ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят е малко частно дружество във Франция.

2. Жалбоподателят е подписал три договора с Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ на Комисията (бившата ГД „Рибарство и морско дело“, ГД „Морско дело и рибарство“). На жалбоподателя бяха отпуснати безвъзмездни средства за проекти за научни изследвания и технологично развитие по Петата рамкова програма (РП5) за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. През 1999 г. е подписан първият договор („Договор 1“). През 2001 г. са подписани вторият и третият договор („Договор 2“ и „Договор 3“). Допустимите разходи за осъществяване на изследователските проекти, обхванати от договори 1 и 2, са съфинансирани от Комисията (50 %, договори за споделени разходи). Що се отнася до договор 3, съответните допустими разходи са финансирани изцяло от Комисията (100 %, договор за съгласувани действия). Финансирането от ЕС се подчиняваше на правилата за финансово участие на Общността, установени в приложение IV към Решение 182/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [1].

3. Жалбоподателят успешно е изпълнил проектите. През октомври 2005 г. представителите на Комисията извършиха одит на договори 1, 2 и 3 в помещенията на жалбоподателя.

4. През януари 2006 г. Комисията информира жалбоподателя за констатациите от одита. Тя заяви, че не може да приеме средните почасови ставки за персонала, които жалбоподателят е декларирал в декларациите за разходи, тъй като те се различават значително от действителните почасови ставки за персонала. Комисията счита, че това противоречи на договорните разпоредби, които предвиждат, че всяка такава разлика не следва да бъде значителна (член 23 от приложение II към договори 1 и 2). Комисията заяви, че ако жалбоподателят не отговори на констатациите на одиторите в срок от 30 дни от получаването им, Комисията ще открие процедура за възстановяване на надплатената сума.

5. В последвалата кореспонденция жалбоподателят изрази несъгласието си с констатациите от одита.

6. През декември 2006 г. Комисията изпрати на жалбоподателя окончателните одитни заключения. Тя го информира, че i) счита, че за да бъде счетена за незначителна, разликата между действителните и средните разходи следва да бъде не повече от 5 %; ii) Комисията ще пристъпи към възстановяване на сумата от 33 557,32 EUR, ако жалбоподателят не представи коментари относно разбивката на разходите до януари 2007 г.

7. В отговора си жалбоподателят повтори предишните си аргументи по отношение на заключенията от одита.

8. През февруари 2008 г., след размяна на кореспонденция, Комисията информира жалбоподателя, че е решила да започне процедура за възстановяване на 32 541,07 EUR по отношение на договори 1, 2 и 3. Към писмото си тя прилага обобщаваща таблица, съдържаща изчисления за всеки договор. Таблицата показва подлежащата на възстановяване сума, изчислена въз основа на действителните разходи. Направено е позоваване на договорните разпоредби. Комисията заяви, че ако жалбоподателят не отговори в срок от 30 дни от получаването на посоченото писмо с допълнителна информация, която би могла да накара Комисията да промени заключенията си, Комисията ще изпрати на жалбоподателя дебитно известие.

9. Впоследствие Комисията възстанови от жалбоподателя сумата от 32 541,07 EUR.

10. След това жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

11. Жалбоподателят твърди, че искането на Комисията за възстановяване е несправедливо.

12. Тя заяви, че Комисията следва да приеме, че като се вземат предвид трите договора за научни изследвания като група, жалбоподателят е използвал метода на средните разходи за персонал по начин, който не е довел до съществена разлика между неговите разходи и действителните разходи, особено когато терминът „значителен“ не е бил определен в договорите. Поради това Комисията следва да възстанови на жалбоподателя поне част от възстановената сума.

Задачата

13. На 16 март 2009 г. омбудсманът започна проверка по горепосоченото твърдение и иск. Разследването не включваше други твърдения на жалбоподателя относно предполагаемо дискриминационно третиране въз основа на резултатите от одита и забавяне в управлението на договорите от страна на Комисията, което може да бъде избегнато. Омбудсманът информира жалбоподателя за причините, поради които не го е направил. Той счита, че няма достатъчно основания за провеждане на разследвания във връзка с аргумента на жалбоподателя относно предполагаема дискриминация, тъй като Комисията е предоставила разумни обяснения в това отношение в кореспонденцията си с жалбоподателя. Що се отнася до предполагаемото забавяне на управлението на договорите от страна на Комисията и на процеса на одит, което може да бъде избегнато, омбудсманът отбеляза, че двугодишният срок за подаване на жалба до него е изтекъл. Поради това, въз основа на член 2, параграф 4 от Устава на Европейския омбудсман [2], той счита, че няма право да разглежда този аспект на случая.

14. Жалбата беше препратена на Комисията с искане тя да представи становище до 30 юни 2009 г. Комисията поиска удължаване на срока, което беше предоставено до 31 юли 2009 г. На 15 септември 2009 г. Комисията изпрати своето становище, което беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. На 28 октомври 2009 г. жалбоподателят изпрати своите коментари.

АНАЛИЗ НА ОМБУДСМАН И ПРЕДВАРИТЕЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

А. Твърдение за несправедливо възстановяване на надплатената сума и свързаното с нея вземане

Аргументи, представени на омбудсмана относно предполагаемата несправедливост и свързаното с нея твърдение

15. Жалбоподателят се позовава на член 23 от приложение II към договор 1 и договор 2 и член 18 от приложение II към договор 3. В тези членове се предвижда, че могат да се използват средни разходи за персонал, при условие че те не се различават значително от действителните разходи. Той заяви, че тълкуването на Комисията на думите „не се различават значително“, което означава, че разликата не следва да бъде повече от 5 %, не се съдържа в договорите. Комисията наложи това определение на жалбоподателя, по-слабата страна по договора, в окончателните си одитни заключения от декември 2006 г. Жалбоподателят твърди, че това представлява правна грешка и злоупотреба с власт.

16. Той също така заяви, че Комисията е трябвало да го информира незабавно през 2001 г., когато е разбрала, че жалбоподателят използва метода на средните разходи, за рисковете, присъщи на неговото използване, и за горепосочения критерий за прага от 5 %. Жалбоподателят счита, че Комисията е проявила небрежност, като не го е направила, и че не го е информирала за горепосоченото до след одита, през декември 2006 г., въпреки многократните искания на жалбоподателя за обяснение. От първия отчет за разходите, представен през май 2001 г., е видно, че жалбоподателят е използвал метода на средните разходи, а Комисията е платила разходите през октомври 2002 г. Ако по това време Комисията беше предупредила жалбоподателя, че не следва да използва средни почасови ставки, той би предприел подходящи действия, за да избегне бъдещи проблеми, и би използвал действителните разходи от самото начало. Освен това едва през декември 2006 г. Комисията информира жалбоподателя, че средните ставки често се използват в предприятия с голям брой служители за улесняване както на планирането, така и на изпълнението на проектите. За жалбоподателя (като МСП [3]) би било лесно да използва действителните почасови ставки, тъй като в различните декларации за разходи са начислявани само две до шест заплати на лица.

17. Жалбоподателят се позова и на инструкциите на Комисията, публикувани на съответния уебсайт, а именно "Избор на участника на система за възстановяване на разходите за договори за научни изследвания, демонстрационни дейности и комбинирани договори"[4], в които се предвижда, че "по всяко време правният субект следва да прилага една и съща система за възстановяване на разходите". Жалбоподателят посочи, че неговите средни разходи не се различават значително от действителните разходи, ако трите договора се разглеждат заедно, а не поотделно, и ако Комисията не е включила в своите изчисления тавана на разходите, предвиден в третия договор. В това отношение то твърди, че мотивите на Комисията са неправилни и че само с оглед на собствената си полза е приложило договорната горна граница, за да сравни средните и действителните разходи за персонал в третия договор. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да приеме обосновката на жалбоподателя, която е следната. Ако към трите договора за научни изследвания като група се приложи методът на средните разходи по отношение на разходите за персонал, резултатът от разликата между средните разходи и действителните разходи не би бил значителен. От своя страна това би означавало, че Комисията следва да възстанови поне част от възстановената сума на жалбоподателя.

18. В становището си Комисията отхвърли аргументите и твърдението на жалбоподателя. Първо, тя посочи, че финансовото участие на ЕС по 5РП се състои от частично или пълно възстановяване на допустимите разходи на участниците. Те обаче следва да изключват всякакъв марж на печалбата (Общи условия на въпросните договори: Член 22 от договори 1 и 2 [5] и член 17 от договор 3 [6]). Комисията заяви, че ЕС не закупува услуга, а предоставя субсидия или безвъзмездни средства на организации, извършващи научни изследвания. Резултатът от изследванията им си остава тяхна собственост. Основното правило относно безвъзмездните средства е, че не следва да се генерира печалба за организациите от самите безвъзмездни средства. Освен това Комисията посочи, че всяка разлика между средните и действителните разходи за персонал в декларацията за разходите на жалбоподателя представлява разходи, които не са били действително направени от жалбоподателя, но които въпреки това са били платени със средства на Общността. Това е представлявало печалба за жалбоподателя и е нарушило условията на въпросните договори (член 22 от приложение II към договори 1 и 2 [7] и член 17 от приложение II към договор 3 [8], както и разпоредбите на член 109, параграф 2 от Финансовия регламент [9]).

19. Комисията прие, че въпросните договори не определят понятието „значителна разлика“по отношение на разликата между средните и действителните разходи. Значението на понятието обаче следва да се определи в светлината на принципа, описан по-горе и предвиден във въпросните договори, а именно, че безвъзмездните средства не следва да генерират печалба. Освен това във формуляра на декларацията за разходите от изпълнителя се изисква да удостовери, че отчетените разходи отразяват действително извършените разходи и че всички оправдателни документи са на разположение за целите на одита от Комисията.

20. Освен това Комисията заяви, че нейните генерални дирекции, участващи в изпълнението на научноизследователски проекти, систематично използват праг от 5 %, за да оценят значимостта на разликата между средните и действителните разходи.

21. Във всеки случай, като се има предвид, че в договор 1 разликата между действително платените разходи за персонал и разходите за персонал, начислени от жалбоподателя в отчета за разходите, е повече от 30 % в полза на жалбоподателя, критерият за значимост от 5 % не е уместен. Разликата от повече от 30 % може да се характеризира само като значителна.

22. Договорът ясно забранява реализирането на печалба от безвъзмездни средства. Преди одита само жалбоподателят е знаел за въпросната разлика. Комисията счете, че жалбоподателят е трябвало да уведоми Комисията и да преустанови използването на средни разходи. В това отношение Комисията изрази несъгласие с позоваването от страна на жалбоподателя на указанията на уебсайта на Комисията, както е посочено в точка 17, и обясни, че по 5РП жалбоподателят е можел по всяко време да премине от средни към действителни разходи, тъй като целта на договорите е била да се допринесе за действително направените разходи. Документът, на който се позовава жалбоподателят, озаглавен „Избор на участника на система за възстановяване на разходите за договори за научни изследвания, демонстрационни дейности и комбинирани договори“, се отнася до общия модел на възстановяване, приложим за договора, а не до избора, направен от изпълнителя за заявяване на разходи за персонал.

23. Освен това Комисията посочи, че въпросните договори се основават на стандартни условия. Тяхната цел беше да се улесни изпълнението на проектите, като същевременно се гарантира добро финансово управление.

24. Според Комисията фактът, че между юни 2006 г. и юни 2007 г. тя постепенно е намалила подлежащата на възстановяване сума от 91 694,28 EUR на 32 541,07 EUR, показва, че и двете страни са имали възможност да представят своите аргументи относно резултатите от одита и следователно Комисията е действала справедливо спрямо жалбоподателя. Комисията се позова на факта, че при липсата на задоволителни доказателства тя се е съгласила да приеме изчислението на жалбоподателя за почасовите ставки на двамата собственици на жалбоподателя по отношение на договори 1, 2 и 3. Собствениците твърдят, че са работили само 300 часа годишно, което води до почасова ставка от 79,91 EUR. Възнаграждението, действително изплатено на двамата собственици на жалбоподателя, е документирано в отчетите. Липсват обаче достатъчно подкрепящи документи, за да се установи броят на часовете годишно, през които собствениците действително са работили за своето дружество, т.е. за жалбоподателя.

25. Що се отнася до предполагаемото небрежно поведение, Комисията първо посочи, че цялата необходима информация и насоки за участниците във финансирани от ЕС проекти по 5РП са събрани по „лесен за ползване“ начин на следните уебсайтове:

http://cordis.europa.eu/fp5 и

htttp://cordis.europa.eu/fp5/management/home.html

26. Освен това тя заяви, че тъй като декларациите за разходи, представени от жалбоподателя, не съдържат информация за действителните ставки, едва след като одитните констатации са станали известни, Комисията е узнала за значителната разлика между действителните и средните разходи за персонал в договор 1. За жалбоподателя, от друга страна, разликата от над 30 % е била лесно забележима, тъй като той е бил напълно наясно какви са действителните му ставки, като същевременно е използвал средни ставки за изготвяне на отчетите за разходите.

27. Според Комисията жалбоподателят е имал свободата да избере или действителните разходи, или модела на средните разходи за отчитане на разходите. Следователно Комисията не е действала небрежно, като не е информирала жалбоподателя за рисковете, свързани с използването на метода на средните разходи. Всеки подобен риск е бил изцяло под контрола на жалбоподателя и той е трябвало да гарантира, че докладваната на Комисията информация е пълна и пълна.

28. Що се отнася до аргумента и твърдението, свързани с договорната горна граница, Комисията посочи горната граница като горна граница за ангажимента на Комисията да съфинансира допустимите разходи на даден партньор. Следователно това ограничение трябва да се спазва, когато се сравняват действителните и средните разходи, за да се определи сумата, която даден партньор може да претендира по договор. Сравнението следва да се направи между брутните разходи за заплати, а не вноската на Общността за тях. Според Комисията горната граница представлява съществен договорен параметър за сравнението. Комисията настоя, че въпреки това договорите следва да се разглеждат поотделно. Тя счете, че аргументът на жалбоподателя относно прилагането на договорната горна граница и за трите договора не е релевантен. Според Комисията всеки договор сам по себе си представлява правно задължение и следва да се третира като такова. Безвъзмездните средства, предоставени по един договор, не следва да генерират печалба, която може да бъде компенсирана от хипотетичен бъдещ договор. Поради това изчисляването на промените в разходите за персонал не следва да се основава на общите разходи за заплати за трите договора. Освен това подходът на жалбоподателя всички договори да се разглеждат заедно би дискриминирал други изпълнители, тъй като, за разлика от жалбоподателя, не всички изпълнители имат поредица от договори с Комисията, а може би само един договор. Освен това би било невъзможно без одит да се провери дали разходите са били завишени, ако оценките на разходите са зависели от бъдещи договори.

29. От това следва, че жалбоподателят трябва да бъде третиран на същото основание като всички страни по договори от такова естество. Това означава, че таванът, посочен във всеки конкретен договор, трябва да се спазва само по отношение на този договор. Всички изчисления следва да се основават на максималните допустими разходи, предвидени във всеки отделен договор.

30. В своите забележки жалбоподателят заяви, че според него е правилно да се използват средни ставки и за трите договора. Тя посочи, че разходите, направени при изпълнението на договор 1, са балансирани с разходите, направени при изпълнението на договори 2 и 3. Въпросът за третирането на всеки договор като отделен ангажимент не изключва разбирането на средните разходи за различните договори. Жалбоподателят подчертава, че е спазил бюджетния таван за всеки от проектите, които е осъществил.

31. Накрая жалбоподателят посочи, че е действал добросъвестно при тълкуването на правилото „един правен субект — една счетоводна система“. Жалбоподателят разбира това правило в смисъл, че трябва да използва един и същ метод за посочване на разходите за всички свои проекти пред Комисията. Тя отхвърли твърдението на Комисията, че е реализирала печалба от въпросните договори. Освен това той заяви, че непредставянето от страна на Комисията на предварително определение на понятието „значителна разлика“е направило съответните договорни разпоредби безсмислени и неприложими.

Оценка на омбудсмана

32. Член 23, точка 1, буква б) от приложение II, който е един и същ в договори 1 и 2, и член 18, точка 1, буква б) от приложение II към договор 3, гласят следното:

„За изпълнителите, които използват системата на пълните разходи, разходите за персонал включват:

- действителните разходи (брутно възнаграждение и свързани с него такси)

средните разходи за заетост, когато те съответстват на обичайната практика на съответния изпълнител, при условие че тези разходи не се различават значително от действителните разходи и че тези практики се считат за приемливи от Комисията.“

33. Горепосочените членове следва да се тълкуват във връзка с член 109 от Финансовия регламент, член 22 от Общите условия за договори 1 и 2 и член 17 от Общите условия за договор 3. Там се посочва, че всички допустими разходи са разходи, които са действително направени (вписани в сметката и платени) по време на продължителността на проектите, с изключение на маржа на печалбата)[10].

34. От това следва, че съгласно договорите средните разходи за персонал се посочват в отчета за разходите само при следните условия: i) средните разходи за персонал не се различават значително от действителните разходи за персонал; ii) тази практика представлява обичайната практика на изпълнителя; iii) Комисията счита тази практика за приемлива; и iv) бенефициерът на безвъзмездните средства не реализира печалба в резултат на отчитането на разходите по този начин.

35. Омбудсманът разгледа въпроса дали жалбоподателят е реализирал печалба в резултат на отчитането на средните разходи, а не на действителните разходи. Допустимите разходи, договорени в договор 1, възлизат на 282 540 EUR. В своята декларация за разходите по договор 1, в резултат на използването на системата за средни разходи за изчисленията си, жалбоподателят посочи, че допустимите разходи възлизат на 281 936,62 EUR. Одитът обаче установи, че действително направените разходи за проекта възлизат на 212 540,80 EUR. Разликата, която произтича от прилагането на различните методи на изчисление, във всеки случай показва печалба за жалбоподателя, тъй като плащането от Съюза е било по-голямо от действително направените разходи. Въпреки че тази печалба не означава непременно „печалба“в икономически или счетоводен смисъл, тя все пак изглежда представлява марж на печалбата за жалбоподателя.

36. Омбудсманът също така разгледа въпроса дали Комисията е приела начина на докладване на разходите на жалбоподателя, а именно въз основа на средните, а не на действителните разходи. Наличните доказателства не показват, че Комисията е възразила срещу отчета за средните разходи за персонал на жалбоподателя за 2001 г. по отношение на договор 1. Следователно Омбудсманът разбира, че Комисията имплицитно е счела, че това е приемлив начин за отчитане на разходите. Освен това изглежда, че това е била обичайната практика на жалбоподателя, за която той е информирал Комисията през октомври 1999 г. по време на преговорите по договор 1 [11].

37. От друга страна обаче, в съответствие с принципа на лоялни отношения между страните, мълчаливото приемане от страна на Комисията е било обосновано, тъй като тя е имала право да очаква, че жалбоподателят ще изпълни другото условие относно отчитането на средните разходи, а именно, че няма значителна разлика между действителните и средните разходи.

38. По отношение на договор 1 обаче има разлика от 30 %. Омбудсманът счита за разумно Комисията да твърди, че разликата от 30 % е значителна. Следователно изглежда, че жалбоподателят не е спазил съответното договорно условие за отчитане на средните разходи за персонал.

39. Омбудсманът също така е съгласен, че гарантирането на добро финансово управление изисква от Комисията винаги да прилага едни и същи критерии при оценката на значимостта на разликата между разходите за персонал, които са ѝ докладвани съгласно различните модели. Комисията тълкува формулировката на термина „значителна разлика“чрез позоваване на праг. В това отношение тя посочи, че вътрешната практика на нейните генерални дирекции е да отчитат значителна разлика от 5 % между разходите за персонал, отчетени по различните модели.

40. Омбудсманът също така счита, че горепосоченото тълкуване на Комисията не е необосновано. Жалбоподателят не може да се позовава на принципа contra proferentem, а именно, че терминът „значителна разлика“следва да се тълкува срещу страната, която е наложила включването му в договора (в този случай Комисията), при обстоятелства, при които тази разлика възлиза на 30 %. Поради това той счита, че следва да се приеме, че разлика от 30 % представлява значителна разлика.

41. От друга страна, омбудсманът счита за основателен аргумента на жалбоподателя, че при липсата на определение в договора със сигурност би било полезно, ако Комисията беше информирала жалбоподателя в началото на преговорите за сключване на договор, че счита 5 % за максималната приемлива разлика. Такъв е по-специално случаят, когато се счита, че както е посочено по-горе, Комисията може едностранно да промени административната практика на генералните дирекции на Комисията. Също така би било полезно, ако Комисията беше насочила вниманието на жалбоподателя към факта, че системата на средните разходи е по-подходяща за счетоводните цели на големите предприятия и не е толкова подходяща за МСП като жалбоподателя [12]. Това би предупредило жалбоподателя да не изчислява разходите по начина, по който е избрал да го направи.

42. Въпреки това, както е посочено по-горе, омбудсманът счита за разумно да счита, че договорната разпоредба относно „значителна разлика“не може да се тълкува по такъв начин, че да допуска разлика от 30 %. Подобна разлика може да се опише само като значителна и далеч не е разликата от 5 %, която Комисията счита за приемлива. Поради тази причина омбудсманът счита, че Комисията не е действала несправедливо, като е възстановила сумата от 32 541,07 EUR от жалбоподателя. Поради това той не намира случай на лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя.

43. Освен това омбудсманът не е убеден, че становището на жалбоподателя може да бъде подкрепено, т.е. че тази разлика може да бъде осреднена, ако всички негови разходи за персонал бъдат обработени, като се вземат предвид договори 1, 2 и 3. Жалбоподателят счита, че ако и трите договора бъдат оценени заедно и ако сравнението между средните и действителните разходи за персонал се отнася само до вноската на Общността, за разлика от брутните разходи за заплати (както предлага Комисията), няма да има значителна разлика. Поради това жалбоподателят твърди, че данните за трите договора следва да бъдат обобщени. Освен това жалбоподателят заяви, че при извършването на сравнението таванът на разходите в договор 3 не следва да се взема предвид.

44. Първо, омбудсманът е съгласен с Комисията, че договорните задължения на жалбоподателя, произтичащи от един договор, не следва да се оценяват въз основа на други договори. В разглежданите договори няма нищо, което да показва каквато и да било връзка между тях. Всеки договор се отнася до конкретен изследователски проект, който е отделен от другите договори. Договор 1, сключен през 1999 г., не съдържа никакви индикации, че други договори ще бъдат сключени през 2001 г. Освен това указанията, на които се позовава жалбоподателят, а именно „изборът на участника на система за възстановяване на разходите за договори за научни изследвания, демонстрационни дейности и комбинирани договори“, независимо от тяхното съдържание, не могат да имат предимство пред договорите. Освен това няма основание да се счита, че тези указания представляват надежден източник на тълкуване на договорите.

45. Въпреки това Омбудсманът отбелязва, че дори ако се прилага методът на изчисление на жалбоподателя, при който разходите за персонал за трите договора се сумират, а договорната горна граница не се прилага за третия договор, общата разлика за трите договора между средните разходи за персонал и действителните разходи за персонал е 9,39 %. Въпреки това разликата между средните разходи за персонал и действителните разходи за персонал, произтичаща от прилагането на двата модела на отчитане на разходите, би била приблизително 15,3 % в сравнение с 9,39 %, ако таванът бъде взет предвид в случая на договор 3 [13]. Тези две цифри (със или без прилагане на горната граница) също могат да се считат за представляващи значителна разлика.

46. Както правилно отбелязва и Комисията, при всяко сравнение на използването на методите на действителните и средните разходи трябва да се вземе предвид ограниченото участие на Съюза, което може да бъде поискано. Този принос се определя въз основа на общите допустими разходи, които могат да бъдат заявени по договора (в договор 1 приносът на ЕС е 50 % от общите допустими разходи), и представлява категория за отчетност, която не зависи от разходите. Следователно приносът на ЕС е без значение, когато се установява дали разликата между действителните и средните разходи е значителна или незначителна.

47. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки по отношение на твърдението. Поради това твърдението на жалбоподателя, че Комисията следва да му възстанови поне част от възстановената сума, не може да бъде уважено.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, не е налице лошо управление. Твърдението на жалбоподателя не може да бъде уважено.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

Омбудсманът предлага Комисията да обмисли възможността да предложи на своя уебсайт ясни насоки на изпълнителите относно различните счетоводни методи за отчитане на разходите по научноизследователските програми.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 21 април 2010 година.

---

[1] Решение No 182/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 1998 г. относно Петата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (1998—2002 г.).

[2] Член 2.4 от Устава на омбудсмана гласи следното: „Жалбата се подава в срок от две години от датата, на която фактите, на които тя се основава, са станали известни на лицето, подало жалбата.“

[3] Малки и средни предприятия.

[4] На разположение на уебсайта http://www.cordis.lu/fp5/cont-admin.htm.

[5] Член 22, точка 1 от приложение II към договори 1 и 2 гласи следното: „Допустими разходи … отговаря на следните условия: да са направени по време на продължителността на проекта… и да изключват маржа на печалбата".

[6] Член 17, точка 1 от приложение II към договор 3 гласи следното: "Допустимите разходи … трябва да отговарят на следните условия: да са направени по време на продължителността на проекта… и да изключват маржа на печалбата".

[7] Вж. бележка под линия 6.

[8] Вж. бележка под линия 7.

[9] Член 109, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), гласи: „Безвъзмездните средства не могат да имат за цел или резултат реализирането на печалба за бенефициера.“

[10] Вж. бележки под линия 5 и 6.

[11] Жалбоподателят се позовава на своето писмо, в което заявява, че: "Les taux appliqués dans le projet FISHREG … sont les taux en viguer pratiqués par notre société dans le cadre de ce type de programme".

[12] Както посочва Комисията в писмото си, изпратено до жалбоподателя през декември 2006 г.

[13]

Договор	Начислено/платено	Прието	Разлика	Принос на ЕС
Договор 1	281 939,62 EUR	212 540,80 EUR	-69 398,82 EUR	34 699,41 EUR
Договор 2	191 089,10 EUR	191 714,17 EUR	+625,07 EUR	+312,54 EUR
Договор 3	42 802,20 EUR	44 648.00 EUR	+1 845,80 EUR	+1 845,80 EUR
Общо				-32 541,07 EUR