ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. На 19 юни 2008 г. жалбоподателите участват в редица тестове, проведени в Брюксел и организирани от нидерландска агенция за набиране на персонал (наричана по-нататък "агенцията"), която отговаря за подбора на подходящи временни работници за Европейската комисия, за да бъдат допуснати до временна работа в тази институция.

2. Скоро след това агенцията ги информира, че са преминали успешно тестовете и че за да бъдат разгледани за евентуални временни позиции в рамките на Комисията, те трябва периодично да представят автобиографиите си. Съгласно указанията, от юни 2008 г. нататък жалбоподателите периодично изпращат на агенцията актуализирани версии на своите автобиографии.

3. На 5 януари 2009 г. агенцията информира жалбоподателите, че въпреки че и двамата са издържали някои от тестовете, те всъщност не са издържали съответните логически тестове. Поради това те не можеха да бъдат разгледани за временна позиция в рамките на Комисията. Агенцията добави, че за да направят този тест отново, ще трябва да изчакат една година.

4. Жалбоподателите оспориха новата позиция на агенцията. В отговор агенцията ги информира, че компютърните резултати са непогрешими и че единствената възможност, с която разполагат, е да се явят отново на теста в бъдеще.

5. На 7 януари 2009 г. жалбоподателите подават жалба до омбудсмана, която е насочена както срещу агенцията, така и срещу Европейската комисия. Заведено е под номер 60/2009/JD. Що се отнася до Комисията, жалбоподателите считат, че тази институция в крайна сметка е отговорна за ситуацията, тъй като агенцията е действала като неин представител. Поради това институцията следва да обясни непрофесионалното поведение на агенцията и да им предложи подходящо обезщетение за понесените загуби. Жалбоподателите също така изпратиха копие от жалбата си до омбудсмана както на Комисията, така и на агенцията.

6. В същия ден агенцията отговори както на омбудсмана, така и на жалбоподателите, като заяви, че независимо от направените твърдения, от компютърните резултати става ясно, че и двамата жалбоподатели са се провалили на логическия тест.

7. В друго електронно писмо от 7 януари 2009 г., адресирано до омбудсмана, жалбоподателите изразиха несъгласието си с аргументите на агенцията и поискаха финансова компенсация за понесените загуби.

8. След преглед на ситуацията омбудсманът установи, че твърденията, направени от жалбоподателите срещу агенцията, не отговарят на изискванията, определени в неговия статут. Твърдението срещу агенцията не включва действия от страна на институция или орган на ЕС, както се изисква в член 2, параграф 1 от Устава. Освен това, във връзка с твърдението срещу Комисията, омбудсманът счете, че този аспект на жалбата не е бил предшестван от подходящи административни подходи, както се изисква от член 2, параграф 4 от неговия статут.

9. Поради това на 2 февруари 2009 г. омбудсманът обяви случая за недопустим. В писмото си до жалбоподателите, с което приключва случая, омбудсманът ги уведоми, че що се отнася до техните твърдения срещу Комисията, те биха могли да обмислят възможността да пишат до нейните отговорни служби (ГД ADMIN). Ако сметнат отговора на Комисията за незадоволителен, те могат да подадат нова жалба до омбудсмана.

10. По предложение на омбудсмана жалбоподателите изпратиха писмо до Комисията. В отговора си от 13 март 2009 г. Комисията обясни, че се е свързала с агенцията, която с оглед на очевидното недоразумение, произтичащо от съобщаването на резултатите от тестовете на жалбоподателите, се е съгласила да ги покани да се явят отново на теста. В отговора си Комисията подчерта, че е информирала агенцията за опасенията си относно справедливото и подходящо третиране, което следва да бъде гарантирано за всички потенциални кандидати. Комисията изрази надежда, че предприетите от агенцията мерки ще бъдат задоволителни и им пожела успех в бъдеще.

11. Жалбоподателите считат отговора на Комисията от 13 март 2009 г. за незадоволителен. На 22 март 2009 г. те подадоха нова жалба до омбудсмана. Жалбата е регистрирана под референтен номер 760/2009/JMA и е предмет на настоящото разследване.

Жалбата

12. В жалбата омбудсманът установи следното твърдение и претенция:

Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е осъществила подходящ надзор над частна агенция за набиране на персонал, която организира тестове от името на Комисията. В подкрепа на това твърдение те заявиха, че агенцията им е предоставила подвеждаща информация относно резултатите от тестовете, които са направили на 19 юни 2008 г. за временна работа с Комисията. В резултат на това те са понесли щети.

Жалбоподателите твърдят, че Комисията следва да им предостави компенсация за разходите и загубите, понесени в резултат на действията, предприети от представителя на Комисията.

Задачата

13. На 27 април 2009 г. омбудсманът започна проверка и изпрати жалбата до Комисията с искане за становище. На 29 юли 2009 г. Комисията изпрати становището си, което след това беше препратено на жалбоподателите с покана да представят коментари. На 27 септември 2009 г. жалбоподателите изпратиха своите коментари по становището на Комисията.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Твърдение за неправилно упражняване на надзор от страна на Комисията върху агенция за набиране на персонал и свързаното с това твърдение

Аргументи, представени на омбудсмана

14. Жалбоподателите считат, че Комисията не е отговорила правилно на техните аргументи. Те считат, че предложението на агенцията да се яви отново на теста не е задоволително, тъй като според тях, след като преминат всички тестове, те заслужават да работят за Комисията. Те заявиха, че агенцията, която работи за Комисията и проверява кандидатите „от името“на институцията, не е успяла да докаже, че резултатите от техните логически тестове са недостатъчни.

15. В становището си Комисията обяснява, че за да има възможност да наема временни работници за кратки периоди от време, тя е публикувала покана за представяне на оферти в това отношение. В резултат на този търг тя сключва договор за услуги с въпросната агенция и с две други дружества.

16. Въз основа на горепосочения договор агенциите за временна заетост предоставят на Комисията подходящи кандидати за временни длъжности в институцията. Тези кандидати не са наети от Комисията, а от въпросната агенция за временна заетост, която сключва договор с тях въз основа на местното законодателство. Комисията подчерта, че както е признато от съдилищата на Общността, не е установена никаква договорна или законова връзка между временните работници и Комисията.

17. Като взе предвид гореизложеното, Комисията счете, че жалбоподателите не могат да се позоват на лошо управление от нейна страна. Ако е възникнало някакво недоразумение между жалбоподателите и техния евентуален бъдещ работодател, а именно агенцията, то следва да бъде разгледано от тези две страни. Комисията посочи, че съгласно член II. 1.5 и II. 1.6 от договора на Комисията с агенцията, последната е длъжна да информира служителите, изпратени да работят в Комисията, че те не принадлежат към Европейската публична служба и че Комисията не е техен работодател.

18. На 6 февруари 2009 г. Комисията беше информирана за проблемите и недоразуменията между жалбоподателите и агенцията. Поради опасенията си относно справедливото и равно третиране на всички потенциални кандидати Комисията се свърза с агенцията и поиска от нея да преразгледа положението на жалбоподателите. В резултат на инициативата си агенцията се съгласи да позволи на жалбоподателите да се явят отново на тестовете. С писмо от 13 март 2009 г. Комисията информира жалбоподателите за резултатите от действията си по отношение на агенцията.

19. В заключение Комисията подчерта, че омбудсманът следва да обяви жалбата за недопустима съгласно член 2, параграф 1 от своя статут.

20. В своите забележки жалбоподателите повториха твърденията си. Те подчертаха, че първоначалната информация от агенцията потвърждава, че са преминали тестовете. Според тях Комисията носи отговорност за ситуацията, тъй като агенцията е действала като агент на Комисията. Те отбелязват, че не е възможно да се присъединят към Комисията като временни работници, без да са били наети от специализирана агенция за набиране на персонал. Тези агенции трябва по всяко време да следват процедурите, установени от Комисията. Освен това условията на труд не се определят от набиращата персонал агенция, а от Комисията. Съответно Комисията следва да отговори, когато агенцията извърши нарушение.

Оценка на омбудсмана

21. В самото начало омбудсманът отбелязва, че правата и задълженията на различните страни, участващи в работата от междинен тип, а именно Комисията, жалбоподателите и участващата агенция, произтичат от две отделни правоотношения. Едната е между Комисията и агенцията, определена въз основа на рамков договор, а втората е между агенцията и жалбоподателите. С оглед на твърденията, направени от жалбоподателите, разглежданият в настоящия случай въпрос е дали жалбоподателите, предвид правното им положение, могат да се ползват с права по отношение на Комисията.

22. Естеството на този вид отношения беше разгледано от тогавашния Първоинстанционен съд, който в съответно решение [1] призна, че отношенията, включващи временни служители, работещи за институциите на ЕС, изглеждат тройни. То включва три страни, а именно временния работник, предприятието за временна заетост и ползвателя. Отношенията им обикновено се основават на сключването на два договора: един между агенцията за временна заетост и ползвателя и втори между временния работник и предприятието за временна заетост.

23. След като направи оценка на съответните правила на Общността относно временните трудови правоотношения [2] и приложимото законодателство на държавата-членка, в която са възникнали тези правоотношения, а именно белгийското законодателство [3], тогавашният Първоинстанционен съд счете, че връзката между временния работник и ползвателя представлява чисто фактическо правоотношение. Това е така, защото само предприятието за временна заетост има право да упражнява правомощията, които са предоставени на работодателите по отношение на работниците и служителите [4].

24. Поради това Съдът стига до извода, че временно нает работник, който изпълнява задачите си в институция на Съюза, няма пряка правна връзка с последната, от която може да се изведе правно право. Това е така, защото работникът, нает чрез агенция за временна заетост, има договорни отношения само с предприятието, наето чрез агенция за временна заетост [5].

25. Като взе предвид горепосоченото решение, омбудсманът направи внимателен преглед на договора между агенцията и Комисията. Както е посочено в член II.1.5 и противно на това, което жалбоподателите считат, страните се споразумяха, че агенцията не може нито да представлява Комисията, нито да действа по начин, който да създава такова впечатление.

26. С оглед на гореизложеното надзорните правомощия на Комисията по отношение на агенцията са свързани с контрола на първата върху спазването на договорните разпоредби от страна на агенцията. Договорът действително предвижда редица условия, при които Комисията може да прекрати договора. Те включват например сериозното неизпълнение на задълженията от страна на агенцията по професионални въпроси, предвидено в член II.15, параграф 1, буква в).

27. Страните се споразумяха, че агенцията следва да гарантира, че временните работници, изпратени на Комисията след индивидуално искане на последната в това отношение („лица, които предхождат част à l'execution du Contract“), имат квалификации и професионален опит, изисквани за съответната длъжност (член II.1.6).

28. Омбудсманът разбира, че това изискване следва да се прилага и за първия подбор от страна на агенцията на кандидати за съставяне на „списък с резерви“, от който могат да бъдат избрани временните работници.

29. Дори ако договорът не съдържа нищо относно начина, по който следва да се направи този подбор, естеството и целта на договора предполагат, че Комисията следва да изисква при подбора си въпросната агенция да спазва основните принципи на добра администрация, като тези на справедливост и прозрачност.

30. Поради това омбудсманът признава и приветства контактите, които Комисията е осъществила с агенцията, за да гарантира справедливо третиране на кандидатите, и отбелязва, че тези контакти са я накарали да поиска преразглеждане на положението на жалбоподателите.

31. Остава обаче нерешен въпросът дали самите кандидати, в качеството си на трети страни по договора, имат право да поискат пряко от Комисията да гарантира, че подборът им от агенцията се извършва по справедлив и прозрачен начин. Като се има предвид, че в договора между Комисията и агенцията временните работници, наети от агенцията, не биха имали никакви права по отношение на Комисията [6], отговорът на този въпрос трябва да бъде отрицателен. Въпреки това омбудсманът припомня, че съгласно приложение I към договора относно условията на поканата за представяне на оферти договорът трябва да спазва приложимото белгийско законодателство. Следователно белгийските съдилища следва да тълкуват договора в случай на спор между страните.

32. С оглед на гореизложените съображения омбудсманът счита, че твърдението на жалбоподателите, отнасящо се по-специално до липсата на надзор от страна на Комисията върху агенцията, както и съответното твърдение, не могат да бъдат уважени.

33. Омбудсманът обаче отчита факта, че жалбоподателите, както всички граждани, имат право да изискват и получават възможно най-пълна и точна информация в отговор на запитванията, които отправят до Комисията. В този случай изглежда разумно жалбоподателите да очакват, че след контактите си с посочената по-горе агенция Комисията ще ги информира за причините, поради които първоначално им е било съобщено, че са били включени в списък с резерви, но по-късно са били уведомени, че всъщност не са издържали тестовете. Това несъответствие породи истинска загриженост у жалбоподателите, което ги накара да поставят под въпрос справедливостта и прозрачността на целия процес на подбор.

34. Омбудсманът счита, че при контактите си с агенцията Комисията е трябвало да настоява за получаване на подходящи обяснения, за да може да ги предаде на жалбоподателите. С оглед на факта, че неговият отговор до жалбоподателите от 13 март 2009 г. не предостави такива обяснения, омбудсманът ще отправи допълнителна забележка към Комисията.

В. Заключение

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Комисията не е допуснала лошо управление.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Допълнителна забележка

Комисията би могла да обмисли възможността да се свърже отново с агенцията, за да получи подходящи обяснения, които ще ѝ позволят да информира по-ясно жалбоподателите относно причините, поради които агенцията първоначално ги е информирала, че са успели, а след това, шест месеца по-късно, ги е информирала, че не са издържали тестовете.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 13 януари 2010 година.

[1] Дело T-127/00 Michael Nevin срещу Комисията на Европейските общности [2002] ECR FP I-A-149 и II-781, параграфи 52-57.

[2] Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 г. за допълване на мерките за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение; ОВ L 206, 1991 г., стр. 19—21.

[3] Белгийски закон от 24 юли 1987 г.

[4] Вж. по-горе дело T-127/00 Nevin, точка 57.

[5] Вж. по-горе дело T-127/00 Nevin, точка 58.

[6] Вж. член II.1.6: „... ce dernier s'engage a n' invoquer a l'egard de la Commission aucun droit resultant de la relation contractuelle contre la Commission et le Contractant“