# Решение на Европейския омбудсман относно проверка по собствена инициатива OI/5/2007/GG относно Европейската комисия
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: 2007-12-14T10:00+01:00[Europe/Paris]
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/3387)
---
> От първите дни на мандата си омбудсманът разгледа внимателно навременността на плащанията, извършени от Комисията. В решението си относно проверка по собствена инициатива през 2001 г. омбудсманът заключи, че Комисията е предприела стъпки за справяне с проблема, който изглежда задоволителен. Той добави обаче, че ще обмисли започването на ново разследване по собствена инициатива, ако просроченото плащане продължи да създава сериозни проблеми.
>
> През 2007 г. омбудсманът отбеляза, че след приключването на горепосоченото разследване през 2001 г. е трябвало да разгледа редица случаи, от които е видно, че продължават да съществуват проблеми в тази област. Например той е получил две последователни жалби относно забавено плащане от германски гражданин, който редовно е работил за Комисията като експерт. Поради това омбудсманът започна нова проверка по собствена инициатива.
>
> В становището си Комисията посочи, че е подобрила резултатите си през периода 2005---2007 г. и че е предприела редица стъпки за избягване на забавени плащания. На административно равнище спазването на сроковете за плащане е определено като показател за изпълнението на неговите служители; въведен е вътрешен мониторинг; и процесът на разглеждане на исканията за плащане беше опростен. На законодателно равнище бяха въведени нови правила, които, *наред с другото,* улесниха използването на еднократни суми, направиха автоматично плащането на лихви и въведоха годишен доклад до Парламента относно спазването на сроковете за плащане. В резултат на тези мерки Комисията очаква положителната тенденция да продължи.
>
> Омбудсманът отбеляза, че действително изглежда, че има някои положителни тенденции. Той обаче също така отбеляза, че през 2007 г. все още има закъснения в повече от един от всеки пет случая и че средното закъснение възлиза на 47,98 дни. Освен това закъсненията изглеждаха особен проблем, когато става въпрос за малки суми, като по този начин вероятно засягаха главно отделни граждани или малки и средни предприятия, бенефициери, т.е. които най-много се нуждаят от защита срещу отрицателните последици от забавянето на плащанията.
>
> Въпреки че настоящото положение е очевидно неприемливо, омбудсманът отбелязва със задоволство, че Комисията изглежда е разбрала сериозността на положението. Мерките, на които се позовава, очевидно са били полезни и е вероятно да доведат до подобрения.
>
> Като се има предвид, че много от тези мерки бяха сравнително скорошни, омбудсманът счете, че е твърде рано да се оцени тяхното въздействие. Поради това той реши да приключи своето разследване и да започне ново в началото на 2009 г., когато ще бъдат налични данни за резултатите на Комисията през 2008 г.
>
Страсбург, 20 юни 2008 г.
(EN) Г-н председател,
На 14 декември 2007 г. Ви уведомих, че съм решил да започна проверка по собствена инициатива по въпроса за навременността на плащанията от страна на Европейската комисия.
На 25 март 2008 г. Комисията представи становището си.
Сега пиша, за да ви уведомя за резултатите от направените запитвания.
ПРИЧИНИТЕ ЗА СОБСТВЕНОТО ИНИЦИАТИВНО ЗАПИТВАНЕ
----------------------------------------------
Член 195 от Договора за създаване на Европейската общност оправомощава Европейския омбудсман да извършва проверки по собствена инициатива във връзка с възможни случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността. В своята проверка по собствена инициатива OI/5/99/(IJH)GG омбудсманът разследва въпроса за забавеното плащане от страна на Комисията. Разследването приключи на 16 февруари 2001 г.
В решението си за приключване на тази проверка омбудсманът стига до заключението, че Комисията е предприела стъпки за справяне с проблема, което изглежда задоволително. Той добави обаче, че ще обмисли започването на ново разследване, ако в бъдеще се окаже, че въпреки тези мерки забавеното плащане от страна на Комисията продължава да създава сериозни проблеми.
Седем години по-късно и с оглед на редица случаи, които Омбудсманът трябваше да разгледа през последните години (вж. например решенията му по жалби 818/2005/PB, 3067/2005/(MHZ)MF и 2692/2006/BB), Омбудсманът счита, че има възможност за започване на нова проверка по собствена инициатива с цел да се установи какви допълнителни мерки са били предприети от Комисията в това отношение и дали все още има проблеми, които се нуждаят от подходящи средства за правна защита по отношение на навременността на плащанията.
По-специално омбудсманът припомни, че е получил две последователни жалби от германски гражданин, който редовно работи за Комисията като експерт (жалби 1266/2005/MF и 2569/2006/WP), като и двете се отнасят до забавяне на плащанията от страна на Комисията. В решението си по жалба 2569/2006/WP, прието на 19 юли 2007 г., омбудсманът заяви, че счита за целесъобразно да разгледа отново въпроса за просроченото плащане на по-широка основа чрез провеждане на нова проверка по собствена инициатива. Омбудсманът добави, че тази проверка ще включва проверка на ефективността на мерките, предприети от Комисията с цел ускоряване на плащанията.
С оглед на гореизложеното Омбудсманът реши да започне нова проверка по собствена инициатива по въпроса за навременността на плащанията от страна на Комисията.
Запитването
-----------
*Информацията, поискана в рамките на разследването по собствена инициатива*
В писмото си, с което започва своята проверка, Омбудсманът поиска от Комисията да го информира за стъпките, които е предприела, за да установи и да се справи с причините за закъсненията при извършването на плащания към изпълнители и бенефициери на безвъзмездни средства и субсидии.
Омбудсманът добави, че в този контекст би било най-полезно, ако Комисията може да представи и статистически данни, които биха могли да илюстрират проблема или коригиращите действия, предприети от Комисията. Той добави, че би бил особено заинтересован да получи информация за броя и процента на случаите, в които са настъпили забавяния на плащане, за размера на действително настъпилите забавяния, за съответните суми и за случаите, в които са платени лихви за забава на плащане.
Омбудсманът отбеляза, че в становището си по жалба 2569/2006/WP Комисията се е позовала на член 106 от своя Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности[(1)](#(1)){#Footnote1} („Регламент 2342/2002") като установяващ механизма за плащане на лихви по неизпълнение.
В първоначалната си версия този член предвиждаше следното:
> " Срокове*за плащане и лихва за забава*
>
> *1. Дължимите суми се изплащат в срок от не повече от четиридесет и пет календарни дни от датата на регистриране на допустимо искане за плащане от оправомощения отдел на отговорния разпоредител с бюджетни кредити (...).*
>
> *(...)*
>
> *5. След изтичане на сроковете, предвидени в параграфи 1 и 2, кредиторът може в срок от два месеца от получаване на просроченото плащане да поиска лихва (...)."*
В становището си по жалба 2569/2006/WP Комисията посочи, че поради това не плаща автоматично лихви, а само по искане на кредитора.
Поради това омбудсманът поиска от Комисията да го информира относно практическите аспекти на плащането на лихви за забава. Той добави, че би бил особено заинтересован да научи дали на кредиторите е било специално напомнено правото им да претендират лихва при извършване на забавеното плащане.
Омбудсманът посочи, че би било полезно също така да се знае колко кредитори, които биха имали право да претендират лихви, действително предявяват такова вземане.
Накрая, Омбудсманът поиска от Комисията да му предостави становището си относно това дали необходимостта да се представи искане за лихви и да се направи това в срок от два месеца след получаване на забавеното плащане може да не разубеди някои от неговите партньори да настояват за правата си.
*Становище на Комисията*
В своето становище, представено на омбудсмана от члена на Комисията Grybauskaité, Комисията направи следните коментари:
Като предварителна забележка следва да се припомни, че сроковете за плащане са определени в Регламент (ЕО) No 2342/2002 и по изключение в секторните регламенти.
Съгласно член 106 от Регламент No 2342/2002 плащанията се извършват в срок от 45 календарни дни от датата на регистриране на допустимо искане за плащане или 30 календарни дни за плащания, свързани с договори за услуги или доставки, освен ако договорът не предвижда друго. Обикновено стандартните договори на Комисията са в съответствие със сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) No 2342/2002.
Въпреки това за плащания, които съгласно договора, споразумението или решението за отпускане на безвъзмездни средства зависят от одобрението на доклад или сертификат (междинни и/или окончателни плащания), срокът започва да тече едва след одобряването на въпросния доклад или сертификат[(2).](#(2)){#Footnote2} По отношение на Европейския фонд за развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд се прилага специално правило: плащанията трябва да бъдат извършени в срок от 2 месеца[(3).](#(3)){#Footnote3}
Комисията е подобрила резултатите си по отношение на плащанията през периода 2005---2007 г. по брой и стойност, въпреки че средното забавяне не е намаляло значително. Следната таблица обобщава настоящото положение по отношение на плащанията, извършени след изтичането на сроковете (наричани по-долу „закъснели плащания"):
++Таблица 1: брой и стойност на просрочените плащания; средно закъснение++
|--------------------------------------------------------|-----------|-----------|
| | **2005** | **2007** |
| **Просрочени плащания в брой** [(4)](#(4)){#Footnote4} | 42.74% | 22.57% |
| **Стойност на просрочените плащания (5)** {#Footnote5} | 17.48% | 11.52% |
| **Средно забавяне (6)** {#Footnote6} | 49,13 дни | 47,98 дни |
Комисията е напълно наясно с необходимостта от спазване на сроковете за плащане. Тя е установила причините, водещи до забавяния, като например сложността на процеса на оценка на оправдателните документи, по-специално на техническите доклади, изискващи външен експертен опит в някои случаи, трудностите, срещнати при стремежа да се осигури ефективна координация на финансовите и оперативните проверки на исканията за плащания, и управлението на спирането на плащанията. Освен това Комисията не е в състояние да предвиди кога ще бъдат подадени искания за плащания и следователно може да има няколко, а понякога и конкуриращи се приоритета, които да управлява едновременно.
Комисията е предприела много стъпки за избягване на забавени плащания както на административно, така и на законодателно равнище.
На *административно равнище* спазването на сроковете за плащания е определено като показател за изпълнение, по-специално в генералните дирекции, изпълняващи голяма част от бюджета на ЕК. Въведени са системи за вътрешен мониторинг, които предвиждат редовно докладване за забавени плащания и/или заявени плащания. Бяха предприети инициативи за опростяване, за да се ускори процесът на разглеждане на исканията за плащания, като например по-широко използване на одитни заверки, по-добро определяне на резултатите или видовете разходи, за да се улеснят проверките, които трябва да се извършват. Редовно се провеждат и действия за повишаване на осведомеността и обмен на най-добри практики. Както показват горепосочените статистически данни, тези мерки вече са оказали положително въздействие.
На *законодателно равнище* Комисията е въвела разпоредби за справяне с тези проблеми при преразглеждането на Регламент (ЕО) No 2342/2002, прието през август 2006 г. и през май 2007 г.[(7)](#(7)){#Footnote7} По-специално следва да се подчертаят следните мерки:
* Възможност за използване на един-единствен срок за одобряване на отчет и за свързаното с него плащане. Тази практика ще насърчи паралелното разглеждане на финансовите и оперативните аспекти[(8);](#(8)){#Footnote8}
* облекчаване на използването на еднократни суми и единни ставки, с което се избягват времеемки и тромави проверки за стандартизирани действия/разходи[(9);](#(9)){#Footnote9}
* Въвеждане на максимален срок за разглеждане на допустимостта на искането за плащане[(10);](#(10)){#Footnote10}
* Считано от 1.1.2008 г., плащането на лихви за забава е автоматично и по принцип[(11)](#(11)){#Footnote11} вече не зависи от представянето на искане за плащане[(12);](#(12)){#Footnote12}
* Доклад до бюджетния орган относно спазването на сроковете за плащане и управлението на аспектите, свързани със спирането[на плащанията (13).](#(13)){#Footnote13}
Резултатите от тези мерки ще бъдат оценени в предстоящите доклади, които Комисията ще трябва да подготви за бюджетния орган.
Що се отнася до плащането на лихви за просрочени плащания, през периода 2005---2007 г. Европейската комисия трябваше да разгледа ограничени искания.
++Таблица 2: Брой искания за лихва за просрочени плащания и размер на лихвата++
|-------------------------------|-----------------|-----------------|
| | **2005** | **2007** |
| **Брой искания** | 149, т.е. 0,11% | 136, т.е. 0,16% |
| **Размер на платената лихва** | 230 736,58 EUR | 378 211,57 EUR |
Правилата, уреждащи плащането на лихви за забавени плащания, са ясно определени в стандартните договори и споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, използвани от Комисията. Поради това бенефициерите следва да са запознати с правото си да искат лихва за забава на плащане.
Много ограниченият брой искания за плащане на лихви би могъл да означава, че бенефициерите не са обърнали достатъчно внимание на клаузите, които им дават право да изискват лихви, или че умишлено не ги изискват, по-специално ако сумата не е значителна или ако са представили оправдателните документи със закъснение[(14).](#(14)){#Footnote14} Във всеки случай, както е посочено по-горе, считано от 1.1.2008 г., плащането на лихви по принцип ще се извършва без предварително искане.
В заключение Комисията счита, че цялостното положение непрекъснато се подобрява, както показват статистическите данни.
Очаква се тази положителна тенденция да продължи и да се подобри в резултат на прилагането на целевите мерки, приети от Комисията. Комисията счита, че новите задължения, които изискват от нея автоматично да плаща лихви за забавени плащания и да докладва ежегодно на Парламента относно спазването на сроковете, неизбежно ще засилят прозрачността, ефикасността и отчетността при управлението на сроковете. Същевременно те ще засилят защитата на индивидуалните права на операторите и ще затвърдят съществуващото партньорство между Комисията и бенефициерите на средства от ЕО.
Тези две нови мерки представляват силен стимул и ще дадат тласък за по-стабилно финансово управление. Те ще изискват непрекъснати усилия от страна на Комисията за постоянно спазване на високи стандарти за ефективност, оценка на ефективността на нейните инструменти и предприемане на подходящи корективни мерки за гарантиране на навременните плащания. Службите на Комисията бяха напълно осведомени за тази нова управленска среда и за необходимостта от постигане на по-добри резултати по отношение на навременните плащания.
С оглед на горепосоченото развитие е ясно, че Комисията е решена да се справи с тези предизвикателства, което ще я превърне във все по-привлекателен партньор за операторите.
РЕШЕНИЕТО
---------
**1 Проверка по собствена инициатива на омбудсмана**
1.1 Настоящото разследване по въпроса за навременността на плащанията от страна на Европейската комисия следва предходно (OI/5/99/(IJH)GG), започнало на 3 декември 1999 г. и приключило на 16 февруари 2001 г. В решението си за приключване на тази проверка омбудсманът стигна до заключението, че Комисията е предприела стъпки за справяне с проблема, който изглежда задоволителен. Той добави обаче, че ще обмисли започването на ново разследване, ако в бъдеще се окаже, че въпреки тези мерки забавеното плащане от страна на Комисията продължава да създава сериозни проблеми. Седем години по-късно и с оглед на редица случаи, които Омбудсманът трябваше да разгледа през последните години, на Омбудсмана му се стори, че има възможност да започне нова проверка по собствена инициатива с цел да се установи какви допълнителни мерки са били предприети от Комисията в това отношение и дали все още съществуват проблеми относно навременността на плащанията, които се нуждаят от подходящи средства за правна защита. Поради това на 14 декември 2007 г. омбудсманът започна настоящата проверка.
1.2 В становището си, представено на 25 март 2008 г., Комисията представи подробно описание на ситуацията и на мерките, предприети в тази област.
1.3 Омбудсманът отбелязва, че от предоставената от Комисията информация следва, че просрочените плащания продължават да представляват сериозен проблем. Според тази информация през 2007 г. е имало закъснения, засягащи 22,57 % от всички плащания, извършени от Комисията. Това означава, че закъснения са настъпили в повече от един от всеки пет случая. Следва също така да се има предвид, че средното закъснение възлиза на 47,98 дни. Омбудсманът отбелязва също така, че данните за 2007 г. показват, че докато закъсненията засягат 22,57 % от всички плащания, тези плащания представляват едва 11,52 % от общата стойност на плащанията. Следователно изглежда, че закъсненията са особен проблем по отношение на плащанията, свързани с малки или относително ограничени суми. Като се има предвид, че изглежда основателно да се приеме, че исканията за плащане от отделни граждани или малки и средни предприятия обикновено попадат в тази категория, забавянето на плащанията изглежда е от особено значение за самите лица, които най-много се нуждаят от защита срещу отрицателните резултати, произтичащи от забавянето на плащанията.
1.4 Омбудсманът счита, че следователно настоящото положение е очевидно неприемливо и трябва да се подобри значително и бързо.
1.5 Омбудсманът обаче отбелязва със задоволство, че Комисията изглежда е разбрала сериозността на ситуацията и че са предприети мерки за борба с проблема. Той счита, че мерките, на които се позовава Комисията в този контекст, както по отношение на административното, така и на законодателното равнище, са очевидно полезни и вероятно ще доведат до подобрения.
1.6 Що се отнася до *административните* мерки, Омбудсманът счита, че решението на Комисията да разглежда спазването на сроковете за плащане като показател при оценката на работата на своите служители е от особено значение в този контекст.
1.7 По отношение на *законодателните* мерки е необходимо да се подчертае по-специално изменението на член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО,[Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (15)](#(15)){#Footnote15} ("Регламент 2342/2002"). Съгласно изменената версия на тази разпоредба, считано от 1 януари 2008 г., лихвите се изплащат автоматично в случай на забавяне на плащанията, като изчисляването им се основава на периода „от календарния ден, следващ изтичането на срока за плащане, до деня на плащането". Омбудсманът приветства тази промяна. Според него тази стъпка, която очевидно е в правилната посока, вероятно ще осигури допълнителен, силен стимул за съответните служби да избягват забавяния на плащанията.
1.8 Омбудсманът отбелязва, че както подчертава Комисията в своето становище, наличните данни показват, че вече е настъпило подобрение. В действителност, докато 42,74 % от всички плащания, извършени от Комисията, са били забавени през 2005 г., тази цифра е намаляла почти наполовина през 2007 г. (22,57 %, вж. по-горе). Значително, макар и много по-ограничено подобрение може да се отбележи и по отношение на общата стойност на забавените плащания в процентно изражение, която е намаляла с повече от една трета (от 17,48 % от общата сума на плащанията през 2005 г. на 11,52 % през 2007 г.). Въпреки това следва да се подчертае, че постигнатото до момента подобрение е очевидно относително. Омбудсманът е много изненадан и изобщо не е доволен да чуе, че през 2005 г., т.е. няколко години след първото му разследване на проблема със забавата на плащане, почти половината от плащанията, извършени от Комисията, са продължили да бъдат забавяни. Следва също така да се отбележи, че макар между 2005 г. и 2007 г. да е постигнат очевиден напредък по отношение на броя и стойността на съответните плащания, почти не се забелязва подобрение по отношение на средната продължителност на закъсненията. Преди всичко и както е посочено по-горе (вж. точка 1.3), предоставените от Комисията данни не позволяват да се заключи, че постигнатите до момента подобрения са облагодетелствали в достатъчна степен лицата, които най-много се нуждаят от защита срещу отрицателните последици, произтичащи от забавянето на плащанията.
Въпреки това, като се има предвид, че много от мерките, приети от Комисията в този контекст, и по-специално тези, които доведоха до промени в Регламент (ЕО) No 2342/2002, изглеждат сравнително скорошни, омбудсманът счита, че е твърде рано да се оцени въздействието, което те ще окажат върху ситуацията. Според Омбудсмана най-добрият начин да се процедира по този начин е да се приключи настоящата проверка и да се започне нова проверка по собствена инициатива в началото на 2009 г., когато ще бъдат налични данни за резултатите на Комисията през 2008 г. Въз основа на тези данни омбудсманът ще може да реши дали Комисията е предприела всички подходящи мерки за борба със забавянето на плащанията или са необходими по-нататъшни действия.
Може да е полезно да се отбележи, че този преглед ще разгледа и последиците от преразглеждането на член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 2342/2002. В този контекст следва да се отбележи, че втората алинея от тази разпоредба предвижда, че лихва не се изплаща автоматично, „когато лихвата, изчислена в съответствие с разпоредбите на първата алинея, е по-малка или равна на 200 EUR". В такива случаи лихвата ще бъде платена на кредитора "само при искане, подадено в рамките на два месеца от получаване на забавено плащане." Следователно в тези случаи преразглеждането не е довело до промяна. Справедливо е да се приеме, че исканията за плащане от граждани или малки и средни предприятия обикновено попадат в тази категория[(16).](#(16)){#Footnote16} В писмото си за започване на настоящата проверка Омбудсманът поиска от Комисията да му предостави становището си относно това дали необходимостта да се представи искане за лихви и да се направи това в срок от два месеца след получаване на забавеното плащане може да не разубеди някои от неговите партньори да настояват за правата си. Комисията не е предоставила точен отговор на този въпрос. Следователно този въпрос ще бъде част от новото разследване по собствена инициатива, което ще започне в началото на 2009 г. Според омбудсмана не може да се изключи, че цялостното преодоляване на отрицателните последици от забавата на плащане, по-специално по отношение на гражданите и малките и средните предприятия, може да наложи преразглеждане на прага, предвиден в член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 2342/2002.
**2 Заключение**
2.1 С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че настоящата проверка следва да бъде приключена.
2.2 В началото на 2009 г. ще започне нова проверка по собствена инициатива, когато ще бъдат налични данни за резултатите на Комисията през 2008 г.
Твоята искрено,
П. Никифорос ДИАМАНДУРОС
*** ** * ** ***
[(1)](#Footnote1){#(1)} ОВ L 357, 2002 г., стр. 1.
[(2)](#Footnote2){#(2)} Съгласно член 106, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 2342/2002 срокът за одобрение не може да надвишава а) 20 календарни дни за обикновени договори, свързани с доставка на стоки и услуги, б) 45 календарни дни за други договори и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и в) 60 календарни дни за договори и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, включващи технически услуги или дейности, които са особено сложни за оценка.
[(3)](#Footnote3){#(3)} Вж. член 87 от Регламент (ЕО) No 1083/2006 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1260/1999 (ОВ L 210, стр. 25).
[(4)](#Footnote4){#(4)} Изразено като процент от всички плащания.
[(5)](#Footnote5){#(5)} Изразено като процент от всички плащания.
[(6)](#Footnote6){#(6)} Нетни закъснения.
[(7)](#Footnote7){#(7)} Регламент 2342/2002 е последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) No 478/2007 от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, стр. 13).
[(8)](#Footnote8){#(8)} Член 106, параграф 3 от Регламент 2342/2002 (изменен).
[(9)](#Footnote9){#(9)} Член 181 от Регламент (ЕО) No 2342/2002 (изменен).
[(10)](#Footnote10){#(10)} Член 106, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 2342/2002 (изменен).
[(11)](#Footnote11){#(11)} С изключение на малки суми (общо 200 EUR или по-малко).
[(12)](#Footnote12){#(12)} Член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 2342/2002 (изменен).
[(13)](#Footnote13){#(13)} Член 106, параграф 6 от Регламент (ЕО) No 2342/2002 (изменен).
[(14)](#Footnote14){#(14)} През 2007 г. повече от една трета от общата сума на лихвите е изплатена на двама доставчици на енергия.
[(15)](#Footnote15){#(15)} ОВ L 357, 2002 г., стр. 1 (последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) No 478/2007 от 23 април 2007 г., ОВ L 111, стр. 13).
[(16)](#Footnote16){#(16)} Въз основа на лихвените проценти, приложими от 1 юни 2008 г., максималният лихвен процент за изчисляване на лихвата, предвиден в член 106, параграф 5, би бил 11,19 %. Ако се приеме, че закъснението по дадено дело съответства на средното закъснение, наблюдавано през 2007 г. (т.е. 47,98 дни), кредиторът ще трябва да има иск срещу Комисията, който е значително над 10 000 EUR, за да има право на лихва в размер над 200 EUR.