- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение на Европейския омбудсман относно жалба 3254/2006/ID срещу Европейската комисия
Решение
Случай 3254/2006/ID - Открит на Сряда | 20 декември 2006 - Решение от Понеделник | 21 април 2008
Жалбоподателят е подал жалба по член 226 до Комисията във връзка с предполагаемо нарушение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда [1] по отношение на проект за автомагистрала ("проектът"). Жалбоподателят твърди по-специално, i) че не е била извършена оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“) преди публикуването на обявлението за обществена поръчка относно изграждането на проекта; и ii) че е била извършена само ОВОС по отношение на областен път, който се отнася до проект, доста различен от разглеждания.
В отговора си на жалбата Комисията прие горепосочения аргумент. Тя обаче стигна до заключението, че гръцките органи са предприели необходимите стъпки за прекратяване на нарушението, като се има предвид, че проектът е бил подложен на нова процедура за ОВОС. Следователно производството за установяване на нарушение не би имало предмет и започването му не би било полезно. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят оспори горепосочената оценка, направена от Комисията.
В решението си по жалбата омбудсманът отбеляза следното. Въпросът дали дадена държава членка не е изпълнила задълженията си трябва да се преценява с оглед на положението в държавата членка към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище [2]. В случай че нарушението вече не съществува към този момент, иск срещу държавата членка би бил недопустим [3]. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че е налице продължаващо нарушение, тъй като националните органи не са отменили или отменили националните актове, от които произтича нарушението, а именно тръжната процедура и последващото възлагане на обществена поръчка за строителство за изпълнението на проекта. В това отношение изглежда, че няма съдебна практика, която да потвърждава, че националните органи са били длъжни да действат по начина, посочен от жалбоподателя, за да прекратят установеното от Комисията нарушение на член 2, параграф 1 от Директива 85/337. Освен това е разумно да се приеме, че в положение като разглежданото нарушението се прекратява, когато i) компетентните национални органи изискват, преди изпълнението на предвидените за проекта строителни работи, последните да бъдат предмет на ОВОС съгласно съответните разпоредби на общностното право, и ii) тези органи вземат (ново) решение да издадат или откажат разрешение за осъществяване, като следват процедурата по ОВОС и след като вземат предвид резултатите от нея. Това изглежда се е случило в разглеждания случай. С оглед на гореизложеното омбудсманът не установи лошо управление от страна на Комисията.
[1] Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).
[2] Вж. например дело C-209/02 Комисията срещу Австрия ECR [2004] I-1211, параграф 16.
[3] Вж. например дело C-362/90 Комисията срещу Италия ECR [1992] I-2353, параграф 13.
Страсбург, 21 април 2008 г.
Уважаеми г-н В.,
На 5 октомври 2006 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. Вашата жалба, допълнена от Вашето писмо от 9 декември 2006 г., се отнася до отговора на Комисията на жалба по член 226 срещу Гърция, която сте подали до Комисията. На 20 декември 2006 г. започнах разследване по този случай. На 27 март 2006 г. Комисията ми изпрати становището си по Вашата жалба. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари. В последващата си кореспонденция поддържате жалбата си.
Пиша Ви сега, за да Ви информирам за резултатите от направените запитвания.
Жалбата
На 8 август 2006 г. жалбоподателят, заедно с много други граждани, подаде до Комисията жалба по член 226 срещу Гърция. Жалбата се отнася до предполагаемо нарушение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (1), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г.(2), по отношение на проект за автомагистрала ("проектът"). Жалбоподателят твърди, че i) оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“) не е била извършена преди публикуването (през септември 2005 г.) на обявлението за търг относно изграждането на проекта (ОВОС е била извършена само по отношение на окръжен път, който се отнася до проект, очевидно различен от разглеждания); ii) след съответни жалби е изготвено проучване за ОВОС на проекта, което е било представено на префектура Халкидики (Гърция) през февруари 2006 г.; iii) местното население, община N. Moudania (Гърция) и префектурният съвет на Халкидики са изразили несъгласието си с проекта. Жалбоподателят представи редица документи заедно с жалбата си, както и снимка на знак, показващ, че строителните работи, свързани с проекта, ще струват 25 000 000 EUR и ще бъдат извършени от строителя X. С писмо от 15 септември 2006 г. Комисията отговори на жалбоподателя, като подчерта, че самият факт, че местното население и префектурният съвет на Халкидики са изразили отрицателно становище по отношение на проекта, не доказва нарушение на Директива 85/337. По този начин Комисията заяви, че не е възможно "да се регистрира жалба".
С писмо от 5 октомври 2006 г. жалбоподателят уведоми Комисията, че не е взел предвид неговия аргумент i) по-горе и на тази основа поиска регистрацията на неговата жалба за нарушение. Това писмо беше изпратено (и изрично адресирано) и до Европейския омбудсман, който го регистрира като жалба срещу Комисията. На 1 декември 2006 г. омбудсманът получи копие от отговора на Комисията (от 23 ноември 2006 г.) на писмото на жалбоподателя от 5 октомври 2006 г. На първо място, Комисията изрази съжаление от факта, че аргументът на жалбоподателя i) не е бил разгледан по подходящ начин в писмото ѝ от 15 септември 2006 г. Освен това Комисията заяви, че:
а) тръжната процедура за проекта действително се отнася до изграждането на магистрала с бариери от двете страни, а не само до подобряването на съществуващ общински път, което представлява нарушение на член 2, параграф 1 от Директива 85/337;
б) впоследствие изпълнителят на проекта е извършил нова ОВОС, която е била представена на компетентното министерство на 29 декември 2005 г.;
в) новата ОВОС е била подложена на процедура на консултация/оценка;
г) тази процедура приключи с приемането на съвместно министерско решение 1000838 от 16 октомври 2006 г., с което бяха одобрени екологичните условия на проекта;
д) в светлината на горепосоченото е налице нарушение на правото на Общността, което вече е породило и "изчерпало" своите последици;
е) гръцките органи са предприели необходимите стъпки за прекратяване на нарушението, като се има предвид, че проектът е бил подложен на нова процедура за ОВОС;
ж) следователно производството за установяване на нарушение не би имало предмет и започването му не би било полезно;
з) целта на производството за установяване на нарушение е била да се постигне промяна в поведението на държавата членка, която не спазва правилата, а не да се установи като цяло дали в миналото е имало нарушение.
На 9 декември 2006 г. жалбоподателят изпраща факс до омбудсмана, в който подчертава, че отговорът на Комисията от 23 ноември 2006 г. е случай на лошо управление. Той твърди, че Комисията не е разгледала правилно неговата жалба по член 226. По-конкретно той оспорва заключението на Комисията, че националните органи са предприели подходящи мерки, за да прекратят нарушението на Директива 85/337. Той заяви, че Комисията следва да счита, че е налице текущо нарушение, тъй като националните органи не са отменили или отменили националните актове, които са били в основата на горепосоченото нарушение, а именно тръжната процедура и последващото възлагане на обществена поръчка за строителство за изграждането на проекта. Омбудсманът започна проверка на горепосоченото твърдение и подкрепящия аргумент на жалбоподателя.
Задачата
В становището си Комисията, на първо място, се позова на горепосочената си кореспонденция с жалбоподателя. Комисията потвърди позицията си, че е налице нарушение на член 2, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО, което е породило и изчерпало своите последици („infraction consomée“), тъй като оспорваният проект е бил предмет ex post на ОВОС. Комисията добави, че твърденията на жалбоподателя срещу тази ОВОС са регистрирани като жалба по член 226 и ще информира жалбоподателя за решението си по нея своевременно. В становището си жалбоподателят по същество поддържа твърдението си.
РЕШЕНИЕТО
1 Твърдение, че Комисията не е разгледала правилно оплакването на жалбоподателя по член 226, като е приела, че нарушението на Директива 85/337 е породило и изчерпало последиците си1.1 На 8 август 2006 г. жалбоподателят, заедно с много други граждани, подава до Европейската комисия жалба по член 226 срещу Гърция. Жалбата се отнася до предполагаемо нарушение на Директива 85/337 на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (3), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г.(4), по отношение на проект за автомагистрала („проектът“). Жалбоподателят твърди по-специално, че не е била извършена оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“) преди публикуването (през септември 2005 г.) на обявлението за търг относно изграждането на проекта. Освен това той твърди, че ОВОС е била извършена само по отношение на областен път, който се отнася до проект, доста различен от разглеждания. Комисията отказва да разгледа жалбата. В отговор на горепосочения аргумент Комисията заяви, че:
а) тръжната процедура за проекта действително се отнася до изграждането на магистрала с бариери от двете страни, а не само до подобряването на съществуващ общински път, което представлява нарушение на член 2, параграф 1 от Директива 85/337(5);
б) впоследствие изпълнителят на проекта е извършил нова ОВОС, която е била представена на компетентното министерство на 29 декември 2005 г.;
в) новата ОВОС е била подложена на процедура на консултация/оценка;
г) тази процедура приключи с приемането на съвместно министерско решение 1000838 от 16 октомври 2006 г., с което бяха одобрени екологичните условия на проекта;
д) в светлината на горепосоченото Комисията заключи, че е налице нарушение на правото на Общността, което вече е породило и "изчерпало" своите последици;
е) гръцките органи са предприели необходимите стъпки за прекратяване на нарушението, като се има предвид, че проектът е бил подложен на нова процедура за ОВОС;
ж) следователно производството за установяване на нарушение не би имало предмет и започването му не би било полезно;
з) целта на производството за установяване на нарушение е била да се постигне промяна в поведението на държавата членка, която не спазва правилата, а не да се установи като цяло дали в миналото е имало нарушение.
В становището си по жалбата Комисията потвърди предходното си становище относно „consomée infraction“, като отбеляза, че оспорваният проект е бил предмет ex post на ОВОС. Тя добави, че твърденията на жалбоподателя срещу тази ОВОС вече са регистрирани като жалба по член 226 и Комисията ще информира жалбоподателя за решението си по тях своевременно.
1.2 Европейският омбудсман, от една страна, припомня, че наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище(6). В случай че нарушението вече не съществува към този момент, искът срещу държавата членка би бил недопустим(7). По отношение на настоящата жалба и в подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че е налице текущо нарушение, тъй като националните органи не са отменили или отменили националните актове, от които произтича нарушението. По-конкретно жалбоподателят твърди, че съответният гръцки орган не е отменил тръжната процедура и последващото възлагане на обществена поръчка за строителство за изпълнението на проекта. В това отношение изглежда, че няма съдебна практика, която да потвърждава, че националните органи са били длъжни да действат по начина, посочен от жалбоподателя, за да прекратят установеното от Комисията нарушение (на член 2, параграф 1 от Директива 85/337) в положение като разглежданото. Освен това е разумно да се приеме, че в такава ситуация нарушението се прекратява, когато i) компетентните национални органи изискват, преди изпълнението на планираните за проекта работи, проектът да бъде подложен на ОВОС съгласно съответните разпоредби на правото на Общността, и ii) тези органи вземат (ново) решение да дадат или откажат разрешение за осъществяване, като следват процедурата за ОВОС и с оглед на резултатите от нея. Това изглежда се е случило в разглеждания случай. С оглед на гореизложеното твърдението на жалбоподателя не е подкрепено с доказателства. Поради това омбудсманът не установява съответен случай на лошо администриране от страна на Комисията.
1.3 Омбудсманът също така отбелязва, че жалбоподателят е изложил редица аргументи относно по същество (новата) ОВОС. Тези аргументи нямат отношение към настоящото разследване, а по-скоро са от значение за отхвърлянето от страна на Комисията на жалбата на жалбоподателя по член 226 срещу тази ОВОС и последващото разрешение за осъществяване на проекта. Това отхвърляне е предмет на друга жалба, подадена от жалбоподателя до омбудсмана (жалба 629/2008/ID), и ще бъде разгледано в този контекст.
2 ЗаключениеВъз основа на извършените от него проверки по тази жалба омбудсманът не установява лошо управление от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.
Искрено ваш,
П. Никифорос Диамандурос
(1) ОВ L 175, 1985 г., стр. 40.
(2) ОВ L 73, 1997 г., стр. 5.
(3) ОВ L 175, 1985 г., стр. 40.
(4) ОВ L 73, 1997 г., стр. 5.
(5) Член 2, параграф 1 от Директива 85/337, изменена с Директива 97/11, гласи следното: „Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на разрешение за осъществяване и на оценка по отношение на тяхното въздействие. Тези проекти са определени в член 4.„По този начин Комисията счете по същество, че въпросното обявление за обществена поръчка, което изглежда е довело до решение за възлагане на съответна обществена поръчка за строителство, включва „одобрение (...), дадено“във връзка с изпълнението на проекта.
(6) Вж. например дело C-209/02 Комисия/Австрия [2004] ECR I-1211, параграф 16.
(7) Вж. например дело C-362/90 Комисия/Италия [1992] ECR I-2353, параграф 13.