Страсбург, 4 юни 2007 г.

Уважаема г-жо Б.,

На 3 януари 2006 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Okręgowa Izba Pielęgniarek i Położnych (Районна камара на медицинските сестри и акушерките) в Катовице срещу Европейската комисия. Тази жалба беше свързана с Вашата предишна жалба 2902/2005/MHZ срещу Комисията, по която реших, че няма основания за започване на разследване.

На 6 февруари 2006 г. препратих жалбата до председателя на Комисията и го помолих да вземе становище по нея до 30 април 2006 г.

На 12 май 2006 г. Комисията поиска удължаване на крайния срок.

На 19 май 2006 г. Комисията изпрати становище, което Ви препратих с покана за представяне на коментари.

На 21 юни 2006 г. получих Вашето становище.

На 26 ноември 2006 г. Ви информирах за състоянието на Вашата жалба.

На 12 януари 2007 г. поисках допълнителна информация от Комисията.

На 2 март 2007 г. Комисията изпрати своя отговор, който Ви препратих с покана да представите съображения.

На 3 април 2007 г. Вие изпратихте своите забележки.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според релевантната информация, предоставена от жалбоподателката в нейната жалба 2901/2005/MHZ и в настоящата жалба, релевантните факти са, накратко, както следва:

През 2002—2013 г. в присъединяващите се страни бяха извършени партньорски проверки от екипи от експерти от ЕС-15, назначени от Комисията (Отдел за институционално изграждане на ГД „Разширяване“, наричан по-долу „TAIEX“), за да се провери квалификацията на медицинските сестри и акушерките в присъединяващите се страни. Този процес се състоеше от предварителен въпросник, който трябваше да бъде попълнен от правителствени представители от присъединяващите се страни, и тридневни посещения на експерти в присъединяващите се страни, по време на които те обсъдиха съответните въпроси с правителствени представители и представители на професионални корпорации. В някои случаи тези посещения бяха последвани от допълнителни контакти. Резултатите от прегледите бяха представени в окончателни доклади. Въз основа на тези доклади съответните разпоредби на Договора за присъединяване бяха изготвени, договорени и накрая беше подписан Договорът за присъединяване.

В доклада от партньорската проверка относно квалификациите на полските медицински сестри и акушерки („доклада“) експертите установиха, че програмите за обучение на полски акушерки, т.е. акушерки, притежаващи дипломи за бакалавърска степен или за завършено средно образование, издадени преди присъединяването, не са в съответствие с изискванията на европейското право, а именно Директива 80/154/ЕИО на Съвета от 21 януари 1980 г. относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за акушерки, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги (1) и Директива 80/155/ЕИО на Съвета от 21 януари 1980 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с предприемането и упражняването на дейности от акушерки (2) (наричани по-долу „директиви за признаване“).

Според жалбоподателя TAIEX в писмата си, адресирани до нея на 2 и 23 септември 2004 г.(3), е заявила, че „партньорски доклади не са публични, а са предоставени на правителствата на присъединяващите се страни“и че „при договарянето на партньорските проверки с правителствата на съответните страни Комисията е уверила, че докладите, произтичащи от проверките, ще бъдат предоставяни само на централните национални правителства, засегнати от съответната партньорска проверка.“

На 18 април 2005 г. жалбоподателката посочи в писмото си до Комисията, че е загрижена, че компетентните органи на тогавашните държави-членки, различни от Полша, могат да разполагат с проектоверсии на доклада (достъпни от неофициални източници) и че решенията, засягащи свободното движение на полски медицински сестри, могат да се основават на такива версии. Тя заяви, че тези версии съдържат грешки.

На 2 май 2005 г. Комисията отговори, че само окончателният вариант на доклада е изпратен на тогавашните държави-членки за информация, както и на полските власти. Комисията добави, че „не предоставя докладите от партньорските проверки на разположение на страни, различни от засегнатата държава и държавите членки, и не поема отговорност за други версии (и тяхното съдържание), получени неофициално от други източници.“

На 27 май 2005 г. жалбоподателят отново се обърна към Комисията. Тя заяви, че на етапа на изготвяне на доклада редица трети (и неоправомощени) страни разполагат с проект на доклада. Тя приложи копия от документи, получени от тези трети страни, които съдържат препратки към проекта на доклад. Бяха: i) писмо от Постоянния комитет на медицинските сестри до Комисията и ii) писмо от 23 декември 2002 г. от Кралския колеж на медицинските сестри и Съвета на медицинските сестри и акушерките до британското министерство на външните работи. Жалбоподателят също така посочи, че проектодокладът е публикуван на уебсайта на Нидерландския институт за грижи и благосъстояние (NICW) — частна организация, която е изпълнител на финансирания от ФАР проект за побратимяване между Нидерландия и Полша във връзка с признаването на професионалните медицински квалификации. Според жалбоподателя този документ впоследствие е бил премахнат от уебсайта на NICW. На последно място, жалбоподателят поиска от Комисията да разследва изтичането на информация. В това отношение тя посочва, че г-н T.K, ръководител на партньорската проверка, е бил представител на Постоянния комитет на медицинските сестри и е бил нает от NICW като експерт по посочения по-горе проект за туининг. Тя заяви, че не обвинява г-н Т. К., а „предполага възможната му роля в подготовката и разпространението на документите“. Освен това жалбоподателят свърза свойствата на словния документ, публикуван на сайта на NICW, с г-н R.P., който е бил длъжностно лице в Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ на Комисията („ГД „Вътрешен пазар“).

Комисията отговори на жалбоподателя на 16 юни 2005 г. Това писмо и предишни писма от Комисията бяха подписани от началника на отдел D5 „Институционално изграждане“, ГД „Разширяване“. Комисията информира жалбоподателя, че въпросите относно разпоредбите на Договора за присъединяване вече не се разглеждат от TAIEX и че TAIEX подпомага новите държави-членки само по силата на преходните разпоредби след разширяването през 2004 г. Комисията също така посъветва жалбоподателката да отправи своите опасения към ГД „Вътрешен пазар“. Комисията също така заяви, че е предоставила на жалбоподателя цялата информация, която е могла да предостави по отношение на партньорските проверки, не само за Полша, но и за другите държави, присъединили се към ЕС през 2004 г.

Жалбоподателката не е удовлетворена от отговора на Комисията и на 7 септември 2005 г. е подала първата си жалба до Европейския омбудсман (2902/2005/MHZ), която съдържа твърдения и свързани с тях твърдения относно точността на партньорската проверка на квалификациите на полските медицински сестри и твърдението относно нарушаването на поверителността по отношение на доклада и свързаните с него твърдения. Що се отнася до твърденията и твърденията на жалбоподателя относно точността на партньорската проверка, омбудсманът реши, че няма основания за разследване, тъй като комисията по петиции на Европейския парламент вече е разгледала същия въпрос, и прикани жалбоподателя да посочи дали желае омбудсманът да започне разследване, което да разгледа само нейното твърдение относно нарушаването на поверителността. Жалбоподателят отговори на 3 януари 2006 г. Омбудсманът реши да регистрира писмото на жалбоподателя от 3 януари 2006 г. като нова жалба (191/2006/MHZ) и да започне разследване по следните твърдения:

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е успяла i) да защити поверителността на проекта на доклад и ii) да отговори по подходящ начин на жалбите по този въпрос. Жалбоподателят заяви, че iii) Комисията следва да определи лицето(ата) или организациите, отговорни за нарушаването на поверителността, и че iv) следва да се въведе подходяща процедура, за да се избегне повторение на такива събития в бъдеще.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Комисията може да бъде обобщено, както следва:

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя относно нарушаването на поверителността, Комисията посочи, че поверителността на докладите от партньорските проверки се поддържа от Комисията по най-добрия възможен начин.

Окончателните доклади се разпространяват до държавите членки чрез работната група на Съвета „Разширяване“ и до националните органи на съответната държава.

Експертите на държавите членки, които формират мисиите за партньорска проверка и изготвят докладите, са изрично информирани за параметрите, в рамките на които трябва да работят, когато се ангажират да бъдат част от процес на партньорска проверка. Експертите на държавите членки се информират за ограниченото разпространение на окончателните доклади и от тях се изисква да запазят поверителността на всички етапи от процеса на изготвяне на докладите. Тези експерти не са наети от Комисията, а изготвят докладите от партньорските проверки по покана като независими експерти в дадена област. Те остават служители на националните администрации. В това си качество Комисията внимателно и последователно информира експертите. Между него и експертите обаче няма договорни връзки. Комисията също така подчерта, че към момента на изготвяне на настоящия документ не е имало други жалби относно потенциални нарушения на поверителността по този въпрос.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателката относно липсата на подходящ отговор на нейните жалби до Комисията, Комисията заяви, че последователно ѝ е отговаряла своевременно, като е обяснявала процесите, свързани с ограниченото разпространение на докладите от партньорските проверки, и също така е обяснявала, че след присъединяването Генерална дирекция „Разширяване“ вече не е в състояние да отговори на нейните опасения относно Договора за присъединяване. Във връзка с това Комисията приложи към становището си копия от размяната на писма между нея и жалбоподателя. Освен писмата, вече посочени от жалбоподателката в нейната жалба, Комисията приложи отговорите си към потвърдителното заявление на жалбоподателката за достъп до докладите, което беше частично уважено.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията следва да определи орган, отговорен за нарушаването на поверителността, Комисията заяви, че не е установила нарушаване на поверителността, произтичащо от нейното седалище. Комисията не предоставя доклади от партньорски проверки на страни, различни от съответната присъединяваща се държава и държавите членки. Комисията не носи отговорност нито за други версии, получени неофициално от други източници, нито за тяхното съдържание. Комисията последователно е подчертавала пред участващите експерти от държавите членки необходимостта от ограничено разпространение на докладите от партньорските проверки. Искането за идентифициране на отговорното(ите) лице(а) или организация(и) въз основа на една-единствена жалба не е оправдано и би могло да изложи на риск система за партньорски проверки.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че следва да се въведе подходяща процедура, за да се избегне повторение на такива събития в бъдеще, настоящата процедура, която вече съществуваше през 2002 г., функционира добре и не е била предмет на други жалби относно неоправданото разпространение на проекти на доклади от партньорски проверки. Комисията информира внимателно експертите на държавите членки по въпросите на поверителността, свързани с партньорските проверки. Поради това експертите от държавите членки са запознати с параметрите на работа и редовно им се напомня за тях. Комисията обаче призна, че „езикът, използван при инструктажа на експертите, в крайна сметка би могъл да бъде подобрен“. Всяка промяна в методите за информиране на експертите обаче не следва да застрашава доверието и добрата воля между експертите и Комисията, на които се основава системата за партньорски проверки.

Допълнителни проверки
Писмото на омбудсмана до Комисията от 12 януари 2007 г.

В това писмо омбудсманът иска от Комисията да го информира дали информацията относно поверителността е предоставена от Комисията на националните експерти в писмен вид и, ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, да предостави копие от това писмено съобщение. Ако Комисията е информирала националните експерти чрез устен инструктаж, омбудсманът е поискал от Комисията да го информира за съдържанието на устния инструктаж и да предостави цялата документация, използвана от Комисията за провеждането на този инструктаж.

Освен това омбудсманът попита дали Комисията разполага с конкретни доказателства по отношение на евентуално нарушение на поверителността от национален експерт от NICW. Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, омбудсманът би желал да бъде информиран какви стъпки е предприела Комисията, за да наложи по отношение на този национален експерт горепосочените задължения за поверителност.

В своите забележки жалбоподателката предложи омбудсманът да вземе показания от служител на Комисията, за когото жалбоподателката подозира, че е източник на друго изтичане на информация. В писмото си до Комисията омбудсманът отбеляза, че жалбоподателката е обяснила подозренията си, като е посочила, че проектът на доклад от партньорската проверка, публикуван на уебсайта на NICW, носи инициалите на съответното длъжностно лице на Комисията и че това длъжностно лице е участвало в въпроса за признаването на квалификациите на медицинските сестри и е имало професионални контакти с NICW. Поради това омбудсманът прикани Комисията да предостави писмен отговор по този въпрос.

Отговорът на Комисията

Първо, Комисията посочва, че информацията относно поверителността не е била предоставена на националните експерти писмено, а устно. Експертите бяха информирани устно на встъпителната среща, проведена преди започването на процес на партньорска проверка. По време на тази среща служители на Комисията обясниха целта и ръководните принципи за мисията, която ще се проведе следващата седмица. Експертите бяха информирани, че докладът следва да бъде изготвен от тях въз основа на даден образец. Те бяха информирани също така, че докладът е поверителен и следва да се третира като такъв и в бъдеще.

Освен това Комисията посочва, че участващите генерални дирекции, а именно ГД „Разширяване“ и ГД „Вътрешен пазар“, не разполагат с конкретни доказателства, които да я накарат да предположи, че национален експерт от NICW е извършил нарушение на задълженията си за поверителност.

Що се отнася до нарушаването на поверителността от страна на поименно посочено длъжностно лице на Комисията („длъжностното лице“), Комисията заяви, че не са представени доказателства в подкрепа на това твърдение. В това отношение Комисията отбеляза, че жалбоподателят е представил два основни аргумента в подкрепа на това твърдение: i) инициалите на длъжностното лице фигурират в проекта на доклада от партньорската проверка, публикуван на уебстраницата на NICW, и ii) „близките отношения на длъжностното лице с Европейската федерация на асоциациите на медицинските сестри, с експерти и с NICW.“

Комисията твърди, че всички партньорски проверки за всички тогавашни страни кандидатки и за всички медицински професии са изготвени по един и същ образец, който носи инициалите на длъжностното лице, тъй като то е натоварено с изготвянето на образец, който да се използва от експертите в партньорските проверки. Следователно това указание в полето за свойства на текстов документ не може да служи като доказателство, че длъжностното лице е оповестило проекта на доклада.

Комисията отбеляза, че контактите на длъжностното лице с Европейската федерация на асоциациите на медицинските сестри, експертите и NICW са част от длъжностната характеристика на това длъжностно лице. Електронното писмо на длъжностното лице до Европейската федерация на асоциациите на медицинските сестри, копие от което жалбоподателката е предоставила заедно с жалбата си, е било публикувано по прозрачен начин от тази асоциация в нейния бюлетин. Този факт само показва, че длъжностното лице е изпълнявало задачите си.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят счита, че Комисията е потвърдила в отговора си, че проектът на доклада или окончателната му версия действително са поверителни документи и че националните експерти и вероятно служителите на Комисията са били инструктирани да спазват тази поверителност в краткосрочен и дългосрочен план. Според жалбоподателя Комисията изглежда приема в своя отговор, че действително е налице нарушение на поверителността и че проектът на доклада е публикуван на уебсайта на „организацията, с която Комисията е сключила договор“.

Освен това жалбоподателката поясни, че националният експерт, посочен в нейната жалба, към момента на въпросната партньорска проверка е бил номиниран от Обединеното кралство и следователно не попада в обхвата на описанието на омбудсмана на този експерт във въпроса на омбудсмана до Комисията. Едва след приключването на въпросната партньорска проверка този експерт е бил нает от NICW като „краткосрочен експерт“по нидерландско-полския туининг проект, частично финансиран и контролиран от Комисията. В рамките на този проект беше разгледано прилагането на директивите относно признаването в Полша. Тъй като проектодокладът беше публикуван на специалната уебстраница на NICW, представяща проекта за туининг, „трябва да се разгледа въпросът за евентуалното участие на този експерт в предоставянето на документа“. Поради това жалбоподателят предложи Омбудсманът да внесе отново въпроса относно този експерт в Комисията. Жалбоподателят предложи следната формулировка на съответния въпрос: „Дали Комисията разполага с конкретни доказателства по отношение на евентуално нарушение на поверителността от страна на национален експерт, който е бил нает в рамките на партньорската проверка на полски медицински сестри, във връзка с публикуването на уебсайта на NICW на проект на настоящия доклад от партньорската проверка.“

Жалбоподателят също така заяви, че отговорът на Комисията на всички предполагаеми случаи на нарушаване на поверителността е, че „няма доказателства“. Тя е на мнение, че това е „много слаба защита“, тъй като Комисията „очевидно не е положила усилия да разследва това нарушение на поверителността или да се опита да получи доказателства“. Според жалбоподателя горепосоченото предполага, че „Комисията е по-загрижена да избегне отговорностите си, отколкото да разкрие лицето или лицата, отговорни за това сериозно нарушение на доверието.“Поради това жалбоподателят предложи Комисията официално да поиска от NICW да идентифицира лицето или лицата, които са им предоставили проекта на доклад. Освен това жалбоподателят отбелязва, че полето за свойства на словния документ показва, че документът е бил последно запазен от г-жа P.H.(4), която е била и все още е наета от NICW. Във връзка с това жалбоподателят предложи на Комисията да бъдат зададени следните допълнителни въпроси: „Комисията се е свързала с NICW, за да поиска името на лицето, което им е предоставило проект на копие от поверителния доклад за партньорска проверка за полски медицински сестри; Ако отговорът е „не“, защо не; Ако отговорът е „да“, моля, предоставете копия от писмото си на NICW и от техния отговор с подробности за действията, предприети по отношение на идентифицираното лице.„Жалбоподателят счита, че NICW, „като редовен изпълнител на Комисията“, следва да бъде готов да разкрие информацията за лицето, което му е предоставило проекта на доклада, за да докаже, че „те заслужават доверието и уважението на Комисията във всички бъдещи делови отношения.“

РЕШЕНИЕТО

1 Предварителна забележка

1.1 Омбудсманът отбелязва, че в своите забележки жалбоподателят предлага допълнителният въпрос на Омбудсмана, отправен към Комисията на 12 януари 2007 г., да бъде преформулиран и посоченият в него национален експерт да бъде описан по-точно.

1.2 Омбудсманът отбелязва обаче, че в своите забележки, изпратени на Комисията заедно с допълнителните въпроси на Омбудсмана от 12 януари 2007 г., жалбоподателят ясно се е позовал на конкретно посочено лице. Поради това омбудсманът има всички основания да счита, че Комисията е разбрала правилно въпроса му, и не счита, че в това отношение е необходим допълнителен контакт с Комисията.

2 По твърдяното нарушение на поверителността и свързаните с него твърдения

2.1 Според жалбоподателя проект на доклад за партньорска проверка („докладът“) относно квалификациите на полските медицински сестри (поверителен документ) е публикуван на уебсайта на Нидерландския институт за грижи и благосъстояние („NICW“), който е частна организация.

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е защитила поверителността на проекта на доклад.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да определи лицето(ата) или организациите, отговорни за нарушаването на поверителността, и че следва да се въведе подходяща процедура, за да се избегне повторение на такива събития в бъдеще.

В подкрепа на своето твърдение и твърдения жалбоподателката посочи два възможни източника на предполагаемото изтичане на информация: първо, поименно посочен служител на Комисията, второ, поименно посочен национален експерт.

2.2 В обобщение, Комисията изглежда не оспорва, че изтичането е могло да се случи, но отрича всякаква отговорност за такова изтичане и заявява, че то не е дошло от нейните служби.

Що се отнася до националните експерти, изготвили проектодоклада, Комисията не носи отговорност за техните действия, тъй като i) между Комисията и тези експерти няма връзка със заетостта (те са наети от националните администрации) и ii) експертите са били устно информирани от Комисията относно изискванията за поверителност, преди да започнат да изготвят проектодоклада.

Комисията подчерта, че към момента на изготвяне на настоящия документ не е имало други жалби относно потенциални нарушения на поверителността по този въпрос, и изрази становището, че настоящата процедура функционира добре. Той обаче призна, че „езикът, използван при инструктажа на експертите, в крайна сметка би могъл да бъде засилен“.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че по отношение на първия възможен източник на изтичане на информация, посочен в жалбата, Комисията е отрекла, че едно от нейните длъжностни лица е източник на изтичане на информация. Комисията твърди, че инициалите на длъжностното лице са публикувани на уебсайта на NICW, тъй като това длъжностно лице е един от авторите на образеца за партньорска оценка, по който са работили експертите, и че контактите с всички организации, участващи в признаването на квалификацията на полските медицински сестри, са част от длъжностната характеристика на това длъжностно лице.

2.4 Омбудсманът счита, че горепосоченото обяснение на Комисията е разумно. Освен това той отбелязва, че жалбоподателката не е оспорила аргументите на Комисията в това отношение в своите допълнителни забележки. Поради това омбудсманът счита, че не е оправдано провеждането на по-нататъшно разследване по отношение на този аспект на жалбата.

2.5 Освен това, що се отнася до второто възможно изтичане на информация, посочено от жалбоподателя, въз основа на предоставената от Комисията информация, която не е оспорена от жалбоподателя, изглежда, че експертите са били наети от националните администрации и че техните експертни задължения не произтичат от договорни отношения с Комисията. Поради това Омбудсманът е съгласен с Комисията, че като цяло експертите, с които Комисията е сключила договор, носят цялата отговорност за своята работа, включително задължението за спазване на поверителност. Той също така е съгласен, че ролята на Комисията се ограничава до това да ги подкрепя в тяхната работа, като им предоставя например образеца на доклада и като им дава указания как да изготвят докладите и как да спазват поверителността.

2.6 С оглед на гореизложеното и като се има предвид, че Комисията не разполага с доказателства срещу националния експерт, посочен от жалбоподателя, омбудсманът не счита за полезно в рамките на настоящата проверка да поиска от Комисията да се свърже с NICW относно източника на въпросния теч, както предлага жалбоподателят в допълнителните си забележки.

2.7 Освен това Омбудсманът отбелязва изявлението на Комисията в нейното становище, че "езикът, използван при инструктажа на експертите, в крайна сметка би могъл да бъде засилен". Омбудсманът разбира това изявление като израз на готовността на Комисията да подобри своите процедури.

2.8 С оглед на гореизложеното омбудсманът не счита, че по-нататъшното разследване е оправдано и по отношение на този аспект на жалбата.

2.9 Омбудсманът обаче не е убеден, че е достатъчно Комисията да информира експертите устно по отношение на изискванията за поверителност. В това отношение той ще направи допълнителна забележка по-долу.

3 Твърдение за липса на правилен отговор на жалбите на жалбоподателя

3.1 Жалбоподателката твърди, че Комисията не е отговорила правилно на нейните жалби по този въпрос.

3.2 В обобщение Комисията заяви, че последователно е отговаряла своевременно на жалбоподателя, като е обяснявала процесите, свързани с ограниченото разпространение на докладите от партньорските проверки, и също така е обяснявала, че след присъединяването Генерална дирекция "Разширяване" вече не е в състояние да отговори на опасенията на жалбоподателя относно Договора за присъединяване. Във връзка с това Комисията приложи към становището си копия от размяната на писма между нея и жалбоподателя.

3.3 Омбудсманът разгледа подкрепящите доказателства, представени от жалбоподателя и Комисията. Той отбеляза, че що се отнася до първото твърдение, представено в настоящата жалба, жалбоподателят е изпратил писма до Комисията на 18 април и 25 май, на които Комисията е отговорила съответно на 2 май и 16 юни 2005 г. Отговорите на Комисията изглеждат изчерпателни и учтиви.

3.4 Следователно омбудсманът не установява случай на лошо администриране по отношение на това твърдение.

4 Заключение

Въз основа на своята проверка по този случай омбудсманът не установи случай на лошо администриране по отношение на второто твърдение на жалбоподателя.

Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя и свързаните с него твърдения, омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки.

Омбудсманът приключва случая.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

Комисията би могла да обмисли да даде писмени указания по отношение на изискванията за поверителност на националните експерти, които участват в партньорските проверки. Според Омбудсмана това би могло да допринесе за успешното провеждане на партньорски проверки, като гарантира пълното зачитане на поверителността и избягването на умишлено или непреднамерено разкриване на поверителна информация.

Омбудсманът ще бъде благодарен, ако Комисията може да го информира своевременно за мерките, предвидени в това отношение, така че информацията да може да бъде взета предвид в годишния доклад на Омбудсмана за 2007 г.

Председателят на Комисията ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 93, 1980 г., стр. 28.

(2) ОВ L 33, 1980 г., стр. 8.

(3) Жалбоподателката не е предоставила копие от писмото си от 23 септември 2004 г.

(4) Жалбоподателят се е обърнал към лице.