Страсбург, 22 ноември 2007 г.

Уважаеми г-н Х,

На 5 март 2006 г., действайки от името на другите членове на Съвета на директорите на фондация „Пол Фине“, Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. Вашата жалба се отнася до искането на директорите за свикване на редовното заседание на Съвета на директорите на Фондацията.

На 11 април 2006 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия.

На 5 юли 2006 г. Комисията поиска удължаване на срока за представяне на нейното становище до 30 септември 2006 г.

С писмо от 10 юли 2006 г. реших да уважа искането на Комисията. Уведомих Ви за това с писмо от същия ден.

Комисията изпрати становището си на 9 ноември 2006 г. На 14 ноември 2006 г. Ви го препратих с покана за представяне на становища, която Вие изпратихте на 21 декември 2006 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са, както следва:

Контекст: жалба 1231/2004/MF

Жалбоподателят е член на Съвета на директорите на фондация „Paul Finet“(наричана по-нататък „Фондацията“) със седалище в Люксембург. Той твърди, че е подал жалбата от името на другите членове на Съвета на директорите на Фондацията.

Целта на фондацията е да субсидира висшето образование за сираци на работници от дружеството на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), които са били жертви на трудови злополуки или са починали вследствие на професионално заболяване.

Съгласно Устава на Фондацията комисарят по социалните въпроси (към момента на настъпване на фактите, описани в жалбата, г-жа Diamantopoulou) е председател на Фондацията и председателства Съвета на директорите на Фондацията, който се състои от длъжностни лица на Комисията.

На 11 април 2002 г. жалбоподателката изпраща писмо до комисар Диамантопулу с искане за нейната гледна точка относно бъдещето на фондацията.

На 5 април 2004 г. членовете на Съвета на директорите са уведомени, че Комисията е решила да премахне длъжността секретар във Фондацията. Според жалбоподателя тази мярка е попречила на Фондацията да работи ефективно.

На 27 април 2004 г. жалбоподателят подава първа жалба (реф. No 1231/2004/MF) до омбудсмана, в която твърди, че Комисията несправедливо е решила да премахне поста секретар във Фондацията.

На 9 юни 2004 г., като се има предвид, че жалбоподателят изглежда не е предприел подходящите предварителни административни действия с Комисията по отношение на предмета на жалбата си, омбудсманът го информира, че жалбата му е недопустима на основание член 2, параграф 4 от неговия статут. Омбудсманът посъветва жалбоподателя да се свърже с генерална дирекция („ГД“) „Трудова заетост и социални въпроси“ на Комисията и да поднови жалбата си до омбудсмана, ако не получи задоволителен отговор от Комисията в разумен срок.

Подаване на жалба 712/2006/MF

На 5 март 2006 г. жалбоподателят изпрати ново писмо до омбудсмана, което с оглед на съдържанието си беше регистрирано като нова жалба под номер 712/2006/MF.

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са, както следва:

На 16 юни 2004 г. той пише до ГД „Трудова заетост и социални въпроси“ на Комисията, за да поиска от нея да изясни положението по отношение на Фондацията и да предприеме необходимите мерки, за да позволи на Фондацията да продължи да функционира.

На 30 юни 2004 г. Комисията информира жалбоподателя, че управлението на Секретариата на Фондацията е от компетентността на Службата за управление и уреждане на правата на лицата, като по това време г-н Kinnock е бил комисар.

На 8 август 2004 г. жалбоподателят изпраща писмо до г-н Kinnock, за да го помоли да свика редовното заседание на Съвета на директорите на фондацията. Същия ден той изпраща идентично писмо до заместник генералния секретар на Комисията и до тогавашния член на Комисията, отговарящ за заетостта и социалните въпроси, г-н Dimas.

На 23 ноември 2004 г. жалбоподателят пише до комисаря по заетостта, социалните въпроси и равните възможности, г-н Spidla, за да го помоли да свика редовното заседание на Съвета на директорите на Фондацията.

На 12 декември 2004 г. действащият член на Комисията, отговарящ за заетостта и социалните въпроси, отговори, че съответните служби са започнали да обмислят въпросите, повдигнати от жалбоподателя във връзка с административното функциониране и финансирането на Фондацията. Освен това комисарят информира жалбоподателя, че ще бъде намерено решение за бъдещето на фондацията.

На 1 септември 2005 г. е организирано интервю между жалбоподателя и един от членовете на кабинета на комисаря г-н Spidla.

На 27 януари 2006 г. жалбоподателят е уведомен от кабинета на комисар Spidla, че по повод на среща между комисар Spidla и комисар Kallas е била повдигната необходимостта от намиране на преходни мерки за фондацията. Според жалбоподателя този въпрос е висящ пред Комисията от две години.

С оглед на приложенията, представени от жалбоподателя с неговата жалба, омбудсманът разбра, че жалбоподателят е представил следното твърдение и претенция:

Жалбоподателят твърди, че Комисията е отказала да предприеме последващи действия във връзка с искането на директорите на Фондацията за свикване на уставното заседание на нейния Съвет на директорите. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че Фондацията може да продължи да функционира.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Европейската комисия по жалбата беше обобщено, както следва:

Исторически контекст

Фондацията „Paul Finet“е създадена от Върховния орган на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) през 1965 г. Уставът на фондацията е изготвен на 30 юни 1965 г. и е изменен съответно на 25 май 1967 г., 16 март 1972 г., 6 февруари 1975 г. и 17 март 1988 г.

Фондацията е призната за „институция за общественополезна дейност“ и се урежда от люксембургския закон от 21 април 1928 г. относно сдруженията и фондациите с нестопанска цел, и по-специално от дял II от Закона за фондациите.

Съгласно устава си Фондацията има Съвет на директорите, съставен от двадесет и двама членове, най-малко единадесет от които трябва да бъдат длъжностни лица или бивши длъжностни лица на Европейската комисия. Председателството се разпределя автоматично на комисаря, отговарящ за социалните въпроси. Ролята на Съвета на директорите е да ръководи дейността на Фондацията и да извършва всички административни актове. За да се улесни неговата роля, управителният съвет се подпомага от изпълнителен комитет, на който е делегирано ежедневното управление на администрацията („ administration courante“) на Фондацията. Този изпълнителен комитет се състои от тринадесет членове, избрани от Съвета на директорите.

Приходите на Фондацията се състоят от доброволни дарения и субсидии, по-специално от Комисията, и приходи от собствените ресурси на Фондацията. До 2003 г. Комисията отпускаше на Фондацията помощ в размер на 220 000 EUR годишно от бюджетния ред, озаглавен „Помощ за жертвите на бедствия във въгледобивния и стоманодобивния сектор и помощ за сираците“. Допълнителна сума от приблизително 10 000 EUR беше отпусната от бюджетен ред „Други комисии, функциониращи в рамките на ЕОВС“. Тази помощ имаше за цел да покрие разходите, свързани със задължителните заседания.

До края на 2003 г. административното управление на Фондацията се осигуряваше от поредица от няколко служби на Комисията. Като се има предвид, че Фондацията не разполагаше със собствен персонал или помещения, на не повече от двама служители на Комисията бяха предоставени на разположение на Фондацията.

Изтичането на Договора за ЕОВС през юли 2002 г. и влизането в сила на новия Финансов регламент накараха Комисията да преразгледа целесъобразността на участието си във Фондацията. Трябва да се отбележи, че тези съображения са се развили в по-широк контекст, което е довело до решение на Комисията (1) относно участието ѝ като цяло в частноправни организации.

След като се консултира със съответните си служби, Комисията реши да преустанови предоставянето на определени членове на своя персонал на разположение на Фондацията и да преразгледа разпределението на бюджетен ред за Фондацията.

Освен това Комисията заяви, че липсата на правно основание за подпомагане на Фондацията, която произтича от изтичането на Договора за ЕОВС през юли 2002 г., е накарала службите ѝ да заключат, че при изготвянето на бюджета за 2004 г. не е необходимо да се предвижда подновяване на посочения по-горе бюджетен ред. Тези решения бяха съобщени своевременно на Фондацията в контекста на редовните заседания. По-специално тези решения се дължат, от една страна, на намаляването на размера на помощта, отпускана всяка година, и от друга страна, на увеличаването на собствените ресурси на Фондацията, които през 2003 г. възлизат на 972 668,15 EUR. Изчислено е, че тези ресурси ще позволят да се покрият шест години дейност, без да се използват нови субсидии от Общността.

По съществото на твърдението и претенцията на жалбоподателя

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията е отказала да предприеме последващи действия във връзка с искането на директорите на Фондацията за свикване на уставното заседание на Съвета на директорите, Комисията заяви, че съгласно вътрешния процедурен правилник на Съвета на директорите на Фондацията „Съветът на директорите се свиква от неговия председател или, в случай че той не е на разположение, от администратора, който е длъжен да председателства заседанието в съответствие с член 3 по-долу“.

Въпреки това в член 1 от вътрешния процедурен правилник (2) допълнително се посочва, че Съветът на директорите може да бъде свикан и ако е отправено искане от най-малко седем администратори.

Комисията посочва, че оставката на трима от членовете на Съвета на директорите, които са били длъжностни лица на служба в Комисията през март 2004 г., не е попречила на администраторите да свикат по собствена инициатива заседание на Съвета на директорите.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че Фондацията може да продължи да функционира, Комисията заяви, че съгласно устава на Фондацията тя не е длъжна да го направи.

Що се отнася до командироването на служители, фактът, че в миналото няколко служители на Комисията са били предоставени на разположение на Фондацията, за да се гарантира ежедневното управление („administration courante“) на Фондацията, Комисията посочи, че тази практика е резултат само от нейната добра воля.

В заключение Комисията подчерта, че е наясно, че уставът на тази фондация, който е останал непроменен от 1988 г. насам, вече не е подходящ. Комисията вече информира Фондацията за намерението си да намери окончателно и цялостно решение. Това все още предстои да бъде определено от все още действащите членове на Съвета на директорите. В този контекст Комисията предприе необходимите стъпки за коригиране на това положение по удовлетворителен за всички заинтересовани страни начин.

Забележки на жалбоподателя

В отговора си жалбоподателят поддържа жалбата си и накратко прави следните допълнителни коментари:

Решението на Комисията от 4 август 2004 г. не е предадено на членовете на управителния съвет на Фондацията.

Що се отнася до въпроса за правното основание за участието на Комисията в управлението на Фондацията, жалбоподателят посочва, че решението на Комисията от 4 август 2004 г. дава възможност Комисията да прекрати участието си във Фондацията. Това не означава, че Комисията е била длъжна да направи това.

РЕШЕНИЕТО

1 Предполагаем отказ на Комисията да предприеме последващи действия във връзка с искането на директорите на фондацията „Paul Finet“ за свикване на уставното заседание на нейния съвет на директорите

1.1 Жалбоподателят е член на Съвета на директорите на фондация „Пол Фине“(„Фондацията“). Целта на фондацията е да субсидира висшето образование за сираци на работници от дружеството на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), които са били жертви на трудови злополуки или са починали вследствие на професионално заболяване. Съгласно устава на Фондацията комисарят по социалните въпроси е председател на Фондацията и трябва да председателства нейния съвет на директорите. На 5 април 2004 г. членовете на Съвета на директорите са уведомени, че Комисията е решила да прекрати командироването на секретар във Фондацията. Според жалбоподателя това е попречило на Фондацията да работи ефективно. Жалбоподателят поиска от Комисията да предприеме необходимите мерки, които биха позволили на Фондацията да продължи да функционира, а именно да свика редовното заседание на своя съвет на директорите. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията е отказала да предприеме последващи действия във връзка с искането на директорите на Фондацията за свикване на уставното заседание на нейния съвет на директорите.

1.2 В становището си Комисията посочва, че не е длъжна да свиква заседание на Съвета на директорите. Във всеки случай нищо не пречи на другите членове на Съвета на директорите, при условие че отговарят на изискванията за необходимия кворум, да свикат заседание на Съвета на директорите.

1.3 Като предварителна забележка омбудсманът би искал да посочи, че уставът на Фондацията, както и вътрешният процедурен правилник на Съвета на директорите на Фондацията, са разпоредби на частното право, а не на публичното право. Въпреки това омбудсманът е на мнение, че въпреки това Комисията следва да действа в съответствие с принципите на добрата администрация във всички свои сфери на дейност, включително в ролята си в рамките на Фондацията.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че член 1 от вътрешния процедурен правилник на Съвета на директорите на Фондацията гласи следното:

„Съветът на директорите се свиква от неговия председател или, в случай че той не е на разположение, от администратора, който председателства заседанието (…).

Той се свиква и по искане на най-малко седем администратори.

Съветът на директорите се свиква най-малко веднъж годишно (…)“(3)

1.5 Следователно се оказва, че за да се спази вътрешният процедурен правилник на управителния съвет на фондацията, последният трябва да се свиква най-малко веднъж годишно. Председателят на Управителния съвет, т.е. комисарят по социалните въпроси, следва да свика заседанието, когато счете това за целесъобразно. Омбудсманът обаче отбелязва, че няма строго задължение председателят да свика Съвета на директорите в точно определен момент, като се има предвид, че определен брой от другите членове на Съвета на директорите също могат да свикат заседанието.

1.6 Омбудсманът отбелязва, че въпреки че в процедурния правилник няма строго задължение за Комисията да свика Съвета на директорите в определен момент, остава да се провери дали принципите на добра администрация биха изисквали от Комисията да упражни прерогативите си да свика Съвета на директорите, както е поискано от жалбоподателя.

1.7 Омбудсманът отбелязва, че Комисията е заявила в становището си, че е преразгледала целесъобразността на участието си във Фондацията в по-широкия контекст на прегледа на участието си в частноправни органи. Омбудсманът отбелязва също така, че Комисията е отбелязала, че нейната финансова вноска във Фондацията вече не е оправдана с оглед на изтичането на Договора за ЕОВС през юли 2002 г., намалената роля на Фондацията и факта, че Фондацията разполага със значителни собствени ресурси. С оглед на това развитие, което изглежда поставя под въпрос продължаващото използване на публични ресурси за управление и финансиране на Фондацията, изглежда в съответствие с принципите на добрата администрация Комисията да използва прерогативите си за свикване на Съвета на директорите, за да се справи с бъдещето на Фондацията и по-специално с бъдещото участие на Комисията във Фондацията.

1.8 Омбудсманът отбелязва обаче, че Комисията вече е информирала Фондацията за намерението си да намери окончателно и цялостно решение. Това все още предстои да бъде определено от все още действащите членове на Съвета на директорите. В този контекст Комисията предприе необходимите стъпки за коригиране на това положение. Омбудсманът предполага, че тези стъпки задължително ще включват свикване на Съвета на директорите, след като бъде взето цялостно решение за участието на Комисията.

1.9 С оглед на това развитие омбудсманът заключава, че не са необходими допълнителни проверки по отношение на твърдението на жалбоподателя.

2 Твърдението на жалбоподателя

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че Фондацията може да продължи да функционира.

2.2 В становището си Комисията посочва, че не е длъжна да гарантира правилното функциониране на Фондацията.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че от член 4 от Устава на Фондацията следва, че „администрацията на Фондацията се възлага на съвет на директорите, съставен от двадесет и двама членове, чиито най-малко единадесет трябва да бъдат длъжностни лица или бивши длъжностни лица на Европейската комисия. Председателството се разпределя автоматично на члена на Комисията, който отговаря по-специално в рамките на колегиума за социалните въпроси“(4).

Омбудсманът отбелязва също така, че член 5 от посочения устав предвижда, че „Съветът на директорите разполага с най-широки правомощия да управлява дейността на Фондацията и да извършва всички административни актове, свързани с предмета ѝ на дейност“.

Омбудсманът отбелязва, че от гореизложеното става ясно, че Комисията очевидно има важна роля във Фондацията, като се има предвид, че тя председателства Фондацията и че половината от членовете на Съвета на директорите на Фондацията трябва да бъдат длъжностни лица или бивши длъжностни лица на Комисията. Омбудсманът обаче не откри разпоредба в устава на Фондацията или във вътрешния ѝ процедурен правилник, която да задължава Комисията като институция да гарантира, че Фондацията продължава да функционира.

По-специално омбудсманът отбелязва, че нито една разпоредба в Устава на Фондацията или във вътрешния процедурен правилник не задължава Комисията да предостави на разположение на Фондацията служител, в случая секретар.

2.4 С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че искът на жалбоподателя не може да бъде уважен.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба не са необходими допълнителни проверки по отношение на твърдението на жалбоподателя и че твърдението на жалбоподателя не може да бъде уважено. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение C (2004) от 4 август 2004 г. на Европейската комисия относно новите насоки на поведение при участието ѝ в частноправни органи.

(2) На френски език, в оригиналния текст: „Règlement d’ordre intérieur du Conseil d’Administration de la Fondation Paul Finet arrêté par le Conseil d’Administration du 14 novembre 1966, modifié le 30 juin 1972, le 4 janvier 1975 et le 19 janvier 1989“.

(3) Превод от оригиналната френска версия.

(4) Превод от оригиналната френска версия.