Страсбург, 19 юни 2008 г.

Уважаема г-жо М.,

На 6 март 2007 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с прехвърлянето към белгийската национална система за пенсионни права на пенсионните права, които сте придобили по време на Вашия договор като срочно нает служител в Комисията.

На 29 май 2007 г. препратих жалбата до председателя на Комисията.

С писмо от 11 октомври 2007 г. Ви уведомих, че по причини, свързани с вътрешната организация на поверените ми служби, Вашата жалба е била преразпределена на друг правен служител.

След като получи удължаване на крайния срок за отговор, Комисията изпрати становището си на 13 ноември 2007 г.

На 20 ноември 2007 г. Ви го препратих с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 20 декември 2007 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Релевантните факти според жалбоподателя в обобщение са, както следва:

От 1 май 2004 г. до 1 май 2005 г. жалбоподателят е работил за Съвместния изследователски център на Комисията като научен сътрудник по договор със срочно нает служител от категория B*(1). Договорът ѝ е удължен до 30 април 2006 г. От тази дата жалбоподателят е безработен.

През октомври 2006 г. жалбоподателката е поискала прехвърляне в белгийската пенсионна служба на пенсионните права, придобити по време на нейния договор с Комисията (2). Тя обаче е уведомена, че прехвърлянето не е възможно поради следните причини: i) категорията на последния ѝ договор с Комисията („временен Б“) не е била включена в споразумение относно прехвърлянето на пенсионни права, сключено през февруари 2003 г. между Комисията и белгийските органи; и ii) съгласно белгийското право от жалбоподателя се е изисквало да си намери нова работа, преди да могат да бъдат прехвърлени пенсионните права.

На 3 октомври 2006 г. жалбоподателката се свързва с Комисията, за да обясни затрудненията си по отношение на прехвърлянето на пенсионните ѝ права. Тя също така посочи, че не е намерила частно застрахователно дружество, което да приеме условията, определени в Правилника за длъжностните лица по отношение на прехвърлянето на пенсионните ѝ права. Жалбоподателят поиска от Комисията да намери решение.

На 27 октомври 2006 г. Комисията информира жалбоподателката, че прехвърляемата сума е 22 821,01 EUR и че има различни възможности за нея. Те бяха: i) пълно прехвърляне към нов пенсионен режим в съответствие с член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица; или ii) пълно прехвърляне към частен застрахователен или пенсионен фонд в съответствие с член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII. Жалбоподателката е била поканена да представи съответните документи на избрания от нея пенсионен режим и е била информирана, че следва да подаде заявлението си в рамките на следващите три месеца.

На същата дата и в отговор на електронното ѝ писмо от 3 октомври 2006 г. Комисията признава загрижеността ѝ и я уверява, че правата ѝ ще бъдат запазени, независимо от продължителността на преговорите за разрешаване на ситуацията. Комисията призна, че няколко други служители на ЕО са изправени пред същия проблем. Комисията се ангажира да намери решение възможно най-скоро и да информира жалбоподателя за това.

На 31 януари 2007 г. жалбоподателката изпраща електронно писмо до Комисията, в което обяснява, че на 7 декември 2006 г. е подала заявление до белгийската пенсионна служба за прехвърляне на пенсионните ѝ права към белгийската система. Тя обаче отново е уведомена, че прехвърлянето не е възможно. Жалбоподателят попита Комисията дали е предприела някакви мерки за коригиране на ситуацията и кой ще отговаря за изменението на настоящия режим, а именно член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица. Тя подчерта, че за нея е от съществено значение двете години, през които е работила за Комисията, да бъдат взети предвид от белгийската пенсионна служба.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката посочва, че преди административната реформа от май 2004 г. размерът на пенсионните права на ЕО, натрупани от срочно наети служители от степен В, им е бил пряко предоставен и следователно те са били изключени от споразумението от 2003 г. След тази дата Комисията измени предишните условия за възстановяване на пенсионните права на срочно наетите служители от степен B и ги замени с прехвърляне към националните органи. Според жалбоподателя обаче Комисията е забравила да актуализира споразумението за прехвърляне на пенсии с Белгия и да включи в него срочно наети служители, наети по договори за степен B. Следователно пенсионните права на жалбоподателя в ЕО, натрупани по време на работата му за Комисията, не са били признати от белгийската система.

Жалбоподателят заяви, че вследствие на това лицата, които като него са били безработни след период на работа в Комисията, са получавали обезщетения за безработица въз основа на нулев доход. Това им дава право само на фиксирана сума под формата на обезщетения за безработица за всички следващи години. Жалбоподателката заяви, че Комисията следва да приеме подходящи мерки за намиране на решение, тъй като през следващите четири години (преди да навърши 65 години) тя ще трябва да подаде искане за белгийската си пенсия.

Жалбоподателката посочи, че Комисията е била наясно с нейните трудности, но не е предприела действия. Тя също така обясни, че прехвърлянето на пенсията ѝ към частна осигурителна схема не е осъществимо поради наложените строги условия и факта, че във всеки случай тя ще получи по-неблагоприятен размер на пенсионните права, отколкото би получила от националните органи. Освен това жалбоподателката посочва, че е подала жалба до белгийския омбудсман във връзка с условието съгласно белгийското законодателство, съгласно което тя е била длъжна да намери нов работодател, за да получи право на прехвърляне на пенсия.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че Комисията не е създала подходящ механизъм за прехвърляне към белгийската система на пенсионните права, придобити от бивши срочно наети служители на ЕО по договори за степен Б. Тя заяви, че Комисията следва да създаде подходяща система за прехвърляне на пенсионните ѝ права.

Допълнителни контакти между жалбоподателя и службите на омбудсмана

На 4 май 2007 г., по повод на телефонен разговор със службите на омбудсмана, жалбоподателката посочи, че белгийската пенсионна служба я е информирала, че е поискала информация от Комисията, за да уреди положението на жалбоподателката. Тя обаче не е получила никакви последващи действия от белгийската пенсионна служба във връзка с искането си по този въпрос.

Задачата

Становище на Комисията

В обобщение становището на Комисията по жалбата е следното:

Комисията най-напред подчертава, че в жалбата си жалбоподателката признава, че както службите на Комисията (PMO), така и националната пенсионна служба (3) са приложили правилно съответните разпоредби на общностното и националното право.

Освен това Комисията заяви, че процедурите относно прилагането на член 11 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица са готови за прилагане както на равнището на ЕС, така и на белгийското равнище. Съгласно член 11, параграф 1, точка 4 прехвърлянето на пенсионни права може да се извършва само към пенсионната организация, към която съответното лице би било свързано, в рамките на нова професионална дейност.

По-нататък Комисията се позовава на член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника(5), който при определени условия предвижда възможността за изплащане на актюерската равностойност на обезщетенията на частно застрахователно дружество или пенсионен фонд по свой избор.

Комисията посочва, че прилагането на член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника би трябвало теоретично да отстрани проблема, повдигнат от жалбоподателката в нейната жалба. Според жалбоподателя обаче предложението, получено от частната застрахователна компания, с която се е свързала („Integral Insurance“), би довело до загуба на 50 % от месечния ѝ доход.

Комисията посочи, че е от съществено значение да се подчертае, че проблемът, повдигнат от жалбоподателката, никога не би възникнал, ако тя беше поискала своевременно прилагането на член 42 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности („УРДС“). Член 42 дава възможност на служителя да „поиска от институциите да извършат всички плащания, които той е длъжен да направи, за да учреди или запази пенсионните си права в своята страна на произход.“Всъщност по този начин жалбоподателката не само би допълнила правата си в своята национална пенсионна система, ако своевременно беше отправила такива искания, но и би получила в края на службата си обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, предвидено в член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника (6).

Комисията заяви, че представителите на ЕК би трябвало да са запознати с разпоредбите, съдържащи се в УРДС. Следователно жалбоподателката е трябвало да бъде запозната с възможността, предоставена ѝ от член 42 от УРДС.

Накрая Комисията посочва, че за да се избегне възникването на подобни ситуации в бъдеще, тя планира систематично да привлича вниманието на съответните служители върху възможността, която им предоставя член 42 от УРДС.

Освен това Комисията посочва, че в случая на жалбоподателя възнамерява да се свърже отново с белгийските органи, за да ги призове да сключат споразумение, предназначено да отстрани проблемите, възникнали при прилагането на член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката посочва, че е срещнала големи трудности при намирането на частно застрахователно дружество за изплащането на актюерската равностойност, тъй като по-голямата част от тях са отказали да приемат първото условие, посочено в член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица, съгласно което не може да се извърши прехвърляне, освен ако застрахователното дружество не гарантира, че капиталът няма да бъде възстановен.

Освен това тя посочва, че само едно частно застрахователно дружество е приело условията, посочени в член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица. Предложението на застрахователното дружество обаче би довело до загуба на около 50 % от месечния ѝ доход в сравнение с пенсията, която тя би получила от националната пенсионна схема.

Жалбоподателката също така заяви, че i) е имало липса на информация от страна на Комисията, тъй като тя не я е информирала за съществуването на член 42 от Правилника за длъжностните лица, което е довело до несправедливост. Тя също така твърди, че ii) е била жертва на дискриминация, основана на възраст, тъй като за нея се е оказало много трудно да си намери нов работодател на нейната възраст; и iii) е имало забавяне от страна на Комисията, което е можело да бъде избегнато, по отношение на условията за прехвърляне на частно застрахователно дружество от 2004 г. до 2007 г.

Жалбоподателката също така повдигна редица въпроси относно прехвърлянето на пенсионните ѝ права към белгийската пенсионна служба.

РЕШЕНИЕТО

1 Релевантни факти

1.1 От 1 май 2004 г. до 1 май 2005 г. жалбоподателят е работил за Съвместния изследователски център на Комисията по договор за срочно нает служител от категория "Б". Договорът ѝ е удължен до 30 април 2006 г. От тази дата тя е безработна. През октомври 2006 г. жалбоподателката е поискала прехвърляне към белгийската пенсионна служба на пенсионните права, придобити по време на нейния договор с Комисията (7). Тя обаче е уведомена, че прехвърлянето не е възможно.

В жалбата си жалбоподателката твърди, че Комисията не е създала подходящ механизъм за прехвърляне към белгийската система на пенсионните права, придобити от бивши срочно наети служители на ЕО по договори за степен B.

1.2 В становището си Комисията посочва, че е от съществено значение да се подчертае, че проблемът, повдигнат от жалбоподателя, никога не би възникнал, ако тя беше поискала своевременно прилагането на член 42 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (УРДС). Комисията посочва, че служителите на ЕО трябва да са запознати с разпоредбите, съдържащи се в УРДС, и че следователно жалбоподателката трябва да е запозната с възможността, предоставена ѝ от член 42 от УРДС. Освен това Комисията посочва, че за да се избегнат подобни ситуации в бъдеще, тя планира систематично да привлича вниманието на съответните служители върху възможността, която им предлага член 42 от УРДС. Освен това Комисията посочва, че в случая на жалбоподателя възнамерява да се свърже отново с белгийските органи, за да ги призове да сключат споразумение за отстраняване на проблемите, възникнали при прилагането на член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника.

1.3 В становището си жалбоподателката посочва, че е срещнала големи трудности при намирането на частно застрахователно дружество, тъй като по-голямата част от тях са отказали първото условие по член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника, съгласно което капиталът не се възстановява.

2 Обхват на проверката на омбудсмана

2.1 Европейският омбудсман отбелязва, че в своите забележки жалбоподателката е повдигнала нови твърдения, че i) е имало липса на информация от страна на Комисията, което е довело до несправедливост; ii) тя е била жертва на дискриминация, основана на възраст; и iii) е имало забавяне от страна на Комисията, което е можело да бъде избегнато, по отношение на условията за прехвърляне на частно застрахователно дружество от 2004 г. до 2007 г. Жалбоподателката също така повдигна редица въпроси относно прехвърлянето на пенсионните ѝ права към белгийската пенсионна служба.

2.2 Като предварителна забележка омбудсманът припомня, че неговата роля се състои в разследване на жалби относно предполагаеми случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Европейския съюз. Мандатът му не му позволява да разследва поведението на която и да е национална институция или орган.

2.3 Прилагането на съответния белгийски закон от белгийските органи, а именно Белгийската пенсионна служба, изглежда е от компетентността на белгийския омбудсман. В това отношение омбудсманът отбелязва, че жалбоподателката е посочила, че е подала жалба до белгийския омбудсман във връзка с условието, предвидено в белгийското законодателство, че за да има право на прехвърляне на пенсионни права, безработното лице трябва първо да си намери нов работодател. Омбудсманът отбелязва също така, че жалбоподателката е посочила, че Белгийската пенсионна служба е поискала информация от Комисията, за да разреши нейното положение.

2.4 Омбудсманът би искал да посочи, че въпросите, повдигнати в забележките на жалбоподателката, представляват нови твърдения, които не са били повдигнати в първоначалната ѝ жалба. Следователно те не попадат в обхвата на настоящото разследване и няма да бъдат разглеждани тук. Жалбоподателят е свободен да подаде нова жалба до Европейския омбудсман във връзка с тези въпроси, след като е направил предварителните административни подходи към Комисията в това отношение.

3 По твърдяната липса на подходящ механизъм от страна на Комисията за прехвърляне към белгийската система на пенсионните права, придобити от бившите срочно наети служители на ЕО от степен B

3.1 Омбудсманът най-напред би искал да припомни, че член 42 от Условията за работа на другите служители гласи следното:

„В съответствие с условията, които следва да бъдат определени от институцията, служителят може да поиска от институциите да извършат всички плащания, които той е длъжен да направи, за да придобие или запази пенсионни права в страната си на произход. (…)".

Омбудсманът отбелязва също така, че длъжностно лице, което напусне службата на Общностите, има право на прехвърляне на пенсионните си права към i) нов пенсионен режим в съответствие с член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица или ii) частен осигурителен или пенсионен фонд в съответствие с член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII, при условие че са изпълнени четири условия (8).

3.2 Омбудсманът би искал да посочи, че неговият мандат не му позволява да поставя под въпрос съществуващите разпоредби на Правилника за длъжностните лица, посочени по-горе. Следователно омбудсманът ще провери само дали е имало случай на лошо администриране от страна на Комисията при разглеждането на прехвърлянето на пенсионни права от жалбоподателя.

3.3 Омбудсманът отбелязва, че в настоящия случай жалбоподателката не е поискала прилагането на член 42 от УРДС, тъй като твърди, че не е знаела за това.

3.4 Първо, омбудсманът би искал да посочи, че трябва да се приеме, че от правна гледна точка всяко длъжностно лице или служител следва да е запознато с разпоредбите на Правилника за длъжностните лица и че е негова отговорност да предприеме необходимите стъпки, за да се запознае напълно с тях. Омбудсманът е на мнение, че Комисията не може да носи правна отговорност за факта, че жалбоподателката не е знаела за възможностите, които ѝ се предлагат по отношение на пенсионните ѝ права съгласно член 42 от УРДС.

Омбудсманът обаче приветства по-специално изявлението на Комисията, според което, за да се избегнат подобни случаи в бъдеще, тя възнамерява систематично да привлича вниманието на съответните служители към възможността, която им се предлага съгласно член 42 от Условията за работа на другите служители. За да подкрепи намеренията на Комисията, омбудсманът ще направи допълнителна забележка в това отношение.

3.5 Второ, омбудсманът отбелязва, че пенсионните права, придобити от бивши срочно наети служители, могат да бъдат прехвърлени към белгийската пенсионна система само със съдействието на белгийските органи. Омбудсманът отбелязва, че Комисията се е свързала с белгийските органи, за да поиска от тях да сключат споразумение с нея, с цел да се отстранят проблемите, с които се е сблъскал жалбоподателят по отношение на прилагането на член 11, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица. Омбудсманът е на мнение, че Комисията е предприела всички възможни стъпки, за да помогне на жалбоподателя. Омбудсманът е на мнение, че Комисията не може да бъде държана отговорна за факта, че белгийските органи все още не са предприели необходимите стъпки, за да направят такива прехвърляния възможни.

3.6 С оглед на гореизложеното Омбудсманът заключава, че изглежда няма основания за допълнителни проверки на твърдението на жалбоподателя.

4 Твърдение на жалбоподателя

4.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да създаде подходяща система за прехвърляне на пенсионните му права.

4.2 С оглед на заключението си в точка 3.6 по-горе Омбудсманът заключава, че изглежда няма основания за по-нататъшни проверки на твърдението на жалбоподателя.

5 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че няма основания за по-нататъшни проверки на твърдението и претенцията на жалбоподателя. Омбудсманът приключва случая.

Освен това омбудсманът прави следната допълнителна забележка:

Комисията следва систематично да насочва вниманието на служителите към възможността, която им се предлага съгласно член 42 от Условията за работа на другите служители.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Омбудсманът отбелязва, че наименованието „категория B*“, използвано по време на временния период на прилагане на новия Правилник за длъжностните лица, който влезе в сила на 1 май 2004 г., съответства на настоящите договори за категория AST.

(2) "Office national des Pensions"в оригиналната версия на френски език.

(3) Вж. бележка под линия 2.

(4) Член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника гласи следното:

„1. Длъжностно лице, което напуска службата на Общностите, за да:

– постъпва на служба в държавна администрация или национална или международна организация, която е сключила споразумение с Общностите;

– упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице, по силата на която придобива пенсионни права по схема, чиито административни органи са сключили споразумение с Общностите,

има право актюерската равностойност на пенсионните му права за осигурителен стаж и възраст, актуализирана към действителната дата на прехвърлянето, в Общностите да бъде прехвърлена към пенсионния фонд на тази администрация или организация или към пенсионния фонд, в рамките на който той придобива пенсионни права за осигурителен стаж и възраст по силата на дейността, упражнявана в качеството на заето или самостоятелно заето лице.“

(5) Член 12 от приложение VIII към Правилника гласи следното:

„1. Длъжностно лице на възраст под 63 години, чието служебно правоотношение се прекратява по причина, различна от смърт или инвалидност, и което няма право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, има право при прекратяване на служебното правоотношение:

б) в други случаи, на обезщетенията, предвидени в член 11, параграф 1, или на изплащането на актюерската равностойност на такива обезщетения на частно застрахователно дружество или пенсионен фонд по техен избор, при условие че това дружество или фонд гарантира, че: i) капиталът няма да бъде изплатен; ii) ще се изплаща месечен доход най-рано от 60-годишна възраст и най-късно от 65-годишна възраст; iii) включени са разпоредби за реверсия или наследствени пенсии; iv) прехвърлянето към друго застрахователно дружество или друг фонд ще бъде разрешено само ако този фонд отговаря на условията, предвидени в подточки i), ii) и iii).“

(6) Член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника гласи следното: „Чрез дерогация от параграф 1, буква б) длъжностните лица на възраст под 63 години, които от встъпването си в длъжност, с цел да установят или запазят пенсионни права, са участвали в национална пенсионна схема, частна осигурителна схема или пенсионен фонд по техен избор, които отговарят на изискванията, посочени в параграф 1, и чието служебно правоотношение се прекратява по причини, различни от смърт или инвалидност, без да имат право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното правоотношение имат право на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, равно на актюерската стойност на пенсионните им права, придобити по време на служебното им правоотношение в институциите. В тези случаи плащанията, направени с цел установяване или запазване на пенсионните им права по националната пенсионна схема в изпълнение на членове 42 или 112 от Условията за работа на другите служители, се приспадат от обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение.“

(7) Вж. бележка под линия 2.

(8) Съгласно член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица тези четири условия са следните:

"(…) при условие че това дружество или фонд гарантира, че:

i) капиталът няма да бъде изплатен;

ii) ще се изплаща месечен доход най-рано от 60-годишна възраст и най-късно от 65-годишна възраст;

iii) включени са разпоредби за реверсия или наследствени пенсии;

iv) прехвърлянето към друго застрахователно дружество или друг фонд ще бъде разрешено само ако този фонд отговаря на условията, предвидени в подточки i), ii) и iii).“