ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1.         Настоящата жалба се отнася до нареждане за събиране на вземания, издадено от Европейската комисия във връзка с проект X. Жалбата е подадена от името на дружество, работещо в областта на социалните науки, което е партньор в консорциум, създаден с цел изпълнение на горепосочения проект. Целта на проекта е да предложи дългосрочни решения, които да позволят на семействата с ниски доходи да имат достъп до подходящо жилищно настаняване.

2.         Изпълнението на въпросния проект е трябвало да бъде финансирано от Европейската комисия, а шест демонстрационни къщи е трябвало да бъдат построени в 3 различни държави — членки на ЕС. Работата по проекта трябваше да се извърши чрез девет т.нар. „работни пакета“. Жалбоподателят е трябвало да участва в три от тях. Нейните отговорности са:

а) извършва анализ на нуждите на лицата с ниски доходи преди проектирането на къщите (WP1);

б) разработва и провежда проучвания на обитателите на сградите (WP7); и

в) оценка на проекта и ползата от резултатите от него (WP8).

Настоящата жалба се отнася само до работата на жалбоподателя в рамките на РГ 1 и РГ 7.

3.         Въпросният проект е бил уреден с договор, подписан от Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“ на Комисията и партньорите на консорциума. приложение I (част А) към договора се състои от финансови форми; В приложение I (част Б) се съдържа описание на работата, която трябва да бъде извършена от партньорите („Описание на работата“). В приложение II са определени общите условия за изпълнението на проекта (наричани по-нататък „общите условия“).

4.         Поради административни проблеми, възникнали в хода на изпълнението на проекта, стана ясно, че демонстрационните къщи не могат да бъдат издигнати. Непострояването на къщите означава, че договорът е трябвало да бъде прекратен и Комисията е трябвало да прецени каква част от помощта на Общността ще трябва да бъде възстановена от партньорите на консорциума. Комисията стигна до заключението, че ще възстанови от всички партньори определена сума, която преди това им е била прехвърлена от Комисията. По отношение на жалбоподателя Комисията реши, че следва да си възстанови сума в размер на 36 250,54 EUR.

5.         Жалбоподателят изрази категорично несъгласие с решението на Комисията. За да изясни ситуацията, тя първо отправи своите оплаквания към координатора на проекта. Координаторът отговори на жалбоподателя, като го информира, че разбира ситуацията. Той твърди, че служителят на Комисията, отговарящ за проекта (наричан по-нататък „техническият служител“), има два варианта: i) или да извърши много подробен анализ на работата по проекта, извършена от всеки от партньорите на консорциума, или ii) да постигне компромисно решение. Извършването на подробен анализ на извършената работа би било по-сложен и отнемащ време вариант. Това би довело и до риск от допълнително намаляване на финансовото участие на Комисията. Компромисното решение, от друга страна, е бързо решение, при което работните пакети от работния план ще бъдат взети под внимание като номинална стойност. Според координатора Комисията е избрала компромисното решение. В тази връзка той също така заяви, че партньорите на консорциума имат три възможности: i) „всички партньори отхвърлят решението на ЕК [Европейската комисия] и изискват подробен анализ с горепосочените рискове“; ii) „всички партньори приемат компромиса на ЕО“; или iii) „всеки партньор може да се свърже с ЕК от свое име [sic] и да обсъди с [длъжностното лице на Комисията]“.

6.         След това жалбоподателят се обърна към техническия служител на Комисията и протестира категорично срещу заключението на Комисията. Тя твърди, че е предприела и приключила още работа по РГ 1 и дава подробен отчет за това как работата е била прехвърлена между партньорите. Жалбоподателят настоя, че винаги е предоставял съответните подкрепящи документи за своята работа и по същество поиска подробен анализ на работата и правата на отделните партньори. Жалбоподателят повтори несъгласието си с решението на Комисията в две писма, адресирани до Комисията на 20 май 2005 г. и на 5 септември 2005 г.[1]

7.         На 13 април 2006 г. жалбоподателят подаде официална жалба до Комисията за нарушение на Европейския кодекс за добро поведение на администрацията. Жалбоподателят твърди, че все още не е получил отговор на горепосоченото писмо, изпратено на 5 септември 2005 г. Според жалбоподателя това представлява явно нарушение на член 14 от горепосочения кодекс [2]. Тя също така изрично посочва, наред с другото, че е поискала информация относно възможните форми на правна защита.

8.        На 26 май 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана.

9.        На 29 май 2006 г. Комисията отговори на писмото на жалбоподателя, изпратено на 5 септември 2005 г. В отговора на Комисията, в който се предоставя окончателната позиция на институцията по въпроса, се посочва следното:

„В отговор на Вашето писмо от 5 септември 2005 г. Комисията отговори на координатора на договора на 28 ноември 2005 г. и на 6 февруари 2006 г., както е предвидено в договорните клаузи. В отговорите си службите на Комисията потвърдиха решенията, взети във връзка с оценката на окончателния доклад, тъй като нямаше нови елементи за преразглеждане на условията на оценката. Въз основа на това Комисията пристъпи към възстановяване на недължимите авансови плащания.

Съгласно член 5, параграф 2 от договора: Първоинстанционният съд на Европейските общности и, в случай на обжалване, Съдът на Европейските общности са единствено компетентни да се произнасят по всички спорове [sic] между Общността, от една страна, и изпълнителите, от друга страна, по отношение на валидността, прилагането или тълкуването на настоящия договор.

[...] Основанията за отхвърляне на части от декларираните от [жалбоподателя] разходи се основават по-скоро на възможността и окончателността на декларираните работи и свързаните с тях разходи, отколкото на самия факт на разходите. За Комисията е ясно, че [жалбоподателят] е продължил с разходите за персонал [sic], въпреки че е било очевидно, че проектът няма да бъде осъществен по план.

Договорът е по-скоро безвъзмездна помощ, отколкото предоставяне на услуги. Доказано е, че [жалбоподателят] е бил добре запознат с липсата на необходимото разрешение за изграждане на сградите, тъй като тези проблеми са добре отразени в протоколите от различните координационни срещи, проведени от консорциума. Докато другите партньори са спрели работата си, [жалбоподателят] изглежда е решил да продължи да работи по действия, които не са били от полза, като се има предвид, че сградите няма да бъдат издигнати. Комисията не носи отговорност за времето, което [жалбоподателят] твърди, че е прекарал в задачи, които не са имали никаква цел. Прилагайки добросъвестен принцип, Комисията прие всички заявени разходи, направени преди доказателствата за изоставяне на проекта, но не може да приеме никакви претенции за разходи, направени след това.“

10.      Според краткото обобщение на допустимите разходи за периода от 1 януари 2000 г. до 15 декември 2003 г. общите разходи, заявени от жалбоподателя за работата му по проекта, възлизат на 93 984,59 EUR. Тази сума включва разходи за персонал, пътни и дневни разходи, непреки разходи и корекции.

11.      Преди нареждането за възстановяване Комисията е изплатила на жалбоподателя 80 950,54 EUR. Жалбоподателят счита, че Комисията неправилно е възстановила от него 36 250,74 [3] EUR. Освен това то твърди, че Комисията му дължи допълнителна сума в размер на 8 733,44 EUR за извършената от него работа по проекта. Жалбоподателят е изчислил общия размер на своето вземане след нареждането за събиране на вземания на 44 984,18 EUR. Тази сума включва пътни и дневни разходи, както и непреки разходи.

12.      Що се отнася до работата по РП1, Комисията прие да плати на жалбоподателя 35 500 EUR, което е максималната сума, предвидена за работата ѝ по РП1. Жалбоподателят обаче твърди, че тъй като е извършил повече работа по РП1, има право да получи по-висока сума. Според него Комисията е трябвало да плати общо 45 300 EUR за работата си по РП1.

13.      Що се отнася до РП7, Комисията прие да плати 20 % (9 200 EUR) от максималната сума, предвидена за работата на жалбоподателя по РП7 (46 000 EUR). Жалбоподателят обаче твърди, че е завършил почти 50 % от работата по РП7 и поради това твърди, че е трябвало да получи 21 150 EUR от Комисията за работата си по тази работна програма.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

14.      В жалбата си до омбудсмана омбудсманът установи следните твърдения и твърдения.

15.      Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е решила да възстанови средствата, изплатени на жалбоподателя. В този контекст той твърди:

а) че в решението на Комисията не е взето предвид, че съответните разходи са били направени, преди да стане ясно, че демонстрационните къщи няма да бъдат построени;

б) че Комисията неправилно не е основала решението си за възстановяване на действителни, а не на прогнозни разходи, въпреки че съответният приложим регламент на Общността изисква приетите разходи да бъдат действителни разходи;

в) че Комисията неправилно е заключила, че прехвърлянето на работата между "работните пакети" на проекта не е било одобрено (изрично или имплицитно) от Комисията.

16.      Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията първоначално не му е предоставила информация относно възможните средства за правна защита (член 19 от Европейския кодекс за добро административно поведение).

17.      Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да отмени решението си за възстановяване и да го изплати в пълен размер за действително отработените часове от лицето, което пряко е извършило научната работа и е изготвило представените на Комисията резултати.

18.      Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е отговорила на писмото му от 5 септември 2005 г. и по този начин е нарушила член 14 от Европейския кодекс за добро административно поведение. Като се има предвид, че на 6 юни 2006 г. жалбоподателят е информирал омбудсмана, че междувременно Комисията е отговорила на горепосоченото писмо, омбудсманът, в съответствие с член 195 от Договора за ЕО, е счел, че вече не е необходимо да повдига това твърдение за разследване.

Задачата

19.      С писмо от 8 август 2006 г. омбудсманът започна разследване на твърденията и твърденията на жалбоподателя, изложени в параграфи 15—17 по-горе. Поради това той иска от Комисията да представи становище по въпроса, което тя прави на 6 март 2007 г. Становището беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари, която той представи на 19 април 2007 г.

20.      След като разгледа становището на Комисията и забележките на жалбоподателя, омбудсманът счете за необходимо да проведе допълнителни проверки, като поиска някои разяснения от Комисията. Допълнителното становище на Комисията по въпросите, повдигнати от омбудсмана, беше препратено на жалбоподателя за становище, което той изпрати на 9 юни 2008 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

Предварителни бележки

По отношение на обхвата на проверката на омбудсмана

21.      Съгласно член 195 от Договора за ЕО Европейският омбудсман е оправомощен да получава жалби „относно случаи на лошо администриране в дейността на институцията или органите на Общността.“Омбудсманът счита, че лошо администриране е налице, когато публичен орган не действа в съответствие с правило или принцип, които са задължителни за него. Следователно лошо управление може да се установи и когато става въпрос за изпълнението на задължения, произтичащи от договори, сключени от институциите или органите на Общностите.

22.      Омбудсманът обаче счита, че обхватът на проверката, която може да извърши в такива случаи, по необходимост е ограничен. По-специално омбудсманът е на мнение, че той не следва да се стреми да определи дали е налице нарушение на договора от някоя от страните, ако въпросът е спорен. Този въпрос може да бъде разгледан ефективно само от компетентен съд, който ще има възможност да изслуша доводите на страните относно съответното национално право и да прецени противоречиви доказателства по всички спорни фактически въпроси.

23.      Поради това омбудсманът счита, че в случаите, свързани с договорни спорове, е оправдано неговото разследване да се ограничи до проверка дали институцията или органът на Общността са му предоставили последователно и разумно изложение на правното основание за своите действия и защо счита, че становището му относно договорната позиция е обосновано. Ако случаят е такъв, омбудсманът ще заключи, че неговата проверка не е разкрила случай на лошо администриране. Това заключение няма да засегне правото на страните договорният им спор да бъде разгледан и официално разрешен от компетентен съд.

По отношение на жалбите, за които се твърди, че са подадени от други членове на консорциума

24.      В допълнителното си становище Комисията отбеляза, че никой от другите членове на консорциума не е имал проблеми с нареждането на Комисията за събиране на вземания, нито е подкрепил искането на жалбоподателя. В допълнителните си забележки жалбоподателят посочи, че това изявление е преднамерен опит от страна на Комисията да въведе в заблуждение омбудсмана, тъй като Комисията всъщност е получила жалби и от четирима от другите партньори на консорциума. Въпреки че тези изпълнители са подали жалба до Комисията, само жалбоподателят в крайна сметка е решил да оспори решението на Комисията пред омбудсмана.

25.      Омбудсманът отбелязва, че горепосоченият въпрос не е от непосредствено значение за разглеждането на настоящата жалба. Също така не е ясно дали жалбоподателят е искал да направи допълнително твърдение по този въпрос. Във всеки случай омбудсманът счита, че не е необходимо да разглежда отношенията между Комисията и другите членове на консорциума, тъй като тези отношения очевидно попадат извън обхвата на настоящата проверка. Поради това омбудсманът счита, че повдигнатият от жалбоподателя въпрос не е необходимо да бъде разглеждан в рамките на настоящата проверка. Въпреки това всеки опит на институция или орган на Общността да въведе в заблуждение омбудсмана очевидно би представлявал сериозен случай на лошо администриране. Поради това омбудсманът ще поиска от Комисията да му предостави допълнителна информация по този въпрос, за да може да реши дали са необходими по-нататъшни действия.

По отношение на подхода на омбудсмана

26.      Омбудсманът отбелязва, че първото твърдение на жалбоподателя се състои от три групи аргументи. Първите две, представени в точка 15, букви а) и б), изглежда се отнасят до работата на жалбоподателя в рамките на РП7. Последното, обобщено в точка 15, буква в), се отнася до по-голямото работно натоварване, заявено от жалбоподателя в рамките на РГ 1. Омбудсманът счита, че поради това следва да разгледа това твърдение, като първо разгледа аргументите, изтъкнати от жалбоподателя и от Комисията във връзка с РП1, а след това тези, свързани с РП7.

А. Относно РП1 и прехвърлянето на работата между работните пакети (параграф 15, буква в) по-горе)

Аргументи, представени на омбудсмана

27.      В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят отбеляза, че свързаните с работата смени между бюджетните редове и работните пакети са разрешени съгласно член 22, параграф 5 от общите условия. Тя заяви, че е извършила по-голямата част от работата по РП1 и че това е било надлежно отразено в протокола от първото заседание на консорциума от 14 януари 2000 г., както и във финансовата документация, в резултатите, изготвени от жалбоподателя, и в плана за технологично изпълнение.

28.      На 20 май 2005 г. Комисията изпрати електронно писмо до партньорите на консорциума. В това електронно писмо тя обясни, че никакви отклонения от РП1 не могат да бъдат приети, освен ако не е било подадено предварително искане до Комисията и тя не го е приела. Комисията подчерта, че никога не е получавала такова искане. В този контекст тя посочи изменението на договора, в което консорциумът не е предложил никакви изменения на РП1.

29.      В отговора си на горепосоченото електронно писмо жалбоподателят твърди, че прехвърлянето на работата между работните пакети е извършено в съответствие с приложимите правила. Като се има предвид, че отклонението в работата по РП1 е било незначително (възлизащо на приблизително 12 %), не е било необходимо писмо от координатора на проекта, за да се обоснове прехвърлянето или изменението на договора. Тази процедура е била приложима само за отклонения, надвишаващи 20 %. Жалбоподателят е на мнение, че тъй като за такива незначителни отклонения не се изисква разрешение от Комисията, Комисията е трябвало просто да анализира действителната работа, извършена от всеки партньор. Според жалбоподателя Комисията не е направила това. В резултат на това на някои партньори не е било платено за извършената от тях работа, докато на други партньори е било платено за работа, която никога не са извършвали.

30.      Освен това жалбоподателят твърди, че встъпителните коментари относно четирите резултата от РП1, представени на Комисията на 11 юни 2001 г., ясно показват, че той е изготвил и четирите.

31.      Комисията счита, че:

„на този етап [] не е било възможно да се приемат повече разходи от договорените в договора и от значение за РП1 & 2 тъй като такова искане за промяна на бюджета не е било представено на Комисията по време на срока на договора. Трябва да се поясни, че в случай на отклонение от по-малко от 20 % от бюджета на бенефициера не е необходимо изменение, но все още е необходимо обявление за предварителна информация, както е обяснено в член 22.5 от приложение II към договора, Общи условия (писмо на Комисията от 20 юли 2005 г.).

32.      Комисията също така припомни, че в съответствие с член 3 от договора [4] тя е трябвало да финансира допустимите разходи по проекта до максималната сума, посочена в договора.

33.      В своите забележки жалбоподателят твърди, че Комисията умишлено се е въздържала да се позове на протоколите от ранните срещи по проекта, например протоколите от първоначалната среща от 14 януари 2000 г. Тези протоколи представляват валиден и правен инструмент за информиране на Комисията за отклонения от планираната работа. Като признава съществуването на този документ, Комисията би признала, че е била напълно информирана за отклонението и за по-големия обем работа, извършена от жалбоподателя в рамките на РП1. Протоколите от заседанията, периодичните доклади за напредъка и резултатите, приети от Комисията, бяха достатъчни, за да информират Комисията за съответните работни смени. Комисията обаче не е анализирала правилно тази документация. По този начин тя неправилно е решила да плати на някои партньори за работа, която те никога не са извършвали и никога не са претендирали, и не е платила на жалбоподателя за допълнителната работа, която е извършила и правилно е претендирала съгласно РП1.

34.      След анализ на предоставената информация омбудсманът счете, че е необходима допълнителна информация относно този аспект на жалбата. Поради това Комисията беше приканена да отговори на следния въпрос:

Може ли Комисията да коментира аргументите на жалбоподателя, че Комисията е била надлежно информирана (в съответствие с член 22, параграф 5 от общите условия) за свързаните с работата смени по РГ 1 и за по-голямата работа, извършена от жалбоподателя в това отношение чрез протоколи от срещи, доклади за напредъка, финансови документи и план за технологично изпълнение?

35.      В допълнителното си становище Комисията повтаря, че в противоречие с член 22, параграф 5 от Общите условия изпълнителите не са я информирали за отклонения, свързани с работата.

36.      В допълнителните си забележки жалбоподателят се позовава на член 4 от Общите условия, който задължава координатора да представя периодични доклади, съдържащи информация за напредъка на работата, използваните ресурси, отклоненията от графика и резултатите. Протоколите от заседанията, периодичните доклади за напредъка, финансовата документация и планът за технологично изпълнение бяха надлежно представени на Комисията. В член 4 се посочва, че „при липса на забележки от страна на Комисията резултатите от проекта (...) се считат за одобрени в срок от два месеца от получаването им“. Според жалбоподателя Комисията би нарушила собствените си процедури, ако беше приела заключителния проектен документ, т.е. плана за технологично изпълнение, без да разгледа работата, извършена от всеки отделен партньор по проекта. Комисията прие цялата съответна проектна документация — от протоколите от заседанията до плана за технологично изпълнение.

37.      Според жалбоподателя тълкуването на Комисията на член 3 от договора е погрешно, тъй като максималната сума, определена там за участието на Общността, не се отнася до отделните работни пакети, а до договора като цяло.

Оценка на омбудсмана

38.      Омбудсманът отбелязва в самото начало, че в съответствие с член 22, параграф 5 от общите условия към договора изпълнителите имат право да прехвърлят помежду си бюджета, посочен в таблицата с примерната разбивка на прогнозните допустими разходи, при условие че: i) „те информират Комисията за такива прехвърляния при подписването на споразумение, потвърждаващо, че обхватът на проекта и условията за участие (...) не са съществено променени“; и че ii) „общите прехвърлени суми не надвишават 20 % от сумата, отпусната на бенефициера в таблицата с индикативна разбивка на прогнозните допустими разходи.“

39.      В съответствие с член 2, параграф 1, буква ж) от общите условия координаторът отговаря за административната координация на проекта. По-конкретно ролята на координатора беше да информира Комисията за „прехвърлянията в бюджета, посочени в таблицата, на индикативна разбивка на прогнозните допустими разходи между изпълнителите и между категориите, извършени в съответствие с член 22, параграф 5 от настоящото приложение, след уведомяване на заинтересованите страни.“

40.      Съгласно член 2, параграф 2, буква е) от общите условия изпълнителите е трябвало да „уведомят координатора за трансферите в бюджета, посочен в таблицата, за индикативната разбивка на прогнозните допустими разходи между тях и между категориите веднага щом извършат такива трансфери в съответствие с условията, посочени в член 22, параграф 5“от общите условия.

41.      Омбудсманът внимателно прегледа протокола от заседанието от 14 януари 2000 г., който включва кратко описание на работата, която е трябвало да бъде извършена от жалбоподателя в рамките на РП1. Според тези протоколи жалбоподателят е трябвало „да извърши външен анализ (...) на макроравнище във всяка от трите държави“и „да постигне вътрешен анализ във всяка държава“с помощта на други партньори.

42.      Съгласно списъка на резултатите, които трябва да бъдат изготвени от консорциума в рамките на РП1, жалбоподателят е отговорен само за „обобщение на анализа на нуждите в трите държави, засегнати от експеримента“, което е един от четирите резултата в рамките на РП1. Другите три резултата от РП1 бяха анализите на нуждите, които трябваше да бъдат извършени в трите засегнати държави. Предвижда се извършването на тези анализи да бъде задача на други партньори по проекта. Следователно изглежда, че жалбоподателят действително е извършил повече работа по РП1, отколкото първоначално е било предвидено. Посоченият протокол обаче не съдържа изрично споменаване на факта, че работата, предвидена от други партньори по проекта, е била преразпределена на жалбоподателя и че бюджетът е трябвало да бъде съответно коригиран.

43.      Освен това Омбудсманът отбелязва, че изричната информация относно свързаните с работата отклонения сред партньорите в рамките на РП1 също не се съдържа в уводните коментари на четирите резултата от РП1, които жалбоподателят твърди, че е представил. Освен това то не се съдържа в описанието на постигнатите резултати в плана за техническо изпълнение. Жалбоподателят заяви, че Комисията е била надлежно информирана за свързаните с работата отклонения чрез финансовите документи, одобрени и приети от Комисията. Жалбоподателят обаче не е посочил конкретно конкретен финансов документ в подкрепа на изявлението си.

44.      Следователно изглежда, че Комисията не е била достатъчно информирана от координатора на проекта относно работата и свързаните с бюджета промени в рамките на РП1, както се изисква от член 2, параграф 1, буква ж) и член 22, параграф 5 от общите условия. Освен това няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е писал до координатора на проекта, като го е информирал за отклоненията в работата по РП1 и е поискал тази информация да бъде препратена на Комисията, както е предвидено в горепосочения член 2, параграф 2, буква е) от общите условия.

45.      Въз основа на изложените по-горе съображения омбудсманът счита, че становището на жалбоподателя, че Комисията е била надлежно информирана за свързаните с работата отклонения в рамките на РП1 и че последният е одобрил (изрично или косвено) прехвърлянето на работата между работните пакети по проекта, не може да се счита за установено.

46.      Поради това Омбудсманът счита за основателно заключението на Комисията относно това дали е била надлежно информирана за свързаните с работата трансфери по РГ 1 между партньорите. Предвид тези обстоятелства решението на Комисията да изплати на жалбоподателя 100 % от предвидените разходи (35 500 EUR), но не и по-високата сума, заявена от жалбоподателя (45 300 EUR), също изглежда разумно.

Б. Относно РП7

Аргументи, представени на омбудсмана

По отношение на графика на извършената работа (параграф 15, буква а) по-горе)

47.      В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че решението на Комисията за възстановяване на средства от него е погрешно, тъй като тя не е взела предвид, че съответните разходи са били направени, преди да стане ясно, че демонстрационните къщи няма да бъдат построени.

48.      Позицията на Комисията може да бъде обобщена, както следва.

49.      В края на 2001 г. и в началото на 2002 г. беше ясно, че не е получено разрешение за строеж на сградите на територията на Обединеното кралство. През юни 2002 г. стана ясно, че съществуват редица проблеми с френските и финландските обекти; Най-важното е, че работата по нито един от тях не е започнала. Очевидно е, че без удължаване на договора строителните работи не биха могли да бъдат завършени в рамките на срока, предвиден в договора [5]. Всички изпълнители са знаели, че положителното решение на Комисията относно удължаването на договора не е сигурно. От координационната среща, проведена на 12 декември 2002 г., става ясно, че не са извършвани строителни работи.

50.      На 28 януари 2003 г. Комисията се съгласи да подкрепи искане за удължаване, при условие че административните проблеми, свързани с изграждането на всички обекти (в Обединеното кралство, Франция и Финландия), бъдат решени бързо. Беше ясно, че работата, предвидена в договора, не може да бъде завършена без въпросното удължаване. По това време не е имало смисъл да се извършва никаква работа по проекта, докато изменението на договора, свързано с удължаването, не бъде официално прието. Жалбоподателят обаче е продължил да извършва някои дейности. Според Комисията разходите, заявени от жалбоподателя във връзка с тази работа, са били направени, след като е станало ясно, че демонстрационните къщи няма да бъдат построени. Като се има предвид този факт, беше невъзможно да се проведат проучванията на жителите на сградите [6]; Поради това е безполезно да се продължава работата по тяхната подготовка. Вследствие на това на 5 юни 2003 г. Комисията изпрати писмо, предхождащо прекратяването. В този контекст Комисията отбеляза, че няма смисъл да се постига резултат, който не би имал желаното въздействие, а само да се гарантира, че ще бъде получено максималното участие на Общността. Поради това Комисията не може да бъде подведена под отговорност за решението на жалбоподателя да предприеме действия, които не водят до никъде. През октомври 2003 г. Комисията информира изпълнителите, че договорът е прекратен. Освен това тя отбеляза, че жалбоподателят не я е информирал за никаква текуща работа преди представянето на окончателния доклад.

51.      Въз основа на гореизложеното Комисията счете, че тази част от първото твърдение на жалбоподателя е неоснователна.

52.      В становището си жалбоподателят излага следните аргументи.

53.      Жалбоподателят не е могъл да информира Комисията за текуща работа до представянето на окончателния доклад, тъй като в съответствие с членове 2 и 4 от общите условия координаторът на проекта е трябвало да предаде на Комисията всички документи и кореспонденция, свързани с проекта. Следователно жалбоподателят би нарушил договора и съответните процедури, ако беше информирал Комисията за всяка текуща работа.

54.      В отговор на коментара на Комисията, че след проблемите с изпълнението на проекта жалбоподателят е трябвало да знае, че е много малко вероятно работата да бъде продължена или завършена, жалбоподателят заявява, че Комисията „не е посъветвала и дори не е дала намек на консорциума да спре работата в средата на 2002 г.“ Напротив, през януари 2003 г. Комисията е посъветвала консорциума да поиска удължаване с 9 месеца и „дори на този етап Комисията не е предложила спиране на цялата работа по проекта“. Официалното уведомление за разваляне на договора е изпратено на 15 октомври 2003 г. Жалбоподателят решава по собствена преценка да прекрати работата си по проекта на 24 февруари 2003 г., т.е. шест месеца преди официалното прекратяване на проекта.

55.      След като анализира предоставената информация, омбудсманът счете, че са необходими допълнителни проверки във връзка с този аспект на жалбата. За тази цел той иска от Комисията да представи становище по следния въпрос.

С оглед на факта, че Комисията изглежда е приела да подкрепи искането за удължаване на проекта на 28 януари 2003 г. и че жалбоподателят твърди, че е спрял да работи по проекта на 24 февруари 2003 г. по своя собствена инициатива, може ли Комисията да уточни кога точно жалбоподателят е трябвало да знае, че проектът няма да бъде изпълнен и следователно е трябвало да спре да работи по него?

56.      В писмената си реплика Комисията потвърждава, че в писмото си от 28 януари 2003 г. действително е подкрепила искане за разширяване на обхвата на договора. Това обаче е било обвързано с условието съществуващите административни проблеми да бъдат решени бързо. Тъй като това условие не е изпълнено, удължаването не е предоставено и договорът е прекратен. Комисията повтори становището си, че жалбоподателят е знаел, че условията за започване на работата по съответните обекти не са били изпълнени. На 7 и 8 март 2002 г. жалбоподателят присъства на координационна среща, на която, както е посочено в съответния протокол, тези проблеми вече са били известни. На 10 юни 2002 г. жалбоподателят, заедно с всички други изпълнители, е знаел, че вероятността да получи удължаване на договора е много малка. Всички други изпълнители са действали предпазливо и са спрели работата по проекта по това време, с изключение на някои задачи по координация и управление на договори, които не са били свързани с жалбоподателя. Освен това Комисията посочва, че през декември 2002 г. е било очевидно, че жалбоподателят не е извършил никаква друга работа освен подготвителните задачи, които са били приети и платени от Комисията. През януари 2003 г. все още беше ясно, че няма смисъл да се извършват каквито и да било работи, докато не бъдат решени проблемите, свързани с административните разрешителни за всички строителни обекти. Поради това жалбоподателят твърди, че е извършил работата в момент, в който не е било разумно да го направи.

57.      В допълнителните си коментари жалбоподателят заяви, че Комисията не е обяснила защо не е прекратила проекта през 2001 г. и защо е продължила да го финансира през следващите две години. Жалбоподателят подчерта, че не се оспорва, че Комисията е прекратила договора едва през октомври 2003 г., а не по-рано, т.е. през 2001 г. или 2002 г.

58.      Жалбоподателят се позова на член 7, параграф 6 от Общите условия, който гласи, че „главните изпълнители предприемат подходящи действия за отмяна или намаляване на своите ангажименти след получаване на писмото от Комисията, с което ги уведомяват за прекратяването на договора (...)“. Уведомлението за отмяната на договора е от 15 октомври 2003 г. Жалбоподателят спира да работи по проекта през февруари 2003 г.

59.      Освен това жалбоподателят изрази несъгласие с твърдението на Комисията, че „всички други изпълнители са спрели работа още на 10 юни 2002 г.“. Според него удължаването на договора не е било поискано на 10 юни 2002 г., а през 2002 г. Комисията дори не е намекнала за евентуално прекратяване на договора по технически причини. Освен това нямало решение на Комисията от 10 юни 2002 г. На тази дата консорциумът проведе редовната си годишна среща, на която партньорите обсъдиха проблеми, свързани с обекта в Обединеното кралство. Искането за разширяване на проекта беше отправено през февруари 2003 г. след среща в помещенията на Комисията в Брюксел, която се проведе през януари 2003 г. Според жалбоподателя това е моментът, в който партньорите по проекта са замразили дейностите, свързани със строителните обекти. По това време жалбоподателят вече е приключил своята работа и е изчакал решението на Комисията.

По отношение на действителните и прогнозните разходи (параграф 15, буква б) по-горе)

60.      Жалбоподателят твърди, че всички негови разходи, свързани с проекта, са действителни разходи и че Комисията, в съответствие със собствените си правила, е трябвало да възстанови на жалбоподателя тези разходи.

61.      Комисията обясни, че може да финансира само допустимите разходи по проекта. Те са определени в членове 22 и 23 от Общите условия. За да бъдат допустими, разходите трябва да бъдат „необходими“за проекта. Комисията посочи, че възстановяването на разходи в никакъв случай не е автоматично упражняване на плащането на заявените разходи. Отговорният технически служител трябва винаги да оценява необходимостта от разходите, направени за изпълнението на проекта. Според Комисията „приемането на различен подход би било в противоречие с принципа на добро финансово управление, тъй като Комисията ще трябва да признае и възстанови всички действителни разходи, т.е. всички разходи, които изпълнителят твърди, че е направил.“

62.      Комисията е на мнение, че претендираните от жалбоподателя разходи са просто изявление относно времето, отделено от последния за изпълнение на задачите, и че жалбоподателят „не е успял да докаже претендираните действителни разходи“. Нямаше начин за положителна проверка на точността на твърдението, но имаше два елемента, които позволяваха на Комисията да приеме, че твърдението е преувеличено. Те са следните: и) работният пакет предвиждаше изпълнението на много по-голям брой задачи за един и същ бюджет, като повечето от задачите никога не са били изпълнявани; и ii) когато се сравнява качеството на представените въпросници с тези, изготвени в други подобни случаи, изглежда, че жалбоподателят се нуждае от много малко време, за да ги изготви.

63.      Както е отбелязано в точка 13 по-горе, Комисията реши да приеме 20 % (9 200 EUR) от предвидените разходи по РП7 (46 000 EUR) добросъвестно, като „предполага“, че жалбоподателят е могъл да прекара съответния период от време при планирането на действие, което впоследствие не е изпълнил.

64.      В становището си жалбоподателят излага следните аргументи.

65.      Всички негови разходи са били „необходими“за проекта през 2000 г., 2001 г., 2002 г. и до 24 февруари 2003 г. Техническият служител, отговарящ за проекта, не е направил нито един коментар относно резултатите или финансовите искания през 2000 г., 2001 г. или 2002 г. и фактът, че жалбоподателят не е могъл да приключи работата си през 2003 г., няма нищо общо с ролята му в проекта, а е свързан само с факта, че други партньори не са успели да издигнат демонстрационните къщи.

66.      Жалбоподателят посочи, че Комисията е допуснала формална грешка, като е заявила, че жалбоподателят е поискал 46 000 EUR за РП7. Тя твърди, че това ясно показва, че Комисията не е анализирала правилно финансовите документи. Сумата, поискана от жалбоподателя за РП7, всъщност е 21 150 EUR; тази фактическа грешка сериозно е подкопала достоверността на всяко изчисление, направено от Комисията във връзка с приетите разходи и исканията за възстановяване. Жалбоподателят счита, че е изпълнил около 49 % от работата, която е трябвало да извърши в рамките на РП7, тъй като според него разработването на социологически проучвания като цяло отнема най-малко същото време като последващия сравнителен анализ на данните. Според работата, предвидена в РП7, провеждането на проучванията и националният анализ е трябвало да бъдат извършени от други партньори. Това, което жалбоподателят е трябвало да направи, но не е бил в състояние по независещи от него причини, е бил сравнителният анализ на данните, след като горепосочените национални доклади са били завършени от други партньори. Следователно заключението на Комисията да приеме само 20 % от предвидените разходи според жалбоподателя е било напълно произволно.

67.      Освен това жалбоподателят отбеляза, че Комисията не е представила никакви доказателства, че нейните изчисления на приетите разходи и сумите, които трябва да бъдат възстановени, се основават на „действителните“, а не на „прогнозните“разходи. Например Комисията призна, че жалбоподателят е трябвало да присъства на срещи с други изпълнители и е трябвало да прекара определени дни в пътуване, но не се позова на никакви данни относно тези разходи и начина, по който те са били изчислени спрямо приетата сума от 9 200 EUR. Трябва да се признае, че тези пътни разходи са реални и са надлежно вписани във финансовите отчети на Комисията. Поради това жалбоподателят отново заяви, че Комисията е трябвало да приеме съответните разходи, които е направила за резултатите, пътните разходи и непреките разходи (режийни разходи).

68.      Жалбоподателят изрази категорично несъгласие със заключението на Комисията, че няма начин за положителна проверка на точността на твърдението, и заяви, че в член 25 от общите условия ясно се обяснява как е трябвало да бъде определена обосновката на разходите.

69.      След анализ на предоставената информация омбудсманът счете, че са необходими допълнителни проверки във връзка с тази част от жалбата. Поради това той поиска от Комисията да отговори на следните въпроси:

В своите коментари жалбоподателят изрази несъгласие със становището на Комисията, че „няма начин за положителна проверка на точността на твърдението“, представено от нея. Може ли Комисията, моля, да коментира това?

Може ли Комисията също така да коментира забележката на жалбоподателя, че Комисията е допуснала формална грешка по отношение на сумата, заявена от жалбоподателя? В този контекст, може ли Комисията, моля, да коментира несъответствията между данните, предоставени от жалбоподателя, и тези на Комисията?

70.      В допълнителното си становище Комисията заяви, че финансовото искане на жалбоподателя се състои от изявление относно броя човекочасове, които последният е изразходвал за проекта. Комисията е могла да провери твърдението само на последваща основа. По-голямата част от заявената работа се основава на работното време на служителите на жалбоподателя и няма заверени отчети за отработените часове, фактури или други елементи, въз основа на които Комисията да може да провери действителните разходи. Поради това Комисията е могла да оцени твърдяното работно натоварване само въз основа на представената работа и на прогнозите, съдържащи се в работната програма на договора.

71.      Що се отнася до работата, за която твърди жалбоподателят, Комисията отбеляза, че от представения от жалбоподателя въпросник става ясно, че всички въпроси, които е разработила, са общи, с изключение на един (въпрос 003). Добавената стойност от работата трябваше да бъде в тълкуването на въпросниците, след като всички отговори бяха получени. Въпросниците очевидно никога не са били попълвани от никого, защото не е имало кой да ги получи. Следователно няма смисъл да се претендират свързани с работата разходи за това. Според Комисията твърдението за 423 човекочаса е напълно неприемливо.

72.      Що се отнася до изчисленията, Комисията твърди, че не е допуснала формална грешка, тъй като се е съгласила да плати на жалбоподателя еднократна сума за подготвителните задачи, изпълнени в рамките на РП7. Що се отнася до останалата част от работата, нямаше доказателства, че тя е била извършена.

73.      В допълнителните си забележки жалбоподателят повтори, че Комисията не е използвала действителните разходи в своята оценка на извършената по проекта работа, а вместо това е разчитала на приблизителни оценки. Не беше ясно как Комисията би могла да прецени, че работата на жалбоподателя съответства на 20 % от стойността на РП7, без да вземе предвид сертифицираните формуляри за отработено време.

74.      Освен това жалбоподателят се позовава на членове 23 и 25 от Общите условия, в които се определят задълженията на изпълнителите и начинът, по който Комисията следва да упражнява своя контрол.

           Член 23, параграф 1, буква а) гласи следното:

„Цялото работно време, начислено по договора, трябва да бъде записвано през целия срок на проекта или, в случая на координатора, не по-късно от два месеца след края на срока на проекта и да бъде удостоверено поне веднъж месечно от лицето, отговарящо за работата, определено от изпълнителя (...) или от надлежно упълномощения отговорен финансов служител на изпълнителя.“

           Член 25 гласи следното:

„Допустимите разходи се възстановяват, когато са обосновани от изпълнителя. За тази цел изпълнителят поддържа редовно и в съответствие с обичайните счетоводни конвенции на държавата, в която е установен, отчетите за проекта и съответната документация, за да подкрепи и обоснове по-специално разходите и времето, посочени в неговите отчети. Тази документация трябва да бъде точна, пълна и ефективна.“

75.      Жалбоподателят изрази категорично несъгласие със заключението на Комисията, че не разполага със заверени отчети за отработените часове. Тя твърди, че нейните отчети за отработените часове са били заверени в съответствие с правилата на Комисията от лицето, отговарящо за работата, и от надлежно упълномощения финансов служител. Жалбоподателят настоя, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора и е водил заверени отчети за отработените часове, които са могли да бъдат проверени от Комисията във всеки един момент, по време на и след проекта. Освен това жалбоподателят отбеляза, че Комисията е избрала да не проверява заверените отчети за отработените часове на партньорите по проекта. Комисията отказва да направи това, дори когато жалбоподателят изрично го е поискал през 2005 г. Поради това Комисията е избрала да основе решението си на прогнози, без ясни правила и без подходяща и навременна партньорска проверка. Тя дори не е взела предвид специфичните пътни разходи за срещите по проекта, които са документирани с билети за самолет и влак. Общата оценка на Комисията беше бързо решение, което всъщност санкционира най-малкия партньор в консорциума, т.е. жалбоподателя, както в абсолютно, така и в относително изражение.

76.      Според жалбоподателя Комисията е потвърдила, че може да оцени работното натоварване само въз основа на резултатите и прогнозите, съдържащи се в работната програма на изпълнителя. Поради това Комисията потвърди, че е използвала прогнозни разходи, а не действителни разходи, направени по време на изпълнението на проекта. Действителните разходи обаче бяха единственото правно основание за приемането на разходите от страна на Комисията [7]. Неприлагането от страна на Комисията на правилата, свързани с действителните разходи, беше основната причина за настоящото твърдение за нарушение.

77.      Според жалбоподателя Комисията е допуснала фактическа грешка в първоначалното си становище по жалбата, като е потвърдила, че жалбоподателят е поискал 46 000 EUR за РП7 и че тази сума е „по-голяма от общата сума, предвидена в случай на извършване на цялата работа“. В допълнителното си становище Комисията не е обяснила предишните си грешки в изчисленията.

78.      Работата, извършена от жалбоподателя в рамките на РП7, не е била „рецензирана“в рамките на срока, предвиден в процедурите на Комисията. Пет години след приключването на проекта Комисията се опита да започне дебат относно качеството на работата на жалбоподателя, т.е. по конкретните въпроси от въпросника, разработен от жалбоподателя в рамките на РП7. Ако Комисията е имала опасения относно съдържанието на въпросника, тя е разполагала с 60 дни, за да ги изрази, а не с пет години. В рамките на тези 60 дни Комисията е можела да отхвърли методологичната работа по РП7, но не го е направила.

Оценка на омбудсмана

79.      Омбудсманът отбелязва в самото начало, че в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от общите условия Комисията може да прекрати договора „по важни технически или икономически причини, които засягат съществено проекта (...)“. В този случай, съгласно текста на член 7, параграф 6 от общите условия, финансовото участие на Общността покрива „допустимите разходи, свързани с резултатите от проекта, одобрени от Комисията“ и „допустимите разходи, направени впоследствие добросъвестно“преди датата на прекратяване на договора.

80.      Омбудсманът разбира, че поради прекратяването на договора не е имало завършени резултати по РП7. Това се дължи на факта, че демонстрационните къщи не са построени. Следователно в тях не е имало жители и поради това не е било възможно да се извършат социологически проучвания [8]. Съгласно член 7, параграф 6, посочен по-горе, омбудсманът следва да се стреми да определи дали, като продължава да работи по проекта между юни 2002 г. и февруари 2003 г., направените от жалбоподателя разходи са направени „добросъвестно“и дали са „допустими“за проекта.

По въпроса за добросъвестността

81.      Комисията твърди, че добросъвестните партньори вече са прекратили работата си по проекта през юни 2002 г. след срещата на консорциума, проведена на 10 юни 2002 г. Жалбоподателят не е съгласен и отбелязва, че партньорите всъщност са продължили да работят поне до февруари 2003 г., когато е подадено искането за удължаване на проекта. Жалбоподателят подчерта, че е прекратил работата си по проекта на 24 февруари 2003 г. и че следователно всички негови разходи са били направени преди официалното прекратяване на проекта от страна на Комисията.

82.      Омбудсманът счита, че в съответствие с член 7, параграф 6 от Общите условия (вж. параграф 58 по-горе) партньорите по проекта, включително жалбоподателят, действително не са били официално задължени да прекратят работата по проекта преди официалното му прекратяване (15 октомври 2003 г.), което е било предшествано от писмото на Комисията, предхождащо прекратяването (5 юни 2003 г.).

83.      Омбудсманът обаче анализира внимателно протоколите от срещите на партньорите по проекта и отбелязва, че на срещата, проведена на 10 юни 2002 г., е било ясно, че „проектът [] отново не е получил одобрение за планиране“за обекта в Обединеното кралство и че ще бъде подадена жалба срещу решението за отказ на разрешение за планиране. Очакваше се процесът на обжалване да отнеме няколко месеца и партньорът от Обединеното кралство си запази правото да се оттегли от проекта, ако жалбата се окаже неуспешна. Беше разгледана възможността да се поиска удължаване на договора поради трудности с обекта в Обединеното кралство. Беше отбелязано обаче, че искането за удължаване на договора е „много дълга процедура и не е сигурно дали ще успее“. Що се отнася до изграждането на френските и финландските обекти, заключението беше, че удължаването „не е задължително, но може да бъде дъх“за тях. Партньорите се съгласиха по принцип да поискат удължаване на договора, но решиха да изчакат 6 месеца, преди да вземат официално решение. Жалбоподателят отбеляза, че удължаване с 6—9 месеца би било по-добре от удължаване с 12 месеца.

84.      В протокола от срещата, проведена на 12 декември 2002 г., беше отбелязано, че „сега се очаква деветмесечно удължаване“както за френските, така и за финландските обекти, и че е необходимо удължаване с 12 месеца за обекта в Обединеното кралство. Партньорите по проекта решиха да се срещнат с Комисията, за да обсъдят евентуалното разширяване на контакта. На следващото заседание, проведено на 28 януари 2003 г., беше постигнато официално съгласие да се поиска удължаване на срока от Комисията.

85.      Удължаването на договора от Комисията обаче, което беше обсъдено още през юни 2002 г., далеч не беше сигурно. Поради това омбудсманът е на мнение, че партньорите по проекта е трябвало да бъдат предпазливи, преди да направят допълнителни разходи за проекта, тъй като успешното му приключване вече не е било сигурно. Следва да се има предвид фактът, че голяма част от по-нататъшната работа на жалбоподателя изглежда зависи от изграждането на демонстрационните къщи и че на нито един от обектите не е започнало строителство. Жалбоподателят правилно твърди, че към този момент, а именно в средата на 2002 г., не е имало обсъждане относно отмяната на проекта, която се е състояла едва през октомври 2003 г. Успешното изпълнение на проекта обаче беше очевидно съмнително още през юни 2002 г. Поради това жалбоподателят е трябвало внимателно да прецени дали наистина има смисъл да се извърши допълнителна работа, като се вземе предвид възможността проблемите да не бъдат решени и проектът да не бъде изпълнен.

86.      Омбудсманът обаче счита, че не е необходимо да се решава дали предложението на Комисията, че жалбоподателят не е действал добросъвестно, когато е продължил работата си след втората половина на 2002 г., е оправдано. Комисията изглежда не е отхвърлила всички разходи, направени от жалбоподателя след средата на 2002 г. Вместо това тя е приела част от разходите, декларирани от жалбоподателя. Въпросът дали подходът, използван при изчисляването на сумата, която трябва да бъде приета, е правилен, е разгледан по-долу (вж. точки 87 и следващите).

Относно допустимостта на разходите

87.      От представените по-горе аргументи омбудсманът разбира, че един от основните въпроси, оспорвани в настоящия случай, е дали Комисията е била в състояние да основе решението си на сравнение между предвидената работа и работата, действително извършена от жалбоподателя в рамките на РП7, и да приеме само част от заявените разходи, или е трябвало да извърши подробен одит на работата на жалбоподателя.

88.      Както е посочено в точка 22 по-горе, омбудсманът счита, че обхватът на контрола, който може да извършва в случаи, свързани с договори, по необходимост е ограничен. Следователно той ще се стреми единствено да провери дали Комисията е представила последователно и разумно своята позиция.

89.      Омбудсманът отбелязва, че решението на Комисията да приеме част от разходите, заявени от жалбоподателя, въз основа на сравнение между извършената работа и предвидената работа, е било взето, когато е било ясно, че изпълнението на проекта е било неуспешно. Ясно е също така, че в рамките на РП7 не са постигнати резултати и че е извършена само известна подготвителна работа. Комисията прие да плати за горепосочената подготвителна работа, въпреки че работата по посочената работна програма очевидно не беше завършена. Омбудсманът счита, че решението на Комисията да възстанови на жалбоподателя разходите за подготвителната му работа по РП7 (т.е. за разработването на въпросниците), като направи цялостна оценка на извършената работа по отношение на предвидената работа, е основателно.

90.      По отношение на аргумента на жалбоподателя, че работата не е могла да бъде завършена, тъй като другите изпълнители не са успели да построят къщите, омбудсманът отбелязва, че в съответствие с член 6, параграф 3 от общите условия Общността не може да бъде подведена под отговорност за действия или бездействия, извършени от изпълнителите, участващи в изпълнението на въпросния договор [9].

91.      Що се отнася до действителната приета сума, омбудсманът отбелязва, че Комисията е стигнала до заключението, че твърдението за 423 човекочаса за разработването на въпросниците не е обосновано. Тя счита, че може да приеме само 20 % от общата сума, предвидена в РП7 (включително режийни разходи и пътни разходи). Жалбоподателят не е съгласен с горното заключение и е на мнение, че извършената от него работа в рамките на РП7 възлиза на около 49 %[10]. То претендира да му бъдат възстановени отделно пътните и дневните разноски.

92.      Омбудсманът отбелязва, че страните не са съгласни какъв процент от разходите, заявени от жалбоподателя, е трябвало да бъдат приети от Комисията. Въпреки това, като се имат предвид аргументите, изтъкнати от Комисията, за да обоснове решението си да приеме само 20 % (9200 EUR) от общата сума, предвидена в РП7, Омбудсманът счита, че Комисията е представила разумно и последователно своя подход.

93.      Въз основа на гореизложените съображения омбудсманът счита, че първото твърдение на жалбоподателя, а именно, че Комисията неправилно е решила да възстанови средствата, изплатени на жалбоподателя, не е доказано.

В. По отношение на второто твърдение на жалбоподателя

94.      Жалбоподателят твърди, че Комисията първоначално не му е предоставила пълна информация относно възможните средства за правна защита. Комисията информира жалбоподателя, че може да отнесе въпроса до Първоинстанционния съд. Комисията призна, че не е споменала възможността за подаване на жалба до Европейския омбудсман и прие, че е можела да бъде по-пълна в информацията си относно средствата за правна защита.

95.      В своите забележки жалбоподателят заяви, че е удовлетворен от признанието на Комисията, че не е споменала възможността за подаване на жалба до Европейския омбудсман.

Оценка на омбудсмана

96.      Като се има предвид, че Комисията е признала пропуска си да включи възможността за подаване на жалба до Европейския омбудсман като едно от средствата за правна защита, с които разполага жалбоподателят, и с оглед на факта, че последният е изразил задоволството си от признаването от страна на Комисията на този пропуск, омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки във връзка с този аспект на жалбата.

Г. По отношение на твърдението на жалбоподателя

97.      Комисията поддържа позицията си по отношение на решението за възстановяване.

98.      Жалбоподателят поддържа искането си и иска от омбудсмана да поиска от Комисията да изплати нетното салдо в размер на 44 984,18 EUR в негова полза.

Оценка на омбудсмана

99.      С оглед на заключенията, направени в точки 46 и 93 по-горе, твърдението на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлено.

Д. Заключения

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на първото твърдение на жалбоподателя и свързаното с него твърдение. Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, не са обосновани допълнителни разследвания.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 15 декември 2008 година.

---

[1] Това писмо е от 2 септември 2005 г., но е изпратено едва на 5 септември 2005 г.

[2] Европейският кодекс за добро административно поведение е достъпен на уебсайта на Европейския омбудсман: http://www.ombudsman.europa.eu.

[3] Цифрата, посочена от жалбоподателя, а именно 36 250,74 EUR, леко се различава от тази, която изглежда е била възстановена от Комисията, а именно 36 250,54 EUR.

[4] Член 3, параграф 2 от договора гласи следното:

„Общността финансира допустимите разходи по проекта в съответствие с таблицата с индикативна разбивка на прогнозните допустими разходи, която следва подписването на настоящия договор, до максимален размер от 600 000,00 EUR (шестстотин хиляди евро).“

[5] Срокът на договора е трябвало да бъде 48 месеца, считано от 1 януари 2000 г.

[6] Целта на проучванията беше да се оцени a posteriori пригодността на жилищата и степента на удовлетвореност на техните наематели или собственици. За тази цел трябваше да бъде разработена рамка за интервюта (състояща се от три последващи интервюта), обща и за трите държави, която след това да бъде адаптирана за всяка държава.

[7] Позоваването на „действителни разходи“е направено в член 23 (преки разходи) и член 24 (непреки разходи) от общите условия. Допустими разходи са разходите, определени в горните два члена, които са в съответствие и с общите принципи за допустими разходи, посочени в член 22 от Общите условия.

[8] Според подробното описание на проекта е трябвало да бъдат изготвени три резултата в рамките на РП7 (L19, L20 и L21). Тези резултати бяха проучванията, които трябваше да бъдат проведени в трите различни държави.

[9] Член 6, параграф 3 от договора гласи следното: „Общността не носи отговорност за действия и бездействия, извършени от изпълнителите, изпълняващи настоящия договор (...)“

[10] Както е посочено в писмото на жалбоподателя от 20 май 2005 г.