ГЛАВА НА ЖАЛБАТА

1. От 16 юни 2005 г. жалбоподателят работи като счетоводител в Европейската железопътна агенция („ERA“). Той има четиригодишен договор като срочно нает служител със степен А5. Длъжността му е пряко свързана с изпълнителния директор на ERA („изпълнителния директор“).

2. След изтичане на изпитателния срок на жалбоподателя изпълнителният директор изготвя и подписва окончателен доклад за оценка, който е положителен. Оттогава не са изготвяни периодични доклади за оценка.

3. През септември 2006 г. Службата за вътрешен одит (IAS) на Европейската комисия извърши одит на ERA. Одитът беше разработен с цел допълнително подобряване на резултатите от дейността на ЕНП. Одитният доклад съдържа 37 препоръки, обхващащи широк кръг от въпроси. Ограничен брой препоръки се отнасят пряко до счетоводителя, т.е. до жалбоподателя. Според жалбоподателя докладът на IAS е оказал сериозно въздействие върху ERA.

4. През септември 2006 г. изпълнителният директор уведомява устно жалбоподателя, че трябва „незабавно да го уволни“.

5. През декември 2006 г. изпълнителният директор проведе събеседване с двама кандидати за длъжността, заемана от жалбоподателя. Тези кандидати в крайна сметка отказаха да приемат предложението за работа. В същото време жалбоподателят е бил помолен да подаде оставка, което той е отказал да направи. Според жалбоподателите, като се има предвид, че той е отказал да подаде оставка, изпълнителният директор го е сплашил с последващите си действия.

6. На 11 януари 2007 г. изпълнителният директор реши да премести длъжността „счетоводител“ от дирекцията в отдел „Администрация“.

7. В контекста на тази реорганизация на 19 януари 2007 г. беше организирана среща между жалбоподателя и управителния съвет на ERA. Официалният дневен ред на заседанието беше да се обсъди работата, извършена от сътрудника на жалбоподателя. Според жалбоподателя е имало и „скрит дневен ред“. По време на срещата му беше казано, че единственото решение е той да изрази на хартия желанието си да се премести в друго звено. Освен това жалбоподателят подчерта, че един член на управителния съвет е "загубил самоконтрола си" и го е обвинил публично в некомпетентност.

8. С писмо от 13 април 2007 г. изпълнителният директор информира жалбоподателя, че след доклада на IAS е решил да предприеме следните мерки във финансовия сектор: i) да назначи нов счетоводител „след напускането на лицето, изпълняващо длъжността“, и ii) да прехвърли жалбоподателя, считано от 1 октомври 2007 г., на длъжността „бюджетен служител“ в отдел „Оценка на икономиката“.

9. На 23 април 2007 г. жалбоподателят подава жалба по член 90, параграф 2 до ERA, в която се позовава на срещата от 19 януари 2007 г. Той твърди, че е жертва на морален тормоз и че е "изкупителна жертва" за административните несъвършенства в ЕНП. Към датата на жалбата му до омбудсмана на 28 септември 2007 г. жалбоподателят все още не е получил отговор от ERA на жалбата му по член 90, параграф 2.

10. На 11 май 2007 г. длъжността счетоводител на жалбоподателя е публикувана, въпреки че той не е подал оставка.

11. На 13 юли 2007 г. жалбоподателят подава допълнителна жалба по член 90, параграф 2 до ERA относно публикуването на неговата длъжност. Той също не получи отговор.

ПРЕДМЕТЪТ НА ЗАПИТВАНЕТО

12. В жалбата си жалбоподателят представя следните твърдения:

1. Налице е злоупотреба с власт от страна на ERA, доколкото жалбоподателят погрешно е бил подведен под отговорност за нередностите във функционирането на ERA, установени в одитния доклад на IAS.
2. ERA иска да задължи жалбоподателя да подаде оставка, което според него представлява морален тормоз.
3. ERA погрешно е решила да публикува заеманата от жалбоподателя длъжност и впоследствие да назначи друг счетоводител.

Жалбоподателят също така представи следните твърдения:

1. Следва да му бъде предложен нов договор или да му бъде позволено да завърши четиригодишния си договор като счетоводител (до 2009 г.).
2. Той следва да бъде повишен в съответствие със стандартните процедури.

13. В своите допълнителни забележки жалбоподателят се позовава на някои въпроси, свързани с неговата процедура за оценка.

14. Тъй като тези въпроси не са били повдигнати в първоначалната жалба на жалбоподателя, те попадат извън обхвата на настоящото разследване. Жалбоподателят би могъл да обмисли подновяването на тези твърдения, след като е изчерпал вътрешните средства за правна защита, предвидени в член 90 от Правилника за длъжностните лица. Това изискване е в съответствие с член 2, параграф 8 от Устава на омбудсмана (1).

Задачата

15. Омбудсманът първоначално започна проверка във връзка с твърденията на жалбоподателя (i) и (ii), описани в точка 12 по-горе; на 29 февруари 2008 г. той разширява разследването, като включва допълнителното твърдение iii) и твърдения i) и ii), след като жалбоподателят го е уведомил, че е изчерпал съответната процедура за обжалване, предвидена в член 90 от Правилника за длъжностните лица.

В контекста на твърдението на жалбоподателя i) омбудсманът поиска от ERA да обясни подробно причините, поради които счита, че жалбоподателят е отговорен за нередностите, установени при функционирането на ERA.

16. ERA изпрати становището си на 26 февруари 2008 г.

17. На 5 март 2008 г. омбудсманът го препраща на жалбоподателя с покана за изразяване на становище, която той изпраща на 5 май 2008 г.

АНАЛИЗ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА ОМБУДСМАН

А. Предполагаемата злоупотреба с власт от страна на ЕНП
Аргументи, представени на омбудсмана

18. Жалбоподателят твърди, че е налице злоупотреба с власт от страна на ERA, доколкото жалбоподателят погрешно е бил подведен под отговорност за нередностите във функционирането на ERA, установени в одитния доклад на IAS.

19. Накратко, ERA отрече в становището си, че жалбоподателят е бил държан отговорен за нередностите във функционирането на ERA, въпреки че отбеляза, че одитният доклад от 15 февруари 2007 г. представя като доказателство „сериозни слабости“ в начина, по който са водени и организирани сметките от жалбоподателя, който по това време е бил счетоводител на ERA. Одиторите установиха например, че липсват основни счетоводни данни, и препоръчаха незабавни действия в това отношение. Въпреки че работата на счетоводителя може да е била поставена под въпрос, не е имало злоупотреба с власт от страна на ERA в по-нататъшните ѝ действия. На жалбоподателя е била дадена възможност да продължи да изпълнява длъжността си за ограничен период от време, за да приключи счетоводната процедура, съответстваща на текущата година, и той е получил съответната подкрепа за това.

20. В този контекст ERA се позова и на някои трудности, с които жалбоподателят се е сблъскал при изпълнението на задълженията си като цяло. Те включват трудности в комуникацията с оправомощените разпоредители с бюджетни кредити на ERA и спазване на основните вътрешни правила и процедури. По-специално той отказва да посочи заместник-счетоводител, който, наред с другото, да осигури приемственост и да осигури подкрепа в счетоводния отдел по време на отсъствието си, въпреки че от него многократно е било искано да направи това и отделът за човешки ресурси е бил на разположение, за да му помогне. И накрая, жалбоподателят не се съгласи да следва сесиите за наставничество, като заяви, че не е имал време да го направи.

21. В становището си жалбоподателят отрече, че е имал проблеми с разпоредителите с бюджетни кредити на ERA. Въпреки това, той остава с впечатлението, че "неговата гледна точка" не е взета под внимание поради неговата "младша" степен А5. Накрая жалбоподателят информира омбудсмана за някои промени в професионалното си положение, настъпили след подаването на жалбата му. От септември 2007 г. той е член на финансов екип от повече от десет души, който се ръководи и обучава от координатор от степен А7. Ръководителят на сектор „Администрация“ упражнява надзор върху секторите „Финанси“, „Човешки ресурси“ и „Информационни технологии“. Според жалбоподателя тази нова организация е подобрила работната атмосфера и е довела до хармонични работни отношения.

Оценка на омбудсмана

22. Първо, омбудсманът разбира, че освен счетоводните недостатъци одиторите са установили и други нередности във функционирането на ERA, и отбелязва, че ERA категорично отрича жалбоподателят да е отговорен за такива нередности.

23. Второ, той счита, че след констатациите на одиторите, че са налице недостатъци по-специално в счетоводния сектор на ERA, е разумно да се очаква ERA да предприеме мерки за подобряване на функционирането на този сектор. Следователно, като е решила да предприеме такива мерки, ERA не е злоупотребила с правомощията си.

24. Възниква обаче въпросът как са били предприети горепосочените мерки.

25. Омбудсманът посочва, че мерките на ERA за подобряване на функционирането на счетоводния сектор следва да се предприемат по начин, който не поставя под въпрос почтеността и чувствата на съответните длъжностни лица, и по-специално следва да се избягва оставянето им с впечатлението, че може да има случай на злоупотреба с власт спрямо тях.

Следователно омбудсманът се позовава на принципа на благосъстоянието на длъжностните лица. Съгласно съдебната практика на съдилищата на Общността (2) принципът относно благосъстоянието, „което се пада на администрацията, означава по-специално, съгласно постоянната съдебна практика, че когато администрацията стигне до заключение относно положението на дадено длъжностно лице, компетентният орган взема предвид всички елементи, които могат да определят решението му, и че по този начин взема предвид не само интереса на службата, но и интереса на съответното длъжностно лице“(3).

26. Поради това омбудсманът отбелязва, че според ERA тя е подпомогнала жалбоподателя в процедурата по приключване на счетоводството след одита, като му е предложила сесии за наставничество и като го е поканила да назначи заместник-счетоводител. В своите забележки жалбоподателят не противоречи на горните твърдения на ERA.

27. Следователно не изглежда горепосочените действия спрямо жалбоподателя да са надхвърлили това, което обективно би могло да се счита за адекватно при дадените обстоятелства.

28. Освен това от становището на жалбоподателя е видно, че от септември 2007 г. в ERA е създадена нова йерархична организация в ERA и че той е бил прехвърлен на друга длъжност, с която е изразил задоволството си.

29. И накрая, въпреки че Омбудсманът отбелязва конкретното изявление на жалбоподателя, че „не е взета предвид неговата гледна точка поради неговата „младша“ степен А5“, той счита, първо, че от горното изявление следва, че жалбоподателят действително е могъл да представи мнението си в отношенията си с началниците си, и второ, че макар да е възможно такива мнения да не са били взети предвид, това не представлява непременно доказателство за злоупотреба с власт.

30. С оглед на точки 26—30 по-горе омбудсманът счита, че жалбоподателят не е успял да докаже, че е налице злоупотреба с власт от страна на ERA, и не установява лошо администриране в това отношение.

Б. Предполагаем морален тормоз от страна на ERA
Аргументи, представени на омбудсмана

31. Жалбоподателят твърди, че ERA се е опитала да го задължи да подаде оставка, което според него представлява морален тормоз.

Поради това той заявява, че през септември 2006 г., т.е. непосредствено след извършването на одита в ERA, изпълнителният директор на ERA го е информирал устно, че трябва „незабавно да го уволни“. През декември 2006 г. същият директор интервюира двама кандидати за заеманата от жалбоподателя длъжност, но в крайна сметка те отхвърлят предложението за работа. В същото време жалбоподателят е бил помолен да подаде оставка, което той е отказал да направи. Според жалбоподателите, като се има предвид, че той е отказал да подаде оставка, изпълнителният директор го е сплашил с последващите действия, като например преместването му на друга длъжност в ERA, която той е поел по отношение на професионалното си положение.

32. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят се позовава и на два инцидента, които според него представляват морален тормоз, а именно: i) че в един случай е дочул дискусия между някои членове на персонала на ЕНП, които се социализират в коридор, да правят коментари за него, които според него са пренебрежителни, и ii) че в друг случай прекият ръководител на жалбоподателя е изразил мнението си по време на дискусия с него.

33. ERA даде подробен отговор на това твърдение в становището си. ERA първо предостави уверения, че при никакви обстоятелства жалбоподателят не е бил помолен да подаде оставка. Напротив, подходът, възприет от ERA, е да намери разумен и ефикасен начин за разрешаване на ситуацията, при който се вземат предвид професионалните квалификации на жалбоподателя, както и професионалното му развитие в рамките на ERA.

34. ERA също така заяви, че жалбоподателят "никога не е подавал обосновано твърдение"неофициално или официално относно морален тормоз срещу конкретен член на персонала на ERA (4) и никога не е споменавал точно кои конкретни събития или аспекти на поведението се считат за морален тормоз.

Що се отнася до инцидент i), ERA обясни, че въпросното обсъждане изобщо не се е отнасяло до жалбоподателя и че той е подал жалба за тормоз само въз основа на дочуване на изолирана фраза, изразена като част от горепосочения разговор.

Що се отнася до инцидент ii), ERA призна, че в „един изолиран случай“ прекият ръководител на жалбоподателя е изразил мнението си по време на обсъждане с него. Той обаче се извини за поведението си и го увери, че подобен инцидент няма да се повтори отново, какъвто всъщност е случаят.

35. ERA заяви, че както е предвидено в Правилника за длъжностните лица, морален тормоз означава всяко неправомерно поведение, което се извършва през определен период от време, повтаря се или е системно и включва физическо поведение, говорим или писмен език, жестове или други действия, които са умишлени и които могат да уронят личността, достойнството или физическата или психологическата неприкосновеност на което и да е лице. ERA заяви, че никога не са ѝ били представяни доказателства за горепосоченото.

36. В становището си жалбоподателят заявява, че разполага със съответните документи, удостоверяващи морален тормоз спрямо него, а именно i) документ от януари 2007 г. относно програма за обучение, на която е трябвало да откаже да присъства, тъй като посоченият документ се отнася до личния живот на жалбоподателя; ii) доклада от неговия лекар и прехвърлянето на досието му на психолог, който е открил симптоми на морален тормоз в здравословното състояние и показанията на жалбоподателя; iii) доклада на член на комитета по персонала, съдържащ позоваване на искането за оставка, което е било представено на жалбоподателя на заседание (5). Той също така заяви, че може да предостави тези документи на службите на омбудсмана, ако е необходимо.

Оценка на омбудсмана

37. Омбудсманът благодари на жалбоподателя за готовността му да предостави допълнителни документи. Омбудсманът обаче счита, че информацията, предоставена от страните до момента, е достатъчна, за да му позволи да вземе решение по твърденията и претенциите на жалбоподателя. Поради това омбудсманът не счита за полезно в настоящия случай да изисква от жалбоподателя допълнителни доказателства. Освен това той посочва, че разследванията му във връзка с жалби за морален тормоз на работното място се свеждат до преценка дали вътрешните жалби по този въпрос са били правилно разгледани и дали е установена системата за помощ и съвети за жертвите.

38. От гореизложеното следва, че настоящата проверка на Омбудсмана ще се отнася само до процедурата, прилагана от ERA, и подходите, които тя в крайна сметка е предприела, за да разгледа твърдението на жалбоподателя за морален тормоз.

39. Омбудсманът припомня член 12, буква а) от Правилника за длъжностните лица:

„1. Длъжностните лица се въздържат от всякаква форма на психически или сексуален тормоз.

2. Длъжностно лице, което е било жертва на психически или сексуален тормоз, не понася никакви неблагоприятни последици от страна на институцията. Длъжностно лице, което е представило доказателства за психически или сексуален тормоз, не понася никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало честно.

3. „Психически тормоз“ означава всяко непристойно поведение, извършвано през определен период от време, повтарящо се или систематично и включващо физическо поведение, говорим или писмен език, жестове или други действия, които са умишлени и които могат да уронят личността, достойнството или физическата или психологическата неприкосновеност на което и да е лице. (…)".

40. Що се отнася до двата разглеждани инцидента и въз основа на обяснението, предложено от ERA в нейното становище, изглежда, че Агенцията е провела разследване с цел да установи фактите, които са в основата на тези инциденти. Освен това според ERA прекият ръководител се е извинил на жалбоподателя за неподходящото си поведение. В становището си жалбоподателят не оспорва обяснението на ERA.

41. Що се отнася до въпроса за оставката на жалбоподателя обаче, омбудсманът отбелязва, че ERA го е уверила, че при никакви обстоятелства жалбоподателят не е бил помолен да подаде оставка, докато жалбоподателят твърди, че неговата йерархия го е помолила устно да подаде оставка през септември и декември 2006 г. Той твърди също, че разполага с доклада на комитета по персонала, в който се посочва, че по време на среща жалбоподателят е бил помолен да подаде оставка.

42. Поради това омбудсманът не е убеден, че от жалбоподателя действително не е било поискано да подаде оставка, дори и само неофициално.

43. Въпреки това, както е посочено в точка 37 по-горе, омбудсманът счита, че не е негова задача да заеме позиция по въпроса дали такива искания за оставка, ако има такива, може да са представлявали случай на тормоз, а да преразгледа процедурата, прилагана от ERA, като същевременно разгледа опасенията на жалбоподателя в това отношение.

44. Поради това омбудсманът отбелязва, че в отговора си от 26 ноември 2007 г. на жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 ERA е заявила, че по време на разговор с жалбоподателя, проведен на 26 януари 2007 г., изпълнителният директор е информирал жалбоподателя, че Генерална дирекция „Транспорт“ на Комисията е уважила критиките относно професионалните му способности и му е предложила прехвърляне в отдел „Оценка на икономиката“на Агенцията. Изпълнителният директор пое ангажимент, че в случай че жалбоподателят приеме предложението за прехвърляне, ще му бъде дадена възможност обективно да докаже професионалните си способности в подобна област. Жалбоподателят е приел предложението за прехвърляне и устно се е задължил да поиска прехвърлянето му по своя собствена инициатива, за да не накърни професионалната си репутация.

45. Освен това омбудсманът разбира, че жалбоподателят е бил прехвърлен на друга длъжност в отдел „Оценка на икономиката“, а именно „Бюджетен служител“, и изглежда е удовлетворен от тази промяна. Освен това според ERA изпълнителният директор е решил да постави жалбоподателя под пряката управленска отговорност на ръководителя на администрацията и последният е предложил да предостави на жалбоподателя професионална помощ и е приел да му предложи възможност за решаване на проблемите, с които се е сблъскал при изпълнението на своите функции. В становището си жалбоподателят не оспорва горепосоченото.

46. Поради това омбудсманът счита, че ERA е положила разумни усилия, за да се справи с опасенията на жалбоподателя, че е бил подложен на морален тормоз на работното място. Освен това тя се е опитала да помогне на жалбоподателя да преодолее трудностите, които среща при изпълнението на своите задължения като счетоводител, и му е съдействала при изпълнението на по-нататъшните му задължения като бюджетен служител. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че ERA е предприела подходящи действия в отговор на положението на жалбоподателя след одита.

47. Въз основа на гореизложеното омбудсманът не установява случай на лошо управление.

В. Твърди се, че ERA е взела погрешно решение да публикува заеманата от жалбоподателя длъжност и впоследствие да назначи друг счетоводител Аргументи,
представени на омбудсмана

48. Жалбоподателят твърди, че ERA погрешно е решила да публикува заеманата от жалбоподателя длъжност и впоследствие да назначи друг счетоводител.

49. В становището си ERA посочва, че публикуването на длъжност не предполага непременно назначаване, тъй като ERA си запазва правото да публикува длъжности, за да състави списъци с резерви за назначаване на допълнителен персонал или за заместване на служители, напуснали ERA.

Оценка на омбудсмана

50. Омбудсманът разбира горепосоченото обяснение на ERA като отнасящо се до общата му политика за набиране на персонал и изразява съжаление, че не е направил по-конкретни коментари във връзка с настоящото твърдение на жалбоподателя.

51. Независимо от гореизложеното и въз основа на наличните доказателства изглежда, че предполагаемото публикуване е извършено на 11 май 2007 г., т.е. приблизително пет месеца след като жалбоподателят е провел разговора с изпълнителния директор, също посочен в точка 44 по-горе. Като се има предвид, че изглежда, че по време на този разговор жалбоподателят се е съгласил да бъде прехвърлен на друга длъжност, публикуването на длъжността не изглежда необосновано или несправедливо.

52. Следователно изглежда, че няма лошо администриране от страна на ERA по отношение на твърдението на жалбоподателя.

Г. Твърдения на жалбоподателя Аргументи,
представени на омбудсмана

53. Жалбоподателят твърди, че следва i) да му бъде предложен нов договор или да му бъде разрешено да завърши четиригодишния си договор като счетоводител (до 2009 г.) и ii) да бъде повишен в съответствие със стандартните процедури.

54. ERA заяви, че решението за преназначаване на жалбоподателя в интерес на службата му е позволило да запази степента си, да завърши четиригодишния трудов договор с ERA и евентуално да удължи неговия срок. ERA заяви, че след многобройни срещи и дискусии с жалбоподателя, проведени в присъствието на представители на персонала, той се е съгласил да бъде прехвърлен на длъжността „бюджетен служител“ с определена длъжностна характеристика, мисия и задължения. Жалбоподателят е подписал допълнително споразумение към трудовия си договор, което влиза в сила от 1 декември 2007 г.

55. ERA заяви, че що се отнася до искането на жалбоподателя да бъде повишен в съответствие със стандартните процедури, тя действително прилага стандартните процедури за повишаване въз основа на справедлива и равноправна оценка с участието на целия персонал, включително жалбоподателя.

Оценка на омбудсмана

56. Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, изглежда, че четиригодишният договор на жалбоподателя не е бил прекъснат от ERA, а напротив, той е подписал допълнение към трудовия си договор, което е влязло в сила от 1 декември 2007 г., макар и за длъжност, различна от счетоводител. Като се има предвид, че в своите забележки жалбоподателят е изразил задоволството си от новата си длъжност (както е отбелязано и в точка 21 по-горе), омбудсманът счита, че изглежда няма основания за по-нататъшни проверки по това твърдение.

57. Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, с оглед на ангажимента на ERA да прилага стандартните процедури за повишаване въз основа на справедлива и равноправна оценка, включваща всички служители, включително жалбоподателя, омбудсманът счита, че изглежда няма основания за допълнителни проверки по това твърдение.

Д. Заключения

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба, що се отнася до трите твърдения на жалбоподателя, изглежда няма лошо администриране от страна на ERA.

Що се отнася до двете твърдения на жалбоподателя, изглежда, че няма основания за по-нататъшни разследвания.

Омбудсманът приключва случая. Жалбоподателят и изпълнителният директор на ERA ще бъдат информирани за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 23 септември 2008 година.

---

(1) Съгласно член 2, параграф 8 от Устава на омбудсмана „До омбудсмана не могат да се подават жалби във връзка с трудови правоотношения между институциите и органите на Общността и техните длъжностни лица и други служители, освен ако заинтересованото лице не е изчерпало всички възможности за подаване на вътрешни административни искания и жалби, и по-специално процедурите, посочени в член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица (...)“.

(2) Вж. дело F-21/06 Da Silva срещу Комисията, решение от 28 юни 2007 г. (все още непубликувано).

(3) Вж. също дело C-298/93 P Klinke срещу Съда на Европейските общности [1994] ECR I-3009, параграф 38; Дело T-133/89 Burban срещу Парламента [1990] ECR II-245, параграф 27; и съединени дела T-114/98 и T-115/98 Rodríguez Pérez срещу Комисията [1999] ECR FP I-A-97 и II-529, параграф 32.

(4) Омбудсманът разбира, че жалбоподателят е подал жалба за тормоз до ERA, без да посочва извършителя на предполагаемия морален тормоз.

(5) Омбудсманът отбелязва, че в своите забележки жалбоподателят не е уточнил кога се е състояла тази среща.