ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят е университетски преподавател. През 2004 г. той сключва за първи път договор за услуги с Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop). Cedefop е европейска агенция, която подпомага насърчаването и развитието на професионалното образование и обучение в Европейския съюз. Въз основа на този договор той изготвя научен доклад (наричан по-нататък "докладът от 2004 г."), който по-късно е публикуван от Cedefop. Жалбоподателят е цитиран като автор на заглавната си страница.[1]

2. На 15 юни 2006 г. жалбоподателят подписа допълнителен договор за услуги [2] ("договорът") със Cedefop за изготвяне на нов научен документ ("докладът от 2006 г.").

3. Докладът на жалбоподателя за 2006 г. е приет за публикуване през март 2007 г. и публикуван през 2008 г. под заглавие „От политика към практика, системна промяна в професионалното ориентиране през целия живот в Европа“ [3] Името му обаче не е цитирано на заглавната страница. Вместо това той беше споменат само като един от участниците в раздела „Признания“ на доклада.

4. През януари 2008 г., в отговор на запитване от страна на жалбоподателя, Cedefop обясни, че е променил политиката си за цитиране през октомври 2007 г. В резултат на това авторството на външни доклади вече не е признато в публикациите на Cedefop.

5. На 10 февруари 2008 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

6. Жалбоподателят твърди, че отказът на Cedefop да го признае за автор на доклада за 2006 г. не съответства на предишната практика на Центъра и е несправедлив.

7. Жалбоподателят твърди, че Cedefop следва да признае авторството му в раздел „Потвърждения“ на доклада в съответствие с договорените с него условия.

Задачата

8. На 16 април 2008 г. омбудсманът поиска от Cedefop да представи становище, което той направи на 24 юли 2008 г. Становището беше препратено на жалбоподателя за становище, което той изпрати на 16 октомври 2008 г.

9. На 10 февруари 2009 г. службите на омбудсмана се свързаха с жалбоподателя, за да обсъдят предложение за приятелско решение.

10. На 19 март 2009 г. омбудсманът направи предложение за приятелско решение за Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop).

11. На 7 май 2009 г. Cedefop посочи, че не може да приеме предложението на омбудсмана.

12. На 9 юни 2009 г. жалбоподателят изпрати своите забележки по отговора на Cedefop на предложението на омбудсмана.

13. На 5 януари 2010 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка към Cedefop.

14. На 15 януари 2010 г. Cedefop прие проектопрепоръката на омбудсмана.

15. На 18 март 2010 г. жалбоподателят посочи, че е удовлетворен от резултата и искрено благодари на омбудсмана и неговия екип.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Твърдение, че Cedefop е действал нечестно и несъответно

Аргументи, представени на омбудсмана

16. Жалбоподателят твърди, че отказът на Cedefop да го признае за автор на доклада от 2006 г. е несъвместим с предишната му практика и е несправедлив.

17. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят представи следните аргументи:

а) Cedefop ясно го признава за автор на доклада от 2004 г., като цитира името му на заглавната страница на доклада от 2004 г. Тя обаче не е направила това по отношение на доклада за 2006 г.

б) Договорът, въз основа на който му е възложен докладът за 2004 г., е точно същият като договора за доклада за 2006 г. Поради тази причина, когато се съгласява с договора за изготвяне на доклада за 2006 г., той вярва и очаква политиката на Cedefop за цитиране на доклада за 2006 г. да бъде идентична с използваната за доклада за 2004 г.

в) Новата политика за цитиране на Cedefop не е трябвало да се прилага със задна дата.

18. Жалбоподателят също така заяви, че:

а) в предварителния вариант на доклада за 2006 г., раздаден на участниците в конференция на тема „Насоки за развитие на работната сила“(Солун, 25-26 юни 2007 г.), Cedefop го цитира като автор; и

б) дори след въвеждането на новата политика, през ноември 2007 г. Cedefop приписва авторство на г-н W. за публикация на г-н W. в същата поредица от публикации, в която фигурира докладът на жалбоподателя.

19. В становището си, представено на омбудсмана, Cedefop признава, че договорите, сключени с жалбоподателя по отношение както на доклада от 2004 г., така и на доклада от 2006 г., са идентични. Те не включват никакви правила относно политиката на цитиране. Член II.8 от договорите обаче предвижда, че: „Всички резултати или права върху тях, включително авторско право и други права върху интелектуална или индустриална собственост, получени при изпълнението на договора, са собственост единствено на Cedefop, който може да ги използва, публикува, преотстъпва или прехвърля по свое усмотрение, без географски или други ограничения, освен когато правата върху индустриална или интелектуална собственост съществуват преди сключването на договора.“ Тази разпоредба е в съответствие с общите условия на Финансовия регламент, в които се посочва, че дадена институция има собственост върху резултатите от своите договори за услуги, и в член II.10 се предвижда, че дадена институция може „да вземе решение относно използването, разпространението и публикуването на резултатите от договора за услуги, включително правото да използва само части от резултатите или да не публикува резултатите, както счете за целесъобразно.“

20. До 2007 г. Cedefop не е имал ясна политика на цитиране по отношение на документите, изготвени въз основа на договори за услуги. Решенията в това отношение бяха взети за всеки отделен случай. През октомври 2007 г. Cedefop установява своята политика на цитиране и стриктно се придържа към нея по отношение на всички публикации, публикувани от тази дата нататък.

21. В резултат на тази политика авторите на платени доклади, възложени от Cedefop въз основа на договори за услуги и обикновено подлежащи на промени, въведени от експерти на Cedefop, вече не се цитират като автори в окончателните публикации. Те обаче „се признават в раздел „Признания“ в съответствие с конкретния им принос към постигнатия резултат, включително ясното позоваване на съответния договор за услуги.“За разлика от това авторите, които представят неплатени статии за публикацията на Cedefop, озаглавена „Европейски вестник за професионално обучение“, се признават за автори.

22. В случая на жалбоподателя Cedefop посочи, че не е приложил своята политика на цитиране със задна дата. В това отношение тя отбеляза, че докладът на жалбоподателя е публикуван малко след датата на приемане на новата политика.

23. Cedefop също така посочи, че информирането на потенциалните външни изпълнители, често представлявани от консорциуми, относно тази политика на цитиране не е възможно, като се има предвид броят на възложените от него договори за услуги. Във всеки случай такива изпълнители не придобиват правото да бъдат цитирани като автори в публикациите на Cedefop.

24. Що се отнася до публикацията на г-н W., Cedefop посочва, че става въпрос за неплатена вноска, която не е свързана с договор за услуги. Следователно политиката на цитиране не се прилага за него.

25. Накрая, Cedefop твърди, че проектът на доклада на жалбоподателя, използван на конференцията в Солун през юни 2007 г., все още не представлява „публикация на Cedefop“. На заглавната страница е поставено ясно обозначение „Информационен документ/окончателен доклад, EN не е преработен“. Това означава, че документът е нередактиран и неревизиран, тъй като вътрешните експерти на Cedefop все още не са направили допълнения или промени.

26. В своите забележки жалбоподателят не вижда връзката между възнаграждението за проучване и авторството и твърди, че експертите на Cedefop не са допринесли за доклада за 2006 г. Той поддържа по същество първоначалното си твърдение, аргументи и твърдение.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

След внимателно разглеждане на становището и забележките на жалбоподателя омбудсманът не беше удовлетворен, че Cedefop е отговорил адекватно на твърденията и твърденията на жалбоподателя.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение

27. Първо, безспорно е, че ако учен изготви доклад, който да бъде публикуван от Cedefop, той ще получи допълнителна полза, ако името му бъде цитирано на заглавната страница на публикацията.

28. От друга страна, в рамките на свободата си на преценка Cedefop може да установи нова политика на цитиране, която променя практиката му в областта на цитирането. Въпреки това, когато прави това, Cedefop не следва да засяга авторите, които са разчитали на старата практика при изготвянето и представянето на своите проучвания. В това отношение омбудсманът посочи добре установената съдебна практика, че оттеглянето със задна дата на правна мярка, която е предоставила индивидуални права или подобни предимства на физическо лице, противоречи на общите принципи на правото [4].

29. Омбудсманът счете, че е разумно жалбоподателят да се позове на съществуващата практика на Cedefop, когато през март 2007 г. той представи доклада за 2006 г.

30. С оглед на гореизложеното омбудсманът счете, че като е приложил новата си политика за цитиране към доклада на жалбоподателя за 2006 г., който е бил съгласуван, допълнен и приет за публикуване преди влизането в сила на тази нова политика през октомври 2007 г., Cedefop а) не е действал справедливо и б) не е спазил оправданите правни очаквания на жалбоподателя, основани на старата практика за цитиране на Cedefop. Тъй като това може да е случай на лошо администриране, омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман:

Cedefop би могъл:

Първо, да се извини на жалбоподателя за това, че е приложил новата политика за цитиране към доклада, приет и приключен преди 1 октомври 2007 г.; и

Второ, да признаят авторството на жалбоподателя на доклада от 2006 г. по същия начин, както беше признато в доклада от 2004 г. относно „Политиките за предоставяне на насоки в обществото на знанието: тенденции, предизвикателства и отговори в цяла Европа“ и да включи поправка във всички версии на проучването, които ще бъдат разпространени в бъдеще.

Аргументите, представени на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

31. Cedefop не е съгласен с предложението на омбудсмана. То твърди, че е спазило изцяло договора за услуги, който е единственото правно основание за разглеждане на този въпрос. В това отношение тя посочва, че договорите, сключени през 2004 г. и 2006 г., очевидно не дават право на жалбоподателя името му да бъде цитирано.

32. Cedefop също така твърди, че правният принцип на оправданите правни очаквания не е релевантен в настоящия случай, тъй като преди октомври 2007 г. не е съществувала установена дълготрайна практика на цитиране. По-скоро решенията относно цитирането се вземат за всеки отделен случай. В този контекст едно-единствено събитие не представлява "последователна практика".[5] Освен това Cedefop не е дал никакви уверения, че жалбоподателят ще бъде посочен като автор на доклада от 2006 г.

33. Според Cedefop договорите изрично и изчерпателно възлагат правата върху интелектуалната собственост на Cedefop. Жалбоподателят е бил наясно с това. Следователно той не е действал добросъвестно. Освен това според Cedefop жалбоподателят е признал в жалбите си до Cedefop, че от формална и правна гледна точка не съществува право на авторство.[6] В резултат на това жалбоподателят не би могъл да има оправдани правни очаквания да извлече полза, която всъщност би била в противоречие с ясно посочените договорни разпоредби. Принципът на правна сигурност е спазен, тъй като правните норми са ясни и точни.[7] Cedefop подчерта, че също така няма съдебна практика, която да подкрепя становището, че неправилното прилагане на разпоредба в един-единствен предходен договор за услуги би позволило да възникнат оправдани правни очаквания. Всъщност неправилното прилагане на договор никога не може да предостави индивидуални права.

34. Освен това Cedefop твърди, че външен изпълнител, който подписва договор за услуги с Центъра, прави това в качеството си на доставчик на услуги, а не в качеството си на учен. В обобщение, той предоставя услуги в съответствие с много специфични договорни разпоредби и не предоставя научна статия. Услугите, които трябва да бъдат предоставени на Cedefop, са подробно описани в договора за услуги, включително точния предмет, фокуса на изследването и дължината на доклада, който трябва да бъде предоставен на Cedefop. Съответните тръжни спецификации, които са част от договора за услуги, дават точни указания за обхвата и съдържанието на въпросния доклад. За да се гарантира пълно съответствие с тръжните спецификации от страна на външния изпълнител, персоналът на Cedefop наблюдава и наблюдава задачите на изпълнителите стъпка по стъпка, като дава насоки и инструкции на доставчиците на услуги/външните изпълнители. Нещо повече, резултатът от договора за услуги, т.е. докладът, може да бъде публикуван в напълно изменена версия или в първоначалната версия. Cedefop може да реши да пренапише доклада по свое желание, тъй като той е интелектуална собственост на Cedefop. Cedefop решава кога и дали да публикува и може да реши никога да не публикува доклад.

35. Cedefop заяви, че крайната дата за политиката на цитиране е октомври 2007 г. Това беше прилагано стриктно и без изключение от Cedefop. Във всеки случай политика на цитиране не е съществувала преди октомври 2007 г., независимо от предположенията на жалбоподателя за обратното.

36. Cedefop посочва, че в рамките на неговата свобода на преценка е да установи политика на цитиране.

37. Освен това Cedefop заяви, че въпросът за цитирането е вътрешен въпрос на Cedefop. Поради вътрешния си характер политиката за цитиране на Cedefop не е била съобщена на жалбоподателя. Единственият приложим и правно обвързващ документ за външните изпълнители се състои от договора за услуги.

38. Що се отнася до позоваванията на жалбоподателя на приноса на г-н W., цитиран като автор, Cedefop заяви, че този принос не е свързан с никакъв договор за услуги, сключен със Cedefop. По-скоро става въпрос за самостоятелната работа на г-н W. Cedefop добави, че г-н W. може, разбира се, да претендира за авторство за това произведение. За разлика от това външните изпълнители, включително жалбоподателят, са предмет на разпоредбите на техните договори за услуги, сключени със Cedefop. С други думи, техният принос е резултат от точните указания и указания, предвидени в договора за услуги, включително насоки, преглед и корекции от служителите на Cedefop. Следователно приносът на персонала на Cedefop към тази дейност е безспорен.

39. Cedefop насочи вниманието на омбудсмана към факта, че жалбоподателят е изпратил седем писма с жалби до Cedefop. Cedefop отговори подробно на всеки един от тях, въпреки че тези писма се повтаряха и съдържаха множество неоснователни твърдения и твърдения.

40. Cedefop беше изненадан, че жалбоподателят изглежда не оценява факта, че неговият принос е отразен по подходящ начин в раздела за признания в публикувания доклад. Той посочи, че използването на такива признания е обичайна практика в Европейския съюз.

41. Като се има предвид, че договорните разпоредби, които са ясни и конкретни и които Cedefop следва дословно, представляват единственото приложимо правно основание, Cedefop не е съгласен с предложението за приятелско решение.

42. Cedefop изрази съжаление, че жалбоподателят е имал неоснователни и неоснователни очаквания. Тя също така заяви, че тонът и съдържанието на кореспонденцията му са породили сериозни съмнения относно интереса на жалбоподателя от постигане на приятелско решение по този въпрос.

43. В заключение Cedefop поиска от омбудсмана да преразгледа своята оценка и да приключи разследването си с констатация, че не е налице лошо управление.

44. В своите забележки жалбоподателят поддържа жалбата си и заключава, че омбудсманът разполага с цялата налична информация, за да вземе решение.

Оценка на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

45. Омбудсманът отбеляза, че Cedefop е основал аргументите си за отказа си да приеме предложението му за приятелско решение единствено на договорните права и задължения на жалбоподателя.

46. Омбудсманът отбеляза, че договорите, сключени с жалбоподателя през 2004 г. и 2006 г., са идентични. Нито един от договорите не дава на жалбоподателя договорно право името му да бъде посочено като автор на публикация. Договорите обаче също така не задължават Cedefop да не посочва жалбоподателя като автор на публикация. Всъщност Cedefop се е възползвал от тази договорна гъвкавост, като първо е избрал да цитира жалбоподателя като автор на доклада от 2004 г., а по-късно е избрал да издаде нови правила за цитиране през 2007 г., в които се посочва, че няма доклади, заплатени от Cedefop, които да цитират авторите. Нито един от вариантите, избрани от Cedefop, не е довел до нарушаване на договора от страна на Cedefop (или от жалбоподателя).

47. Тъй като решението на Cedefop да посочи жалбоподателя като автор на доклада от 2004 г. не противоречи на договора за услуги от 2004 г., жалбоподателят не е допуснал грешка, като е счел, че докладът от 2006 г., който е представил в съответствие с идентичен договор за услуги, също е позволил на Cedefop да посочи жалбоподателя като автор на доклада от 2006 г.

48. Омбудсманът счита, че е разумно жалбоподателят да вярва добросъвестно, че Cedefop може, както е направил с доклада от 2004 г., да избере да го цитира като автор на доклада от 2006 г. В тази връзка той припомня, че докладът за 2006 г. е бил представен от жалбоподателя през март 2007 г., т.е. седем месеца преди Cedefop да оповести новата си политика за цитиране. Становището на омбудсмана е, че Cedefop не следва да засяга авторите, които са разчитали на старата практика при изготвянето и представянето на своите проучвания.

49. Въпреки че омбудсманът е счел, че е разумно жалбоподателят да се позове на съществуващата практика на Cedefop, когато през март 2007 г. е представил доклада за 2006 г., омбудсманът е трябвало да подчертае, че политиката, която е била в сила преди октомври 2007 г., не е изисквала от Cedefop да цитира във всички случаи името на автора на заглавната страница на своите публикации. Както посочва Cedefop, преди октомври 2007 г. решенията относно цитирането на автори са вземани за всеки отделен случай. В това си качество през този период Cedefop разполага със свобода на преценка да цитира имената на авторите на заглавната страница на своите публикации или да се въздържа от това. Омбудсманът обаче последователно е заявявал, че дискреционните правомощия не са същите като произволните правомощия. Администрация, която разполага със свобода на преценка, следва винаги да бъде в състояние да обоснове, въз основа на обективни критерии, защо избира конкретна възможност. В това си качество, ако преди октомври 2007 г. Cedefop е вземал решения за всеки отделен случай относно цитирането или нецитирането на автори, той е трябвало да гарантира, че ще бъде в състояние да обоснове тези решения въз основа на обективни критерии. Важното е да може да обоснове тези решения въз основа на обективни критерии, за да може по този начин администрацията да гарантира, че решенията ѝ по отношение на цитирането на автори няма да бъдат нито дискриминационни, нито непропорционални. В този случай обаче Cedefop не е посочил обективни причини, поради които не е посочил жалбоподателя като автор на доклада от 2006 г.[8] По-скоро той (погрешно) се позовава само на новата политика за цитиране и погрешно тълкуване на договорните си задължения, за да обоснове позицията си по отношение на жалбоподателя. Както беше отбелязано по-горе, i) новата политика за цитиране не следва да се прилага със задна дата за доклади, представени през периода, в който старата политика за цитиране все още е била в сила, и ii) договорите за услуги не задължават Cedefop да не цитира автори на заглавната страница на своите публикации.

50. Омбудсманът отхвърля твърдението на Cedefop, че жалбоподателят е действал недобросъвестно, когато е оспорил прилагането на правилата за позоваване от 2007 г. към доклада за 2006 г. (вж. точка 30 по-горе). Cedefop основава твърдението си, че жалбоподателят е действал недобросъвестно, на факта, че договорите за услуги изрично и изчерпателно предоставят правата на интелектуална собственост на Cedefop. Той твърди, че тъй като жалбоподателят е бил ясно запознат с условията на договорите, той не трябва да е действал добросъвестно. Омбудсманът отбеляза, че жалбоподателят е бил запознат с договорните разпоредби на договора за услуги от 2004 г., когато е представил доклада от 2004 г. Този договор, с който на Cedefop се предоставят правата на интелектуална собственост във връзка с доклада от 2004 г., не е попречил на Cedefop да избере да посочи жалбоподателя като автор на този доклад. Cedefop се възползва от тази договорна гъвкавост, за да посочи жалбоподателя като автор на доклада от 2004 г. Договорът за услуги от 2006 г. е идентичен с договора за услуги от 2004 г. Поради това няма причина жалбоподателят добросъвестно да не е разбрал, че Cedefop би могъл и всъщност също би го цитирал като автор на доклада от 2006 г.

51. Що се отнася до „сериозните съмнения“ на Cedefop относно интереса на жалбоподателя от приятелско решение (вж. параграф 42 по-горе), омбудсманът е на мнение, че вместо да има съмнения относно интереса на жалбоподателя от приемане на помирително решение, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят всъщност, когато е бил информиран за предложението на омбудсмана за приятелско решение, е изразил съгласието си с предложението.

52. При тези обстоятелства омбудсманът е счел за необходимо да потвърди предварителните си констатации за лошо администриране (вж. точка 30 по-горе) и да отправи проектопрепоръка до Cedefop, за да се премахне установеният в настоящия случай случай случай случай на лошо администриране.

ПРОЕКТ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ОМБУДСМАН

Въз основа на своята проверка по тази жалба Омбудсманът отправи следния проект на препоръка:

Cedefop следва да признае авторството на жалбоподателя на доклада за 2006 г. по същия начин, както беше признато в доклада за 2004 г., и поради това следва да включи поправка във всички версии на проучването, които се разпространяват в бъдеще.

Аргументите, представени на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

53. Cedefop прие проектопрепоръката на омбудсмана и се съгласи да я изпълни, считано от 20 януари 2010 г., като включи поправка във всички копия на проучването, разпространено след тази дата.

54. Жалбоподателят е удовлетворен от резултата и искрено благодари на омбудсмана и неговия екип.

Оценка на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

Омбудсманът приветства приемането от страна на Cedefop на неговата проектопрепоръка.

Б. Заключение

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Cedefop прие проекта на препоръка и предприе подходящи стъпки за изпълнението му.

Жалбоподателят и Cedefop ще бъдат информирани за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 8 април 2010 година.

---

[1] Политики за ориентиране в обществото на знанието: Trends, challenges and responses across Europe (Тенденции, предизвикателства и отговори в цяла Европа), A Cedefop Synthesis Report (Обобщаващ доклад на Cedefop), [жалбоподателят, г-н S.], серия „Панорама“ на Cedefop; 85 от 2004 г., Люксембург.

[2] Договор за услуги No 2006-0078/AO/B/JWA/-RLAR/CouncilRes/011/06.

[3] От политика към практика, Систематична промяна към професионално ориентиране през целия живот в Европа, поредица „Панорама“ на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop); 149, 2008 г., Люксембург.

[4] Вж. в тази връзка дело 159/82, Verli-Wallace срещу Комисията [1983] ECR 2711, параграф 8; Дело T-123/89, Chomel срещу Комисията [1990] ECR II-131, параграф 34, Дело T-197/99, Gooch срещу Комисията [2000] ECR FP I-A-271 и II-1247, параграф 53 и Дело T-251/00, Lagardère SCA и Canal+ SA срещу Комисията на Европейските общности [2002] ECR II-4825, параграф 139.

[5] Дело T-20/91 Holtbecker срещу Комисията [1992] ECR II-2599, параграф 53.

[6] Дело C-188/88 NMB (Deutschland) GmbH срещу Комисията [1992] ECR I-1689, параграф 53.

[7] Дело C-107/97 Rombi & Arkopharama [2000] ECR I-3367, параграф 66.

[8] При липсата на обективни причини, изтъкнати от Cedefop, омбудсманът счита, че такива обективни причини не съществуват. Омбудсманът отбелязва, че за разлика от това Cedefop е изложил обективни причини по подобен случай, отнесен до омбудсмана, а именно дело 1874/2008/BB.