Страсбург, 12 февруари 2008 г.

Уважаеми г-н Х,

На 14 януари 2007 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. Жалбата се отнася до съдържанието на писмо от 24 септември 2006 г., изпратено от делегация на Комисията до консултантска фирма, която Ви е наела на работа.

На 22 февруари 2007 г. информирах председателя на Комисията за Вашата жалба и го помолих да представи становище по нея до 31 май 2007 г. Тъй като до тази дата не получих отговор, на 21 юни 2007 г. изпратих на Комисията напомнително писмо, с което поисках нейното становище до 15 юли 2007 г. На 6 юли 2007 г. Комисията изпрати своето становище, което Ви беше препратено на 26 юли 2007 г., с покана за представяне на коментари, ако желаете това.

На 21 септември 2007 г. Вие ми изпратихте своите наблюдения. На 1 януари 2008 г. поискахте информация във връзка с разглеждането на Вашата жалба.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя фактите по случая накратко са следните:

През 2005 г. и 2006 г. жалбоподателят е работил като консултант по два финансирани от ЕС проекта, осъществени от фирма Y за делегация на Комисията („делегацията“).

В хода на изпълнението на първия проект жалбоподателят е назначен за ръководител на екипа на проекта. След приключването на проекта Комисията изрази публично задоволството си от качеството на работата. Впоследствие жалбоподателят е бил помолен да участва във втори проект, също осъществен от дружеството Y, чиято оферта е била избрана от делегацията. Жалбоподателят отбеляза, че по време на мисията е възникнало напрежение в резултат на недоразумения между страните. След като този въпрос беше решен обаче, проектът беше изпълнен успешно. Жалбоподателят посочи, че неговите доклади относно проекта са били напълно одобрени от делегацията, която също така е счела, че проектът е постигнал своите цели.

През септември 2006 г. жалбоподателят е поискал да участва в други финансирани от ЕС проекти в трета държава, които са били възложени от делегацията на дружеството Z. На 24 септември 2006 г. обаче Комисията е отхвърлила заявлението на жалбоподателя. В писмо, адресирано до Z, копие от което е приложено към жалбата, Комисията се позовава на назначаването на краткосрочни експерти за даден проект и заявява, че не може да приеме участието на жалбоподателя в него въз основа на незадоволителните му резултати по предишни проекти, финансирани от ЕС.

На 30 септември 2006 г. жалбоподателят изпрати писмо до делегацията, в което изрази изненадата си от съдържанието на писмото си до Z. Той заяви, че оценката на Комисията за неговата работа е необоснована, тъй като делегацията не е подала жалби до него в качеството му на ръководител на екип на Y.

В отговора си от 12 октомври 2006 г. Комисията обясни, че служителите на делегацията, по-специално отговорният ръководител на задачата и ръководителят на секция „Социално и човешко развитие“, са споделили своите опасения с жалбоподателя устно в хода на няколко срещи. Комисията заяви, че фактът, че е платила за проекта, не означава, че резултатите на жалбоподателя са били задоволителни. Комисията обясни, че е информирала Y и за своята гледна точка.

Впоследствие жалбоподателят е подал жалба до Европейския омбудсман. Той прилага към жалбата си копие от кореспонденцията си с делегацията, както и допълнителни материали. В жалбата си той изрази несъгласието си с оценката на Комисията за ситуацията и заяви, че нито той, нито Y са били информирани за каквито и да било опасения от страна на Комисията относно неговата работа.

Според жалбоподателя, въпреки че Комисията е имала прерогатив да приеме или отхвърли кандидатурата на консултант, тя не е била компетентна да издаде клеветническо писмо до частно консултантско дружество.

С оглед на тези аргументи Омбудсманът поиска от Комисията да предостави становище по следните твърдения и твърдения на жалбоподателя:

В обобщение жалбоподателят твърди, че не е в правомощията на Комисията да издава клеветническо писмо до частно консултантско дружество, което дава субективно мнение и оценка и което би могло да има вредни финансови последици.

Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията следва да оттегли въпросното писмо.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията първо обясни контекста на случая. Тя отбеляза, че съгласно приложимите договорни правила („бенефициери по рамкови договори“) мисията за изготвяне на програма е възложена на дружеството Y. Жалбоподателят е участвал в тази мисия като ръководител на екип заедно с други трима експерти. Y получи окончателното плащане на 1 октомври 2006 г., след като необходимите доклади бяха одобрени и необходимите оправдателни документи бяха представени на делегацията.

Що се отнася до работата на жалбоподателя, Комисията обясни, че с оглед на задачите, които е изпълнявал по време на изпълнението на мисията, делегацията е стигнала до заключението, че работата му като ръководител на екип е недостатъчна и не отговаря на очакванията. Настоящото становище се основава на: i) липса на лидерски умения, инициативност и умения за изграждане на екип от страна на жалбоподателя; ii) пасивното му отношение към редица предварително договорени заключения; iii) неговата отговорност за лошата организация и неадекватното изпълнение на етап 3 от семинара; и iv) слабите му умения за докладване. Комисията отбеляза, че жалбоподателят вече е участвал като ръководител на екип в мисията за идентифициране за същата програма, която се е състояла от септември 2005 г. до януари 2006 г. По време на тази мисия делегацията направи някои забележки относно резултатите от работата на жалбоподателя, включващи неговите умения за докладване и липса на инициатива. Въпреки тези забележки, когато Y предложи името си като ръководител на екипа на мисията за формулиране, делегацията счете, че опитът му от предишната мисия ще представлява добавена стойност за новата задача . Комисията добави, че участието на жалбоподателя във фаза „Идентификация“ не му е помогнало да подобри качеството на работата си във фаза „Формулиране“.

По време на мисията за формулиране делегацията, по-специално отговорният ръководител на задачата и ръководителят на секция „Социално и човешко развитие“, проведоха няколко срещи с жалбоподателя, за да направят преглед на напредъка. По време на тези заседания, които се проведоха на 29 януари; 12 и 21 февруари; 7, 23, 27 и 30 март; 3, 4 и 6 април 2006 г. жалбоподателят е бил устно информиран за опасенията на делегацията във връзка с неговата работа. Тези коментари бяха отправени и към Y. Делегацията официално изрази своята загриженост относно незадоволителните резултати на жалбоподателя във въпросника за удовлетвореността от проекта, изпратен на Y на 2 октомври 2006 г.

Що се отнася до решението на Комисията да не приеме участието на жалбоподателя в предложението на Z, Комисията отбеляза, че това решение се съдържа в писмо от 24 септември 2006 г., адресирано само до Z. Решението да го препрати на жалбоподателя е взето от Z.

Комисията стигна до заключението, че делегацията е използвала прерогативите си на договорен орган, за да отхвърли автобиографията на жалбоподателя, и уведоми Z за това. Използването на тази информация от Z не попада в сферата на отговорност на делегацията.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят повтаря аргументите, които е изложил в жалбата си. Той подчерта обаче, че критиките на Комисията могат да се отнасят само до един от проектите, в които е участвал, а не до други проекти, финансирани от ЕС, както се посочва в писмото на Комисията до Z от 24 септември 2006 г. Освен това жалбоподателят твърди, че делегацията не е информирала Y за никакви области на недоволство по време на изпълнението на първия проект, а го е направила едва след приключване на работата и след изпращане на писмото до Z.

РЕШЕНИЕТО

1 Позовавания на жалбоподателя в писмото на Комисията до Z

1.1 Жалбоподателят твърди, че не е било в правомощията на Европейската комисия да издаде клеветническо писмо до частно консултантско дружество, което е дало субективно мнение и оценка и което би могло да има вредни финансови последици за него.

Жалбоподателят обяснява, че с писмо от 24 септември 2006 г. Комисията е отхвърлила участието му в оферта, подадена от дружеството Z за назначаване на краткосрочни експерти по проект, финансиран от ЕС, на основание, че резултатите му по други проекти, финансирани от ЕС, са били незадоволителни.

Според жалбоподателя, въпреки че е прерогатив на Комисията да приеме или отхвърли кандидатурата на консултант, нейната оценка на неговата работа е необоснована, тъй като през периода, в който той е бил ръководител на екип, делегацията не е подала официална писмена или устна жалба.

1.2 Комисията твърди, че делегацията е използвала прерогативите си на договорен орган, за да отхвърли автобиографията на жалбоподателя, и съответно е уведомила Z.

По отношение на основанията за своето решение Комисията обяснява, че с оглед на работата, извършена по време на изпълнението на предишна мисия, за фирма Y делегацията е стигнала до заключението, че представянето на жалбоподателя като ръководител на екип е „недостатъчно“ и „не отговаря на очакванията“. Това становище се основава на редица съображения относно, наред с другото, уменията на жалбоподателя, като неговата инициатива, изграждането на екип и изпълнението на заключенията, както и неговите организационни умения и умения за докладване.

Комисията твърди, че вече е обяснила устно гледната си точка на жалбоподателя по време на няколко срещи и че също така е изразила становището си относно слабите резултати на жалбоподателя във въпросника за удовлетвореността, изпратен на IBF на 2 октомври 2006 г.

1.3 В становището си жалбоподателят твърди, че делегацията не е информирала Y за никакви области на недоволство по време на изпълнението на първия проект, а го е направила едва след приключване на работата и след изпращане на писмото до Z.

1.4 С оглед на наличните доказателства омбудсманът отбелязва, че Комисията е решила да възрази срещу участието на жалбоподателя в представената от Z оферта за назначаване на краткосрочни експерти в проект, финансиран от ЕС.

Изглежда, че Комисията е уведомила Z за решението си с писмо от 24 септември 2006 г., в което се посочва следното: „Съжаляваме, че уведомихме за отхвърлянето на автобиографията на [жалбоподателя] въз основа на незадоволителни резултати по други проекти, финансирани от ЕС.“ Също така изглежда, че недоволството на Комисията се отнася до работата, предприета от жалбоподателя в рамките на предишен проект, финансиран от ЕС, който е бил осъществен от Y през 2005—2006 г. Опасенията на Комисията са били официално адресирани до Y едва след като проектът е бил завършен, на 2 октомври 2006 г., и чрез въпросника за удовлетвореността от проекта.

1.5 Омбудсманът отбелязва, че в рамките на програмите за сътрудничество Комисията разполага с широка свобода на преценка при проверката и, когато е приложимо, при отхвърлянето на подизпълнители, предложени от избраните изпълнители. Мандатът за всеки отделен проект съдържа правното основание за тази широка свобода на преценка.

Омбудсманът отбелязва също така, че в този конкретен случай Комисията, упражнявайки широката си свобода на преценка, е отправила искане до изпълнителя, а именно Z, да изключи от предложението си участието на жалбоподателя като подизпълнител поради незадоволителните му резултати в предишни проекти, финансирани от ЕС.

1.6 Омбудсманът отбелязва, че писмото на Комисията от 24 септември 2006 г. до Z отразява факта, че Комисията вече е заела позицията, че не е удовлетворена от работата, извършена преди това от жалбоподателя.

Омбудсманът е на мнение, че за да се гарантира прозрачност и справедливост, както и да се гарантират добри отношения с гражданите, би било добра административна практика Комисията да е информирала жалбоподателя по подходящ начин за неговата позиция и основанията за нея, преди нейните служби да предадат тази позиция на трета страна. Омбудсманът отбелязва, че в този случай обаче изглежда безспорно, че Комисията устно е информирала жалбоподателя за своите опасения по отношение на качеството на неговата работа по време на няколко срещи, проведени преди 24 септември 2006 г., на която дата институцията е информирала Z за позицията си по отношение на работата на жалбоподателя.

Институцията може да зачита правото на изслушване, като изложи аргументите си пред заинтересованата страна в писмена форма. При определени обстоятелства обаче може да е целесъобразно тези доводи да се представят и устно. За да може да докаже, че правото на изслушване е било спазено, институцията следва да направи протокол от заседанието чрез подходяща бележка към досието, в която са изложени аргументите на институцията и забележките на заинтересованата страна.

Омбудсманът отбелязва, че в този конкретен случай изглежда безспорно, че Комисията е информирала устно жалбоподателя за своите опасения по отношение на качеството на неговата работа в хода на няколко срещи, проведени преди 24 септември 2006 г., на която дата институцията е информирала Z за позицията си по отношение на работата на жалбоподателя. Тъй като жалбоподателят следователно е имал възможност да бъде информиран за становището на Комисията относно неговото изпълнение и е изразил становището си по него, омбудсманът счита, че изглежда не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

Омбудсманът обаче не е имал възможност в хода на своята проверка да разгледа копия от бележките към преписката, документираща тези срещи. За да се предотвратят конфликти, свързани с предполагаемо нарушение на правото на изслушване, Комисията може да счете за полезно да документира писмено усилията си за зачитане на правото на изслушване и да включи тези записи в съответното досие.

Омбудсманът ще отправи допълнителна забележка към Комисията в този смисъл по-долу.

1.7 Що се отнася до мотивите за решението на Комисията, принцип на добро административно поведение е решенията да бъдат мотивирани. Това задължение има за цел да позволи на общностния съд да упражни контрол за законосъобразност на решенията и да даде на заинтересованото лице достатъчно указания, за да прецени дали тези решения са основателни или съдържат пороци, като в този случай тяхната законосъобразност може да бъде оспорена.

Омбудсманът отбелязва, че в писмото си от 24 септември 2006 г. Комисията е обосновала отказа си да позволи включването на жалбоподателя в предложението на Z на основание на неговите „незадоволителни резултати“ по други проекти, финансирани от ЕС. Омбудсманът счита, че Комисията има право, в контекста на проект, финансиран от Общността, да прави ценностни преценки относно професионалните постижения на персонала, при условие че прави това по професионален, последователен и учтив начин. След като разгледа тона и формулировката на обяснението, предоставено от Комисията, омбудсманът счита, че не изглежда неговото изявление по отношение на жалбоподателя да представлява „невярно изявление“, предназначено да дискредитира репутацията на жалбоподателя. Вместо това омбудсманът счита, че неговото изявление представлява „ценна преценка“, изразена по професионален, последователен и учтив начин, относно работата на жалбоподателя в контекста на проект, финансиран от Общността.

Омбудсманът отбелязва също така, че в своето становище в отговор на неговата проверка Комисията е изложила редица причини, основаващи се на резултатите на жалбоподателя в предишни проекти, по-специално относно предполагаемата му липса на инициативност, изграждане на екип, организационни умения и умения за докладване, както и относно неприлагането на заключенията. Тези причини изглеждат достатъчни и пропорционални, за да обосноват позицията на Комисията. Въз основа на обяснението на Комисията омбудсманът счита, че жалбоподателят вече разполага с достатъчно данни, за да определи дали позицията на Комисията е основателна или съдържа недостатъци, като в този случай нейната законосъобразност може да бъде оспорена.

Въз основа на горепосочените съображения омбудсманът счита, че не изглежда да има лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

2 Искане за оттегляне на писмото на Комисията

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да оттегли писмото си до Z от 24 септември 2006 г.

2.2 С оглед на горепосочените констатации, и по-специално на заключението, направено в точка 1.7 по-горе, че Комисията е изложила редица причини, които изглеждат достатъчни и пропорционални, за да обоснове позицията си, омбудсманът не счита, че твърдението на жалбоподателя може да бъде уважено.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

За да се предотвратят конфликти, свързани с предполагаемо нарушение на правото на изслушване, Комисията може да счете за полезно да документира писмено усилията си за зачитане на правото на изслушване и да включи тези записи в съответното досие.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос