ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Частно консултантско дружество сключва договор с органите на държава извън ЕС (наричани по-нататък „националните органи“) за целите на изпълнението на програма (наричана по-нататък „програмата“), финансирана от Европейската комисия.

2. За изпълнението на програмата беше създадено звено за подкрепа на програмата. Посоченото звено има четири дългосрочни длъжности, а именно ръководител на екип, асистент на ръководителя на екипа, експерт по безвъзмездните средства и асистент на експерта по безвъзмездните средства. Ръководителят на екипа зае поста си през януари 2008 г. Жалбоподателят е сключил договор с консултантското дружество да работи като експерт по безвъзмездните средства по програмата. Той встъпва в длъжност на 11 февруари 2008 г.

3. Към 10 април 2008 г. бяха проведени редица срещи между Комисията, националните органи, звеното за подкрепа на програмата и консултантското дружество за обсъждане на опасения относно различни аспекти на програмата.

4. На 23 октомври 2008 г. жалбоподателят получава писмо за прекратяване на договора му като експерт в областта на безвъзмездните средства. Договорът на ръководителя на екипа също е прекратен. На 24 октомври 2008 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана, като оспори съгласието на Комисията за неговото уволнение.

ПРЕДМЕТ НА ЗАПИТВАНЕТО

5. Омбудсманът започна проверка във връзка с твърдението на жалбоподателя, че Комисията е позволила той да бъде несправедливо отстранен от длъжността си на експерт по безвъзмездните средства. Разследването обхвана и исканията на Комисията:

1. да се извини на жалбоподателя; и
2. да обезщети жалбоподателя за преките разходи и загубата на доходи.

6. В писмото си за започване на разследване по жалбата омбудсманът също така поиска от Комисията да обясни точния процес на вземане на решение, свързан с уволнението на жалбоподателя, и да опише усилията, които е положила, за да гарантира, че, както е посочено в писмото ѝ от 10 ноември 2008 г., правата на жалбоподателя са били спазени.

Задачата

7. След като получи жалбата от 24 октомври 2008 г., както и допълнителна информация, предоставена от жалбоподателя през ноември и декември 2008 г., омбудсманът започна проверка на 17 декември 2008 г. Комисията поиска удължаване на срока за представяне на становище по жалбата, което омбудсманът предостави. На 20 април 2009 г. Комисията представи становището си, което след това беше препратено на жалбоподателя. Жалбоподателят представи становището си на 15 юни 2009 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. По твърдението, че Комисията е допуснала жалбоподателят да бъде несправедливо отхвърлен

Аргументи, представени на омбудсмана

Жалбата

8. Според жалбоподателя опасенията, които националните органи и делегацията на Комисията са имали във връзка с програмата, са били в областта, за която отговаря ръководителят на екипа. Следователно решението за смяна на ръководителя на екипа не е изненада за жалбоподателя. Жалбоподателят обаче никога не е получавал критики, било то устни или писмени, относно своята област на отговорност (която се отнася до схемата за отпускане на безвъзмездни средства). Въпреки това консултантската компания също прекратява договора му. Консултантското дружество го информира, че макар националните органи да са поискали прекратяване на договора му, искането е отправено от делегацията на Комисията (с която националните органи желаят да поддържат добри отношения).

9. Жалбоподателят твърди, че не знае кой е решил да го замени и защо е бил заменен. Той не е получил правото да се защитава, нито дори е бил уведомен за обвиненията срещу него.

Становище на Комисията — контекст

10. В становището си по жалбата Комисията обясни, че програмата се изпълнява чрез „частно непряко децентрализирано управление“. Това означава, че възлагащият орган, т.е. националните органи, е сключил договор за услуги с трето лице. Третата страна е частното консултантско дружество, което предоставя услуги, свързани с финансовото изпълнение на програмата. Комисията е подписала споразумение за финансиране с националните органи, но не е имала договорни отношения с консултантското дружество.

11. Комисията обясни, че на ранен етап е станало ясно на делегацията на Комисията и на националните органи, че звеното за подкрепа на програмата не работи правилно. В действителност жалбоподателят ясно споделя това мнение: Той заяви, че „много рано стана ясно, че (звеното за подкрепа на програмата) се бори“. Според Комисията, макар да е разбираемо, че новопристигналият екип се нуждае от първоначална подкрепа и насоки, резултатите от него за първите месеци на проекта са незадоволителни. Това беше въпреки подкрепата и насоките от страна на националните органи и Комисията.

12. Според Комисията националните органи и делегацията на Комисията първо са изразили опасенията си на среща с ръководителя на екипа и експерта по безвъзмездните средства на 9 април 2008 г. Тези опасения бяха съобщени и на г-н X., който работеше за консултантското дружество. След срещата от 9 април 2008 г. националните органи искат от г-н X. да дойде в съответната държава извън ЕС, за да се заеме с проблемите, свързани с изпълнението на звеното за подпомагане на програмата. След посещението на г-н X. беше решено да се даде на отбора срок до средата на август 2008 г., за да подобри представянето си. След това ще бъде решено дали да се продължи със съществуващия екип или да се смени персоналът.

13. Комисията стигна до заключението, че всички аргументи, изтъкнати от жалбоподателя в жалбата му до омбудсмана, предполагат, че екипът не е функционирал правилно от началото на проекта. Това беше една от основните причини за бавния напредък на програмата. Това положение беше потвърдено от документ, изготвен от г-н X. след първото му посещение в съответната държава извън ЕС. Основната констатация в този документ е, че:

„сътрудничеството в екип не е оптимално, т.е. блокирането/изкривяването на комуникацията между членовете на екипа, делегирането и разпределението на работата не са оптимални, работното натоварване на членовете на екипа все още не е оптимално балансирано, все още не е достатъчно съсредоточено върху общата цел, трудностите за постигане на консенсус по определени подходи и концепции.“

Становището на Комисията — процесът на вземане на решения

14. Според Комисията консултантското дружество е предложило замяната на експерта по безвъзмездните средства. Това предложение беше направено в писмо от консултантското дружество, в което се посочва, че екипът не функционира правилно [1]. В писмото си консултантското дружество представи три алтернативни решения, две от които предвиждаха замяната на експерта по безвъзмездните средства.

15. Тъй като Комисията не е била страна по договора между националните органи и консултантското дружество, тя не е можела да поиска замяна на експерти.

16. От отговора на националните органи до консултантското дружество от 16 октомври 2008 г. става ясно, че националните органи предпочитат решението, при което както ръководителят на екипа, така и експертът по безвъзмездните средства ще бъдат заменени [2]. Националните органи написаха това писмо, в което се обобщават заключенията, направени след дискусии с всички участващи страни, след като г-н X. посети за втори път съответната държава извън ЕС.

17. Комисията счита, че ако, както твърди жалбоподателят, той не е знаел причините за уволнението си, консултантското дружество трябва да не го е информирало в това отношение. Комисията няма договорни отношения и следователно няма договорни задължения към консултантското дружество или неговите експерти. Институцията също няма право да се намесва в договорните отношения между консултантското дружество и жалбоподателя и не е запозната с договорните разпоредби, уреждащи тези отношения. Доколкото консултантското дружество е установило, че неговият екип не функционира правилно, и е направило предложения за коригиране на този проблем, консултантското дружество е трябвало да управлява последиците от тези предложения със своя персонал.

18. Основният интерес на Комисията беше да гарантира, че програмата се изпълнява правилно и че резултатите се постигат, както е предвидено. Комисията обаче прояви интерес и към защитата на правата на служителите, работещи по проекти. Поради това тя е изпратила писмо до консултантското дружество с искане жалбоподателят да бъде информиран за неговото положение.

19. Комисията също така заяви, че е отговорила своевременно на електронните писма и писмата на жалбоподателя. На същия ден е отговорено и на електронното писмо на жалбоподателя от 12 октомври 2008 г., в което той изразява загриженост относно евентуалното си уволнение. В отговора си ръководителят на делегацията увери жалбоподателя, че всички повдигнати въпроси ще бъдат препратени на националните органи и ще бъдат взети предвид по време на заседанието, което е насрочено за следващия ден. Комисията подчерта, че никога не е искала замяна на експерта по безвъзмездните средства. Като взе предвид предложенията на консултантското дружество, делегацията на Комисията изрази становището, че едно решение би било справедливо само ако се вземат предвид отговорностите на ръководителя на екипа. Тези аспекти бяха обсъдени с националните органи, които стигнаха до заключението, че и двамата експерти следва да бъдат заменени.

20. На 30 октомври 2008 г. жалбоподателят пише до ръководителя на делегацията, като се оплаква, че процесът на вземане на решение относно уволнението му не е прозрачен и че правата му не са били спазени. Ръководителят на делегацията отговори на 10 ноември 2008 г., като обясни, че консултантското дружество е предложило промените в персонала. Ръководителят на делегацията обясни също така, че опасенията относно екипа, изразени от националните органи и подкрепени от делегацията на Комисията, са „насочени към проблеми при постигането на резултати и са насочени към създаването на екип, който да може да работи заедно за постигането на максимална ефективност“. Професионалните възможности на жалбоподателя не бяха поставени под въпрос. Ръководителят на делегацията изрази съжаление относно въздействието, което проблемите, свързани с проекта, са оказали лично върху жалбоподателя. Ръководителят на делегацията също така е писал до консултантското дружество, като го е посъветвал да зачита правата на жалбоподателя като служител и да отговори на въпросите, повдигнати от жалбоподателя.

21. Комисията не счита, че е извършила случай на лошо администриране. Следователно няма основания за представяне на извинения или присъждане на обезщетение. Всяко искане за обезщетение следва да бъде уредено с консултантската компания, която е работодател на жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

22. В своите забележки жалбоподателят признава, че екипът не функционира. Той обаче не смята, че е отговорен за това положение.

23. Според жалбоподателя Комисията е участвала в решението за уволнението му. Електронните писма, изпратени през октомври 2008 г., и срещата между националните органи и ръководителя на делегацията на 13 октомври 2008 г. показват участието на Комисията. На Комисията може да се гледа дори като на орган, който взема решения. В електронното си писмо от 12 октомври 2008 г. Комисията не оспорва твърдението на жалбоподателя, че е бил информиран, че делегацията на Комисията е инициирала уволнението му. По-скоро може да се твърди, че те са съгласни с твърдението на жалбоподателя.

24. На 9 октомври 2008 г. г-н X. уведомява жалбоподателя, че ще бъде заменен. Това беше преди г-н X. да се срещне с делегацията на Комисията или с националните органи. Следователно решението за освобождаването му от длъжност може да е било договорено с делегацията на Комисията още през септември 2008 г. На 10 октомври 2008 г. г-н X. уведомява жалбоподателя, че сутринта се е срещнал с ръководителя на програмата от делегацията на Комисията, който е настоял както ръководителят на екипа, така и експертът по безвъзмездните средства да бъдат заменени. Следобед г-н X. се срещна с националните органи. Според г-н X. националните органи са заявили, че ако решат да заменят както ръководителя на екипа, така и експерта по безвъзмездните средства, това няма да бъде професионално, а политическо решение, за да се поддържат добри отношения с делегацията на Комисията. На 13 октомври 2008 г. се състоя среща между ръководителя на делегацията на Комисията и националните органи. Според жалбоподателя това е била срещата, по време на която националните органи в крайна сметка са били убедени, че жалбоподателят следва да бъде заменен. Доколкото е известно на жалбоподателя, консултантското дружество дори не е било представено на срещата. Няма доказателства, че Комисията е положила усилия да защити правата на жалбоподателя по време на тази среща. След срещата националните органи уведомиха г-н X., че и двамата експерти следва да бъдат заменени. Реалността е, че националните органи на практика не са решили нищо сами. Почти всичко беше решено от делегацията на Комисията.

25. Жалбоподателят твърди, че г-н X. и ръководителят на екипа са стари приятели и вярват, че могат да спасят ръководителя на екипа, като пожертват жалбоподателя. Националните органи бяха против това решение. Делегацията на Комисията обаче настоя. Според жалбоподателя решението за освобождаване на двамата старши експерти по едно и също време не е било благоприятно за доброто изпълнение на програмата.

26. Жалбоподателят се е надявал да получи разяснения от Комисията относно това какво е трябвало да направи по различен начин или какви действия Комисията е очаквала от него, за да гарантира успеха на програмата. За съжаление такива пояснения не бяха направени. Жалбоподателят не вижда Комисията да е направила нещо, за да защити правата му преди уволнението му. Комисията изглежда не е запозната и с други права, различни от тези на служителя. Жалбоподателят иска правата му като човешко същество и като гражданин на ЕС да бъдат зачитани.

Оценка на омбудсмана

27. Омбудсманът отбелязва, че всички страни, участващи в програмата, изглежда са съгласни, че звеното за подкрепа на програмата, т.е. екипът, чиято задача е била да изпълнява програмата, не е функционирало правилно. Комисията твърди, че професионалните възможности на жалбоподателя не са били поставени под въпрос. Предприетите мерки обаче имаха за цел „да се създаде екип, който да може да работи заедно“.

28. Според Омбудсмана гарантирането на доброто функциониране на екипите е важна цел на ефективната администрация. Дали един екип функционира добре зависи не само от професионалните възможности на отделните членове на екипа - други фактори също играят важна роля. Тези фактори включват дали конкретни членове на екипа могат да работят добре с други конкретни членове на екипа.

29. Следователно може да е необходимо да се преструктурира екип, за да може той да функционира правилно.

30. Тъй като функционирането на екип е основателна причина за реорганизация на персонала в рамките на институциите на Общността, същото следва да се прилага в контекста на програмите, финансирани от Общността.

31. С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че фактът, че звеното за подкрепа на програмата не е функционирало правилно, представлява основателна причина за заместване на членовете на екипа.

32. В контекста на такава реорганизация обаче очевидно не би било в съответствие с принципите на добра администрация Комисията да се опитва да задължи дадена страна (независимо дали тази страна има договорни отношения с Комисията или не) да направи нещо, което би било незаконно или в нарушение на договорните задължения.

33. В това отношение омбудсманът първо отбелязва, че не са му били предоставени никакви конкретни доказателства, които да показват, че жалбоподателят е бил уволнен по инициатива на Комисията. В обобщение, не са предоставени доказателства, които да показват, че Комисията се е опитала да задължи консултантското дружество (пряко или чрез националните органи) да освободи жалбоподателя от длъжност. Във всеки случай на омбудсмана не са предоставени аргументи или доказателства, които да сочат, че уволнението на жалбоподателя е незаконно или в нарушение на договора му с консултантската компания.

34. Комисията отговори своевременно на електронните писма и писмата на жалбоподателя. По този начин тя обясни, че ще представи опасенията на жалбоподателя, свързани с уволнението, на вниманието на националните органи. Освен това той предлага, на първо място, той да потърси обезщетение от своя работодател. Изглежда, че това са били подходящите действия и съвети, които да се дадат.

35. Въз основа на гореизложеното омбудсманът не счита, че Комисията е извършила случай на лошо администриране във връзка с уволнението на жалбоподателя.

Б. Твърдения на жалбоподателя

Оценка на омбудсмана

36. Като се имат предвид заключенията на омбудсмана по отношение на твърдението на жалбоподателя, твърдението, че Комисията следва да се извини на жалбоподателя и да го обезщети за преките му разходи и загуба на приходи, трябва да бъде отхвърлено.

В. Заключение

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Няма случай на лошо администриране във връзка с настоящото твърдение за нарушение.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 18 ноември 2009 година.

[1] В становището си Комисията посочва, че като се има предвид, че въпросният документ не принадлежи на Комисията, а на трето лице, и като се има предвид чувствителният характер на съдържащата се в него информация, оповестяването на документа би могло да навреди на търговските и личните интереси на засегнатите от него лица. Поради тези причини Комисията счита документа за поверителен и го предоставя на разположение на омбудсмана, ако той счете, че е необходима проверка на досието.

[2] Вж. бележка под линия 2.