Страсбург, 14 декември 2007 г.

Уважаема г-жо С.,

На 11 април 2007 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия.

На 16 май 2007 г. препратих жалбата до председателя на Комисията.

На 23 юли 2007 г. Комисията изпрати становище по Вашата жалба и на следващия ден ме уведоми, че изпратеното от нея становище представлява погрешна версия и че коригирана версия ще бъде изпратена през първите дни на септември 2007 г.

На 8 август 2007 г. се обадихте на поверените ми служби и на 5 септември 2007 г. изпратихте писмо, с което ме уведомихте, че на 23 май 2007 г. сте започнали производство пред Съда на публичната служба на Европейския съюз.

На 15 октомври 2007 г. Комисията уведоми поверените ми служби с писмо, че е научила, че сте започнали горепосочената процедура, и поради това реши да не изпраща коригираното си становище.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са обобщени, както следва:

Жалбоподателят е служител на Европейската комисия. От 7 юли 2005 г. работи в Генерална дирекция „Информационно общество и медии“ (ГД INFSO) на Комисията.

Жалбата ѝ се отнася до изпитателния ѝ срок в ГД „Предприятия и промишленост“ (ГД „Предприятия и промишленост“) (от 1 октомври 2003 г. до 28 февруари 2005 г.). Жалбоподателят е работил в ГД „Предприятия и промишленост“ като правен съветник на временна длъжност. Първият й междинен доклад беше положителен.

След това, поради реорганизацията на нейния отдел, който е преместен от Люксембург в Брюксел, нейният началник е сменен. Жалбоподателката е установила, че новите условия на труд не са ѝ позволили да изпълнява задълженията си правилно поради i) противоречивите заповеди, които са ѝ били дадени; ii) промени в нейния работен профил без нейното съгласие (в рамките на новия профил тя не е могла да развие професионалните си способности); iii) непредоставяне на информация по въпроси, свързани със стопанската дейност; и iv) общи трудности при комуникацията с новия(ите) ръководител(и) и колеги. Поради това тя поиска преместване в друг отдел на същата генерална дирекция. Нейните началници не се съгласиха с това искане.

През август 2004 г. жалбоподателката получава втория си междинен доклад, който е отрицателен. Впоследствие условията на труд се влошили. Началникът на отдела информира всички служители за втория междинен доклад на жалбоподателя по време на среща. Освен това той не е съгласен с предложението на жалбоподателката за дати за лятната ѝ отпуска и искането ѝ за обучение или за изпращането ѝ в командировка в чужбина. Освен това той изпрати имейли до колегите си, които съдържаха отрицателни коментари за нейното представяне. Задачите на жалбоподателя са преразпределени между другите служители, а достъпът му до общия диск „S“ е ограничен. Накрая, началникът на отдела започва процедурата за оценка на нейната работа на основание член 34, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, която може да доведе до уволнение преди края на изпитателния срок.

Жалбоподателката счита, че посоченото по-горе поведение на нейния началник-отдел представлява психически тормоз. В това отношение тя прилага към жалбата си становището на адвокат и становището на психолог.

Жалбоподателят се е обърнал към Комитета по персонала, синдикатите и директора на отдел „Човешки ресурси“ на ГД „Предприятия и промишленост“.

Тя също така започна неформалната процедура, установена от Комисията за жертвите на тормоз. Тя се е обърнала към двама доверени съветници и към медиатора на Комисията, които са я съветвали и подпомагали по време на срещите с началниците на жалбоподателя.

На 26 октомври 2004 г. жалбоподателят подава официално искане за съдействие съгласно член 24 от Правилника за длъжностните лица, което е предвидено за всяко лице, което счита, че е жертва на тормоз. Жалбоподателката заяви, че е била подложена на „тормоз“ и поиска да бъде спряна оценката на нейната работа въз основа на член 34, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица и отново да бъде прехвърлена в друга генерална дирекция.

На 20 юли 2005 г. ГД „Администрация и персонал“ („ГД ADMIN“) отговори на искането на жалбоподателя за съдействие съгласно член 24 от Правилника за длъжностните лица. Тя посочва, че въз основа на наличните доказателства отделът на ГД „Администрация“, който отговаря за жалбите за тормоз, не е установил, че релевантните обстоятелства представляват случай на тормоз, поради което не е образувано специално административно разследване.

Междувременно на 15 януари 2005 г. докладът за оценка на жалбоподателката („докладът“), изготвен съгласно член 34, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, беше завършен и нейното уволнение беше препоръчано. Комитетът по доклада обаче не е съгласен с тази препоръка и предлага на ГД „Административно обслужване“ жалбоподателката да завърши изпитателния си срок в друга генерална дирекция за още шест месеца. Поради това ГД „Администрация“ е прехвърлила жалбоподателката на ГД „Информационно общество и медии“ и тя е започнала този шестмесечен период през март 2005 г.

Жалбоподателката не е удовлетворена от новата си длъжност и кандидатства за длъжности в Комисията в чужбина (в Ню Йорк). Кандидатурата му не е била успешна. Тя поиска намесата на медиатора на Комисията в това отношение. Тя установява, че отрицателното решение относно командироването ѝ в чужбина се дължи на доклада и на факта, че е подала жалби срещу началниците си.

Поради това на 17 август 2005 г. жалбоподателката подава искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица да ѝ бъде изплатено обезщетение за вреди в качеството ѝ на жертва на тормоз.

Тя също така е подала жалба съгласно член 90, параграф 2 срещу заключенията на доклада (че следва да бъде освободена от длъжност, без да е завършила изпитателния си срок) и е поискала отмяната му. На 19 декември 2005 г. ГД „Административно обслужване“ констатира, че тъй като междувременно жалбоподателката е установена като длъжностно лице, няма основания за обжалване на горепосочените заключения на доклада.

На 20 януари 2006 г. жалбоподателката се обръща към председателя на Комисията и се оплаква от поведението на нейните началници в ГД „Предприятия и промишленост“. Тя беше приета и от комисар Калас. Г-н Калас също така е изпратил писмо до жалбоподателката в отговор на нейното писмо до председателя на Комисията, в което г-н Калас е отхвърлил нейната жалба.

На 13 март 2006 г. жалбоподателката подава нова жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението от 19 декември 2005 г. относно искането ѝ за обезщетение. Тя също така поиска достъп до някои документи от личното си досие.

На 17 май 2006 г. жалбата ѝ е отхвърлена и е издаден само един документ.

След това тя се обръща към Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), който ѝ помага с искането ѝ за достъп до документи. Когато научава за нови документи, тя счита, че някои други документи от нейното досие са били премахнати или променени без нейно знание.

Впоследствие на 8 ноември 2006 г. жалбоподателят подава жалба съгласно член 90, параграф 2 и искане за обезщетение съгласно член 90, параграф 1. Тя твърди, че в нейния случай съществува „паралелно“ лично досие и че докладът е изготвен, без да ѝ се дава възможност да се защити.

Генерална дирекция „Администрация“ отговаря на 13 февруари 2007 г. и отхвърля жалбата и искането ѝ. Тя установи, че елементите от нейното досие, които жалбоподателката счита за нови, не предоставят достатъчно основания за повторна оценка на нейния доклад и че не съществува „паралелно“ лично досие. Той също така заяви, че жалбата на жалбоподателя е „повтаряща се“.

Освен това на 19 декември 2006 г. жалбоподателят се обръща към OLAF. През февруари 2007 г. OLAF установи, че не е компетентна да разгледа нейния случай.

На 11 април 2007 г. жалбата подаде жалба до Европейския омбудсман.

Тя твърди, че Комисията не е разгледала правилно нейните твърдения за тормоз.

Тя заяви, че Комисията следва i) да ѝ предостави информация за всички разследвания, направени в рамките на ГД „Предприятия и промишленост“ във връзка с нейния случай, и ii) да установи ефективни превантивни мерки срещу тормоза, както и ефикасни средства за правна защита в случаи на тормоз.

Задачата

Обхват на проверката на омбудсмана

В писмото си за започване на разследване омбудсманът информира жалбоподателя, че проверките му във връзка с жалби за тормоз на работното място се ограничават до определяне на това дали съответните вътрешни процедури се прилагат правилно от съответната институция.

Становище на Комисията относно писмата на Комисията от 23 и 24 юли 2007 г.

На 23 юли 2007 г. Комисията изпрати становище по жалбата и на следващия ден информира службите на омбудсмана, че изпратеното от нея становище отразява погрешна версия и че през първите дни на септември 2007 г. ще бъде изпратена поправена версия.

Мнения на жалбоподателя (телефонно обаждане на жалбоподателя от 8 август 2007 г. и писмо на жалбоподателя от 5 септември 2007 г.)

На 8 август 2007 г. жалбоподателката информира службите на омбудсмана, че на 23 май 2007 г. е започнала съдебно производство пред Съда на публичната служба (дело F-49/07 R/Комисия) въз основа на фактите, посочени в жалбата ѝ до омбудсмана.

В последващото си писмо от 5 септември 2007 г. жалбоподателката най-напред изтъква, че жалбата ѝ до Съда на публичната служба се отнася до отмяната на актовете, които според нея имат вредоносни последици за нея. Тези актове включват решението на ГД „Администрация“ от 20 юли 2005 г., с което се отхвърля искането ѝ от 26 октомври 2004 г. за съдействие съгласно член 24 от Правилника за длъжностните лица, и са посочени в служебното ѝ досие. В жалбата си тя поиска от Съда на публичната служба „да установи отговорността на Общността за всички незаконни решения, действия и поведение на Комисията“и за обезщетение в размер на 2 500 000 EUR за вредите, които е претърпяла в резултат на моралния тормоз.

Второ, жалбоподателката изглежда счита по същество, че омбудсманът трябва i) да продължи разследването по нейната жалба успоредно с производството пред Съда на публичната служба или ii) да започне разследване по собствена инициатива по въпросите на тормоза в рамките на Комисията въз основа на твърдените от нея факти. Тя също така поиска от омбудсмана да уреди с Комисията, преди Съдът на публичната служба да се произнесе по нейния случай, тя да бъде прехвърлена в друга институция.

Тя поиска от омбудсмана да потърси с Комисията приятелско решение с цел „премахване на случая на лошо администриране“или насърчаване на Комисията да участва в помирителна процедура пред Трибунала.

Накрая тя посочва, че междувременно на 1 май 2007 г. е била прехвърлена в друг отдел (наричани по-нататък „международни отношения“) в рамките на същата генерална дирекция и счита, че това прехвърляне представлява злоупотреба, а мотивите на решението за това прехвърляне са недостатъчни.

Писмо на Комисията от 15 октомври 2007 г.

Комисията заяви, че е обещала да изпрати поправка на становището си от 23 юли 2007 г. относно жалбата, но когато то е било завършено през септември 2007 г., е научила, че междувременно жалбоподателят е подал жалба до Първоинстанционния съд (1) въз основа на фактите, които са били предмет на проверката на омбудсмана. Поради това Комисията реши да не изпраща на омбудсмана коригираното становище.

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителни бележки

1.1 Омбудсманът отбелязва, че в писмото си от 5 септември 2007 г. жалбоподателката го е уведомила, че на 1 май 2007 г. е била прехвърлена в друг отдел ("Международни отношения") в рамките на същата генерална дирекция ("ГД"), и е счела, че такова прехвърляне представлява злоупотреба и мотивите на решението за това прехвърляне са недостатъчни.

Доколкото становището на жалбоподателя би могло да представлява ново твърдение, ако е надлежно обосновано, не изглежда жалбоподателят да е спазил член 2, параграф 8 от Статута на омбудсмана (2) по отношение на този конкретен въпрос и в това отношение да е изчерпал процедурата, предвидена в член 90 от Правилника за длъжностните лица. Следователно омбудсманът не разглежда този въпрос в рамките на настоящата проверка. Жалбоподателят обаче може да подаде нова жалба в това отношение, след като е изчерпал процедурата по член 90.

1.2 Освен това омбудсманът разбира писмото на жалбоподателя от 5 септември 2007 г., в което се предлага омбудсманът да извърши проверка по собствена инициатива по общия въпрос за работата на Комисията по случаи на тормоз. Омбудсманът не разполага с елементи, които биха могли да показват системно лошо администриране в това отношение, и следователно започването на проверка по собствена инициатива понастоящем не изглежда полезно. Ако в бъдеще омбудсманът прецени, че може да има системно лошо администриране във връзка с тези въпроси, той ще обмисли дали би било уместно да започне такава проверка.

2 Първоначални твърдения и твърдения на жалбоподателя

2.1 В жалбата си до омбудсмана от 11 април 2007 г. жалбоподателката твърди, че Комисията не е разгледала правилно нейните твърдения за тормоз.

Жалбоподателката твърди, че Комисията следва i) да я информира за всички разследвания, направени в ГД „Предприятия и промишленост“ във връзка с нейния случай, и ii) да установи ефективни превантивни мерки срещу тормоза, както и ефикасно средство за правна защита в случаи на тормоз.

2.2 Впоследствие в телефонен разговор от 8 август 2007 г. и в отделно писмо от 5 септември 2007 г. жалбоподателката уведомява омбудсмана, че на 23 май 2007 г. е започнала съдебно производство пред Съда на публичната служба на Европейския съюз.

2.3 Комисията потвърди горепосочената информация в писмото си до омбудсмана от 15 октомври 2007 г. и заяви, че жалбата на жалбоподателя пред Съда на публичната служба се основава на същите факти като тези, които са предмет на проверката на омбудсмана.

2.4 Омбудсманът припомня, че член 195 от Договора за създаване на Европейската общност оправомощава Европейския омбудсман да получава жалби „(...) относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността (...), освен когато твърдените факти са или са били предмет на съдебно производство.“Освен това член 2, параграф 7 от Устава на Европейския омбудсман предвижда, че „(...) когато омбудсманът, поради текущо или приключило съдебно производство във връзка с изложените факти, трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането ѝ, резултатът от всички проверки, които е извършил до този момент, се подава без по-нататъшни действия.“

2.5 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателката го е информирала, че е започнала производство пред Съда на публичната служба на Европейския съюз относно фактите, на които е основала твърденията и твърденията си в първоначалната си жалба до омбудсмана. Комисията потвърждава също, че срещу нея е предявен такъв иск пред Съда на публичната служба. С оглед на цитирания по-горе член 195 от Договора за ЕО и член 2, параграф 7 от Устава на омбудсмана, омбудсманът прекратява разглеждането на жалбата и представя резултата от своите проверки, извършени до момента, без по-нататъшни действия.

2.6 Като се има предвид, че омбудсманът приключва проверката си без по-нататъшни действия, той не може да удовлетвори искането на жалбоподателя за намиране на приятелско решение, за да се отстрани случаят на лошо администриране или да се насърчи Комисията да участва в помирителна процедура под егидата на Съда. Омбудсманът също така не е компетентен да се намесва пред Комисията по отношение на искането на жалбоподателката за прехвърляне към друга институция на Общността, преди Съдът на публичната служба да се произнесе по нейния случай. Ако искането на жалбоподателя е за временни мерки, омбудсманът припомня, че такива мерки, ако бъдат счетени за обосновани, могат да бъдат разпоредени от самия трибунал.

3 Заключение

Омбудсманът прекратява разглеждането на жалбата и представя резултатите от своите проверки, извършени до момента, без да предприема по-нататъшни действия.

Председателят на Комисията ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Омбудсманът разбира Съда на публичната служба на Европейския съюз.

(2) Член 2, параграф 8 от Статута на омбудсмана гласи: „Омбудсманът не може да бъде сезиран с жалба, която се отнася до трудово правоотношение между институциите и органите на Общността и техните длъжностни лица и други служители, освен ако заинтересованото лице не е изчерпало всички възможности за подаване на вътрешни административни искания и жалби, и по-специално процедурите, посочени в член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица, и ако не са изтекли сроковете за отговор от страна на така подалия петиция орган.“