ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. Жалбоподателят, адвокат, представляващ сдружение ("Асоциацията"), подаде жалба до Европейската комисия съгласно член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета (1) относно предполагаема неправомерна държавна помощ, която държава членка е предоставила на пивоварна. Той използва формуляра за жалби на Комисията, за да подаде жалбата си („жалбата за държавна помощ“).

2. Към жалбата за държавна помощ е приложено пълномощно за жалбоподателя („пълномощно“), с което Сдружението го упълномощава да го представлява във всички правни актове, свързани с подаването на жалбата за държавна помощ, както и „да приема всички предоставени документи“.

3. С писмо от 17 август 2007 г. до председателя на сдружението („писмо 1“) Комисията (Генерална дирекция „Конкуренция“) уведоми сдружението, че няма да разследва предполагаемата държавна помощ по отношение на бирата. Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ обаче ще разследва предполагаемата държавна помощ по отношение на малца. Комисията добави, че ако сдружението не оспори констатацията си в срок от 20 работни дни, то ще счита жалбата за държавна помощ за оттеглена по отношение на бирата. Комисията не е изпратила на жалбоподателя оригинала на писмо 1, нито копие от него.

4. С писмо от 27 август 2007 г. жалбоподателят уведоми Комисията, че е упълномощен законен представител на Сдружението, и поиска от нея да му предостави в бъдеще оригинали или копия от всички съобщения, които изпраща на Сдружението във връзка с жалбата за държавна помощ.

5. С писмо от 6 септември 2007 г. жалбоподателят представи допълнителни аргументи на Комисията относно причините, поради които тя следва да разследва и предполагаемата държавна помощ по отношение на бирата.

6. В своето електронно писмо от 19 септември 2007 г. Комисията попита жалбоподателя дали твърдението, включено в жалбата относно държавна помощ, че тя не е поверителна, се отнася и до горепосочената допълнителна информация, която той междувременно е предоставил.

7. Впоследствие на 8 април 2008 г. Комисията изпрати ново писмо до сдружението („писмо 2“), с което го информира, че въпросната помощ не включва неправомерна държавна помощ по отношение на бирата, и обясни мотивите за тази констатация. Комисията добави, че ако сдружението не оспори тази констатация в срок от 20 работни дни, то ще счита жалбата за държавна помощ за оттеглена по отношение на бирата.

8. Комисията също така не изпрати писмо 2 на жалбоподателя.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

9. В жалбата си до омбудсмана от 23 април 2008 г. жалбоподателят твърди, че Комисията не му е изпратила официални съобщения относно разглеждането на жалбата за държавна помощ, която той е подал от името на Сдружението, действащо като негов законен представител.

Поради това той поиска от омбудсмана да разгледа жалбата му, да отправи подходящи препоръки за правна защита и да го информира за резултата.

Задачата

10. На 1 септември 2008 г. Комисията представи становище относно проверката на омбудсмана. Жалбоподателят изпрати своите забележки на 22 септември 2008 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Твърдение за непредоставяне от страна на Комисията на жалбоподателя на официални съобщения относно разглеждането от нейна страна на жалбата за държавна помощ, която той е подал от името на сдружението

Аргументи, представени на омбудсмана

11. Жалбоподателят твърди, че Комисията не му е изпратила официалните съобщения, които се отнасят до разглеждането на жалбата за държавна помощ, която той е подал от името на Сдружението, действащо като негов законен представител. Той посочи, че заедно с жалбата си е представил пълномощното, което Сдружението му е предоставило и според което той е надлежно упълномощен законен представител на Сдружението. Това му дава право, наред с другото, да приеме всички представени документи относно жалбата за държавна помощ. Като е предоставило пълномощно на жалбоподателя, Сдружението е изразило желанието си всички документи, свързани с разглеждането на жалбата за държавна помощ, да му бъдат предоставени.

12. Той също така подчерта значението на писма 1 и 2, в които се определят крайни срокове, в които Сдружението да оспори констатациите на Комисията относно бирата. Според жалбоподателя, като не му е изпратила горепосочените писма, Комисията е създала риск Сдружението да не може да реагира по подходящ начин на тях.

13. Комисията се позова на член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета (2) и се позова на вътрешните процедури на своята генерална дирекция „Конкуренция“ относно разглеждането на жалби за държавна помощ. Съгласно тези процедури отговорът на държавата членка на жалбата може, с предварителното съгласие на тази държава членка, да бъде препратен на жалбоподателя за коментар. Ако жалбоподателят не реагира в срок от 20 работни дни, жалбата се счита за оттеглена.

14. Комисията подчерта, че жалбата за държавна помощ, която Сдружението е използвало, ясно го е идентифицирала като жалбоподател. Формулярът не съдържа искане самоличността на Сдружението да бъде запазена в тайна или кореспонденцията да бъде адресирана единствено до адвоката на Сдружението.

15. Според Комисията е обичайна практика кореспонденцията, свързана със същността на жалбите за държавна помощ, да се адресира пряко до жалбоподателя, посочен в съответния формуляр за жалба. Като е информирала пряко Сдружението, Комисията е гарантирала, че жалбата за държавна помощ е била разгледана своевременно и че жалбоподателят е бил напълно информиран за своята оценка на случая.

16. Комисията призна, че е изпратила само до председателя на Сдружението важни писма 1 и 2, в които обяснява своята оценка по същество на случая. Тя обаче винаги е информирала жалбоподателя в рамките на проверката на омбудсмана по телефона за начина, по който разглежда случая.

Оценка на омбудсмана

17. Настоящото дело повдига процедурен въпрос във връзка с разглеждането на жалби относно държавни помощи съгласно член 20, параграф 2 от Регламент No 659/1999. Когато заинтересована страна предостави пълномощно на адвокат и го представи заедно с жалбата за държавна помощ, длъжна ли е Комисията да изпрати цялата свързана с това кореспонденция единствено на заинтересованата страна, само на нейния адвокат или и на двете?

18. В самото начало омбудсманът би искал да посочи, че самата цел на пълномощното е да се представят доказателства, че принципалът е упълномощил своя адвокат да работи с трети лица от негово име.

19. Освен това, както правилно твърди жалбоподателят, подаването на пълномощно заедно с жалбата за държавна помощ само по себе си представлява израз на волята/желанието на заинтересованата страна да бъде представлявана от адвокат в процедура за държавна помощ.

20. Омбудсманът счита, че приложимите правни норми и вътрешните процедури, посочени от Комисията, не са пречка тя да вземе предвид тази воля, като изпрати кореспонденцията по същество, свързана с жалбите в областта на държавната помощ, на адвоката, на когото заинтересованата страна е предоставила пълномощното. В идеалния случай, ако пълномощното е представено заедно с жалбата за държавна помощ, Комисията може да изпрати съответната кореспонденция както на заинтересованата страна, така и на нейния адвокат, освен ако пълномощното не предвижда друго.

21. В настоящия случай Комисията изпраща кореспонденцията по същество само на заинтересованата страна (Асоциацията). Комисията изглежда твърди, че е щяла да изпрати такава кореспонденция по същество на адвоката само ако пълномощното е съдържало i) искане кореспонденцията да бъде изпратена единствено на адвоката и/или ii) ако жалбоподателят е поискал поверителност.

22. Що се отнася до аргумент i), омбудсманът посочва, че във въпросното пълномощно също така не е имало искане за изпращане на кореспонденцията единствено до Сдружението. Що се отнася до аргумент ii) и както жалбоподателят правилно посочва, ако беше поискал поверителност, това не би създало задължение за Комисията да му изпрати кореспонденцията.

23. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията не е обяснила разумно защо не е изпратила писма 1 и 2 на жалбоподателя. Това не е направено въпреки факта, че жалбоподателят е подал жалбата за държавна помощ от името на сдружението и е приложил към нея пълномощното. Освен това омбудсманът не разбира защо Комисията не е изпратила писмо 2 на жалбоподателя, въпреки факта, че в писмото си от 27 август 2007 г., адресирано до Комисията, жалбоподателят повтори, че е законен представител на Сдружението, и изрично поиска от институцията да му изпрати бъдещи съобщения относно жалбата за държавна помощ.

24. От гореизложеното следва, че би било добре Комисията да изпрати копия от писма 1 и 2 и на жалбоподателя. Неизпълнението на това задължение от страна на Комисията представлява лошо управление.

25. Като се има предвид, че председателят на Сдружението е изпратил писма 1 и 2 до жалбоподателя, който впоследствие би могъл да предприеме съответните действия от името на Сдружението в рамките на въпросната процедура за държавна помощ, омбудсманът не счита, че е оправдано приятелско решение или проект на препоръка с оглед на горепосочената констатация за лошо администриране. Ето защо той ще направи критична забележка по-долу.

Б. Заключения

Въз основа на своите проверки по тази жалба омбудсманът отправя следната критична забележка:

В настоящия случай жалбоподателят е подал жалбата за държавна помощ от името на сдружението заедно с пълномощното, с което сдружението го е упълномощило да го представлява във всички свързани правни актове, както и „да приема всички представени документи“.

Комисията обаче изпрати важните си писма от 17 август 2007 г. и 8 април 2008 г., съдържащи нейната оценка по същество на жалбата за държавна помощ, само до Сдружението. Това е случай на лошо управление.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 20 ноември 2008 година.

(1) Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 [понастоящем член 88] от Договора за ЕО (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41).

Член 20, параграф 2 от Регламента гласи следното: „Всяка заинтересована страна може да информира Комисията за всяка предполагаема неправомерна помощ и за всяка предполагаема злоупотреба с помощ. Когато Комисията прецени, че въз основа на информацията, с която разполага, няма достатъчно основания за разглеждане на случая, тя информира заинтересованата страна за това. Когато Комисията вземе решение по случай, засягащ предмета на предоставената информация, тя изпраща копие от това решение на заинтересованата страна.“

(2) Вж. бележка под линия 1 по-горе.