ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят е представител на X, търговско сдружение, което е действало от името на един от своите членове — дружеството Y. И двамата са установени в държава А. Според информацията, предоставена от жалбоподателя, Y произвежда, продава и изнася яйца както за консумация от човека, така и за производство на храни. През септември 2005 г. семейство от страна Б се разболява от салмонела. Те твърдяха, че това се дължи на консумацията от тяхна страна на майонеза, която е била произведена от местен производител, използващ яйца от Y. Последващи разследвания бяха започнати от органите за безопасност на храните на А и Б. В резултат на тези разследвания производството и износът на продукти от Y бяха преустановени. На 26 септември 2005 г. обаче Агенцията за безопасност на храните на А заключи, че произходът на огнището не е от Y. Самото дружество също е извършило редица проверки, което го е довело до същото заключение. През октомври 2005 г. подобен инцидент се случи в Б и вследствие на това беше въведен нов здравен сигнал както от органите на А, така и от тези на Б. В края на октомври органите на А удостовериха, че здравословното състояние на Y е адекватно и че не изглежда да има проблеми, свързани със здравето, свързани с продукцията му. Впоследствие органите на А се свързват със своите колеги в Б, като им изпращат редица научни анализи, които изглежда показват, че продуктите на Y не представляват заплаха за човешкото здраве. Независимо от тази информация предупреждението относно здравето във връзка с неговите продукти не е премахнато в точка Б.

2.         На 25 януари 2006 г. X подава две жалби до Европейската комисия, в които твърди, че начинът, по който органите както на А, така и на Б са разгледали твърдените здравни жалби срещу Y, е неправилен. На 4 декември 2006 г. службите на Комисията уведомиха жалбоподателя, че не възнамеряват да започват процедури за нарушение във връзка със случаите, и предложиха те да бъдат прекратени.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

3.         С оглед на позицията на Комисията жалбоподателят е подал жалба до омбудсмана на 25 май 2007 г., като твърди, че Комисията нито е разгледала правилно двете му жалби, нито е проучила ситуацията по задоволителен начин. По подобен начин жалбоподателят заяви, че Комисията е оказала неправомерен натиск върху отговорните органи на А, за да им попречи да се намесят по въпроса.

4.         В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят представи следното твърдение и претенция:

Твърдение:

Комисията не е разгледала правилно жалбите му.

В подкрепа на това твърдение жалбоподателят твърди, че Комисията:

а) не са взели предвид документите, представени от X, по-специално тези, отнасящи се до спазването от страна на Y на съответните санитарни стандарти в буква А;

б) не се е свързал с органите на Б;

в) не е информирал своевременно жалбоподателя за хода на делото;

г) не е поискала намесата на службите, отговорни за прилагането на Регламент (ЕО) No 178/2002 относно безопасността на храните; и

д) възпрепятства Агенцията за безопасност на храните в А да се намеси по въпроса.

Твърдение:

Комисията следва да преразгледа позицията си по неговите жалби.

Задачата

5.         С писмо от 30 юли 2007 г. омбудсманът започна разследване на твърденията и твърденията на жалбоподателя, като поиска от Комисията да представи становище до 30 ноември 2007 г. На 11 декември 2007 г. Комисията представи становище на английски език. На 21 декември 2007 г. на жалбоподателя беше изпратен превод на езика на А, който на 19 февруари 2008 г. изпрати своите забележки по становището на Комисията.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. По твърдяното неправилно разглеждане на жалби 2006/4171 и 2006/4172 от Комисията

Аргументи, представени на омбудсмана

6.         В отговора си от 11 декември 2007 г. Комисията счете, че въпросните преписки по жалбите са били обработени правилно и че жалбоподателят е бил редовно информиран за своето разследване.

7.         Комисията се позова на официалното разглеждане на жалбите на X и на контактите си с жалбоподателя. На 16 януари 2006 г. първоначалните жалби бяха изпратени на генерална дирекция „Предприятия“ (ГД „Предприятия и промишленост“), която впоследствие ги прехвърли на генерална дирекция „Земеделие“ (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“) на 31 януари 2006 г. и накрая на генерална дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите“ (ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“) през март 2006 г. Жалбите са регистрирани на 10 февруари 2006 г. На 17 февруари 2006 г. ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ информира жалбоподателя за прехвърлянето на неговите жалби към ГД „Предприятия и промишленост“. По искане на жалбоподателя до ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ на 14 март 2006 г. беше проведена среща. Към становището си Комисията приложи копия от цялата си кореспонденция с жалбоподателя.

8.         На 4 декември 2006 г. ГД „Здравеопазване и потребители“ информира жалбоподателя, че тъй като не е възможно да се докаже нарушение на правото на ЕС, нейните служби ще предложат на Комисията да приключи разглеждането на двете жалби. На жалбоподателя е предоставен стандартен срок от четири седмици, за да представи всяка нова информация, от която е видно, че действително е извършено нарушение на правото на Съюза. С писмо от 19 декември 2006 г., което бе признато на 8 януари 2007 г., жалбоподателят представи нови доказателства в рамките на посочения срок. Следователно преписката за нарушение не е била приключена, което е дало време за разглеждане на новите елементи. През юли 2007 г. обаче, след оценка на новите елементи, жалбоподателят беше информиран, че службите на Комисията ще предложат приключване на преписката.

9.         Що се отнася до съществото на делото, Комисията най-напред описва фактите и правната позиция, възприета от нейните служби. Тя обясни, че вносът на яйца от А е бил отказан от Б в края на 2005 г. поради няколко случая на отравяне със салмонела, причинени, според органите на Б, от конкретна партида яйца с произход от Y. Съответно органите на Б са стартирали система за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF). Впоследствие Y се свърза с X, който изпрати жалба до Комисията срещу органите на А и Б. X заяви, че тъй като този конкретен сектор все още не е хармонизиран на общностно равнище, Б е задължен да приеме яйца, които отговарят на съответното законодателство в А. X възрази, че органите на А не са подкрепили твърденията на неговия член срещу органите на Б.

10.      Комисията отбеляза, че съгласно документите, приложени към писмото на жалбоподателя от 17 май 2006 г., Б е поискал от производителите на яйца в А да прилагат същите процедури срещу салмонела, които са били в сила в Б за националното производство. Б заяви, че няма научни доказателства, че мерките, прилагани понастоящем от производителя в А, са ефективни за защита на общественото здраве. Единственото всеобхватно научно проучване на ЕС по този въпрос показа, че много малък процент от стопанствата в Б са били засегнати от болестта, докато в А процентът е бил повече от десет пъти по-висок. Комисията подчерта, че тъй като тази област все още не е хармонизирана на общностно равнище, Б е решил да използва принципа на предпазливост, установен в член 7 от Регламент (ЕО) No 178/2002 [1] и член 30 от Договора за ЕО, който определя изключения от принципа на свободно движение на стоки. Позицията на органите в Б не е оспорена от Комисията, тъй като се основава на това, което Комисията счита за подходяща оценка на риска. Комисията предаде тази позиция на жалбоподателя в писмото си от 18 юли 2007 г.

11.      Освен това Комисията обясни, че приложимото законодателство на Общността в този случай е Регламент (ЕО) No 2160/2003 относно контрола на салмонела и подобни агенти [2]. С регламента се въвеждат поетапни програми за контрол на салмонелата, в които се определят редица мерки за мониторинг на яйцата. Тези мерки обаче ще влязат в сила едва през декември 2009 г. До тази дата държавите членки имат право да прилагат национални мерки. Комисията счете, че с оглед на правното положение и фактите по случая тя не следва да оспорва позицията, заета от правителството на Б. Освен това тя отбеляза, че Агенцията за безопасност на храните в А не е поставила под въпрос нито решението, нито действията на органите на Б.

12.      По отношение на всеки от аргументите, изтъкнати от жалбоподателя, Комисията отговори, както следва.

а) Всички документи, представени от X, бяха признати и внимателно оценени от неговите служби.

б) Тя поддържаше постоянен контакт с органите на съответните държави членки. В този конкретен случай позицията на органите в Б е била известна на службите на Комисията в резултат на писмото, което посочените органи са изпратили на жалбоподателя на 12 април 2006 г. Освен това ГД „Здравеопазване и потребители“ поддържаше чести контакти с националните органи на двете засегнати държави членки в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето и други работни групи.

в) Тя е действала в съответствие с приложимите правила, по-специално с Кодекса за добро административно поведение [3] и Съобщението на Комисията относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността [4]. Тя не е била длъжна да информира подробно жалбоподателя за всяко отделно действие, предприето в рамките на текущото разследване. Съгласно горепосочените правила тя има само задължението да информира жалбоподателя за взетите решения.

г) Органите в А не подкрепиха твърденията на жалбоподателя срещу Б; те си сътрудничат както с органите на Б, така и със службите на Комисията в рамките на текущото предупреждение по RASSF, както се изисква от съответното законодателство. Комисията отрича също, че е попречила на органите на А да се намесят. Жалбоподателят действително е информирал Комисията за естеството на двустранните срещи между националните органи на двете засегнати държави членки. На нито един етап Комисията не се намеси по време на тези обсъждания.

13.      Комисията също така обясни, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) не би могъл да се намеси в случая, тъй като, както е описано в Регламент (ЕО) No 178/2002, ролята на ЕОБХ е да предоставя научни консултации и подкрепа на институциите на Общността и на държавите-членки в области, които оказват въздействие върху безопасността на храните и фуражите, и да допринася за високо равнище на защита на човешкия живот и здраве в контекста на функционирането на вътрешния пазар. Според Комисията, като се вземе предвид наличната информация от двете участващи държави членки, няма причина да се изискват допълнителни научни данни от ЕОБХ. Поради това бе счетено, че базовото проучване относно разпространението на салмонела, проведено от ЕОБХ между 2004 г. и 2006 г., с което ГД „Здравеопазване и потребители“ разполагаше към момента на разглеждане на жалбите, предоставя достатъчно информация.

14.      Комисията подчерта, че при разглеждането на двете жалби, подадени от X, нейните служби са спазили Кодекса за добро административно поведение. Според Комисията жалбоподателят е оспорил по същество решението си да не открива производство за установяване на нарушение срещу двете държави членки. Както признава общностният съд, такова решение попада в обхвата на дискреционните му правомощия. Комисията твърди, че ясно е обяснила причините, поради които е решила да не открива производство за установяване на неизпълнение на задължения по двете жалби.

15.      В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят повтори твърденията си. Той счита, че като не са поискали от органите на Б да потвърдят как са стигнали до заключенията си относно Y, службите на Комисията не са действали с дължимата грижа.

Оценка на омбудсмана

16.      Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 211 от Договора за ЕО Комисията, в ролята си на "пазител на Договора", трябва да гарантира прилагането на правото на Общността.

17.      При изпълнението на своите задължения Комисията разследва евентуални нарушения на правото на Общността, които са ѝ станали известни до голяма степен в резултат на жалби на граждани. Ако в резултат на своето разследване Комисията счете, че дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по Договора, член 226 от Договора за ЕО ѝ дава правомощието да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу отговорната държава-членка и в крайна сметка да отнесе въпроса до Съда на Европейските общности.

18.      Процедурите, които Комисията трябва да следва при разглеждането на жалби, както и информацията, която трябва да бъде предоставена на жалбоподателите, са определени в Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността [5] ("Съобщението"). В приложението към съобщението се определят основните задължения, които Комисията следва да спазва от формална и процедурна гледна точка при разглеждането на жалби, по-специално по отношение на регистрирането на жалбите (параграф 3)[6], обратната разписка (параграф 4)[7], комуникацията с жалбоподателите (параграф 7)[8], срока за разследване на жалбите (параграф 8)[9], както и приключването на случая (параграф 10)[10].

19.      За да прецени дали Комисията е разгледала правилно жалбите, подадени от жалбоподателя, омбудсманът първо ще прецени дали процедурата, следвана от институцията в нейните разследвания, е била проведена в съответствие с горепосочените разпоредби, и второ, дали мотивите, представени в подкрепа на решението ѝ да приключи случаите, са били подходящи.

20.      От наличната информация омбудсманът отбелязва, че на 10 февруари 2006 г. Комисията е потвърдила получаването на писмото, изпратено от жалбоподателя на 16 януари 2006 г., в което той се позовава на някои практики на органите както на А, така и на Б, и твърди, че те противоречат на правото на ЕС. Службите на Комисията регистрираха писмото като две отделни жалби с референтни номера 2006/4171 и 2006/4172. Поради това омбудсманът счита, че Комисията е записала кореспонденцията на жалбоподателя като две жалби и скоро след това е потвърдила получаването им в съответствие с критериите, определени в параграфи 3 и 4 от приложението към съобщението.

21.      Що се отнася до информацията, предоставена на жалбоподателя, омбудсманът отбелязва, че Комисията се е срещнала с жалбоподателя и е поддържала чести контакти с него по телефон, електронна поща и писмо. От този обмен на информация става ясно също така, че службите на Комисията са отговорили своевременно на неговата кореспонденция.

22.      Освен това службите на Комисията информираха жалбоподателя за всяка от стъпките, предприети в отговор на неговите жалби след всяко решение на Комисията. В това отношение Комисията действа в съответствие с критериите, определени в точка 7 от приложението към съобщението.

23.      По отношение на времето, което е отнело на Комисията да стигне до заключение по съществото на случая, омбудсманът отбелязва, че след като са извършили проверка по въпроса, която е включвала редица контакти с органите на А и Б, службите на Комисията са стигнали до заключението, че не е налице нарушение на правото на ЕС. На 4 декември 2006 г. Комисията информира жалбоподателя за намерението си да приключи случая. Тази позиция беше потвърдена на 18 юли 2007 г., след като Комисията разгледа новите коментари, изпратени от жалбоподателя. И двете писма съдържаха обяснение на основанията, поради които Комисията счита, че случаят трябва да бъде приключен. В обобщение Комисията приема, че нито А, нито Б са нарушили правото на Съюза.

24.      Омбудсманът счита, че Комисията, след като е приключила разглеждането на жалбата, е информирала жалбоподателя за основанията за своята позиция и му е дала възможност да представи своите забележки в срок от една година от датата на регистриране на жалбоподателите. В това отношение Комисията е действала в съответствие с критериите, определени в точки 8 и 10 от приложението към съобщението.

25.      Що се отнася до позицията на Комисията по съществото на жалбите, омбудсманът отбелязва, че институцията е описала мотивите си за приключване на разглеждането на тези жалби в писмата си до жалбоподателя от 4 декември 2006 г. и 18 юли 2007 г. В тези писма Комисията обясни, че при липсата на хармонизирано законодателство на ЕС, свързано с въпроса, Б е използвал по подходящ начин изключението от свободното движение на стоки, основано на защитата на човешкото здраве, залегнало в член 30 от Договора за ЕО.

26.      Омбудсманът внимателно прегледа тълкуването на Комисията на правните разпоредби, свързани със случая, а именно Регламент (ЕО) No 2160/2003 [11], както и членове 28 и 30 от Договора за ЕО, както се тълкуват от съдилищата на Общността.

27.      Регламент (ЕО) No 2160/2003 има за цел да хармонизира на равнището на ЕС вида контрол, който държавите членки могат да прилагат, за да ограничат рисковете за здравето, породени от салмонела. Както е посочено в член 4, целта на регламента е да установи поредица от цели на Общността, насочени към гарантиране, че са взети подходящи и ефективни мерки за откриване и контрол на салмонела и други агенти, причиняващи зоонози. За да се постигне тази цел, в член 5 от държавите членки се изисква да разработят национални програми за контрол на всяка зооноза и заразен агент, причиняващ зоонози. Съгласно раздел Г от приложение II , обаче прилагането на целите на Общността за контрол на стадата от кокошки носачки ще се осъществи едва през декември 2009 г., т.е. 72 месеца след влизането в сила на регламента (декември 2003 г.)[12].

28.      Следователно изглежда, че Комисията правилно е заключила, че съответните разпоредби на регламента не са приложими към ситуацията, засягаща Y.

29.      При липсата на специфично законодателство на ЕС, което би могло да хармонизира тази област, общите критерии, уреждащи свободното движение на стоки, определени в членове 28 и 30 от Договора за ЕО, както се тълкуват от съдилищата на Общността, следва да се прилагат в този случай. Съответно, въпреки че принципът на свободно движение на стоки забранява на националните органи да налагат количествени ограничения върху вноса или мерки с равностоен ефект (член 28), държавите членки могат по изключение да направят това на основания, включващи, наред с другото, защитата на здравето и живота на хората. Тези мерки обаче не трябва да представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията (член 30). В съответствие със съдебната практика на съдилищата на Общността при прилагането на това изключение трябва да се спазва принципът на пропорционалност, според който въпросната мярка не следва да надхвърля необходимото, да бъде пропорционална на желаната цел и да ограничава в най-малка степен търговията [13].

30.      Както е посочено в писмата на Комисията до жалбоподателя от 4 декември 2006 г. и 18 юли 2007 г., органите на Б информираха Комисията, че техните действия срещу Y се основават на изключението, предвидено в член 30 от Договора за ЕО, свързано със защитата на здравето и живота на хората. Както общностните съдилища са признали, при липсата на хармонизация на равнище ЕС, държавите-членки са тези, които трябва да вземат решение относно равнището на защита на общественото здраве, което считат за подходящо, като се имат предвид потенциалните неблагоприятни последици и наличните научни данни [14]. Комисията реши да не оспорва позицията на органите на Б на основание, че тя изглежда се основава на подходяща оценка на риска и следователно е в съответствие с принципа на предпазните мерки [15]. В този контекст, когато е решила да не разглежда случая, Комисията е взела предвид факта, че органите на Б са изразили позицията си въз основа на констатациите от съответно научно проучване относно разпространението на салмонела в ЕС, което е разкрило, че минимален процент от стопанствата в Б са били засегнати от болестта, докато в А процентът е бил значително по-висок.

31.      Жалбоподателят твърди, че е изпратил информация на Комисията, показваща, че Y е спазил санитарните изисквания, които са в сила в А. Омбудсманът обаче не е получил никаква информация, която да докаже, че стандартите, изисквани от Б, действително са били спазени, което предполага, че ограниченията върху износа, наложени от органите на Б, е трябвало да бъдат премахнати. С оглед на ситуацията омбудсманът стига до заключението, че правното становище на Комисията по този случай е разумно.

32.      Жалбоподателят изтъкна редица допълнителни аргументи, за да постави под въпрос начина, по който Комисията е разгледала неговите жалби. По-специално той твърди, че Комисията не е поискала намесата на ЕОБХ и е попречила на органите на А, отговарящи за безопасността на храните, да се намесят в случая.

33.      След като разгледа тези аргументи, омбудсманът констатира, че жалбоподателят не е предоставил никакви доказателства в подкрепа на своите аргументи. Ролята на ЕОБХ не е в управлението на риска, а по-скоро в оценката на риска. В действителност ЕОБХ, както е посочено в член 22 от Регламент (ЕО) No 178/2002, трябва да предоставя научни консултации и научно-техническа подкрепа за законодателството и политиките на Общността във всички области, които имат пряко или непряко въздействие върху безопасността на храните и фуражите. Съответно ЕОБХ не изглежда да има правомощия да се намесва в решаването на отделни проблеми, свързани с храните, като например в случая на Y.

34.      Член 30, параграф 4 от Регламент (ЕО) No 178/2002 позволява на ЕОБХ да изрази становището си, когато има различия в научните становища по конкретен научен въпрос in abstracto. Омбудсманът посочва, че не е получил информация, която да показва, че по този въпрос са възникнали такива различни гледни точки. Всъщност, както е посочено в член 60 от Регламент (ЕО) No 178/2002, ЕОБХ е можел да бъде призован да представи научно становище, ако органите на А са подали жалба до Комисията относно мерките, предприети от B .. Такава жалба не е подадена.

35.      В хода на своята проверка омбудсманът не е получил никаква информация, която би доказала, че Комисията е упражнила натиск върху отговорните органи на А, за да им попречи да се намесят в случая с Y или да подадат жалба до нейните служби.

36.      С оглед на горните констатации обосновката, предоставена от Комисията в подкрепа на решението ѝ да не започва производство за установяване на нарушение срещу А или Б, изглежда разумна. Поради това омбудсманът счита, че Комисията е действала в рамките на своите правни правомощия, когато е взела решение да приключи случая.

37.      Поради това омбудсманът заключава, че не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

Б. Искане Комисията да преразгледа решението си по дела 2006/4171 и 2006/4172

Аргументи, представени на омбудсмана

38.      Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да преразгледа позицията си по неговите жалби.

Оценка на омбудсмана

39.      С оглед на горепосочените констатации, по-специално заключенията, направени в точка 36, според които Комисията е действала в рамките на своите правни правомощия, когато е решила да приключи разглеждането на жалбите, омбудсманът не счита, че искът на жалбоподателя може да бъде уважен.

В. Заключения

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба не е имало лошо управление от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 11 декември 2008 година.

---

[1] Регламент (ЕО) No 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните; ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1—24.

[2] Регламент (ЕО) No 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига; ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1—15.

[3] http://ec.europa.eu/civil_society/code/_docs/code_en.pdf

[4] Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността; COM/2002/0141 окончателен; ОВ 244 , 10.10.2002 г., стр. 5.

[5] ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.

[6] "Всяка кореспонденция, която е вероятно да бъде разследвана като жалба, се записва в централния регистър на жалбите, поддържан от Secretariat‑General на Комисията."

[7] "Кореспонденцията, регистрирана като жалба, се потвърждава отново от Secretariat‑General в срок от един месец от датата на изпращане на първоначалното потвърждение."

След всяко решение на Комисията (официално известие, мотивирано становище, сезиране на Съда или приключване на случая) службите на Комисията ще се свързват писмено с жалбоподателите относно стъпките, предприети в отговор на тяхната жалба.

[9] "Като общо правило службите на Комисията ще разследват жалбите с цел да се стигне до решение за издаване на официално уведомително писмо или за приключване на случая в срок от не повече от една година от датата на регистриране на жалбата от Secretariat‑General."

[10] "Освен ако не са налице изключителни обстоятелства, изискващи спешни мерки, когато служба на Комисията възнамерява да предложи да не се предприемат по-нататъшни действия по дадена жалба, тя ще уведоми жалбоподателя за това предварително с писмо, в което излага основанията, на които предлага случаят да бъде приключен, и приканва жалбоподателя да представи коментари в срок от четири седмици."

[11] Вж. бележка под линия 2 по-горе.

[12] Член 18 от Регламент (ЕО) No 2160/2003.

[13] Дело 174/82 Officier van Justitie срещу Sandoz BV [1983] ECR 2445, стр. 18-19.

[14] Вж. дело 174/82 по-горе; Дело 42/90 Bellon ECR I-04863 и Дело C-192/01 Комисията срещу Дания [2003] ECR I-9693.

[15] Вж. член 7 от Регламент (ЕО) No 178/2002 [вж. бележка под линия 1]:

     Принцип на предпазните мерки

1. При специфични обстоятелства, когато след оценка на наличната информация се установи възможност за вредно въздействие върху здравето, но продължава да съществува научна несигурност, могат да бъдат приети временни мерки за управление на риска, необходими за осигуряване на избраната от Общността висока степен на защита на здравето, в очакване на допълнителна научна информация за по-всеобхватна оценка на риска.

2. Мерките, приети въз основа на параграф 1, са пропорционални и не ограничават търговията в по-голяма степен, отколкото е необходимо за постигане на високото равнище на защита на здравето, избрано в Общността, като се вземат предвид техническата и икономическата осъществимост и други фактори, считани за законосъобразни в разглеждания въпрос. Мерките се преразглеждат в разумен срок в зависимост от естеството на установения риск за живота или здравето и вида на научната информация, необходима за изясняване на научната несигурност и за извършване на по-всеобхватна оценка на риска.