Страсбург, 22 юли 2008 г.

Уважаеми г-н Х,

На 31 януари 2007 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия, в която твърдите, че Комисията не е регистрирала Вашата кореспонденция от 13 ноември 2006 г. като „жалба в областта на конкуренцията“. На 30 март 2007 г. ми изпратихте допълнителна информация.

На 13 април 2007 г. препратих жалбата до председателя на Комисията и поисках от него да ми предостави становището си по нея до 31 юли 2007 г.

На 30 юли 2007 г. Комисията ми изпрати становището си на английски език. На 3 септември 2007 г. Комисията ми изпрати становището си на испански език, което Ви препратих на 6 септември 2007 г. с покана за представяне на коментари.

На 10 септември 2007 г. Вие ми изпратихте своите забележки във връзка със становището на Комисията.

На 11 октомври 2007 г. Ви информирах, че поради причини, свързани с вътрешната организация, правният служител, който се занимава с Вашия случай, е бил променен.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Съответните факти според жалбоподателя могат да бъдат обобщени, както следва:

Жалбоподателят е испански фармацевт. На 13 ноември 2006 г. той подава жалба до Генерална дирекция „Конкуренция“. Жалбата му до ГД „Конкуренция“ се отнася до твърдяното наличие на антиконкурентен картел в испанския фармацевтичен сектор. По-конкретно той твърди, че испанските органи, а именно испанската държава, автономна област Мадрид и Трибуналът за защита на конкуренцията, както и Официалната колегия на фармацевтите в Мадрид и Генералният съвет на фармацевтите в Испания, са нарушили няколко члена от Договора за ЕО (включително членове 10 ЕО, 43 ЕО, 81 ЕО и 82 ЕО) поради това, че не са предоставили на фармацевтите правото да откриват помещения, където желаят. Той твърди, че това е постигнато чрез испанското законодателство, забраняващо свободата на установяване. Той заяви, че испанският фармацевтичен сектор следва да бъде либерализиран и че следва да бъде открита процедура за нарушение срещу испанските органи.

На 23 ноември 2006 г. ГД „Конкуренция“ уведомява жалбоподателя, че членове 81 ЕО и 82 ЕО са адресирани по-скоро до частни дружества, отколкото до държави-членки, и че вследствие на това ГД „Конкуренция“ няма правомощия да предприема действия във връзка с твърденията, представени ѝ от жалбоподателя. Поради това ГД „Конкуренция“ реши да не регистрира писмото като „жалба в областта на конкуренцията“.

Комисията информира жалбоподателя, че жалбата му е регистрирана като жалба в регистъра на вътрешния пазар на Комисията и че Комисията наскоро е започнала процедура за нарушение срещу Испания съгласно правилата на вътрешния пазар. Във връзка с това той беше посъветван да се свърже с генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Комисията (ГД „Вътрешен пазар и услуги“) за повече информация. ГД „Конкуренция“ определи конкретно лице за контакт в ГД „Вътрешен пазар и услуги“.

С писмо от 27 ноември 2006 г. жалбоподателят оспори отказа на ГД „Конкуренция“ да разгледа писмото му като „жалба в областта на конкуренцията“. На 8 декември 2006 г. ГД „Конкуренция“ потвърди позицията си и отново посъветва жалбоподателя да се обърне към ГД „Вътрешен пазар и услуги“.

Омбудсманът разбира, че жалбоподателят твърди, че Комисията не е регистрирала неговата кореспонденция от 13 ноември 2006 г. като „жалба в областта на конкуренцията“. Омбудсманът разбира, че жалбоподателят твърди, че неговата кореспонденция от 13 ноември 2006 г. следва да бъде регистрирана и разгледана като „жалба в областта на конкуренцията“.

На 17 април 2007 г. жалбоподателят изпрати допълнителна информация на омбудсмана (а именно писмо от Испанската фармацевтична професионална асоциация). На същата дата омбудсманът препрати допълнителната информация на Комисията, за да може тя да я вземе предвид в становището си.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Комисията може да бъде обобщено, както следва:

С електронни писма от 23 ноември 2006 г. и 8 декември 2006 г. жалбоподателят беше информиран за причините, поради които Комисията не е регистрирала неговата жалба като официална „жалба в областта на конкуренцията“. В тези електронни писма Комисията посочва, че твърденията на жалбоподателя не пораждат никакви опасения по смисъла на член 81 ЕО и член 82 ЕО.

Комисията също така заяви, че въпросите, свързани с вътрешния пазар, повдигнати от жалбоподателя, вече са били съобщени на ГД „Вътрешен пазар и услуги“ от самия жалбоподател. ГД „Вътрешен пазар и услуги“ е информирала жалбоподателя по време на телефонно обаждане, че вече е открита процедура за нарушение съгласно член 226 ЕО във връзка с испанското законодателство, уреждащо дейността на аптеките. Процедурата за нарушение е свързана със спазването на член 43 от Договора за ЕО (1).

Комисията също така информира жалбоподателя, че различните съобщения между жалбоподателя и ГД „Вътрешен пазар и услуги“ не са били регистрирани от Генералния секретариат на Комисията като официална индивидуална жалба. Вместо това те са разглеждани като част от колективна жалба No 2006/4712, която се основава на член 43 ЕО. В Официален вестник от 9 септември 2006 г. беше публикувано колективно потвърждение за получаване в съответствие със Съобщението на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността.

Забележки на жалбоподателя

Забележките на жалбоподателя могат да бъдат обобщени, както следва:

Жалбоподателят посочва, че отказът на ГД „Конкуренция“ да регистрира жалбата му не е логичен, като се има предвид, че според него ролята на ГД „Конкуренция“ е да се бори с картелите и да прилага членове 81 ЕО и 82 ЕО.

РЕШЕНИЕТО

1 По твърдението, че Европейската комисия не е разгледала правилно писмото от 13 ноември 2006 г.

1.1 Жалбоподателят твърди, че Европейската комисия е отказала да регистрира писмото на жалбоподателя от 13 ноември 2006 г. като "жалба в областта на конкуренцията". Писмото на жалбоподателя се отнася до предполагаемото съществуване на антиконкурентен картел в испанския фармацевтичен сектор. По-конкретно той твърди, че испанските органи, а именно испанската държава, автономна област Мадрид и Трибуналът за защита на конкуренцията, както и Официалната колегия на фармацевтите в Мадрид и Генералният съвет на фармацевтите в Испания, са нарушили няколко члена от Договора за ЕО (включително членове 10 ЕО, 43 ЕО, 81 ЕО и 82 ЕО) поради това, че не са предоставили на фармацевтите правото да откриват помещения, където желаят. Това беше постигнато чрез законодателство, забраняващо свободата на установяване. Той заяви, че испанският фармацевтичен сектор следва да бъде либерализиран и че следва да бъде открита процедура за нарушение срещу испанските органи.

1.2 С електронно писмо от 23 ноември 2006 г. ГД "Конкуренция" информира жалбоподателя, че член 81 от Договора за ЕО се прилага само когато частни дружества координират поведението си с цел ограничаване на свободната конкуренция и че член 82 от Договора за ЕО се прилага само когато частни дружества злоупотребяват със своето господстващо положение. ГД „Конкуренция“ поясни, че членове 81 и 82 от Договора за ЕО не са приложими към националното законодателство, уреждащо пазарите на стоки и услуги. Като се има предвид, че жалбоподателят се позовава на законодателството, уреждащо фармацевтичната професия в Испания, Комисията счита, че не е компетентна да приложи член 81 ЕО или член 82 ЕО по това дело. Поради това Комисията реши да не регистрира писмото като „жалба в областта на конкуренцията“. Той беше инструктиран да се свърже с конкретно лице (г-жа L) в рамките на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ (ГД MARKT) на Комисията за повече информация относно въпроси, свързани с вътрешния пазар.

1.3 В становището си до омбудсмана Комисията обясни, че въпросите, свързани с вътрешния пазар, повдигнати от жалбоподателя в писмото му до ГД "Конкуренция", вече са били съобщени от него на ГД "Вътрешен пазар и услуги". Комисията също така подчерта, че ГД „Вътрешен пазар и услуги“ е информирала устно жалбоподателя за процедурата за нарушение, открита съгласно член 226 от Договора за ЕО срещу испанското законодателство относно аптеките, и че кореспонденцията между жалбоподателя и ГД „Вътрешен пазар и услуги“ не е била регистрирана от Генералния секретариат на Комисията като официална индивидуална жалба. Вместо това те са били разглеждани като част от колективна жалба, основана на член 43 ЕО (т.е. жалба No 2006/4712).

1.4 Омбудсманът най-напред отбелязва аргументите, изложени в писмото на жалбоподателя до Комисията от 13 ноември 2006 г. относно законодателните решения на Испания, свързани с регулирането на испанския фармацевтичен пазар. Омбудсманът отбелязва също, че членове 81 ЕО и 82 ЕО, както са тълкувани от общностните съдилища, се прилагат само за антиконкурентно поведение, предприето от предприятия по тяхна собствена инициатива (2). Ако поведението на предприятията се изисква от националното законодателство, или ако националното законодателство създава правна рамка, която сама по себе си премахва всякаква възможност за конкурентна дейност от тяхна страна, членове 81 ЕО и 82 ЕО не се прилагат (3).

1.5 След като разгледа внимателно всички документи в досието, омбудсманът е на мнение, че Комисията е предоставила на жалбоподателя достатъчно и последователно обяснение по отношение на причините, поради които е отказала да регистрира жалбата като "жалба в областта на конкуренцията".

1.6 Като се има предвид обаче, че Комисията е счела кореспонденцията за "жалба във връзка с функционирането на вътрешния пазар", остава да се определи дали Комисията е била права по отношение на начина, по който е разгледала тази жалба.

1.7 Жалбоподателят е бил информиран от ГД "Конкуренция", че Комисията наскоро е започнала процедура за нарушение срещу Испания съгласно разпоредбите за вътрешния пазар относно създаването на аптеки. На жалбоподателя беше препоръчано да се свърже с ГД „Вътрешен пазар и услуги“, за да получи допълнителна информация относно производството за установяване на нарушение срещу Испания. Името на конкретно лице за контакт в ГД „Вътрешен пазар и услуги“ беше предоставено на жалбоподателя.

1.8 Омбудсманът подчертава, че принципите на добра администрация, и по-специално член 15 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, изискват, в случай че писмо или жалба са адресирани до служба на дадена институция, която не е компетентна да ги разгледа, и друга служба в рамките на същата институция е компетентна да ги разгледа, писмото или жалбата да бъдат предадени незабавно на компетентната служба в рамките на институцията.

1.9 ГД "Конкуренция" не е прехвърлила писмото на жалбоподателя на ГД "Вътрешен пазар и услуги", а по-скоро е поискала от жалбоподателя да се обърне към ГД "Вътрешен пазар и услуги". Поради това омбудсманът счита, че в настоящия случай Комисията не е действала стриктно в съответствие с член 15 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията. Омбудсманът обаче взема предвид факта, че в настоящия случай жалбоподателят изрично е уведомил ГД „Конкуренция“ за нежеланието си жалбата му, свързана с (предполагаемо) нарушение на член 81 от Договора за ЕО и член 82 от Договора за ЕО, да бъде третирана като нещо различно от „жалба в областта на конкуренцията“. При тези обстоятелства е било разумно Комисията да отговори на жалбоподателя, като го информира, че той може, ако желае, да отнесе жалбата си до ГД „Вътрешен пазар и услуги“. Омбудсманът отбелязва също така, че ГД „Конкуренция“ е улеснила този контакт, като е предоставила на жалбоподателя името на лице за контакт в ГД „Конкуренция“.

1.10 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки във връзка с твърдението на жалбоподателя.

1.11 Омбудсманът подчертава, че настоящата проверка се отнася само до въпроса как е действала ГД "Конкуренция" във връзка с кореспонденцията на жалбоподателя с нея. Настоящото разследване не се отнася до начина, по който ГД „Вътрешен пазар и услуги“ е разгледала отделната кореспонденция, която жалбоподателят е имал с ГД „Вътрешен пазар и услуги“.

2 Твърдението на жалбоподателя

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да регистрира неговата кореспонденция като "жалба в областта на конкуренцията" и да я разглежда като такава.

2.2 С оглед на констатациите на Омбудсмана в точки 1.9 и 1.10 по-горе, Омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки на жалбата на жалбоподателя.

3 Заключение

С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не са оправдани по-нататъшни проверки във връзка с твърдението и претенцията на жалбоподателя. Поради това омбудсманът решава да приключи случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Член 43 ЕО се отнася до забраната на ограниченията, наложени от държавите членки върху свободата на установяване.

(2) Вж. Комисия и Франция срещу Ladbroke Racing, съединени дела C-359/95 P и C-379/95 P, [1997] ECR I-6265, параграфи 33 и 34.

(3) Пак там.