерес към определени политики на ЕС се приканват да предоставят съответния експертен опит на Комисията. Пето, жалбоподателят изрази загриженост във връзка с твърдението на Комисията, че броят на организациите в рамките на дадена експертна група не засяга баланса на интересите, и обясни, че броят на представените мнения може да повлияе на вземането на решения в рамките на дадена група. И накрая, жалбоподателят изрази несъгласие с твърдението, че хоризонталните правила относно експертните групи гарантират прозрачност. Поради това беше удоволствие да чуя, че тези правила подлежат на оценка. Освен това жалбоподателят изрази убеждението, че Комисията следва да въведе открит, прозрачен и приобщаващ процес за подбор на членовете на експертната група.
7. На 9 март 2009 г. Комисията информира жалбоподателя, че въпреки че не е получила официално писмото му от 16 декември 2008 г., това писмо е приложено към парламентарен въпрос E-7074/08. Комисията счете, че в отговора на председателя на Комисията на този въпрос от 6 март 2009 г. са разгледани повечето въпроси, повдигнати в настоящото писмо. Комисията също така информира жалбоподателя, че публичният регистър на експертните групи е завършен през януари 2009 г.
8. Отговорът на Комисията на парламентарен въпрос E-7074/08 е следният. Що се отнася до оповестяването на имената на експертите, Комисията по същество заяви, че членовете, които се противопоставят на публикуването, трябва да представят основателни причини и в случай че не го направят, тези лица вече не могат да бъдат членове на експертни групи. Що се отнася до приложимостта на Съобщението относно минималните стандарти за консултации, Комисията потвърди, че те се прилагат за експертните групи, участващи в различните етапи на цикъла на изготвяне на политиките, но не са от значение, когато експертните групи разглеждат чисто технически въпроси. Що се отнася до съответствието на шестте експертни групи, посочени от жалбоподателя в писмото му от 16 декември 2008 г., със съответните съобщения, Комисията заяви, че случаят е такъв за пет от тях, докато една група не се е срещала от 2004 г. насам. Комисията отхвърли твърдението, че съществува компромис между качеството на експертния опит и разнообразието на гледните точки. Комисията защити предишното си изявление, че „броят на организациите не се счита за критерий за баланса на интересите“. Накрая Комисията посочва, че не счита за необходимо да изготвя общи критерии за подбор. Подборът на експерти, при който Комисията се стреми да получи най-добрия наличен експертен опит и да гарантира балансирано представителство на засегнатите интереси, може да зависи от редица фактори, като например съответната област и мандата на групата. Когато в тези групи трябва да бъдат назначени експерти, критериите за подбор се определят от Комисията в поканата за представяне на кандидатури.
9. С писмо от 31 юли 2009 г. жалбоподателят изпрати писмо до Комисията, в което се оплаква от факта, че „Комисията не осигурява достатъчна прозрачност относно състава на експертните групи и не е предприела достатъчно действия за отстраняване на небалансирания състав на някои експертни групи.“По-конкретно жалбоподателят оспори, както следва, позицията на Комисията, изразена в предишната кореспонденция, и отговора на Комисията на парламентарен въпрос E-7074/08: i) оповестяването на членството в експертни групи не е пълно; ii) минималните стандарти за комуникация във връзка с консултациите се прилагат за експертни групи, занимаващи се с технически въпроси; iii) някои експертни групи, в които преобладава промишлеността, не спазват съответните съобщения; iv) необходимо е да се приемат нови критерии за подбор на експертни групи; v) основанията, поради които членовете на експертни групи са изключени от оповестяване, следва да бъдат публикувани; и vi) корпоративни представители и лобисти не могат да участват в „лично качество“. Жалбоподателят поиска от Комисията да предприеме действия в съответствие с посоченото по-горе становище.
10. С писмо от 23 октомври 2009 г. Комисията отговори на жалбоподателя, благодари му за срещата с Комисията на 22 септември 2009 г. за неофициално обсъждане и разгледа въпросите, повдигнати от жалбоподателя в писмото му, в реда, по който са били направени.
и) Що се отнася до оповестяването на членството в Регистъра на експертните групи, Комисията защити твърдението си, че понастоящем се предоставя пълно оповестяване. По-конкретно Комисията обясни, че в писмото на жалбоподателя са посочени 103 групи. Всъщност 44 от тях са съставени изключително от национални органи, а експертите, участващи в заседанията на експертните групи, не се назначават поименно. В тези случаи е достатъчно да се посочи националният орган. Що се отнася до 38 други групи, Комисията благодари на жалбоподателя за това, че е обърнал внимание на фактическите грешки в регистъра, които впоследствие са били поправени. Тя приписва грешките на огромното количество информация и ограничените налични ресурси и се ангажира да подобри информацията за експертните групи. В 20 случая Комисията счете, че твърденията на жалбоподателя не са обосновани, тъй като списъкът действително е предоставен или „тъй като информацията, съдържаща се в регистъра, не позволява да се посочи, че членовете представляват промишлеността, поради което няма имена на членовете от промишлеността, които да бъдат посочени.“ Що се отнася до останалата група, Комисията призна, че не е предоставен списък. Информацията относно тази група беше заличена от регистъра, „тъй като тя не изглеждаше истинска експертна група, а по-скоро поредица от еднократни срещи.“
ii) Що се отнася до приложимостта на Съобщението относно минималните стандарти за провеждане на консултации, Комисията заяви, че то се прилага само когато Комисията желае да задейства приноса на заинтересованите страни за оформянето на политиката преди вземането на решение от Комисията и при провеждането на консултации по важни политически инициативи. Съобщението би могло да се прилага за „експертни групи, занимаващи се с въпроси, които не са част от цикъла на създаване на политики, при условие че са съобразени със задачите, които трябва да бъдат изпълнени“.
iii) Що се отнася до състава на експертните групи, Комисията заяви, че „членството в експертните групи се определя преди всичко от мандата/задачите на групата и необходимите специфични експертни познания. Когато Комисията назначава експерти в лично качество, подборът се извършва по-специално чрез покана(и) за представяне на кандидатури. Понякога съставът на експертните групи се определя от законодателя. Освен това експертните групи са само един от начините за събиране на експертен опит за търсене на мнения от заинтересованите страни. Всъщност работата на експертните групи често се допълва от други инструменти и процеси, като проучвания, обществени консултации, европейски агенции, зелени книги и изслушвания. Поради това степента на цялостно участие и ангажираност на заинтересованите страни по даден въпрос следва да се оценява в светлината на всички инициативи, предприети от Комисията, а не просто като се разглежда съставът на отделните експертни групи.“
iv) Що се отнася до разработването на общи критерии за подбор на членове на експертни групи, Комисията подчерта, че „подборът на експерти зависи от редица различни фактори, като например съответната област, мандата на групата, необходимия специфичен експертен опит, както и възможните процедури за подбор, които могат да бъдат определени от законодателя при създаването на експертни групи. Когато Комисията назначава експерти в лично качество, ние винаги се стремим да организираме процеса на подбор по такъв начин, че да се гарантира високо равнище на експертен опит и, когато е възможно, географски баланс и баланс между половете, като същевременно се избягва всякакъв конфликт на интереси. Както вече беше посочено, подборът се извършва, наред с другото, чрез покани за представяне на кандидатури.“ Комисията заяви, че е поела ангажимент за повишаване на прозрачността и ще обмисли по-нататъшни стъпки в посока подобряване на приложимите процедури за подбор, когато актуализира рамката за експертните групи.
v) Що се отнася до публикуването в регистъра на броя на експертите за всяка група и причините, поради които някои имена не са предоставени, Комисията обясни, че дерогация от публикуването може да бъде предоставена само ако оповестяването на името на експерта би могло да застраши неговата сигурност или цялост или неправомерно да накърни неприкосновеността на личния му живот. Ако конкретната причина за анонимността бъде публикувана в регистъра, заинтересованото лице би било изложено на риск да бъде идентифицирано, което вероятно би нарушило неприкосновеността на личния живот и личните данни на експерта.
vi) Що се отнася до въпроса за представителите на промишлеността, участващи в лично качество, Комисията подчерта значението на специфичния експертен опит, изискван от експертна група, който може да обоснове участието на член от промишлеността. Когато такива експерти се назначават в лично качество, "те са длъжни да подпишат писмена декларация, че действат в обществен интерес, заедно с декларация дали има интерес, който би накърнил тяхната независимост. Ако експертите откажат да подпишат тези декларации, те се изключват от експертните групи.“ След това Комисията анализира ролята на експертните групи като форуми за обсъждане и брейнсторминг, чиято основна функция е да предоставят на Комисията експертен опит на високо равнище. Тя обаче добави, че остава напълно независима, когато предлага нова политика или мярка. Що се отнася до публикуването на всички декларации за обществен интерес и конфликт на интереси, Комисията обясни, че това не би било полезно, тъй като в много случаи съответните документи са само подписани стандартни декларации. Ако даден член на обществеността се интересува от конкретното съдържание на тези декларации, той може да подаде заявление за достъп до документи съгласно Регламент 1049/2001.
11. В приложение към писмото си Комисията предостави подробна информация относно отделните експертни групи, посочени в писмото на жалбоподателя. Те се отнасят до шест групи, управлявани от ГД „Предприятия и промишленост“, две групи, управлявани от ГД „Изследвания“, две групи, управлявани от ГД „Вътрешен пазар“, една група, управлявана от ГД „Околна среда“, една група, управлявана от ГД „Информационно общество и медии“, и една група, управлявана от ГД „Транспорт и енергетика“.
12. През ноември 2009 г. жалбоподателят публикува доклад, озаглавен „Затворена комисия: ролята на финансовия сектор в оформянето на нормативната уредба на ЕС“. В обобщение, докладът критикува състава на експертните групи, които консултират Комисията в областта на финансовото регулиране. Според жалбоподателя предполагаемият едностранен принос, който Комисията е получила от експертни групи, доминирани от финансовия сектор, „пряко е допринесъл за настоящата финансова нестабилност“.
13. В писмо от 18 февруари 2010 г., адресирано до комисаря, отговарящ за вътрешния пазар и услугите, жалбоподателят идентифицира осем групи, чието членство е в полза на сектора на финансовия бизнес, посочен в проучването от ноември 2009 г., и добави наскоро създадена група .. Жалбоподателят повтори становището си, че тези групи не спазват Насоките за събиране и използване на експертен опит и Съобщението относно минималните стандарти за консултации, и поиска среща за обсъждане на конкретните стъпки, които Комисията възнамерява да предприеме, за да гарантира балансирано представителство.
14. На 28 юли 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана.
Предмет на разследването
15. В жалбата си жалбоподателят представя следните твърдения и твърдения:
Твърдения
(1) Комисията не е предоставила пълен регистър на експертните групи.
В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че съставът на редица експертни групи остава неясен. Освен това има експертни групи, които изобщо не са включени в регистъра.
(2) Комисията не е гарантирала достатъчна прозрачност в работата на експертните групи.
В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че i) Комисията не предоставя на обществеността информацията, необходима за оценка на цялостното участие и ангажираност на заинтересованите страни по даден въпрос; ii) Комисията не публикува цялостен преглед на заседанията и няма уебстраница, на която да са събрани всички консултации и дейности за търсене на експертен опит за различните политически и законодателни инициативи, и iii) за по-голямата част от експертните групи дневният ред и протоколите не са достъпни онлайн чрез връзки от регистъра на експертните групи към уебстраниците на съответната генерална дирекция.
(3) Комисията не е възприела по еднакъв начин най-добрите практики по отношение на представителите на промишлеността, които са назначени в експертни групи в лично качество.
В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че i) Комисията не отчита по подходящ начин потенциалния конфликт на интереси на представителите на промишлеността, действащи в лично качество; ii) че (потенциалният) конфликт на интереси не може да бъде компенсиран с декларация за ангажимент към обществения интерес.
(4) Комисията не е представила убедителни причини, поради които не е разработила общи критерии за подбор на членовете на експертните групи.
В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че настоящият процес на подбор е несъвместим с Насоките за събиране и използване на експертни познания и със Съобщението относно минималните стандарти за консултации.
(5) Комисията не е успяла да осигури балансиран състав на експертните групи.
В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че в по-голямата част от експертните групи, определени от жалбоподателя, представителите на промишлеността са мнозинство, докато всички други заинтересовани страни, като например потребителските групи, академичните среди и гражданското общество, са недостатъчно представени.
Твърдения
(1) Комисията следва да попълни своя регистър на експертните групи, като гарантира, че той включва всички експерти и всички експертни групи.
(2) Комисията следва да гарантира подходяща прозрачност в работата на експертните групи, като публикува проведените заседания и предоставя връзки към дневния ред и протоколите, както и друга съответна информация, като например декларации за обществен интерес и конфликт на интереси.
(3) Във всички други генерални дирекции Комисията следва да прилага последователно принципа, съдържащ се в Насоките на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ относно конфликта на интереси, че лице, за което е известно, че работи за организация с пряк интерес по конкретен въпрос на политиката, не следва да бъде назначавано да дава съвети на Комисията.
(4) Комисията следва да разработи и оповести общите критерии за подбор на членовете на експертните групи.
(5) Комисията следва да разгледа въпроса за небалансирания състав на експертните групи.
Проучването
16. Жалбата беше препратена на председателя на Комисията за становище. Становището на Комисията от 22 февруари 2011 г. беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Жалбоподателят представи коментари на 31 май 2011 г.
17. На 27 юни 2013 г. омбудсманът отправи до Комисията предложение за приятелско решение, на което последната отговори на 30 октомври 2013 г. Отговорът на Комисията беше препратен на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Като забележки, на 6 ноември 2013 г. жалбоподателят представи доклад от ноември 2013 г., озаглавен „Година на нарушени обещания — Големият бизнес все още отговаря за експертните групи на ЕС, въпреки ангажимента за реформа“, на който жалбоподателят е съавтор.
Анализ и заключения на омбудсмана
Предварителни бележки
18. Настоящата проверка на омбудсмана се отнася до някои аспекти на състава, функционирането и прозрачността на експертните групи на Комисията. В правило 2 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията [5] се дава следното определение за експертна група на Комисията:
„експертна група на Комисията“ (наричана по-долу „експертна група“) означава консултативен орган, създаден от Комисията или нейните служби с цел да им предоставя съвети и експертен опит, както е посочено в член 3, който се състои от най-малко шестима членове и се предвижда да заседава повече от веднъж.
(2) "Официална експертна група" означава експертна група, създадена с решение на Комисията.
(3) "Неформална експертна група" означава експертна група, създадена от служба на Комисията със съгласието на Генералния секретариат."
Освен това в член 2, параграф 4 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията се предвижда следното определение за други подобни субекти:
„друг подобен орган“ означава консултативен орган, който не е създаден от Комисията или нейните служби, чиято роля е същата или подобна на посочената в правило 3 и за който службите на Комисията осигуряват административно и финансово управление.“
В член 3 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията ролята на експертните групи се определя по следния начин:
„Ролята на експертните групи е да предоставят съвети и експертен опит на Комисията и нейните служби във връзка със:
изготвяне на законодателни предложения и политически инициативи в рамките на правото на инициатива на Комисията;
2) изготвянето на делегирани актове;
(3) прилагането на съществуващото законодателство, програми и политики на Съюза, както и координацията и сътрудничеството с държавите членки и заинтересованите страни в това отношение."
За целите на настоящата проверка омбудсманът счита, че позоваването на „експертни групи“ в твърденията и твърденията, представени от жалбоподателя, обхваща официални и неофициални експертни групи на Комисията, както и други подобни органи.
19. В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят изрази становището, че понастоящем съществуват повече от 100 небалансирани експертни групи, в резултат на което политиките на ЕС обслужват тесен интерес вместо общия интерес на гражданите на ЕС. Според жалбоподателя това е било подчертано например от недостатъчното регулиране на финансовите пазари и размиването на политиките в областта на околната среда, излагащи на риск поминъка на гражданите в ЕС и в трети държави.
20. За да се избегнат недоразумения, омбудсманът припомня, че настоящата проверка се отнася до някои аспекти, свързани със състава, функционирането и прозрачността на експертните групи на Комисията. За сметка на това разследването не се отнася до съдържанието на политиките на Комисията, които преди това са били разгледани от експертни групи, нито до съветите, предоставени на Комисията от експертни групи. Следователно от омбудсмана не се изисква да взема предвид в своята оценка резултатите от работата на експертните групи.
21. В становището си Комисията посочи, че както принципите и насоките относно събирането и използването на експертен опит, така и съобщението относно минималните стандарти за консултации се отнасят преди всичко до цикъла на създаване на политики. Въпреки това, в съответствие с предишната си кореспонденция с жалбоподателя, Комисията потвърди, че тези съобщения могат да се прилагат и за експертни групи, занимаващи се с въпроси, които не са част от цикъла на създаване на политики, „при условие че са съобразени със задачите, които трябва да бъдат изпълнени“. Омбудсманът счита, че последното условие е изключително неясно и изглежда оставя неограничена свобода на преценка на Комисията по отношение на приложимостта на съобщенията в определени области. Въпреки че не е повдигнал конкретно този въпрос в твърденията си, жалбоподателят многократно се е позовавал на тях. Като се има предвид, че въпросът за приложимостта на посочените съобщения е неразривно свързан с твърденията и твърденията, които трябва да бъдат разгледани в настоящия случай, омбудсманът включи този аспект в своето предложение за приятелско решение (вж. точка 144 по-долу).
Правна рамка
22. По отношение на правилата и принципите относно оценката на омбудсмана на настоящата жалба се прави позоваване на следните разпоредби.
23. Член 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи следното:
„Във всички свои дейности Съюзът спазва принципа на равенство на своите граждани, които се ползват с еднакво внимание от страна на неговите институции, органи, служби и агенции. ...“
24. Член 11 ДЕС гласи следното:
„1. Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза.
2. Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество.
3. Европейската комисия провежда широки консултации със заинтересованите страни, за да гарантира, че действията на Съюза са последователни и прозрачни....“
25. Член 6, параграф 2 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията [6] предвижда, че „[к]огато взема решения, длъжностното лице зачита справедливия баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес“.
26. В член 9 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията се предвижда, че „[к]огато взема решения, длъжностното лице взема предвид съответните фактори и придава на всеки от тях необходимата тежест в решението, като същевременно изключва от разглеждане всеки ирелевантен елемент“.
27. Съобщението на Комисията от 2005 г. „Рамка за експертните групи на Комисията: Хоризонтални правила и публичен регистър"[7] (наричана по-нататък "Рамката от 2005 г.") предвижда "първоначални хоризонтални правила", уреждащи, наред с другото, състава и назначаването на членовете на експертните групи, както и тяхното функциониране. В него също така се предвижда стартирането на публичен регистър на експертните групи.
28. Съобщението на Комисията от 2010 г. „Рамка за експертните групи на Комисията: Хоризонтални правила и публичен регистър"[8] (наричана по-нататък "Рамката от 2010 г."), придружена от работен документ на службите на Комисията [9], има за цел опростяване и изясняване на разпоредбите, въведени с Рамката от 2005 г., и предвижда "Хоризонтални правила за експертните групи на Комисията". Придружаващият работен документ на службите на Комисията съдържа:
- кратко описание на основните характеристики на регистъра на експертните групи към Комисията и други подобни органи (приложение I);
- стандартно решение на Комисията за създаване на експертна група (приложение II);
- стандартна покана за представяне на кандидатури във връзка с подбора на експерти, назначени в лично качество (приложение III); и
- стандартен процедурен правилник на експертна група (приложение IV).
29. Съобщението на Комисията от 2002 г. "Към засилена култура на консултации и диалог - общи принципи и минимални стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни"[10] ("Съобщение относно минималните стандарти за консултациите") определя редица общи принципи, които следва да ръководят отношенията на Комисията със заинтересованите страни, и предвижда набор от минимални стандарти за процеса на консултации на Комисията.
30. Съобщението на Комисията от 2002 г. „За събирането и използването на експертни становища от Комисията: Принципи и насоки"[11] ("Насоки за събиране и използване на експертен опит") има за цел да идентифицира и насърчава добрите практики по отношение на събирането и използването на експертен опит на всички етапи от изготвянето на политиките на Комисията.
31. Европейската инициатива за прозрачност [12] включва стартирането на бази данни, предоставящи информация за консултативните органи и експертните групи, които консултират Комисията, и има за цел широки консултации със заинтересованите страни и задълбочени оценки на въздействието преди законодателните предложения.
32. Бялата книга за европейското управление [13] определя като приоритет а) установяването и публикуването на минимални стандарти за консултации относно политиката на ЕС; б) създаване на договорености за партньорство, които надхвърлят минималните стандарти в избрани области, и в) ангажиране на Комисията с допълнителни консултации в замяна на повече гаранции за откритостта и представителността на консултираните организации.
А. Твърдение за непълен регистър и свързано с него искане
Аргументи, представени на омбудсмана
33. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила пълен регистър на експертните групи. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че съставът на редица експертни групи остава неясен. Освен това има експертни групи, които изобщо не са включени в регистъра. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да попълни своя регистър на експертните групи, като гарантира, че той включва всички експерти и всички експертни групи.
34. В становището си Комисията се позова на големите усилия, които е положила, за да гарантира прозрачност по отношение на експертните групи. След приемането на Рамката от 2005 г. през октомври 2005 г. беше създаден публичен онлайн регистър на експертните групи. Въпреки че регистърът се актуализираше редовно, невинаги беше възможно да се избегнат фактически грешки или забавяния при актуализирането му.
35. Комисията заяви, че рамката от 2010 г. е осигурила основата за стартирането на нова и по-точна версия на регистъра през декември 2010 г. От 2007 г. насам Комисията постепенно публикува имената на членовете на експертните групи. Въпреки че Рамката от 2005 г. предвижда публикуване само по отношение на официалните експертни групи, Комисията е надхвърлила този ангажимент, като е предоставила и съответната информация във връзка с неформалните групи. По-нататък Комисията заяви, че „оповестяването на членството на експертни групи в регистъра приключи през януари 2009 г. Поради това по принцип имената на всички членове на експертните групи са на разположение." С оглед на тези обстоятелства Комисията счете, че регистърът е пълен и заяви, че е изцяло ангажирана да гарантира, че всички експертни групи и всички членове на групата са оповестени и че съответната информация се актуализира редовно. Комисията също така заяви, че новата версия на регистъра е повишила прозрачността и посочи, че „преходът от старата към новата версия на регистъра все още продължава, поради което някои от данните все още трябва да бъдат валидирани; преходът следва да приключи през следващите няколко месеца“.
36. Комисията добави, че както е обяснено в предишната ѝ кореспонденция с жалбоподателя, видът на информацията, публикувана в регистъра, зависи от членството в групата. По този начин тя публикува отделни имена „когато членовете се назначават по поименен начин“. Ако обаче членовете са организации или държави членки, трябва да се публикуват имената на организациите или съответните държави членки, като се има предвид, че те, а не лицата, които ги представляват, трябва да се считат за членове на групата. Въпреки това Комисията заяви, че понякога надхвърля тази договореност и публикува и отделни имена на представители. Освен това Комисията посочи, че в случая на държавите членки тя често публикува имената на съответните органи на държавите членки. Комисията се позова и на приложение, в което се предоставя конкретна информация за редица експертни групи, управлявани от следните генерални дирекции: ГД „Предприятия и промишленост“, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Вътрешен пазар и услуги“, ГД „Изследвания“, ГД „Информационно общество и медии“, ГД „Здравеопазване и потребители“, ГД „Мобилност и транспорт“, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, ГД „Околна среда“, ГД „Енергетика“, ГД „Регионална политика“, ГД „Евростат“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“.
37. В становището си жалбоподателят заяви, че Комисията е направила противоречиви изявления по отношение на пълнотата на регистъра. Въпреки че Комисията заяви, че счита регистъра за пълен, тя същевременно посочи, че преходът от стария към новия регистър е в ход и все още изисква валидиране на съответните данни, за да бъде пълен. В дадения контекст жалбоподателят обърна внимание на съобщение, появяващо се при достъпа до регистъра, което гласи следното: „Регистърът е в процес на реконструкция и за момента не включва всички експертни групи на Комисията и други подобни органи.“В този контекст жалбоподателят заяви, че Комисията не следва да счита неговия регистър за пълен. Жалбоподателят също така се позова на изявления, направени по време на среща с Генералния секретариат на Комисията, на която според жалбоподателя е било заявено, че регистърът никога няма да бъде пълен на 100 %, като се имат предвид по-специално колебанията, наблюдавани при създаването и закриването на групи. Жалбоподателят обаче настоя, че приложимите правила изискват пълна прозрачност. Следователно регистър, който не е 100 % пълен или напълно надежден, би представлявал случай на лошо администриране.
38. Жалбоподателят също така заяви, че в приложение към становището на Комисията са изброени някои експертни групи (напр. CARS 21 и CESAME2), които, заедно с редица други групи, не могат да бъдат намерени в регистъра. Освен това от регистъра не става ясно дали определени групи, като например Консултативната група по конкурентоспособност в областта на биотехнологиите, са били разпуснати или просто са били неактивни.
39. Освен това членството в експертната група, наречена „Propriété industrielle“, изобщо не беше оповестено. Освен това информацията, предоставена в регистъра относно броя на членовете на експертните групи, управлявани от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, не съответства на разпределението на местата, предвидено в Решение 2004/391/ЕО.
40. Жалбоподателят също така счита, че съдържащата се в регистъра информация относно естеството на субектите, от които произхождат членовете на експертната група, е подвеждаща. Например жалбоподателят заяви, че лобистките групи понякога са били определяни като НПО или международни организации, докато за даден университет се счита, че попада в категорията „корпоративен“. Според жалбоподателя тези несъответствия биха направили невъзможно за обществеността да оцени и контролира състава на експертните групи. Поради това жалбоподателят заяви, че Комисията следва да въведе общ подход за категоризиране на групите по интереси.
41. Жалбоподателят припомни, че Генералният секретариат на Комисията трябва да одобри създаването на експертни групи. Тя заяви, че това одобрение следва да се счита за валидно и членовете следва да бъдат упълномощени да заседават само ако цялата съответна информация за групата е качена в регистъра в срок от един месец от създаването на групата. Според жалбоподателя е очевидно неприемливо експертна група като CARS21 все още да не е била включена в регистъра въпреки факта, че е била създадена преди шест месеца. Жалбоподателят също така заяви, че Комисията следва ясно да обяви момента, в който преходът на данните е приключил, и че „[т]ук няма да има извинение след този момент за това, че не са включени всички експертни групи“в регистъра. Жалбоподателят също така счита, че търсачките в Регистъра не работят правилно и предлага цялата налична информация да бъде включена в една база данни, вместо в огромен брой различни бази данни.
Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение
Предварителна забележка
42. В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят изрази становището, че изявленията на Комисията, според които регистърът е пълен, са неправилни и следва да се считат за случай на лошо администриране. Омбудсманът припомни, че разглежданото тук твърдение се отнася до въпроса дали регистърът е пълен, но не и дали изявленията на Комисията в това отношение са правилни. Поради това омбудсманът трябваше да анализира дали твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е предоставила пълен регистър, е основателно. По този начин тя е трябвало да вземе предвид изявленията, направени от Комисията в хода на разследването, и поне имплицитно да се произнесе по тях. Освен това обаче омбудсманът счита, че не би било полезно в настоящата проверка да се включи въпросът дали Комисията е направила правилни изявления в това отношение.
43. Жалбоподателят също така твърди, че съставът на много групи е неясен, като се има предвид, че принадлежността на членовете, които служат в лично качество, не се оповестява. Такъв е случаят например с „Експертната група по правото в областта на несъстоятелността“ и „Европейския форум по корпоративно управление“. Като се има предвид, че жалбоподателят представи отделно твърдение относно назначаването на експерти в лично качество, омбудсманът разгледа този въпрос в контекста на разглеждането на това твърдение.
Предварителна оценка на омбудсмана
44. В член 1, параграф 2 от ДЕС се предвижда, че решенията следва да се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите. С влизането в сила на Договора от Лисабон принципът на прозрачност получи допълнителен тласък и по силата на член 11 от ДЕС, който, наред с другото, изисква от институциите на ЕС да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество, той получи допълнително признание като съществен елемент от демократичните принципи, уреждащи дейността на Съюза. Освен това член 15, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) вече изрично свързва това, което се превърна в общ принцип на правото на Съюза, с работата на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Освен това прозрачността се свързва с двойната цел за насърчаване на доброто управление и гарантиране на участието на гражданското общество.
45. В Съобщението относно минималните стандарти за консултации, прието през 2002 г., Комисията вече призна, че „... за да бъде процесът на консултации съдържателен и надежден, е от съществено значение да се посочи кой е участвал в тези процеси.“От това съобщение следва, че процесът на консултации следва да изясни кой е консултиран и какви интереси представляват консултираните страни, така че да се даде възможност, наред с другото, на заинтересованата общественост да оцени неговия приобщаващ характер. Чрез Рамката от 2005 г. задълженията за прозрачност, възложени на Комисията, бяха допълнително засилени чрез създаването на регистъра и изискването за „максимална прозрачност“по отношение на официалните експертни групи на Комисията. Работният документ на службите на Комисията [14], придружаващ Рамката от 2010 г., възлага на Генералния секретариат на Комисията да продължи да управлява регистъра въз основа на данните, въведени от службите на Комисията, и в тясно сътрудничество с тях. Освен това този документ предвижда следното: „За да се гарантира прозрачност, от жизненоважно значение е информацията, предоставена в регистъра, да бъде напълно надеждна. Всички служби следва редовно да актуализират данните.“
46. От този кратък преглед на съобщенията на Комисията в контекста на принципа на прозрачност следва, че Комисията е поела ясен и недвусмислен ангажимент да осигури регистър, който е едновременно пълен и надежден. В резултат на това гражданите могат основателно да очакват, че информацията, предоставена в регистъра, е надеждна и че всички промени, настъпили в хода на съществуването и функционирането на експертна група, ще бъдат своевременно вписани в регистъра.
47. Въпреки че жалбоподателят счита, че регистърът съдържа пропуски по отношение на някои групи, но също така и по отношение на членството във вече включените в списъка групи, Комисията счита, че регистърът е пълен, но също така твърди, че преходът все още продължава. Омбудсманът счита, че забележките на Комисията относно състоянието на регистъра към момента на представяне на нейното становище не са лесно съвместими помежду си. Всъщност декларираната необходимост от преход, включващ вписването на допълнителни данни в регистъра, изглежда изключва заключението, че регистърът е пълен. Във всеки случай, разглеждани заедно, от изявленията на Комисията стана ясно, че към момента на представяне на нейното становище все още е необходима допълнителна работа, за да се завърши регистърът.
48. От това следва, че становището на жалбоподателя, че регистърът не е пълен, се потвърждава от собствените изявления на Комисията. В дадения контекст Омбудсманът обърна внимание и на факта, че още в началото на 2012 г. формулярът за търсене на регистъра включваше следната декларация за отказ от отговорност: „Регистърът е в процес на реконструиране и за момента не включва всички експертни групи на Комисията и други подобни органи.“Следователно не може да има съмнение, че поне в началото на 2012 г. самата Комисия е счела, че регистърът не включва всички експертни групи на Комисията и други подобни органи. Освен това омбудсманът отбеляза, че в своите забележки жалбоподателят е посочил конкретни примери, които предполагат, че противно на поетите от Комисията ангажименти, предоставената в регистъра информация не е пълна.
49. Омбудсманът счита, че следва да се отбележи, че i) към момента на изготвяне на предложението за приятелско решение гореспоменатата декларация за отказ от отговорност вече не се появява във формуляра за търсене в Регистъра. Освен това омбудсманът отбеляза, че ii) междувременно са направени някои подобрения по отношение на степента на предоставената в регистъра информация. Така например жалбоподателят посочи, че не е ясно дали „групата за правна сигурност“ все още е активна, като се има предвид, че тя не фигурира в регистъра. Въпреки това, по времето, когато омбудсманът е направил предложение за приятелско решение до Комисията, регистърът е регистрирал „Групата за правна сигурност“ като затворена експертна група и в съответствие със степента на подробност, предоставена във връзка с други групи, е описал нейния състав. По подобен начин жалбоподателят посочи липсата на групите „CARS 21“ в регистъра. Към момента на изготвяне на предложението за приятелско решение обаче „групата на високо равнище CARS 21“ беше включена в списъка като експертна група, която е в процес на изчакване. В дадения контекст омбудсманът отбеляза със задоволство, че формулярът за търсене позволява да се търсят не само активни групи, но и групи, които са „затворени“ или „на изчакване“. Освен това омбудсманът счете за разумно решението на Комисията да публикува, що се отнася до членството в групи, индивидуални имена само когато членовете са назначени поименно, но не и в случай на организации или държави членки, които имат членство.
50. Въпреки това все още имаше случаи на групи, които все още не фигурират в регистъра. Например „Консултативната група по пътната карта за енергетиката до 2050 г.“, на която се позовава жалбоподателят и която изглежда е изпълнила мисията си [15], не е включена в регистъра. Същото изглежда се отнася и за „Конкурентоспособността в консултативната група по биотехнология“, която отсъстваше от регистъра.
51. Омбудсманът отбеляза, че особено в своите забележки жалбоподателят се е позовал на много други групи, които според него не са били вписани в регистъра. Тя счита, че за Омбудсмана би било трудно да се заеме с отнемащата време и трудоемка задача да извърши цялостна и систематична проверка на регистъра, за да оцени неговата пълнота. Във всеки случай обаче извършването на такава проверка не би било полезно в настоящия случай, когато разгледаните по-горе примери i) разкриват, освен постигнатия напредък в някои области, очевидни недостатъци по отношение на пълнотата на регистъра и ii) предполагат, че регистърът е непълен и по отношение на други групи. Липсата на пълен регистър, въпреки ангажиментите на Комисията в това отношение, предполага случай на лошо управление. Поради това омбудсманът разгледа този аспект в предложението за приятелско решение по-долу.
52. Освен това омбудсманът взе под внимание становището на жалбоподателя, че категоризацията от страна на Комисията на някои от субектите, от които идват членовете на експертната група, е подвеждаща. В същото време тя осъзна, че категоризирането на определена организация може да бъде сложна задача за Комисията. Например, не би било немислимо неправителствена организация в действителност да бъде създадена от отрасъл с цел насърчаване на конкретен интерес. Това очевидно би могло да повдигне въпроси за правилната категоризация. Аналогично, може да има съмнения относно подходящата категоризация на научноизследователските центрове, управлявани и финансирани от промишлеността. Въпреки тези усложнения омбудсманът счете за полезно Комисията да обмисли определянето на критерии за различните категории субекти, за да се гарантира точността и целесъобразността на съответната информация в регистъра. Като се има предвид, че един пълен и надежден регистър трябва да се основава на подходяща категоризация на субектите, с които са свързани членовете на експертните групи, Омбудсманът също така включи този аспект в предложението за приятелско решение.
53. В становището си жалбоподателят също така изрази мнение, че търсачките на Регистъра не работят правилно и предложи цялата налична информация да бъде включена в една база данни, вместо в огромен брой различни бази данни. Въпреки че изглежда, че жалбоподателят все още не е повдигнал този аспект пред Комисията, омбудсманът прикани Комисията да го вземе предвид при разглеждането на предложението за приятелско решение.
54. Омбудсманът накрая разбра, че според жалбоподателя експертните групи следва да бъдат оправомощени да заседават само ако и след като цялата съответна информация е качена в регистъра в срок от един месец от създаването на дадена група. Омбудсманът напълно споделя основното предположение на жалбоподателя, че пълнотата на регистъра изисква също така своевременно да се правят актуализации по отношение на нови групи или групи, които вече функционират. В същото време тя изрази съмнения дали мярката, предложена от жалбоподателя, ще реши проблема по подходящ начин. По-специално това не би допринесло за навременността на актуализациите по отношение на съществуващите групи. Освен това обаче омбудсманът отбелязва, че член 4, параграф 4 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията, приложени към рамката от 2010 г., предвижда следното: „Служба на Комисията, която желае да създаде неформална експертна група, подава искане до Генералния секретариат чрез регистъра. Ако бъде предоставена цялата необходима информация, Генералният секретариат дава официално разрешение за създаването на експертната група...“ Поради това се оказа, че в случаите, в които се прилага правило 4, параграф 4 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията, Генералният секретариат разполага с цялата информация, която трябва да бъде вписана в регистъра, преди да бъде дадено официално одобрение за създаването на експертната група.
Б. Твърдение за липса на адекватна прозрачност и свързано с това твърдение
Аргументи, представени на омбудсмана
55. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е гарантирала достатъчна прозрачност в работата на експертните групи. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че i) Комисията не предоставя на обществеността информацията, необходима за оценка на цялостното участие и ангажираност на заинтересованите страни по даден въпрос; ii) Комисията не публикува цялостен преглед на заседанията и няма уебстраница, на която да са събрани всички консултации и дейности за търсене на експертен опит за различните политически и законодателни инициативи, и iii) за по-голямата част от експертните групи дневният ред и протоколите не са достъпни онлайн чрез връзки, свързващи регистъра на експертните групи с уебстраниците на съответната генерална дирекция. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да гарантира подходяща прозрачност в работата на експертните групи, като оповестява проведените срещи и предоставя връзки към дневния ред и протоколите, както и друга съответна информация, като например декларации за обществен интерес и за конфликт на интереси.
56. В становището си Комисията заяви, че „в много случаи компетентните служби на Комисията са предоставили в интернет чрез специални уебстраници съответната информация за дейностите на експертните групи, включително дневния ред, протоколите и документите за обсъждане“, както и за други инициативи, допълващи работата на експертните групи. В приложение към становището си Комисията предостави допълнителна информация за своите дейности, предназначени да гарантират прозрачността на дейностите на експертните групи.
57. Освен това Комисията заяви, че рамката от 2010 г. има за цел да повиши прозрачността, като предвижда по-специално нейните служби да гарантират, че информацията относно дейностите, извършвани от тези групи, се оповестява публично пряко в регистъра или чрез връзка в регистъра към специален уебсайт. Комисията подчерта ангажимента си да гарантира правилното изпълнение на това изискване от всички засегнати служби.
58. Комисията е на мнение, че публикуването в регистъра на а) писмените декларации, с които експертите, които ги подписват, се ангажират да действат в обществен интерес, както и б) декларациите за накърняване на тяхната независимост не биха добавили ценна информация, като се има предвид, че експертите обикновено подписват стандартни декларации. Освен това, като се има предвид големият брой на съответните експерти и ограничените налични ресурси, публикуването на тази информация би изглеждало ненужно и непропорционално. Комисията добави, че рамката от 2010 г. вече не изисква от експертите да подписват горепосочените декларации. Вместо това в член 9, параграф 1 от Рамката от 2010 г. се предвижда, че съответните служби на Комисията информират експертите, назначени в лично качество, че приемайки да бъдат членове на групата, те се ангажират да действат независимо и в обществен интерес. Службите на Комисията също така информират тези експерти, че могат да бъдат изключени от групата или от конкретно заседание на групата, ако възникне конфликт на интереси. Комисията подчерта ангажимента си да гарантира, че тези изисквания се спазват от всички засегнати служби.
59. В своите забележки жалбоподателят взе под внимание позицията на Комисията по отношение на прозрачността на дейностите на експертните групи в съответствие с рамката от 2010 г. Същевременно жалбоподателят твърди, че проверка на случаен принцип в регистъра е потвърдила, че в повечето случаи съдържащите се в него хипервръзки предоставят обща информация само за съответната политика, но не и за протоколите или дневния ред от заседанията на експертните групи. Жалбоподателят изрази също така загриженост, че съгласно Рамката от 2010 г. тези документи ще бъдат предоставяни, когато „е възможно“, което оставя на Комисията неограничена свобода на преценка да не ги публикува. Според жалбоподателя това освен това противоречи на Насоките за събиране и използване на експертен опит, които гласят, че „основните документи, свързани с използването на експертен опит по даден въпрос на политиката, и по-специално по отношение на самите съвети, следва да бъдат достъпни за обществеността“. Жалбоподателят се позовава и на Бялата книга за европейското управление, според която „емокрацията зависи от възможността на хората да участват в обществения дебат. За тази цел те трябва да имат достъп до надеждна информация по европейските въпроси и да могат да контролират политическия процес на различните му етапи“.
60. Освен това жалбоподателят заяви, че регистърът не съдържа връзки във връзка с определени групи, като например „Експертната група по пазарна инфраструктура“. Освен това според жалбоподателя Комисията не е обяснила как гарантира прозрачност по отношение на различните видове консултации, които провежда по даден въпрос.
61. В заключение жалбоподателят счита, че Комисията не предоставя достъп до протоколите и дневния ред на по-голямата част от експертните групи, което според жалбоподателя представлява случай на лошо администриране. Що се отнася до твърдението му, жалбоподателят заяви, че дневният ред, протоколите и мненията на членовете на експертните групи следва да се предоставят чрез връзките към уебсайтовете на съответните генерални дирекции в регистъра, „освен при специални обстоятелства, както е предвидено в законодателството (сигурност и др.)“. Комисията следва също така да предостави информация за всички методи на консултация, които използва в дадена област.
Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение
62. Омбудсманът припомни в самото начало, че настоящата проверка се отнася до състава и функционирането на експертните групи на Комисията. В разглежданото тук твърдение жалбоподателят твърди, че липсва прозрачност по отношение на работата на експертните групи на Комисията. В същото време обаче в някои от своите подкрепящи аргументи жалбоподателят изглежда надхвърля въпроса за прозрачността във функционирането на тези групи. Така например жалбоподателят твърди, че липсва прозрачност по отношение на цялостното участие и ангажираност на заинтересованите страни по определени въпроси на политиката. Жалбоподателят също така се позова на това, което счита за липса на цялостен преглед на консултациите и дейностите по търсене на експертен опит. Като се има предвид фокусът на проверката и като се има предвид широкият обхват на някои от подкрепящите аргументи на жалбоподателя, които надхвърлят това, което вече е широк и сложен въпрос сам по себе си, а именно прозрачността в работата на експертните групи на Комисията, по-долу омбудсманът взе предвид само тези подкрепящи аргументи, които съответстват на твърдението на жалбоподателя за липса на прозрачност в работата на експертните групи на Комисията.
63. Вследствие на това Омбудсманът трябваше да провери дали Комисията е предоставила, по-специално чрез регистъра, достатъчно информация относно i) участието и ангажираността на заинтересованите страни в експертни групи; и ii) заседания, провеждани от експертни групи, включително дневен ред и протоколи.
64. Омбудсманът отбеляза, че в Бялата книга на Комисията относно европейското управление сред действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията, е посочено публикуването на „...насоки за събиране и използване на експертни съвети в Комисията с цел осигуряване на отчетност, плурализъм и почтеност при използването на експертния опит. Това следва да включва публикуването на даденото становище."[16]
65. При изпълнението на този ангажимент Насоките от 2002 г. за събиране и използване на експертизи определят някои основни принципи и насоки, които се прилагат „когато отделите на Комисията събират и използват съвети на експерти, идващи извън отговорния отдел“. Съгласно насока 13 от това съобщение „основните документи, свързани с използването на експертен опит по даден въпрос на политиката, и по-специално самите съвети, следва да бъдат предоставени на обществеността възможно най-бързо, при условие че не се прилагат изключения от правото на достъп.“
66. Освен това омбудсманът припомни, че хоризонталните правила за експертните групи на Комисията, приложени към рамката от 2010 г., предвиждат подробни правила относно прозрачността на експертните групи. Съгласно член 17, параграф 1 всички експертни групи на Комисията и други подобни органи „се публикуват в регистъра“. Въпреки че правило 17, параграф 2 съдържа само задължение за службите на Комисията да предоставят „информация, изисквана в регистъра“, без да определят тази информация, информацията, която трябва да бъде публикувана, не се ограничава до състава на експертна група. Това става ясно, когато член 17 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията се разглежда във връзка с член 18 от тези правила, в който изрично се предвижда публикуването на имената на членовете на експертните групи. Същият извод се налага и от цитираното по-горе указание No 13 от Насоките за събиране и използване на експертни становища, с което изискванията за публикуване се разширяват, така че да обхванат основните документи и самото становище. По този начин Омбудсманът разбира понятието „информация, изисквана в регистъра“в широк смисъл, като включващо информация относно състава на експертните групи, както и относно техните процедури, включително резултатите от техните разисквания. Това разбиране беше потвърдено от собствената практика на Комисията, илюстрирана от Регистъра, който по отношение на всяка от изброените групи предвижда различни раздели със следните заглавия: „Детайли“, „Допълнителна информация“, „Подгрупи“, „Статистика“ и „Членове“.
67. В заключение, и по-специално като се има предвид член 15, параграф 1 от ДФЕС, омбудсманът счита, че Комисията се е ангажирала да предостави подробна информация както за i) състава, така и за ii) функционирането на експертните групи. Що се отнася до последния вид информация, ангажиментът на Комисията зависи от липсата на „изключение от правото на достъп“. Омбудсманът разбира това като означаващо, че Комисията следва да публикува съответната информация, освен ако не са налице надлежно обосновани причини за поверителност. Изглежда полезно да се добави, че изключенията от общия ангажимент за прозрачност следва да се тълкуват тясно.
68. При прилагането на горепосочените принципи към информацията, предоставена от Комисията, омбудсманът отбеляза, че в своите забележки жалбоподателят се е позовал, наред с другото, на „Експертната група по пазарна инфраструктура“, за да подкрепи становището си, че нивото на предоставената от Комисията информация е недостатъчно. По-долу омбудсманът взе тази група за пример и оцени предоставената във връзка с нея информация, преди да стигне до по-общи заключения.
69. Регистърът изброява „Експертната група по пазарна инфраструктура“ в категорията на затворените експертни групи. В раздела, озаглавен „Подробности“, Комисията, освен общо описание на членството, предоставя основна информация за мисията, задачата и началната дата на дейността на тази група. В раздел „Допълнителна информация“ можете да намерите информация за подбора на членовете и вътрешния процедурен правилник на групата. Що се отнася до срещите, провеждани от тази група, съществува хипервръзка към уебсайта на ГД "Вътрешен пазар", която предоставя допълнителни хипервръзки към дневния ред, списъците на участниците и "обобщените доклади" във връзка със срещите, провеждани от групата. Разделът „Подгрупи“ отбелязва, че няма подгрупи, определени за групата, а разделът „Статистика“ дава обща статистическа информация, като например за баланса между половете на членовете на групата. Накрая, в рубриката „Членове“ се изброяват всички членове, назначени в лично качество, като се посочват техните имена и принадлежност, както и организациите със статут на наблюдатели.
70. Горното описание показа, че нивото на информацията, публикувана в регистъра по отношение на „Експертната група по пазарна инфраструктура“, изглежда като цяло задоволително и в съответствие с ангажиментите, поети от Комисията. Има обаче два аспекта, които се нуждаят от допълнителен коментар.
71. Първо, що се отнася до протоколите от заседанията на тази група, „резюметата“, публикувани на уебсайта на ГД „Вътрешен пазар“, изглежда предоставят само много грубо описание на работата на тази група, което не позволява на потребителя да се запознае в достатъчна степен с действителната работа на тази група. За разлика от това документацията за работата на други групи, като CESAME 2 (експертна група за консултации и мониторинг в областта на клиринга и сетълмента) или FISCO (група за спазване на данъчното законодателство във фискалната област), изглежда много по-подробна и позволява на гражданите да се запознаят задълбочено с различните мнения и позиции, обменени по време на дадено заседание. Омбудсманът счете, че не е необходимо да извършва цялостен и систематичен анализ на информацията, предоставена в регистъра, по отношение на всяка включена в списъка експертна група, за да стигне до заключението, че примерът на „Експертната група по пазарна инфраструктура“ предполага в по-общ план, че противно на ангажиментите, разгледани по-горе, Комисията не е предоставила в регистъра достатъчно подробна информация по отношение на протоколите и/или докладите от заседанията. Това може да представлява случай на лошо управление. Поради това омбудсманът разгледа този аспект в предложението за приятелско решение по-долу.
72. Второ, чрез регистъра не са достъпни декларации за обществен интерес и конфликт на интереси на членовете на групата. Във връзка с това омбудсманът взе под внимание позициите на Комисията, че рамката от 2010 г. вече не изисква от експертите да подписват такива декларации и че публикуването на стандартни декларации би било ненужно и непропорционално. Въпреки че липсата на изискване за подписване на декларации съгласно рамката от 2010 г. не би попречила на Комисията да публикува декларациите, които са ѝ представени в съответствие с предишните правила, или да подчертае факта, че конкретен член е подал стандартна декларация, омбудсманът счита, че подобна практика на публикуване може да доведе до недоразумения относно изискванията по отношение на подаването на декларации съгласно действащите правила. Поради това тя счете позицията на Комисията за разумна.
В. Твърдение за неприемане на най-добри практики и свързано с това твърдение
Аргументи, представени на омбудсмана
73. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е възприела по еднакъв начин най-добрите практики по отношение на представителите на промишлеността, които са назначени в експертни групи в лично качество. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят заяви, че i) Комисията не отчита по подходящ начин потенциалния конфликт на интереси на представителите на промишлеността, действащи в лично качество; и ii) (потенциален) конфликт на интереси не може да бъде компенсиран с декларация за ангажимент към обществения интерес. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва последователно да прилага във всички други генерални дирекции принципа, съдържащ се в Насоките на ГД „Здравеопазване и потребители“ относно конфликта на интереси, а именно, че лице, за което е известно, че работи за организация с пряк интерес по конкретен въпрос на политиката, не следва да бъде назначавано в експертна група, която дава съвети на Комисията.
74. В становището си Комисията заяви, че членовете на експертните групи „се избират предимно въз основа на уменията и експертния опит, необходими за изпълнението по най-ефективен и ефикасен начин на мандата на конкретната група. В това отношение може да се търси участието на членове от отрасъла във връзка със задачата, която групата трябва да изпълни. Евентуалните конфликти на интереси се разглеждат или на етапа на подбор чрез задълбочен анализ на предишния професионален опит на кандидатите, включително етично поведение, и/или при назначаването чрез задължително оповестяване на всички интереси, които биха могли да накърнят независимостта на експерта и официалния ангажимент да действа в обществен интерес." Освен това Комисията заяви, че обръща внимание на всеки възможен конфликт на интереси, който би могъл да възникне в хода на дейността на групата, който "би могъл да замърси" нейните цели и да застраши нейната ефективност и ефикасност.
75. Комисията отново подчерта, че рамката от 2010 г. предвижда по-ясни и по-строги хоризонтални правила, приложими за всички експертни групи, относно начините за управление на конфликтите на интереси. По-нататък Комисията заяви, че ГД „Здравеопазване и потребители“ е разработила документ за размисъл относно начина на прилагане на горепосочената политика в конкретната област, попадаща в обхвата на нейната компетентност. Въпреки това, противно на това, което беше предложено от жалбоподателя, съответният документ от ГД „Здравеопазване и потребители“ не съдържа никакви насоки на тази ГД относно конфликтите на интереси, а вместо това представлява документ за обсъждане, изготвен от „Групата за диалог със заинтересованите страни“ през април 2008 г. Съответният документ не съдържа конкретни последващи действия и не представлява официално изявление относно политиката на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ по отношение на конфликтите на интереси.
76. В коментарите си относно назначаването на експерти в лично качество жалбоподателят припомни, че съгласно Рамката от 2010 г. подборът на експерти се извършва по такъв начин, че да се избегнат всякакви конфликти на интереси. Освен това рамката от 2010 г. предвижда, че приемайки да изпълняват функциите на членове на групата, експертите, които са назначени в лично качество, се ангажират да действат независимо и в обществен интерес. Те могат да бъдат изключени от групата или от конкретно нейно заседание, ако възникне конфликт на интереси. В този контекст жалбоподателят счита, че Рамката от 2010 г. противоречи на изявленията, направени в становището на Комисията, както и при предишни контакти с жалбоподателя.
77. По-конкретно жалбоподателят заяви, че по време на срещите си с жалбоподателя служителите на Комисията са посочили, че изключването на лицата, работещи за промишлеността, от назначаването им в лично качество би затруднило намирането на експерти с необходимия технически експертен опит. В същото време служителите на Комисията също така признаха, че служителите на дружествата са длъжни да подкрепят интересите на своето дружество и че не е логично да се предполага, че служителите на дружествата ще оставят настрана интересите на своите дружества, когато участват в експертна група. Жалбоподателят е открил потвърждение за последната точка в научно проучване. Според жалбоподателя е било напълно легитимно и логично Комисията да разчита на техническата експертиза на лицата, наети от промишлеността. Комисията обаче следва да признае, че противно на това, което предполага Рамката от 2010 г., е напълно невъзможно тези лица да действат „независимо и в обществен интерес“. В резултат на това Комисията никога не следва да назначава експерти от сектора в лично качество, а вместо това като експерти и заинтересовани страни, като се има предвид необходимостта от поддържане на баланс между различните видове интереси. Следователно е налице противоречие между избягването на конфликти на интереси, както се изисква от Рамката от 2010 г., и практиката на Комисията за назначаване на представители на промишлеността като независими членове.
78. Като се позова на определението на ОИСР за конфликт на интереси, жалбоподателят заяви, че представителите на предприятията, назначени в лично качество, са изправени пред конфликт на интереси, като се има предвид, че те биха могли да използват членството си в полза на своята промишленост.
79. Жалбоподателят отбеляза, че в контактите си преди подаването на настоящата жалба Комисията е заявила, че експертите, назначени в лично качество, трябва да подпишат писмени декларации, че а) ще действат в обществен интерес, б) че никакъв интерес, който имат, не би накърнил тяхната независимост и в) че нарушаването на тези условия може да доведе до изключването им от групата. Този подход обаче никога не е бил прилаган. Жалбоподателят обясни, че след искане за достъп до документи е получил достъп до съответните декларации на членовете на осем експертни групи, управлявани от ГД „Вътрешен пазар и услуги“. Въпреки че липсват съответните декларации на много експерти, последните не са изключени от групата.
80. Освен това жалбоподателят посочи, че според Комисията рамката от 2010 г. вече не изисква от членовете на експертните групи да подписват съответните декларации. Вместо това Комисията заяви, че възможните конфликти на интереси се разглеждат на етапа на подбор и по време на назначаването на експертите чрез задължително оповестяване на всички вредоносни интереси. Във връзка с тези аспекти жалбоподателят посочи, че i) в рамката от 2010 г. не се споменава „задължително оповестяване на какъвто и да било интерес“. Във всеки случай правилата следва да предвиждат такова задължително оповестяване за всички професионални и pro bono дейности, които следва да бъдат публично достъпни. Освен това жалбоподателят посочи ii) участието на конкретна НПО в две експертни групи. Процесът на подбор във връзка с тази НПО включваше задълбочен анализ на предишния професионален опит на отделния кандидат в рамките на поредица от интервюта. Не е ясно обаче дали процедурата за подбор е еднакво строга за всички кандидати. Според жалбоподателя Комисията не е предоставила никакви данни за сериозна процедура за оценка на потенциални конфликти на интереси на експерти, назначени в лично качество, преди да вземе решение относно състава на експертна група. Накрая, Комисията следва iii) да изключи от експертните групи експертите, които не са подписали съответните декларации.
81. Жалбоподателят също така заяви, че е съвсем нормално експертите да не искат да подпишат „нерационално и невярно изявление, че са независими, когато е толкова ясно, че не са“. Според жалбоподателя това е още един аргумент за Комисията да спре назначаването на експерти, свързани с отрасъла в лично качество. В дадения контекст жалбоподателят посочи, че Генералният секретариат на Комисията е показал известна откритост по отношение на позицията на жалбоподателя, че „корпоративните членове на експертни групи следва или да бъдат регистрирани от името на дружеството, за което работят, или да представляват определен сектор“. Според жалбоподателя служител на Генералния секретариат на Комисията е заявил, че Комисията няма да одобрява групи, в които контекстът на членовете не е ясно посочен. За съществуващите групи обаче ситуацията е по-сложна и ще отнеме известно време, за да бъде променена. Жалбоподателят посочи, че няма да приеме „постепенна промяна“ по този въпрос, като се има предвид, че настоящата практика на Комисията не се основава на приложимите правила и е подвеждаща за обществеността. Жалбоподателят също така обърна внимание на факта, че практиката на Комисията е била обект на критики от страна на някои членове на Европейския парламент по време на разискване в пленарна зала, проведено през февруари 2011 г. Освен това в неотдавнашно писмо, адресирано до двама членове на Комисията, група членове на ЕП поискаха от Комисията да разработи процедури, за да не се позволява на лица със запазени интереси да участват в експертни групи в лично качество.
82. Накрая жалбоподателят предостави списък с 19 експертни групи, в случай че „настоящите правила относно конфликтите на интереси са явно нарушени, като представителите на промишлеността се назначават „в лично качество“. Жалбоподателят добави, че вероятно такъв е случаят и с много други експертни групи.
83. Коментирайки изявленията на Комисията относно документа, изготвен от ГД „Здравеопазване и потребители“, жалбоподателят прие обясненията на Комисията, че този документ е само документ за обсъждане. В същото време жалбоподателят счита, че принципите, съдържащи се в този документ, „вървят в правилната посока“, като посочва, че това становище е било подкрепено и от горепосочените членове на ЕП. Следователно лицата, които „работят за корпорации и лобистки групи“, никога не следва да бъдат назначавани в лично качество, а само като заинтересовани страни. Жалбоподателят изрази мнение, че разпоредбите, съдържащи се в рамката от 2010 г. относно конфликтите на интереси, следва да бъдат изяснени и засилени. Вместо да се позовават на необходимостта от избягване на конфликти на интереси при подбора на експерти, те следва да посочат, че „по време на подбора на експертите рисковете за потенциални конфликти на интереси следва да бъдат внимателно оценени, а експертите с високи рискове следва да бъдат изключени“. Освен това, вместо да се предвижда възможността за изключване на експерти, назначени в лично качество, в случай че възникне конфликт на интереси, правилата следва да предвиждат, че експертите „ще бъдат изключени от групите, ако имат конфликт на интереси“. И накрая, декларациите за професионални дейности на експерти, действащи в лично качество, следва да бъдат достъпни чрез регистъра и съответните правила следва да предвиждат това.
Оценка на омбудсмана
84. Омбудсманът отбеляза, че твърдението на жалбоподателя се отнася до назначаването в експертни групи в лично качество на представители, свързани с даден отрасъл. Като се има предвид, че твърдението на жалбоподателя, свързано с това твърдение, се отнася до лица, свързани с организации с пряк интерес, в следващата оценка омбудсманът действа въз основа на последното понятие, като се разбира, че организация, която има пряк интерес от дадена политика, не е непременно дружество или бизнес корпорация.
85. В член 4, параграф 2 от образеца на решение на Комисията, приложен към работния документ на службите на Комисията [17] (наричан по-нататък "образецът на решение"), изрично се предвижда разграничение между членовете на експертни групи, назначени в лично качество, и членовете, назначени да представляват интереси. Що се отнася до предишната категория членове, в член 4, параграф 7 от образеца на решение се предвижда, че те действат независимо и в обществен интерес. Освен това в член 4, параграф 8 от образеца на решение се изисква имената им да бъдат публикувани в регистъра.
86. Насоките за събиране и използване на експертизи съдържат следното изявление: Истина е, че никой не е напълно "независим". Независимо от това, доколкото е възможно, от експертите следва да се очаква да действат по независим начин. Експертите, разбира се, все още могат да донесат на масата знанията, които притежават по силата на своята принадлежност или националност: в действителност експертите понякога могат да бъдат избрани именно поради тази причина. Въпреки това целта е да се сведе до минимум рискът от изопачаване на придобитите интереси при предоставянето на съвети чрез установяване на практики, които насърчават почтеността, чрез изрично посочване на зависимостите и чрез признаване на факта, че някои зависимости - различни при отделните въпроси - биха могли да засегнат политическия процес повече от други."[18] Съгласно насока 12 експертите следва незабавно да декларират всеки пряк или косвен интерес към разглеждания въпрос, както и всички съответни промени след започването на работата.
87. Член 9 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията, приложен към рамката от 2010 г., съдържа подробни правила относно подбора и назначаването на членове на експертни групи, които да бъдат назначени в лично качество. Струва си да ги цитираме изцяло:
„Процес на подбор и назначаване на членове
Когато членовете на експертната група се назначават от Комисията или нейните служби, се прилагат следните разпоредби:
(1) Когато отделни експерти се назначават в лично качество, те се избират в съответствие с процес на подбор, който гарантира високо равнище на експертен опит и, доколкото е възможно, географски баланс и баланс между половете, като се вземат предвид специфичните задачи на експертната група и видът на необходимия експертен опит. Освен това подборът на експерти се извършва по такъв начин, че да се избегне всякакъв конфликт на интереси.
Без да се засягат специфичните процедури за подбор, предвидени в решенията на Комисията за създаване на експертни групи, се използват публични покани за представяне на кандидатури, доколкото това е разумно осъществимо. За тази цел службите на Комисията използват стандартния образец за покана за представяне на кандидатури за подбор на експерти, назначени в лично качество, установен от Генералния секретариат. Службите могат да се отклонят от образеца или да го допълнят, когато това е оправдано от специфични изисквания.
Когато поканата за представяне на кандидатури не е разумно осъществима (например когато се изисква много специфичен експертен опит), изборът на експерти се прави въз основа на обективно проверими критерии.
Съответните служби на Комисията информират експертите, назначени в лично качество, че приемайки да бъдат членове на групата, те се ангажират да действат независимо и в обществен интерес. Службите на Комисията също така информират тези експерти, че могат да бъдат изключени от групата или от конкретно заседание на групата, ако възникне конфликт на интереси.“
88. Образецът на „Покана за представяне на кандидатури за подбор на експерти, назначени в лично качество“, приложен към работния документ на службите на Комисията [19], съдържа следните разпоредби: „Членовете дават на Комисията независимо становище, свободно от външно влияние...“ Образецът на покана за представяне на кандидатури съдържа също така следната разпоредба: „Те се ангажират да действат независимо и в обществен интерес.“
89. Освен това в член 11, параграф 1 от образеца на процедурен правилник, приложен към същия работен документ на службите на Комисията, се посочва, че при възникване на конфликт на интереси по отношение на експерт службите на Комисията могат да изключат този експерт от групата или от конкретно нейно заседание. При условията на евентуалност те могат да решат въпросният експерт да се въздържи от обсъждане на точките от съответния дневен ред и от гласуване по тези точки.
90. Именно в контекста на тези правила омбудсманът трябваше да оцени твърдението на жалбоподателя, което се разглежда тук.
91. Като отправна точка тя отбелязва, че назначаването в лично качество в експертна група е различно от назначаването като представител на интерес. Освен това назначаването на експерти в лично качество не се ограничава до лица, идващи от промишлеността, а вместо това е отворено за всяко лице, което отговаря, наред с другото, на изискванията на член 9, параграф 1 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията. От това следва, че приложимите правила очевидно се основават на предположението, че обективни консултации, обслужващи обществения интерес, по принцип могат да бъдат получени от експерти, независимо от принадлежността им към организации, които имат пряк интерес, при условие че са спазени определени гаранции.
92. В становището си Комисията се позовава на уменията и опита, предоставени на групата от членовете, назначени в лично качество. Омбудсманът счита, че изявленията на Комисията в това отношение са правдоподобни. Жалбоподателят не оспори ползата от опита и експертните познания, предоставени на групите от членове, назначени в лично качество. Жалбоподателят обаче твърди, че Комисията никога не следва да назначава експерти от сектора в лично качество, а вместо това като експерти и заинтересовани страни. Омбудсманът счита, че одобряването на позицията на жалбоподателя, че член, назначен в лично качество, по дефиниция би представлявал интересите на сдружението, с което той е свързан, на практика би изключило назначаването на експерт в лично качество, като се разбира, че няма съгласувано определение или праг за това какво би представлявала организация, действаща изключително в обществен интерес. Въпреки това Омбудсманът приветства бъдещия размисъл по този въпрос и счита, че документът, изготвен от ГД „Здравеопазване и потребители“, представлява важен принос в това отношение.
93. Като се има предвид това, омбудсманът счита за очевидно, че назначаването на лице, свързано с организация, която има пряк интерес, може да доведе до конфликт на интереси. Поради това беше също толкова ясно, че се препоръчва особена предпазливост, i) по-специално при вземането на решение относно назначаването на членове в лично качество, така че да се сведе до минимум рискът от конфликт на интереси. Освен това ii) по време на мандата на членовете, назначени в лично качество, рискът от конфликт на интереси също трябва да се управлява с подходящи средства.
94. Що се отнася до първия аспект, омбудсманът счита, че е от съществено значение публичните покани за представяне на кандидатури да се използват във възможно най-голяма степен и че в случаите, когато публичните покани не биха послужили за полезна цел, подборът се основава на обективни критерии. Омбудсманът отбеляза със задоволство, че член 9 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията изрично предвижда това. В член 9, параграф 1 също така се предвижда да се избягват конфликти на интереси при подбора на експерти и по този начин се дава възможност за разрешаване на проблема с конфликтите на интереси на решаващия етап от подбора на членовете, назначени в лично качество. Твърдението на Комисията, че потенциалните конфликти на интереси се оценяват на етапа на подбор и/или по време на назначаването, се потвърждава от горепосочените правила.
95. Що се отнася до втория аспект, правилата за цитиране по-горе предвиждат, че членовете, назначени в лично качество, трябва да се ангажират да действат независимо и в обществен интерес. Омбудсманът сподели съмненията на жалбоподателя относно ефективността на официална декларация за гарантиране на независимост и ангажимент за действие в обществен интерес. Същевременно тя припомни, че член 9, параграф 1 от хоризонталните правила за експертните групи на Комисията позволява изключването на член от групата или от конкретно заседание на групата и следователно предвижда конкретни санкции в случай на възникване на конфликт на интереси. Въпреки че жалбоподателят изглежда твърди, че конфликтът на интереси следва да доведе до автоматично изключване на засегнатия член на групата, Омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал защо би било необходимо такова правило, което не дава възможност да се вземат предвид спецификите на даден конфликт на интереси.
96. Не може да има съмнение, че предвидените санкции могат да бъдат ефективни само ако на първо място бъде открит конфликт на интереси. Следователно ефективността на тези санкции зависи от i) готовността на съответния член да обяви такъв конфликт и/или от ii) възможностите за откриване на такъв конфликт чрез други средства. Омбудсманът счита, че дори при липса на член, който да декларира конфликт на интереси, наличието на действителни или потенциални конфликти може да бъде установено, ако информацията за i) членовете на експертните групи, включително относно принадлежността на членовете, назначени в лично качество, и ii) разискванията на експертните групи, включително дневния ред на заседанията, протоколите от заседанията и докладите, произтичащи от дейностите на групите, е налична в регистъра на Комисията.
97. Като се има предвид, че омбудсманът направи предложение за приятелско решение във връзка с регистъра на Комисията по-долу, не беше необходимо да се предприемат по-нататъшни действия от страна на омбудсмана по отношение на третото твърдение и твърдение на жалбоподателя.
Г. Твърдение за непредоставяне на убедителни причини за неизготвяне на единни критерии за подбор и свързаното с тях твърдение
Аргументи, представени на омбудсмана
98. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е представила убедителни причини за това, че не е разработила общи критерии за подбор на членове на експертни групи. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че настоящият процес на подбор е несъвместим с Насоките за събиране и използване на експертни познания и Съобщението относно минималните стандарти за консултации. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да разработи и оповести общите критерии за подбор на членовете на експертните групи.
99. В становището си Комисията обясни, че създава експертни групи, когато е необходимо да събере външен експертен опит, за да изпълнява задачите си. В резултат на това „подборът на експерти се извършва за всеки отделен случай с оглед на техните специализирани познания в дадена област и като се взема предвид видът на работата, която трябва да се извърши, която може да варира в голяма степен“. Комисията подчерта техническия характер на въпросите, разглеждани от някои групи, и разликата в техния обхват. Като илюстративни примери бяха представени въпроси, свързани с прилагането на съществуващото законодателство или подготовката на нови политически инициативи. Що се отнася до назначаването на експерти в лично качество, Комисията посочи, че подборът се основава на експертните компетенции, свързани със съответната политика, определени, наред с другото, в хода на поканите за представяне на кандидатури. Що се отнася до членството на публични органи и/или организации, Комисията заяви, че обикновено от тях зависи да определят своите представители и да осигурят високо равнище на експертен опит.
100. Противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията счита, че горепосочената ѝ практика е „в пълно съответствие със съобщенията относно събирането и използването на експертен опит и относно минималните стандарти за консултации“. Съгласно предишното съобщение „организациите за събиране и използване на експертен опит следва да бъдат разработени пропорционално на съответната задача, като се вземат предвид съответният сектор, въпросният въпрос и етапът от цикъла на политиката“. Освен това съгласно Съобщението относно минималните стандарти за консултации „принципът на пропорционалност... трябва да урежда административната практика на Комисията“и „Комисията трябва да оценява нуждите си от консултации за всеки отделен случай в съответствие с правото си на инициатива.“ Комисията се позова и на Съобщението относно интелигентното регулиране [20], съгласно което „ангажирането на Комисията с гражданското общество трябва да се разглежда на фона на пълния набор от възможности, с които гражданите и другите заинтересовани страни трябва да допринесат за процеса на създаване на политики“. В дадения контекст Комисията заяви, че е разработила „редовен диалог със заинтересованите страни в различни формати, като експертните групи са само една от тях“. Според Комисията тези формати отчитат нейната дългогодишна политика на откритост и приобщаване и отразяват големите различия в областите на политиката, както и многообразието на заинтересованите страни.
101. С оглед на горепосоченото разнообразие от обстоятелства Комисията заяви, че не е убедена в потенциалната добавена стойност на по-строгите правила за взаимодействието ѝ с гражданското общество. Поради това тя заяви, че не счита за целесъобразно да се изготвят общи критерии за подбор на членовете на експертната група.
102. Комисията също така заяви, че е изцяло ангажирана да гарантира прилагането на разпоредбите, съдържащи се в Рамката от 2010 г., а именно, че експертите, назначени в лично качество, се избират в съответствие с процес на подбор, който гарантира високо равнище на експертен опит и избягва всякакви конфликти на интереси. Комисията също така посочи, че съгласно Рамката от 2010 г. публичните покани за представяне на кандидатури се използват, доколкото това е разумно осъществимо, а когато това не е така, изборът на експерти се прави въз основа на обективно проверими критерии. Комисията също така изрази ангажимента си за по-нататъшно повишаване на прозрачността на процедурите за подбор чрез включване на информация относно горепосочените процедури за подбор в новата версия на регистъра, както е посочено в Рамката от 2010 г.
103. В своите забележки и след като отбеляза позоваването на Комисията на Насоките за събиране и използване на експертни становища, жалбоподателят изрази становището, че предвид факта, че те се използват като средство за взаимодействие с Комисията и за събиране на експертни становища, експертните групи следва да се считат за обвързани от Съобщението относно минималните стандарти за консултациите. Според жалбоподателя това е било прието от Комисията. Жалбоподателят посочи, че Съобщението относно минималните стандарти за консултации изисква от Комисията да гарантира последователност и прозрачност в начина, по който нейните отдели осъществяват своите процеси на консултации. Жалбоподателят е на мнение, че прочитът на този принцип заедно с принципите за плуралистичен и разнообразен състав на експертните групи, предназначени да избегнат възможността определени групи да се възползват от привилегирован достъп, както произтичат от съобщенията на Комисията, „следва да накара Комисията да установи някои общи критерии в състава на експертните групи“. Според жалбоподателя това би бил единственият сигурен начин за прилагане на принципа, че службите на Комисията осигуряват, доколкото е възможно, балансирано представителство.
104. От друга страна, „[к]огато има общи критерии за подбор, кодексите за поведение на Комисията ... и новите правила за експертните групи са нарушени“. Според жалбоподателя настоящото тълкуване на Комисията на приложимите правила ѝ позволява да защити всеки състав, колкото и небалансиран да е той, като се съсредоточи върху „ефективността“. Като се има предвид, че рамката от 2010 г. изисква само балансиран състав „доколкото е възможно“, Комисията не успя да обясни защо в някои случаи не е възможно да се постигне балансиран състав. Според жалбоподателя понастоящем само Комисията може да прецени дали е постигнат достатъчен баланс между равно представителство на заинтересованите страни и ефективност. Жалбоподателят също така изрази критики по отношение на разбирането на Комисията за „ефективност“, което изглежда се тълкува „в краткосрочен и административен план, докато реалната ефективност е свързана с изготвянето на политики и законодателство, които са от полза за обществото като цяло“.
105. Според жалбоподателя общите критерии за подбор „следва да включват предпазни мерки срещу доминирането на експертни групи от специални интереси и по-специално корпоративни интереси“. Освен това създаването на експертни групи следва да бъде обявено публично и следва да има публични призиви към заинтересованите страни да кандидатстват „когато групите трябва да бъдат съставени от експерти, действащи в лично качество, и когато експертите също са представители на интереси“.
106. Жалбоподателят заключи, като заяви, че „някакъв минимален баланс в групите по интереси, с които Комисията се консултира“, би допринесъл за по-балансиран процес на вземане на решения в съответствие с член 9 от ДЕС. Жалбоподателят се съгласи, че могат да бъдат запазени диференцирани критерии за подбор за всеки отделен случай, но заяви, че следва да има „някои общи правила, осигуряващи гаранции срещу доминирането на експертни групи от конкретен интерес“. Освен ако експертите не са „независими от всякакви интереси, те също са представители на интереси, колкото и „техническа“ да е тяхната задача“. Поради това винаги следва да се поддържа баланс, а не само „доколкото е възможно“.
Оценка на омбудсмана
107. Омбудсманът отбеляза, че разглежданото тук твърдение се отнася до предполагаемата липса на убедителни причини да не се разработят общи критерии за подбор на членовете на експертната група. Въпреки че жалбоподателят многократно се е позовавал на въпроса за балансираното представителство в експертните групи на Комисията, Омбудсманът припомни, че последният въпрос е част от отделно твърдение и ще бъде анализиран в тази част. Поради това следващата оценка засегна въпроса за представителността само доколкото тя е пряко свързана с предполагаемата липса на най-добри практики по отношение на общите критерии за назначаване на експерти.
108. Насока 8 от Насоките за събиране и използване на експертен опит гласи, че при определянето и подбора на експерти отделите „следва да хвърлят мрежите си възможно най-широко, за да търсят подходящ експертен опит. Доколкото е възможно, трябва да се търсят свежи идеи и прозрения, като се включат лица извън обичайния кръг от контакти на отдела. Отделите следва също така да се стремят да гарантират, че групите се състоят от най-малко 40 % от всеки пол.“Освен това насока 9 изисква да се вземат предвид както основните, така и различните гледни точки. В приложение към насоките са описани подробно някои „практически въпроси“, които могат да възникнат при тяхното прилагане, както и „практически съвети“ в отговор на тези въпроси. Заглавието на „Идентифициране и подбор на експерти“ съдържа следните твърдения: „Трябва ли да се публикуват открити покани за представяне на кандидатури, когато се търси експертен опит за експертни групи? Публикувани ли са във възможно най-голяма степен такива призиви, включително по електронен път? Откритите покани за представяне на предложения могат да бъдат особено подходящи, когато се разглеждат чувствителни въпроси и когато групите могат да издържат разумен период от време."[21]
109. Съгласно Съобщението относно минималните стандарти за консултациите „процесите на консултации, провеждани от Комисията, трябва да бъдат прозрачни както за тези, които участват пряко, така и за широката общественост“. Съгласно това съобщение трябва да е ясно, наред с другото, „кой е консултиран и защо“[22].
110. Точка 3.2 от Рамката от 2005 г. предвижда, че „въглищата се подбират по прозрачен начин въз основа на ясно определени обективни критерии. Членовете, назначени в лично качество, се избират, доколкото е възможно, чрез покана за представяне на кандидатури.“
111. Член 9, параграф 1 от Рамката от 2010 г. предвижда:
„Когато отделни експерти се назначават в лично качество, те се избират в съответствие с процес на подбор, който гарантира високо равнище на експертен опит и, доколкото е възможно, географски баланс и баланс между половете, като се вземат предвид специфичните задачи на експертната група и видът на необходимия експертен опит. ...
Без да се засягат специфичните процедури за подбор, предвидени в решенията на Комисията за създаване на експертни групи, се използват публични покани за представяне на кандидатури, доколкото това е разумно осъществимо. За тази цел службите на Комисията използват стандартния образец за покана за представяне на кандидатури за подбор на експерти, назначени в лично качество, установен от Генералния секретариат. Службите могат да се отклонят от образеца или да го допълнят, когато това е оправдано от специфични изисквания.
Когато поканата за представяне на кандидатури не е разумно осъществима (например когато се изисква много специфичен експертен опит), изборът на експерти се прави въз основа на обективно проверими критерии."[23]
112. Съгласно точка 8 от работния документ на службите на Комисията [24] от съображения за прозрачност съответната информация относно използвания процес на подбор ще бъде предоставена в регистъра. Образецът „Покана за представяне на кандидатури за подбор на експерти, назначени в лично качество“, приложен към работния документ на службите на Комисията, изброява критериите, които трябва да се вземат предвид при оценката на кандидатурите. Те включват доказана компетентност и опит в съответните области; необходимостта от постигане на баланс в рамките на групата по отношение на представителността на кандидатите; както и пол и географски произход.
113. Омбудсманът отбеляза, че в своето становище Комисията се е позовала на анализ на всеки отделен случай, който трябва да извърши при вземането на решение относно експертния опит, който трябва да бъде предоставен от членовете на експертните групи. Като се има предвид, че експертните групи са активни във всички области на политиката на ЕС и че поради това обхватът на търсения експертен опит е широк и изисква Комисията, която е насреща, да разполага с достатъчна степен на свобода на преценка, омбудсманът счете позицията на Комисията за разумна. По-специално, тя не беше в състояние да сподели мнението на жалбоподателя, че позицията на Комисията е несъвместима с приложимите правила, разгледани по-горе, които, напротив, изглежда признават правото на преценка на Комисията, като същевременно определят определени граници на това право на преценка. Така например правило 9, параграф 1 от Рамката от 2010 г. изисква от Комисията, що се отнася до отделните експерти, назначени в лично качество, да прибегне до процес на подбор, гарантиращ високо равнище на експертен опит и, доколкото е възможно, географски баланс и баланс между половете, като се вземат предвид специфичните задачи на експертната група и видът на необходимия експертен опит. На пръв поглед изглежда трудно да се определят допълнителни общи критерии, приложими за всички експертни групи. От друга страна, доколкото жалбоподателят се позовава на критерий за представителство, този аспект ще бъде разгледан в рамките на петото му твърдение.
114. С оглед на горепосочените съображения омбудсманът счита, че Комисията е въвела общи критерии за подбор на членовете на експертните групи. Освен това тя счита за убедителна позицията на Комисията, че приемането на по-строги общи правила не би било полезно. Същевременно тя отбеляза и приветства ангажимента на Комисията за по-нататъшно повишаване на прозрачността на процедурите за подбор чрез включване на съответната информация в регистъра. Поради това Омбудсманът заключи, че няма основания за по-нататъшни проверки на настоящото твърдение.
Д. Твърдение за липса на балансиран състав и свързано с него твърдение
Аргументи, представени на омбудсмана
115. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е успяла да осигури балансиран състав на експертните групи. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят заяви, че в по-голямата част от определените от него експертни групи представителите на промишлеността са мнозинство, докато всички други заинтересовани страни, като например потребителските групи, академичните среди и гражданското общество, са недостатъчно представени. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да разгледа въпроса за небалансирания състав на експертните групи.
116. В становището си Комисията посочи, че противно на посоченото от жалбоподателя, тя спазва буквата и духа на Насоките за събиране и използване на експертни знания, които определят високите постижения, степента, в която експертите действат по независим начин, и плурализма като определящи фактори за качеството на консултациите. Комисията заяви, че при подбора на членовете на експертните групи винаги се стреми да постигне баланс между горепосочените три критерия. Комисията също така заяви, че както е посочено от жалбоподателя в предишната му кореспонденция с Комисията, тя многократно е предоставяла на жалбоподателя „относима и подробна информация за начина, по който това е било ефективно гарантирано за редица експертни групи“.
117. За подробна и актуализирана информация относно обосновката на състава на много експертни групи Комисията се позова на приложение към своето становище. Според Комисията предоставената информация показва, че твърдението на жалбоподателя е „до голяма степен неоснователно или неточно“. В същото време Комисията посочи, че от съображения за ефективност тя не е в състояние да предприеме скъпата и продължителна работа по предоставяне на подробна информация за всяка от 111-те експертни групи, посочени в жалбата на жалбоподателя.
118. Освен това Комисията заяви, че рамката от 2010 г. предвижда нейните съответни служби „да се стремят да осигурят балансирано представителство на съответните области на експертен опит и области на интерес, като същевременно вземат предвид работата, която трябва да бъде извършена, и необходимия специфичен експертен опит“. Комисията подчерта, че е изцяло ангажирана с прилагането на тези разпоредби и също така изрази готовност „да обмисли начини за подобряване на баланса в състава на съществуващите експертни групи, ако е необходимо“. Като пример за своя ангажимент Комисията се позова на съобщението „За Акт за единния пазар“, в което се предвиждат засилени консултации и диалог с гражданското общество. По-специално, когато това е осъществимо и целесъобразно, експертните групи ще бъдат разширени отвъд представителите на бизнеса, за да включат, наред с другото, мненията на потребителите, НПО и профсъюзите.
119. Комисията също така припомни, че в писмо, адресирано до жалбоподателя, членът на Комисията Барние напълно призна, че все още трябва да се постигне справедлив баланс на представителството на заинтересованите страни извън сектора в процесите на консултации. Комисията посочи, че е поела ангажимент „да търси подходящо присъствие на представители на гражданското общество в своите експертни групи“в областта на вътрешния пазар както по отношение на съществуващите, така и по отношение на новосъздадените групи. Комисията обаче подчерта, че е необходима известна степен на гъвкавост, като се има предвид „техническият“ характер на някои групи, за които може да не е оптимално да има мнозинство от представители на гражданското общество. Например Комисията се позова на експертни групи в областта на услугите на едро и плащанията.
120. Освен това Комисията заяви, че също и в областта на информационното общество са положени усилия за осигуряване на по-балансирано представителство на съответните заинтересовани страни, както и географски баланс и баланс между половете във всички групи. Подборът на членовете на експертните групи в тази област ще се извършва въз основа на публични покани за представяне на предложения.
121. В становището си жалбоподателят е на мнение, че Комисията не твърди, че се стреми да гарантира балансиран състав на експертните групи, а само че се стреми да постигне баланс между високи постижения, независимост и плурализъм. Според жалбоподателя не е ясно какво има предвид Комисията под „отлични постижения“. Жалбоподателят също така посочи, че позоваването на „отлични постижения“ на практика би могло да направи всеки състав защитим. За разлика от това жалбоподателят заяви, че самият той е дал ясно определение на понятието „баланс“ и „плурализъм“, а именно, че „не повече от половината от неправителствените участници следва да произхождат от един-единствен вид интерес (по-специално от голям бизнес)“. Обосновката на този принцип, който следва да се прилага за всяка експертна група и е в съответствие с член 6 от Европейския кодекс за добро административно поведение, е, че следва да има баланс между специалните икономически интереси и „обществения или общия интерес“. Според жалбоподателя „експерти от различни среди, представляващи различни аспекти на обществения интерес (екологичен, потребителски, социален и т.н.), както и широки слоеве от населението (труд, МСП, специалисти) и независими представители на академичните среди, следва винаги колективно да надхвърлят броя на представителите на големия бизнес“. В противен случай би имало дискриминация в полза на търговските интереси като специална категория интереси.
122. С оглед на гореизложеното постигането на баланс между „високи постижения“ и „плурализъм“ не може да оправдае факта, че една експертна група ще бъде доминирана от корпоративни интереси. Фактът, че експерт, работещ за корпоративния сектор, може да бъде квалифициран като отличен, не може да повлияе на заключението, че съветите на този експерт не могат да бъдат отделени от икономическите интереси на съответния сектор. Поради това включването на експерти от корпоративния сектор наложи балансиране на тяхното включване с експерти, свързани с други видове интереси. Фактът, че не всички експерти от корпоративния сектор биха имали един и същ интерес, не гарантира, че общественият интерес, който не трябва да се равнява на сбора от различни търговски интереси, ще бъде взет предвид по подходящ начин. Според жалбоподателя наличието на експерти, които разглеждат даден проблем главно от търговска гледна точка, би могло сериозно да изкриви разбирането на Комисията по конкретен въпрос.
123. Коментирайки информацията за състава на различните експертни групи, предоставена от Комисията, жалбоподателят, очевидно говорейки за миналото, е счел за неоснователно твърдението на Комисията, че ѝ е предоставила подходяща и подробна информация за това как се гарантира баланс. Тя посочва, че Комисията никога преди това не се е опитвала да обясни как ще бъде постигнат такъв баланс. Според него обаче "ние виждаме - в някои случаи - първите му усилия да го направи, но тези обяснения са неадекватни". Като цяло жалбоподателят заяви, че предоставената информация относно обосновката на състава на някои групи е много обща и абстрактна. Освен това той подчерта, че в няколко случая Комисията е предприела „проблематични подходи“, показващи ясно предубеждение към бизнес интересите.
124. По-нататък жалбоподателят направи подробни коментари във връзка с конкретните експертни групи, на които Комисията се позовава в приложението към своето становище. Информацията за проблемите, възприети от жалбоподателя, които са от значение за оценката на твърдението и твърдението, което се разглежда тук, може да бъде обобщена, както следва:
-Във връзка с групата „CARS 21“ Комисията заяви, че тя е по-балансирана от преди и че сега е налице по-добър баланс между производителите и доставчиците. Поради това жалбоподателят счита, че подходът на Комисията е, че няма да има проблеми по отношение на състава на тази група, при условие че е налице баланс между различните промишлени сектори. Жалбоподателят счита, че този подход е погрешен.
-Що се отнася до „Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на химическата промишленост“, Комисията заяви, че многократно е насърчавала НПО да увеличат участието си, но е имала ограничен успех в това отношение. Жалбоподателят счита, че при тези обстоятелства Комисията е трябвало да намали броя на участниците от промишлеността, за да се постигне балансиран състав.
Във връзка с „Консултативната група по конкурентоспособност в областта на биотехнологиите“ жалбоподателят посочи, че проучването на конкурентоспособността на биотехнологиите, без да се вземат предвид етичните и обществените последици и последиците за безопасността, е много рисковано.
Жалбоподателят отбеляза, че „Стратегическият консултативен съвет по конкурентоспособност и иновации“следва, от една страна, да бъде съставен от представители на промишлеността и стопанските сдружения, а от друга страна, членовете се назначават в лично качество и съветват Комисията независимо от всякакво външно влияние. Според жалбоподателя е било ирационално да се изисква от членовете да представляват стопански сдружения и в същото време да бъдат независими.
Що се отнася до (разпуснатата) „Група на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността, енергетиката и околната среда“, жалбоподателят е на мнение, че Комисията дори не се е опитала да обясни как групата може да се счита за „балансирана“. Във всеки случай, като се има предвид, че тази група се състои от 13 членове от сектора и само от четирима "неправителствени участници", било невъзможно да се твърди, че тази група е балансирана.
-Коментар относно експертните групи, управлявани от ГД "Земеделие и развитие на селските райони" (Селско стопанство), жалбоподателят посочи, че Решение 2004/391 [25] изисква от Комисията да "търси мнението на социално-икономическите сектори и потребителите"по определени въпроси. Въпреки това не бяха положени усилия да се гарантира, че мненията на различните заинтересовани страни се търсят по балансиран начин. В дадения контекст жалбоподателят заявява, че Решение 2004/391 поставя работниците, потребителите и природозащитниците в една категория, докато земеделските стопани и предприятията са поставени в три категории. Всъщност една конкретна организация представлява 48 % от всички места в консултативните групи, управлявани от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.
Що се отнася до експертните групи, управлявани от ГД „Вътрешен пазар и услуги“, жалбоподателят счита за изненадващо, че Комисията се позовава на „предполагаемо прекомерно представителство на интересите на промишлеността“, докато например членът на Комисията Барние е признал необходимостта от възстановяване на баланса на експертните групи. Освен това Комисията се основава на техническия характер на разглежданите въпроси, за да отчете факта, че заинтересованите страни и потребителите извън сектора са по-малко на брой в тези експертни групи. Според жалбоподателя това е погрешен подход, който противоречи на признаването от страна на Комисията на необходимостта от възстановяване на баланса на експертните групи. Жалбоподателят продължи да коментира подробно състава на редица експертни групи, за да докаже, че те са небалансирани в полза на големия бизнес, и заяви, че Комисията не е коментирала състава на две групи.
-По отношение на експертните групи, занимаващи се с финансовото регулиране, жалбоподателят стигна до заключението, че те остават силно небалансирани, въпреки че Комисията признава необходимостта от адекватно и балансирано представителство. Жалбоподателят посочи, че 11 от 20 групи, занимаващи се с финансово регулиране, имат неправителствени членове, седем от които са доминирани от корпоративни представители. Жалбоподателят призна, че процентът на корпоративните консултанти на ГД „Вътрешен пазар и услуги“ в тази област е намалял от 84 % (през 2009 г.) на 73 %. Промяната с това темпо обаче не би могла да промени едностранчивите политики. Жалбоподателят също така отбеляза, че според длъжностните лица от ГД „Вътрешен пазар и услуги“ техният подход към възстановяването на баланса е бил да заменят членовете, които са напуснали дадена група, с лица от различни категории интереси, което обаче несъмнено е довело до твърде бавен напредък. Жалбоподателят подчерта необходимостта от по-бърз напредък и заяви, че един прост метод, който трябва да бъде разгледан от Комисията, би бил разпускането на групи, доминирани от предприятия.
Жалбоподателят заяви, че и по отношение на нефинансовите експертни групи много групи са проблематични. Тя посочи, че членството в някои от тези групи не е било оповестено.
-Преминавайки към експертните групи, управлявани от ГД "Изследвания", жалбоподателят отбеляза, че според Комисията някои от групите, за които жалбоподателят счита, че са доминирани от големи предприятия, наблюдават текущи проекти, обхванати от споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, което означава, че техните протоколи и точни процедури не следва да се публикуват на публично достъпен уебсайт. Жалбоподателят е на мнение, че Комисията следва все пак да може да предоставя повече информация, без да застрашава текущите проекти. Жалбоподателят също така заяви, че наблюдението не следва да се оставя на корпоративни експерти, тъй като съществува риск от конфликт на интереси.
-Що се отнася до състава на „Техническите групи за въглища и стомана“, жалбоподателят критикува подхода на Комисията като неправилен, тъй като не признава, че експертите от корпоративния сектор също са представители на интереси. Поради това тези експерти следва да бъдат изключени от техническите групи или поне да имат само малка част от членовете, като задачите по наблюдение се оставят на участници без пряк интерес от финансиране на научните изследвания.
Жалбоподателят също така отбеляза, че Комисията не е съгласна с цифрите, посочени от жалбоподателя във връзка с „Консултативната група по транспорта по 7РП“. Въпреки че жалбоподателят не е изключил, че е допуснал грешка, разликите между него и Комисията показват проблеми с надеждността на регистъра. Представителите на предприятията не следва да бъдат допускани като експерти в лично качество.
Що се отнася до три групи, управлявани от DF INFSO и коментирани от Комисията, жалбоподателят оспори предположението на Комисията, че лицата, работещи за дружества, не действат като чисти представители на интереси в качеството си на членове на групата. Жалбоподателят твърди, че най-малкото те са действали и като представители на интереси. Жалбоподателят добави, че фактът, че Комисията е квалифицирала някои изследователски лаборатории като принадлежащи към „академични среди“, не отчита факта, че много лаборатории са част от корпорации или самите те са дружества със запазени интереси.
-По отношение на „Intelligent Manufacturing Systems Industrial Advisory Group“ Комисията изрично заяви, че в тази група е представена само стопанска дейност. Според жалбоподателя няма други консултативни структури, които да дават думата на други страни. Що се отнася до групата „eSafety“, жалбоподателят подчерта, че Комисията не оспорва становището на жалбоподателя, че тя е доминирана от корпоративния сектор, но обясни, че ръководната група на тази група взема решения относно назначенията. Според жалбоподателя Комисията следва да контролира състава на групите, а не да делегира това правомощие на трети страни.
-По отношение на експертните групи, управлявани от ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“, жалбоподателят посочи, че според Комисията тази ГД е заявила, че „при подбора на членове на групите на … равновесието между промишлеността и организациите на гражданското общество е от основно значение“. Според жалбоподателя този принцип следва да се спазва от Комисията като цяло.
-В коментар относно конкретни групи, управлявани от ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“, жалбоподателят отбеляза, че по отношение на „Консултативната група по хранителната верига и здравето на животните и растенията“ през 2010 г. Комисията е отправила публична покана „за запълване на празните места, по-специално за включване на непредставените сектори“. Въпреки че процесът все още не е бил завършен в началото на 2011 г., жалбоподателят подчерта, че това е правилният подход за справяне с небалансирания състав на дадена група. В същото време жалбоподателят критикува факта, че въпросната група е останала небалансирана.
-Според жалбоподателя „групата за здравето на животните и хуманното отношение към тях“ вече не е била налична в регистъра, но е имало дисбаланс с оглед на факта, че „големите дружества в техния сектор колективно“ доминират. Що се отнася до Европейския форум „Алкохол и здраве“, по-голямата част от неговия състав се състои от големи предприятия. И накрая, „Работната група по клинично изпитване и оценка“ включва само правителства и бизнес групи, но следва да включва и организации на гражданското общество.
Що се отнася до експертните групи, управлявани от ГД „Мобилност и транспорт“, жалбоподателят отбелязва със задоволство, че „групата, доминирана от предприятия“„Télépéages“ е била разпусната. Понастоящем „експертната група по транспорта по вътрешните водни пътища“ изглежда балансирана. Въпреки това „експертните групи по интермодалност и логистика“ останаха небалансирани, като стопанските сдружения представляваха по-голямата част от неправителствените участници.
-По отношение на групите, управлявани от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, жалбоподателят счита, че „Контактната група по търговията“ е пример за погрешен подход, като се има предвид, че „приема се всяко международно сдружение, което поиска да бъде член и докаже участието си в дейности, свързани с митниците“. Това по същество направи невъзможно за Комисията да избегне прекомерното представителство на промишлеността. Подгрупа от тази група не беше налична в регистъра.
-Що се отнася до „Контактната група по акцизите“, жалбоподателят изрази несъгласие с мнението на Комисията, че би било трудно да се разбере кои заинтересовани страни, различни от търговските сдружения, биха проявили интерес да участват в такава група. В дадения контекст жалбоподателят твърди, че тази група следва да представлява интерес за потребителите, като се има предвид, че крайната цена на продуктите може да бъде повлияна от акциза. „Експертната група по данъчно облагане и спестявания“ има само членове от финансовия сектор, докато потребителските и други групи също следва да бъдат представени. И накрая, „Съвместният форум по трансферното ценообразуване“ беше „друг скандален случай на господстващо положение на промишлеността по чувствителен въпрос“.
-Жалбоподателят отново подчерта дисбаланса, характеризиращ състава на някои групи, управлявани от ГД „Околна среда“. Във връзка с „форума за обмен на информация относно най-добрите налични техники съгласно законодателството в областта на емисиите от промишлеността“ той изрази становището, че фактът, че Директивата на Междуправителствения комитет по изменение на климата [26] се отнася само до участието на промишлеността, е типичен пример за погрешен подход.
-По отношение на групите, управлявани от ГД „Енергетика“ (Енергетика), жалбоподателят възрази на становището на Комисията, че съгласно член 11 от устава на Агенцията за снабдяване към Евратом [27] членовете на „Comité Consultatif de l'Agence d'Approvisionnement de l'Euratom“ се избират от държавите членки измежду публични организации, индустриалци и потребители. Жалбоподателят посочи, че в член 11 не се предвижда, че допълнителни членове следва да идват от промишлеността. Във всеки случай представителите на дружествата не са вписани като представители на правителството в регистъра — нещо, което Комисията следва да изясни. В дадения контекст жалбоподателят също така изтъкна, че наскоро създадената „консултативна ad hoc група по Енергийната пътна карта за периода до 2050 г.“ не е включена в регистъра.
Що се отнася до ГД „Икономически и финансови въпроси“, жалбоподателят посочи, че корпоративният сектор е свръхпредставен в „групата на потребителите на евро в брой“. Това не беше оспорено от Комисията, която само настоя, че тази група не участва в изготвянето на законодателството, а в информацията и обмена на мнения. Според жалбоподателя Комисията не следва да дискриминира конкретни групи при предоставянето на информация и/или обмена на мнения.
Говорейки за групата „Information des partenaires sociaux sur les activités des Fonds structurels“, управлявана от ГД „Регионална и селищна политика“, жалбоподателят отбеляза, че Комисията се е позовала на явно прекомерно представителство на промишлеността, което се дължи на особеностите на различните организации на работодателите, които са по-слабо концентрирани от организациите на работниците и служителите. Според жалбоподателя решението на този въпрос е просто, т.е. Комисията следва да покани повече представители на синдикатите да се присъединят.
Накрая, що се отнася до ГД „Евростат“, жалбоподателят посочи небалансирания състав на „FEBI-FEBS-BUSINESSEUROPE-EUROCHAMBRES-INS-EUROSTAT“. Комисията посочи, че тази група е отворена за всяка федерация, която проявява интерес към участие в нейните информационни срещи и има представители от всички сектори на икономиката. Според жалбоподателя това е било очевидно дискриминационно, като се има предвид, че синдикатите и потребителите също са „участници в икономиката“и следва да бъдат поканени.
125. Жалбоподателят заяви, че горепосочените случаи, както и многобройните групи, на които Комисията не е отговорила, показват, че Комисията не е успяла ефективно да осигури балансиран състав на много от своите експертни групи. Проблемите с подхода на Комисията бяха видни и от нейното съобщение относно интелигентното регулиране, което се основава на идеята, че гражданите и предприятията имат еднакво значение като партньори на институциите на ЕС. Според жалбоподателя небалансираният състав на голям брой експертни групи нарушава Съобщението на Комисията относно минималните стандарти за консултиране, Насоките за събиране и използване на експертен опит, Бялата книга за европейското управление, Европейския кодекс за добро поведение на администрацията и член 9 от ДЕС.
126. По-специално във връзка с твърдението си жалбоподателят изрази становището, че практиката на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ изглежда най-подходяща за достигане до относително нисък процент експертни групи, доминирани от предприятия. Съответно жалбоподателят заяви, че принципът, формулиран от ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“, съгласно който „при подбора на членовете на групите на … равновесието между промишлеността и организациите на гражданското общество е централен“, следва да бъде приет от Комисията като цяло.
127. Жалбоподателят посочи, че „Групата за неформален диалог за единния пазар“, управлявана от ГД „Вътрешен пазар и услуги“, е добър пример за балансирана група. От друга страна, следва да се преразгледа членството в групи, в които повече от половината от неправителствените членове произхождат от един-единствен вид интерес, и по-специално от големия бизнес, така че да се създаде баланс между специалните икономически интереси и обществения интерес. Комисията следва да разпусне експертни групи, доминирани от лични интереси, или като алтернатива да увеличи участието на гражданското общество или да намали корпоративното участие. Липсата на един-единствен интерес, притежаващ абсолютно мнозинство в дадена група, следва да бъде съществено условие за генералните дирекции, които създават или поддържат експертни групи.
Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение
Предварителни бележки
128. В своите коментари жалбоподателят отбеляза, че Комисията е коментирала само състава на някои от експертните групи, посочени в неговата жалба. Позовавайки се по-специално на експертните групи, управлявани от ГД „Предприятия и промишленост“, жалбоподателят тълкува факта, че Комисията не е коментирала всички групи, като показващ невъзможност да се обоснове техният състав. Омбудсманът припомни, че в своето становище Комисията е заявила, че от съображения за ефективност не е в състояние да предостави подробна информация за всяка от 111-те експертни групи, посочени в жалбата на жалбоподателя. Въпреки че може да има съмнения относно позицията на Комисията по отношение на административните усилия, необходими за предоставяне на съответната информация, омбудсманът счете, че с оглед на обясненията на Комисията заключението на жалбоподателя не е убедително.
129. В становището си жалбоподателят, когато изразява становището си относно състава на експертните групи, отново изтъква някои от въпросите, обхванати от другите му твърдения. Поради това жалбоподателят оспори пълнотата и надеждността на регистъра по отношение на някои експертни групи и повтори становището си, че експертите, свързани с промишлеността, не следва да бъдат назначавани за членове в лично качество. Като се има предвид, че тези въпроси бяха разгледани от омбудсмана под заглавието на другите твърдения на жалбоподателя, не беше необходимо те да бъдат разглеждани отново при оценката на настоящото твърдение на жалбоподателя.
130. В своите коментари жалбоподателят също така твърди, че Комисията следва да обясни дали е разгледала риска от конфликт на интереси по отношение на председателя на ad hoc консултативната група за Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. Член 2, параграф 4 от Устава на Европейския омбудсман изисква жалбите да бъдат предшествани от подходящи административни подходи към съответната институция. Не изглежда жалбоподателят вече да се е обърнал към Комисията в това отношение и следователно омбудсманът не е имал право да разглежда този аспект. Във всеки случай тя отбелязва, че предвид фокуса на настоящото ѝ разследване не изглежда полезно този въпрос да бъде включен в него. Въпреки това тя обясни, че жалбоподателят остава свободен да подаде нова жалба, след като е предприел подходящи административни действия пред Комисията.
131. Жалбата на жалбоподателя се отнася до голям брой експертни групи, включително някои групи, чийто състав е определен в законодателството на Съюза. Жалбоподателят например критикува факта, че Директивата на Междуправителствения комитет по изменение на климата [28] предвижда участието на промишлеността само в експертни групи в определени области. Омбудсманът припомни, че ѝ е възложено да разследва случаи на лошо администриране в дейностите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (член 228 от ДФЕС). Тя обаче няма право да разглежда достойнствата на законодателството, прието от политическите институции на Съюза. Следователно оценката на омбудсмана не може да включва състава на експертните групи, както е предвидено в законодателството на Съюза.
Оценка
132. Като отправна точка омбудсманът отбеляза, че на принципно равнище страните са съгласни, че от Комисията се изисква да се стреми към балансиран състав на експертните групи. Освен това Омбудсманът посочи, че идеята, че институциите следва да получават плуралистичен принос, е твърдо залегнала в ДЕС, както и в съобщенията на Комисията, съдържащи правила относно консултациите с гражданите, и в Бялата книга за европейското управление, която свързва качеството на политиката на ЕС с осигуряването на широко участие по цялата верига на политиката. Страните спорят относно обхвата и точното съдържание на задължението на Комисията.
133. Омбудсманът вече имаше възможност да заяви, че подобряването на степента и интензивността на участието на гражданите на ЕС в работата на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС засилва демократичния характер на ЕС. Демокрацията на участието, основана на принципите на равенство и прозрачност, подобрява доверието на гражданите в ЕС и администрацията на ЕС. Повишеното доверие в ЕС и администрацията на ЕС е ключов елемент за повишаване на ефективността на ЕС и неговата администрация [29].
134. В член 11, параграф 1 от ДЕС се посочва, че институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза. Освен това институциите са длъжни да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество (член 11, параграф 2 от ДЕС). Комисията провежда широки консултации със заинтересованите страни, за да гарантира, че действията на Съюза са последователни и прозрачни (член 11, параграф 3 от ДЕС). Следователно член 11, параграф 1 ДЕС задължава институциите да определят с какви подходящи средства на гражданите и представителните организации се дава възможност да изразяват и обменят публично своите становища. Същото съображение трябва да се приеме и по отношение на член 11, параграфи 2 и 2 ДЕС.
135. По-нататък омбудсманът твърди, че точният начин, т.е. подходящите средства, чрез които демокрацията на участието става ефективна при всякакви обстоятелства, ще зависи от специфичното естество на въпросното действие на Съюза. То също така включва определяне кога и как участието е подходящо в даден процес [30]. Институциите на Съюза по необходимост разполагат със свобода на преценка при определянето на точния начин, по който демокрацията на участието е ефективна. Това важи в още по-голяма степен в области, които са технически сложни. Те обаче следва винаги да гарантират, че могат обективно да обосноват начина, по който са упражнили тази свобода на преценка [31].
136. Що се отнася по-специално до събирането на експертен опит, което следва да се разбира като един от начините за ефективно прилагане на принципа на демокрацията на участието, залегнал в член 11 от ДЕС, в Насоките за събиране и използване на експертен опит се посочва, че начинът на участие на експертите „следва да се определя от неотложността, сложността и чувствителността на въпроса за политиката“(насока 3). Например, наред с експертните групи, списък с насоки 3 с участието на вътрешни експерти, както и чрез консултации и конференции. Освен това следва да се отбележи, че съгласно Рамката от 2010 г. Комисията може да разчита на инструменти и процеси, различни от експертните групи, като проучвания, агенции, зелени книги и изслушвания, за да гарантира, че получава пълния набор от мнения и експертен опит по даден въпрос.
137. От това следва, че макар несъмнено да е от голямо значение, разчитането на експертни групи е само един от аспектите на диалога между гражданите и институциите на Съюза, предвиден в член 11 ДЕС. Поради това омбудсманът не е имал проблем да приеме, че "степента на цялостно участие и представителство на заинтересованите страни следва да се оценява в светлината на всички инициативи, предприети от Комисията."[32] В заключение омбудсманът посочи, че оценката на това дали диалогът, предвиден в член 11 от ДЕС, е балансиран и достатъчно плуралистичен, не може да се оприличи на просто аритметично упражнение. По този начин фактът, че експертна група в дадена област не съдържа представители на конкретен интерес, може да бъде компенсиран чрез включване на тези заинтересовани страни чрез други средства. Като се има предвид, че изборът на необходимия експертен опит, както и на средствата за неговото получаване, попада в обхвата на правото на преценка на Комисията, по принцип изглежда достатъчно за целите на член 11 от ДЕС на гражданите и представителните сдружения, притежаващи необходимия експертен опит, да се даде възможност да бъдат консултирани чрез средства, които им позволяват да изложат по подходящ начин своите становища. В дадения контекст Омбудсманът отбеляза, че в Насоките за събиране и използване на експертен опит плурализмът се посочва като един от определящите фактори за качеството на консултациите и се признава, че разнообразието от гледни точки "може да е резултат от различия в научния подход, различни видове експертен опит, различна институционална принадлежност или противоположни мнения по отношение на основните допускания, на които се основава въпросът."[33]
138. Вярно е, че член 9, параграф 2 от Рамката от 2010 г. предвижда допълнителни специфични изисквания за групите, в които се назначават отделни експерти, които да представляват даден интерес, или в които организациите се назначават за членове на групи. В тези случаи Комисията „осигурява, доколкото е възможно“, балансирано представителство на съответните заинтересовани страни, „като взема предвид специфичните задачи на експертната група и вида на необходимия експертен опит.“ Освен това в съобщението на Комисията също така се посочва, че „[к]огато определят състава на експертните групи, Комисията и нейните отдели се стремят да осигурят балансирано представителство на съответните области на експертен опит и области от интерес, както и балансирано представителство на половете и географския произход, като същевременно вземат предвид специфичните задачи на всяка конкретна експертна група и вида на необходимия експертен опит“.
139. Според омбудсмана следва да се отбележи, че изискването за „балансирано представителство“върви ръка за ръка с допълнителните условия, които Комисията трябва да вземе предвид, освен съображенията, свързани с пола и географския произход, специфичните задачи на групата, вида на необходимия експертен опит, както и съответните области на експертен опит и интереси. И отново, това категорично предполага, че оценката дали дадена група се възползва от балансирано представителство не е просто упражнение по аритметика, като се разбира, че експертните групи не са субекти, които вземат решение по въпрос на политиката чрез гласуване. Вместо това, с оглед на различните аспекти, които Комисията трябва да вземе предвид при съставянето на експертна група, оценката дали съставът на дадена група се изразява в балансирано представителство, може да се извършва само за всеки отделен случай. При този анализ трябва също така да се вземат предвид действителните различия в начина, по който са организирани различните групи по интереси. В дадения контекст омбудсманът отбеляза позоваването на Комисията във връзка с групата „Informations des partenaires sociaux sur les activités des Fonds structurels“на различни равнища на концентрация на организациите на работодателите и синдикалните организации. Становището на Комисията, че вследствие на тази фактическа разлика броят на членовете от всяка страна се различава, на пръв поглед не изглежда необосновано. Поради същите причини мнението на жалбоподателя, че това, което той нарича представители на обществения интерес, следва колективно винаги да е по-голямо от броя на представителите на промишлеността, не е убедително.
140. Като се има предвид това, омбудсманът срещна трудности да приеме позицията на жалбоподателя, че разчитането на критерий за високи постижения непременно би довело до прекомерно представителство на промишлеността. Първо, този довод се основава на предположението, че високи постижения могат да бъдат открити само в този сектор, като се изключат например академичните среди, които омбудсманът е счел за трудно да приеме. Второ, тя не отчита факта, че съгласно Насоките за събиране и използване на експертизи високите постижения са само един от критериите, които трябва да бъдат балансирани с плурализма, без да се взема автоматично превес над последния критерий. Във всеки случай, докато претеглянето попада в обхвата на правото на преценка на Комисията, тя трябва да може обективно да обоснове решенията си за назначаване на експерти (вж. точка 135 по-горе).
141. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че на пръв поглед Комисията разполага с подходящи правила, за да гарантира балансирано представителство на различните интереси в своите експертни групи, и приветства ангажимента ѝ да спазва тези правила.
142. В същото време омбудсманът осъзна, че що се отнася до действителното прилагане на тези правила, жалбоподателят се позова на редица примери за експертни групи, в които изглежда трудно да се твърди, че техният състав съответства на всяко понятие за балансирано представителство. Такъв, например, изглежда е случаят с „групата на потребителите на евро в брой“, активна група, която работи постоянно. Според информацията, предоставена в регистъра, тази група се състои от 27 членове, от които 24 са включени в категорията „корпоративни“. Що се отнася до групата „Интермодалност и логистика“, да вземем друг пример, може поне да има съмнения относно балансирания ѝ състав, като очевидно голяма част от членовете идват от транспортния сектор. От друга страна, има групи, които от гледна точка на своя състав изглежда са в пълно съответствие с изложените по-горе правила на Комисията. Например от 37-те членове на експертната група „Автомобили 2020“ 21 са институционални членове, представляващи Комисията, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет, както и държавите членки. Що се отнася до останалите 16 места, изглежда, че има точен паритет на i) членове, представляващи промишлеността (като асоциации на производителите на автомобили и мотоциклети), и ii) членове от синдикални организации, НПО и сдружения на потребителите, като всяка от тези две категории разполага с осем места.
143. В становището си Комисията многократно се позовава на необходимостта от по-нататъшно подобряване на баланса в някои области. Освен това тя заяви, че в допълнителни области вече са в ход усилия. В своите забележки жалбоподателят признава, че е постигнат напредък по отношение на определени групи, като същевременно поддържа твърдението си и се позовава на конкретни случаи на небалансирани експертни групи. Омбудсманът счита, че разгледаните по-горе примери са достатъчни, за да се предположи, че продължават да съществуват проблеми по отношение на прилагането на правилата на Комисията относно състава на експертните групи. Въпреки че Омбудсманът разбира, че Комисията е запозната с проблема за състава на експертните групи, както и с необходимостта от по-нататъшен напредък по отношение на някои групи, за да се гарантира по-балансиран състав, тя все пак включи този аспект в предложението за приятелско решение по-долу.
Е. Предложението за приятелско решение
144. Въз основа на горепосочените съображения Омбудсманът отправи към Комисията следното предложение за приятелско решение:
„Като вземе предвид констатациите на омбудсмана, Комисията би могла да обмисли:
(1) Изясняване на приложното поле на i) съобщението „Към засилена култура на консултации и диалог — общи принципи и минимални стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни“ и ii) съобщението „За събирането и използването на експертни познания от Комисията: Принципи и насоки“;
(2) определяне на критерии за категоризиране на различните субекти, представени в групи (промишленост, академични среди и др.), за да се гарантира точността и целесъобразността на съответната информация в регистъра;
(3) Попълване на своя регистър на експертните групи, като се гарантира, че той включва всички експерти и всички експертни групи и осигурява достатъчно равнище на подробност по отношение на протоколите и/или докладите от заседанията;
(4) преглед на удобството за ползване и достъпността на информацията, представена в регистъра;
(5) Предприемане на по-нататъшни мерки за осигуряване, в съответствие със съответните съобщения, на балансирано представителство на съответните области на експертен опит и интереси в експертните групи.“
Ж. Що се отнася до първата част от предложението на омбудсмана („изясняване на приложното поле“)
Аргументите, представени на омбудсмана след предложението за приятелско решение
145. Комисията отново подчертава, че както е видно от съдържанието им, и двете съобщения се отнасят на първо място до цикъла на изготвяне на политиките. Комисията уточни, че в Насоките относно събирането и използването на експертен опит се посочва, че те „са от значение за включването на експертен опит на всички етапи от цикъла на изготвяне на политиките“. В същия дух в Съобщението относно минималните стандарти за консултации „консултациите“ се определят като „процесите, чрез които Комисията желае да задейства приноса на външни заинтересовани страни за оформянето на политиката преди вземането на решение от Комисията“.
146. Комисията добавя, че може да прилага принципите и насоките, съдържащи се в двете съобщения, и по отношение на експертните групи, занимаващи се с въпроси, които не са част от цикъла на изготвяне на политиките. Когато разглежда различни варианти за консултация в това отношение, Комисията се ръководи от принципа на пропорционалност. Това означава да се оценят нуждите на Комисията от консултации за всеки отделен случай и да се разработят съответните договорености пропорционално на съответната задача, като се вземат предвид например съответният сектор и въпросният въпрос. В заключение Комисията посочва, че „духът на тези разпоредби“е от значение и за експертните групи, които работят извън цикъла на изготвяне на политиките, независимо от факта, че изложените в тях съображения за пропорционалност формално се прилагат само за цикъла на изготвяне на политиките.
147. В своите забележки относно отговора на Комисията на предложението за приятелско решение жалбоподателят не е коментирал конкретно този въпрос.
Оценка на омбудсмана след предложението за приятелско решение
148. Омбудсманът счита, че Комисията е предоставила разяснения по отношение на приложимостта на горепосочените съобщения. Поради това тя обясни, че i) и двете са насочени към цикъла на създаване на политики; ii) въпреки това техният дух може да се прилага за експертни групи извън цикъла на създаване на политики; и iii) обхватът на тяхното прилагане за групи извън цикъла на създаване на политики е предмет на принципа на пропорционалност. Поради това тя заключава, че Комисията е приела първата част от предложението за приятелско решение.
З. Що се отнася до втората част от предложението на омбудсмана („Определяне на критерии за категоризиране на различни субекти“)
Аргументите, представени на омбудсмана след предложението за приятелско решение
149. Комисията заяви, че в нейните правила относно експертните групи се определят четири различни вида членове на групата: i) лица, назначени в лично качество, ii) лица, представляващи общ интерес, iii) организации в широкия смисъл на думата и iv) органи на държавите членки. Комисията заяви, че с цел да предостави допълнителни разяснения на широката общественост относно разликите между видовете членове, тя е изменила обяснителния текст, който е на разположение в регистъра през юли 2013 г.
150. През пролетта на 2012 г. Комисията възложи на своите служби да извършат преглед на групите, които включват членове, назначени в лично качество, с цел да се гарантира пълното спазване на правилата. В резултат на този преглед стана ясно, че редица експерти са включени в регистъра като експерти, назначени в лично качество, докато в действителност те са представители на заинтересовани страни или на държави членки. Това беше коригирано през лятото на 2012 г.
151. Комисията се позовава и на приложение към отговора си. Приложението е озаглавено „Актуално състояние на условията, определени от Европейския парламент за освобождаване на резерва в бюджета за 2012 г. по отношение на експертните групи (2 милиона евро)“и датира от 6 септември 2012 г. Едно от условията, поставени от Парламента за вдигане на резерва, беше да се забранят лобистите и корпоративните ръководители, заседаващи в експертни групи в „лично качество“. Сред последващите действия, предприети от Комисията в това отношение, в приложението се отбелязва, че Комисията е предприела преглед на експертните групи, за които отговаря, с цел да се гарантира спазването на правилата относно конфликтите на интереси. Освен това прегледът показа, че някои или всички експерти от 31 групи всъщност са представители на заинтересованите страни, а в някои случаи и на държавите членки, но не и експерти, назначени в лично качество. Съгласно приложението извършването на необходимите промени ще изисква изменение на решенията на Комисията, с които се създават съответните групи.
152. По-нататък Комисията заяви, че от лятото на 2012 г. нейните служби предприемат допълнителни мерки във връзка с други проблемни случаи, включително в отговор на искания от няколко заинтересовани страни, включително жалбоподателя. Във връзка с това Комисията се позова на две допълнителни приложения, в които се докладва за актуалното състояние съответно през февруари и юни 2013 г., и на друго приложение, съдържащо отговорите на отделните служби на Комисията на коментарите на заинтересованите страни относно конкретни експертни групи. Комисията добави, че исканията на заинтересованите страни са ѝ били предадени пряко или чрез група от „съмишленици“ членове на Парламента, с които през 2012 г. тя е установила неформален диалог относно експертните групи.
153. Комисията стигна до заключението, че с оглед на гореизложеното не счита за необходимо да определя допълнителни специфични критерии за категоризиране на различните субекти, представени в групи. По-скоро категоризацията на членовете следва да се извършва за всеки отделен случай, в съответствие със съществуващите правила и с оглед на информацията, с която разполагат съответните отдели на Комисията по отношение на отделните членове. Този подход следва да се прилага и за категоризирането на организациите (корпоративни организации, НПО, университети и др.). Комисията подчерта ангажимента си да гарантира, че този подход се прилага последователно във всички генерални дирекции и че имената на членовете на експертните групи се посочват по подходящ начин в регистъра. Тя също така заяви, че по този начин ще продължи да поддържа връзка със заинтересованите страни и Парламента.
154. С отговора си Комисията приложи и приложение, озаглавено „Групи, в които членството е изяснено в регистъра“. В приложението са отразени поясненията, направени във връзка с общо 31 експертни групи.
155. В становището си жалбоподателят заяви, че по-голямата част от всички организации, които не са определени като представляващи корпоративни интереси, са категоризирани като „асоциации“. Според жалбоподателя обаче това неточно обозначение, обхващащо НПО, синдикални организации, земеделски стопани и кооперации, не дава индикации за интереса, който въпросната организация може да представлява. Жалбоподателят също така заяви, че „международната организация“ е друг неясен и всеобхватен етикет, който дава възможност за обхващане на корпоративни интереси.
Оценка на омбудсмана след предложението за приятелско решение
156. Омбудсманът взема под внимание становището на Комисията, че не е необходимо да се определят допълнителни специфични критерии за категоризиране на различните субекти, представени в експертни групи. Тя също така признава, че Комисията е подчертала, че настоящите правила вече предвиждат разграничение между различните субекти. В това отношение тя отбелязва освен това, че регистърът на Комисията вече предвижда връзка, озаглавена "Обяснение на експертните групи", в която, наред с другото, се обясняват видовете членове на групата и по този начин се посочват четирите категории субекти, на които Комисията се позовава в отговора си на предложението за приятелско решение (вж. точка 149 по-горе).
157. Що се отнася до категорията „организации“, регистърът дава следните обяснения: „Организации в широкия смисъл на думата, включително дружества, сдружения, НПО, профсъюзи, университети, научноизследователски институти, органи на ЕС и международни организации. Тези организации определят физически лица за свои постоянни представители в групата или назначават представители на ad hoc основа в зависимост от дневния ред на заседанието." Следователно е ясно правилно да се твърди, че членовете, категоризирани като организации, всъщност могат да бъдат много различни по характер и следователно могат да бъдат например корпоративни членове, НПО или научноизследователски институти. Това обаче не поражда безпокойство, докато наименованието на организацията е включено в списъка и по този начин позволява да се добие точна представа за областта на дейност на конкретен член на групата.
158. Омбудсманът обаче припомня също така, че регистърът не се отнася само до институционалните членове на експертни групи като „организации“, а вместо това, под заглавието „категория“, обяснява дали дадена организация е неправителствена организация, сдружение или профсъюз, например. Както е посочено в предложението за приятелско решение, може да бъде сложна задача да се обозначи дадена организация например като сдружение или НПО.
159. Въпреки че Омбудсманът продължава да счита, че би било полезно Комисията да обмисли предоставянето на насоки на своите служители по отношение на точното разбиране на понятия като „НПО“ или „сдружение“, тя също така счита, че дори ако такива насоки са били въведени, както правилно е посочено от Комисията, решението относно правилната категоризация на даден член в крайна сметка трябва да се взема за всеки отделен случай.
160. Освен това следва да се отбележи, че както наименованието на организацията, така и категорията, към която тя принадлежи, са публични чрез регистъра, като всяко такова решение подлежи на обществен контрол. Като се има предвид, че Комисията многократно е пояснявала, че е готова да коригира евентуални грешки и в хода на настоящото разследване всъщност е направила редица такива корекции, омбудсманът счита, че понастоящем не е необходимо да се продължава разглеждането на този въпрос.
I. Що се отнася до третата част от предложението на омбудсмана („Завършване на неговия регистър“)
Аргументите, представени на омбудсмана след предложението за приятелско решение
161. Комисията отново изрази убеждението си, че с новия регистър, създаден през декември 2010 г., прозрачността в областта на експертните групи е била ефективно подобрена по много начини. Комисията призна, че предвид огромното количество информация, която трябва да бъде обработена, преходът от старата към новата версия на регистъра е отнел повече време от предвиденото и е бил завършен едва в началото на 2012 г. В същото време тя посочи, че регистърът е „жив“ инструмент, който включва информация за стотици групи, поставени под отговорността на десетки различни служби на Комисията. Регистърът претърпява промени ежедневно с оглед на информацията, кодирана от съответните отдели и валидирана от Генералния секретариат в съответствие с приложимите правила. Комисията заяви, че в този контекст недостатъците или неточностите понякога не могат да бъдат изцяло избегнати.
162. Комисията изрази съжаление, че информацията относно „Консултативната група по пътната карта за енергетиката до 2050 г.“ не е публикувана в регистъра. Като се има предвид, че работата беше извършена в рамките на няколко месеца, от май до септември 2011 г., по време на които се проведоха само три заседания, тази група беше счетена за поредица от ad hoc заседания, а не за подходяща експертна група на Комисията. Пълната прозрачност обаче беше осигурена чрез специален уебсайт [34].
163. Комисията обаче настоя, че евентуалните несъответствия, открити в определен ден, не следва да навеждат на мисълта, че регистърът сам по себе си е непълен или не осигурява достатъчна прозрачност. Тя също така изтъкна, че редица коментари, представени от жалбоподателя, не са обосновани или не отчитат по-новите развития или специфичните обстоятелства, при които някои групи са осъществявали дейност. След това Комисията коментира редица групи, за които според жалбоподателя в регистъра не е публикувана информация.
164. Според архивите на Комисията информацията относно "Консултативната и мониторингова експертна група за клиринг и сетълмент 2 (CESAME 2)" е била публикувана в регистъра през октомври 2008 г. и следователно е била видима към момента на подаване на жалбата. Тази група беше закрита през декември 2010 г., което обяснява защо тя вече не беше вписана в регистъра, когато жалбоподателят представи своите забележки пред омбудсмана през юни 2011 г. В това отношение Комисията обясни, че регистърът първоначално е бил замислен като база данни, в която се помещават само активни групи. От април 2013 г. тази група е вписана в Регистъра като затворена група, което е резултат от въведените от Комисията подобрения в търсачката, които позволяват търсене не само на активни групи, но и на групи в режим на изчакване и на затворени групи.
165. Комисията настоя, че информацията относно „CARS 21“ вече е била публикувана в регистъра към момента, в който жалбоподателят е представил своите забележки пред омбудсмана през юни 2011 г., тъй като публикуването на тази информация се е състояло в началото на май 2011 г. Тази група беше спряна през февруари 2013 г. и след това закрита през юни 2013 г. Комисията твърди, че същото се отнася и за „групата за правна сигурност“, която е била закрита през декември 2010 г. и следователно не е била видима в регистъра до април 2013 г. На последно място, „Консултативната група по конкурентоспособност в областта на биотехнологиите“ беше вписана под това наименование в регистъра през юни 2006 г. През 2008 г. наименованието на тази група е променено на „Ad hoc консултативна група за продукти на биологична основа“, което обяснява защо тя не е могла да бъде намерена в регистъра под първоначалното си наименование, когато жалбоподателят е представил коментари пред омбудсмана през юни 2011 г.
167. Комисията заяви, че остава ангажирана да гарантира, че регистърът осигурява пълна прозрачност по отношение на експертните групи, и подчерта готовността си да коригира несъответствията и фактическите грешки, които са доведени до знанието ѝ. Тя припомни, че многократно е предприемала действия в това отношение, включително в отговор на конкретни коментари и искания, отправени от редица заинтересовани страни, включително от жалбоподателя.
168. Комисията също така изтъкна, че през март 2012 г., по искане на Парламента и в съответствие с предложението на Омбудсмана, тя се е ангажирала да увеличи допълнително прозрачността по отношение на работата, извършвана от експертните групи, като публикува всички съответни документи (като дневен ред, протоколи и становища на участниците) или в регистъра, или чрез връзка от регистъра към специален уебсайт. Комисията заяви, че този ангажимент, който се отнася до документи, изготвени от 1 април 2012 г., отговаря положително на предложението на омбудсмана и е в съответствие с Насоките относно събирането и използването на експертизи. Комисията потвърди ангажимента си и подчерта, че се стреми да гарантира, че всички съответни документи са действително публикувани.
169. Комисията изрази убеждението си, че въпреки че степента на подробност по отношение на докладите от заседанията зависи от редица фактори и следователно не може да бъде напълно стандартизирана на равнището на Комисията, публикуването на различни съответни документи следва да позволи на широката общественост да бъде адекватно информирана по отношение на работата на експертните групи. Тя добави, че са възможни изключения от публикуването, когато оповестяването на даден документ би засегнало защитата на обществен или частен интерес, както е определено в член 4 от Регламент 1049/2001 [35]. Накрая Комисията се съгласи с Омбудсмана, че конфликтите на интереси могат да бъдат откривани по-лесно, ако в регистъра е налична подходяща информация за членовете на експертните групи и за дейностите, извършвани от групите.
170. В становището си жалбоподателят твърди, че създаването на регистъра и постепенното му подобряване са позволили на обществеността да разбере по-добре експертните групи. Жалбоподателят също така отбеляза, че натискът от страна на гражданското общество и от страна на членовете на ЕП е накарал Комисията да качи всички съответни документи в регистъра, включително дневния ред, протоколите и мненията по време на заседанията. В същото време жалбоподателят е на мнение, че по отношение на новите експертни групи все още не е възможно да се прецени дали Комисията е изпълнила обещанията си. Въпреки че признава „определени подобрения“, жалбоподателят посочва и проблеми при установяването на това от колко време групите са активни.
Оценка на омбудсмана след предложението за приятелско решение
171. Омбудсманът взема под внимание становището на Комисията, че регистърът е завършен в началото на 2012 г., и приветства решението на Комисията да осигури прозрачност и по отношение на затворените групи.
172. Както се подчертава в предложението за приятелско решение, от съществено значение е информацията, предоставена в регистъра, да бъде пълна и надеждна. Това означава, че регистърът следва да предоставя информация и по отношение на групите, които предоставят информация за работата си на отделни уебсайтове. Освен това това означава, че всички промени, настъпили в хода на съществуването и функционирането на експертна група, ще бъдат своевременно вписвани в регистъра.
173. В този контекст Омбудсманът отбелязва със задоволство подновените ангажименти на Комисията да поддържа регистъра пълен и актуален и да предоставя в регистъра същността на работата на експертните групи, включително дневния ред, протоколите и становищата на участниците.
174. Като се има предвид също така, че в своите забележки жалбоподателят признава, че са направени подобрения, омбудсманът заключава, че Комисията е приела третата част от предложението за приятелско решение. Омбудсманът взема под внимание загрижеността на жалбоподателя относно липсата на информация относно датата, на която групите са започнали дейността си, и приканва Комисията да я вземе предвид. Освен това, що се отнася до групите, които по време на съществуването си са променили името си, омбудсманът счита, че е полезно да се впишат както старото, така и новото име в регистъра, за да се даде възможност за извличане на групи в регистъра при търсене на някое от тези имена.
175. Накрая Омбудсманът отбелязва, че в становището си жалбоподателят се позовава на групи, създадени след 20 септември 2012 г., и по отношение на тези групи посочва, че все още не е възможно да се прецени дали Комисията е изпълнила ангажиментите си. Въпреки че омбудсманът счита, че този факт не засяга горепосоченото заключение, тя си запазва правото да включи този аспект в своята проверка по собствена инициатива относно експертните групи, предвидена за 2014 г. (вж. точка 194 по-долу).
Й. Що се отнася до четвъртата част от предложението на омбудсмана („Преглед на удобството за ползване и достъпността“)
Аргументите, представени на омбудсмана след предложението за приятелско решение
176. В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията заяви, че през последните няколко години тя е подобрила значително както удобството за ползване, така и достъпността на информацията, включена в регистъра. По-конкретно Комисията посочи, че:
i) точността и четливостта на кодираните данни непрекъснато се подобряват;
ii) през август 2012 г. в регистъра беше въведен раздел „Новини“, който предвижда, наред с другото, единна точка за достъп до информация за нови покани за представяне на кандидатури, свързани с групи, които са включени или предстои да бъдат включени в регистъра, което улеснява, наред с другото, лесния достъп на широката общественост и на експерти, заинтересовани да станат членове на групи;
iii) търсачката е подобрена и от април 2013 г. позволява търсене на затворени групи, докато информацията за затворените групи преди това е била заличена от регистъра; и
iv) от април 2013 г. всички данни могат да бъдат изтеглени от регистъра в машинночетим формат.
177. В становището си жалбоподателят не се е върнал конкретно към този въпрос.
Оценка на омбудсмана след предложението за приятелско решение
178. Омбудсманът счита, че Комисията е постигнала значителен напредък в тази област на редица равнища и отдава специално значение на факта, че регистърът вече последователно дава възможност за извличане на информация и по отношение на затворени групи. Поради това тя заключава, че Комисията е приела четвъртата част от нейното предложение за приятелско решение.
К. Що се отнася до петата част от предложението на омбудсмана („осигуряване на балансирано представителство на …“)
Аргументите, представени на омбудсмана след предложението за приятелско решение
179. В отговора си на предложението на Омбудсмана за приятелско решение Комисията отбеляза със задоволство становището на Омбудсмана, че е въвела подходящи правила, за да гарантира балансирано представителство на различните интереси в своите експертни групи. Освен това Комисията счете, че следва да се отбележи, че омбудсманът е съгласен с нея, че степента на цялостно участие и представителство на заинтересованите страни следва да се оценява в контекста на всички инициативи, предприети от Комисията, и че осигуряването на балансиран и плуралистичен диалог не може да се оприличи на аритметично упражнение.
180. Що се отнася до прилагането от нейна страна на съществуващите правила относно състава на експертните групи, Комисията заяви, че отдава голямо значение на поканата на омбудсмана за разглеждане на проблемни случаи. Комисията посочи, че всъщност през последните няколко години вече е предприела значителни мерки за коригиране на евентуални дисбаланси. По-специално през пролетта на 2012 г. отделите на Комисията извършиха цялостен преглед на експертните групи, които не са съставени изключително от публични органи. В резултат на прегледа на Комисията съставът на редица групи, посочени от жалбоподателя, беше променен или е в процес на промяна. Комисията добави, че тези действия са предприети и в отговор на искания от заинтересовани страни, независимо дали са изпратени директно до Комисията или чрез горепосочената група от "съмишленици" членове на ЕП.
181. За по-подробна информация Комисията се позовава на посочените по-горе приложения (вж. точки 151 и 152 по-горе).
182. По-нататък Комисията обяснява, че в няколко случая, въпреки поканите за представяне на кандидатури и преките покани от службите на Комисията, не е било възможно да се назначат достатъчен брой нови членове. В някои случаи изобщо не беше възможно да се назначат нови членове. Това често се дължи на ограничения брой получени заявления и на факта, че много от заявленията не са подходящи по отношение на работата, която трябва да се извърши. Комисията добави, че многократно е информирала заинтересованите страни и членовете на ЕП, че нейните отдели са готови да разгледат допълнителни заявления от заинтересовани НПО или гражданското общество, за да намерят по-добър баланс за онези групи, в които балансът все още не е оптимален.
183. За повече подробности Комисията се позовава на посочените по-горе приложения (вж. точки 151 и 152 по-горе).
184. В своите забележки жалбоподателят признава, че в резултат на публични кампании и натиск от страна на някои членове на ЕП някои генерални дирекции са предприели действия, които са довели до премахването на някои доминирани от корпорации експертни групи или до нови покани за представяне на кандидатури. Жалбоподателят също така взе под внимание приемането от страна на Комисията, че не следва да се позволява корпоративните интереси да доминират в експертните групи.
185. Жалбоподателят обаче продължи да твърди, че по отношение на групите, създадени между 20 септември 2012 г. и 20 септември 2013 г. (наричани по-нататък „нови експертни групи“), неофициалният диалог на Комисията с членовете на ЕП се е оказал неуспешен, като Комисията изглежда „е нарушила обещанието си“. По-конкретно жалбоподателят изтъкна, че корпоративните интереси продължават да доминират в новите експертни групи, чийто домакин са ключови генерални дирекции на Комисията, като например ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, ГД „Предприятия и промишленост“ и Генералния секретариат на Комисията. Според жалбоподателя в цялата Комисия „в новите експертни групи има повече корпоративни представители (52 %), отколкото всички други заинтересовани страни, взети заедно, като МСП и синдикатите представляват само 3 % от местата.“. Жалбоподателят предостави подробни данни в подкрепа на становището си и например във връзка с групата „CARS 2020“ заяви, че „все още има 10 от 16 места, заети от корпоративни интереси“.
Оценка на омбудсмана след предложението за приятелско решение
186. В предложението за приятелско решение Омбудсманът поиска от Комисията да предприеме допълнителни мерки за осигуряване на балансирано представителство на съответните области на експертен опит и интереси в експертните групи.
187. От предоставената от Комисията информация, и по-специално от приложенията към нейния отговор, съдържащи подробна информация относно предприетите действия, е видно, че Комисията е постигнала значителен напредък към възстановяване на баланса на експертните групи. Така например трите доклада относно актуалното състояние във връзка с прегледа на Комисията на съществуващите групи показват, че Комисията се е ангажирала да възстанови баланса между членовете на повече от петдесет групи. По-конкретно в доклада на Комисията за актуалното състояние от февруари 2013 г. се посочва, че тринадесет групи в рамките на ГД „Предприятия и промишленост“ са били ребалансирани въз основа на една-единствена покана за изразяване на интерес. Освен това в същия доклад се отбелязва, че редица групи, за които се твърди, че са с небалансиран състав, са били приключени. Що се отнася по-специално до групата „CARS 2020“, на която жалбоподателят се позовава в своите забележки и която е приемник на „CARS21“, същият доклад показва, че Комисията е поканила още двама непромишлени членове на първото заседание на новата група през февруари 2013 г. с цел подобряване на баланса на интересите. Комисията добави, че „за тази група е планирано публично изслушване в началото на лятото, така че всички заинтересовани страни ще имат възможност да изразят своите мнения и мнения по темите, с които се занимава групата.“
188. Със сигурност картината не е съвършена и самата Комисия посочи проблеми в стремежа си да постигне балансирано представителство. По-специално Комисията се позова на броя на засегнатите групи, сложността на процесите на изменение и институционалните ограничения, вследствие на които беше необходимо известно време, за да изпълни изцяло твърдия си политически ангажимент за осигуряване на балансиран състав на тези групи. Комисията също така заяви, че въпреки поканите за представяне на кандидатури и преките покани от отделите на Комисията, не е възможно да се назначат достатъчен брой нови членове в определени групи, например в редица групи, чийто домакин е ГД „Предприятия и промишленост“. Въпреки това Омбудсманът отбелязва, че в доклада за актуалното състояние от юни 2013 г. ГД „Предприятия и промишленост“ е потвърдила своята готовност „да разгледа допълнителни заявления от заинтересовани НПО или гражданското общество, за да намери по-добър баланс за онези групи, при които крайният резултат все още не е оптимален.“
189. В своите забележки жалбоподателят признава, че е постигнат напредък по отношение на съществуващите групи. Освен това жалбоподателят се позова на проблеми с нови експертни групи, а именно тези, които са създадени между 20 септември 2012 г. и 20 септември 2013 г.
190. Що се отнася до тези нови експертни групи, омбудсманът припомня, че настоящата жалба е подадена през 2010 г. и се отнася до голям брой експертни групи, съществуващи по това време. Следователно предложението на омбудсмана за приятелско решение и отговорът на Комисията по него се отнасят до групите, които жалбоподателят е включил в жалбата си.
191. Въпреки че омбудсманът по принцип би могъл да разшири своята проверка, така че да разгледа новите експертни групи, които жалбоподателят е посочил в своите забележки и които са били създадени в хода на проверката, тя не счита за целесъобразно да направи това, като се има предвид интересът от процесуална икономия.
192. С оглед на очевидните подобрения, направени от Комисията по отношение на експертните групи, посочени в жалбата на жалбоподателя, омбудсманът заключава, че Комисията е приела петата част от предложението за приятелско решение.
193. Независимо от тази констатация информацията, предоставена в коментарите на жалбоподателя, поражда опасения по отношение на новите експертни групи. Поради това омбудсманът счита, че е наложително да се следи внимателно ситуацията.
194. По-конкретно Омбудсманът предвижда да започне проверка по собствена инициатива по въпроса за състава на експертните групи на Комисията през 2014 г. Това не само ще ѝ позволи да разгледа отблизо по-нататъшното развитие на практиката на Комисията, по-специално по отношение на групите, създадени от септември 2012 г. нататък. Започването на такава проверка по собствена инициатива също така ще даде възможност на всички заинтересовани страни, които проявяват интерес към въпроса, да изложат своите становища, като по този начин се даде възможност на омбудсмана да вземе предвид тези становища.
Л. Заключения
Въз основа на своята проверка по тази жалба Омбудсманът я приключва със следните заключения:
Комисията прие първата, третата и петата част от предложението на омбудсмана за приятелско решение.
Що се отнася до втората част, понастоящем не са необходими по-нататъшни действия от страна на омбудсмана.
Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.
Емили О'Райли
Съставено в Страсбург на 19 декември 2013 година.
[1] Относно събирането и използването на експертни становища от Комисията: Принципи и насоки, „Подобряване на базата от знания за по-добри политики“, COM(2002)713 окончателен, Брюксел, 11.12.2002 г.
[2] Към засилена култура на консултации и диалог — Общи принципи и минимални стандарти за консултации на Комисията със заинтересованите страни, COM(2002)704, Брюксел, 11.12.2002 г.
[3] DG е съкращение от Directorate-General.
[4] "- Консултативна група по конкурентоспособност в областта на биотехнологиите (CBAG)
- Група на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на европейската химическа промишленост
Европейски консултативен съвет за изследвания в областта на сигурността
Група на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността, енергетиката и околната среда
Surveillance de la moyenne des émissions spécifiques de CO2 dues aux véhicules particuliers neufs (Наблюдение на спецификите на емисиите на CO2)
- Изгаряне на въглища, чисти и ефективни въглищни технологии, улавяне на CO2.
[5] C(2010) 7649 окончателен от 10 ноември 2010 г.
[6] Кодексът е достъпен на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/resources/code.faces#/page/1
[7] C(2005) 2817 от 27 юли 2005 г.
[8] Вж. бележка под линия 5 по-горе.
[9] SEC(2010) 1360 окончателен.
[10] Вж. бележка под линия 3 по-горе.
[11] Вж. бележка под линия 2 по-горе.
[12] Зелена книга, Европейска инициатива за прозрачност, COM(2006) 194 окончателен, 3 май 2006 г.
[13] Бяла книга за европейското управление, COM(2001) 428 окончателен, Брюксел, 25 юли 2001 г.
[14] Вж. бележка под линия 11 по-горе.
[15] Вж.: http://ec.europa.eu/energy/energy2020/roadmap/doc/sec_2011_1569_1.pdf
[16] стр. 19. Акцентът е добавен.
[17] Вж. бележка под линия 8 по-горе.
[18] Курсивът е мой.
[19] Вж. бележка под линия 10 по-горе.
[20] COM(2010) 543 окончателен.
[21] Курсивът е мой.
[22] Курсивът е мой.
[23] Курсивът е мой.
[24] Вж. бележка под линия 8 по-горе.
[25] Решение 2004/391/ЕО на Комисията от 23 април 2004 г. относно консултативните групи по въпросите на Общата селскостопанска политика (ОВ L 120, 2004 г., стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 58, стр. 3).
[26] Директива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 година за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (кодифицирана версия), ОВ L 24, 2008 г., стр. 8.
[27] Решение 2008/114/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за създаване на устав на Агенцията за снабдяване към Евратом (ОВ L 41, 2008 г., стр. 15).
[28] Вж. бележка под линия 25 по-горе.
[29] Решение за приключване на проверката на омбудсмана по жалба 2558/2009(TN)DK, точки 8 и 9.
[30] Решение за приключване на проверката на омбудсмана по жалба 2558/2009(TN)DK, точка 12; Решение за приключване на проверката на омбудсмана по жалба 2097/2011/RA, точка 32; Проект на препоръка в жалба 1151/2008/ANA, точка 70.
[31] Решение за приключване на проверката на омбудсмана по жалба 2558/2009(TN)DK, точка 13; Решение за приключване на проверката на омбудсмана по жалба 2097/2011/RA, точка 33; Проект на препоръка в жалба 1151/2008/ANA, точка 70.
[32] C(2010) 7649 окончателен от 10 ноември 2010 г., раздел II.2.
[33] стр. 9.
[34] http://ec.europa.eu/energy/energy2020/roadmap/index_en.htm.
[35] Регламент 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).