Страсбург, 21 февруари 2007 г.

Уважаеми г-н Х,

На 12 декември 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европол във връзка с искане за достъп до данни, свързани с Вас. На 21 януари 2006 г. Вие ми изпратихте допълнителни документи, свързани с Вашата жалба.

На 6 март 2006 г. препратих жалбата до директора на Европол. На 20 март 2006 г. директорът на Европол ме уведоми, че писмото ми от 6 март 2006 г. е препратено на съвместния надзорен орган на Европол. Съвместният надзорен орган ми изпрати английската версия на становището си на 3 май 2006 г. и френския превод на 30 май 2006 г.

На 9 юни 2006 г. Вие ми изпратихте ново писмо, свързано с Вашата жалба. На 19 юни 2006 г. Ви препратих становището на Съвместния надзорен орган на Европол с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 7 юли 2006 г. На 17 септември 2006 г. Вие ми изпратихте ново писмо, свързано с Вашата жалба.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

На 10 януари 2004 г. жалбоподателят изпраща писмо до Френската комисия за защита на данните („CNIL“), в което иска тя да установи дали отнасящите се до него данни се съхраняват от Европол. На 26 февруари 2004 г. CNIL препраща писмото на Европол.

С писмо от 14 юни 2004 г. Европол уведомява жалбоподателя, че е проверил досиетата му и че Европол не разполага с данни, отнасящи се до него, до които той има право на достъп в съответствие с член 19, параграф 1 от Конвенцията за Европол във връзка с приложимото законодателство на Франция.

На 4 юли 2004 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на Европол от 14 юни 2004 г.

С решение от 12 декември 2005 г. апелативният комитет на Съвместния надзорен орган на Европол потвърждава решението на Европол от 14 юни 2004 г. Апелативният комитет се позовава по-специално на член 9, параграф 2 от Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, който предвижда три изключения от правото на достъп. Освен това той посочва, че съгласно член 19, параграф 3 от Конвенцията за Европол правото на достъп следва да се упражнява в съответствие със законодателството на държавата членка, в която е предявено правото, в случая Франция. Апелативният комитет счита, че с оглед на правото и практиката във Франция относно правото на достъп във връзка с данните, обработвани от Европол, решението от 14 юни 2004 г. е взето в съответствие с член 19, параграф 3 от Конвенцията за Европол.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че нито едно от трите изключения, предвидени в член 9, параграф 2 от Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г., на които Европол е основал решението си, не се е прилагало към неговия случай. Той заяви, че тълкуването на този член от страна на Европол представлява злоупотреба с власт. Освен това жалбоподателят заяви, че вече се е свързал с CNIL и други съответни френски органи и че те са отказали да предоставят информация относно данните, свързани с него.

На 21 януари 2006 г. жалбоподателят изпраща на омбудсмана ново писмо, свързано с неговата жалба. Освен това в това писмо той твърди, че Европол не е разгледал правилно жалбата му до комисията по жалбите от 4 юли 2004 г., тъй като преводът на френски език на неговия отговор се отнася до друг жалбоподател.

Въз основа на жалбата и на допълнителното писмо на жалбоподателя от 21 януари 2006 г. стана ясно, че жалбоподателят е представил следните твърдения:

1. Европол неправилно отказа да предостави информация за данни, свързани с жалбоподателя, и да му предостави достъп до тези данни. Това представлява злоупотреба с власт.
2. Европол не е разгледал внимателно жалбата на жалбоподателя от 4 юли 2004 г. до комисията по жалбите, тъй като преводът на френски език на неговия отговор е бил адресиран до друг жалбоподател.

Жалбоподателят твърди, че следва да му бъде предоставен достъп до свързаните с него данни, с които разполагат Европол и националните органи.

Задачата

Подходът на омбудсмана

Омбудсманът реши да започне разследване по случая на жалбоподателя. Омбудсманът обаче информира жалбоподателя, че е решил да приеме за недопустимо и в съответствие с член 2, параграф 1 от своя статут да прекрати искането си за достъп до датата, отнасяща се до него, с която разполагат националните органи, тъй като този аспект на случая не е насочен към институция или орган на Общността.

Като се има предвид, че жалбоподателят е посочил в жалбата си, че вече се е свързал с CNIL и други съответни френски органи по този въпрос, на жалбоподателя беше препоръчано да отнесе въпроса до френския национален омбудсман.

Омбудсманът препрати жалбата до Европол, като поиска неговото становище.

Писмо на директора на Европол от 20 март 2006 г. до омбудсмана

На 20 март 2006 г. директорът на Европол информира омбудсмана, че като се има предвид, че „жалбоподателят постави под въпрос констатациите и разглеждането от съвместния надзорен орган на Европол на жалбата му срещу решение на Европол относно правото му на достъп до данни, свързани с него и евентуално съхранявани от Европол“и че „съвместният надзорен орган, съгласно член 24, параграф 1 от Конвенцията за Европол, е независим от Европол“, писмото на омбудсмана от 6 март 2006 г. с искане за становище по жалбата е препратено на съвместния надзорен орган.

Становище на съвместния надзорен орган

В обобщение становището на съвместния надзорен орган по жалбата беше следното:

Общи бележки относно препращането на писмото на омбудсмана от 6 март 2006 г. до съвместния надзорен орган и относно статута на комисията по жалбите

Със създаването на Европол беше създадена европейска платформа за обмен и обработка на лични данни. С оглед на това в едно от съображенията на Конвенцията за Европол се посочва, че трябва да се обърне специално внимание на защитата на правата на физическите лица, и по-специално на защитата на техните лични данни. Поради тази причина член 14 от Конвенцията за Европол се позовава на стандарт за защита на данните, съответстващ на принципите на Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни („Конвенция 108“) и на Препоръка No R (87) на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 17 септември 1985 г. („Препоръка 87“), с която се урежда използването на лични данни в полицейския сектор. Като се вземат предвид тези принципи, в Конвенцията за Европол беше създаден специален режим за защита на данните за Европол.

Съгласно тези принципи за защита на данните с член 24 от Конвенцията за Европол Съвместният надзорен орган беше създаден като независим надзорен орган със задачата да извършва преглед на дейностите на Европол, за да се гарантира, че правата на физическите лица не се нарушават при боравенето с лични данни, съхранявани от него. Тези права са посочени в Конвенцията за Европол, и по-специално в член 19, който се отнася до правото на достъп и проверка на данните от Европол, и в член 20, параграф 4, който се отнася до правото данните да бъдат коригирани или заличени.

Като гарантира правата на физическите лица, Конвенцията за Европол предоставя на физическите лица и правото да поискат от съвместния надзорен орган да гарантира, че начинът, по който Европол обработва личните данни, е законосъобразен и точен.

Съвместният надзорен орган е приел процедурен правилник, който съгласно член 24, параграф 7 от Конвенцията за Европол е бил единодушно одобрен от Съвета.

Както Конвенция No 108, така и Препоръка No 87 предвиждат правно средство за защита, в случай че искането на дадено лице не бъде изпълнено. Принцип 6.6 от Препоръка 87 изрично посочва правото на обжалване пред надзорен орган. Тъй като Конвенцията за Европол не създава възможност за физическите лица да отнесат случая си до Съда на Европейските общности и за да се предостави на физическото лице правна процедура за обжалване на решенията на Европол, член 24, параграф 7 от Конвенцията за Европол възлага на съвместния надзорен орган да създаде специален комитет. Това е апелативният комитет на СНО.

Физическите лица могат да обжалват пред апелативния комитет на съвместния надзорен орган решение на Европол по искане а) за достъп до данни, б) за проверка на тези данни или в) за поправка или заличаване. Съгласно член 24, параграф 7 от Конвенцията за Европол решенията на апелативния комитет са окончателни по отношение на всички засегнати страни.

По този начин Конвенцията за Европол и специфичните разпоредби в процедурния правилник ясно създават независима и специфична правна разпоредба, позволяваща на физическото лице да обжалва решения на Европол.

За да подчертае независимия статут на апелативния комитет, при единодушното одобряване на процедурния правилник Съветът прие декларация относно състава на апелативния комитет.

Коментари по твърденията и твърдението на жалбоподателя

Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, след като е получил решението на Европол по неговото искане да провери дали отнасящите се до него данни са били съхранявани от последния, жалбоподателят е подал жалба срещу това решение. С решение от 12 декември 2005 г. апелативният комитет заключи, че решението на Европол е взето в съответствие с член 19, параграф 3 от Конвенцията за Европол. Това решение е задължително за всички заинтересовани страни.

Тъй като апелативният комитет следва да се разглежда като независим комитет, който предоставя на физическите лица правни средства за защита срещу решенията на Европол, съвместният надзорен орган на Европол приема, че „изключението по член 195, второ изречение“(1) от Договора за ЕО се прилага за съдебните производства в апелативния комитет в неговата съдебна роля.

Що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя, на 12 декември 2005 г. комисията по жалбите е приела две решения по две различни дела. От приложенията към жалбата става ясно, че първата страница на френския превод на решението по жалбата на жалбоподателя е била случайно заменена с първата страница на френския превод в другото решение. Въпреки че работните процедури в секретариата имаха за цел да разглеждат много внимателно съдебните производства и решенията на апелативния комитет, очевидно беше допусната грешка. Консултацията със секретариата за защита на данните, отговарящ за административните процедури, не предостави друго обяснение за тази достойна за съжаление човешка грешка. Беше ясно, че такава грешка не следва да се допуска и Съвместният надзорен орган ще изпрати своите извинения на жалбоподателя за тази грешка.

Писмо на жалбоподателя от 9 юни 2006 г.

С писмо от 9 юни 2006 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че след встъпването си е получил извинение от съвместния надзорен орган във връзка с грешката относно името му в решението на комисията по жалбите. Той прилага съответното писмо от Съвместния надзорен орган от 29 май 2006 г.

Забележки на жалбоподателя

В становището си относно становището на съвместния надзорен орган, представено на 7 юли 2006 г., жалбоподателят поддържа жалбата си. Освен това той твърди, че е налице нарушение на основните права, тъй като решенията на комисията по жалбите са задължителни за всички засегнати страни. Освен това жалбоподателят посочи, че становището на съвместния надзорен орган е нередовно от правна гледна точка, тъй като страниците му не са номерирани и последната страница не е подписана.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на омбудсмана

1.1 На 10 януари 2004 г. жалбоподателят изпраща писмо до Френската комисия за защита на данните (CNIL), в което иска от нея да провери дали отнасящите се до него данни се съхраняват от Европол. На 26 февруари 2004 г. CNIL препраща писмото на Европол. С писмо от 14 юни 2004 г. Европол уведомява жалбоподателя, че е проверил досиетата му и че в Европол не са обработени данни за него, до които той има право на достъп в съответствие с член 19, параграф 1 от Конвенцията за Европол във връзка с приложимото законодателство на Франция. На 4 юли 2004 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на Европол от 14 юни 2004 г. С решение от 12 декември 2005 г. Комитетът по жалбите потвърждава решението на Европол от 14 юни 2004 г. В последващата си жалба до омбудсмана и в допълнителното си писмо от 21 януари 2006 г. жалбоподателят твърди, че Европол неправилно е отказал да предостави информация относно данните, свързани с него, и да му предостави достъп до тези данни. Според жалбоподателя това представлява злоупотреба с власт. Освен това жалбоподателят твърди, че Европол не е разгледал внимателно жалбата му от 4 юли 2004 г. до комисията по жалбите, тъй като преводът на френски език на отговора му е бил адресиран до друг жалбоподател. Жалбоподателят твърди, че следва да му бъде предоставен достъп до свързаните с него данни, с които разполагат Европол и националните органи.

1.2 В отговора си от 6 март 2006 г. омбудсманът информира жалбоподателя, че е решил да приеме за недопустимо и на основание член 2, параграф 1 от неговия статут да прекрати искането си за предоставяне на достъп до отнасящи се до него данни, с които разполагат националните органи, тъй като този аспект на случая не е насочен към европейска институция или орган.

1.3 Следователно настоящото решение се отнася само до твърденията и претенциите на жалбоподателя, насочени към Европол.

1.4 Като се има предвид, че жалбата първоначално е била насочена срещу Европол, омбудсманът я е препратил на директора на Европол и е поискал от Европол да представи становище по нея. На 20 март 2006 г. обаче директорът на Европол информира омбудсмана, че като се има предвид, че „жалбоподателят постави под въпрос констатациите и разглеждането от съвместния надзорен орган на Европол на жалбата му срещу решение на Европол относно правото му на достъп до данни, свързани с него и евентуално съхранявани от Европол“и че „съвместният надзорен орган, съгласно член 24, параграф 1 от Конвенцията за Европол, е независим от Европол“, писмото на омбудсмана от 6 март 2006 г. с искане за становище по жалбата е препратено на съвместния надзорен орган на Европол.

1.5 От гореизложеното следва, че Европол твърди, че както съвместният надзорен орган, така и апелативният комитет са независими от него. Омбудсманът счита, че тази оценка изглежда правилна, като се има предвид, че член 24, параграф 1 от Конвенцията за Европол предвижда следното: „Създава се независим съвместен надзорен орган, който има за задача да преразглежда, в съответствие с тази конвенция, дейностите на Европол, за да гарантира, че правата на физическите лица не се нарушават от съхранението, обработката и използването на данните, съхранявани от Европол. (...) При изпълнението на своите задължения членовете на съвместния надзорен орган не получават указания от друг орган.“ Като се има предвид, че съгласно член 24, параграф 7 от Конвенцията за Европол апелативният комитет се създава от съвместния надзорен орган, този комитет също трябва да се счита за независим от Европол.

1.6 Омбудсманът обаче счита, че фактът, че даден орган е независим по отношение на друг орган, не означава непременно, че той трябва да се счита за отделен орган на Общността по смисъла на член 195 от Договора за ЕО. Например омбудсманът често трябва да разглежда жалби относно процедури за набиране на персонал, разглеждани от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). Въпреки че конкурсните комисии играят важна роля в тези процедури за набиране на персонал и въпреки че в рамките на своите отговорности тези комисии са независими от EPSO, омбудсманът винаги е считал, че в такива случаи подалото жалба лице е EPSO, а не съответната конкурсна комисия. Омбудсманът обаче счита, че в настоящия случай не е необходимо да се решава дали за целите на член 195 от Договора за ЕО СНО (или комисията по жалбите) следва да се счита за органи на Общността, които трябва да се разграничават от Европол.

1.7 Омбудсманът отбелязва, че първото твърдение на жалбоподателя се отнася до решение, прието от Европол. Въпреки че съответното решение е потвърдено от апелативния комитет, изглежда ясно, че първото твърдение е насочено към решението на Европол, а не към решението на апелативния комитет. Поради това омбудсманът счита за целесъобразно да приеме, че разследването на това твърдение засяга Европол и че настоящото решение следва да бъде адресирано до него. Потенциалната релевантност на решението на апелативния комитет в този контекст ще бъде разгледана в точка 2 по-долу.

1.8 Омбудсманът отбелязва, че второто твърдение на жалбоподателя е насочено и към Европол. Следва обаче да се отбележи, че това твърдение се отнася до начина, по който решението на комисията по жалбите е било доведено до знанието на жалбоподателя. Следователно в действителност това твърдение трябва да се разбира като насочено срещу комисията по жалбите.

1.9 Омбудсманът обаче отбелязва, че според него СНО е обяснил, че на 12 декември 2005 г. комисията по жалбите е приела две решения по две различни дела и че първата страница от френския превод на решението по жалбата на жалбоподателите случайно е била заменена с първата страница от френския превод в другото решение. Съвместният надзорен орган заключи, че въпреки че работните процедури в неговия секретариат са имали за цел да се справят много внимателно със съдебните производства и решенията на апелативния комитет, очевидно е допусната грешка. Тя добави, че консултацията със секретариата по защита на данните, отговарящ за административните процедури, не е дала друго обяснение за тази достойна за съжаление човешка грешка. Съвместният надзорен орган подчерта, че такива грешки не следва да се допускат, и добави, че ще изпрати своите извинения на жалбоподателя за тази грешка. Омбудсманът отбелязва, че в писмото си до жалбоподателя от 29 май 2006 г. съвместният надзорен орган действително се е извинил за допуснатата грешка.

1.10 С оглед на тези обстоятелства омбудсманът счита, че дори съвместният надзорен орган или комисията по жалбите да се разглеждат като орган на Общността и да бъдат разграничени от Европол за целите на член 195 от Договора за ЕО, във всеки случай няма да има основания да продължи разследването си по този аспект на случая.

1.11 Омбудсманът отбелязва също така, че в своите забележки жалбоподателят твърди, че становището на съвместния надзорен орган е нередовно от правна гледна точка, тъй като страниците му не са номерирани и последната страница не е подписана.

1.12 В този контекст следва да се отбележи, че Съвместният надзорен орган е изпратил становището си на омбудсмана първо на английски език и впоследствие е предоставил превод на френски език (езика на делото). Именно този превод е бил препратен на жалбоподателя от омбудсмана. Като се има предвид, че съответният текст представлява превод на оригинала на английски език, не е било необходимо той да бъде подписан. Оригиналът на английски език на становището на съвместния надзорен орган е надлежно подписан. Копие от този оригинал е приложено за информация на жалбоподателя. Що се отнася до представянето на становището на съвместния надзорен орган, омбудсманът е на мнение, че би било полезно да се добавят номера на страници. Омбудсманът обаче счита за очевидно, че тяхното отсъствие не прави становището невалидно.

2 Що се отнася до обработката от страна на Европол на искането на жалбоподателя да му се предостави информация относно данните, свързани с него, и да му се предостави достъп до тези данни

2.1 В жалбата си до Омбудсмана жалбоподателят твърди, че Европол неправилно е отказал да предостави информация относно данните, свързани с него, и да му предостави достъп до тези данни. Според жалбоподателя това представлява злоупотреба с власт.

2.2 В становището си СНО посочва, че след като е получил решението на Европол по неговото искане да провери дали отнасящите се до него данни се съхраняват от последния, жалбоподателят е подал жалба срещу това решение. С решение от 12 декември 2005 г. апелативният комитет заключи, че решението на Европол е взето в съответствие с член 19, параграф 3 от Конвенцията за Европол. Според СНО решението на комисията по жалбите е задължително за всички засегнати страни. Тъй като апелативният комитет следва да се разглежда като независим комитет, който предоставя на физическите лица правно средство за защита срещу решенията на Европол, съвместният надзорен орган приема, че „изключението по член 195, второ изречение“, параграф 2 от Договора за ЕО се прилага по отношение на съдебните производства в апелативния комитет в неговата съдебна роля.

2.3 В становището си по становището на съвместния надзорен орган жалбоподателят освен това твърди, че е налице нарушение на основните права, тъй като решенията на комитета по жалбите са задължителни за всички засегнати страни.

2.4 Омбудсманът припомня, че член 195, параграф 1 от Договора за ЕО гласи следното:

„1. Европейският парламент назначава омбудсман, оправомощен да получава жалби (...) относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността, с изключение на Съда на Европейските общности и Първоинстанционния съд при изпълнение на техните съдебни функции.

В съответствие със своите функции омбудсманът провежда разследвания, които счита за основателни, по собствена инициатива или въз основа на жалби, подадени до него пряко или чрез член на Европейския парламент, освен когато твърдените факти са или са били предмет на съдебно производство. (…)".

2.5 Омбудсманът счита, че изключението, посочено в член 195, параграф 1, първа алинея, съгласно което омбудсманът е възпрепятстван да разгледа случай, при който съответните факти са или са били предмет на "съдебно производство", е приложимо само когато даден случай е бил или е висящ пред съд. Това тълкуване се потвърждава от член 1, параграф 3 от Статута на омбудсмана, който предвижда, че „Омбудсманът не може да се намесва в дела пред съдилища или да поставя под въпрос обосноваността на съдебно решение“.

2.6 Омбудсманът разгледа внимателно Конвенцията за Европол и процедурния правилник на съвместния надзорен орган (3), и по-специално процедурния правилник на комисията по жалбите. От тези правила изглежда, че апелативният комитет е замислен като независим механизъм за контрол с цел да се предоставят на гражданите средства за правна защита срещу Европол в съответната област. Освен това изглежда, че разпоредбите, уреждащи дейността на комисията по жалбите, до известна степен са сходни с тези, които обикновено се съдържат в правилата, приложими за съдебен орган. Омбудсманът обаче не е убеден, че комисията по жалбите следва да се счита за съдебен орган по смисъла на член 195 от Договора за ЕО и че поради това фактът, че тя е разгледала даден случай, следва да попречи на омбудсмана да извърши разследване. В този контекст омбудсманът отбелязва по-специално, че член 25, параграф 1 от Процедурния правилник на съвместния надзорен орган предвижда, че заседанията на комитета по жалбите влизат в сила само ако присъстват четири пети от неговите членове или техните заместници. Следователно изглежда, че решенията на комисията по жалбите могат да се вземат, въпреки че някои от нейните членове отсъстват. Освен това член 12, параграф 3 от настоящия правилник предвижда, че член на Комитета по жалбите, който е възпрепятстван да присъства на заседание, може да бъде представляван от своя заместник. Следователно изглежда, че действителният състав на органа, който разглежда дадена жалба, не е ясно установен от самото начало.

При тези обстоятелства омбудсманът счита, че фактът, че комисията по жалбите вече е разгледала съответното решение на Европол, не го задължава да приключи разследването си поради изключението относно съдебните производства, предвидено в член 195, параграф 1, втора алинея от Договора за ЕО.

2.7 Омбудсманът отбелязва, че според него съвместният надзорен орган е подчертал факта, че решенията на комисията по жалбите са задължителни за всички засегнати страни. Този аргумент се основава на член 24, параграф 7 от Конвенцията за Европол (4), който гласи, че СНО "(…) създава вътрешен комитет, състоящ се от по един квалифициран представител от всяка държава членка с право на глас. Комитетът има за задача да разглежда жалбите, предвидени в член 19, параграф 7 и член 20, параграф 4, с всички подходящи средства. По тяхно искане страните, подпомагани от своите съветници, ако желаят, се изслушват от комитета. Решенията, взети в този контекст, са окончателни по отношение на всички заинтересовани страни“(подчертаването е добавено).

2.8 Омбудсманът счита, че последното изречение изглежда е имало за цел да гарантира, че решението на комисията по жалбите по жалба срещу решение на Европол относно достъпа до данни или информация, свързани с такива данни, е окончателно и не може да бъде оспорено от друг орган. Следователно би могло да се твърди, че това се отнася и за омбудсмана и че той не следва да има право да започва или да продължава разследване по жалба, насочена към Европол, след като комисията по жалбите е разгледала съответния въпрос. В подкрепа на това тълкуване би могло да се посочи по-специално фактът, че Конвенцията за Европол представлява международен договор, сключен от държавите — членки на ЕС, през 1995 г., т.е. същите договарящи страни, които са създали и Договора за ЕО. От друга страна, приемането (и ратифицирането) на такава конвенция е предвидено в член 34, параграф 2, буква г) от Договора за Европейския съюз („ДЕС“). Тази разпоредба е част от дял VI от ДЕС. Член 41 от ДЕС обаче постановява, че член 195 от Договора за ЕО „се прилага за разпоредбите, отнасящи се до областите, посочени в настоящия дял“. С оглед на тази разпоредба изглежда доста съмнително дали член 24, параграф 7 от Конвенцията за Европол действително би могъл да ограничи мандата на омбудсмана по посочения по-горе начин.

2.9 Омбудсманът обаче счита, че не е необходимо да заема окончателна позиция по този въпрос в настоящия случай. Омбудсманът счита, че този въпрос ще трябва да бъде решен само ако има конкретни индикации, сочещи възможността за лошо администриране в настоящия случай.

2.10 Следва да се отбележи, че в решението на Европол се посочва, че "[в] съответствие с процедурата, предвидена в Конвенцията за Европол и приложимото национално законодателство на Франция, бих искал да Ви информирам, че вследствие на Вашето искане бяха извършени проверки на досиетата на Европол. Съгласно член 19 от Конвенцията за Европол във връзка с приложимото законодателство на Франция бих искал да Ви уведомя, че в Европол не се обработват данни, отнасящи се до Вас, до които имате право на достъп в съответствие с член 19 от Конвенцията за Европол. В решението си апелативният комитет заяви, че „с оглед на правото и практиката във Франция относно правото на достъп във връзка с данните, обработвани от Европол, и с оглед на член 19, параграф 3 от Конвенцията за Европол, решението на Европол по искане на [жалбоподателя] е в съответствие с член 19, параграф 3 от Конвенцията за Европол.“Следователно мотивите, използвани както от самия Европол, така и от апелативния комитет, са доста кратки. Омбудсманът обаче счита, че този факт сам по себе си не е изненадващ, тъй като в противен случай Европол и комисията по жалбите би трябвало да разкрият факти, които според тях не биха могли да бъдат разкрити.

Омбудсманът обаче отбелязва, че жалбоподателят не е представил нито в жалбата си, нито в становището си никакви конкретни елементи, които биха подкрепили твърдението му, че Европол е действал неправилно или неправомерно, когато, след като е проверил досиетата си, е решил, че няма данни за него, до които той има право на достъп в съответствие с член 19, параграф 1 от Конвенцията за Европол във връзка с приложимото законодателство на Франция. Внимателното разглеждане на решението на комисията по жалбите от 12 декември 2005 г. също не е довело до никакви обстоятелства, които биха поставили под съмнение решението на Европол. С оглед на тези обстоятелства омбудсманът счита, че не изглежда да има основания за продължаване на разследването на твърдението на жалбоподателя.

2.12 В становището си жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на основните права, тъй като решенията на комисията по жалбите са задължителни за всички засегнати страни. Не е ясно дали по този начин жалбоподателят е пожелал да представи допълнително твърдение. Омбудсманът отбелязва, че всяко такова твърдение на практика би оспорило разпоредба, съдържаща се в Конвенцията за Европол, а именно член 24, параграф 7 от нея, който предвижда, че решенията на апелативния комитет са окончателни по отношение на всички засегнати страни. В този контекст следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 2 от неговия статут омбудсманът може да разглежда само жалби относно лошо управление. Поради това той не е в състояние да разглежда жалби, които се отнасят до основателността на законодателството или международните договори. Следователно омбудсманът не би бил в състояние да разгледа каквото и да било твърдение, което жалбоподателят би желал да повдигне в този контекст.

3 Твърдение на жалбоподателя

3.1 Жалбоподателят твърди, че следва да му бъде предоставен достъп до отнасящите се до него данни, с които разполага Европол.

3.2 С оглед на гореизложеното и на заключението си в точка 2.11, Омбудсманът заключава, че не са необходими допълнителни проверки във връзка с твърдението на жалбоподателя.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че няма основания за по-нататъшни проверки по този случай. Омбудсманът приключва случая.

Директорът на Европол ще бъде информиран за това решение. Копие от настоящото решение ще бъде изпратено и на директора на съвместния надзорен орган за негова информация.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Омбудсманът разбира, че Европол се позовава на член 195, параграф 1, втора алинея от Договора за ЕО.

(2) Омбудсманът разбира, че Европол се позовава на член 195, параграф 1, втора алинея от Договора за ЕО.

(3) Закон No 1/99 на Съвместния надзорен орган на Европол от 22 април 1999 г. за определяне на неговия процедурен правилник (ОВ C 149, 1999 г., стр. 01).

(4) Конвенцията за Европол е достъпна на уебсайта на Европол (http://www.europol.eu.int/index.asp?page=legalconv).