Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящото дело се отнася до решението на Службата за публикации на Европейския съюз (наричана по-нататък "Службата за публикации") да не подновява договор за услуги, сключен с жалбоподателя.

2. Жалбоподателят е дружество за информационни технологии и комуникации. През 2007 г. тя спечели покана за участие в търг, обявена от Службата за публикации за разработването, поддръжката и поддръжката на информационни системи, базирани на уеб технологии („договорът“). Договорът е подписан през септември 2007 г. В него се посочва, че то ще продължи две години с възможност, освен ако Службата за публикации не реши друго, за две автоматични подновявания, всяко за една година. През септември 2009 г. договорът беше автоматично подновен за една година.

3. На 23 април 2010 г. служител на жалбоподателя поиска среща със служителя в Службата за публикации, отговарящ за управлението на договора. Целта беше да се направи преглед заедно с него на плановете и бъдещите дейности на Службата за публикации, свързани с договора, включително възможността за добавяне на нови дейности. Заседанието се проведе на 26 април 2010 г. На 4 май 2010 г. бизнес мениджърът на жалбоподателя изпрати последващо електронно писмо до длъжностното лице, в което благодари на длъжностното лице за срещата, предостави известна техническа информация и заяви, че е казал на колегите си за „плановете на Службата за публикации за нормалното продължаване на договора, както и за планираното му нормално удължаване през 2011 г. (в съответствие със схемата за нормални предвидени удължавания на договора)“.

4. На 3 юни 2010 г. Службата за публикации информира жалбоподателя, че в съответствие с член I.2.5 от Договора не желае да поднови Договора за още една година.

5. При последвалата размяна на кореспонденция жалбоподателят изрази изненадата си от решението на Службата за публикации и поиска от нея да изясни причините, които го обосновават. Жалбоподателят посочи, че решението противоречи на информацията, получена по време на срещата на 26 април 2010 г. Жалбоподателят също така се позова на това, което счита за стандартна практика на Службата за публикации да подновява всички свои рамкови договори за пълния им възможен срок.

6. На 25 юни 2010 г. Службата за публикации потвърди решението си и подчерта, че няма стандартна практика по отношение на подновяването на рамкови договори. Службата за публикации посочи, че решението за неподновяване на договора е взето въз основа на конкретните обстоятелства по случая и нуждите на институцията. По-специално решението беше взето поради изчерпване на бюджета.

7. На 26 август 2010 г. жалбоподателят се обръща към Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

8. Омбудсманът започна проверка по следното твърдение:

Твърдение

Като не е спазила своите уверения към жалбоподателя, че срокът на договора ще бъде удължен, и като не е спазила стандартната си практика в тази област, Службата за публикации е нарушила принципа на оправданите правни очаквания, установен в член 10 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

Проучването

9. На 7 октомври 2010 г. омбудсманът поиска от Службата за публикации да представи становище по твърдението на жалбоподателя до 31 януари 2011 г. Становището на Службата за публикации беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари, която жалбоподателят изпрати на 31 май 2011 г.

10. След внимателен анализ на становището на Службата за публикации и на забележките на жалбоподателя омбудсманът стигна до заключението, че е целесъобразно да се запознае с досието на Службата за публикации по този въпрос. Проверката беше извършена от службите на омбудсмана на 9 юли 2013 г. Копие от доклада от проверката беше изпратено на Службата за публикации, а на жалбоподателя беше изпратено копие с покана за представяне на коментари. Жалбоподателят представи становището си по доклада от проверката на 7 октомври 2013 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителни бележки

11. В своите забележки по доклада от проверката жалбоподателят твърди, че Службата за публикации необосновано е отпуснала много малък бюджет за договора. Според жалбоподателя бюджетът е бил недостатъчен по отношение на услугите, изисквани съгласно тръжните спецификации.

12. В тази връзка омбудсманът припомня, че предметът на нейното разследване в настоящия случай е ограничен до оценка дали Службата за публикации е нарушила оправданите правни очаквания на жалбоподателя. Въпросът, повдигнат в точка 11 от жалбоподателя, е ново твърдение, по което Службата за публикации не е била приканена да даде становище. Въпреки че омбудсманът не счита, че настоящата проверка следва да бъде удължена, като се поиска допълнително становище, тя припомня, че жалбоподателката остава свободна да ѝ изпрати нова жалба по този конкретен въпрос.

13. В писмо, приложено към нейните забележки по становището на Службата за публикации, жалбоподателят също така поиска от Омбудсмана да започне нова проверка относно общото поведение на Службата за публикации. В писмото си жалбоподателят се позовава на редица примери относно начина, по който Службата за публикации е сключила или управлявала договори с жалбоподателя и с други изпълнители. Според жалбоподателя тези примери, които в някои случаи или омбудсманът е проучил, както в настоящия случай, или са били представени пред Общия съд, свидетелстват за системно враждебното поведение на Службата за публикации към жалбоподателя, което умишлено има за цел прекратяване на договорите, изпълнявани от жалбоподателя, и изключването му от нови оферти.

14. Примерите, докладвани от жалбоподателя, включват: i) отказ за подновяване на валидни договори (какъвто е настоящият случай); ii) решението нито да се използва рамков договор, нито да се рефинансира неговият бюджет; iii) прехвърлянето на договори, сключени с жалбоподателя, на други изпълнители; iv) прекомерното използване на договори, сключени с други изпълнители; и v) предполагаемото наличие на конфликт на интереси. Жалбоподателят се позовава и на анонимно писмо, изпратено на 2 юни 2010 г., с което го информира, че Службата за публикации е взела решение да изключи жалбоподателя от всички договори и проекти, които се изпълняват, и да прехвърли тези договори на други изпълнители. Жалбоподателят повтори позицията си в коментарите си по доклада от инспекцията.

15. В писмото от 20 юни 2013 г., с което се съобщава решението за извършване на проверка на досието на Службата за публикации, омбудсманът информира жалбоподателя, че ще бъде взето решение дали да се включи твърдението, посочено в точка 14. Такъв би бил случаят, ако оценката на настоящия случай доведе до заключението, че е налице лошо администриране от страна на Службата за публикации и че това лошо администриране може да представлява част от общ модел на лошо администриране от страна на тази служба. Поради това омбудсманът ще разгледа въпроса след оценката си на твърдението, посочено в точка 8.

16. В своите забележки по доклада от проверката на Омбудсмана жалбоподателят постави под въпрос решението на Службата за публикации да определи няколко от проверените от Омбудсмана документи като поверителни.

17. Омбудсманът припомня, че съгласно членове 13.3 и 14.2 от Разпоредбите за прилагане на Европейския омбудсман нито жалбоподателят, нито обществеността могат да имат достъп до документи или информация, получени по време на проверка и определени от въпросната институция като поверителни. От това следва, че институциите могат да поискат документите, получени по време на проверка от службите на омбудсмана, да бъдат третирани като поверителни. Като се има предвид, че жалбоподателят не е представил никакви конкретни аргументи, сочещи, че Службата за публикации не би имала право да поиска поверителност в настоящия случай, становището на жалбоподателя е несъстоятелно.

А. Твърдение за неспазване на гаранциите, дадени на жалбоподателя, и стандартна практика

Аргументи, представени на омбудсмана

18. Жалбоподателят твърди, че Службата за публикации е нарушила принципа на оправданите правни очаквания. Според жалбоподателя Службата за публикации е предоставила конкретни уверения относно подновяването на договора по време на срещата на 26 април 2010 г. На тази среща тя също така поиска от жалбоподателя да направи „важни и необратими инвестиции предварително“. Вследствие на това жалбоподателят е бил уверен, че договорът ще бъде подновен и е направил необходимите инвестиции, които са значителни, за да разполага със съответните ресурси за извършване на работата. Жалбоподателят посочи, че уверенията, предоставени по време на срещата от 26 април 2010 г., са потвърдени в последващото електронно писмо, което е изпратил на Службата за публикации на 4 май 2010 г. Това електронно писмо може да се счита за протокол от заседанието и ясно да отразява намеренията на Службата за публикации да поднови договора. Жалбоподателят подчерта, че Службата за публикации никога не е реагирала на електронното писмо от 4 май 2010 г., нито е оспорила неговото съдържание.

19. Жалбоподателят също така твърди, че оправданите правни очаквания, че договорът ще бъде подновен, произтичат от стандартната договорна практика на институциите на ЕС, и по-специално на Службата за публикации, която винаги подновява рамковите договори за целия им възможен срок. В този конкретен случай очакванията на жалбоподателя бяха подсилени от факта, че договорът е бил активно използван за предоставяне на услуги по поддръжка на редица критични ИТ приложения, използвани в Службата за публикации.

20. В своето становище Службата за публикации отрича да е дала на жалбоподателя каквато и да било гаранция относно подновяването на договора по време на срещата на 26 април 2010 г. или по друг повод. Службата за публикации подчерта, че по време на посочената среща подновяването на договора изобщо не е било обсъждано и единственият коментар, направен във връзка с договора, е бил, че той е бил „при нормално изпълнение“. Службата за публикации също така заяви, че разполага с докладна записка от 22 юли 2010 г., в която се обобщава съдържанието на заседанието.

21. Службата за публикации също така подчерта, че електронното писмо на жалбоподателя от 4 май 2010 г. не може да се счита за протокол от срещата, тъй като в него липсва типичната форма на протокола и той отразява само собственото възприятие на жалбоподателя за случилото се и казаното. Освен това Службата за публикации не е одобрила съдържанието на електронното писмо и мълчанието ѝ не може да се счита за доказателство за такова одобрение. Службата за публикации припомни също така, че съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз („Съда“) „липсата на реакция от страна на Комисията за значителен период от време не може да представлява гаранция, която поражда у заявителя оправдани правни очаквания“[1].

22. Що се отнася до инвестициите, за които се твърди, че са направени от жалбоподателя, Службата за публикации отрече някога да е насърчавала жалбоподателя да ги направи и подчерта, че жалбоподателят е бил длъжен да разполага с необходимите ресурси до изтичането на срока на договора.

23. Службата за публикации заключи, че жалбоподателят не е доказал, че е получил точни, безусловни и непротиворечиви уверения. Дори да се предположи обаче, че са дадени конкретни уверения, Службата за публикации подчертава, че тези уверения не могат да породят оправдани правни очаквания. Това е така, защото те биха били в явно противоречие с текста на договора, в който изрично се признава правото на Службата за публикации да не го подновява и се изисква всяко изменение да бъде направено в писмена форма.

24. Службата за публикации също така отрече, че винаги подновява своите рамкови договори като стандартна практика. Фактът, че Службата за публикации систематично включва клауза за подновяване в своите договори, не означава, че подновяванията са автоматични. По-скоро те зависят от редица обстоятелства, включително например наличието на бюджет или необходимостта от предоставяните услуги. Във всеки случай Службата за публикации подчерта, че жалбоподателят не е успял да докаже съществуването на такава практика и че цифрите, с които разполага Службата, всъщност показват обратното.

25. Освен това фактът, че договорът е бил използван активно, е отразявал само нормалното договорно поведение по време на неговата валидност и в никакъв случай не може да се използва като основание за очакване за подновяването му.

26. Накрая, що се отнася до изчерпването на съответния бюджет, Службата за публикации подчерта, че не е свободна да увеличи по своя преценка бюджета, отпуснат за обществена поръчка, а може да направи това само когато са изпълнени условията, предвидени в приложимите правила.

27. В становището си жалбоподателят настоя, че по време на срещата на 26 април 2010 г. подновяването на договора е било обсъдено подробно. Тя заяви, че Службата за публикации е предоставила точни, безусловни и непротиворечиви гаранции, че договорът ще бъде подновен за още една година. Според жалбоподателя, ако въпросът изобщо не е бил обсъждан, както предлага Службата за публикации, е трудно да се разбере защо Службата за публикации не е реагирала на електронното писмо от 4 май 2010 г. Жалбоподателят посочи, че бележката към досието от 22 юли 2010 г., посочена от Службата за публикации, е написана само месеци след срещата и след искането на жалбоподателя за разяснения. Жалбоподателят подозира, че бележката е изготвена известно време по-късно в опит да се обоснове позицията на Службата за публикации и следователно е ненадеждна.

28. Освен това жалбоподателят добави, че гаранциите, предоставени по време на срещата, са последните от редица подобни получени гаранции. Поради важността на въпроса за подновяването, жалбоподателят продължава да го повдига от 2008 г. насам и Службата за публикации постоянно уверява жалбоподателя, че няма да има проблем с подновяването на договора.

29. Жалбоподателят също така подчерта, че съдебната практика, цитирана от Службата за публикации относно правното значение на липсата на реакция от страна на институция, се отнася до различни обстоятелства (например искане за разрешение) и следователно не е от значение в настоящия случай. Тъй като електронното писмо на жалбоподателя от 4 май 2010 г. само записва казаното по време на срещата, мълчанието на Службата за публикации трябва да се счита за мълчаливо приемане на доклада.

30. Жалбоподателят настоя, че подновяването на рамковите договори е стандартна практика на институциите и подчерта, че Службата за публикации не е представила доказателства за противното. Според жалбоподателя е разумно да се очаква от възлагащите органи да подновят рамковите договори при липса на извънредни обстоятелства. Жалбоподателят се съгласява, че изчерпването на бюджета или липсата на изискване за услугите, които се предоставят по договора, са обстоятелства, които биха могли да обосноват решението за неподновяване на договора. Тя обаче подчертава също, че в настоящия случай не е налице нито едно от тези две обстоятелства.

31. По-специално жалбоподателят посочи, че договорът се използва главно за предоставяне на услуги по поддръжка на две уеб-базирани системи (EU Bookshop и електронни известия), които са от решаващо значение за дейностите на Службата за публикации. Освен това Службата за публикации е признала в контекста на други проверки на Омбудсмана, че наличният бюджет за управлението на двете системи е значителен.

Резултатите от проверката на досието на Службата за публикации

32. В хода на проверката представителите на Омбудсмана се запознаха с документите, включени в досието на Службата за публикации, и по-специално с бележката към досието от 22 юли 2010 г. Бележката към досието се отнася до срещата с жалбоподателя от 26 април 2010 г. и до всички вътрешни документи относно решението за неподновяване на договора.

33. Представителите на Службата за публикации поясниха, че поканите за представяне на оферти се изготвят достатъчно рано преди датата на изтичане на срока на договора, за да се осигури координация и приемственост между двата договора и да се даде възможност за безпроблемно предаване. Те подчертаха, че рамкови договори като въпросния обикновено се сключват за срок от една/две години, с възможност за подновяване два или три пъти за по една година, като максималният възможен срок е четири години. Определен бюджет („пакет“) се разпределя за въпросната поръчка в съответствие с решението за възлагане. Подновяването на договор в рамките на четири години се разглежда само ако в пакета са останали достатъчно пари, за да се позволи това. Що се отнася до случая на жалбоподателя, разходите са били по-високи от предвиденото по-рано. Вече е взето решение за допълнително разпределение на средства с цел подновяване на договора веднъж в края на втората година. Представителите на Службата за публикации подчертаха, че средствата, останали в увеличения пакет, са недостатъчни за подновяване на договора за още една година и че при тези обстоятелства не може да се предвиди второ допълнително разпределение. Представителите на Службата за публикации поясниха, че допълнителното отпускане на средства е извънредна мярка. При тези обстоятелства е взето решение за неподновяване на договора и за обявяване на нова покана за участие в търг.

34. Представителите на Службата за публикации също така предоставиха разяснения относно бележката към досието от 22 юли 2010 г., причините, поради които тя е изготвена едва три месеца след срещата с жалбоподателя на 26 април 2010 г., и въпросите, обсъдени по време на тази среща. По-специално представителите на Службата за публикации обясниха, че протоколи от заседания като въпросното рядко се изготвят. В настоящия случай срещата се отнася до няколко въпроса, включително обратна информация относно изпълнението на съществуващите договори с жалбоподателя. Въпросът за евентуално подновяване на договора обаче дори не беше засегнат. По време на срещата не бяха обсъждани договорни въпроси. Представителите на Службата за публикации добавиха, че бележката към досието е изготвена в отговор на факса на жалбоподателя от 3 юни 2010 г., в който той изразява несъгласието си с решението на Службата за публикации да не подновява договора. Целта на бележката към досието беше да се изясни какво всъщност е било обсъдено на заседанието.

35. Що се отнася до причината, поради която Службата за публикации не отговори на електронното писмо на жалбоподателя от 4 май 2010 г., нейните представители поясниха, че Службата за публикации не счита за целесъобразно да оповести предложеното решение за неподновяване на договора, тъй като това решение все още трябва да бъде окончателно одобрено. Тя също така поясни, че решението скоро ще бъде официално съобщено.

36. В своите забележки по доклада от проверката на омбудсмана жалбоподателят подчерта, че според собствения му опит всички рамкови договори се сключват за най-малко четири години, ако не и повече. Тя посочва, че процедурата за възлагане на рамков договор е особено обременяваща както за участниците, така и за възлагащия орган, поради което е абсолютно необходим срок от четири години, за да се даде възможност на всички заинтересовани страни да получат възвръщаемост на инвестициите си.

Оценка на омбудсмана

37. Омбудсманът припомня, че принципите на добра администрация са задължителни и за институциите, когато те действат в рамките на договорни споразумения, сключени с физически лица. От това следва, че дори когато институциите упражняват правата си, произтичащи от договорните клаузи, те са длъжни да правят това в съответствие с принципите на добра администрация.

38. Омбудсманът припомня също така обаче, че обхватът на прегледа, който тя може да извършва в случаи, свързани с договори, по необходимост е ограничен. Омбудсманът счита, че не следва да се опитва да определи дали е налице нарушение на договора от някоя от страните, ако въпросът е спорен. Този въпрос би могъл да се разгледа ефективно само от компетентен съд, който би имал възможност да изслуша доводите на страните относно приложимото право и да прецени противоречиви доказателства по всички спорни фактически въпроси.

39. Поради това омбудсманът счита, че в случаите, свързани с договорни спорове, тя има основание да ограничи проверката си до проверка дали съответната институция или орган на Съюза ѝ е предоставила последователно и разумно описание на правното основание за своите действия и защо счита, че становището ѝ относно договорното положение е обосновано. Ако случаят е такъв, заключението на омбудсмана би било, че нейното разследване не е разкрило случай на лошо управление. Този извод не би засегнал правото на страните договорният им спор да бъде разгледан и решен от компетентен съд.

40. Омбудсманът отбелязва, че принципите на добра администрация включват принципа на оправданите правни очаквания, залегнал в член 10 от Кодекса за добро поведение на администрацията („Кодекса“). Съгласно този принцип длъжностните лица зачитат оправданите и разумни очаквания на гражданите с оглед на начина, по който институцията е действала в миналото. Те също така са последователни в административното си поведение, както и в административните действия на институцията.

41. Омбудсманът припомня, че съгласно установената съдебна практика на Съда [2] трябва да бъдат изпълнени три условия, за да се претендира право на защита на оправданите правни очаквания. Първо, органите на Съюза трябва да са предоставили на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. От друга страна, тези уверения трябва да могат да породят оправдани правни очаквания у адресата си. Трето, дадените уверения трябва да са в съответствие с приложимите правила.

42. В настоящия случай жалбоподателят твърди, че има оправдани правни очаквания за подновяване на договора в резултат на: i) уверенията, дадени на жалбоподателя от представител на Службата за публикации по време на срещата на 26 април 2010 г. и в редица други случаи от 2008 г. насам; и ii) обичайната договорна практика на институциите на ЕС, и по-специално на Службата за публикации, по отношение на подновяването на рамкови договори.

43. По отношение на i) гаранциите, за които се твърди, че са предоставени от Службата за публикации, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е заявил, че е получил няколко от тях на няколко пъти от 2008 г. насам. Жалбоподателят обаче предостави само подробности за срещата, проведена на 26 април 2010 г., и не представи никакви конкретни доказателства или информация за това, което той нарича допълнителни примери за получени уверения. Вследствие на това омбудсманът ще ограничи оценката си до поведението на Службата за публикации във връзка със заседанието от 26 април 2010 г.

44. Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят и Службата за публикации са изразили противоположни мнения относно това, което е било обсъдено на срещата.

45. В становището си, и по-специално по време на проверката, Службата за публикации заявява, че е обсъдила с представителите на жалбоподателя няколко въпроса, свързани с изпълнението на съществуващите договори, но не се споменава евентуалното подновяване на договора. Омбудсманът посочва, че позицията на Службата за публикации се потвърждава от съдържанието на докладната записка от 22 юли 2010 г., която службите на Омбудсмана са проверили.

46. Жалбоподателят обаче постави под въпрос надеждността на бележката към досието от 22 юли 2010 г., изготвена от Службата за публикации няколко месеца след провеждането на срещата. Жалбоподателят също така подчерта, че Службата за публикации не е реагирала на своето електронно писмо от 4 май 2010 г., което следва да се счита за имплицитно потвърждение, че по време на срещата са били дадени уверения.

47. Омбудсманът счита, че фактът, че бележката по досието е изготвена повече от два месеца след провеждането на срещата, действително може да породи някои съмнения относно нейната надеждност. При проверката на досието на Службата за публикации обаче стана ясно, че предложение за неподновяване на договора вече е било представено много преди датата на срещата с жалбоподателя и че е било финализирано няколко дни по-късно. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че е малко вероятно представителят на Службата за публикации, който е участвал в заседанието и който трябва да е бил добре запознат с текущата вътрешна процедура, да е предоставил гаранции, че договорът ще бъде подновен.

48. Омбудсманът отбелязва също така, че по време на проверката Службата за публикации е предоставила обяснение за причините, поради които не е реагирала на електронното писмо на жалбоподателя от 4 май 2010 г. По-специално, представителите на Службата за публикации поясниха, че към тази дата окончателното решение все още не е взето, но предстои да бъде взето, и поради това тя не счете за целесъобразно да оповести намерението на Службата. Омбудсманът счита пояснението на Службата за публикации за правдоподобно и в съответствие с документните доказателства. Поради това тя счита, че при тези обстоятелства липсата на реакция на електронното писмо на жалбоподателя от 4 май 2010 г. не може да се счита за мълчаливо съгласие със съдържанието му от страна на Службата за публикации, както предлага жалбоподателят.

49. Въпреки това омбудсманът счита, че нищо не би попречило на Службата за публикации да отговори на електронното писмо на жалбоподателя от 4 май 2010 г. В този отговор тя е можела да информира жалбоподателя за срока за вземане на решение дали да поднови договора или не. Това би могло да се направи, без да се разкрива текущият по това време вътрешен процес на вземане на решения. Поради това омбудсманът ще направи допълнителна забележка в това отношение, за да предостави насоки, ако подобни случаи възникнат в бъдеще.

50. С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че становището на жалбоподателя, че Службата за публикации е предоставила предполагаемите уверения по време на срещата на 26 април 2010 г., не е убедително.

51. Що се отнася до ii) позоваването от страна на жалбоподателя на това, което той счита за стандартна договорна практика на институциите на ЕС за подновяване на рамкови договори, омбудсманът отбелязва, че Службата за публикации е предоставила разумно обяснение, че такава практика не съществува. В това отношение следва да се отбележи, че Службата за публикации твърди, че включването на клаузи за подновяване в договорите изключва възможността подновяването да се тълкува като автоматично. Службата за публикации също така заяви, че данните, с които разполага, не сочат обща практика за подновяване на рамковите договори.

52. Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е представил никакъв конкретен аргумент, който би поставил под въпрос позицията на Службата за публикации. На първо място, жалбоподателят само заявява, че предполагаемата практика съществува, позовава се на собствения си опит и посочва икономическите причини, които според него биха наложили автоматичното подновяване на рамковите договори. Освен това в своите забележки жалбоподателят също така призна, че има случаи, в които рамковите договори не се подновяват, и по-специално се съгласи, че решение да не се подновява рамково споразумение може да бъде обосновано в случаите, когато вече няма нужда от предлаганите услуги или когато съответният бюджет е изчерпан. Омбудсманът отбелязва, че в настоящия случай Службата за публикации е решила да не подновява договора поради изчерпване на отпуснатия бюджет. Поради това Омбудсманът заключава, че представените от жалбоподателя аргументи изглежда потвърждават, а не противоречат на заключението на Службата за публикации, че не съществува стандартна практика по отношение на подновяването на рамкови договори. Изглежда полезно да се добави, че тази констатация не е засегната от мнението на жалбоподателя, че: i) договорът е бил използван активно за предоставяне на услуги, които са били изключително необходими; и ii) е необходимо да се направят определени инвестиции. Като се има предвид, че i) и ii) се отнасят до срока на действие на договора, те не биха могли да породят оправдани правни очаквания, че договорът ще бъде подновен.

53. С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че в настоящия случай не може да се установи нарушение на принципа на оправданите правни очаквания. От това следва, че твърдението на жалбоподателя не може да бъде подкрепено.

Б. Твърдение за наличие на общ модел на лошо управление

54. Що се отнася до допълнителното твърдение на жалбоподателя, представено в неговото становище (вж. точка 15), а именно системно враждебното поведение на Службата за публикации спрямо жалбоподателя, омбудсманът счита, че тъй като не е установила случай на лошо администриране в настоящия случай, тя не е в състояние да го счита за пример за предполагаемо системно, враждебно поведение срещу жалбоподателя. Поради това тя счита, че при липсата на конкретни доказателства няма достатъчно основания за разследване на това твърдение.

В. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Не е имало лошо управление в дейността на Службата за публикации.

Жалбоподателят и Службата за публикации ще бъдат уведомени за това решение.

Допълнителна забележка

При спазване на условията на договора, в бъдещи случаи, в които изпълнителите питат дали договорът им ще бъде подновен, Службата за публикации би могла поне да посочи приблизителния срок, в който възнамерява да вземе решение.

 

Емили О'Райли

Съставено в Страсбург на 19 декември 2013 година.

---

[1] Съединени дела T-407/06 и T-408/06 Zhejiang Aokang Shoes/Съвет [2010] ECR-747, параграф 101.

[2] Дело T-203/97 Forvass срещу Комисията [1999] ECR FP I-A-129 и II-705, параграф 70; Дело T-199/01 G срещу Комисията [2002] ECR FP I-A-217 и II-1085, параграф 38; Дело T-347/03 Branco срещу Комисията [2005] ECR II-2555, параграф 102.