Страсбург, 20 декември 2006 г.

Уважаеми г-н С.,

На 11 февруари 2006 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно начина, по който Съветът на Европейския съюз е разгледал искане за информация, отправено по телефона. С електронни писма от 16 и 17 март 2006 г. Вие предоставихте допълнителна информация относно Вашата жалба.

На 31 март 2006 г. препратих жалбата до генералния секретар на Съвета. Съветът изпрати становището си на шведски език на 11 юли 2006 г. Препратих Ви я с покана да направите забележки, ако желаете, до 31 октомври 2006 г. Не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

На 6 февруари 2006 г. той се обажда по телефона на Европейската комисия, за да попита дали Комисията или Съветът на Европейския съюз имат някакви задължения или възможности да изразят подкрепата си за Дания в несъгласието ѝ с редица мюсюлмански държави. Телефонното обаждане е направено на номер +3222991111 и доколкото си спомня, е направено малко след обяд. Лицето в Комисията, което е отговорило на телефонното му обаждане, не е посочило името си, но е обяснило, че въпросът е твърде сложен, за да може тя да отговори. Тя предлага да се обади директно на г-н Солана в Съвета и да му предостави следния телефонен номер за тази цел: +3222856111. На този номер на Съвета отговори мъж. Лицето, което е отговорило, също не е посочило името си. Жалбоподателят е поискал г-н Солана и е бил свързан с жена секретарка, която не е посочила името си и която му е казала, че не може да говори с г-н Солана. Секретарят каза, че не е лесно да се отговори на въпроса и тя го свърза с лицето, отговарящо за контактите с пресата. Този човек също не може да отговори на въпроса.

На следващия ден той се свързва с представителството на Комисията в Стокхолм и трябва да говори с адвоката на Eurojus, който посочва името му. Адвокатът даде отговор по електронна поща, който, макар и да съдържаше интересна информация за общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз, не отговори на въпроса му. Въпреки това, адвокатът поне беше полезен и показа истински интерес да се опита да помогне.

По този начин въпросът остава без отговор и жалбоподателят е недоволен от начина, по който е бил третиран, когато се е свързал с Брюксел. Никой не прояви интерес да отговори на въпроса му или да го насочи към някой, който може да отговори. Фактът, че никой от хората, с които е говорил, не се е погрижил да каже името си, направи нещата още по-сложни.

Жалбоподателят твърди, че при разглеждането на неговото искане за информация, отправено по телефона на 6 февруари 2006 г., Съветът не е действал в съответствие с политиката си на по-голяма откритост и дружелюбност към гражданите (1).

Задачата

Становище на Съвета

В становището си Съветът направи следните обобщени бележки:

Политиката му по отношение на отговарянето на телефонни обаждания от граждани е определена в Кодекса за добро поведение на администрацията на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и неговите служители в професионалните им отношения с обществеността (2) ("Кодекса"). Съответните членове от Кодекса гласят следното:

„Член 5 С любезното съдействие на

Членовете на персонала действат добросъвестно, коректно, любезно и по достъпен начин. При отговаряне на кореспонденция или телефонни обаждания или при всякакъв друг професионален контакт с обществеността, те се стремят да бъдат възможно най-полезни.

Член 6 Предоставяне на информация

1. Членовете на персонала предоставят на обществеността исканата информация, попадаща в тяхната сфера на отговорност. Те гарантират, че информацията е възможно най-ясна и разбираема.

2. Ако по съображения за поверителност и/или съгласно приложимите правила (по-специално член 17 от Правилника за длъжностните лица) служител счита, че не е в състояние да разкрие исканата информация, причините, поради които тази информация не може да бъде предоставена, се предоставят на съответното лице.

Член 8 Телефонни обаждания

1. Когато отговарят на телефона, членовете на персонала идентифицират себе си и своята служба. Те също така установяват самоличността на обаждащия се. Освен ако това не е възпрепятствано от съображения за поверителност, както е посочено в член 6, параграф 2, те предоставят исканата информация или насочват повикващия към подходящия източник. Въпреки това, в случай на колебание дали тази информация може да бъде предоставена, те се консултират със своята йерархия или насочват обаждащите се към своя ръководител.

2. Ако устното искане за информация е неточно или сложно, членът на персонала, към когото е отправено искането, може да поиска от съответното лице да го формулира писмено.“

Съветът се ангажира да следва тези насоки. Тя обаче няма и следа от събитията, посочени от жалбоподателя, и следователно не е в състояние да провери дали представянето на фактите от негова страна е точно. Ако действително едно или повече длъжностни лица на Съвета не са посочили имената си, Съветът изразява съжаление във връзка с този пропуск. Значението на спазването на Кодекса редовно се изтъква пред служителите на Генералния секретариат.

Жалбоподателят твърди, че Комисията му е предоставила телефонния номер на г-н Solana. Не е съвсем сигурно дали жалбата се отнася и до факта, че жалбоподателят не е могъл да разговаря лично с г-н Solana. Въпреки това Съветът би искал да се възползва от възможността да поясни, че не е задача на г-н Solana да отговаря лично на въпроси от обществеността, дори ако натовареният му график би му позволил да го направи. Няма държава членка, в която лицата, заемащи длъжности, подобни на тази на г-н Solana, да имат различна практика. При тези обстоятелства не е неразумно да се насочват представители на обществеността към пресслужбата.

Също така не е неразумно секретар и служител в пресслужбата да не са били в състояние да дадат отговор. Във връзка с това се припомня, че жалбоподателят е пожелал да отправи запитване дали институциите са били в състояние или са били задължени да изразят подкрепа за Дания в конфликта ѝ с няколко мюсюлмански държави, което означава изразяване на позицията на институцията. По това време Съветът все още разглеждаше подробната си позиция по въпроса.

При тези обстоятелства е трудно да си представим какъв съдържателен отговор би могъл да бъде даден на жалбоподателя, още повече че даден по телефона отговор лесно би могъл да бъде изтълкуван погрешно като официална гледна точка на Съвета, който все още не е приел позиция.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят беше приканен да представи съображения по становището на Съвета. Не бяха получени коментари от жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО

1 Разглеждане от Съвета на искането за информация на жалбоподателя

1.1 Жалбата се отнася до начина, по който искането на жалбоподателя за информация, отправено по телефона, е било разгледано от Съвета. Според жалбоподателя той се е обадил по телефона на Комисията на 6 февруари 2006 г., за да попита дали Комисията или Съветът имат някакви задължения или възможности да изразят подкрепата си за Дания в несъгласието ѝ с редица мюсюлмански държави. Лицето от Комисията, което отговори на телефонното му обаждане, обясни, че въпросът е твърде сложен, за да може тя да отговори, и предложи да се обади директно на г-н Солана в Съвета. За целта му е предоставен следният телефонен номер: +3222856111. На този номер на Съвета отговори мъж. Лицето, което е отговорило, също не е посочило името си. Жалбоподателят е поискал г-н Солана и е бил свързан с жена секретарка, която не е посочила името си и която му е казала, че не може да говори с г-н Солана. Секретарят каза, че не е лесно да се отговори на въпроса и тя го свърза с лицето, отговарящо за контактите с пресата. Този човек също не може да отговори на въпроса. По този начин въпросът остава без отговор и жалбоподателят е недоволен от начина, по който е бил третиран, когато се е свързал с Брюксел. Според жалбоподателя никой не е проявил интерес да отговори на въпроса му или да го насочи към някой, който може да отговори. Фактът, че никой от хората, с които е разговарял, не се е погрижил да посочи името си, направи нещата още по-сложни. Жалбоподателят твърди, че при разглеждането на неговото искане за информация, отправено по телефона на 6 февруари 2006 г., Съветът не е действал в съответствие с политиката си на по-голяма откритост и дружелюбност към гражданите (3).

1.2 Съветът се позова на членове 5, 6 и 8 от своя Кодекс за добро поведение на администрацията за Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и неговите служители в професионалните им отношения с обществеността (4), като увери омбудсмана в ангажимента си да следва настоящите насоки. Освен това Съветът заяви, че тъй като няма следа от събитията, посочени от жалбоподателя, той не е в състояние да провери дали представянето на фактите от негова страна е точно. Ако действително едно или повече длъжностни лица на Съвета не са посочили имената си, Съветът изразява съжаление във връзка с този пропуск. Значението на спазването на Кодекса редовно се изтъква пред служителите на Генералния секретариат. Според Съвета не е задача на г-н Solana да отговаря лично на въпроси на обществеността, въпреки че натовареният му график би му позволил да го направи, и не е неразумно да се насочват представители на обществеността към пресслужбата. Също така не е неразумно секретар и служител в пресслужбата да не са били в състояние да дадат отговор. Във връзка с това се припомня, че жалбоподателят е пожелал да отправи запитване дали институциите са били в състояние или са били задължени да изразят подкрепа за Дания в конфликта ѝ с няколко мюсюлмански държави, което означава изразяване на позицията на институцията. По това време Съветът все още обсъждаше подробната си позиция по въпроса. При тези обстоятелства е трудно да си представим какъв съдържателен отговор би могъл да бъде даден на жалбоподателя, още повече че даден по телефона отговор лесно би могъл да бъде изтълкуван погрешно като официална гледна точка на Съвета, който все още не е приел позиция.

1.3 Преди да анализира твърдението на жалбоподателя, омбудсманът счита за необходимо да разгледа аргумента на Съвета, че тъй като той няма следа от събитията, посочени от жалбоподателя, той не е в състояние да провери дали неговото представяне на фактите е точно. Омбудсманът напълно разбира, че жалба относно съдържанието и обстоятелствата на телефонните разговори може да бъде трудна за разглеждане от дадена администрация, като се има предвид, че не могат да съществуват писмени записи относно тези разговори. Следва обаче да се има предвид, че настоящата жалба е подадена скоро след провеждането на съответните телефонни разговори и е препратена на Съвета едва няколко седмици по-късно. Следователно не би трябвало да е невъзможно да се установят релевантните факти. Омбудсманът обаче отбелязва в това отношение, че Съветът не е обяснил дали и по какъв начин се е опитал да проследи събитията, посочени от жалбоподателя. Омбудсманът отбелязва също така в тази връзка, че Съветът е трябвало най-малкото да може да идентифицира и да се консултира с последното лице, с което жалбоподателят се е изказал. Освен това той отбелязва, че Съветът, макар да подчертава, че не е бил в състояние да провери дали жалбоподателят е представил фактите точно, не е оспорил факта, че са проведени съответните телефонни разговори. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че има право да основе оценката си на разказа на жалбоподателя за събитията.

1.4 При анализа на твърдението на жалбоподателя Омбудсманът припомня, че член 12, параграф 1 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (5) ("Кодексът") гласи, че "[с]лужителят е служебен, коректен, любезен и достъпен в отношенията си с обществеността. Когато отговаря на кореспонденция, телефонни обаждания и електронни писма, длъжностното лице се стреми да бъде възможно най-полезно и да отговаря възможно най-пълно и точно на поставените въпроси.“ В член 12, параграф 2 от Кодекса се посочва още, че „[а]ко длъжностното лице не е отговорно за съответния въпрос, то насочва гражданина към съответното длъжностно лице.“ Омбудсманът припомня също, че член 22, параграф 2 от Кодекса гласи, че „[а]ко устното искане за информация е твърде сложно или изчерпателно, за да бъде разгледано, [отговорното] длъжностно лице съветва заинтересованото лице да формулира искането си в писмена форма.“

1.5 Що се отнася до задължението на служителите на Съвета да насочват обаждащите се към съответното длъжностно лице, омбудсманът не счита за необосновано жалбоподателят да е бил насочен към пресслужбата с искането си за информация. Тъй като пресслужбата на Съвета отговаря за предоставянето на журналистите на информация и документация по теми, които се обсъждат в Съвета и неговите подготвителни органи (6), по принцип тя следва да е запозната с позицията на Съвета по различни въпроси.

1.6 Омбудсманът обаче не е убеден от аргумента на Съвета, че не е необосновано служителят за връзки с пресата да не може да отговори на искането на жалбоподателя, тъй като по това време Съветът все още не е приел позиция по въпроса, и от допълнителния аргумент на Съвета, че при такива обстоятелства е трудно да си представим какъв съдържателен отговор би могъл да бъде даден на жалбоподателя. Омбудсманът счита, че ако причината, поради която служителят за връзки с пресата не е могъл да даде отговор на въпроса на жалбоподателя, е, че все още не съществува позиция на Съвета по въпроса, служителят за връзки с пресата е можел и е трябвало да предостави тази информация на жалбоподателя. Ако причината, поради която служителят по печата не е могъл да даде отговор, е, че не е разполагал с необходимите знания, би било целесъобразно той да посъветва жалбоподателя да отправи писмено искане за информация в съответствие с член 22, параграф 2 от Кодекса. Изглежда обаче, че в настоящия случай на жалбоподателя не са били предоставени нито такава информация, нито такива съвети. Това представлява случай на лошо администриране и омбудсманът ще направи критична забележка в това отношение.

1.7 Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че служителите на Съвета не са се идентифицирали, когато са отговаряли на телефона, омбудсманът счита, че изискването в член 12, параграф 1 от Кодекса длъжностните лица да бъдат служебни, коректни, учтиви и достъпни в отношенията си с обществеността означава, че когато отговарят на телефона, длъжностните лица трябва да предоставят информация до кого се е свързал обаждащият се. Омбудсманът отбелязва, че този подход е залегнал в член 8 от Кодекса за добро поведение на администрацията на Съвета, който предвижда, че когато отговарят по телефона, служителите идентифицират себе си и своята служба. Омбудсманът обаче отбелязва изявлението на Съвета, че ако действително едно или повече длъжностни лица на Съвета не са предоставили имената си, Съветът изразява съжаление във връзка с този пропуск. Според Съвета значението на спазването на неговия Кодекс за добро поведение на администрацията редовно се изтъква на неговите служители. С оглед на факта, че Съветът изрази съжаление, че е допуснат пропуск в това отношение, и след като увери Омбудсмана в ангажимента си да спазва своя Кодекс за добро административно поведение, Омбудсманът не намира основания за продължаване на проверките по този аспект на жалбата.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка по отношение на начина, по който Съветът разглежда искането за информация на жалбоподателя:

Омбудсманът не е убеден от аргумента на Съвета, че не е било неразумно служителят за връзки с пресата да не може да отговори на искането на жалбоподателя, тъй като по това време Съветът все още не е приел позиция по въпроса, и от допълнителния аргумент на Съвета, че при такива обстоятелства е трудно да си представим какъв съдържателен отговор би могъл да бъде даден на жалбоподателя. Омбудсманът счита, че ако причината, поради която служителят за връзки с пресата не е могъл да даде отговор на въпроса на жалбоподателя, е, че все още не съществува позиция на Съвета по въпроса, служителят за връзки с пресата е можел и е трябвало да предостави тази информация на жалбоподателя. Ако причината, поради която служителят по печата не е могъл да даде отговор, е, че не е разполагал с необходимите знания, би било целесъобразно той да посъветва жалбоподателя да отправи писмено искане за информация в съответствие с член 22, параграф 2 от Кодекса. Изглежда обаче, че в настоящия случай на жалбоподателя не са били предоставени нито такава информация, нито такива съвети. Това представлява случай на лошо управление.

Като се има предвид, че този аспект на делото се отнася до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса.

Омбудсманът не откри основания за по-нататъшно разглеждане на въпроса за длъжностните лица на Съвета, които не са посочили имената си, когато са отговаряли на телефона.

Омбудсманът приключва случая.

Генералният секретар на Съвета също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Жалбоподателят отправи същото твърдение срещу Комисията, което се разглежда като отделен случай (жалба 415/2006/TN) и ще включва отделно решение.

(2) ОВ C 189, 2001 г., стр. 2.

(3) Жалбоподателят отправя същото твърдение срещу Европейската комисия. Жалбата срещу Комисията се разглежда като отделен случай (жалба 415/2006/TN) и ще включва отделно решение.

(4) ОВ C 189, 2001 г., стр. 2.

(5) Европейският кодекс за добро поведение на администрацията е достъпен на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu/code/pdf/en/code2005_en.pdf).

(6) Вж. стр. 8 от Медийното ръководство на Съвета. Ръководството е достъпно на уебсайта на Съвета (http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/EN_MGUIDE%20INT.pdf).