# Решение на Европейския омбудсман по жалба 1779/2006/MHZ срещу Европейската инвестиционна банка
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: null
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/3180)
---
> Полска екологична неправителствена организация се оплака, че ЕИБ е съфинансирала проекта „Модернизиране на полските пътища", въпреки че не е извършена стратегическа оценка на въздействието на проекта върху околната среда, както се изисква от полското законодателство в областта на околната среда. Според жалбоподателя по този начин ЕИБ е действала в противоречие със собствената си „Декларация за околната среда", според която ЕИБ гарантира, че финансираните от нея проекти отговарят на принципите и стандартите, определени както от законодателството на ЕС, така и от националното законодателство в областта на околната среда. Жалбоподателят също така твърди, че ЕИБ не го е информирала за отговора на полските органи, с които ЕИБ се е свързала във връзка с жалбата на жалбоподателя. Жалбоподателят заяви, че ЕИБ следва да спре финансирането си до изясняване на правния статут на проекта.
> 
> В становището си ЕИБ заяви, че полските органи i) носят пълна отговорност за гарантиране на спазването на съответното национално законодателство и че след като Банката се е свързала с тях, ii) са я информирали, че съответното полско законодателство не изисква стратегическа оценка на въздействието върху околната среда за проекта. Освен това междувременно тя е информирала жалбоподателя за заключенията на полските органи.
> 
> Според омбудсмана ЕИБ би могла i) основателно да счита, че полските органи са спазили приложимите правни разпоредби, и ii) основателно да очаква, че същите полски органи ще ѝ предоставят надеждна информация относно прилагането на тези разпоредби от тяхна страна. Поради това Омбудсманът прие мотивите на ЕИБ да разчита на информацията, предоставена от тези органи при подписването на заема. Поради това той не установи лошо администриране по този въпрос. Омбудсманът също така отбеляза, че междувременно ЕИБ е информирала жалбоподателя за заключенията на полските органи. Поради това Омбудсманът установи, че не са обосновани допълнителни проверки в това отношение. Омбудсманът направи същата констатация по отношение на твърдението на жалбоподателя, като се има предвид, че изглежда ЕИБ вече е извършила съответното плащане.
> 
> Омбудсманът се позова и на констатациите на полския омбудсман, до когото жалбоподателят е подал паралелна жалба срещу полските органи. Във връзка с това той също така отбеляза, че в бъдеще ЕИБ би могла да обмисли създаването на канали за комуникация и търсене на информация от съответните национални и регионални контролни органи, като омбудсманите, които биха могли да служат като допълнителни източници на информация относно съответствието на финансираните от Банката проекти с националното и европейското право.
> 
Страсбург, 17 декември 2007 г.   

Уважаема г-жо Р.,

На 7 юни 2006 г., действайки от името на полската неправителствена организация *Polska Zielona Siec* („жалбоподателят"), Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската инвестиционна банка („ЕИБ") относно финансирането от банката на транспортни проекти в Полша.

На 6 юли 2006 г. препратих жалбата на председателя на ЕИБ.

На 17 октомври 2006 г. ЕИБ изпрати становище, което Ви изпратих с покана да направите забележки.

На 23 ноември 2006 г. получих Вашите коментари.

На 27 март 2007 г. поисках допълнителни обяснения от ЕИБ.

На 15 май 2007 г. ЕИБ изпрати своя отговор на горепосоченото ми искане, който Ви препратих с покана за представяне на коментари. Не бяха получени коментари от Вас.

Междувременно на 14 май 2007 г. моите служби извършиха проверка на преписката в офисите на ЕИБ в Люксембург, а на 5 юли 2007 г. копия от доклада от тази проверка бяха изпратени за сведение на Вас и на ЕИБ.

На 10 юли 2007 г. ми изпратихте допълнителни документи във връзка с Вашата жалба, които препратих на ЕИБ за сведение.

Сега пиша, за да ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

ЖАЛБАТА
-------

Жалбоподателят е полска неправителствена организация, занимаваща се с въпроси, свързани с околната среда.

Жалбата може да бъде обобщена, както следва:

На 1 октомври 2001 г. в Полша влезе в сила нов полски закон за опазване на околната среда от 27 април 2001 г. („полският закон за околната среда от 2001 г."). Съгласно член 40 от него всички проекти на планове и програми, отнасящи се до транспорта, които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално или регионално равнище и които се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби, изискват извършването на екологична оценка („СЕО").

На 5 май 2004 г. Съветът на директорите на ЕИБ прие своята „Декларация за околната среда". Съгласно това изявление ЕИБ следва i) да подкрепя инвестиции, които пряко опазват и подобряват околната среда, ii) следователно внимателно да оценява тяхното въздействие върху околната среда, и iii) по-специално да гарантира, че финансираните от банката проекти следва да отговарят на принципите и стандартите, определени както от законодателството на ЕС, така и от националното законодателство в областта на околната среда, включително изискванията относно здравословните и безопасни условия на труд. Когато различните закони налагат различни нива на изисквания, Декларацията изисква да се прилага по-строгото законодателство.

През юли 2004 г. влезе в сила Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда[(1)](#(1)){#Footnote1} („Директивата за СЕО").

На 4 януари 2005 г. в Полша беше приета Програма 2005/2006 на Националния пътен фонд („НПП"), съставена от различни инвестиционни схеми (индивидуални схеми за изграждане на пътища и магистрали).

На 20 септември 2005 г. ЕИБ се съгласи да финансира част от инвестиционните схеми на НПВУ („проекта"). Полският правителствен административен орган „Генерална дирекция за национални пътища и магистрали" беше определен за организатор на проекта („организаторът").

Жалбоподателят е на мнение, че горепосочената НРФП отговаря на всички изисквания за представяне на СЕО съгласно полското законодателство, дори ако такава СЕО изглежда не се изисква от Директивата за СЕО. Според жалбоподателя полското законодателство налага по-строги екологични изисквания по отношение на инвестициите в транспорта, отколкото Директивата за СЕО.

Въпреки това, противно на полския закон за околната среда от 2001 г., не е била извършена СЕО на горепосочената НРФП и на 1 декември 2005 г. жалбоподателят се е свързал с организатора на проекта по този въпрос. Организаторът отговори, че НПВУ (и следователно проектът) не изисква СЕО съгласно полското законодателство, тъй като програмата е приета като наредба.

Жалбоподателят не е съгласен с горепосоченото становище и е на мнение, че формата на акта, с който е приета програмата, не е от значение по отношение на изискването съгласно полското законодателство за извършване на СЕО по отношение на всички проекти на планове, стратегии и програми, свързани с транспорта.

На 6 декември 2005 г., когато проектът все още е бил в процес на оценка, жалбоподателят се е свързал с ЕИБ за първи път. Тя отправи писмено искане към ЕИБ да гарантира, че проектът, който ще съфинансира, е в съответствие с полското законодателство и с Директивата за СЕО. Жалбоподателят също така информира ЕИБ, че според него проектът е нарушил горепосочените правни разпоредби. Накрая, тя поиска от ЕИБ достъп до анализа на ЕИБ на съответствието на НПВУ с Директивата за СЕО.

На 31 януари 2006 г. ЕИБ отговори на жалбоподателя. Тя посочва, че всички проекти, включени в НПВУ, са били изготвени преди началото на 2002 г. Цялата официална подготовка за изпълнението на този НПВУ е започнала поне през 2002 г. и във всички случаи преди влизането в сила на Директивата за СЕО. Поради това според ЕИБ Директивата за СЕО не е била приложима за НПВУ в Полша, включително за проекта, който ще бъде съфинансиран от ЕИБ, и поради това ЕИБ не е направила анализ, както е поискал жалбоподателят. ЕИБ не се е позовала на въпроса за съответствието на проекта с полското законодателство.

Поради това на 13 февруари 2006 г. жалбоподателят изпрати жалба до ЕИБ. Първо, тя подчертава, че НРФП е ++одобрена++ на 5 януари 2005 г. Второ, той приема, че съгласно полското право НРФП отговаря на всички условия, за да бъде подложена на СЕО съгласно полското право. Към днешна дата обаче такава СЕО не е била извършена. Поради това жалбоподателят подчертава, че СЕО, въпреки че може да не се изисква съгласно Директивата за СЕО, действително се изисква от гледна точка на полското законодателство и че съгласно екологичната декларация на ЕИБ всички проекти, финансирани от нея, следва да са в съответствие не само с европейското законодателство, но и с националното законодателство.

На 12 април 2006 г. ЕИБ отговори, че всички проекти, избрани от ЕИБ за финансиране, следва да бъдат приемливи от екологична гледна точка, но организаторът на даден проект носи пълната отговорност за гарантиране на спазването на политиките и законодателството на ЕС, както и на съответното национално законодателство. ЕИБ заяви, че ще информира организатора на проекта за жалбата на жалбоподателя и освен това ще попита полските органи дали полското законодателство изисква СЕО от НРФП и ако това е така, кога ще бъде извършена такава СЕО и ако това не е така, какво е правното основание за такова решение. ЕИБ също така заяви, че ще информира жалбоподателя за отговора на полските органи.

Въпреки това до датата на подаване на жалбата на жалбоподателя до омбудсмана ЕИБ не му е съобщила отговорите, които е получила от полските органи. В това отношение жалбоподателят също така отбеляза, че на 26 януари 2006 г. се е свързал с полското министерство на околната среда по отношение на съответствието на НПВУ с полското законодателство и до датата на жалбата не е получил отговор.

През май 2006 г. ЕИБ сключи договор за заем с организатора.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че въпреки че е бил информиран за несъответствието на проекта с полското законодателство, ЕИБ е приела да го съфинансира, противно на собствените си насоки, а именно своята декларация за околната среда.

Жалбоподателят също така твърди, че ЕИБ не го е информирала за отговора на полските органи.

Тя заяви, че ЕИБ следва да спре финансирането си до изясняване на правния статут на проекта.

Запитването
-----------

**Становище на ЕИБ**   

Становището на ЕИБ може да бъде обобщено, както следва:

На 13 февруари 2006 г. жалбоподателят подава жалба до генералния секретар на ЕИБ, в която заявява, че NRFP изисква СЕО съгласно полското законодателство. На 12 април 2006 г. ЕИБ отговори, че е информирала организатора на проекта за жалбата и е поискала от полските органи да коментират жалбата. Впоследствие полското министерство на транспорта и строителството информира ЕИБ „с*писмо и чрез преки контакти",* че противно на мнението на жалбоподателя, съответното полско законодателство не изисква НРФП да бъде подложена на СЕО. Първо, според това министерство НПВУ представлява само финансов план, който представя източниците на финансиране за инвестиции в пътища и е предназначен да подпомогне изпълнението на политиките, програмите и стратегиите, приети за пътния сектор, като стратегията за развитие на пътната инфраструктура за периода 2004---2006 г. и следващите години, както и графика за изграждане на автомагистрали и високоскоростни пътища за периода 2005---2013 г. Второ, според същото министерство към момента на издаване на горепосочения общ стратегически план и график за НРФП полското законодателство не е изисквало СЕО.

След контакти с полското Министерство на транспорта и строителството и обстоен преглед на случая, предмет на жалбата, с писмо от 28 юни 2006 г. ЕИБ информира жалбоподателя за причините, поради които счита, че са предприети всички необходими стъпки, за да се гарантира спазването на нейната екологична декларация. ЕИБ прилага копие от това писмо към становището си. В писмото си от 28 юни 2006 г. ЕИБ също така информира жалбоподателя, че „според*информацията, с която разполага",* различни програми в списъка на инвестициите, включени в НПВУ, първоначално са били определени преди полският закон за околната среда от 2001 г. да изисква програмите да бъдат представени на СЕО (т.е. преди 1 октомври 2001 г.). Тя заяви, че от информацията, получена по време на оценката, става ясно, че въпреки че петнадесетте схеми, съставляващи част от проекта, могат да се считат за част от по-голяма(и) програма(и), първоначалният процес на планиране на тези схеми е започнал преди влизането в сила на полското законодателство, изискващо инвестиционните схеми, финансирани със заем от ЕИБ, да подлежат на СЕО. Освен това в това писмо ЕИБ покани жалбоподателя да се срещне с представителите на ЕИБ във Варшава и да обсъди допълнително въпроса, в случай че „счита,*че Банката*\[ \]* не отговаря задоволително на \[неговото\]* *твърдение."*ЕИБ повтори същите аргументи в допълнителното си писмо от 13 октомври 2007 г., изпратено до жалбоподателя в отговор на допълнителното писмо на последния от 25 юли 2006 г.

ЕИБ заяви, че жалбоподателят не е отговорил на тази покана.

ЕИБ посочва също, че според нея някои изисквания на Директивата за СЕО, влязла в сила на 21 юли 2001 г., са транспонирани в полското право с полския закон за околната среда от 2001 г. По-нататък ЕИБ отбелязва, че през 2005 г. са приети допълнителни изменения на това полско законодателство. Съгласно член 13 от Директивата за СЕО задължението за извършване на СЕО се прилага за планове и програми, чийто първи официален подготвителен акт е изготвен след 21 юли 2004 г. Плановете и програмите, за които първият официален подготвителен акт е с дата преди 21 юли 2004 г., също се нуждаят от СЕО, освен ако съответната държава-членка реши, че това не е осъществимо, и информира обществеността за това.

ЕИБ заключи, че „тъй*като не вижда никакво нарушение на общностното или националното законодателство относно ОВОС и се смята, че е следвала нейните насоки за околната среда",* договорът за заем е подписан на 11 май 2006 г.

Освен това на 13 юни 2006 г. Съветът на директорите на ЕИБ одобри втори заем „Автомагистрали Полша", с който също се финансират индивидуални схеми за автомагистрали в рамките на НПВУ.
**Забележки на жалбоподателя**   

Коментарите на жалбоподателя могат да бъдат обобщени, както следва:

Жалбоподателят е започнал с „подчертаване*\[,* че*\] жалбата му се основава пряко на полското законодателство --- по-специално неспазване на член 40, параграф 1 от полския Закон за опазване на околната среда (...), а не на Директива 2001/42/ЕО."*

Жалбоподателят повтори становището си, че полският закон за околната среда от 2001 г. е приложил по-строги изисквания от последващата Директива за СЕО и посочи, че „ЕИБ*е използвала*Директивата за СЕО, за да отслаби изискванията на \[полския закон за околната среда от* 2001 г.\], за да избегне стратегическа оценка на въздействието върху околната среда."*Жалбоподателят отбеляза, че всяка държава членка може да приеме по-строги екологични изисквания от съдържащите се в европейските политики.

В обобщение жалбоподателят поддържа становището си, че полският закон за околната среда от 2001 г. изисква НРФП да бъде подложена на СЕО.

Жалбоподателят не е съгласен с твърдението на ЕИБ, че НПВУ не изисква СЕО, тъй като тази програма е „само*финансов план, представящ източниците на финансиране за инвестиции в пътища и имащ за цел да подпомогне осъществяването на политиките, програмите и стратегиите, приети за пътния сектор".* Жалбоподателят подчерта, че самият НПВУ е източник на финансиране и неговите цели са да определи приоритети за финансиране; идентифициране на дейности и проекти; осигуряване на рамки за инвестициите в пътища; очертаване на външни източници на финансиране; и да посочи необходимите правни или административни дейности за неговото изпълнение.

Жалбоподателят припомни, че в член 40, параграф 1 от полския закон за околната среда от 2001 г. изрично се предвижда, че политиката, стратегиите, плановете и програмите в ++транспортния++ сектор, които подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално равнище, изискват извършването на СЕО. От това следва, че естеството на НРФП е означавало, че е била необходима СЕО.

Жалбоподателят също така заяви, че не е знаел за каквито и да било политики, програми, стратегии или планове в транспортния сектор, приети след влизането в сила на полския закон за околната среда от 2001 г., за които е извършена СЕО.

Жалбоподателят също така отбеляза, че ЕИБ се е позовала на стратегията за развитие на пътната инфраструктура за периода 2004---2006 г. и следващите години, както и на графика за изграждане на автомагистрали и високоскоростни пътища за периода 2005---2013 г. Според жалбоподателя тази стратегия е изготвена през 2003 г. и е издадена през август 2003 г., т.е. две години след влизането в сила на полския закон за околната среда от 2001 г.

Що се отнася до твърдението на ЕИБ, че инвестиционните схеми на проекта са били определени преди датата на влизане в сила на полския закон за околната среда от 2001 г., жалбоподателят отбеляза, че ЕИБ не е предоставила никакви примери в подкрепа на своето становище.

Жалбоподателят приветства поканата на ЕИБ да се срещне с него. Жалбоподателят обаче реши, че за него би било по-удобно да изрази писмено всичките си опасения и да ги изпрати на ЕИБ. Ето какво е направил жалбоподателят.

Що се отнася до твърдението на ЕИБ, че не е установила нарушения на общностното или националното право във въпросния случай, жалбоподателят заяви, че макар ЕИБ да е одобрила втория заем за автомобилен транспорт през юни 2006 г.[(2),](#(2)){#Footnote2} Европейската комисия е започнала производство за установяване на нарушение срещу Полша във връзка с липсата на транспониране на съответните директиви в областта на околната среда. Жалбоподателят приложи копие от официалното уведомително писмо на Комисията, адресирано до полските власти, от 28 юни 2006 г.[(3)](#(3)){#Footnote3} Според жалбоподателя това означава, че проектите на ЕИБ в Полша не са в съответствие с ключовите директиви в областта на околната среда и следователно с декларацията на ЕИБ за околната среда.

Жалбоподателят посочва, че „постановлението на*полското правителство, посочено от ЕИБ в нейното становище, което \[е\] от 15 май 2004 г. (Rozporządzenie Rady Ministrów z dnia 5 maja 2004 w sprawie sieci autostard i dróg ekspresowych, - DZU). 128, поз. 1334) е напълно различна от наредбата от 4 януари 2005 г., с която е одобрена Програмата на Националния фонд "Пътища" за 2005-2006 г. Наредбата от 15 май 2004 г. изобщо не е финансов план, тъй като ЕИБ посочва само кои автомагистрали и високоскоростни пътища представляват целта на НРФП (Wykaz autostrad i dróg expresowych w RP). Układ docelowy).*"

Според жалбоподателя наредбата от 15 май 2004 г. следва да се счита за допълваща наредбата от 4 януари 2005 г. и като такава да подлежи на СЕО съгласно полското законодателство.

Жалбоподателят заявява, че понастоящем се извършва или съвсем наскоро е приключила оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС") за отделни проекти.

Накрая жалбоподателят информира омбудсмана, че „\[в*\] този случай съответствието на \[НПВУ*\] с член 40,* параграф 1 от \[полския закон за околната среда от* 2001 г.*\] също се разследва от полския омбудсман."*
**Допълнителни запитвания**   

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и на забележките и допълнителните писма на жалбоподателя стана ясно, че са необходими допълнителни проучвания.
***Писмо на омбудсмана до Комисията от 27 март 2007 г.***   

Първо, Омбудсманът поиска от ЕИБ да отговори на забележката на жалбоподателя относно твърдението на ЕИБ, че различни инвестиционни схеми по проекта са били определени преди датата на влизане в сила на съответното полско законодателство и че ЕИБ не е предоставила никакви примери в подкрепа на своето становище.

Второ, Омбудсманът попита ЕИБ какви средства и методи за оценка се използват от ЕИБ в ситуации, в които информацията, предоставена от националните органи, организаторите и изпълнителните агенции на проекти, финансирани от ЕИБ и от други източници, показва, че съответният проект prima *facie* не е в съответствие с националното или европейското право. В този контекст омбудсманът поиска от ЕИБ да коментира забележката на жалбоподателя, че банката е одобрила втория пътен заем през юни 2006 г., и в същото време Комисията поиска от полското правителство обяснение относно липсата на транспониране на съответната директива в областта на околната среда.

Трето, омбудсманът заяви, че според него би била полезна проверка на съответните документи от преписката на ЕИБ.
***Отговор на ЕИБ от 15 май 2007 г.***   

Първо, ЕИБ се позова на хронологичното развитие на полската пътна система, считано от 30-те години на миналия век.

В обобщение ЕИБ посочва, че инвестиционните схеми в областта на транспорта, които трябва да бъдат финансирани, са определени в наредбата на полския Министерски съвет, която може да обхваща период от една до шест години. Последната наредба на Министерския съвет за създаване на мрежа от автомагистрали, скоростни пътища и пътища със стратегическо значение е от 29 септември 2001 г. и следователно предшества полския закон за околната среда от 2001 г. През февруари 2001 г. полското правителство одобри програмата, предвиждаща адаптиране до 2015 г. на полската основна пътна мрежа към стандартите на ЕС.

На 4 януари 2005 г. полското правителство прие и на 6 януари 2006 г. измени резолюция относно програмата за инвестиции в пътния сектор, която ще бъде финансирана от NRFP. Инвестициите са селекция от схеми, предварително определени в наредбите, посочени по-горе. Програмата, която се квалифицира като финансов план, описва подробно проектите за автомагистрали, скоростни пътища и обходни пътища, както и техните източници на финансиране, които ще бъдат изпълнени през този период.

Финансираният от ЕИБ проект се състоеше от 15 отделни инвестиционни схеми за пътища, разпръснати из цяла Полша. СЕО не е била необходима съгласно полския закон за околната среда от 2001 г. или съгласно Директивата за СЕО, тъй като i) схемите представляват допълнителни инвестиции към текущите проекти, които вече получават финансиране от ЕС и ЕИБ; ii) схемите са в съответствие с приоритетните цели на ЕС, определени в член 267, букви а) и в) от Договора за ЕО, и iii) одобрението на проекта е започнало преди влизането в сила на полския закон за околната среда от 2001 г. Въпреки това, като се има предвид значението, което се отдава на околната среда, необходимостта от ОВОС е условие за отпускане на средства за всяка от 15-те отделни схеми.

ЕИБ спазва задължението си за надлежна проверка при оценката на исканията за заем, като се основава на наличните доказателства, включително необходимите разрешения и разрешителни, издадени в съответствие с подходящото национално и европейско законодателство. За проекти, осъществявани в ЕС, ЕИБ прилага презумпция за законност и, когато е целесъобразно, презумпция, че националното законодателство е в съответствие със законодателството на ЕС. „Доколкото*е необходимо",* ЕИБ проверява съответствието, за да гарантира, че нейните средства се използват рационално. За проекти извън ЕС ЕИБ прилага и презумпцията за законосъобразност. Това се основава на необходимите разрешения за изграждане и експлоатация на проекта и е подкрепено от други налични доказателства, собствена оценка и договори за заем. При спазване на местните условия и законодателство всеки проект трябва най-малкото да отговаря на принципите и стандартите, определени от политиките на ЕС. За всички проекти организаторът отговаря за съответствието, докато регулаторните и правоприлагащите задачи са отговорност на компетентните органи. Очевидно е целесъобразно и целесъобразно ЕИБ да разчита на държавите --- членки на ЕС, или на съответните органи в държавите членки, за да определи спазването на съответните екологични стандарти, а ЕИБ да приеме документацията на дадена държава членка като доказателство за тяхното спазване. При обстоятелства, при които процесът на екологично одобрение в рамките на държавата членка все още не е завършен, към договора за финансиране ще бъдат приложени съответните условия за отпускане на средства.

Що се отнася до заема за покриване на проекта „Полша --- автомагистрали" (за който първоначалната жалба не се отнася), ЕИБ заяви, че към момента на своята оценка е знаела, че Комисията има резерви по отношение на транспонирането на Директивата за ОВОС[(4)](#(4)){#Footnote4} в полското законодателство. В резултат на опасенията, изразени от Комисията, на заемополучателя бяха наложени редица условия за отпускане на средства (Bank Gospodarstwa Krajowego[(5)](#(5)){#Footnote5}), за да се гарантира, че процесът, следван по отношение на схемите на проекта, финансирани от този заем, отговаря на изискванията на Директивата за ОВОС. В резултат на това проектът получи официалното невъзражение на Комисията на 27 юни 2006 г.

В заключение ЕИБ заяви, че съжалява, че жалбоподателят не е приел поканата на ЕИБ за среща във Варшава. Той също така подчерта, че „той*остава както винаги отворен за конструктивно сътрудничество с неправителствените организации."*
***Мнение на жалбоподателя относно отговора на ЕИБ от 15 май 2007 г.***   

Жалбоподателят не е изпратил коментари.
***Проверка на документи от 14 май 2007 г.***   

На 14 май 2007 г. службите на омбудсмана извършиха проверка на преписката на ЕИБ по случая в помещенията на ЕИБ. Подробният доклад от проверката е изпратен на жалбоподателя и на ЕИБ.
***Допълнително писмо на жалбоподателя от 10 юли 2007 г.***   

В писмото си от 10 юли 2007 г. жалбоподателят посочва, че е отнесъл до полския омбудсман въпроса за липсата на СЕО съгласно полското право за НРОП до полския омбудсман и че последният е приключил разследването си по този въпрос. Според жалбоподателя „полският*омбудсман приключи случая със становището, че \[НРФП\]* *е трябвало да бъде подложена на \[* *\] оценка на въздействието върху околната среда"* и че неговото становище е „в*съответствие със становището на полското министерство на транспорта".* Жалбоподателят приложи копие от отговора на полския омбудсман и от отговора на полското министерство на транспорта и строителството. В писмото си от 28 юни 2007 г., адресирано до полския омбудсман, Министерството на транспорта и строителството заяви, че „Министерството*на околната среда е на мнение, че финансовият план-списък на проектите за инвестиции*в пътища, които ще бъдат финансирани от Националния пътен фонд, следва да бъде предмет на \[*sic \] процедурата за оценка на въздействието върху околната среда на етапа на междуведомствените консултации."* В писмото си до жалбоподателя полският омбудсман заяви, че „Министерството*на транспорта и на околната среда споделя становището на омбудсмана, че оценката на въздействието върху околната среда следва да бъде извършена за предприятията, обхванати от Националния пътен фонд."*

Омбудсманът изпрати на ЕИБ за сведение писмото на жалбоподателя, заедно с приложенията към него.

РЕШЕНИЕТО
---------

**1 Предварителна забележка**   

1.1 Европейският омбудсман отбелязва, че в своите забележки жалбоподателят се позовава на факта, че Европейската комисия е започнала производство за установяване на нарушение срещу Полша във връзка с липсата на транспониране на съответните директиви в областта на околната среда, и ++заявява,++ че "това*означава, че проектите на ЕИБ в Полша не отговарят на съответната директива на ЕС за ОВОС и следователно на екологичната декларация на ЕИБ от 2004 г."*

Омбудсманът отбелязва също така обаче, че в същите забележки жалбоподателят ++е подчертал, че „жалбата му се основава пряко на полското законодателство --- по-специално на неспазването на член 40, параграф 1 от полския Закон за опазване на околната среда (...), а не на Директива 2001/42/ЕО."++

С оглед на горепосочения акцент, направен от жалбоподателя, омбудсманът разбира, че изявлението на жалбоподателя не следва да се счита за ново твърдение, което да бъде разгледано в настоящото решение.
**2 Оценка от ЕИБ на правното съответствие на проекта**   

2.1 Жалбата се отнася до заем от ЕИБ, покриващ 15 инвестиционни схеми, свързани с изграждането в Полша на магистрали, скоростни пътища и обходни пътища, включени в програмата на Националния пътен фонд за 2005/2006 г. ("НПП"), създадена от полското правителство. Горепосочените 15 инвестиционни схеми представляват проекта на ЕИБ, озаглавен „Модернизиране на пътищата в Полша", който включва „осъвременяване*на инвестициите в автомагистрали, скоростни пътища и обходни пътища в рамките на \[* *НРФП\]",* наричан по-долу „проектът". Проектът е предложен за финансиране от ЕИБ от полските власти на 1 юни 2005 г.[(6)](#(6)){#Footnote6} На 6 декември 2005 г. жалбоподателят се обръща към ЕИБ по отношение на проекта, който по това време все още се обсъжда. Жалбоподателят се оплака, че противно на съответните разпоредби на полския закон за околната среда от 2001 г., стратегическата оценка на въздействието върху околната среда („СЕО") не е била извършена по отношение на цялата НПВУ. В отговор ЕИБ информира жалбоподателя, че се е обърнала към полските органи във връзка с опасенията на жалбоподателя и че ще го информира за техния отговор. ЕИБ обаче не е уведомила жалбоподателя за този отговор, а е решила да финансира проекта и на 11 май 2006 г. е подписала заема и е извършила първото плащане. На 6 юни 2006 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Жалбоподателят твърди, че въпреки че е била информирана за несъответствието на проекта с полското законодателство, ЕИБ, противно на своята „Декларация за околната среда", е приела да съфинансира този проект. Съгласно това изявление ЕИБ гарантира, че проектите, финансирани от банката, следва да отговарят на принципите и стандартите, определени както от законодателството на ЕС, така и от националното законодателство в областта на околната среда, включително изискванията относно здравословните и безопасни условия на труд. В изявлението също така се предвижда, че когато различни закони налагат различни нива на изисквания, следва да се прилага по-строгото („първо*твърдение").*

Жалбоподателят също така твърди, че ЕИБ не го е информирала за отговора, който полските органи са му изпратили („второ*твърдение").*

Жалбоподателят заяви, че ЕИБ следва да спре финансирането си до изясняване на правния статут на проекта („искане").

2.2 В обобщение ЕИБ посочва, че организаторът на проект, т.е. в настоящия случай полската Генерална дирекция за национални пътища и магистрали, наричана по-нататък "полската дирекция", носи пълна отговорност за гарантиране на спазването на политиките на ЕС и правото на ЕС, както и на съответното национално законодателство. Вследствие на жалбата на жалбоподателя ЕИБ се свърза с полските органи, които я информираха, че съответното полско законодателство не изисква НПВУ да бъде подложена на СЕО, тъй като i) НПВУ е под формата на правителствена наредба; ii) НПВУ е само финансов план и iii) в него не се определя стратегията за развитие, нито се установява рамка за бъдещо изпълнение. Освен това първоначалният процес на планиране на 15 инвестиционни схеми по проекта, които са били обхванати от заема от ЕИБ и са били част от НРФП, е бил определен преди 1 октомври 2001 г., т.е. датата, на която полският закон за околната среда от 2001 г. е влязъл в сила. ЕИБ също така потвърди, че в съответствие със своята екологична декларация проверката на правното съответствие на инвестициите е неразделна част от нейните процедури за оценка. ЕИБ също така заяви, че счита, че в този конкретен случай е предприела всички необходими стъпки, за да гарантира това спазване. В заключение ЕИБ заяви, че като се има предвид, че не е счела, че е налице нарушение на общностното или националното законодателство относно оценката на въздействието върху околната среда („ОВОС") и становището ѝ, че е следвала своята екологична декларация, договорът за заем е подписан на 11 май 2006 г.

В становището си ЕИБ също така обясни, че междувременно, на 28 юни 2006 г., е информирала жалбоподателя в отделно писмо за заключенията на полските власти. Тази информация е обяснена по-подробно в допълнителните писма на ЕИБ до жалбоподателя.

2.3 В самото начало Омбудсманът посочва, че настоящата жалба се отнася до проекта "Модернизиране на полските пътища" (проект No 20050226 на ЕИБ), който е финансиран чрез заем, подписан от ЕИБ на 11 май 2005 г., а не до проекта "Полски автомагистрали" (проект 20050428 на ЕИБ), който впоследствие е финансиран от ЕИБ.

2.4 Освен това Омбудсманът отново посочва, че жалбата се отнася до предполагаемо неспазване от страна на полските органи на полския закон за околната среда от 2001 г., който според жалбоподателя изисква СЕО за цялата НПВУ. Както изрично е посочено от жалбоподателя, спазването на европейските директиви за околната среда, включително Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда[(7)](#(7)){#Footnote7} ("Директивата за СЕО"), не е предмет на настоящата жалба.

В това отношение омбудсманът припомня, че съгласно член 195 от Договора за ЕО Европейският омбудсман има правомощието да получава и разглежда жалби относно лошо администриране в дейностите на институциите и органите на Общността. Следователно никакви действия от страна на друг орган или лице не могат да бъдат предмет на жалба до омбудсмана. Следователно омбудсманът няма за задача да проверява достойнствата на общностното или националното законодателство и дали националните органи са приложили правилно националното или европейското право.

Поради горепосочените причини в своята проверка по настоящата жалба Омбудсманът се занимава изключително с възможно лошо администриране от страна на ЕИБ.

2.5 Освен това Омбудсманът отбелязва, че през май 2004 г. ЕИБ е издала документ, своята екологична декларация, в която се очертава нейният подход към въпросите, свързани с околната среда, при финансирането на проекти. Параграфът, озаглавен „Опазване и подобряване на околната среда", съдържа следното изявление:
> „В*рамките на 25-те държави --- членки на ЕС, и страните кандидатки проектите, финансирани от ЕИБ, отговарят на принципите и стандартите, определени както от законодателството на ЕС (...), така и от националното законодателство в областта на околната среда, включително изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Когато \[* *\] различен закон налага различни изисквания, се прилага по-строгата разпоредба."*

Освен това параграфът, озаглавен „Организация и подход", съдържа следното изявление:
> „Резултатът*от екологичната оценка на ЕИБ определя „приемливостта" на даден проект за финансиране. Това ще се основава на баланса между естеството и степента на въздействието върху околната среда и мерките, необходими за избягване, намаляване и, когато е целесъобразно, компенсиране на всички отрицателни въздействия, както и на други критерии,* като например \[*\] спазване на законодателството и управление на околната среда. Банката не приема проект за финансиране, който има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и/или да бъде с висок риск за околната среда."*

2.6 Омбудсманът посочва, че въпреки че горепосоченият документ на ЕИБ не е източник на правни задължения, той е важна декларация за политиката на ЕИБ, с която банката декларира, че следва да се съобразява.

Въз основа на горепосочения документ омбудсманът разбира, че ЕИБ се ограничава до финансиране само на онези проекти, които са в съответствие както с ++националното законодателство в областта на околната среда,++ така и с основните директиви на ЕО в областта на околната среда, и в случай че националното законодателство е по-строго по отношение на изискванията за гарантиране на опазването на околната среда, следва да се прилага последното. Изглежда, че ЕИБ осигурява такова съответствие първоначално чрез скрининг на проектите, преди да ги приеме за финансиране, и впоследствие чрез мониторинг по време на тяхното изпълнение.

2.7 Омбудсманът обаче посочва, че за да действа в съответствие с горепосочената си екологична декларация, ЕИБ изглежда до голяма степен зависи от информацията, предоставена от националните органи, която тя използва, за да провери дали правните разпоредби в областта на околната среда са били приложени за всеки проект, финансиран от банката и извършващ дейност на територията на съответната държава.

2.8 В това отношение омбудсманът счита за полезно да припомни принципа на лоялно сътрудничество, наложен на институциите на Общността и нейните държави-членки от член 10, параграф 2 от Договора за ЕО и член 192, параграф 2 от Договора за Евратом, както е посочено от съдилищата на Общността в контекста на производството за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 226 от Договора за ЕО[(8).](#(8)){#Footnote8} И двата члена предвиждат, че държавите-членки се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Договора за ЕО.

2.9 Прилагайки горепосочения принцип по аналогия към обстоятелствата по настоящия случай, омбудсманът счита, че ЕИБ би могла i) основателно да приеме, че полските органи са спазили приложимите правни разпоредби относно опазването на околната среда, и ii) основателно да очаква, че полските органи ще ѝ предоставят ++надеждна++ информация относно прилагането от тяхна страна на съответното полско законодателство в областта на околната среда. Както е посочено от ЕИБ в нейната декларация за околната среда от 2004 г., „е)или*проектите, разположени в ЕС, Банката прилага презумпция за законност и че националното законодателство е в съответствие със законодателството на ЕС, когато е целесъобразно. Организаторът отговаря за спазването на изискванията, докато регулаторните и правоприлагащите задачи са отговорност на компетентните органи."*

С оглед на изложените по-горе съображения и въз основа на писмените доказателства, събрани по време на разследването, и по-специално по време на проверката на преписката от неговите служби, омбудсманът счита следното. Изглежда, че на етапа на първоначалната оценка на проекта извършването на СЕО по отношение на НРФП въз основа на член 40 от полския закон за околната среда от 2001 г. не изглежда да е било предмет на съобщения между ЕИБ и полските органи, докато спазването на Директивата за СЕО е било.

Следователно може да се заключи, че до 6 декември 2005 г., т.е. преди жалбоподателят да уведоми ЕИБ, че NRFP не е спазил член 40 от полския закон за околната среда от 2001 г., който според жалбоподателя изисква СЕО, ЕИБ не е знаела за такова потенциално неспазване.

2.12 Омбудсманът обаче счита, че след получаване на горепосочената информация, предоставена от жалбоподателя, с оглед на неговата екологична декларация, посочена в точка 2.5 по-горе, може основателно да се очаква ЕИБ да бъде особено внимателна при проверката на тази информация.

2.13 Поради това Омбудсманът отбелязва, че на 27 март 2006 г. ЕИБ е изпратила писмо до заемополучателя (Bank Gospodarstwa Krajowego[(9)](#(9)){#Footnote9}), в което се посочва, че „*\[тя\] е получила жалба (...), че Националната пътна (фондова) програма (НРП) за периода 2005---2006 г. е изпълнила всички необходими условия, за да бъде подложена на екологична оценка въз основа на член 40 от Закона за опазване на околната среда (...)".* В същото писмо ЕИБ поиска от заемополучателя да я информира за позицията на полските органи по отношение на „*(1) дали екологичната оценка на НПВУ се изисква от полското законодателство и (2) ако е така, кога ще бъде извършена такава оценка или (3) ако не, какво е правното основание за такова решение."*ЕИБ копира това писмо до полското Министерство на финансите и до Министерството на транспорта и строителството.

2.14 Омбудсманът отбелязва също така, че заемополучателят е отговорил на горепосоченото писмо на ЕИБ на 7 април 2006 г. В това съобщение заемополучателят информира ЕИБ, че не е компетентен да вземе отношение по запитването на банката, но че го е препратил на правителствените органи за мнение.

Впоследствие, на 6 април 2006 г., полското Министерство на транспорта и строителството изпрати първия си отговор до ЕИБ, в който обясни, че НРФП е финансов план и посочва източниците на финансиране за инвестиции в транспорта. Министерството добави, че НРФП е само инструмент, предназначен за осъществяване на финансовата част от транспортните инвестиции, които се съдържат в други правителствени документи от стратегическо значение за транспортната област. Министерството обясни, че тези документи включват "стратегия*за развитие на транспортната инфраструктура през 2004-2006 г. и следващите години",* която е публикувана през 2003 г. като част от Националния план за развитие. Министерството се позова и на документа „\[с\]рок*за изграждане на автомагистрали и скоростни пътища за периода 2005---2013 г.",* публикуван през юни 2005 г., в който е очертана посоката за по-нататъшно развитие на пътната мрежа в Полша и са определени свързаните с нея задачи и техния график. По отношение на тези „стратегии" не е била извършена СЕО, тъй като към момента на изготвянето им по закон не се е изисквала СЕО.

Министерството на транспорта и строителството посочи още, че i) НПВУ е била обсъдена от редица министерства, включително Министерството на околната среда, което „не*е коментирало това".* Поради това Министерството на транспорта и строителството е разбрало, че няма задължение за извършване на СЕО за НРФП съгласно член 40 от полския Закон за околната среда. Изтъкнато е, че ii) за всеки отделен проект в рамките на НПВУ, включително проектите, които ще бъдат финансирани със заем от ЕИБ, ОВОС вече са извършени или са в процес на изпълнение.

Министерството стигна до заключението, че процедурата за СЕО по отношение на последиците от прилагането на цялата НПВУ по смисъла на горепосочения член 40 от полския закон за околната среда от 2001 г. не е била необходима.

2.15 Омбудсманът разбира, че въз основа на горепосочените обяснения, дадени от полските органи, ЕИБ е стигнала до заключението, че е осигурено съответствие на проекта с националното законодателство, въпреки че може да се е нуждаела от допълнителни разяснения, искането за което се съдържа в писмото ѝ от 10 май 2006 г.[(10),](#(10)){#Footnote10} адресирано до полското министерство.

С оглед на съображенията, изложени в точки 2.7, 2.8 и 2.9 по-горе, омбудсманът счита това заключение за основателно.

Освен това изглежда, че в отговорите си на искането на ЕИБ за допълнителни разяснения от 1 юни 2006 г. и от 28 юли 2006 г. Министерството на транспорта и строителството потвърди първоначалното си становище и добави, че член 40 от полския закон за околната среда от 2001 г. е изменен в съответствие с Директивата за СЕО и че съгласно това изменение съответните публични органи са задължени да извършват СЕО за политики, стратегии, планове и програми, включително в областта на транспорта. Министерството повтори, че съгласно член 40 във версията му преди изменението не се изисква ОВОС нито за „стратегията*за развитие на транспортната инфраструктура през периода 2004---2006 г. и следващите години",* нито за „\[с\]роковете*за изграждане на автомагистрали и скоростни пътища за периода 2005---2013 г.".*

2.16 Омбудсманът също така отбелязва по-специално конкретното изявление на полските власти, съдържащо се в писмото им от 6 април 2006 г.,*че "за всеки отделен проект в рамките на НПВУ, включително проектите, които ще бъдат финансирани със заем от ЕИБ, ОВОС вече са извършени или са в процес на изпълнение."* [(11)](#(11)){#Footnote11}

Омбудсманът разбира, че макар жалбоподателят да не е съгласен със становището на полските органи, че ++като цяло++ НРФП не е изисквала СЕО съгласно полския закон за околната среда от 2001 г., той изглежда е съгласен с горепосоченото конкретно твърдение.

Освен това изглежда безспорно, че 15-те отделни инвестиционни схеми, обхванати от заема от ЕИБ, не са били на етапа на планиране, когато заемът е започнал да се обсъжда. Омбудсманът не заема позиция по другата точка, която обаче е спорна и се отнася до ++точната дата,++ на която са определени отделните инвестиционни схеми, обхванати от заема от ЕИБ (т.е. техните планове са започнали). В това отношение омбудсманът не разбира как може разумно да се изисква СЕО на инвестиционните схеми, ако се считат за част от програма или план, когато инвестициите вече са започнали и поне вече не са на етапа на планиране. Той също така отбелязва, че същото е отбелязано от ЕИБ в допълнителното ѝ писмо, изпратено до жалбоподателя в хода на разследването (на 23 октомври 2006 г.).

И накрая, според ЕИБ инвестиционните схеми, обхванати от заема от ЕИБ, представляват допълнителни инвестиции към проекти, които вече са в ход с финансиране от ЕС и ЕИБ, и са в съответствие с приоритетните цели на ЕС, определени в член 267, букви а) и в) от Договора за ЕО.

С оглед на точки 2.15 и 2.16 по-горе Омбудсманът приема мотивите, изложени от ЕИБ в хода на разследването, относно причините, поради които Банката, позовавайки се на информацията, предоставена ѝ от полските власти по това време, е могла да подпише заема на 11 май 2006 г. Следователно омбудсманът не установява случай на лошо администриране по отношение на първото твърдение на жалбоподателя.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че ЕИБ следва да спре финансирането си, докато не бъде изяснен правният статут на проекта ,, Омбудсманът посочва, че изглежда, че съответното плащане вече е извършено от ЕИБ и поради това счита, че не са обосновани допълнителни проверки.

Омбудсманът обаче се позовава на писмото на жалбоподателя от 10 юли 2007 г., което впоследствие Омбудсманът е препратил на ЕИБ. Според това писмо изглежда, че една година след като информацията, посочена в точка 2.14 по-горе, е била предоставена на ЕИБ от полските органи, същите полски органи са заявили в хода на проверката на полския омбудсман, че „Министерството*на околната среда е счело, че финансовият план-списък на проектите за инвестиции в пътища, които ще бъдат финансирани от Националния фонд за пътища, следва да бъде предмет на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда на етапа на междуведомствените консултации."*Ако ЕИБ счита, че с оглед на горепосоченото писмо, има някои действия, които могат да бъдат предприети от ЕИБ ,, омбудсманът приканва Банката да установи пряк контакт с жалбоподателя в това отношение.

Освен това омбудсманът желае да изтъкне потенциалната роля на националните и регионалните контролни органи, като например омбудсманите, като допълнителни източници на информация относно спазването на националното и европейското право по отношение на проектите, финансирани от ЕИБ. Във връзка с това омбудсманът ще направи допълнителна забележка по-долу.

2.19 Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че ЕИБ не го е информирала за отговора на полските органи, омбудсманът отбелязва, че в писмото си до жалбоподателя от 31 януари 2006 г. ЕИБ е заявила, че „\[тя\] *ще \[ отговори\]* *на \[жалбоподателя\]* *по този въпрос веднага щом получи задоволителен отговор от полските органи".*

ЕИБ е изпратила на жалбоподателя информацията, която е обещала на 28 юни 2006 г., след като е получила тази информация от полските власти през април и юни 2006 г. ЕИБ допълни тази информация в допълнителните си писма, изпратени до жалбоподателя в хода на проверката на омбудсмана на 25 юли и 13 октомври 2006 г. Освен това Омбудсманът отбелязва, че ЕИБ е предложила да даде повече обяснения на жалбоподателя по време на среща, която ще бъде организирана за тази цел.

С оглед на гореизложеното Омбудсманът не счита, че по-нататъшните проверки са оправдани по отношение на второто твърдение на жалбоподателя.
**3 Заключение**   

Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, поради причините, обяснени в точки 2.14, 2.15, 2.16 по-горе, омбудсманът не открива случай на лошо администриране.

Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, поради причините, обяснени в точка 2.19 по-горе, омбудсманът счита, че не са обосновани допълнителни проверки.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, поради причините, обяснени в точка 2.18 по-горе, омбудсманът счита, че не са обосновани допълнителни проверки.

Поради това омбудсманът приключва случая. Председателят на ЕИБ ще бъде уведомен за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РЕМАРКА
--------------------

ЕИБ би могла да обмисли в бъдеще създаването на канали за комуникация и търсене на информация от съответните национални и регионални органи за контрол, като омбудсмани, които могат да послужат като допълнителен източник на информация относно спазването на националното и европейското право по отношение на проектите, финансирани от ЕИБ.

Твоята искрено,

П. Никифорос ДИАМАНДУРОС

*** ** * ** ***

[(1)](#Footnote1){#(1)} ОВ L 197, 2001 г., стр. 30.

[(2)](#Footnote2){#(2)} Според омбудсмана жалбоподателят се позовава на проекта „Полша --- автомагистрали" (проект 20050428 на ЕИБ).

[(3)](#Footnote3){#(3)} Изглежда, че писмото на Комисията всъщност се позовава на изменението на полския закон за околната среда от 2001 г., влязло в сила през 2004 г., и за разлика от самия полски закон от 2001 г., изглежда не е в съответствие с европейското право.

[(4)](#Footnote4){#(4)} Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. за изменение на Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда.

[(5)](#Footnote5){#(5)} Тази банка се контролира от полската държавна хазна.

[(6)](#Footnote6){#(6)} Жалбоподателят приложи към жалбата си информация относно EIB-Projects-Pipeline, взета от уебсайта на ЕИБ (<http://www.eib.org/projects/pipeline/project>).

[(7)](#Footnote7){#(7)} ОВ L 197, 2001 г., стр. 30.

[(8)](#Footnote8){#(8)} Вж. дело C-10/00 *Комисия/Италия* \[2002\] ECR I-2357, параграф 88.

[(9)](#Footnote9){#(9)} Вж. бележка 4.

[(10)](#Footnote10){#(10)} Омбудсманът отбелязва, че на 10 май 2006 г. ЕИБ е поискала от полското министерство на транспорта и инфраструктурата допълнителни разяснения относно това дали документите, посочени в писмото на министерството от 6 април 2006 г., а именно „стратегията за развитие на транспортната инфраструктура през периода 2004---2006 г. и следващите години" и „графикът за изграждане на магистрали и скоростни пътища за стратегиите за периода 2005---2013 г.", изискват СЕО по смисъла на член 40 от полския закон за околната среда от 2001 г.

[(11)](#Footnote11){#(11)} Превод от полски език от службите на омбудсмана. Оригиналният текст гласи следното:
> "*Zwracamy uwagę, że dla każdego projektu objętego Programem KFD, w tym dla projektów przeznaczonych do sfinansowania z kredytow EBI zostaly przeprowadzone bądź są w trakcie przeprowadzenia oceny oddziaływania na środowisko wymagane przepisami ustawy Prawo ochrony środowiska."*