- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение на Европейския омбудсман за приключване на проверка по собствена инициатива OI/2/2008/(WP)VIK относно Европейската комисия
Решение
Случай OI/2/2008/(WP)VIK - Открит на Петък | 12 септември 2008 - Решение от Вторник | 10 август 2010
ОСНОВНАТА
Жалба 2166/2008/WP:
1. Настоящото разследване по собствена инициатива се основава на жалба, подадена от професор B., учен с турско гражданство (жалба 2166/2008/WP). На 28 май 2008 г. Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) публикува на своя уебсайт покани за изразяване на интерес за длъжности за срочно наети служители в новосъздадената Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) и в Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA). Професор Б. решава да участва в процедурата за подбор на срочно наети служители, които да бъдат наети от ERCEA. Крайният срок за подаване на кандидатури беше 18 юни 2008 г.
2. Първоначално процедурата за подбор е била ограничена до граждани на държавите — членки на ЕС. Впоследствие обаче тя беше разширена, така че да обхване гражданите на „държавите партньори по 7РП“, т.е. държавите партньори по Седмата рамкова програма на ЕС за научноизследователска и развойна дейност [1]. Турция попада в тази група държави.
3. При подготовката на кандидатурата си професор Б. отбеляза, че от кандидатите се изисква не само да владеят английски език, но и втори официален език на Европейския съюз (ЕС). Професор B. счита, че това изискване е непряко дискриминационно, тъй като изглежда поставя в по-благоприятно положение гражданите на държавите — членки на ЕС. Той добави съответна бележка към молбата си.
4. Известно време след подаването на кандидатурата си професор Б. е уведомен, че не отговаря на условията за участие в конкурса. Междувременно изискването за гражданство беше променено и само граждани на държави — членки на ЕС, имаха право да кандидатстват. Професор Б. се обърна към Европейския омбудсман с аргумента, че това решение е както погрешно, така и дискриминационно.
Проучване по собствена инициатива OI/2/2008/(WP)VIK:
5. При разглеждането на горепосочената жалба омбудсманът установи, че професор Б. не е нито гражданин на ЕС, нито пребивава в държава — членка на ЕС. Следователно съгласно член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз професор B. няма право да подава жалби до омбудсмана. Омбудсманът следователно не е могъл да започне разследване по жалбата си като такава. Той обаче счита, че жалбата повдига сериозен въпрос, който изглежда се отнася и до процедурата за подбор на срочно наети служители за REA. Поради това омбудсманът реши да започне настоящата проверка по собствена инициатива по въпросите, повдигнати в жалбата.
ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО ПО СОБСТВЕНА ИНИЦИАТИВА
6. Омбудсманът установи следните проблеми:
- Решението за оттегляне на възможността граждани от държавите партньори по 7РП да кандидатстват за длъжности за срочно наети служители в ERCEA и REA е потенциално погрешно и дискриминационно.
- Изглежда, че на кандидатите, които са били засегнати от това решение, не са били предоставени никакви обяснения за решението и не им е било предложено извинение.
- Изискването кандидатите да могат да говорят втори официален език на ЕС е потенциално дискриминационно, тъй като поставя в по-благоприятно положение гражданите на държавите — членки на ЕС.
Задачата
7. На 12 септември 2008 г. омбудсманът започна проверка по собствена инициатива. Той поиска от EPSO да представи становище по горепосочените въпроси.
8. С писмо от 24 септември 2008 г. EPSO уведоми омбудсмана, че въпросните процедури за подбор са от компетентността на Европейската комисия и че EPSO е предоставила само логистична подкрепа. EPSO заяви, че поради това е препратила писмото на омбудсмана до Комисията.
9. На 29 септември 2008 г. Комисията информира омбудсмана, че действително е компетентна да разгледа този въпрос.
10. Комисията представи становището си на 20 януари 2009 г. Становището беше препратено на професор Б за неговите забележки. От него не бяха получени никакви забележки.
11. На 20 октомври 2009 г. омбудсманът започна допълнителни проверки. Той поиска от Комисията да изясни някои аспекти на случая. На 11 март 2010 г. Комисията изпраща отговора си. Този отговор беше препратен на професор B., който не представи никакви коментари.
АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН
А. По първия въпрос
Аргументи, представени на омбудсмана
12. Професор Б. заяви, че решението на Комисията да изключи кандидати от страните партньори по 7РП, и по-специално от Турция, е погрешно и дискриминационно. Той заяви, че този подход възпрепятства напредъка на науката в Европа. Професор Б. посочи, че Турция допринася с 1,5 милиона евро всяка година за 7РП и че поради това е неразбираемо защо турски учени могат да бъдат изключени от процеса на подбор. Според него турските учени са имали „присъщо право“да кандидатстват за длъжности, свързани с оценката на проекти, представени в рамките на 7РП.
13. В становището си Комисията обясни, че ERCEA и REA са създадени с нейното решение от 14 декември 2007 г.[2]. През първата половина на 2008 г. бяха въведени необходимите процедури за започване на набирането на персонал за тези агенции в съответствие с щатните разписания, одобрени от бюджетния орган. Когато на уебсайта на EPSO бяха публикувани покани за изразяване на интерес за длъжности за срочно наети служители в ERCEA и REA, процедурите за подбор бяха ограничени само до граждани на държавите — членки на ЕС.
14. На 5 юни 2008 г., по предложение на Мисията на Норвегия, тези покани за изразяване на интерес бяха разширени, така че да обхванат кандидати от страни партньори по 7РП (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Израел, Швейцария, Албания, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Турция). Крайният срок за подаване на заявления беше удължен до 25 юни 2008 г.
15. Въпреки това, след допълнителни вътрешни обсъждания относно оперативните последици, породени от удължаването на срока на поканата за изразяване на интерес, на която професор B. е отговорил, посочената покана е отменена на 24 юни 2008 г. На кандидатите беше изпратено електронно писмо, с което те бяха информирани за отмяната. Поканата относно REA също беше отменена.
16. На 15 юли 2008 г. поканите за представяне на предложения бяха публикувани отново само за граждани на държавите-членки на ЕС, като крайният срок за подаване на заявления беше определен за 14 август 2008 г. Още на 15 юли 2008 г. предишните заявители и лицата, които са писали до общите пощенски кутии, са били уведомени по електронната поща за новата публикация.
17. Комисията заяви, че поканите за представяне на предложения, свързани с длъжности за срочно наети служители, независимо дали в Комисията или в нейните изпълнителни агенции, са предмет на Условията за работа на другите служители на Европейските общности (УРДС). Съгласно член 12, параграф 2 от Условията за работа на другите служители такива покани са отворени само за граждани на държави — членки на ЕС. Комисията отбеляза, че чрез дерогация обаче поканите за представяне на предложения могат да бъдат отворени за граждани на други държави по преценка на органа по назначаването.
18. Комисията посочи, че като цяло са налице основателни причини за отправяне на покани за представяне на предложения към държави, които допринасят за бюджета на управляваните програми. Тази обосновка обаче не следва да прикрива факта, че държавите партньори по 7РП не са равнопоставени с държавите — членки на ЕС. Ползите за тези държави са съсредоточени по-скоро върху резултатите, постигнати от 7РП, отколкото върху тяхното управление. В подкрепа на това изявление Комисията отбеляза например, че участието на държавите партньори по 7РП в програмните комитети по 7РП е било без право на глас.
19. Освен това Комисията добави, че независимо от аргументите в полза на разширяването на обхвата на въпросните покани, делегирането на някои от нейните правомощия на изпълнителните агенции с цел изпълнение на 7РП предполага набор от оперативни последици. Те са резултат от правните и административните условия, които затрудняват участието на граждани на държави извън ЕС. По-специално беше счетено за вероятно кандидатите от държави извън ЕС да трябва да преминат специални проверки за сигурност, които, за да се съобразят правилно със законодателството на ЕС в областта на защитата на данните, непременно биха довели до забавяне на процедурата за подбор. Въпреки че компетентните служби се опитаха да направят всичко възможно, се оказа невъзможно всички съответни въпроси да бъдат решени своевременно и да се запази възможността за успешно приключване на процедурите за набиране на персонал в разумен срок. В този контекст Комисията подчерта първостепенната необходимост агенциите да започнат да функционират. Тя добави, че поради тази причина е решила да отмени поканите и да публикува нови, които са ограничени до граждани на държавите — членки на ЕС.
20. След като анализира внимателно горепосочените аргументи, омбудсманът счете, че са необходими допълнителни проверки. Поради това той отправи следния въпрос към Комисията:
„Комисията заяви, че изключването на кандидати от държави извън ЕС е необходимо, за да се гарантира, че съответните агенции могат да започнат да функционират възможно най-скоро. Омбудсманът отбелязва обаче, че крайният срок за подаване на заявления по първоначалните покани беше 25 юни 2008 г., докато заявленията по новите покани трябваше да бъдат подадени до 14 август 2008 г., т.е. почти два месеца по-късно. Като се има предвид, че по този начин възприетият от Комисията подход сам по себе си е забавил процедурите за набиране на персонал, би ли могла Комисията да уточни защо въпреки това е счела, че изключването на кандидати от държави извън ЕС е необходимо, за да се осигури своевременно набиране на персонал по отношение на съответните длъжности? Може ли Комисията да посочи също така колко кандидати от държави извън ЕС са кандидатствали в отговор на първоначалните покани за представяне на предложения?“
21. В отговора си Комисията посочва, че новата публикация действително е забавила процедурите за набиране на персонал с почти два месеца. В този контекст тя отново подчерта, че нейната дирекция по сигурността счита, че ще бъде от съществено значение да се направи преглед на всички кандидати от трети държави, които са включени в списъка с резерви, преди да могат да бъдат предложени работни места. Обстоятелството, че тези кандидати са били подложени на допълнителна проверка за сигурност, е трябвало да бъде посочено в поканите за представяне на предложения, които обаче вече са били публикувани по това време. Освен това Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) също трябваше да бъде консултиран относно последващото обработване на лични данни. Според Комисията такава консултация би отнела няколко месеца и би застрашила графика на назначенията. Комисията отбеляза, че забавянето, причинено от отмяната и повторното публикуване на поканите „се счита за по-кратко“.
22. Комисията добавя, че към съответния момент са проведени подробни вътрешни обсъждания между различни служби на Комисията. Беше изразена особена загриженост, а именно, че отварянето на поканите за представяне на предложения за граждани на държави извън ЕС рискува да създаде прецедент в област на политиката на ЕС, в която продължават обсъжданията относно асоциирането на други държави към програмите на ЕС.
23. С оглед на гореизложеното и за да отговори на необходимостта от бързо набиране на персонал, Комисията реши да отмени и публикува отново въпросните покани за представяне на предложения.
24. В отговор на въпроса на омбудсмана относно броя на засегнатите лица Комисията уточни, че към момента на отмяна на първоначалните покани са подадени 5328 заявления, 46 от които са от граждани на държави извън ЕС. Тези 46 кандидатури бяха подадени от общо 27 кандидати. Мярката за приключване на поканите за представяне на предложения за граждани на държави извън ЕС обаче е засегнала само 21 кандидати, тъй като останалите кандидатури във всеки случай са били недопустими.
Оценка на омбудсмана
25. Професор Б. заяви, че решението на Комисията да оттегли възможността гражданите на държавите партньори по 7РП да кандидатстват за съответните длъжности за срочно наети служители е както i) погрешно, така и ii) дискриминационно. Поради това омбудсманът ще анализира тези два аспекта по-долу.
По отношение на подточка i) по-горе:
26. В член 12, параграф 2, буква а) от Условията за работа на другите служители се предвижда, че „срочно нает служител може да бъде нает на работа само при условие че е гражданин на една от държавите — членки на Общностите, освен ако не е разрешено изключение“.
27. В настоящия случай Комисията първоначално е ограничила поканите за изразяване на интерес за длъжности за срочно наети служители в ERCEA и REA до граждани на държавите — членки на ЕС. Според омбудсмана член 12, параграф 2, буква а) от УРДС дава право на Комисията да действа по този начин.
28. Професор Б. заяви, че Турция внася значителна сума в бюджета на 7РП. Според него турските граждани следователно са имали присъщо право да кандидатстват за длъжности, свързани с оценката на проекти по тази програма. Както обаче правилно отбелязва Комисията, член 12, параграф 2, буква а) от УРДС предвижда, че по принцип такива покани са достъпни само за граждани на държавите — членки на Съюза. Поради това Комисията не беше задължена да включи в тези покани граждани на държавите партньори по 7РП.
29. Член 12, параграф 2, буква а) от УРДС обаче допуска изключения от гореспоменатото общо правило за допустимост. Приносът, предоставен от държавите партньори по 7РП, очевидно е фактор, който може да бъде взет предвид в този контекст. Комисията призна, че са налице основателни причини за отправяне на покани за представяне на предложения към държави, които допринасят за бюджета на управляваните програми. Поради това решението на Комисията да открие поканите за представяне на предложения, които първоначално са били ограничени до граждани на ЕС, за граждани на държавите партньори по 7РП, включително Турция, беше разбираемо.
30. Следва да се отбележи обаче, че Омбудсманът не е длъжен да разглежда първоначалното решение за ограничаване на въпросните покани до граждани на ЕС или последващото им разширяване до граждани на държавите партньори по 7РП. Това, което той трябва да проучи, е дали решението на Комисията да оттегли възможността за кандидатстване на граждани от държавите партньори по 7РП, а именно решението ѝ да отмени предишното си решение за отваряне на съответните покани за представяне на предложения за граждани от държавите партньори по 7РП, е било обосновано и в съответствие с принципите на добрата администрация.
31. В подкрепа на подхода си Комисията се позовава на административни и времеви ограничения, свързани с процеса на набиране на персонал. Комисията заяви, че трябва да гарантира, че ERCEA и REA ще започнат да функционират възможно най-скоро. Гражданите на държави извън ЕС ще трябва да бъдат проверявани за сигурност, което ще изисква консултации с ЕНОЗД относно обработването на лични данни. Вследствие на това Комисията се опасяваше, че продължаването на изменените покани за представяне на предложения — и по този начин даването на възможност за участие на кандидати от държавите партньори по 7РП — би забавило и застрашило навременното приключване на процедурите за подбор. Комисията твърди, че именно поради тази причина е решила да отмени поканите и да публикува нови, които са ограничени до граждани на ЕС.
32. Омбудсманът не намира този аргумент за убедителен.
33. Както вече беше отбелязано по-горе, решението на Комисията да отмени изменените покани и да публикува нови сами по себе си доведе до забавяне от почти два месеца. Комисията по същество твърди, че забавянето, причинено от приемането на кандидати от страните партньори по 7РП, е щяло да бъде още по-дълго. Омбудсманът очевидно не е в състояние да провери това твърдение. В този контекст обаче следва да бъдат направени три коментара. Първо, в отговора си на конкретен въпрос относно въпроса, поставен ѝ от омбудсмана, Комисията заяви, че забавянето, причинено от отмяната и повторното публикуване на поканите „се счита за по-кратко“. Това изглежда предполага, че Комисията не е извършила никакви конкретни проверки по отношение на това колко дълго ще бъде забавянето. Второ, от предоставената от Комисията информация е видно, че броят на кандидатите, които са граждани на държави партньори по 7РП, е минимален в сравнение с кандидатите, които са граждани на Съюза. Справедливо е също така да се предположи, че не всички 21 кандидати от държавите партньори по 7РП, чиито кандидатури бяха допустими, в крайна сметка щяха да бъдат одобрени. Следователно не може да се изключи, че проверката за сигурност и консултациите с ЕНОЗД относно обработването на лични данни са могли да приключат сравнително бързо. Трето, професор B. подчертава, без това да се оспорва от Комисията, че вече е работил като научен експерт за Комисията. Поради това омбудсманът се пита защо жалбоподателят е трябвало да бъде подложен на проверка за сигурност.
34. Комисията също така заяви, че допускането на кандидати от държавите от 7РП би могло да създаде прецедент в област на политиката на ЕС, в която продължават дискусиите относно асоциирането на други държави към програмите на ЕС. Омбудсманът има известни съмнения дали това е валиден аргумент, като се има предвид, че самата Комисия приема, че като цяло са налице основателни причини за отправяне на покани за представяне на предложения към държави, които допринасят за бюджета на управляваните програми.
35. Омбудсманът обаче счита, че не е необходимо да проверява дали причините, изтъкнати от Комисията, действително биха могли да оправдаят изключването на кандидати от държавите партньори по 7РП. Всъщност Омбудсманът счита, че всички тези причини е трябвало да бъдат разгледани, преди Комисията да реши на 5 юни 2008 г. да отправи съответните покани за национални участници от страните партньори по 7РП. Очевидно не е добра административна практика първо да се взема решение и едва след това да се разглеждат потенциалните отрицателни последици, до които то би могло да доведе. Ако, след като е разгледала надлежно всички релевантни съображения, Комисията е стигнала до заключението, че разширяването на обхвата на съответните покани за представяне на предложения до граждани от държавите партньори по 7РП би имало отрицателните последици, на които се позовава в становището си, тя по всяка вероятност не би открила поканите за представяне на предложения за тези лица. По този начин тя би могла лесно да избегне проблемите, произтичащи от решението ѝ от 5 юни 2008 г. Според Омбудсмана гражданите не трябва да стават жертва на прекалено прибързани решения, приети от администрациите.
36. С оглед на гореизложеното решението на Комисията да оттегли възможността за кандидатстване на граждани от държавите партньори по 7РП, което беше създадено с нейното решение от 5 юни 2008 г., може да бъде обосновано само ако са налице наложителни причини, изискващи предприемането на тази стъпка. Ако Комисията беше доказала без съмнение, че би било невъзможно да се позволи на кандидатите от държавите партньори по 7РП да участват в поканите за представяне на предложения и бързо да приведат агенциите в действие, омбудсманът би могъл да заключи, че въпросното решение е обосновано. Въпреки това, както е обяснено по-горе, Комисията не е предоставила ясни и убедителни доказателства или аргументи, които да покажат, че това действително е така.
37. При тези обстоятелства и при липсата на убедителна обосновка Омбудсманът заключава, че решението на Комисията да оттегли възможността за кандидатстване на граждани от държавите партньори по 7РП, т.е. решението ѝ да отмени предишното си решение за отправяне на съответните покани за представяне на предложения към граждани от държавите партньори по 7РП, представлява случай на лошо управление. По-долу ще бъде направена критична забележка.
По отношение на подточка ii) по-горе:
38. Що се отнася до твърдения дискриминационен характер на решението на Комисията да оттегли възможността граждани от държавите партньори по 7РП да кандидатстват за длъжности за срочно наети служители в ERCEA и REA, омбудсманът припомня, че в съответствие с установената съдебна практика дискриминация е налице, когато еднакви или сходни положения се третират неравноправно и когато това неравно третиране не е обективно обосновано.
39. Член 12, параграф 2 от УРДС обаче ясно позволява гражданите на държави извън ЕС да бъдат третирани различно от гражданите на ЕС по отношение на достъпа до длъжности като срочно наети служители. При тези обстоятелства в настоящия случай не може да се установи дискриминация.
Б. По втория въпрос
Аргументи, представени на омбудсмана
40. Професор Б. твърди, че на заявителите, засегнати от решението на Комисията, не са били предоставени никакви обяснения и не им е било предложено извинение.
41. Комисията посочва, че на 24 юни 2008 г., когато първоначалните покани за ERCEA и REA са били отменени, на уебсайта на EPSO е публикувано обявление. В това известие Комисията се извини за причиненото неудобство. На кандидатите, които са кандидатствали за длъжност в REA, също е било изпратено електронно писмо, в което се повтаря извинението, докато ERCEA е предпочела да изчака, преди да изпрати електронни писма, за да вземе решение относно практическите аспекти на повторното отваряне на поканата.
42. Освен това Комисията отбеляза, че при публикуването на новата публикация на 15 юли 2008 г. всички кандидати (включително тези от страните партньори по 7РП), които са кандидатствали в рамките на изменените покани за представяне на предложения, са получили електронно писмо. В електронните писма, изпратени до кандидатите, които са регистрирани като граждани на държави извън ЕС, беше посочено, че те следва да проверят условията на поканата. И накрая, Комисията обясни, че към всеки публикуван профил е добавено допълнително пояснение.
43. В становището си Комисията се извини за неудобствата, причинени на кандидатите, засегнати от решението за оттегляне на възможността граждани на държавите партньори по 7РП да кандидатстват за длъжности за срочно наети служители в ERCEA и REA. Освен това тя изрази съжаление, че на кандидатите, засегнати от това решение, не е било предложено по-ранно извинение.
44. В рамките на по-нататъшните си проверки омбудсманът също така поиска от Комисията да отговори на следния въпрос:
Омбудсманът счита, че Комисията не е трябвало да посочва никакви причини за първоначалното си решение да ограничи съответните покани до граждани на ЕС. Настоящото дело обаче се отнася до положение, при което впоследствие са приети граждани на трети държави, когато е кандидатствал поне един такъв гражданин на трета държава и след това Комисията е решила отново да промени позицията си и да ограничи съответните длъжности до гражданите на Съюза. В този контекст, може ли Комисията да обясни защо не е информирала кандидатите за мотивите за своето решение и защо, освен да се извини най-общо за причиненото неудобство, на кандидатите от държави извън ЕС, които са кандидатствали, но вече не отговарят на условията в резултат на взетото от Комисията решение, не е било предложено конкретно извинение?
45. В отговора си Комисията посочва, че с готовност би предоставила допълнителна информация относно мотивите за своето решение на всеки, който го поиска. В този случай обаче никой не е поискал такава информация от Комисията или EPSO, преди да бъде сезиран Омбудсманът.
46. Що се отнася до въпроса на омбудсмана защо Комисията не е предоставила конкретно извинение на кандидатите от държави извън ЕС, институцията изрази съжаление, че на кандидатите, чиито кандидатури вероятно са били обявени за недопустими с решението за повторно публикуване на поканата, не е било предложено такова конкретно извинение. Комисията отбеляза, че по това време е било необходимо бързо разрешаване на въпроса. За съжаление, в опит за бързо повторно публикуване на поканата, въпросът за изпращане на конкретно извинение с причините за отмяната на поканата не беше разгледан.
47. Комисията се извини на професор B. за това, че не е обяснила причините за своето решение към онзи момент. Тя посочи, че ще се стреми да избягва подобни ситуации в бъдеще.
Оценка на омбудсмана
48. В хода на разследването Комисията предоставя копия от информацията, изпратена на заявителите, когато отменя първоначалните покани и когато впоследствие подновява новите покани. При публикуването на новите покани за представяне на предложения за ERCEA и REA Комисията ясно информира кандидатите, че „за да отговаря на условията за участие в настоящата покана, [кандидатът] трябва да е гражданин на държава — членка на Европейския съюз“. Комисията обаче не предостави никакви обяснения защо предишните покани за представяне на предложения са били отменени и защо изискванията за допустимост, свързани с гражданството на кандидатите, са били променени.
49. Принципите на добра администрация изискват от администрацията да предоставя на гражданите точни мотиви за всички решения, които взема и които могат да ги засегнат [3]. Както бе отбелязано по-горе, в настоящия случай Комисията не е мотивирала решението си да измени изискванията за допустимост. Институцията просто е информирала засегнатите лица за съответната промяна. Омбудсманът не разбира по-специално защо Комисията не е включила такова обяснение в електронните писма, изпратени до кандидати от държави извън ЕС, като се има предвид, че това са лицата, пряко засегнати от промяната. Би било също така любезно от страна на Комисията да поднесе ясно извинение в този контекст.
50. В хода на проверката на омбудсмана обаче Комисията призна, че е пропуснала да изпрати конкретно извинение на кандидатите от държави извън ЕС с причините за отмяната на поканите. Той се извини за този пропуск и поднесе конкретно извинение на професор Б. в този контекст. Освен това институцията е обяснила причините за своя подход и се е ангажирала да избягва подобни ситуации в бъдеще. С оглед на гореизложеното и като се има предвид, че са изминали две години от съответните събития, омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки по този аспект на случая.
В. По третия въпрос
Аргументи, представени на омбудсмана
51. Професор Б. оспори изискването кандидатите да могат да говорят втори официален език на ЕС и заяви, че това изискване е дискриминационно, тъй като поставя в по-благоприятно положение гражданите на държавите — членки на ЕС.
52. Комисията посочи, че изискването за владеене на два от официалните езици на ЕС е изискване, предвидено в Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, и че няма възможност за дерогация от това изискване.
Оценка на омбудсмана
53. Член 12, параграф 2, буква д) от УРДС предвижда, че срочно нает служител може да бъде назначен само при условие че „представи доказателства за задълбочено владеене на един от езиците на Общностите и задоволително владеене на друг език на Общностите в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения.“
54. Както посочва Комисията, изискването за задълбочено или задоволително владеене на поне два от официалните езици на Съюза е законово изискване, което не подлежи на дерогации. Поради това омбудсманът счита, че не може да се установи лошо администриране по отношение на този аспект на случая.
Г. Заключения
Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следната критична забележка:
Добрата административна практика изисква, преди да вземе решение, институцията да разгледа правилно отрицателните последици, до които би могла да доведе. В настоящия случай, след като първоначално е ограничила поканите за срочно наети служители в ERCEA и REA до граждани на Съюза, Комисията е допуснала кандидати от държавите партньори по 7РП, без да разгледа надлежно последиците. Следователно последващото му решение отново да изключи кандидати от страните партньори по 7РП от посочените покани представлява лошо управление, като се има предвид липсата на ясни и убедителни доказателства или аргументи, които да показват, че това решение е трябвало да бъде взето по наложителни причини.
Професор Б. и Комисията ще бъдат информирани за това решение.
П. Никифорос Диамандурос
Съставено в Страсбург на 10 август 2010 година.
[1] Повече информация за Седмата рамкова програма на ЕС (РП7) за научни изследвания и технологично развитие може да бъде намерена на адрес: http://cordis.europa.eu/fp7
[2] Решение 2008/46/ЕО на Комисията от 14 декември 2007 година за създаване на Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет за управление на специфичната програма „Идеи“ в областта на граничните изследвания в приложение на Регламент (ЕО) No 58/2003 на Съвета (ОВ L 11, 2008 г., стр. 9).
[3] Член 18 (Задължение за посочване на основанията за решенията), Европейски кодекс за добро административно поведение, достъпен на адрес: www.ombudsman.europa.eu