Страсбург, 19 юни 2008 г.

Уважаема г-жо Г.,

На 10 юли 2006 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейския парламент във връзка с предполагаемото невключване на Вашето име в списъка на устните преводачи на свободна практика, акредитирани да работят за Парламента. Вие също така твърдите, че Парламентът не е отговорил на Вашите електронни писма от 18 юли 2005 г. и 21 февруари 2006 г.

На 12 септември 2006 г. препратих Вашата жалба до председателя на Парламента. Парламентът изпрати становището си на 15 ноември 2006 г.

На 27 ноември 2006 г. Ви го препратих с покана за представяне на коментари до 31 декември 2006 г.

С електронно писмо от 18 декември 2006 г. Вие поискахте удължаване на крайния срок за Вашите коментари.

С електронно писмо от 20 декември 2006 г. Ви информирах, че съм решил да удовлетворя Вашето искане и Ви приканих да представите забележките си по становището на Парламента до 31 януари 2007 г. Вие изпратихте коментарите си на 6 февруари 2007 г.

На 3 юли и 6 август 2007 г. Вие ми изпратихте допълнителни електронни писма във връзка с Вашата жалба.

На 5 февруари 2008 г. поисках от Парламента допълнителна информация във връзка с Вашата жалба. Парламентът ми изпрати отговора си на 10 март 2008 г.

На 17 март 2008 г. Ви препратих отговора на Парламента с покана за представяне на забележки, която Вие изпратихте на 13 май 2008 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Контекст: жалба 837/2006/MF

На 15 март 2006 г. жалбоподателката подава първа жалба (837/2006/MF) до Европейския омбудсман срещу Европейския парламент във връзка с нейните работни отношения с него.

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са, както следва:

Жалбоподателят е работил за Европейската комисия от 1975 г. до 1978 г. като устен преводач на свободна практика по договор със спомагателен агент.

От 1978 г. до 1995 г. жалбоподателят работи за Парламента като устен преводач на свободна практика. След това за определен период жалбоподателят е престанал да работи за Парламента и е работил за международни организации в Съединените щати. След това отново работи за парламента.

През 1998 г. жалбоподателката се свърза с председателя на Парламента, неговия генерален секретар и неговия генерален директор на Генерална дирекция „Администрация“, за да бъде информирана за причините, поради които броят на работното ѝ време е намаляван последователно. Тя беше информирана, че след присъединяването на нови държави-членки работното време на устните преводачи на свободна практика за някои езици е намалено.

На 6 февруари 2004 г. жалбоподателят се опита да се свърже със Службата за устни преводи на Парламента, като използва компютърната програма, съдържаща списъка на всички устни преводачи на свободна практика, акредитирани да работят за Парламента. На жалбоподателя е отказан достъп до тази програма. Тя е уведомена, че името ѝ е било „отменено“ от списъка на устните преводачи на свободна практика. Според нея това е несправедливо.

Впоследствие жалбоподателката повтори искането си да бъде включена в списъка на устните преводачи на свободна практика, акредитирани да работят за Парламента. Искането ѝ е отхвърлено.

В жалбата си до омбудсмана тя твърди, че е работила повече от 20 години за Парламента и Комисията и че съответните им служби винаги са били доволни от нейната работа. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че е жертва на дискриминация.

Като се има предвид, че жалбоподателката не е представила никакви документи, удостоверяващи, че тя е предприела предварителни административни действия пред Парламента във връзка с твърдението си за дискриминация, на 20 април 2006 г. омбудсманът я информира, че жалбата ѝ е недопустима на основание член 195 от Договора за ЕО. Жалбоподателката е била информирана, че може да обмисли подновяване на жалбата си до омбудсмана, при условие че представи съответните документи, удостоверяващи, че се е свързала с Парламента във връзка с твърдението си.

Подаване на жалба 2485/2006/MF

На 10 юли 2006 г. жалбоподателят изпрати ново писмо до омбудсмана. С оглед на приложените документи допълнителното писмо на жалбоподателя беше регистрирано като нова жалба на 17 юли 2006 г. под референтен номер 2485/2006/MF.

В жалбата си жалбоподателката повтаря твърдението си, че е била жертва на дискриминация, тъй като от 1995 г. насам броят на работните ѝ часове постоянно е намалявал. Тя прилага писмо от 21 юни 1999 г., изпратено до генералния секретар на Парламента, в което се оплаква от това, което тя счита за „преследвания“от страна на директора на Службата за устни преводи и ръководителя на френския отдел. В отговора си генералният секретар на Парламента заявява, че твърдението ѝ не е основателно.

Освен това жалбоподателката прилага към жалбата си писмо от 1998 г., изпратено от няколко членове на ЕП до председателя на Парламента, в което те посочват, че жалбоподателката, която е работила за Парламента повече от 20 години, вече не е наета от Парламента. Съответните членове на ЕП поискаха от председателя на Парламента да коригира това несправедливо положение.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката повтори твърдението си, че през декември 2003 г. името ѝ е било несправедливо премахнато от списъка на устните преводачи на свободна практика.

Тя заяви, че на 10 май 2005 г. Парламентът е предложил нейното име да бъде включено отново в списъка и в този контекст я е приканил да попълни формуляр с лична информация, като например нейния професионален и личен адрес, както и нейните професионални и лични телефонни номера, които биха били полезни, за да се свърже с нея, ако е необходимо.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката посочва, че е предоставила личната си информация по електронна поща, но никога не е получила отговор. С електронно писмо от 18 юли 2005 г. жалбоподателката информира Парламента, че не е получила формуляра, който е била поканена да попълни на 10 май 2005 г. С електронно писмо от 21 февруари 2006 г. жалбоподателят отново се свърза с Парламента. Тя изразява разочарованието си, от една страна, че Парламентът никога не ѝ е предлагал работа, въпреки че е била уведомена, че името ѝ ще бъде включено отново в списъка, и от друга страна, че все още няма достъп до компютърната програма, съдържаща списъка на всички устни преводачи на свободна практика. Тя твърди, че никога не е получавала отговор на тези два имейла.

В жалбата си жалбоподателката представя следните твърдения:

1. Тя е жертва на дискриминация, тъй като от 1995 г. насам броят на работните ѝ часове постоянно намалява.
2. Парламентът несправедливо премахна името ѝ от списъка на устните преводачи на свободна практика през декември 2003 г. и не включи отново името ѝ в списъка, въпреки поканата, отправена към нея да попълни формуляр с лични данни.
3. Парламентът не отговори на нейните електронни писма от 18 юли 2005 г. и 21 февруари 2006 г.

Задачата

Подходът на омбудсмана

С писмо от 12 септември 2006 г. омбудсманът уведомява жалбоподателката, че е решил да започне разследване във връзка с второто и третото твърдение, повдигнати в нейната жалба.

Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, като се има предвид, че съответните факти в основата на това твърдение се отнасят за периода от 1995 г. до 1999 г., омбудсманът информира жалбоподателя, че е решил да приключи този аспект на случая въз основа на член 2, параграф 4 от своя статут.

Становище на Парламента

В отговора си Парламентът направи следните обобщени изявления:

Що се отнася до предполагаемото несправедливо заличаване през декември 2003 г. на името на жалбоподателя от списъка на устните преводачи на свободна практика, т.е. преди създаването на междуинституционален списък на устните преводачи, акредитирани да работят за една или няколко европейски институции, Парламентът заяви, че името на жалбоподателя действително е било премахнато от базата данни „GERI“(1).

Жалбоподателят обаче продължава да фигурира в списъка на устните преводачи на свободна практика под кодирано име, предшествано от обозначението „ZZ“(„ZZGALBR“). Парламентът заяви, че този списък се прилага в случаите, когато набиращата персонал служба вече не поддържа контакти със съответния устен преводач или в случай че последният е изразил желание да не бъде нает повече, било то временно или постоянно.

На 8 април 2005 г. началникът на отдел „Устни преводи“ на Парламента (наричан по-нататък „началникът на отдел“) информира жалбоподателя за горепосочения списък. Освен това тя информира жалбоподателката, че е срещнала сериозни затруднения да се свърже с нея в продължение на няколко години.

Що се отнася до предполагаемото невключване на името на жалбоподателя в списъка на устните преводачи, включени в базата данни GERI, Парламентът заяви, че всички устни преводачи, акредитирани да работят за европейските институции, са били поканени да попълнят формуляр, в който се посочват техните данни за контакт. Жалбоподателят, който изглежда редовно е нает от Службата за устни преводи на Комисията (SCIC), също попълни този формуляр.

Парламентът обаче посочи, че при съставянето на списъка на устните преводачи, акредитирани да работят за европейските институции, съответните началници на отдели не са предоставили акредитацията на всички устни преводачи. В случая на жалбоподателката началникът на отдел „Устни преводи на френски език“ не желае повече да сътрудничи с жалбоподателката по причини, които са ѝ били посочени в няколко електронни писма, а именно нейното необосновано отсъствие, когато е била на договор; невъзможността да се свърже с нея в продължение на дълги периоди от време; и клеветническите й коментари относно началниците й.

Освен това Парламентът заяви, че дори жалбоподателят да е получил съответната акредитация, фактът, че името му е включено в този списък, както е установено от Първоинстанционния съд, не предполага право на определен брой работни дни.

Що се отнася до твърдението, че не е отговорил на електронното писмо на жалбоподателя от 18 юли 2005 г., Парламентът заяви, че действително е отговорил на жалбоподателя с електронно писмо от същия ден и е приложил копие от този отговор.

Що се отнася до твърдението за липса на отговор на електронното писмо на жалбоподателя от 21 февруари 2006 г., Парламентът приложи копие от отговора, който трябваше да бъде изпратен на жалбоподателя от началника на отдела на 21 февруари 2006 г. Парламентът посочва, че в много малко вероятния случай, в който началникът на отдела е забравил да изпрати това електронно писмо на жалбоподателката на 21 февруари 2006 г., началникът на отдела ѝ се извинява за този пропуск. Във всеки случай многобройните отговори, изпратени от Парламента в отговор на електронните писма на жалбоподателя преди и след 21 февруари 2006 г., показаха, че Парламентът не е проявил небрежност по този въпрос.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката повтаря твърдението, направено в първата ѝ жалба 837/2006/MF, съгласно което се твърди, че е била жертва на дискриминация, тъй като въпреки че името ѝ е включено в списъка на устните преводачи на свободна практика, акредитирани да работят за Парламента, последният никога не ѝ е предлагал други договори.

Освен това жалбоподателят твърди, че е налице липса на прозрачност, тъй като устните преводачи не са били информирани за решението на началниците на отдели да им предоставят акредитацията или да я откажат. Накрая тя се запита защо, в случай че Парламентът вече не желае да я наеме на работа, той забави да я информира за това. Според нея това представлява липса на информация.

Жалбоподателката оспори факта, че дълго време не е била на разположение, за да отговори на контактите на Парламента. Тя посочи, че никога не е посочвала, че вече не желае да работи за Парламента. Тя също така опроверга становището на Парламента, че е в отпуск без основание и че е направила клеветнически коментари относно своите началници. Според нея Парламентът не е представил доказателства в подкрепа на доводите си.

Жалбоподателката признава, че началникът на отдела „е потвърдил получаването“ на нейното електронно писмо от 18 юли 2005 г. Освен това жалбоподателката отбеляза, че отговорът на Парламента на нейното електронно писмо от 21 февруари 2006 г. „странно“ не съдържа никаква дата.

Допълнително писмо на жалбоподателя от 6 август 2007 г.

На 6 август 2007 г. жалбоподателката изпрати ново писмо до омбудсмана, в което повтори твърдението си, че е била жертва на дискриминация от страна на Парламента. Тя заяви, че дори фактите, които е описала в това писмо, да се отнасят до периода преди този, който омбудсманът има право да вземе предвид, според нея тези факти са от съществено значение.

Освен това жалбоподателката заяви, че Парламентът официално я е назначил за 2 дни и че тя е получила съответното възнаграждение. По-късно обаче тя открива, че в съответната програма изглежда, че е била наета в продължение на 4 дни. Когато жалбоподателката е поискала информация за това положение, тя е била информирана, че ще ѝ бъде платено само за четирите дни, ако е получила писмено потвърждение на предложението за работа. Според жалбоподателя това представлява неравно третиране от страна на Парламента.

Допълнителни запитвания
Искането за информация, отправено до Парламента

След внимателно разглеждане на становището на Парламента и забележките на жалбоподателя омбудсманът счете за необходимо да поиска допълнителна информация от Парламента.

Поради това омбудсманът поиска от Парламента да му предостави информация по следния въпрос:

Омбудсманът отбеляза, че в електронно писмо от 18 юли 2005 г. началникът на отдела е заявил, че жалбоподателят е „акредитиран в SCIC“. В допълнително електронно писмо от 21 февруари 2006 г. до жалбоподателя началникът на отдела заяви също така, че името на жалбоподателя е „в общия списък на френските устни преводачи“, но че с него не е осъществен контакт, тъй като неговата „езикова комбинация е покрита от други устни преводачи, чиито услуги действително са задоволителни“.

С оглед на горепосоченото омбудсманът поиска от Парламента да коментира очевидните противоречия в изявленията на началника на отдела.

Отговор на Парламента

В писмената си реплика Парламентът най-напред посочва, че следва да се прави разграничение между устните преводачи, които са акредитирани да работят за трите служби за устен превод, а именно Комисията, Парламента и Съда, и тези, които са акредитирани да работят само за една или две от трите институции. Жалбоподателят е част от втората категория.

При съставянето на общия списък всички устни преводачи, които [a] са работили редовно за всички институции, [b] не са били обект на никаква жалба и [c] са имали непрекъсната история на сътрудничество с институциите, автоматично са получили съвместна акредитация в общия списък. Устните преводачи, които не отговарят на тези условия, запазват акредитацията си за институцията(ите), за която(ито) продължават да работят.

Тъй като жалбоподателката не е изпълнила няколко договора през 2001 г. и е останала недостъпна за дълги периоди от време, Парламентът не е избрал да я препоръча за по-широка акредитация в съвместния списък. Тя обаче остава в списъка с акредитация по JICS (2). Жалбоподателят беше съответно информиран от началника на отдела в електронно писмо от 18 юли 2005 г.

В електронното си писмо от 21 февруари 2006 г. началникът на отдела потвърждава статута на жалбоподателя, т.е. акредитация само за СКП. Освен това тя информира жалбоподателката, че не желае да я препоръча за наемане на работа с оглед на евентуална акредитация за Парламента, тъй като i) не е имало недостиг на нейната комбинация от езици и ii) тази езикова комбинация е била много добре обхваната от други ACI, които редовно са работили с Парламента в пълно удовлетворение.

Освен това Парламентът заяви, че липсата на съвместна акредитация по никакъв начин не възпрепятства другите институции да наемат помощни устни преводачи (ACI) с този статут, когато е необходимо. В случай че предоставените от ACI услуги са задоволителни, институцията може да поиска удължаване на акредитацията на устния преводач.

Поради това Парламентът счете, че няма противоречие между двете електронни писма от началника на отдела до жалбоподателя.

Парламентът стигна до заключението, че с оглед на разясненията, дадени в предишните му отговори по отношение на услугите и поведението на жалбоподателя, началникът на отдела няма причина да препоръчва на службата за набиране на ACI да наеме жалбоподателя.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателката посочва, че Парламентът не е поддържал становището си, че тя е била обект на жалби. Освен това тя посочи, че винаги е била на разположение на мобилния си телефон и че Парламентът е бил запознат с нейния електронен адрес, в случай че желае да се свърже с нея.

Освен това жалбоподателката заяви, че от допълнителното становище на Парламента става ясно, че началникът на отдела не е удовлетворен от нейната работа. Според жалбоподателката, ако е била информирана за тази ситуация по-рано, тя е можела да реагира и да представи аргументите си. Тя посочи, че това представлява липса на прозрачност.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на омбудсмана

1.1 Жалбоподателят е работил като устен преводач на свободна практика както за Европейската комисия, така и за Европейския парламент от 1975 г. до 1995 г. След период, през който не е работила за Парламента, жалбоподателката се е опитала безуспешно отново да работи за институцията. Според жалбоподателката през декември 2003 г. Парламентът несправедливо е премахнал името ѝ от списъка на устните преводачи на свободна практика, акредитирани да работят за европейските институции. Тя заявява, че на 10 май 2005 г. Парламентът е предложил нейното име да бъде включено отново в списъка. В този контекст Парламентът я прикани да попълни формуляр с данните си за контакт. Въпреки че жалбоподателката е предоставила данните си за контакт по електронна поща, тя е заявила, че никога не е получила отговор. В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателката твърди, че през декември 2003 г. Парламентът несправедливо е премахнал името ѝ от списъка на устните преводачи на свободна практика и не е включил отново името ѝ в списъка, въпреки поканата си да попълни формуляр с личните ѝ данни.

1.2 Омбудсманът отбелязва, че в становището си жалбоподателката повтаря твърдението, направено в първата ѝ жалба 837/2006/MF, съгласно което тя е била жертва на дискриминация, тъй като, въпреки че името ѝ е било включено в списъка, Парламентът никога не ѝ е предлагал други договори. Освен това жалбоподателят твърди, че е налице липса на прозрачност, тъй като устните преводачи не са били информирани за решението на съответните началници на отдели да им предоставят акредитацията, която им дава право да работят за европейските институции, или, като алтернатива, да я откажат. Накрая тя се запита защо, в случай че Парламентът вече не желае да я наеме на работа, той забави съответно информирането ѝ. Според нея това представлява липса на информация. Омбудсманът отбелязва също така, че в следващото си писмо от 6 август 2007 г. жалбоподателката повтори твърдението си, че е била жертва на дискриминация от страна на Парламента.

1.3 Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че е била жертва на дискриминация, омбудсманът би искал да изтъкне, че както вече е посочено в писмото му от 12 септември 2006 г. до жалбоподателката, като се има предвид, че съответните факти в основата на това твърдение се отнасят за период от 1995 г. до 1999 г., този аспект на случая е недопустим въз основа на член 2, параграф 4 от неговия статут (3).

1.4 Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че е имало липса на прозрачност и липса на информация, омбудсманът би искал да посочи, че тези въпроси представляват нови твърдения, които не са били повдигнати в първоначалната жалба на жалбоподателя. Следователно те не попадат в обхвата на настоящото разследване. Жалбоподателят би могъл да обмисли подновяването на тези твърдения, след като е предприел съответните предварителни административни действия пред Парламента съгласно член 2, параграф 4 от своя статут.

2 Твърдение за несправедливо заличаване на името на жалбоподателя от списъка на устните преводачи на свободна практика и твърдение за невключване на името му отново в списъка

2.1 В жалбата си до омбудсмана жалбоподателката твърди, че през декември 2003 г. Парламентът несправедливо е премахнал името ѝ от списъка на устните преводачи на свободна практика и не е включил отново името ѝ в списъка, въпреки поканата към нея да попълни формуляр с личните ѝ данни.

2.2 В становището си Парламентът заяви, че името на жалбоподателя действително е било премахнато от базата данни "GERI". Жалбоподателят обаче продължава да фигурира в списъка на устните преводачи на свободна практика под кодирано име, предшествано от обозначението „ZZ“ („ZZGALBR“). Парламентът заяви, че този списък се прилага в случаите, когато набиращата персонал служба вече не поддържа контакти със съответния устен преводач или когато съответният устен преводач е изразил желание да не бъде нает на работа в бъдеще, било то временно или постоянно. На 8 април 2005 г. началникът на отдела на Парламента информира жалбоподателя за горепосочения списък. Освен това началникът на отдела информира жалбоподателката, че през последните няколко години е срещнала сериозни затруднения да се свърже с нея.

Що се отнася до предполагаемото невключване на името на жалбоподателя в списъка, издаван от базата данни GERI, Парламентът заяви, че след създаването на междуинституционален списък на устните преводачи, акредитирани да работят за една или няколко европейски институции, всички засегнати устни преводачи са поканени да попълнят формуляр, в който се посочват техните данни за контакт. Жалбоподателят, който изглежда е бил редовно нает от „SCIC“, също е попълнил този формуляр. Трябва обаче да се отбележи, че при съставянето на списъка на устните преводачи, акредитирани да работят за европейските институции, съответният началник-отдели не е предоставил съответната акредитация на всички устни преводачи. В случая на жалбоподателката началникът на отдела вече не желае да си сътрудничи с нея по причини, които са били посочени на жалбоподателката в няколко електронни писма, а именно нейното необосновано отсъствие, когато тя е била на договор; невъзможността да се свърже с нея в продължение на дълги периоди от време; и клеветническите коментари, които е направила по отношение на началниците си.

2.3 В своите забележки жалбоподателката оспорва становището на Парламента, че тя не е била на разположение и че Парламентът не се е свързвал с нея в продължение на дълъг период от време. Тя също така опроверга становището на Парламента, че тя отсъства без никакво основание и че е направила клеветнически коментари относно своите началници.

2.4 С оглед на гореизложеното омбудсманът счете за целесъобразно да поиска допълнителна информация от Парламента. Поради това той иска от Парламента да коментира очевидните противоречия в изявленията на началника на отдела, направени в нейните електронни писма от 18 юли 2005 г. и 21 февруари 2006 г.

2.5 В допълнителния си отговор Парламентът обясни, че тъй като жалбоподателката не е изпълнила няколко договора през 2001 г. и е останала недостъпна за дълги периоди от време, той не е избрал да я препоръча за по-широка акредитация в съвместния списък. Тя обаче остана в списъка с акредитация по JICS. Жалбоподателят беше съответно информиран от началника на отдела в електронно писмо от 18 юли 2005 г. В електронното си писмо от 21 февруари 2006 г. началникът на отдела информира жалбоподателката, че не желае да я препоръча за наемане на работа с оглед на евентуална акредитация за Парламента, тъй като i) не е имало недостиг на нейната езикова комбинация и ii) тази езикова комбинация е била много добре обхваната от други ACI, които редовно са работили с Парламента в пълно удовлетворение. Поради това Парламентът счете, че няма противоречие между двете електронни писма от началника на отдела до жалбоподателя. Освен това Парламентът посочи, че включването на името на устен преводач в общия списък със съвместна акредитация или ограничена акредитация на една от институциите само предполага, че съответният устен преводач отговаря на условията за назначаване, без да дава право на наемане.

2.6 В допълнителното си становище жалбоподателката заявява, че Парламентът не е поддържал становището си, че тя е била обект на жалби. Освен това тя посочи, че винаги е била на разположение на мобилния си телефон и че Парламентът е знаел за нейния електронен адрес. Освен това жалбоподателката заяви, че от допълнителното становище на Парламента става ясно, че началникът на отдела не е удовлетворен от нейната работа. Според жалбоподателката, ако е била информирана за тази ситуация по-рано, тя е можела да реагира и да представи аргументите си.

2.7 Като предварителна забележка омбудсманът отбелязва, че от становището и допълнителния отговор на Парламента става ясно, че за да отговаря на условията за назначаване като устен преводач, съответният кандидат трябва да отговаря на следните две условия: i) името на заявителя трябва да бъде включено в общия списък и ii) заявителят трябва или да получи от съответния началник-отдел на своята езикова секция съвместна акредитация за работа в Комисията, Парламента и Съда, или ограничена акредитация за работа само в една от тези европейски институции.

2.8 Съгласно практиката на общностните съдилища кандидатите, чиито имена са включени в списъка с подходящи кандидати, не са придобили право да бъдат назначени на съответната свободна длъжност. Първоинстанционният съд е постановил, че те „(…) са само допустими и нямат право да бъдат назначавани“(4). Тази съдебна практика следва да се прилага по аналогия и за списъците с резерви, съставени за наемането на устни преводачи от Комисията, Парламента и Съда.

2.9 Освен това от допълнителния отговор на Парламента става ясно, че името на жалбоподателя е останало в списъка с акредитация по JICS, но не и с акредитация за службите за устен превод на Парламента. От това следва, че жалбоподателят не може да се счита за включен в списък с подходящи кандидати, които да бъдат наети като устни преводачи на свободна практика от Европейския парламент.

2.10 Също така е очевидно, че началникът на отдела е решил да не сътрудничи повече с жалбоподателката и да не я препоръчва за по-широка акредитация в общия списък по редица причини, които бяха обяснени в хода на проверката на омбудсмана. В този контекст омбудсманът отбелязва, че в писмото си от 8 април 2005 г. началникът на отдела се е позовал на период от четири години, през който жалбоподателят не е работил за институциите. След това началникът на отдела заявява, че Парламентът е предложил на жалбоподателя два договора за сесиите съответно през май и юни 2001 г., които жалбоподателят изрично е приел. Изглежда обаче, че жалбоподателят не е спазил тези трудови договори. След това началникът на отдела заявява, че от юни 2001 г. Генерална дирекция за устни преводи и организиране на конференции на Парламента не е била в състояние да се свърже с жалбоподателката и тя не се е свързала с нея. Поради това името на жалбоподателя беше поставено в категорията „Не е наличен устен преводач“в GERI.

2.11 Омбудсманът отбелязва, че три причини изглежда са в основата на желанието на Парламента да не сътрудничи повече с жалбоподателя: i) необоснованото ѝ отсъствие, когато е била на договор; ii) невъзможността да се свърже с нея в продължение на дълги периоди от време; и iii) клеветническите коментари, направени от нея по отношение на нейните началници, които са довели до жалби срещу нея.

Що се отнася до необоснованото отсъствие на жалбоподателката, когато тя е била на договор, омбудсманът отбелязва, че началникът на отдела е изпратил на жалбоподателката докладна записка от 21 юни 2001 г., на която жалбоподателката не е реагирала. Поради това омбудсманът е на мнение, че жалбоподателят е бил добре запознат с тази първа причина.

Що се отнася до втората причина, омбудсманът отбелязва, че самата жалбоподателка е заявила, че действително е работила за международни организации в Съединените щати. От фактическия контекст на жалбата става ясно, че жалбоподателят се е върнал към „маркираната европейска работна ръка“ след отсъствие.

Що се отнася до третата причина, омбудсманът отбелязва, че приложенията към жалбата съдържат размяна на кореспонденция между жалбоподателя и Парламента и по този въпрос.

Поради това Омбудсманът заключава, че жалбоподателката е била запозната с позицията на Парламента по отношение на тези три въпроса и е имала възможност да оспори решението на Парламента да откаже нейното сертифициране или да оспори причините, посочени в тази връзка.

2.12 С оглед на обясненията, дадени от Парламента в неговия допълнителен отговор, омбудсманът счита, че жалбоподателката не е обосновала твърдението си, че Парламентът несправедливо е премахнал името ѝ от списъка на устните преводачи на свободна практика и не е включил отново името ѝ в списъка. Причините, представени от Парламента, за да оправдае заличаването на жалбоподателката от списъка през 2005 г. и за това, че тя не е включена отново след това, не изглеждат неразумни. Освен това, с оглед на параграфи 2.8 и 2.9, жалбоподателят не може да твърди, че има конкретно право да бъде включен във въпросния списък или впоследствие да му бъдат предложени договори от Парламента.

2.13 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че изглежда не е имало лошо администриране от страна на Парламента по отношение на твърдението на жалбоподателя.

3 Твърдение за липса на отговор от страна на Парламента на електронните писма на жалбоподателя от 18 юли 2005 г. и 21 февруари 2006 г.

3.1 В жалбата си жалбоподателката твърди, че Парламентът не е отговорил на нейните електронни писма от 18 юли 2005 г. и 21 февруари 2006 г.

3.2 В своето становище Парламентът заяви, че що се отнася до електронното писмо на жалбоподателя от 18 юли 2005 г., той действително е отговорил на жалбоподателя с електронно писмо от същия ден и е приложил копие от този отговор.

Що се отнася до твърдението за липса на отговор на електронното писмо на жалбоподателя от 21 февруари 2006 г., Парламентът приложи копие от отговора, който трябваше да бъде изпратен на жалбоподателя от началника на отдела на 21 февруари 2006 г. Парламентът заяви, че в много малко вероятния случай, в който началникът на отдел „Устни преводи на френски език“ е забравил да изпрати това електронно писмо на жалбоподателката, началникът на отдел „Устни преводи на френски език“ ѝ се е извинил за това. Във всеки случай многобройните отговори, изпратени в отговор на електронните писма на жалбоподателя преди и след 21 февруари 2006 г., показаха, че Парламентът не е проявил небрежност по този въпрос.

3.3 В своите забележки жалбоподателката признава, че началникът на отдела "е потвърдил получаването" на нейното електронно писмо от 18 юли 2005 г. Освен това жалбоподателката отбеляза, че електронните писма на Парламента, изпратени в отговор на нейното електронно писмо от 21 февруари 2006 г., „странно“ не съдържат никаква дата.

3.4 Що се отнася до твърдението, че Парламентът не е отговорил на електронното писмо на жалбоподателя от 18 юли 2005 г., омбудсманът отбелязва, че Парламентът е приложил към становището си отговора, изпратен на жалбоподателя на същия ден. Поради това омбудсманът счита, че изглежда няма основания за по-нататъшни проверки на този аспект от твърдението на жалбоподателя.

3.5 Що се отнася до твърдението, че Парламентът не е отговорил на електронното писмо на жалбоподателя от 21 февруари 2006 г., омбудсманът отбелязва, че по негово мнение Парламентът е приложил електронното писмо, което е трябвало да бъде изпратено на жалбоподателя в отговор. Омбудсманът счита, че фактът, че това електронно писмо не съдържа никакви данни за съответната дата, не може да установи, че то никога не е било изпратено на жалбоподателя. Омбудсманът обаче взема под внимание извиненията на съответния началник на отдел „Устни преводи на френски език“, в случай че това електронно писмо не е било изпратено по невнимание.

3.6 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че изглежда няма основания за по-нататъшни проверки на този аспект от твърдението на жалбоподателя.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че няма лошо администриране от страна на Парламента по отношение на първото твърдение на жалбоподателя.

Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, изглежда, че няма основания за по-нататъшни разследвания. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Парламента също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Омбудсманът разбира, че GERI означава базата данни „Gestion des Réunions et des Interprètes“, която към съответния момент е била използвана от Парламента за управление на неговите нужди от превод.

(2) Омбудсманът разбира, че „JICS“ означава „Съвместна служба за устен превод и конференции“.

(3) Съгласно член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана „Жалбата се подава в срок от две години от датата, на която фактите, на които тя се основава, са станали известни на лицето, подало жалбата (…)“.

(4) Вж. дело T-1/90 Pérez-Mínguez Casariego срещу Комисията [1991] ECR II-143. Вж. също член 30, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, който гласи, че „Органът по назначаването решава кои от тези [подходящи] кандидати да назначи на свободните длъжности.“