ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. На 20 юли 2002 г. жалбоподателят подаде жалба до Комисията в съответствие с член 226 от Договора за ЕО (1) срещу италианските органи. На 22 август 2002 г. Комисията регистрира жалбата под референтен номер 2002/4946.

2. В жалбата си до Комисията жалбоподателят твърди, че италианските органи са одобрили строителен проект за пречиствателна станция за отпадъчни води в Stintino, Италия („проектът“), в нарушение на разпоредбите на Директива 85/337/ЕИО от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2) и Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна („Директивата за местообитанията на ЕО“)(3). Жалбоподателят твърди, че италианските органи са одобрили проекта, без да вземат предвид потенциално неблагоприятните последици за околната среда за околните земи. Тази земя е предложена от Италия като територия от значение за Общността (ТЗО)(4) в списъка, предаден на Комисията от италианските органи (5) съгласно Директива 92/43/ЕИО. Поради това жалбоподателят счита, че проектът е трябвало да бъде подложен на пълна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

3. На 28 април 2003 г., след като извърши предварителна оценка на жалбата, Комисията изпрати писмо до италианските органи с искане за информация относно начина, по който разпоредбите на двете горепосочени директиви са били приложени по отношение на проекта.

4. Въз основа на отговорите на италианските органи от 10 и 14 ноември 2003 г., както и на информацията, събрана на срещата им от 25 юни 2003 г. с посочените органи, Комисията заключи, че не е имало нарушение на Директиви 85/337/ЕИО или 92/43/ЕИО.

5. С писмо от 10 август 2004 г. Комисията информира жалбоподателя за горното си заключение и посочи, че нейните служби възнамеряват да приключат случая. Между 31 август 2004 г. и 25 март 2005 г. жалбоподателят е изпратил на Комисията многобройни писма и електронни писма (общо 22)(6) с цел преразглеждане на неговия случай. Вследствие на това Комисията спря решението си за приключване на случая, за да оцени аргументите на жалбоподателя.

6. На 5 и 7 май 2005 г. жалбоподателят изпрати писмо до г-жа Day, тогавашен генерален директор на ГД „Околна среда“, с искане за пълен преглед на досието на жалбоподателя 2002/4946. Службите на Комисията отговориха с писма от 25 май и 10 юни 2005 г., като подчертаха, че предоставената информация не съдържа нови елементи, които биха ѝ позволили да установи евентуално нарушение на законодателството на Общността в областта на околната среда. Жалбоподателят изпрати допълнителна кореспонденция до Комисията на 1, 2, 22, 24 и 25 юни 2005 г. Службите на Комисията отговарят с писмо от 1 юли 2005 г., като посочват, че при липсата на нови елементи не е установено евентуално нарушение на общностното законодателство в областта на околната среда.

7. На 5 юли 2005 г. Комисията приключи дело 2002/4946, а на 11 юли 2005 г. уведоми жалбоподателя за това.

8. Жалбоподателят отново изрази несъгласие със заключението на Комисията. В резултат на това беше осъществена обширна размяна на кореспонденция между Комисията и жалбоподателя.

9. С писмо от 14 октомври 2005 г.(7) Комисията уведоми жалбоподателя, че съгласно Кодекса на Комисията за добро административно поведение - Отношения с обществеността (8) нейните служби вече няма да отговарят на по-нататъшна кореспонденция с повтарящ се, обиден и/или безсмислен характер. Жалбоподателят е написал допълнителни писма, на които Комисията е отговорила на 17 ноември 2005 г.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

10. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят е представил следните твърдения:

1. Решението на Комисията да приключи разглеждането на жалба 2002/4946 е необосновано и се основава на непоследователни мотиви;
2. Комисията не отговаря на писмото му от 7 май 2005 г.,
3. Решението на Комисията от 14 октомври 2005 г. да не отговаря повече на неговата кореспонденция, като се позовава на член 4 от Кодекса за добро административно поведение на Комисията, е неправилно и необосновано; и
4. Комисията не е спазила членове 8, 9, 10, 12, 14, 15 и 18 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (9).

Задачата

11. На 19 юни 2006 г. омбудсманът започна разследване на горепосочените твърдения на жалбоподателя.

12. На 28 септември 2006 г. Комисията изпрати становището си по твърденията на жалбоподателя. Становището, предоставено от Комисията, беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари, която той представи на 17 ноември 2006 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Твърдение, че решението на Комисията да приключи разглеждането на жалба No 2002/4946 е необосновано и се основава на непоследователни мотиви

Аргументи, представени на омбудсмана

13. Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да приключи разглеждането на неговата жалба No 2002/4946 срещу италианските органи е необосновано и се основава на непоследователни мотиви.

14. Според жалбоподателя Комисията неправилно е приела решението на италианските органи, че проектът не изисква предварителна ОВОС. Комисията не е трябвало да се доверява на неточната информация, получена от италианските органи, а именно „Relazione tecnico agronomica di ripristino ambientale del sedime dell'impianto di trattamento reflui di Stintino“— „Докладът Relazione“), тъй като този доклад е подправен. Напротив, Комисията е трябвало надлежно да вземе предвид предоставената от жалбоподателя информация (Analisi ambientale di un complesso forestale interessato dalla realizzazione di un sistema integrato di raccolta collettamento e depurazione del abitato e degli insediamenti turistici, affinamento, regolazione idraulica e redistribuzione delle acque usate- scarico degli esuberi da parte del Comune di Stintino - "експертно становище на д-р Б"). Комисията също така не е извършила своя собствена проверка на място, като вместо това се е основала на резултатите от проверката, извършена от италианските органи.

15. Комисията счете, че оценката, извършена от италианските органи, е в съответствие със съответното законодателство на Общността и обясни това подробно в многобройните си съобщения с жалбоподателя (и по-специално в решението си от 19 април 2005 г. за приключване на случая на жалбоподателя). Комисията прие заключението на италианските органи, че проектът няма отрицателно въздействие върху околната среда въз основа на i) резултатите от проверка на място, извършена по проекта, и ii) редица документи, представени от тези органи, сред които горепосочения доклад Relazione. Комисията подчерта, че експертното становище на д-р Б няма формална валидност, тъй като не съдържа дата или официален печат.

Оценка на омбудсмана

16. Омбудсманът разбира позициите на страните, както следва: Комисията основа решението си да приключи случая на жалбоподателя на основание, че италианските органи правилно са упражнили правото си на преценка, когато са решили да не извършват ОВОС по отношение на проекта. Италианските органи представиха на Комисията документи в подкрепа на своето решение.

17. Жалбоподателят не е съгласен със заключението на Комисията. Първо, според него италианските органи не са спазили правото на Общността, тъй като експертното становище на д-р Б е доказало, че проектът действително е имал отрицателни последици за околната среда. Той твърди, че поради това италианските органи е трябвало да извършат пълна ОВОС. Второ, той зае позицията, че обясненията и документите на италианските органи, включително резултатите от проверката на място, са неправилни. Комисията не е изпълнила в достатъчна степен задължението си за полагане на грижа при преценката на доказателствата, представени от италианските органи, и не е взела предвид предоставената от него информация.

18. Що се отнася до първото становище на жалбоподателя, омбудсманът припомня, че съгласно член 195 от Договора за ЕО той може да получава и разглежда жалби относно лошо администриране в дейността на институциите и органите на Европейската общност. Никое действие на друг орган не може да бъде предмет на жалба до него. Следователно омбудсманът няма за задача да проверява дали италианските органи са приложили правилно националното или европейското право. Оценката на омбудсмана има за цел да установи дали Комисията е действала правилно, когато е стигнала до заключението, че поведението на италианските органи е в съответствие с приложимите правила относно оценките на въздействието върху околната среда.

19. Що се отнася до второто становище на жалбоподателя, т.е. неговите аргументи относно задължението на Комисията за полагане на грижа, омбудсманът първо посочва, че процедурата за ОВОС, както се изисква от директивите за ОВОС, следва да се извършва от националните органи (10). Освен това, що се отнася до проектите, които съответстват на класовете, изброени в приложение II към Директива 97/11/ЕО за изменение на Директива 85/337/ЕИО (11), националните органи имат право на преценка, въз основа на критериите, установени в приложение III към нея, дали е необходима ОВОС или не. Накрая, член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО (12) предвижда, че:

„Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. В светлината на заключенията от оценката на въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия и ако е целесъобразно, след като са получили мнението на обществеността.“(Подчертаването е добавено)

20. Жалбоподателят също така заяви, че Комисията не е трябвало да се доверява на инспекциите и на заключенията, направени от националните органи и предоставени на Комисията. В това отношение омбудсманът припомня взаимното задължение за лоялно сътрудничество, наложено на институциите на Общността и на нейните държави-членки с член 10, параграф 2 от Договора за ЕО. Общностните съдилища се позовават на този принцип в контекста на производствата за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 226 от Договора за ЕО (13). И двата члена предвиждат, че държавите-членки се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора.

21. С оглед на горепосочения принцип е разумно да се счита, че Комисията може i) основателно да счита, че италианските органи са спазили приложимите правни разпоредби относно опазването на околната среда, когато са извършвали проверки на място във връзка с възможното въздействие на проекта върху околната среда, и ii) основателно да очаква, че италианските органи са ѝ предоставили надеждна информация относно прилагането на съответното законодателство на Общността в областта на околната среда към проекта.

22. Въз основа на наличните доказателства изглежда, че Комисията внимателно е разгледала обясненията и подкрепящите документи, предоставени от италианските органи. Дори ако автентичността на доклада Relazione беше до известна степен спорна, тъй като според жалбоподателя той е бил фалшифициран, Комисията правилно посочи, че докато компетентните италиански административни и правни органи не докажат противното, този документ все още е от значение за оценката на Комисията.

23. Освен това изглежда, че Комисията е разгледала не само документите, предоставени от италианските органи (включително горепосочения доклад Relazione), и информацията, събрана по време на срещата с тях от 25 юни 2003 г., но и конкретния документ (експертното становище на д-р Б), предоставен от жалбоподателя, въпреки че той не е имал официален статут, тъй като според Комисията не е съдържал дата и официален печат. В писмото си до жалбоподателя от 19 април 2005 г. Комисията неколкократно се позова на данните и аргументите, представени в експертното становище на д-р Б, и взе отношение по тях (14).

24. Освен това, въз основа на многобройния обмен на кореспонденция между жалбоподателя и ГД „Околна среда“, изглежда, че като изрично са се позовали на аргументите, представени от жалбоподателя (т.е. „Доводът, който изтъквате за предполагаемо замърсяване, не е подкрепен с никакви конкретни доказателства“)(15), службите на Комисията надлежно са взели предвид цялата предоставена от него информация.

25. В писмото си от 19 април 2005 г. Комисията също така заяви, че ще продължи да разглежда възможността за откриване на нова процедура за нарушение, след като приключи случая на жалбоподателя, ако той представи нова и релевантна информация.

26. Следва също така да се отбележи, че Комисията спря решението си за приключване на случая, за да анализира доказателствата, представени от жалбоподателя. Омбудсманът разбира, че Комисията е направила това, защото, ако е открила достатъчно елементи, за да постави под съмнение информацията на италианските органи, тя е щяла да провери тази информация, като извърши своя собствена проверка на място. Комисията обаче не откри такива елементи и поради това основателно заяви, че италианските органи са провели достатъчно разследване на място.

27. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че i) Комисията не е изпълнила задължението си за полагане на грижа при разглеждането на документите и обясненията, въз основа на които е решила да приключи случая му, и ii) неправилно се е доверила на документите, предоставени от италианските органи, вместо да обърне дължимото внимание на информацията и документите, предоставени от него.

28. Освен това омбудсманът посочва, че в писмото си от 19 април 2005 г. до жалбоподателя Комисията е обяснила подробно причините, поради които е приключила неговия случай.

29. Що се отнася до предполагаемото нарушение на Директива 85/337/ЕИО, Комисията посочи, че според доклада Relazione, който е бил взет предвид от италианските органи, когато са решили да не извършват ОВОС във връзка с проекта, изглежда, че италианските органи са взели предвид критериите, установени в приложение III към посочената директива.

30. Що се отнася до предполагаемото нарушение на Директива 92/43/ЕИО във връзка с Директива 79/409/ЕИО (16), Комисията се позова на съответната съдебна практика (17) и припомни, че строителните проекти на територии, предложени от държавите членки като отговарящи на условията за определяне като територии от значение за Общността в списъка, предаден на Комисията, не изискват непременно ОВОС, докато списъкът не бъде приет от Комисията. Междувременно обаче, съгласно Директива 92/43/ЕИО, държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки за опазване на териториите от предложения списък. Комисията ясно обясни, че италианските органи биха нарушили Директива 93/43/ЕИО, ако не бяха приели подходящи мерки за опазване на въпросната територия, но го направиха.

31. Накрая Комисията посочи, че италианските органи са извършили ОВОС на два други обекта, предложени в списъка (ТЗО „ITB010043 Coste e Isolette nord ovest della Sardegna“и „ITB010002 Stagno di Pilo e Stagno di Casaraccio“), въпреки че не са били задължени да направят това. След тази оценка на тези две защитени зони италианските органи стигнаха до заключението, че въпросният проект няма да окаже значително отрицателно въздействие върху целостта на въпросните защитени зони по „Натура 2000“ по смисъла на разпоредбите на директиви 92/43/ЕИО и 79/409/ЕИО.

32. С оглед на гореизложеното омбудсманът е на мнение, че в писмото си от 19 април 2005 г. до жалбоподателя Комисията е предоставила подходящо изложение на мотивите за решението си да прекрати преписката на жалбоподателя.

33. Освен това в становището си по жалбата Комисията е допълнила изчерпателно изложението на мотивите си, като е повторила правните основания за решението си да приключи разглеждането на жалбата на жалбоподателя по член 226.

34. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че изглежда не е имало лошо администриране от страна на Комисията по отношение на това твърдение.

Б. Твърдение за липса на отговор от страна на Комисията на писмото на жалбоподателя от 7 май 2005 г.

Аргументи, представени на омбудсмана

35. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на писмото му от 7 май 2005 г.

36. В становището си Комисията посочва, че тъй като писмото от 7 май 2005 г. е същото като писмото, адресирано до ГД „Околна среда“ на 5 май 2005 г., на което е изпратен отговор на 25 май 2005 г., Комисията е предоставила отговор на това писмо. Във всеки случай в писмото си от 8 септември 2005 г. Комисията се извинява на жалбоподателя за това, че не е отговорила официално на писмото му от 7 май 2005 г.

Оценка на омбудсмана

37. Омбудсманът разгледа въпросната кореспонденция, предоставена му от жалбоподателя и Комисията.

38. В писмото си до ГД „Околна среда“ от 5 май 2005 г. жалбоподателят повтори становището си, че италианските органи са нарушили правото на Общността в областта на околната среда.

В писмото си от 7 май 2005 г.(18) жалбоподателят поиска преразглеждане на цялата преписка 2002/4946.

В отговора си от 25 май 2005 г. Комисията посочи, че предоставената информация не съдържа нови елементи, които биха позволили на Комисията да установи евентуално нарушение на правото на Общността в областта на околната среда.

39 Следователно според омбудсмана не изглежда неразумно да се счита, че двете писма на жалбоподателя се отнасят по същество до един и същ въпрос. Поради това омбудсманът приема становището на Комисията, че нейният отговор от 25 май 2005 г. може да се разглежда като отнасящ се и до предмета на писмото на жалбоподателя от 5 май 2005 г. и от 7 май 2005 г.

40. Освен това Комисията се извини на жалбоподателя за липсата на официален отговор на писмото му от 7 май 2005 г.

41. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че изглежда няма основания за допълнителни проверки на твърдението на жалбоподателя.

В. Твърдение, свързано с решението на Комисията от 8 октомври 2005 г. да не отговаря повече на кореспонденцията на жалбоподателя, като се позовава на член 4 от Кодекса за добро административно поведение на Комисията,

представен на омбудсмана

42. Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията от 14 октомври 2005 г. (т.е. писмото на Комисията от тази дата) да не отговаря повече на неговата кореспонденция, като се позовава на член 4 от Кодекса за добро административно поведение на Комисията, е неправилно и необосновано.

43 В становището си Комисията посочва, че решението на ГД „Околна среда“ да прекрати повтарящата се, неправомерна или безсмислена кореспонденция с жалбоподателя е взето в съответствие с Кодекса за добро административно поведение на Комисията поради повтарящия се и безсмислен характер на писмата, които жалбоподателят непрекъснато изпраща до ГД „Околна среда“ (както до нейните служби, така и до генералния директор), до члена на Комисията Димас и до председателя Барозу. В това отношение Комисията отбеляза, че „има задължението да използва правилно парите на данъкоплатците“.

Оценка на омбудсмана

44. Член 4 от Кодекса за добра администрация на Комисията гласи:

„Отговор на писмо, адресирано до Комисията, се изпраща в срок от петнадесет работни дни от датата на получаване на писмото от отговорния отдел на Комисията (…)

Ако даден отговор не може да бъде изпратен в горепосочения срок и във всички случаи, когато отговорът изисква друга работа по него, като например междуведомствена консултация или превод, отговорният служител следва да изпрати изчакващ отговор, като посочи дата, до която адресатът може да очаква да му бъде изпратен отговор с оглед на тази допълнителна работа, като се вземе предвид относителната спешност и сложност на въпроса (…).

Тези правила не се прилагат за кореспонденция, която разумно може да се счита за неподходяща, например защото е повтаряща се, обидна и/или безсмислена. След това Комисията си запазва правото да прекрати всяка такава размяна на кореспонденция." (Подчертаването е добавено)

45. Омбудсманът е съгласен, че Комисията действително има задължението да използва правилно отпуснатите ѝ средства, за да изпълнява административните си задачи и да използва ефективно човешките си ресурси. Това обаче не следва да ѝ пречи да борави по подходящ начин с кореспонденцията на гражданите в съответствие с принципите на добрата администрация, изложени в нейния собствен Кодекс и в Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

46. Възниква обаче въпросът дали решението на Комисията в този конкретен случай да не отговаря повече на повтарящата се и представляваща злоупотреба кореспонденция на жалбоподателя е било приемливо и правилно в контекста на отношенията ѝ с европейските граждани. Омбудсманът като цяло е на мнение, че такъв би бил случаят, ако Комисията информира автора на кореспонденцията, която счита за повтаряща се, че допълнителни отговори няма да бъдат изпращани, освен ако не бъдат предоставени нови елементи. По този начин Комисията би доказала, че не квалифицира автоматично кореспонденцията като повтаряща се, например въз основа на критерия за автора, а само след като разгледа съдържанието ѝ, за да провери дали са налице нови елементи.

47. Въз основа на наличните в настоящия случай доказателства е очевидно, че жалбоподателят е изпратил на Комисията значителен брой писма и електронни писма по същия въпрос. В обобщение, всички те заявиха, че решението на Комисията да прекрати производството за установяване на нарушение е неправилно. Комисията неколкократно отговори на същите опасения на жалбоподателя.

48. В писмото си от 14 октомври 2005 г., копие от което беше предоставено от Комисията в нейното становище по жалбата, Комисията информира жалбоподателя, че съгласно нейния Кодекс за добро административно поведение нейните служби вече няма да отговарят на по-нататъшна кореспонденция с повтарящ се, неправомерен и/или безсмислен характер, и заяви, че ще прилага тази разпоредба от своя Кодекс, „освен ако не бъдат представени нови елементи“(19).

49. С оглед на гореизложените съображения позицията на Комисията, изразена в горепосоченото писмо от 14 октомври 200 г., изглежда е в съответствие със собствените ѝ правила и следователно се основава на солидна обосновка.

50. Омбудсманът отбелязва също така, че след писмото си от 14 октомври 2005 г. Комисията все още е отговорила на 17 ноември 2005 г. на по-нататъшните писма на жалбоподателя от 17, 21 и 25 октомври 2005 г. В това писмо Комисията припомни, че в съответствие със своя Кодекс за добро поведение на администрацията няма да предприема последващи действия във връзка с по-нататъшна кореспонденция, която основателно може да се счита за злоупотреба с оглед на нейния повтарящ се, вредоносен или неоснователен характер. Освен това тя заяви, че ако получи нова информация, която би оправдала започването на разследване по същия въпрос, случаят ще бъде възобновен и разследван отново.

51 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на това твърдение.

Г. Твърдение за неспазване от страна на Комисията на членове 8, 9, 10, 12, 14, 15 и 18 от Европейския кодекс за добро административно поведение Аргументи,

представени на омбудсмана

52. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е спазила член 8 (Безпристрастност и независимост); член 9 (Обективност); член 10 (Законни очаквания, последователност и съвети); член 12 (С любезното съдействие); член 14 (Потвърждение за получаване и посочване на компетентния служител); Член 15 (Задължение за предаване на компетентната служба на институцията) и член 18 (Задължение за мотивиране на решенията) от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.

53. В становището си Комисията заяви, че позоваването от страна на жалбоподателя на неспазването от страна на Комисията на няколко члена от Европейския кодекс за добро административно поведение е неоснователно.

54. В своето становище жалбоподателят поясни твърдението си, като заяви, че непредоставянето от ГД „Околна среда“ на ГД „Вътрешен пазар“ на документите, свързани с втората му жалба до Комисията от 4 декември 2002 г., представлява ясно доказателство за неподходящото поведение на съответните длъжностни лица, които са действали в нарушение на Кодекса за добро административно поведение на Комисията, като по този начин са нарушили основните организационни правила.

Оценка на омбудсмана

55. Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е посочил конкретно как Комисията е нарушила всеки отделен член от Кодекса, посочен от него, с изключение на факта, че ГД „Околна среда“ не е препратила съответните документи на ГД „Вътрешен пазар“ (т.е. той се е позовал на член 15 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (20).

56. Поради това омбудсманът ще разгледа само този въпрос.

57. Въз основа на събраните доказателства се оказва, че с писма от 4 и 15 декември 2002 г. жалбоподателят е подал до Комисията втора жалба по член 226 относно неправилно прилагане на законодателството на Общността в областта на обществените поръчки. Тази нова жалба обаче е свързана с неговата (първа) жалба до Комисията, на която се позовава настоящото решение.

На 21 март 2003 г. ГД „Вътрешен пазар“ регистрира втората жалба на жалбоподателя под номер 2003/4372.

На 4 април 2003 г. ГД „Вътрешен пазар“ поиска от ГД „Околна среда“ да ѝ изпрати копия от документите, изпратени от жалбоподателя в контекста на първата му жалба (референтен номер 2002/4946), както и всяка допълнителна информация, свързана с неговия случай. Впоследствие тези документи бяха препратени от ГД „Околна среда“ на ГД „Вътрешен пазар“ с писмо от 14 април 2003 г.

58. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че твърдението на жалбоподателя, че Комисията е нарушила член 15 от Европейския кодекс за добро административно поведение, не може да бъде подкрепено и следователно не установява лошо администриране и във връзка с това твърдение.

Д. Заключения

Въз основа на извършените проверки по тази жалба омбудсманът заключава, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската комисия по отношение на първото, третото и четвъртото твърдение на жалбоподателя. Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, няма основания за допълнителни разследвания.

Омбудсманът приключва случая. Жалбоподателят и председателят на Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 20 ноември 2008 година.

---

(1) Член 226 от Договора за ЕО гласи следното:

„Ако Комисията счита, че дадена държава-членка не е изпълнила задължение, произтичащо от настоящия договор, тя издава мотивирано становище по въпроса, след като даде възможност на съответната държава да представи своите съображения.

Ако съответната държава не се съобрази със становището в срока, определен от Комисията, последната може да отнесе въпроса до Съда на Европейските общности.“

(2) Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).

(3) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109).

(4) Съгласно Директива 92/43/ЕИО „територия от значение за Общността“ означава територия, която в биогеографския регион или региони, към които принадлежи, допринася значително за поддържането или възстановяването на благоприятен природозащитен статус на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и може също така да допринесе значително за кохерентността на мрежата „Натура 2000“, посочена в член 3, и/или допринася значително за поддържането на биологичното разнообразие в рамките на съответния биогеографски регион или региони.

За животинските видове, които обхващат обширни територии, териториите от значение за Общността съответстват на местата в рамките на естествения ареал на тези видове, които притежават физическите или биологичните фактори, които са от съществено значение за техния живот и размножаване.“

(5) Член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО гласи следното: „Въз основа на критериите, посочени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава членка предлага списък на териториите, в който се посочва кои типове естествени местообитания от приложение I и кои видове от приложение II са местни за нейната територия и в които се намират териториите.(…).“

(6) Жалбоподателят изпрати електронни писма на 31 август, 20 септември, 19 ноември, 3, 7, 18 и 20 декември 2004 г., както и на 10, 16, 17 януари и 1 март 2005 г. Той изпраща писма (по пощата, факс и електронна поща) на 27 и 29 август, 1 септември, 19 ноември, 3, 6 и 20 декември 2004 г., както и на 8 и 16 януари и 1 и 25 март 2005 г.

(7) В становището си Комисията посочи, че писмото ѝ от 14 октомври 2005 г. е било погрешно определено от жалбоподателя в жалбата му до омбудсмана като „решението на [Комисията] от 8 октомври 2005 г.“. Поради това датата 14 октомври 2005 г. ще бъде използвана в настоящото решение за позоваване на настоящото писмо.

(8) Кодексът на Комисията за добри административни отношения с обществеността е достъпен на следния адрес: http://ec.europa.eu/civil_society/code/index_en.htm.

(9) Европейският кодекс за добро административно поведение е достъпен на следния адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/code/en/default.htm.

(10) Омбудсманът отбелязва, че съгласно пето съображение от Директива 85/337/ЕИО тя има за цел да установи общи принципи за оценка на въздействието върху околната среда с оглед допълване и координиране на "процедурите за издаване на разрешение за осъществяване", регулиращи публични и частни проекти, които е вероятно да окажат въздействие върху околната среда.

За тази цел член 1, параграф 2 от Директива 85/337/ЕИО определя „разрешение за осъществяване“ като решението на компетентния орган или органи, което дава право на възложителя да продължи с проекта.

Член 2, параграф 1 от Директивата гласи: „Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на оценка по отношение на тяхното въздействие. Тези проекти са определени в член 4.“

(11) Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 73, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 97). В член 4, параграфи 2 и 3 от настоящата директива се предвижда, че:

„Член 4

2. При спазване на член 2, параграф 3, за проектите, изброени в приложение II, държавите-членки определят чрез:

а) разглеждане на всеки отделен случай, или

б) прагове или критерии, определени от държавата членка

дали проектът подлежи на оценка в съответствие с членове 5—10.

Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б). (Подчертаването е добавено)

3. Когато се извършва разглеждане на всеки отделен случай или се определят прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат предвид съответните критерии за подбор, посочени в приложение III. „(Подчертаването е добавено)

(12) Вж. бележка под линия 3 по-горе.

(13) Вж. дело C-10/00 Комисията срещу Италия [2002] ECR I-2357, параграф 88.

(14) Например:

а) "[експертното становище на д-р Б] не противоречи непременно на "Relazione", тъй като се отнася до повърхността, подложена на отчуждаване, а не до областта, пряко участваща в работата по проекта".

(В оригинал на италиански език горният фрагмент гласи следното. "Tra le altre cose, almeno per quanto riguarda le superfici, essa non è necessariamente in contraddizione con la Relazione di ripristino in quanto si riferisce alla superficie oggetto di espropriazione e non a quella direttamente interessata da lavori".)

б) „Въпреки това, дори да приемем, че данните от експертния опит на д-р Б са верни, трябва да се каже, че въздействието на проекта не е значително за територията и че следователно няма нарушение на Директива 92/43/ЕИО и не е необходимо да се приемат компенсаторни мерки.“

(В оригинал на италиански, горният фрагмент гласи следното. „Tuttavia, il punto essenziale da chiarire è che, anche prendendo per validi i dati presenti nella „Perizia“ del dr. B., si deve concludedre che l’incidenza dell’opera non è significativa per il sito e che, pertanto, non c’è violazione della direttiva 92/43/CEE e non c’è neanche necessità di adottare misure di compensazione“.)

(15) На оригиналния италиански език: "La Sua argomentazione tesa a dimostrare un possibile inquinamento non è supportata da nessun elemento concreto".

(16) Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 1979 г., стр. 1—18).

(17) Вж. дело C-374/98 Комисията срещу Франция [2000] ECR I-10799, параграфи 25 и 26: „Следва също да се отбележи, че списъкът на зоните, които са от голямо значение за опазването на дивите птици, по-известен под съкращението ОВМ (Опис на орнитологично важните зони в Европейската общност), включва въпросната зона. Съдът е постановил, че макар този списък да не е правно обвързващ за съответните държави членки, той съдържа научни доказателства, които позволяват да се прецени дали дадена държава членка е изпълнила задължението си да класифицира като СЗЗ (специални защитени зони) най-подходящите по брой и площ територии за опазване на защитените видове (Решение на Съда от 29 април 1998 г. по дело Комисия/Нидерландия, C-3/96, Recueil, стр. I-3031, точки 69 и 70).

От общата структура на член 4 от Директивата за птиците следва, че когато дадена зона отговаря на критериите за класифициране като СЗЗ, тя трябва да бъде предмет на специални мерки за опазване, които могат да гарантират по-специално оцеляването и размножаването на видовете птици, посочени в приложение I към тази директива “.

Вж. по-специално точки 25 и 26:

„Следва също да се отбележи, че списъкът на зоните, които са от голямо значение за опазването на дивите птици, по-известен под съкращението ОВМ (Опис на орнитологично важните зони в Европейската общност), включва въпросната зона. Съдът е постановил, че макар този списък да не е правно обвързващ за съответните държави членки, той съдържа научни доказателства, които позволяват да се прецени дали дадена държава членка е изпълнила задължението си да класифицира като СЗЗ най-подходящите по брой и площ територии за опазване на защитените видове (Решение на Съда от 29 април 1998 г. по дело Комисия/Нидерландия, C-3/96, Recueil, стр. I-3031, точки 69 и 70).

От общата структура на член 4 от Директивата за птиците следва, че когато дадена зона отговаря на критериите за класифициране като СЗЗ, тя трябва да бъде предмет на специални мерки за опазване, които могат да гарантират по-специално оцеляването и размножаването на видовете птици, посочени в приложение I към тази директива.“

(18) В писмото си от 7 май 2005 г., изпратено до генералния директор на ГД "Околна среда", жалбоподателят пише следното (оригинална версия на английски език):

„Бих искал да Ви информирам за необичайното „поведение“ на Единство А2, отнасящо се до нарушение 2002/4946. Според мен външната намеса може да е попречила на Единството да извърши необходимата работа. Ето защо, в качеството си на европейски гражданин, Ви моля да преразгледате свързаното досие.“

(19) Превод на службите на омбудсмана от оригиналния италиански език:

„Le ricordo ancora una volta che ove la Commissione venisse in possesso di ulteriori informazioni e notizie suscettibili di giustificare l’apertura di una procedura avente il medesimo oggetto, il caso verrebbe riaperto e nuovamente istruito. Tuttavia, Le ricordo che, ai sensi del Codice di buona condotta amministrativa, la Commissione non darà seguito a ulteriore corrispondenza che possa ragionevolmente essere considera abusiva per il suo carattere ripetitivo, ingiurioso o infondato.“(подчертаването е добавено).

(20) Член 15 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията гласи следното:

„Задължение за предаване на компетентната служба на институцията:

1. Ако писмо или жалба до институцията е адресирано или предадено на генерална дирекция, дирекция или отдел, които не са компетентни да се занимават с него, нейните служби гарантират, че досието се предава незабавно на компетентната служба на институцията.

2. Службата, която първоначално е получила писмото или жалбата, уведомява автора за това прехвърляне и посочва името и телефонния номер на длъжностното лице, на което е предадена преписката.

3. Длъжностното лице предупреждава члена на обществеността или организацията за всякакви грешки или пропуски в документите и предоставя възможност те да бъдат поправени.“