Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е германска неправителствена организация, действаща от името на редица НПО.

2. Настоящата жалба се отнася до ролята на Европейската комисия за съфинансиране на провеждането на проучване, инициирано от германските органи, за проучване на различни варианти за развитие на река Дунав в участък между Щраубинг и Вилшофен. Проучването беше проведено в рамките на проект по TEN-T с финансиране от Комисията в размер на 16,5 млн. евро.

3. Проучването имаше за цел да преодолее патовата ситуация в дебатите за два възможни варианта за развитие, която продължава от около две десетилетия.

4. Първият от тези варианти, наречен вариант А, предвижда определени мерки за защита от наводнения и други мерки, но не и изграждане на шлюзове. Вариант А е предпочитан от екологичните групи, тъй като се счита, че запазва последния свободно течащ участък от реката в средната му част.

5. Другият от тези варианти, наречен вариант C280, предвижда изравнено газене от 2,8 м и предвижда изграждането на шлюз, за да се заобиколи завой на реката. Вариант C280 се предпочита от превозвачите по вътрешните водни пътища.

6. Решението на Комисията за финансиране съдържа разпоредба относно конфликтите на интереси.

7. Според жалбоподателя назначаването от германските органи на RMD Wasserstraßen GmbH (наричано по-нататък „RMD“), дружество с ограничена отговорност, което да ръководи проучването на различните възможности за развитие на горепосочения участък от река Дунав, води до конфликт на интереси в противоречие с решението на Комисията за финансиране. Конфликтът на интереси, възприет от жалбоподателя, произтича от следните две съображения:

и) Като инженерингово дружество RMD ще бъде ръководител на проекта за действителното развитие на въпросния участък от реката, като възнаграждението му ще зависи пряко от общите разходи за строителство. Би било значително по-скъпо да се язовирира реката, вместо да се предприемат други мерки за регулирането ѝ;

ii) RMD е дъщерно дружество на дружество с ограничена отговорност, което от своя страна е собственост на голямо дружество за комунални услуги. RMD има договорното право да използва всички подходящи строежи в река Дунав за производство на електроенергия. В случай че горепосоченият участък включва шлюз, за RMD би било лесно да извлече икономическо предимство от изграждането на водноелектрическа централа. Всъщност RMD в миналото недвусмислено насърчаваше заснемането на реката.

8. На 19 май 2010 г. жалбоподателят се обърна към Комисията с искане тя да разгледа случая и да предприеме подходящи мерки за разрешаване на предполагаемия конфликт на интереси. С писмото си жалбоподателят прилага, наред с другото, писмо от 8 април 2010 г. от председателя на Групата за наблюдение („председателя“), създадена с цел проследяване на изпълнението на проекта. В това писмо председателят заяви, че от приватизацията си през 1994 г. RMD работи под пълния надзор и по указание на германското правителство. Според него институционалните гаранции биха попречили на всяка политика на насърчаване на изграждането на язовир.

9. В отговора си от 5 август 2010 г. Комисията посочи, че Групата за наблюдение е създадена, за да гарантира правилното провеждане на проучването, и заяви, че вярва, че разискванията на групата ще бъдат в съответствие с правото на ЕС. Освен това Комисията отбеляза, че жалбоподателят е повдигнал въпроса за предполагаемия конфликт на интереси пред Групата за наблюдение, която според нея е подходящият форум за разглеждане на този въпрос. Тя е уверила жалбоподателя, че ще наблюдава проекта, за да гарантира, че проучването ще бъде проведено правилно.

10. В допълнителни писма жалбоподателят отново изрази своята загриженост по отношение на предполагаемия конфликт на интереси.

11. В отговор от 18 юли 2011 г. Комисията отбеляза, че жалбоподателят е изразил недоверие по отношение на RMD и се е оплакал, че не му е била предоставена достатъчно информация. Комисията заяви, че е била информирана за голям брой срещи на Групата за мониторинг и че представители на сектора на околната среда са присъствали на тези срещи. Комисията добави, че Групата за мониторинг наскоро е публикувала доклад за дейността. Накрая той прикани жалбоподателя да подкрепи работата на председателя при подготовката на конференция, която ще се проведе в началото на 2012 г.

12. На 4 ноември 2011 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Предмет на разследването

13. Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения:

Твърдение

Комисията не е предприела подходящи действия в контекста на конфликта на интереси, възприет от жалбоподателя.

Твърдение

Комисията следва да предприеме подходящи действия и по-специално да пристъпи към изплащане на своето финансиране само ако условията, определени в решението за финансиране, са недвусмислено изпълнени.

Проучването

14. На 5 декември 2011 г. омбудсманът информира жалбоподателя за решението си да започне разследване по неговата жалба и същевременно поиска от него някои разяснения относно неговата жалба.

15. На 20 декември 2011 г. жалбоподателят изпрати своите разяснения.

16. На 11 януари 2012 г. омбудсманът поиска от Комисията становище по твърдението и претенцията. Становището на Комисията беше препратено на жалбоподателя за становище, което той изпрати на 20 юли 2012 г. На 22 юли 2012 г. и на 23 януари 2013 г. неправителствена организация, представлявана от жалбоподателя (наричана по-нататък „НПО“), представи допълнителни коментари.

17. След като анализира становището на Комисията в контекста на получените забележки, омбудсманът счете за целесъобразно да се запознае с досието на Комисията. Проверката е извършена на 13 март 2013 г. Копие от доклада от проверката беше изпратено на Комисията, а на жалбоподателя беше препратено допълнително копие заедно с покана за представяне на коментари. Жалбоподателят изпрати коментари на 29 май 2013 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителни бележки

18. На 2 декември 2011 г. жалбоподателят представи на омбудсмана експертно становище от германска адвокатска кантора. Експертното становище от 12 ноември 2011 г. е озаглавено "Сътрудничество на Федерацията с RMD без тръжна процедура"[1] и по същество в контекста на германското право и правото на ЕС в областта на обществените поръчки се твърди, че участието на RMD води до редица нарушения на закона. В писмото с искане за разяснения от жалбоподателя (вж. точка 14 по-горе) омбудсманът попита жалбоподателя, наред с другото, дали възнамерява също така да подаде жалба относно предполагаемо нарушение на правото на ЕС в областта на обществените поръчки, като назначи RMD. В своите разяснения жалбоподателят заяви, че все още е в контакт с Комисията по отношение на този аспект и ще разшири жалбата си, в случай че Комисията не разгледа аргументите си в това отношение. Следователно омбудсманът не е включил този аспект в писмото си, с което иска становището на Комисията. В допълнителното си становище НПО счита, че е неразбираемо, че Комисията не е разгледала въпроса за предполагаемото нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки, който е документиран в експертното становище, представено на Комисията. В своите забележки по доклада относно проверката на досието на Комисията жалбоподателят се върна към въпроса за обществените поръчки и поиска от омбудсмана да вземе предвид това експертно становище.

19. Омбудсманът отбелязва, че настоящата ѝ проверка не включва въпроса за съответствието със законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки на възлагането на RMD на провеждането на проучването и позицията на Комисията по този въпрос. Омбудсманът би могъл по принцип да разшири своята проверка, за да включи и този въпрос, при условие че жалбоподателят е предприел подходящи административни подходи към Комисията в това отношение (член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана). В същото време тя осъзнава, че разширяването на обхвата на неговото разследване би изисквало от нея да поиска от Комисията да коментира този конкретен аспект, преди на свой ред да даде възможност на жалбоподателя да представи коментари. Предвид напредналата фаза на нейното разследване обаче това едва ли би било в интерес на процесуалната икономия. Поради това в своя анализ омбудсманът няма да разглежда въпроса за съответствието на възлагането на RMD на провеждането на проучването със законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки. Жалбоподателят обаче остава свободен да подаде нова жалба в това отношение, след като е предприел подходящи административни действия пред Комисията, ако желае да продължи разглеждането на въпроса. Същите съображения важат и за становището на жалбоподателя, изразено в неговите забележки по доклада от инспекцията, че RMD отговаря за текущото планиране и изграждане на мерки за развитие и защита от наводнения, без да е бил организиран предварителен публичен търг.

20. Като се има предвид тяхната присъща логическа връзка, е целесъобразно твърдението и искът на жалбоподателя да бъдат разгледани заедно.

А. Твърдение за непредприемане на подходящи действия и свързана с това претенция

Аргументи, представени на омбудсмана

21. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е предприела подходящи действия с оглед на конфликта на интереси, възприет от жалбоподателя.

22. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че RMD участва активно и играе ключова роля в подготовката на основата за решение, което засяга собственото му икономическо бъдеще. По-конкретно жалбоподателят се позовава на доводите, изложени в точка 7 по-горе. Според жалбоподателя гореспоменатият конфликт на интереси не е изключен от институционалните гаранции, посочени в писмо на председателя на мониторинговия комитет от 8 април 2010 г.

23. Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да предприеме подходящи действия и по-специално да пристъпи към изплащане на неговото финансиране само ако условията, посочени в решението за финансиране, са недвусмислено изпълнени.

24. В своите разяснения на жалбата жалбоподателят отхвърли становището на председателя, че правната уредба на RMD би изключила конфликт на интереси. Вярно е, че RMD е било приватизирано и контролирано от германското правителство. Въпреки това решението дали приносът на мониторинговата група да бъде взет под внимание е било взето от ръководната група, която е дала конкретни указания на "оперативното ниво" на проекта. Поради сложността на проекта едва ли е било възможно висшето ръководство на ръководната група и на „оперативното равнище“ да повлияе подробно на техническото планиране.

25. В становището си Комисията посочва, че RMD е създадено през 1921 г. за поддръжка и управление на плавателни реки и канали в Югоизточна Германия и е приватизирано през 1994 г. Тя е сключила договори с подизпълнители за изпълнението на голяма част от проучването.

26. Комисията обясни, че екологичните групи са се противопоставили категорично на проучването. По инициатива на европейския координатор за вътрешните водни пътища, назначен от Комисията, представители на екологични групи се съгласиха да се присъединят към група за мониторинг, състояща се от експерти, която докладва пряко на компетентните германски органи. Комисията добави, че е получила многобройни писма от жалбоподателя и друга неправителствена организация, и двамата членове на Групата за наблюдение, в които те се оплакват, че не са били надлежно информирани за напредъка на проучването. Същевременно те потвърдиха доверието си в председателя на Групата за наблюдение, който категорично отрече подобна липса на информация. Комисията също така заяви, че завършването на проучването се очаква в края на 2012 г. и че през есента на 2012 г. ще се проведе конференция, за да се стимулира открит дебат относно резултатите от проучването.

27. В този контекст Комисията заяви, че „няма доказателства, че може да се очаква конфликт на интереси“въз основа на документите, с които разполага. Комисията заяви, че от бенефициерите на финансиране от Комисията се изисква да спазват основните принципи на директивите за обществените поръчки. Освен това решението за финансиране съдържа специална разпоредба относно конфликтите на интереси, на която жалбоподателят се позовава в жалбата си. Като взе предвид опасенията на няколко екологични групи, Комисията предприе следните допълнителни мерки:

Чрез решението за финансиране тя поиска от германските органи да създадат група за наблюдение. В писмо от председателя до Комисията от 7 октомври 2011 г. се потвърждава прозрачността на този процес.

-По настояване на европейския координатор за вътрешните водни пътища регионалните органи се споразумяха да проведат регионална конференция през есента на 2012 г.

28. Освен това Комисията обясни, че германските органи са възложили проучването на RMD, като са взели предвид неговите професионални умения и история, но германските органи са запазили отговорността за всяко окончателно решение. Следователно всяко решение, произтичащо от проучването, ще бъде взето от компетентните органи, а не от RMD. В този контекст Комисията се позовава и на договор между федералното правителство, провинция Бавария и RMD, съгласно който RMD подлежи на ръководството и надзора на федералното правителство и следователно се контролира от него. Накрая Комисията посочва, че RMD е направило публична декларация, съгласно която се е отказало от правото си да изгради водноелектрическа централа във въпросния район и ще направи това само по изрично искане на федералното правителство и провинция Бавария.

29. В становището си жалбоподателят е на мнение, че мерките, посочени от Комисията, не са подходящи за разрешаване на очевиден конфликт на интереси.

30. Що се отнася до групата за мониторинг, жалбоподателят заяви, че получава обемна, но понякога непълна информация. Способността ѝ да контролира провеждането на проучването обаче е ограничена, като се има предвид, че ръководната група е имала право на преценка дали да приеме предложенията ѝ. Жалбоподателят също така заяви, че има само ограничен достъп до резултатите от междинните проучвания и данните от проучванията. Освен това наблюдението на провеждането на проучването е отнемало време и е било сложно. Поради факта, че не бяха предоставени финансови ресурси за мониторинг на проучването, беше невъзможно да се оцени правдоподобността и точността на всяка междинна стъпка. Поради тази причина мониторинговата група трябваше просто да признае много резултати без предварителна проверка. При тези обстоятелства е още по-необходимо да се избягва всякаква пристрастност или конфликт на интереси. Жалбоподателят повтори становището си, че в настоящия случай е налице такъв конфликт.

31. Що се отнася до контрола на RMD от страна на националните и регионалните органи, жалбоподателят посочи, че последните органи са изправени пред ограничения, подобни на неговите по отношение на експертния опит и работната сила, и поради това е трябвало да разчитат на данни, предоставени от RMD. Жалбоподателят отново подчерта, че е важно да се избегне появата на конфликт на интереси.

32. Що се отнася до отказа на RMD от правото му, жалбоподателят призна, че е бил заверен от нотариус. Възможно е обаче германските органи да поискат от RMD да упражни правото си. Освен това декларацията не е правно обвързваща и използването на концесионното право на RMD може да бъде ограничено само по силата на договор. Докато няма правно обвързващо освобождаване, даването на предпочитание на варианта в подкрепа на изсичането на реката би дало значително икономическо предимство на RMD.

33. В заключение жалбоподателят заяви, че обективността и достоверността на проучването могат да бъдат гарантирани само чрез изключване на RMD от участие в проучването и чрез повторна оценка на всички негови констатации от независими експерти.

34. В допълнителното си становище НПО, позовавайки се на редица примери, изрази становището, че фактическата информация, съдържаща се в становището на Комисията, е неточна по редица причини.

35. Що се отнася до групата за мониторинг, НПО заяви, че не може да гарантира независимостта на проучването и на резултатите от него. В този контекст неправителствената организация заяви, че Групата за наблюдение не разполага с достатъчно правомощия да кани експерти по свой избор. Освен това първоначалният подход на ръководната група да възстановява само пътните разходи на експертите, но не и други разходи, въпреки че по-късно беше преразгледан, беше свидетелство за отношението на ръководната група към работата на групата за мониторинг. НПО също така посочи, че е имало проблеми с включването на нейните становища в междинните документи и с достъпа до данни и междинни констатации.

36. Що се отнася до контрола на RMD от страна на националните и регионалните органи, НПО заяви, че както федералното правителство, така и провинция Бавария насърчават изграждането на водноелектрическа централа, както е видно от публичните изявления. Освен това според НПО информационна брошура, публикувана от органите, насърчаващи изграждането на язовир, е била пристрастна и е съдържала очевидно невярна информация. Това обаче противоречи на решение на германския Бундестаг от 2002 г., с което ясно се избира развитието на реката, без да се предвиждат шлюзове или язовири.

37. Според НПО отказът, обявен от RMD, е бил безполезен, като се има предвид, че искането за изграждане на водноелектрическа централа е било само въпрос на форма.

38. В заключение неправителствената организация заяви, че планираната регионална конференция ще бъде решаваща възможност да се гарантира обективността на проучването.

39. В допълнителните си забележки НПО представи „политическа оценка на процедурата и на резултатите от 22 януари 2013 г.“. Освен че повтаря възгледите, изразени в предходното му писмо, той по същество заявява, че вече е сигурен, че проучването се провежда едностранно. НПО също така заяви, че националните и регионалните органи, занимаващи се с въпроси на околната среда, не са участвали в проучването.

Резултати от проверката на досието на Комисията

40. В хода на проверката на представителите на омбудсмана беше представено техническото досие във връзка с финансирания от Комисията проект, и по-специално документи, свързани с подготовката и приемането на решението на Комисията за финансиране, с последващите изменения на това решение, както и с изпълнението на финансирания проект. Службите на омбудсмана също така провериха проектодоклада, който председателят на Групата за наблюдение е изпратил на Комисията през декември 2012 г.

41. Освен това на представителите на омбудсмана беше показана кореспонденция, изпратена до Комисията от жалбоподателя и НПО, както и, наред с другото, статия във вестник от голям германски всекидневник, в която се съобщава за решението на Бавария да не избере варианта за развитие, предвиждащ заключване в съответния участък от река Дунав.

42. И накрая, те провериха кореспонденцията между Германия и Комисията относно изпълнението на проекта, и по-специално въпроса за потенциален конфликт на интереси. Проверката на кореспонденцията показа, че Комисията следи отблизо работата на Групата за наблюдение.

43. В становището си по доклада от инспекцията жалбоподателят твърди, че проектодокладът на председателя на Групата за мониторинг от декември 2012 г. не съдържа пълен анализ на плановете и оценките, ръководени от RMD, като се има предвид, че последният е бил предоставен на Групата за мониторинг едва през декември 2012 г. Освен това жалбоподателят посочи, че на 30 март 2013 г. председателят е представил окончателния доклад на Групата за наблюдение, копие от който жалбоподателят е препратил на омбудсмана. Жалбоподателят заяви, че окончателният доклад обхваща подробно позициите, изразени от сдруженията за опазване на околната среда по време на целия процес. Жалбоподателят твърди, че от окончателния доклад става ясно, че проучването и резултатите от него са били повлияни от интереси, които подкрепят конкретен резултат. Жалбоподателят поиска от омбудсмана да вземе предвид тази оценка.

44. Жалбоподателят добави, че решението на правителството на Свободната държава Бавария да не избере шлюз е с временен характер и е резултат от натиск, упражняван от обществеността, която не може да бъде убедена в правдоподобността от гледна точка на навигационни, икономически или екологични съображения на изграждането на шлюз. Не може обаче да се каже, че плановете за изграждане на ключалка са били изоставени завинаги.

Оценка на омбудсмана

45. В тази връзка омбудсманът е призован да реши дали Комисията е предприела подходящи действия с оглед на конфликта на интереси, възприет от жалбоподателя.

46. За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че член 228 от Договора за функционирането на ЕС оправомощава Омбудсмана да разследва евентуални случаи на лошо администриране в дейностите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Уставът на Европейския омбудсман изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана. Следователно омбудсманът няма правомощия да разглежда жалби срещу други институции или органи, включително национални органи. Следователно настоящото решение се отнася изключително до поведението на Комисията. Важно е обаче също така да се има предвид, че като съфинансиращ проекта заедно с германските органи Комисията не носи цялата отговорност да гарантира, че при осъществяването на проекта няма да възникне конфликт на интереси.

47. Омбудсманът припомня, че разпоредбата относно конфликтите на интереси, съдържаща се в решението за финансиране, предвижда следното:

"III.2.6 Конфликт на интереси

1. Бенефициерът се задължава да предприеме всички необходими мерки за предотвратяване на всякакъв риск от конфликт на интереси, който би могъл да засегне безпристрастното и обективно изпълнение на действието. Такъв конфликт на интереси би могъл да възникне по-специално в резултат на икономически интерес, политическа или национална принадлежност, семейни или емоционални причини или всякакъв друг общ интерес.

2. Всяка ситуация, която представлява или може да доведе до конфликт на интереси по време на изпълнението на действието, трябва незабавно да бъде доведена до знанието на Комисията в писмена форма. Бенефициерът се задължава да предприеме всички необходими мерки за незабавното коригиране на това положение.

3. Комисията си запазва правото да провери дали предприетите мерки са подходящи и може да изиска от бенефициера да предприеме допълнителни мерки, ако е необходимо, в рамките на определен срок.“

48. По този начин член III.2.6 има за цел да предотврати определени конфликти на интереси. За тази цел той изисква от бенефициера i) да предотврати всякакъв риск от конфликт на интереси и ii) в случай на действителен или потенциален конфликт на интереси да информира Комисията и да предприеме необходимите стъпки за коригиране на ситуацията. Що се отнася до Комисията, член III.2.6 я оправомощава i) да проверява целесъобразността на предприетите мерки и ii) да изисква от бенефициера да предприеме допълнителни мерки.

49. Именно в този правен контекст омбудсманът трябва да оцени целесъобразността на действията на Комисията в настоящия случай.

50. Като начало, член III.2.6 не предвижда определение за „конфликт на интереси“. Все пак от тази разпоредба ясно следва, че освен действителните конфликти, тя обхваща и потенциалните конфликти („всеки риск от конфликт на интереси, който би могъл да засегне безпристрастното и обективно изпълнение на действието“; курсивът е мой). На последно място и в съответствие с Насоките на ОИСР за управление на конфликтите на интереси в публичната администрация [2], които получиха широко признание, омбудсманът счита, че член III.2.6 следва да се тълкува така, че да включва и очевидни конфликти на интереси.

51. Безспорно е, че с оглед на историческите си права и правната рамка, уреждаща дейността му, RMD се намира в особено икономическо положение по отношение на развитието на разглеждания участък от река Дунав. В тази връзка жалбоподателят се позова на особената роля на RMD за прилагането на избрания в крайна сметка вариант, както и на договорното право на RMD да използва всички подходящи конструкции в река Дунав за производство на електроенергия. В този контекст следва да се отбележи, че в член III.2.6 изрично се посочва наличието на икономически интерес като обстоятелство, което потенциално може да доведе до конфликт на интереси.

52. Вярно е, че Комисията посочи някои институционални гаранции, описани подробно в писмото на председателя, както и отказа на RMD от договорното му право. Въпреки че Омбудсманът споделя мнението на жалбоподателя, че настоящият отказ не би могъл ефективно да изключи възможността RMD да използва договорното си право, което от своя страна би могло да окаже влияние върху начина, по който извършва проучването, тя също така счита, че институционалните гаранции са такива, че правят по-малко вероятен действителен конфликт на интереси. В това отношение степента на контрол, упражняван от германските органи върху RMD, очевидно е от значение. Тази констатация не се поставя под въпрос от факта, че поне в един момент германските органи очевидно са предпочели вариант C280, като се има предвид, че не се оспорва, че крайното решение кой вариант за развитие да се избере във всеки случай не е с RMD.

53. Независимо от тези съображения, възлагането на RMD на отговорността за проучването с оглед на специфичното му икономическо положение (вж. точка 51 по-горе) би могло да доведе до очевиден или потенциален конфликт на интереси. Всъщност в очите на широката общественост би могло да се създаде впечатлението, че независимо от факта, че в крайна сметка RMD не взема решение относно избора на вариант за развитие, RMD би могло да се опита да повлияе на крайния орган, вземащ решения, по начин, който би му позволил да използва пълноценно специфичното си икономическо положение. Това впечатление би могло да се създаде въпреки професионалните умения и историческата роля на RMD, на които се позовава Комисията в становището си. Поради това омбудсманът счита, че назначаването на RMD би могло да породи риск от конфликт на интереси, както е посочено в член III.2.6.

54. Тъй като Комисията е била надлежно информирана за назначаването на RMD, основният въпрос следователно е дали Комисията, в съответствие със задълженията си съгласно член III.2.6, е предприела подходящи действия.

55. В становището си Комисията се позова на своето настояване за създаване на група за наблюдение и провеждане на регионална конференция в това отношение. По-нататък омбудсманът ще разгледа последователно и двете мерки.

56. По отношение на Групата за наблюдение Омбудсманът припомня, че в своите забележки по доклада от проверката жалбоподателят е отдал особено значение на окончателния доклад на Групата за наблюдение, който счита за обективен. Следователно, когато разглежда целесъобразността на създаването на група за наблюдение с цел ограничаване на риска от конфликт на интереси, Омбудсманът ще се съсредоточи върху този доклад.

57. Окончателният доклад е разделен на пет части. Част А съдържа доклада на председателя. Части Б.—Г. съдържат становищата на представителите на (i) екологични сдружения; (ii) търговски сдружения; и (iii) групи за действие на гражданите, докато част Д. се състои от документи, приложени към доклада. С оглед на различията в мненията, изразени в становищата на горепосочените представители, омбудсманът счита за целесъобразно да съсредоточи анализа си върху доклада на председателя. Между другото, тя отбелязва, че жалбоподателят е подчертал доверието си в работата на председателя.

58. В доклада на председателя подробно се записват различните проведени заседания, както и обсъжданите теми. Като цяло председателят заявява, че многобройните срещи в хода на проекта са дали възможност на членовете на Групата за наблюдение да получат обширна и обемна информация. Той добавя, че писмените и електронните документи са довели до „добро ниво на информация“. Според доклада на председателя членовете на Групата за наблюдение са имали възможност, например, да дадат значителен принос за балансираното представяне на различните засегнати интереси в информационна брошура относно различните варианти на развитие.

59. Докладът на председателя завършва със раздел, озаглавен „Оценка на процеса на мониторинг“. Записвайки някои критики, отправени в процеса на мониторинг (например закъсняло предоставяне на информация и сложност на процеса), председателят отбелязва също, че създаването на Групата за мониторинг е довело до значителни подобрения в участието на сдруженията в това отношение. Председателят по-специално подчертава участието на сдруженията в отворен процес от ранен етап и ii) високото равнище на участие, което включваше например интензивен диалог и в крайна сметка предоставяне на данни, които дадоха възможност на Групата за наблюдение да следи самостоятелно различните етапи. Що се отнася до последния аспект, председателят признава, че този процес е бил "частично тромав". Освен това председателят обръща внимание и на някои ограничения в работата на Групата за наблюдение. Във връзка с това той се позовава по-специално на i) големите инвестиции по отношение на времето, което се изисква от участниците; ii) факта, че в някои случаи се оказа необходимо да се проведат сложни преговори, преди да бъде предоставена исканата информация; и iii) необходимостта от оптимизиране на възможността за включване на външни експерти, така че да се замени ограниченият капацитет на Групата за наблюдение да оценява изключително сложни процеси. Председателят също така изтъкна iv) че е почти невъзможно да се постигне пълна прозрачност и разбиране на изключително взискателните научни процеси и подчерта необходимостта от известна степен на доверие в тази дейност. Той добави, че работата на Групата за мониторинг е засегната от този проблем, като се има предвид, че представителите на екологичните асоциации по принцип не одобряват ролята на RMD по време на целия проект.

60. Омбудсманът разбира от доклада на председателя, че въпреки някои трудности, описани по-горе, е имало висока степен на участие на Групата за наблюдение в проекта. Вярно е, че в становището си самият жалбоподател е обърнал внимание на специфичните проблеми, срещани в работата на Групата за наблюдение, както и на сложността на процеса и невъзможността да се контролира всеки аспект от него. Омбудсманът обаче също така взема предвид, че председателят, освен че повтаря различни мнения относно участието на RMD, изразени от различни участници, не е докладвал за конкретни проблеми, произтичащи от риск от конфликт на интереси. Вместо това председателят посочва някои системни проблеми, свързани с работата на Групата за наблюдение, които като такива не произтичат от участието на RMD. Освен това в доклада на председателя няма нищо, което да подсказва, че ролята на RMD би повлияла на съществения резултат от проучването, както предлага жалбоподателят.

61. Що се отнася до регионалната конференция, посочена от Комисията, омбудсманът счита, че това е допринесло за отваряне на участието в процеса за по-широк кръг от заинтересовани страни и за намаляване на вероятността проектът да бъде доминиран от един-единствен интерес.

62. С оглед на тези констатации омбудсманът счита, че настояването на Комисията за създаване на група за наблюдение и за провеждане на регионална конференция представлява подходящи действия за справяне с риска от конфликт на интереси. Накрая, важно е да се отбележи, че както се потвърждава от констатациите от проверката, Комисията следи отблизо целия процес.

63. Поради това омбудсманът счита, че Комисията е предприела подходящи мерки и е проследила тяхното прилагане в настоящия случай. От това следва, че твърдението на жалбоподателя не може да бъде подкрепено. Следователно искането също не може да бъде уважено.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Не е имало лошо управление в дейността на Комисията.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

 

Емили O´Reilly

Съставено в Страсбург на 19 декември 2013 година.

---

[1] "Ausschreibungsfreie Kooperation des Bundes mit der RMD" в оригинал на немски език.

[2] Насоките на ОИСР за управление на конфликтите на интереси в публичната администрация (на разположение на адрес: http://www.oecd.org/gov/ethics/48994419.pdf) дават следното определение за „конфликт на интереси“:

и) Действителен конфликт на интереси е налице, когато е налице конфликт между публичните задължения на длъжностното лице и неговите частни интереси, например когато длъжностното лице има частни интереси, които биха могли неправомерно да повлияят на изпълнението на служебните му задължения и отговорности.

ii) Може да се каже, че очевиден конфликт на интереси съществува, когато въпреки факта, че не е налице действителен конфликт на интереси, съществува впечатление, че частните интереси на публичен служител биха могли неправомерно да повлияят на изпълнението на неговите задължения.

iii) Потенциален конфликт възниква, когато длъжностно лице има частни интереси, които са такива, че би възникнал конфликт на интереси, ако длъжностното лице бъде ангажирано със съответните служебни отговорности в бъдеще.