Страсбург, 21 януари 2008 г.

Уважаеми г-н X,
Уважаеми г-н Y,

На 10 август 2006 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия в качеството си на законни представители на италианското дружество F.

На 23 октомври 2006 г. препратих жалбата до председателя на Комисията, поисках от него да представи становище до 31 декември 2006 г. и Ви информирах за това.

На 2 февруари 2007 г. Комисията изпрати превода на становището си на италиански език, който Ви препратих на 9 февруари 2007 г. с покана за представяне на коментари до края на март 2007 г. На 30 март 2007 г. информирахте поверените ми служби, че ще са ви необходими още няколко седмици, за да финализирате забележките си по становището на Комисията. Получих Вашето становище на 7 май 2007 г.

На 29 ноември 2007 г. направих предложение до Комисията за приятелско решение на Вашата жалба.

На 4 декември 2007 г. Х информира по телефона и по електронна поща поверените ми служби, че на 3 октомври 2007 г. Комисията ѝ е съобщила решението, липсата на което е предмет на Вашата жалба до омбудсмана. X благодари на омбудсмана за неговата работа и приноса му за постигането на положително решение на въпросите, повдигнати във Вашата жалба.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Контекст

Настоящата жалба е свързана с жалба 1747/2004/IP, подадена от изпълнителния директор на F., г-н L., на 14 май 2004 г. и приключена от Европейския омбудсман на 22 февруари 2005 г. след проверка.

В жалбата си 1747/2004/IP г-н L. излага накратко следните съображения.

Регионален закон на Сардиния No 20 от 15 май 1951 г., изменен със Закон No 15 от 11 юли 1954 г. и Закон No 11 от 4 юни 1988 г., създава фонд за отпускане на заеми на корабоплавателни дружества, които възнамеряват да строят, закупуват, преобразуват или ремонтират плавателни съдове. На 29 октомври 1993 г. италианското дружество T. s.p.a. (което впоследствие променя наименованието си на F. s.p.a) подава жалба до Европейската комисия относно горепосочената схема за помощ. Жалбата е регистрирана под номер C 23/96. На 24 юни 1996 г. Комисията информира италианските власти, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 93, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на схемата за помощ, установена от регион Сардиния.

С решение от 21 октомври 1997 г. (98/95/ЕО)(1) ("Решение 98/95") Комисията заключи, че въпросната схема за помощ представлява "държавна помощ" по смисъла на член 92, параграф 1 и следователно е неправомерна и несъвместима с общия пазар. Според Комисията помощта е в противоречие с основните права на общностното право, а именно свободата на установяване и недопускането на дискриминация, основана на гражданство.

Що се отнася до принципа на свобода на установяване, схемата за помощ изисква не само установяване на получателя в Сардиния, но, inter alia, седалището на получателя да бъде в Сардиния. Освен това тя изисква всички плавателни съдове на дружеството получател да бъдат регистрирани в Сардиния. Вследствие на това дружествата, установени в Сардиния, но със седалище другаде, или плавателните съдове, регистрирани другаде, автоматично са били изключени от получаване на помощ.

Що се отнася до принципа за недопускане на дискриминация, основана на националност, схемата за помощ изисква за кораби с брутен тонаж над 250 тона минимален контингент от морски лица, които са регистрирани в общия дежурен списък на пристанището на Сардиния в регистъра на кораба. Това изискване на практика създава задължение за дружеството бенефициер да наеме квота от местни морски лица, които на практика ще бъдат от Сардиния.

Италианската република и дружеството „Sardegna lines“заведоха иск съгласно член 230, параграф 1 от Договора за ЕО пред Съда на Европейските общности за отмяна на Решение 98/95. На 19 октомври 2000 г. Съдът отмени решението на Комисията поради липса на достатъчно мотиви (съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines/Комисия (2)). Според Съда изискваните от член 253 от Договора за ЕО мотиви трябва, от една страна, да са съобразени с естеството на съответния акт, и от друга страна, да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Съдът също така приема, че Решение 98/95 не съдържа никакви мотиви, които да обясняват защо помощта за корабособствениците от Сардиния засяга конкуренцията. Самото твърдение, че помощта е избирателна и ограничена до сектора на корабоплаването в Сардиния, не представлявало изложение на мотивите.

Вследствие на горепосоченото решение на Съда, на 30 юни 2001 г. F. изпрати писмо до Комисията и заяви, че Комисията следва: i) да приеме ново решение относно въпросната помощ, предоставена от регион Сардиния; ii) да обяви тази помощ за неправомерна и несъвместима с общия пазар; и iii) да поиска от Италианската република да възстанови съответната сума от всеки бенефициер.

След няколко контакта с г‐н L., на 10 март 2003 г. Комисията го уведомява, че е решила да разгледа неговия случай в съответствие с правилата за държавните помощи.

В жалбата си, подадена до омбудсмана през април 2004 г., г-н L. прави следните твърдения:

1. Комисията не е приела ново решение относно основателността на схемата за помощи, предоставена от Сардиния,
2. Комисията не е реагирала на няколкото искания на F. s.p.a за приемане на ново решение,
3. Комисията не е спазила принципите, установени в Кодекса за добро поведение на администрацията в отношенията ѝ с F. s.p.a., тъй като а) не е отговорила на писмата, изпратени от F. s.p.a. между 30 юни 2001 г. и 20 март 2002 г.; б) не е съобщил своевременно името на лицето, отговорно за производството, както е поискано от F. s.p.a.; в) отговаря на писмото на F. s.p.a. от 29 април 2002 г. само шест месеца по-късно; и г) не отговаря на писмото, изпратено от F. s.p.a. на 8 март 2004 г.

Г-н L. твърди следното:

1. Комисията следва да приеме ново решение, потвърждаващо по същество нейното решение от 21 октомври 1997 г.;
2. в случай че Комисията реши да не приема ново решение, тя следва да посочи причините за това;
3. в отношенията си с F. s.p.a. Комисията следва да действа в съответствие с принципите, заложени в Кодекса за добро поведение на администрацията.

В становището си Комисията посочва, че анализът на съответното досие все още е в ход и че възнамерява да приеме ново решение, в което да бъдат взети предвид всички обстоятелства, представени от г‐н L. в кореспонденцията му. Комисията се извинява за забавянето на отговора на кореспонденцията на г-н L. и изразява съжаление за забавянето при посочването на името на лицето, отговарящо за досието, което г-н L. е поискал. Тя посочва също, че на 14 септември 2004 г. в крайна сметка е отговорила на писмото на г-н L от 8 март 2004 г. и е обещала да го информира за всяко бъдещо развитие по случая в съответствие с член 20 от Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (3).

В становището си г-н L. счита, че тъй като според него Комисията i) е признала закъснението, настъпило в хода на разглеждането на съответното досие, и ii) е потвърдила ангажимента си да продължи разследването на жалбата и да го информира за всяко по-нататъшно развитие (4), омбудсманът може да приключи разследванията си по случая. Поради това омбудсманът счете, че няма основания да продължи своите проверки по жалбата и приключи случая на 22 февруари 2005 г.

Жалба 2713/2006

Жалба 2713/2006/IP е подадена до омбудсмана от г-н C. и г-жа B. („жалбоподателите“), които са действали като законни представители на F. В жалбата си жалбоподателите по същество твърдят, че макар в становището си по жалба 1747/2004/IP Комисията да е заявила, че възнамерява да приеме ново решение относно основателността на схемата за помощ, създадена от Сардиния, тя не е направила това. Въпреки няколкото контакта със службите на Комисията и предоставянето на допълнителна информация по съответния въпрос, изглежда, че Комисията не е предприела действия по съответния въпрос и всички опити на жалбоподателите да получат решение от Комисията досега са били неуспешни.

Поради това жалбоподателите твърдят, че Комисията следва да приеме решението, обещано в писмото ѝ от 14 септември 2004 г.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията припомни контекста на настоящата жалба и се позова на кореспонденцията, която е била проведена между нейните служби и жалбоподателите преди подаването на жалбата им до омбудсмана.

Комисията посочва, че в Решение 98/95 е приела, че схемата за помощи, предвидена в изменения Регионален закон на Сардиния No 20 от 15 май 1951 г., предмет на жалба C 23/96, представлява помощ по смисъла на член 92, параграф 1. В същото решение Комисията също така отбеляза, че според италианските органи вече са били предприети някои мерки, за да се направи тази схема за помощ съвместима с общия пазар. Една от тези мерки е приемането на регионален закон No 9 от 15 февруари 1996 г. Този закон е бил предмет на жалба C 71/97, предвидена в членове 92—94 от Договора за ЕО, която е стартирана на 14 ноември 1997 г. и все още е в ход.

Що се отнася до предполагаемото неприемане от страна на Комисията на решението, което вече е било поискано по дело 1747/2004/IP, с което Комисията се е ангажирала в становището си от 11 ноември 2004 г., институцията подчерта, че нейните служби са предложили да приемат ново решение относно жалба C 23/96 и в същото време да приключат разследването по жалба C 71/97, започнато през ноември 1997 г.

Освен това Комисията подчерта, че както италианските органи, така и регионалните органи на Сардиния са се свързали неофициално по съответния въпрос през март 2005 г. и са извършени претърсвания в архивите на Генерална дирекция „Транспорт“ на Комисията, за да се възстановят двете досиета, свързани с жалби C 23/96 и C 71/97. С оглед на изминалото време е било възможно да се намерят само някои документи, свързани с тези досиета.

През септември 2006 г. службата на Комисията изготви предварително решение. Въпреки това, в светлината на решението на Първоинстанционния съд от 6 септември 2006 г. по съединени дела T-304/04 и T-316/04 Италия и Wam срещу Комисията (5), беше решено да се осъществи контакт с италианските органи чрез писмо.

Накрая Комисията обясни, че процесът на вземане на решение по двете съответни жалби, а именно C 23/96 и C 71/97, е в ход и е изготвен проект на предварително решение. Освен това Комисията изрази съжаление, че са възникнали забавяния при разглеждането на съответния въпрос.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателите отбелязаха факта, че според Комисията нейните служби са изготвили проект на предварително решение относно двете процедури, свързани с жалби C 23/96 и C 71/97. Жалбоподателите обаче считат, че по-нататъшното забавяне на разглеждането на тези случаи изглежда се дължи на необходимостта Комисията да възстанови фактическите обстоятелства и документацията относно досието по жалба C 71/97. В това отношение жалбоподателите подчертават, че жалба C 71/97 не е била предмет на тяхната жалба до омбудсмана, която всъщност е била свързана със схемата за помощ, предвидена в изменения Регионален закон на Сардиния No 20 от 15 май 1951 г., и която Комисията в Решение 98/95 е обявила за неправомерна и несъвместима с общия пазар.

С оглед на гореизложеното жалбоподателите отхвърлиха като неприемливи причините, които според тях изглежда са били използвани като претекст за обосноваване на неоправдано забавяне.

Поради това жалбоподателите заявиха, че Комисията следва да им предостави следната информация:

• актуалното състояние на досието относно схемата за помощ, предвидена в Регионален закон No 20 на Сардиния от 15 май 1951 г., с измененията, и преди измененията, въведени със Закон No 9/1996:
• действителните причини, поради които Комисията не прие новото решение, обявено в рамките на проверките по жалба 1747/2004/IP;
• релевантните действия, предприети от Комисията във връзка с настоящата жалба, а именно действията, предприети във връзка с гаранциите, дадени в нейното становище относно разглеждането на съответното досие.

Поради това от името на своя клиент жалбоподателите подновиха искането си Комисията да приеме ново решение, което да замени Решение 98/95, отменено от Съда по съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines/Комисия (6).

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

Оценка на омбудсмана

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на твърдението на жалбоподателя. В съответствие с член 3, параграф 5 от своя статут (7) Омбудсманът изпрати писмо до председателя на Комисията, за да предложи приятелско решение въз основа на следния анализ:

1. С решение от 21 октомври 1997 г. (98/95/ЕО)(8) („Решение 98/95“) Комисията заяви, че Регионален закон на Сардиния No 20 от 15 май 1951 г., изменен със Закон No 15 от 11 юли 1954 г. и No 11 от 4 юни 1988 г., създава фонд за отпускане на заеми на корабоплавателни дружества, които възнамеряват да построят, закупят, преустроят или ремонтират плавателни съдове, представлява държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора за ЕО и следователно е неправомерен и несъвместим с общия пазар.

По съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines срещу Комисията (9) Съдът на Европейските общности, след жалба за отмяна, подадена съгласно член 230, параграф 1 от Договора за ЕО от Италианската република и дружеството „Sardegna lines“, отмени решението на Комисията поради липса на мотиви.

В становището си от 19 ноември 2004 г. по жалба 1747/2004/IP Комисията заяви, че възнамерява да приеме ново решение по съответния въпрос. С писмо от 14 септември 2004 г. Комисията изпрати тази информация на жалбоподателите.

В жалбата си жалбоподателите твърдят, че Комисията следва да вземе решението, обещано в писмото ѝ от 14 септември 2004 г.

2. Омбудсманът отбеляза, че в становището си Комисията е обяснила, че през септември 2005 г. с италианските национални органи и регионалните органи на Сардиния е осъществен неофициален контакт във връзка със съответния въпрос. След това и след решението на Първоинстанционния съд по съединени дела T-304/04 и T-316/04 Италия и Wam срещу Комисията (10) стана ясно, че през ноември 2006 г. Комисията отново се е свързала с италианските национални органи, този път с писмо.

Омбудсманът отбелязва също, че според Комисията нейните служби са предложили да приемат ново решение относно жалба C 23/96, която е в основата на Решение 98/95, и същевременно да приключат разследването относно жалба C 71/97, започнато през ноември 1997 г. От становището на Комисията стана ясно, че службите на Комисията са изготвили предварителен проект на решение. Комисията изрази съжаление във връзка със забавянето при обработката на съответното досие.

3. Освен това омбудсманът счита, че в своите забележки жалбоподателите са подчертали, че жалба C 71/97 не е била предмет на тяхната жалба до омбудсмана. Поради това те считат, че трудностите, на които се позовава Комисията в становището си по отношение на възстановяването на двете досиета, включително това относно жалба C 71/97, изглежда са били използвани като претекст за обосноваване на по-нататъшно забавяне.

4. Омбудсманът отбеляза, че Комисията е признала забавянето, настъпило от 2004 г. насам, когато в становището си по случай 1747/2004/IP се е ангажирала да приеме ново решение, и че е изразила съжаление за това забавяне. Омбудсманът също така призна факта, че според Комисията нейните служби вече са изготвили предварителен проект на решение. Комисията обаче не предостави по-точна информация относно този проект на решение, като например неговото съдържание или поне датата, на която е изготвен. В тази връзка Омбудсманът счита, че Комисията е трябвало най-малкото да предостави на жалбоподателите, пряко или непряко, чрез своето становище, представено на Омбудсмана, по-подробна информация за актуалното състояние във връзка със съответното решение.

Омбудсманът счита, че трудностите, на които по принцип се позовава Комисията, за да обоснове периода от повече от три години, изминал от момента, в който тя се е ангажирала да приеме ново решение относно изменения Регионален закон No 20 на Сардиния от 15 май 1951 г., не представляват адекватен отговор на твърдението на жалбоподателите. По-специално омбудсманът изрази загрижеността си, че забавянето изглежда се дължи на необходимостта от „възстановяване“ на двете досиета, свързани с жалби C 23/96 и C 71/97. Това изглежда означава, че Комисията е срещнала трудности при намирането на документи, които са били и, ако се администрират правилно, все още следва да бъдат в собствените ѝ досиета. Омбудсманът счита, че тази причина за забавянето не представлява основание за забавянето.

Поради това омбудсманът стигна до предварителното заключение, че периодът от време, който е изтекъл от септември 2004 г. до настоящата дата, без Комисията да приеме обещаното решение, би могъл да представлява лошо управление.

Възможност за приятелско решение

Въз основа на горепосочените съображения и в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман омбудсманът предложи приятелско решение между жалбоподателите и Комисията.

Предложеното приятелско решение се състоеше в следното:

Комисията следва да приеме окончателното си решение по съответния въпрос възможно най-скоро и за предпочитане не по-късно от 31 януари 2008 г. Ако Комисията счете, че не може да спази този срок, тя следва да предостави на жалбоподателите точни и подробни причини за това допълнително забавяне. В такъв случай омбудсманът счита, че Комисията следва също така да предостави на жалбоподателите разумен график относно следващите действия, които възнамерява да предприеме, така че те да могат лесно да проверят дали Комисията действа съгласно плана.

Допълнителна информация, предоставена от жалбоподателите на 4 декември 2007 г.

На 4 декември 2007 г. X, един от жалбоподателите по настоящото дело, уведомява омбудсмана, че Комисията в крайна сметка е взела решение относно схемата за помощ. С решението си Комисията заключи, че схемата за помощ, предвидена в Регионален закон No 20 на Сардиния от 15 май 1951 г., изменен със Закон No 15 от 11 юли 1954 г. и Закон No 11 от 4 юни 1988 г. за създаване на фонд за отпускане на заеми на корабоплавателни дружества, които възнамеряват да строят, закупуват, преобразуват или ремонтират плавателни съдове, е несъвместима с общия пазар. Съответното решение бе съобщено на жалбоподателите от Комисията на 3 октомври 2007 г.

X благодари на омбудсмана за неговата работа и приноса му за постигане на положително решение на жалбата.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдението на жалбоподателя

1.1 С Регионален закон No 20 от 15 май 1951 г. на Сардиния, изменен със Закон No 15 от 11 юли 1954 г. и Закон No 11 от 4 юни 1988 г., се създава фонд за отпускане на заеми на корабоплавателни дружества, които възнамеряват да строят, закупуват, преобразуват или ремонтират плавателни съдове.

С решение от 21 октомври 1997 г. (98/95/ЕО)(11) ("Решение 98/95") Комисията заключи, че въпросната схема за помощ представлява "държавна помощ" по смисъла на член 92, параграф 1 и следователно е неправомерна и несъвместима с общия пазар.

На 19 октомври 2000 г. Съдът отмени решението на Комисията поради липса на достатъчно мотиви (съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines/Комисия (12).

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателите твърдят, че Комисията следва да приеме ново решение, потвърждаващо по същество решението ѝ от 21 октомври 1997 г., както вече беше обещано в писмото ѝ от 14 септември 2004 г. в рамките на проверките на омбудсмана по жалба 1747/2004/IP.

1.2 Омбудсманът отбелязва, че според него Комисията е признала закъснението, настъпило от 2004 г. насам, и също така признава факта, че според Комисията нейните служби вече са изготвили предварителен проект на решение.

Той обаче счита, че трудностите, на които по принцип се позовава Комисията, за да обоснове периода от повече от три години, изминал от момента, в който тя се е ангажирала да приеме ново решение относно изменения Регионален закон No 20 на Сардиния от 15 май 1951 г., не представляват адекватен отговор на твърдението на жалбоподателите.

С оглед на гореизложеното омбудсманът стигна до предварителното заключение, че периодът от време, който е изтекъл от септември 2004 г., без Комисията да вземе обещаното решение, може да представлява лошо управление. Поради това на 29 ноември 2007 г. омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение, според което Комисията следва да приеме окончателното си решение по съответния въпрос възможно най-скоро и за предпочитане не по-късно от 31 януари 2008 г. Ако Комисията счете, че не може да спази този срок, омбудсманът заяви, че следва да предостави на жалбоподателите точни и подробни причини за това допълнително забавяне и че следва също така да предостави на жалбоподателите разумен график относно следващите действия, които възнамерява да предприеме, така че те лесно да могат да проверят дали Комисията е действала съгласно плана.

1.3 На 4 декември 2007 г. омбудсманът е уведомен от X, един от жалбоподателите по настоящото дело, че Комисията в крайна сметка е взела решението, чието неизпълнение е предмет на настоящата жалба и на предложението за приятелско споразумение, представено на Комисията. С решението си Комисията заключи, че схемата за помощ, предвидена в Регионален закон No 20 на Сардиния от 15 май 1951 г., изменен със Закон No 15 от 11 юли 1954 г. и Закон No 11 от 4 юни 1988 г. за създаване на фонд за отпускане на заеми на корабоплавателни дружества, които възнамеряват да строят, закупуват, преобразуват или ремонтират плавателни съдове, е несъвместима с общия пазар. Съответното решение бе съобщено на жалбоподателите от Комисията на 3 октомври 2007 г. X благодари на омбудсмана за неговата работа и приноса му за постигане на положително решение на жалбата.

2 Заключение

От информацията, предоставена на омбудсмана от X, един от жалбоподателите по настоящото дело, на 4 декември 2007 г., става ясно, че Комисията е предприела стъпки за уреждане на въпроса и по този начин е удовлетворила жалбоподателите. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) 98/95/ЕО: Решение на Комисията от 21 октомври 1997 година относно помощ, предоставена от регион Сардиния (Италия) на корабоплавателни дружества в Сардиния, ОВ L 20, 1998 г., стр. 30.

(2) Съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines срещу Комисията [2000] ECR I-8855.

(3) ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр

(4) Изявление, направено от Комисията в нейното писмо от 14 септември 2004 г. до жалбоподателя.

(5) Съединени дела T-304/04 и T-316/04 Италия и Wam срещу Комисията [2006] ECR II-64.

(6) Съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines срещу Комисията [2000] ECR I-8855.

Доколкото е възможно, омбудсманът търси решение със съответната институция или орган, за да отстрани случая на лошо администриране и да удовлетвори жалбата.

(8) 98/95/ЕО: Решение на Комисията от 21 октомври 1997 година относно помощ, предоставена от регион Сардиния (Италия) на корабоплавателни дружества в Сардиния, ОВ L 20, 1998 г., стр. 30.

(9) Съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines срещу Комисията [2000] ECR I-8855.

(10) Съединени дела T-304/04 и T-316/04 Италия и Wam срещу Комисията [2006] ECR II-64.

(11) 98/95/ЕО: Решение на Комисията от 21 октомври 1997 година относно помощ, предоставена от регион Сардиния (Италия) на корабоплавателни дружества в Сардиния, ОВ L 20, 1998 г., стр. 30.

(12) Съединени дела C-15/98 и C-105/99 Италия и Sardegna Lines срещу Комисията [2000] ECR I-8855.