Страсбург, 20 юни 2008 г.

Г-н председател,

На 14 декември 2007 г. Ви информирах, че съм решил да започна разследване по собствена инициатива по въпроса за навременността на плащанията от страна на Европейската комисия.

На 25 март 2008 г. Комисията представи становището си.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

ПРИЧИНИ ЗА ЗАПИТВАНЕТО НА СОБСТВЕНАТА ИНИЦИАТИВА

Член 195 от Договора за създаване на Европейската общност оправомощава Европейския омбудсман да провежда разследвания по собствена инициатива във връзка с възможни случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността. В своята проверка по собствена инициатива OI/5/99/(IJH)GG омбудсманът разследва въпроса за забавеното плащане от страна на Комисията. Разследването е приключено на 16 февруари 2001 г.

В решението си за приключване на тази проверка омбудсманът стига до заключението, че Комисията е предприела стъпки за справяне с проблема, което изглежда задоволително. Той обаче добави, че ще обмисли започването на ново разследване, ако в бъдеще се докаже, че въпреки тези мерки просрочените плащания от страна на Комисията продължават да създават сериозни проблеми.

Седем години по-късно и с оглед на редица случаи, по които омбудсманът трябваше да работи през последните години (вж. например решенията му по жалби 818/2005/PB, 3067/2005/(MHZ)MF и 2692/2006/BB), омбудсманът счете, че има възможност за започване на нова проверка по собствена инициатива с цел да се установи какви допълнителни мерки са били предприети от Комисията в това отношение и дали все още има проблеми, които се нуждаят от подходящо коригиране по отношение на навременността на плащанията.

По-специално омбудсманът припомни, че е получил две последователни жалби от германски гражданин, който редовно работи за Комисията като експерт (жалби 1266/2005/MF и 2569/2006/WP), като и двете се отнасят до забавяния на плащанията от страна на Комисията. В своето решение по жалба 2569/2006/WP, прието на 19 юли 2007 г., Омбудсманът заяви, че счита за целесъобразно въпросът за просрочените плащания да бъде разгледан отново на по-широка основа чрез провеждане на нова проверка по собствена инициатива. Омбудсманът добави, че тази проверка ще включва проверка на ефективността на мерките, предприети от Комисията за ускоряване на плащанията.

С оглед на гореизложеното омбудсманът реши да започне нова проверка по собствена инициатива по въпроса за навременността на плащанията от страна на Комисията.

Задачата

Информацията, поискана в рамките на проверката по собствена инициатива

В писмото си за започване на проверка омбудсманът поиска от Комисията да го информира за стъпките, които е предприела за установяване и справяне с причините за забавяне на плащанията към изпълнителите и бенефициерите на безвъзмездни средства и субсидии.

Омбудсманът добави, че в този контекст би било най-полезно, ако Комисията може също така да представи статистически данни, които биха могли да илюстрират проблема или коригиращите действия, предприети от Комисията. Той добавя, че би бил особено заинтересован да получи информация за броя и процента на случаите на забавяне на плащането, за степента на действителното забавяне, за съответните суми и за случаите, в които са платени лихви за забава.

Омбудсманът отбеляза, че в становището си по жалба 2569/2006/WP Комисията се е позовала на член 106 от своя Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (1) ("Регламент 2342/2002") като установяващ механизъм за неизпълнение при плащането на лихви.

В първоначалната си версия този член предвижда следното:

„Срокове за плащане и лихви за забава

1. Дължимите суми се изплащат в срок от не повече от четиридесет и пет календарни дни от датата, на която допустимото искане за плащане е регистрирано от упълномощения отдел на отговорния разпоредител с бюджетни кредити (...).

(...)

5. При изтичане на сроковете, предвидени в параграфи 1 и 2, кредиторът може в срок от два месеца от получаването на просроченото плащане да поиска лихва (...).“

В становището си по жалба 2569/2006/WP Комисията посочва, че поради това тя не плаща автоматично лихви, а само по искане на кредитора.

Поради това омбудсманът поиска от Комисията да го информира относно практическите аспекти на плащането на лихви за забава. Той добави, че би бил особено заинтересован да научи дали на кредиторите специално е било напомнено правото им да искат лихва при извършване на забавеното плащане.

Омбудсманът посочи, че би било полезно също така да се знае колко кредитори, които биха имали право да претендират за лихви, действително представят такова вземане.

На последно място, омбудсманът поиска от Комисията да му предостави становището си относно това дали необходимостта от подаване на искане за лихва и от това в срок от два месеца след получаване на забавеното плащане не може да разубеди някои от нейните партньори да настояват за правата си.

Становище на Комисията

В становището си, представено на омбудсмана от комисар Грибаускайте, Комисията направи следните коментари:

Като предварителна забележка следва да се припомни, че сроковете за плащане са определени в Регламент (ЕО) No 2342/2002 и по изключение в секторните регламенти.

Съгласно член 106 от Регламент No 2342/2002 плащанията трябва да се извършват в срок от 45 календарни дни от датата, на която е регистрирано допустимо искане за плащане, или в срок от 30 календарни дни за плащания, свързани с договори за услуги или доставки, освен ако в договора не е предвидено друго. Обикновено стандартните договори на Комисията са в съответствие със сроковете, предвидени в Регламент (ЕО) No 2342/2002.

Въпреки това за плащания, които съгласно договора, споразумението или решението за отпускане на безвъзмездни средства зависят от одобрението на доклад или сертификат (междинни и/или окончателни плащания), срокът не започва да тече, докато въпросният доклад или сертификат не бъде одобрен (2). По отношение на Европейския фонд за развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд се прилага специално правило: плащанията трябва да се извършват в срок от 2 месеца (3).

Комисията е подобрила резултатите си по отношение на плащанията за периода 2005—2007 г. по брой и стойност, въпреки че средното закъснение не е намаляло значително. Следната таблица обобщава настоящото положение по отношение на плащанията, извършени след изтичането на сроковете (наричани по-долу „закъснели плащания“):

Таблица 1: Брой и стойност на просрочените плащания; средно закъснение

	2005	2007
Закъснели плащания в брой (4)	42.74%	22.57%
Закъснели плащания в стойност (5)	17.48%	11.52%
Средно забавяне (6)	49,13 дни	47,98 дни

Комисията е напълно наясно с необходимостта от спазване на сроковете за плащанията. Тя установи причините, причиняващи закъснения, като например сложността на процеса на оценка на оправдателните документи, по-специално на техническите доклади, изискващи външен експертен опит в някои случаи, трудностите, срещнати при осигуряването на ефективна координация на финансовите и оперативните проверки на исканията за плащания, и управлението на спиранията. Освен това Комисията не е в състояние да предвиди кога ще бъдат подадени искания за плащания и следователно може да има няколко и понякога конкуриращи се приоритета, които да управлява едновременно.

Комисията е предприела много стъпки за избягване на забавени плащания както на административно, така и на законодателно равнище.

На административно равнище спазването на сроковете за плащания е определено като показател за изпълнението, по-специално в генералните дирекции, които изпълняват голяма част от бюджета на ЕО. Въведени са системи за вътрешен мониторинг, които предвиждат редовно докладване за забавени плащания и/или поискани плащания. Предприети са инициативи за опростяване, за да се ускори процесът на разглеждане на исканията за плащания, като например по-широко използване на одитните заверки, по-добро определяне на резултатите или видовете разходи, за да се улеснят проверките, които трябва да бъдат извършени. Редовно се провеждат и действия за повишаване на осведомеността и обмен на най-добри практики. Както показват горепосочените статистически данни, тези мерки вече са оказали положително въздействие.

На законодателно равнище Комисията въведе разпоредби за справяне с тези проблеми при преразглеждането на Регламент 2342/2002, приет през август 2006 г. и май 2007 г.(7). По-специално следва да се подчертаят следните мерки:

• Възможност за използване на единен срок за одобрение на отчет и за свързаното с него плащане. Тази практика ще насърчи паралелното разглеждане на финансовите и оперативните аспекти (8);
• Улесняване на използването на еднократни суми и единни ставки, с което се избягват отнемащи време и тромави проверки за стандартизирани действия/разходи (9);
• въвеждане на максимален срок за разглеждане на допустимостта на искането за плащане (10);
• Считано от 1.1.2008 г., плащането на лихви за забава е автоматично и по принцип (11) вече не зависи от представянето на искане за плащане (12);
• Доклад до бюджетния орган относно спазването на сроковете за плащане и управлението на аспектите, свързани със спирането (13).

Резултатите от тези мерки ще бъдат оценени в предстоящите доклади, които Комисията ще трябва да подготви за бюджетния орган.

Що се отнася до плащането на лихви за забавени плащания, Европейската комисия трябваше да разгледа ограничени искания през периода 2005—2007 г.

Таблица 2: Брой на исканията за лихва за забавени плащания и размер на лихвата

	2005	2007
Брой искания	149, т.е. 0,11 %	136, т.е. 0,16 %
Размер на платената лихва	230 736,58 EUR	378 211,57 EUR

Правилата, уреждащи плащането на лихви за забавени плащания, са ясно определени в стандартните договори и споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, използвани от Комисията. Поради това бенефициерите следва да са запознати с правото си да изискват лихва за забава на плащане.

Много ограниченият брой искания за плащане на лихви може да означава, че бенефициерите не са обърнали достатъчно внимание на клаузите, които им дават право да изискват лихви, или че умишлено не ги изискват, по-специално ако сумата не е значителна или ако са представили оправдателните документи със закъснение (14). Във всеки случай, както е посочено по-горе, считано от 1.1.2008 г., плащането на лихва по принцип ще се извършва без предварително искане.

В заключение Комисията счита, че цялостното положение непрекъснато се подобрява, както показват статистическите данни.

Очаква се тази положителна тенденция да продължи и да се подобри в резултат на прилагането на целевите мерки, приети от Комисията. Комисията счита, че новите задължения, които я задължават автоматично да плаща лихви за забавени плащания и да докладва ежегодно на Парламента относно спазването на сроковете, неизбежно ще засилят прозрачността, ефикасността и отчетността при управлението на сроковете. В същото време те ще засилят защитата на индивидуалните права на операторите и ще укрепят съществуващото партньорство между Комисията и бенефициерите на средства от ЕО.

Тези две нови мерки представляват силен стимул и ще дадат тласък за по-стабилно финансово управление. Те ще изискват непрекъснати усилия от страна на Комисията за постоянно спазване на високи стандарти за изпълнение, оценка на ефективността на нейните инструменти и предприемане на подходящи корективни мерки за гарантиране на навременните плащания. Службите на Комисията са напълно запознати с тази нова управленска среда и с необходимостта от постигане на по-добри резултати по отношение на навременните плащания.

С оглед на горепосочените развития е ясно, че Комисията е ангажирана решително с преодоляването на тези предизвикателства, което ще я превърне във все по-привлекателен партньор за операторите.

РЕШЕНИЕТО

1 Проверка по собствена инициатива на омбудсмана

1.1 Настоящото разследване относно въпроса за навременността на плащанията от страна на Европейската комисия следва предходно разследване (OI/5/99/(IJH)GG), което е открито на 3 декември 1999 г. и е приключено на 16 февруари 2001 г. В решението си за приключване на тази проверка омбудсманът стига до заключението, че Комисията е предприела стъпки за справяне с проблема, който изглежда задоволителен. Той обаче добави, че ще обмисли започването на ново разследване, ако в бъдеще се докаже, че въпреки тези мерки просрочените плащания от страна на Комисията продължават да създават сериозни проблеми. Седем години по-късно и с оглед на редица случаи, по които Омбудсманът трябваше да работи през последните години, на Омбудсмана му се стори, че има възможност за започване на нова проверка по собствена инициатива с цел да се установи какви допълнителни мерки са били предприети от Комисията в това отношение и дали все още съществуват проблеми по отношение на навременността на плащанията, които се нуждаят от подходящо коригиране. Поради това на 14 декември 2007 г. омбудсманът започна настоящата проверка.

1.2 В становището си, представено на 25 март 2008 г., Комисията представя подробно описание на положението и на мерките, предприети в тази област.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че от предоставената от Комисията информация следва, че просрочените плащания продължават да представляват сериозен проблем. Според тази информация през 2007 г. е имало закъснения, свързани с 22,57% от всички плащания, извършени от Комисията. Това означава, че закъснения са настъпили в повече от един от всеки пет случая. Следва също така да се има предвид, че средното закъснение възлиза на 47,98 дни. Омбудсманът отбелязва също така, че цифрите за 2007 г. показват, че докато възникналите закъснения засягат 22,57 % от всички плащания, тези плащания представляват едва 11,52 % от общата стойност на плащанията. Следователно изглежда, че закъсненията са особен проблем по отношение на плащанията, включващи малки или относително ограничени суми. Като се има предвид, че изглежда справедливо да се приеме, че исканията за плащане от отделни граждани или малки и средни предприятия обикновено попадат в тази категория, забавянето на плащането изглежда от особено значение за самите лица, които най-много се нуждаят от защита срещу отрицателните резултати, произтичащи от забавянето на плащането.

1.4 Омбудсманът счита, че настоящата ситуация е очевидно неприемлива и трябва да бъде подобрена значително и бързо.

1.5 Омбудсманът обаче отбелязва със задоволство, че Комисията изглежда е разбрала сериозността на положението и че са предприети мерки за борба с проблема. Той счита, че мерките, на които се позовава Комисията в този контекст, както по отношение на административното, така и на законодателното равнище, са очевидно полезни и вероятно ще доведат до подобрения.

1.6 Що се отнася до административните мерки, Омбудсманът счита, че решението на Комисията да разглежда спазването на сроковете за плащания като показател при оценката на резултатите от работата на своите служители е от особено значение в този контекст.

1.7 По отношение на законодателните мерки е необходимо по-специално да се подчертае изменението на член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (15) ("Регламент 2342/2002"). Съгласно изменената версия на тази разпоредба, считано от 1 януари 2008 г., лихвите се изплащат автоматично, когато плащанията са забавени, и изчисляването им се основава на периода, „изтичащ от календарния ден, следващ изтичането на срока за плащане, до деня на плащането“. Омбудсманът приветства тази промяна. Според него тази стъпка, която очевидно върви в правилната посока, вероятно ще осигури допълнителен, силен стимул за съответните услуги да избягват забавяния на плащанията.

1.8 Омбудсманът отбелязва, че както подчертава Комисията в своето становище, наличните данни показват, че вече е настъпило подобрение. В действителност, докато 42,74 % от всички плащания, извършени от Комисията, са били забавени през 2005 г., тази цифра е била почти наполовина намалена през 2007 г. (22,57 %, вж. по-горе). Значително, макар и много по-ограничено подобрение може да се отбележи и по отношение на общата стойност на забавените плащания в процентно изражение, която е намаляла с повече от една трета (от 17,48 % от общата сума на плащанията през 2005 г. на 11,52 % през 2007 г.). Въпреки това следва да се подчертае, че постигнатото до момента подобрение очевидно е относително. Омбудсманът е много изненадан и изобщо не е удовлетворен от факта, че през 2005 г., т.е. няколко години след първото си разследване на проблема със забавените плащания, почти половината от плащанията, извършени от Комисията, продължават да бъдат забавяни. Следва също така да се отбележи, че макар между 2005 г. и 2007 г. да е постигнат очевиден напредък по отношение на броя и стойността на съответните плащания, почти не се забелязва подобрение по отношение на средната продължителност на закъсненията. Преди всичко и както е посочено по-горе (вж. точка 1.3), предоставените от Комисията данни не позволяват да се заключи, че постигнатите до момента подобрения са облагодетелствали в достатъчна степен лицата, които най-много се нуждаят от защита срещу отрицателните последици, произтичащи от забавянето на плащанията.

1.9 Въпреки това, като се има предвид, че много от мерките, приети от Комисията в този контекст, и по-специално тези, които доведоха до промени в Регламент 2342/2002, изглеждат сравнително скорошни, омбудсманът счита, че е твърде рано да се оцени въздействието, което те ще окажат върху ситуацията. Според Омбудсмана най-добрият начин да се процедира по този начин е настоящата проверка да бъде приключена и да се започне нова проверка по собствена инициатива в началото на 2009 г., когато ще бъдат налични данни за работата на Комисията през 2008 г. Въз основа на тези данни омбудсманът ще може да реши дали Комисията е предприела всички подходящи мерки за борба със забавянето на плащанията или са необходими допълнителни действия.

1.10 Може да е полезно да се отбележи, че този преглед ще разгледа и последиците от преразглеждането на член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 2342/2002. В този контекст следва да се отбележи, че втората алинея от тази разпоредба предвижда, че лихва не се изплаща автоматично, „когато лихвата, изчислена в съответствие с разпоредбите на първата алинея, е по-малка или равна на 200 EUR“. В такива случаи лихвата ще бъде платена на кредитора "само при искане, подадено в срок от два месеца от получаването на просрочено плащане". За тези случаи преразглеждането не е довело до никаква промяна. Справедливо е да се приеме, че исканията за плащане от граждани или малки и средни предприятия обикновено попадат в тази категория (16). В писмото си за започване на настоящата проверка Омбудсманът поиска от Комисията да му предостави становището си относно това дали необходимостта да се представи искане за лихва и да се направи това в срок от два месеца след получаване на забавеното плащане не може да разубеди някои от нейните партньори да настояват за правата си. Комисията не е дала точен отговор на този въпрос. Следователно този въпрос ще бъде част от новата проверка по собствена инициатива, която ще започне в началото на 2009 г. Според омбудсмана не може да се изключи, че цялостното справяне с отрицателните последици от забавата на плащане, по-специално по отношение на гражданите и малките и средните предприятия, може да наложи преразглеждане на прага, предвиден в член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО) No 2342/2002.

2 Заключение

2.1 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че настоящата проверка следва да бъде приключена.

2.2 Нова проверка по собствена инициатива ще започне в началото на 2009 г., когато ще бъдат налични данни за работата на Комисията през 2008 г.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 357, 2002 г., стр. 1.

(2) Съгласно член 106, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 2342/2002 срокът за одобрение не може да надвишава а) 20 календарни дни за обикновени договори, свързани с доставката на стоки и услуги, б) 45 календарни дни за други договори и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и в) 60 календарни дни за договори и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, включващи технически услуги или дейности, които са особено сложни за оценяване.

(3) Вж. член 87 от Регламент (ЕО) No 1083/2006 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1260/1999 (ОВ L 210, стр. 25).

(4) Изразено като процент от всички плащания.

(5) Изразено като процент от всички плащания.

(6) Нетни закъснения.

(7) Регламент 2342/2002 е последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) No 478/2007 от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, стр. 13).

(8) Член 106, параграф 3 от Регламент 2342/2002 (с измененията).

(9) Член 181 от Регламент 2342/2002 (с измененията).

(10) Член 106, параграф 1 от Регламент 2342/2002 (с измененията).

(11) С изключение на малки суми (общо 200 EUR или по-малко).

(12) Член 106, параграф 5 от Регламент 2342/2002 (с измененията).

(13) Член 106, параграф 6 от Регламент 2342/2002 (с измененията).

(14) През 2007 г. повече от една трета от общата сума на лихвите е изплатена на двама доставчици на енергия.

(15) ОВ L 357, 2002 г., стр. 1 (последно изменен с Регламент (ЕО, Евратом) No 478/2007 от 23 април 2007 г., ОВ L 111, стр. 13).

(16) Въз основа на лихвените проценти, приложими от 1 юни 2008 г., максималният лихвен процент за изчисляване на лихвата, предвиден в член 106, параграф 5, ще бъде 11,19 %. Ако се приеме, че забавянето по даден случай съответства на средното забавяне, наблюдавано през 2007 г. (т.е. 47,98 дни), кредиторът ще трябва да има вземане срещу Комисията, което е значително над 10 000 EUR, за да има право на лихва над 200 EUR.