Страсбург, 23 юли 2008 г.

Уважаема г-жо Б.,

На 12 юни 2007 г., действайки от името на B. (дружество), Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската комисия разглежда жалба в областта на конкуренцията.

На 5 юли 2007 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Същият ден Ви информирахме за това.

На 1 октомври 2007 г. Вие ми предоставихте допълнителна информация. Отговорих на Вашето писмо на 12 октомври 2007 г.

Комисията изпрати становището си на 6 (оригинал на английски език) и на 14 ноември 2007 г. (превод на немски език). На 16 ноември 2007 г. Ви го препратих с покана за представяне на коментари.

На 7 януари 2008 г. Вие направихте няколко забележки. Също така ме информирахте, че желаете да изчакате отговора на Комисията на въпрос, зададен ѝ от член на Европейския парламент, преди да направите допълнителни забележки. В отговора си от 1 февруари 2008 г. Ви помолих да ми представите до 31 март 2008 г. всякакви допълнителни забележки, които бихте желали да направите.

На 28 февруари 2008 г. Комисията ме информира, че очаква отговор от Вас по въпроса дали следва да се пристъпи към окончателно решение. Комисията добави, че сте били приканени да предоставите тази информация до края на февруари 2008 г.

На 26 март 2008 г. Вие ме информирахте, че здравословното Ви състояние не Ви позволява да правите допълнителни наблюдения по това време. Вие обаче добавихте, че скоро ще бъдат направени коментари. В отговора си от 7 април 2008 г. изразих надежда, че здравословните проблеми, посочени в писмото Ви, скоро ще бъдат преустановени. Също така Ви предоставих срок до 31 май 2008 г., за да представите допълнителни коментари.

На 10 април 2008 г. Вие представихте допълнителни становища.

На 17 април 2008 г. поверената ми служба се обади на Комисията, за да установи на какъв етап е достигнала проверката на последната. По повод на този телефонен разговор Комисията посочи, че е приела решението си по това дело и че ще ми бъде изпратено копие.

На 7 май 2008 г. Комисията предостави допълнителна информация и ми изпрати копие от решението си от 15 април 2008 г. относно Вашата жалба в областта на конкуренцията.

На 20 май 2008 г. привлякох вниманието Ви към това решение и Ви приканих да направите коментари. Вие представихте забележките си на 23 юни 2008 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Контекст

Жалбоподателят е германско дружество, което е извършвало дейност в областта на търговията с тухли.

С решение, прието на 29 април 1994 г.(1) ("решението"), Комисията предостави, при спазване на няколко условия и за срок от пет години (1992-1997 г.), освобождаване съгласно правилата за конкуренция на ЕС на споразумение между нидерландски производители на тухли, което имаше за цел да намали производствения капацитет, така че да балансира пазара.

През септември 1999 г. жалбоподателят подава жалба до Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията („ГД „Конкуренция“), в която твърди, че съответните нидерландски дружества и тяхното сдружение са извършили няколко сериозни нарушения на правилата на ЕС в областта на конкуренцията. Според жалбоподателя той е загубил всичките си активи поради тези нарушения.

В тази жалба жалбоподателят повдигна, наред с другото, следните въпроси:

• Точка 2 от Решението гласи следното (подчертаването е добавено): „Продуктите, които са предмет на споразумението, са глинени строителни тухли, изгаряни в пещи, с изключение на по-скъпите облицовъчни тухли и инженерни тухли. Като общо правило могат да се разграничат три вида тухли от страната на търсенето, а именно обикновени тухли, облицовъчни тухли и инженерни тухли; обикновените тухли обикновено се използват в общата строителна работа, облицовъчните тухли са по-скъпи и са специално изработени или подбрани, за да придадат привлекателен външен вид на стените, а инженерните тухли са по-устойчиви и издръжливи. Те обаче могат до голяма степен да бъдат заменени един от друг по отношение на предлагането и следователно общият пазар на тухли се счита за съответния пазар." Според жалбоподателя обаче споразумението е било приложено за облицовъчни тухли.
• Точка 2 от Решението гласи следното: „Прилагането на споразумението обаче не следва да води до обмен на информация, който би могъл да доведе до съгласувани практики, забранени от член 85 от Договора; поради това е необходимо да се изисква от предприятията, които са страни по споразумението, да се въздържат от разкриване на другите страни на индивидуални данни за продукцията и доставките на тухли на всяка от страните, било то пряко между тях или между някои от тях, или чрез фидуциарен орган или трета страна.“Жалбоподателят заяви, че предприятията, които са страни по споразумението, освободено от Комисията, са участвали в широкообхватен обмен на информация.
• Въпреки че се твърди, че споразумението, освободено от Комисията, е послужило за намаляване на производствения капацитет, допълнителен производствен капацитет е бил създаден в обект в Белгия, който е бил близо до нидерландската граница. Жалбоподателят добави, че освен това по време на периода на освобождаване през 1996/1997 г. в Нидерландия е бил създаден нов производствен капацитет.

Жалба 227/2001/GG

В жалба, подадена до омбудсмана през февруари 2001 г. (жалба 227/2001/GG), жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала жалбата му в разумен срок. Омбудсманът започна проверка, която приключи с констатация за липса на лошо управление през юни 2001 г. с мотива, че Комисията е успяла да докаже, че се занимава активно със случая.

Допълнителна кореспонденция между Комисията и жалбоподателя

На 24 април 2003 г. Комисията изпрати подробно писмо до жалбоподателя. В писмото си Комисията призна, че формулировката на точка 2 от нейното решение би могла да доведе до недоразумения и че тя би могла да подкрепи становището на жалбоподателя, че не е предоставено освобождаване по отношение на облицовъчните тухли. Комисията обаче потвърди, че нидерландската тухлена промишленост е намалила капацитета си със съгласието на Комисията. Според Комисията това е видно ясно от нейната преписка и от решението ѝ. Освен това Комисията се позова на писмо, адресирано до нея през 1992 г. от страните, участващи в споразумението. Съгласно това писмо предложеното преструктуриране „се отнася изключително до облицовъчни тухли („gevelbakstenen“) и никакви други продукти или групи продукти, които са били или не са били свързани с тях“. Освен това Комисията посочи, че въпросното споразумение не е попречило на страните да увеличат производствения си капацитет извън Нидерландия, например в Белгия. Той добави, че споразумението предвижда също така, че задълженията на страните, които се придържат към него, изтичат "най-късно на 30 септември 1997 г.".

Комисията стигна до заключението, че няма достатъчно основания да уважи заявлението на жалбоподателя, но че ще приеме окончателно решение едва след като получи коментарите на жалбоподателя.

На 25 юни 2003 г. жалбоподателят представи становището си по това писмо. Жалбоподателят повтори становището си, че облицовъчните тухли не са обхванати от решението, и изрази становището, че обясненията на Комисията по този въпрос са недостойни за европейски изпълнителен орган. Според жалбоподателя действителното изпълнение на споразумението е довело до загуби за потребителите в размер на 675 милиона евро. Освен това жалбоподателят заяви, че добавянето на нов производствен капацитет по време на периода на освобождаване, както в Нидерландия, така и в Белгия, прави споразумението абсурдно. Тя посочва също, че макар запасите да са се увеличили през разглеждания период, цените не са се понижили, а са се увеличили. Според жалбоподателя цените на едно от участващите дружества са се увеличили с около 71 % за пет години, а маржът на печалбата е възлизал на около 40 %. Жалбоподателят се позовава и на писмо от адвокатите на една от страните по споразумението от 22 май 2001 г. Според жалбоподателя това писмо, представено на Комисията, показва, че споразумението е имало за цел да създаде проблеми с доставките и по този начин е приело с одобрение, че трети страни, действащи на пазара, ще бъдат увредени. Според жалбоподателя при такива обстоятелства не може да бъде предоставено освобождаване. Жалбоподателят отново посочи обмена на информация между предприятията, които са били страни по съответното споразумение. Според жалбоподателя този обмен на информация е в явно противоречие с условията, наложени от Комисията при освобождаването на споразумението. Жалбоподателят също така заяви, че намаляването на производствения капацитет вече е било осъществено през 1990 г. Следователно въпросът отдавна е бил разглеждан, когато заинтересованите страни са съобщили съгласието си на Комисията.

В писмо, изпратено на 22 април 2005 г., Комисията отново обясни на жалбоподателя защо не счита, че са налице основания за започване на дейност. Комисията отбеляза, че нейното писмо допълва писмото от 24 април 2003 г. и разглежда аргументите, изложени в писмото на жалбоподателя от 25 юни 2003 г. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че страните по съответното споразумение са увеличили производствения си капацитет, противно на целта на посоченото споразумение, Комисията счете, че това е въпрос, който трябва да бъде решен от самите страни. Що се отнася до продуктите, обхванати от споразумението, Комисията твърди, въз основа на последното изречение на точка 2 от решението си, че намаляването на производствения капацитет за един вид тухли води и до намаляване на производствения капацитет за други тухли. Що се отнася до сътрудничеството между страните по споразумението, Комисията обясни, че не е успяла да установи наличието на незаконен обмен на информация. Според Комисията осъщественият обмен на информация не е незаконен, тъй като са обменени само обобщени данни и тъй като тази информация не е позволила на страните да контролират взаимното си поведение. Що се отнася до увеличението на цените през разглеждания период, Комисията заяви, че то може да се обясни и с бума на строителството в новите провинции в Германия по това време. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че е бил жертва на бойкот от страните по съответното споразумение, Комисията отбеляза, че жалбоподателят вече е отнесъл този въпрос до националните съдилища. Следователно според Комисията не е имало интерес на Общността този въпрос да бъде разгледан.

Както и в писмото си от 24 април 2003 г., Комисията подчерта, че окончателно решение ще бъде взето само след като се вземат предвид евентуалните коментари на жалбоподателя.

На 19 май 2005 г. жалбоподателят представи коментари по това писмо, в които подчерта, че желае да поддържа жалбата си. Жалбоподателят повтори становището си, че намаляването на производствения капацитет е било осъществено преди съобщаването на споразумението. Тя твърди, че освобождаванията, предвидени в общностното право, не могат да имат обратно действие след деня на уведомяването. Поради това според жалбоподателя решението е недействително. Жалбоподателят също така подчерта, че с оглед на увеличението на цените потребителите не са получили справедлив дял от ползите, произтичащи от съответното споразумение, както се изисква в член 81, параграф 3 от Договора за ЕО.

Жалбоподателят поиска от Комисията да отмени решението си или, като алтернатива, да се увери, че това решение и условията, на които то е подчинено, са изпълнени. Тя също така твърди, че допълнителната печалба, реализирана от съответните предприятия, трябва да бъде върната на потребителите, доколкото надвишава процента на инфлация.

Жалба 3065/2005/GG

На 20 септември 2005 г. жалбоподателят отново се обръща към омбудсмана (жалба 3065/2005/GG). Като се има предвид, че жалбоподателят е поискал помощта на омбудсмана, писмото е регистрирано като нова жалба. Тъй като жалбоподателят е поискал от омбудсмана да призове Комисията „да коригира решенията, които е взел досега“, изглежда, че жалбоподателят е недоволен от същността на позицията на Комисията, а не от факта, че са изтекли шест години от подаването на жалбата му.

Писмата на Комисията от 24 април 2003 г. и 22 април 2005 г. обаче ясно показват, че Комисията все още не е взела окончателно решение по жалбата в областта на конкуренцията. Поради това омбудсманът информира жалбоподателя, че няма достатъчно основания за разследване.

Жалбоподателят беше уведомен, че има възможност да поднови жалбата си (1), ако Комисията отхвърли жалбата му в областта на конкуренцията, или (2) ако счете, че Комисията не е разгледала въпроса в разумен срок.

По настоящото твърдение за нарушение

На 12 юни 2007 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че Комисията все още не е отговорила на писмото му от 19 май 2005 г. Поради това жалбоподателят е поискал от омбудсмана да разгледа случая.

Допълнително писмо на жалбоподателя

На 5 юли 2007 г. омбудсманът поиска от Комисията становище по жалбата. Омбудсманът посочи, че жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не е разгледала жалбата му в областта на конкуренцията в подходящ срок, след като е получила писмото му от 19 май 2005 г. Жалбоподателят беше съответно информиран същия ден.

На 1 октомври 2007 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че е получил писмо от Комисията от 3 септември 2007 г. В това писмо Комисията отговори на аргументите, които жалбоподателят е изложил в писмото си от 19 май 2005 г., и повтори становището си, че няма достатъчно основания да се уважи заявлението на жалбоподателя или да се извършат допълнителни разследвания. Поради това Комисията поиска от жалбоподателя да изясни дали желае да поддържа аргументите си и дали настоява за официално решение по жалбата си.

В писмото си до омбудсмана от 1 октомври 2007 г. жалбоподателят обясни, че не счита позицията на Комисията за задоволителна. Като посочи, че омбудсманът е последната му надежда, жалбоподателят се обърна към омбудсмана с молба да използва всички възможности, за да повлияе на решението на Комисията. Жалбоподателят също така предложи среща за обсъждане на въпроса.

В отговора си от 12 октомври 2007 г. омбудсманът напомни на жалбоподателя, че настоящият случай се отнася до това, че Комисията не е разгледала жалбата в областта на конкуренцията в разумен срок и че той ще може да преразгледа по същество позицията на Комисията едва след като последната вземе решение по случая. Омбудсманът също така посочи, че неговата роля е да разглежда възможни случаи на лошо администриране, но не и да се опитва да влияе върху решенията, които Комисията е в процес на приемане.

Омбудсманът уведоми жалбоподателя, че поради това би било полезно да поиска от Комисията да приеме официално окончателно решение по случая. Той добави, че жалбоподателят би могъл да използва тази възможност, за да представи отново аргументите си пред Комисията. Ако Комисията все пак реши да отхвърли жалбата в областта на конкуренцията, това решение може да бъде оспорено в съда или да бъде предмет на допълнителна жалба до омбудсмана.

Омбудсманът добави, че с оглед на гореизложеното счита, че понастоящем не е необходима среща с жалбоподателя.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

След като получи жалбата на жалбоподателя относно конкуренцията от 17 септември 1999 г., ГД „Конкуренция“ се консултира с нидерландския орган за защита на конкуренцията и изпрати официални искания за информация до KNB, нидерландската асоциация на производителите на тухли (три пъти), както и до отделни производители на тухли в Нидерландия (48), в Белгия (16) и в Германия (55).

На 24 април 2003 г. Комисията уведомява жалбоподателя за заключенията от своето разследване и за намерението си да отхвърли жалбата. Жалбоподателят отговори на 25 юни 2003 г., като оспори заключенията на Комисията.

На 22 април 2005 г. Комисията изпрати допълнително писмо в отговор на доводите на жалбоподателя. Комисията отново информира жалбоподателя за намерението си да отхвърли жалбата. Жалбоподателят отговори на 19 май 2005 г.

Комисията изрази съжаление, че не е отговорила на писмото на жалбоподателя от 19 май 2005 г., въпреки че съдържанието на това писмо е до голяма степен идентично с това на предишното ѝ писмо от 25 юни 2003 г. и жалбоподателят вече е бил напълно наясно с намерението на Комисията да отхвърли жалбата.

На 3 септември 2007 г. Комисията отговори на писмото на жалбоподателя от 19 май 2005 г. и попита жалбоподателя дали настоява за официално решение по неговата жалба.

На 20 септември 2007 г. ГД „Конкуренция“ проведе телефонна конференция с жалбоподателя. Съответната служба обясни на жалбоподателя, че възнамерява да предложи на Комисията решение за отхвърляне на жалбата. На 28 септември 2007 г. Комисията уважи искането на жалбоподателя за удължаване на срока до 31 декември 2007 г., за да реши дали желае да получи окончателно решение.

Причината, поради която Комисията първо поиска потвърждение, че жалбоподателят желае окончателно решение по неговата жалба, беше, че в много случаи жалбоподателите всъщност не искат да получат официално решение (отхвърляне), тъй като такова решение би могло да ги възпрепятства в гражданското производство. Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (2), националните съдии не могат да вземат решения, които противоречат на решение на Комисията.

Освен ако жалбоподателят не го информира до 31 декември 2007 г., че не желае да получи официално решение, Комисията очаква да приеме окончателно решение и да го съобщи на жалбоподателя в началото на 2008 г.

Забележки на жалбоподателя

На 7 януари 2008 г. жалбоподателят представи на омбудсмана някои забележки, в които твърди, че от октомври 1999 г. Комисията вече е знаела, че освобождаването му се прилага неправомерно по отношение на облицовъчни тухли. Жалбоподателят добави, че още през юни 2001 г. е доказал, че предприятията, които са страни по съответното споразумение, имат много ограничено производство само по отношение на продуктите, обхванати от решението за освобождаване, т.е. обикновените тухли. Според жалбоподателя през октомври 2001 г. на Комисията също така е било доказано, че споразумението е имало за цел да причини проблеми с доставките. Според жалбоподателя секторното разследване, проведено от Комисията, е било ненужно и е използвало ценни ресурси.

На 10 април 2008 г. жалбоподателят представи допълнителни коментари.

В тези коментари жалбоподателят направи, наред с другото, следните коментари:

• В решението се посочва, че облицовъчните тухли не са обхванати от него. В точка 7 от решението, в която се посочва спадът в потреблението, се съдържа следното обяснение: „Тенденцията все още е низходяща, главно защото алтернативните материали са по-евтини и дават по-добри технически резултати; това обяснява нарастващата тенденция да се заменят носещите стени, изработени с тухли, с бетон и стомана и да се използват листови материали вместо други форми на тухлена зидария.“Това ясно се отнася до обикновените тухли („Mauerwerksziegel“), тъй като само тези тухли се конкурират с горепосочените други строителни материали.
• Ако облицовъчните тухли са били включени в споразумението, Комисията е трябвало да включи в своя анализ най-малко съседните пазари на тухли в Германия и целия белгийски пазар, като се има предвид, че облицовъчните тухли са били предлагани и търгувани в радиус от 700 км в ЕС. Освен това обикновените тухли и облицовъчните тухли очевидно не са взаимозаменяеми от гледна точка на потребителите.
• Противно на посоченото в решението, развитието на тухлената промишленост през 80-те години на миналия век е било отлично. Продажбите на холандски тухли непрекъснато нарастват от 1.138 милиона през 1985 г. до 1.554 милиона през 1990 г. Първото увеличение на цените, осъществено в началото на 1990/1991 г. и възлизащо на 7,1 %, е било оправдано по отношение на разходите за преструктуриране. Второ увеличение на цените, осъществено в края на 1991/1992 г. и възлизащо на 7,3 %, също е било оправдано по отношение на разходите за преструктуриране. От 1990 г. до 1993 г. цените са се увеличили с 30,2 %. Следователно не е било необходимо споразумение, ограничаващо конкуренцията. Комисията не е проверила съответните данни.
• Освобождаването е поискано на 10 септември 1992 г., т.е. две години след намаляването на производствения капацитет.

Допълнителни запитвания
Искане за допълнителна информация

На 28 февруари 2008 г. Комисията уведоми омбудсмана, че все още очаква отговор от жалбоподателя по въпроса дали следва да пристъпи към вземане на окончателно решение. Комисията добави, че жалбоподателят е бил поканен да предостави тази информация до края на февруари 2008 г.

На 17 април 2008 г. и при липсата на допълнителна информация по този въпрос, службата на омбудсмана се обади на Комисията, за да установи на какъв етап е достигнала проверката на омбудсмана. По повод на този телефонен разговор Комисията посочи, че е приела своето решение по този случай и че копие от него ще бъде изпратено на омбудсмана.

Писмо на Комисията от 7 май 2008 г.

На 7 май 2008 г. Комисията информира омбудсмана, че на 20 февруари 2008 г. жалбоподателят е потвърдил желанието си да получи окончателно решение. Комисията също така изпрати на омбудсмана копие от своето решение от 15 април 2008 г. относно жалбата на жалбоподателя в областта на конкуренцията.

В решението си от 15 април 2008 г. Комисията информира жалбоподателя, че няма интерес на Общността от по-нататъшни разследвания по този случай и че поради това отхвърля жалбата му в областта на конкуренцията. В решението си Комисията посочи, наред с другото, i) че жалбоподателят не е представил доказателства, за да докаже аргумента си, че съкращенията на производствения капацитет вече са били направени през 1990 г., ii) че жалбоподателят не е участвал в процедурата, довела до решението от 1994 г., въпреки че това е било възможно, и iii) че случаят се отнася до въпрос, датиращ от 1994 г.

На 20 май 2008 г. омбудсманът насочи вниманието на жалбоподателя към това решение и го прикани да направи забележки.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят ясно посочва, че не е съгласен с решението, прието от Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1 Релевантни факти

1.1 Жалбоподателят е германско дружество, което е извършвало дейност в областта на търговията с тухли.

1.2 С решение, прието на 29 април 1994 г.(3) ("решението"), Комисията предостави, при спазване на няколко условия и за срок от пет години (1992-1997 г.), освобождаване съгласно правилата за конкуренция на ЕС на споразумение между нидерландски производители на тухли, което имаше за цел да намали производствения капацитет, така че да балансира пазара.

1.3 През септември 1999 г. жалбоподателят подава жалба до Генерална дирекция "Конкуренция" на Комисията ("ГД "Конкуренция"), в която твърди, че съответните нидерландски дружества и сдружението им са извършили няколко сериозни нарушения на правилата на ЕС в областта на конкуренцията.

1.4 В жалба, подадена до омбудсмана през февруари 2001 г. (жалба 227/2001/GG), жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала неговата жалба в областта на конкуренцията в разумен срок. Омбудсманът започна проверка, която приключи с констатация за липса на лошо управление през юни 2001 г. на основание, че Комисията е успяла да докаже, че се занимава активно със случая.

1.5 На 24 април 2003 г. Комисията изпрати подробно писмо до жалбоподателя. В писмото си Комисията изрази становището, че няма достатъчно основания да уважи заявлението на жалбоподателя, но че ще приеме окончателно решение едва след като получи коментарите на жалбоподателя.

1.6 На 25 юни 2003 г. жалбоподателят представи своите забележки по това писмо и повтори становището си, че правилата на ЕС в областта на конкуренцията са били нарушени.

1.7 В писмо, изпратено на 22 април 2005 г., Комисията отново обяснява на жалбоподателя, че според нея няма интерес на Общността да се занимава с този въпрос. Както и в писмото си от 24 април 2003 г., Комисията подчерта, че окончателно решение ще бъде взето само след като се вземат предвид евентуалните коментари на жалбоподателя.

1.8 На 19 май 2005 г. жалбоподателят прави забележки по това писмо, в които подчертава, че желае да поддържа жалбата си.

1.9 На 20 септември 2005 г. жалбоподателят отново се обръща към омбудсмана (жалба 3065/2005/GG). Тъй като жалбоподателят е поискал от омбудсмана да призове Комисията „да коригира решенията, които е взел досега“, изглежда, че жалбоподателят е недоволен от същността на позицията на Комисията, а не от факта, че са изтекли шест години от подаването на жалбата му. Писмата на Комисията от 24 април 2003 г. и 22 април 2005 г. обаче ясно показват, че Комисията все още не е взела окончателно решение по жалбата в областта на конкуренцията. Поради това омбудсманът информира жалбоподателя, че няма достатъчно основания за разследване. Жалбоподателят беше уведомен, че има възможност да поднови жалбата си (1), ако Комисията отхвърли жалбата му в областта на конкуренцията, или (2) ако счете, че Комисията не е разгледала въпроса в разумен срок.

1.10 На 12 юни 2007 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че Комисията все още не е отговорила на писмото му от 19 май 2005 г. Поради това жалбоподателят е поискал от омбудсмана да разгледа случая.

2 Обхват на настоящото разследване

2.1 Омбудсманът е счел, че жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не е разгледала неговата жалба в областта на конкуренцията в рамките на подходящ срок, след като е получила писмото му от 19 май 2005 г. Поради това той решава да започне разследване във връзка с това твърдение. Жалбоподателят беше съответно информиран същия ден.

2.2 На 15 април 2008 г. Комисията прие официално решение за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя в областта на конкуренцията. В становището си, изпратено на 23 юни 2008 г., жалбоподателят ясно посочва, че не е съгласен с решението, прието от Комисията.

2.3 С оглед на доказателствата, които са му били представени до момента, омбудсманът счита, че разследване по същество на решението на Комисията би било обосновано. Според омбудсмана обаче не би било целесъобразно този въпрос да се разглежда в рамките на настоящата проверка, която се съсредоточи върху времето, необходимо на Комисията за разглеждане на жалбата на жалбоподателя в областта на конкуренцията. Поради това омбудсманът ще регистрира писмото на жалбоподателя от 23 юни 2008 г. като нова жалба.

2.4 Следователно настоящата проверка ще разгледа само твърдението, по което от Комисията беше поискано да представи становище в писмото на омбудсмана за започване на проверката.

3 Твърдяно неизпълнение на задължението за разглеждане на жалбата в областта на конкуренцията в рамките на подходящ срок

3.1 В жалбата си до омбудсмана от 12 юни 2007 г. жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала жалбата му в областта на конкуренцията в подходящ срок, след като е получила писмото му от 19 май 2005 г.

3.2 В становището си Комисията изрази съжаление, че не е отговорила на писмото на жалбоподателя от 19 май 2005 г., но посочи, че съдържанието на това писмо е до голяма степен идентично с това на предишното ѝ писмо от 25 юни 2003 г. и че жалбоподателят вече е напълно наясно с намерението на Комисията да отхвърли жалбата. По-нататък Комисията заяви, че е изпратила писмо до жалбоподателя на 3 септември 2007 г., за да отговори на съобщението на писмото от 19 май 2005 г. и да попита жалбоподателя дали настоява за официално решение по неговата жалба.

Комисията обясни, че причината, поради която първо е поискала потвърждение, че жалбоподателят желае или би могъл да пожелае окончателно решение по жалбата си, е, че в много случаи жалбоподателите всъщност не искат да получат официално решение (отхвърляне), тъй като такова решение би могло да ги възпрепятства в гражданското производство. Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (4), националните съдии не могат да вземат решения, които противоречат на решение на Комисията.

3.3 На 28 февруари 2008 г. Комисията информира омбудсмана, че все още очаква отговор от жалбоподателя по въпроса дали следва да пристъпи към вземане на окончателно решение. Комисията добави, че жалбоподателят е бил поканен да предостави тази информация до края на февруари 2008 г.

3.4 На 7 май 2008 г. Комисията информира омбудсмана, че на 20 февруари 2008 г. жалбоподателят е потвърдил желанието си да получи окончателно решение. Комисията също така изпрати на омбудсмана копие от своето решение от 15 април 2008 г. относно жалбата на жалбоподателя в областта на конкуренцията.

3.5 В становището си жалбоподателят не е представил никакви конкретни коментари относно времето, което е отнело на Комисията да приеме това решение.

3.6 Омбудсманът отбелязва със задоволство, че Комисията е предприела бързи действия, след като е била уведомена за настоящата жалба. Вярно е, че изтекоха още няколко месеца, докато Комисията най-накрая, на 15 април 2008 г., прие своето решение по жалбата на жалбоподателя в областта на конкуренцията. Комисията обаче е обяснила причините, въз основа на които е счела за необходимо най-напред да се увери, че жалбоподателят действително е искал да получи официално решение по жалбата си в областта на конкуренцията. Омбудсманът счита, че обяснението на Комисията е разумно. Освен това той отбелязва, че жалбоподателят не е възразил срещу подхода на Комисията.

3.7 Омбудсманът обаче счита, че е много трудно да се разбере защо Комисията не е започнала да действа много по-рано. В писмото си до жалбоподателя от 22 април 2005 г. Комисията подчерта, че окончателното решение ще бъде взето едва след като бъдат взети предвид евентуалните коментари на жалбоподателя. Жалбоподателят изпрати своите забележки на 19 май 2005 г. Веднага след като получи това писмо, Комисията беше в състояние да предприеме необходимите стъпки, за да приеме окончателно решение по жалбата на жалбоподателя в областта на конкуренцията. Изглежда обаче, че такива стъпки не са били предприети, докато омбудсманът не е отнесъл настоящата жалба до вниманието на Комисията.

3.8 Комисията не е представила никакво обяснение, което би могло да обоснове това забавяне. Омбудсманът отбелязва, че Комисията е изразила съжаление във връзка с възникналото забавяне. Според омбудсмана обаче това не може да се счита за задоволителна реакция. Омбудсманът счита, че когато, както в настоящия случай, възникнат значителни забавяния, принципите на добрата административна практика изискват поне извинение към съответния гражданин.

3.9 Омбудсманът отбелязва обаче, че опасенията на жалбоподателя изглежда се съсредоточават по-скоро върху същността на решението на Комисията, отколкото върху процедурните аспекти. Като се има предвид, че същността на решението на Комисията ще бъде разгледана в отделна проверка, омбудсманът счита, че не е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия по отношение на настоящия случай.

4 Заключение

С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не е необходимо да се предприемат по-нататъшни действия по отношение на настоящия случай.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 131, 1994 г., стр. 15.

(2) ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г.,

(3) ОВ L 131, 1994 г., стр. 15.

(4) ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г.,