# Решение на Европейския омбудсман по жалба 2674/2005/MF срещу Европейската сметна палата
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: null
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/2989)
---
Страсбург, 11 юни 2007 г.   

Уважаеми г-н П.,

На 5 август 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската сметна палата („ЕСП") относно условията за пенсионирането Ви, а именно прехвърлянето на пенсионните Ви права.

На 22 септември 2005 г. препратих жалбата до председателя на ЕСП. Крайният срок за представяне на становището беше 31 декември 2005 г.

С писмо от 16 декември 2005 г. председателят на ЕСП иска удължаване на срока за представяне на становище.

С писмо от 10 януари 2006 г. уведомих председателя на ЕСП, че уважавам искането му. Същия ден бяхте съответно уведомени с писмо.

ЕСП изпрати становището си на 27 януари 2006 г. На 31 януари 2006 г. Ви го препратих с покана за представяне на становища, която Вие изпратихте на 22 февруари 2006 г. На 27 февруари 2006 г. Вие ми изпратихте ново писмо във връзка с Вашата жалба.

На 23 май 2006 г. поисках от ЕСП допълнителна информация във връзка с Вашата жалба. ЕСП изпрати своя отговор на 27 юни 2006 г. Отговорът на ЕСП Ви беше препратен с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 10 юли 2006 г.

На 11 май 2007 г. се обадихте по телефона на поверените ми служби и ги уведомихте, че на 23 февруари 2007 г. сте отнесли въпроса до Съда на публичната служба на Европейския съюз.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за забавянето на разглеждането на Вашата жалба.

Жалбата
-------

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са, както следва:

Жалбоподателят е пенсиониран служител на ЕСП. Преди да започне работа в Европейската сметна палата („ЕСП"), той е работил в банковия сектор във Франция от 1974 г. до 1982 г.

На 10 ноември 1994 г. жалбоподателят иска от ЕСП да прехвърли пенсионните му права, произтичащи от по-рано завършения период на дейност в банковия сектор във Франция, към общностната пенсионна схема. На 13 ноември 1996 г. ЕСП отговаря, че прехвърлянето на пенсионните права, придобити в банковия сектор, не е възможно. Освен това тя отговори, че Европейската комисия трябва да изготви регламент с Асоциацията на допълнителните пенсионни схеми („ARRCO"[(1)](#(1)){#Footnote1}), за да се даде възможност за прехвърляне на всички пенсионни права, придобити във Франция.

На 25 август 2004 г. жалбоподателят подава до ЕСП искане за ранно пенсиониране. На основание член 90, параграф 1 от Правилника той също така иска от органа по назначаването на ЕСП да установи пенсионните му права. Същия ден той изпраща писмо до Комисията, в което твърди, че тя не е взела никакви мерки, за да гарантира, че френските органи спазват разпоредбите на Правилника за длъжностните лица, свързани с прехвърлянето на пенсионни права. Освен това жалбоподателят изпрати на Комисията копие от това писмо от 25 август 2004 г. до ЕСП.

На 6 март 2005 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението на ЕСП да не установи пенсионните му права с оглед на възможността за бъдещото му пенсиониране.

На 21 юни 2005 г. жалбоподателят е написал писмо до генералния секретар на ЕСП, в което е поискал ранно пенсиониране, считано от 31 декември 2005 г., и установяване на пенсионните му права въз основа на член 9, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица[(2).](#(2)){#Footnote2}

На 28 юни 2005 г. органът по назначаването на ЕСП отхвърли жалбата на жалбоподателя от 6 март 2005 г. Тя заявява, че е вярно, че съгласно член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните*лица „длъжностно лице, което постъпи на служба в Общностите след (...), упражняващо дейност в качеството на заето или самостоятелно заето лице (...), има право (...) да е изплатило на Общностите капиталовата стойност, актуализирана към датата на действителното прехвърляне, на пенсионните права, придобити по силата на такава служба или дейности."*

Органът по назначаването обаче заяви, че докато ARRCO и жалбоподателят не могат да се споразумеят относно размера на пенсията, която да бъде прехвърлена, ЕСП няма да може да установи пенсионните права на жалбоподателя. Органът по назначаването най-накрая информира жалбоподателя, че на 31 май 2005 г. Комисията е информирала ЕСП, че досието на жалбоподателя е висящо и че ще информира ЕСП възможно най-скоро за ново предложение за прехвърляне на пенсионните права на последния.

На 25 юли 2005 г. ЕСП информира жалбоподателя, че е взела решение да го пенсионира, считано от 1 септември 2005 г. На 5 август 2005 г. жалбоподателят изпрати писмо до органа по назначаването на ЕСП. Той твърди, че решението от 25 юли 2005 г. за пенсионирането му, считано от 1 септември 2005 г., не съответства на искането му от 21 юни 2005 г. за ранно пенсиониране, считано от 31 декември 2005 г., и че вследствие на това размерът на пенсията му е бил намален.

На 5 август 2005 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман срещу ЕСП. Той представи следните твърдения:

1. ЕСП не е изпълнила искането му за прехвърляне на пенсионните му права, представено на 10 ноември 1994 г. и потвърдено на 25 август 2004 г.
2. ЕСП неправилно е решила да го пенсионира на основание член 9, параграф 2 от Правилника, считано от 1 септември 2005 г., т.е. преди установяването на пенсионните му права.

Жалбоподателят твърди, че следва да му бъде отпусната допълнителна премия за годините осигурителен стаж, която възлиза на 10 години, 3 месеца и 24 дни, за да може да се пенсионира най-късно от 1 януари 2006 г.[(3)](#(3)){#Footnote3}.

Задачата
--------

**Подходът на омбудсмана**   

Омбудсманът реши да започне разследване на първото твърдение на жалбоподателя и съответно информира жалбоподателя с писмо от 5 юли 2005 г.

В това писмо обаче омбудсманът допълнително информира жалбоподателя, че тъй като вътрешните средства за правна защита, предвидени в член 90 от Правилника за длъжностните лица, изглежда не са били изчерпани по отношение на второто му твърдение и искането му, той е решил да счете тези аспекти на жалбата за недопустими въз основа на член 2, параграф 8 от своя статут. Жалбоподателят беше информиран, че поради това тези аспекти на жалбата няма да бъдат обхванати от проверката на омбудсмана.
**Становище на ЕСП**   

Становището на ЕСП по жалбата е обобщено, както следва:

ЕСП най-напред поставя под въпрос допустимостта на жалбата и посочва, че тъй като жалбата е подадена на 5 август 2005 г., тя е допустима само доколкото се отнася до факти, известни на жалбоподателя, считано от 5 август 2003 г. Независимо от това изявление обаче ЕСП отговори на твърдението на жалбоподателя в неговата цялост, включително на позоваванията на фактите, започващи на 10 ноември 1994 г.

ЕСП счита, че е изпълнила административните си задължения. Тя добавя, че разглежданият въпрос е отказът на ARRCO да прехвърли всички пенсионни права, придобити във Франция от жалбоподателя, и че само Комисията е компетентна да работи с националните органи в тази област.

Вследствие на искането на жалбоподателя от 1994 г. за прехвърляне на неговите права ЕСП се е свързала със съответните френски пенсионни фондове. От 1995 г. до 2004 г. ЕСП неколкократно е отправяла искане към Комисията да предприеме необходимите мерки за решаване на въпроса. През ноември 2004 г. ЕСП е поискала от Комисията да предяви иск срещу Франция за неизпълнение на задълженията ѝ. От средата на 1995 г. до средата на 2005 г. Комисията е накарала ЕСП да разбере, че въпросът, свързан с отказа на ARRCO да вземе предвид вноските, платени на френските пенсионни фондове от жалбоподателя, ще бъде решен в близко бъдеще.

ЕСП също така заяви, че вследствие на искането на жалбоподателя от 10 ноември 1994 г. за прехвърляне на пенсионните му права повече от половината от тях са били прехвърлени през септември 1997 г., т.е. преди повече от 8 години. На 11 юли 2005 г. в новото си предложение за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя ARRCO прие да вземе предвид всички пенсионни права на жалбоподателя. ЕСП заяви, че тези права все още не са прехвърлени към схемата на Общността, тъй като няколко точки, включително преоценката на сумата, която трябва да бъде прехвърлена, все още предстои да бъдат разгледани. Към датата на жалбата на жалбоподателя обаче, т.е. 5 август 2005 г., въпросът вече е бил решен.
**Забележки на жалбоподателя**   

В обобщение жалбоподателят заяви, че фактите, описани от ЕСП в нейното становище, не съответстват на действителността. Според жалбоподателя в действителност има два национални органа, засегнати от жалбата --- ARRCO и Общото сдружение на пенсионните институции за управленски персонал (AGIRC)[(4).](#(4)){#Footnote4}

Жалбоподателят посочва, че прехвърлянето на пенсионните му права зависи от споразумение, сключено между Комисията и съответните френски органи. Според жалбоподателя ЕСП все още не го е информирала дали се чувства задължена да прилага това споразумение.

Освен това жалбоподателят заяви, че до датата на неговото становище все още не е получил предложение за прехвърляне на пенсионните му права.
**Допълнително писмо на жалбоподателя от 27 февруари 2006 г.**   

На 27 февруари 2006 г. жалбоподателят изпрати ново писмо до омбудсмана. Той заяви, че на 7 декември 2005 г. е подал жалба до ЕСП по член 90, параграф 2 относно „две*бележки, съдържащи предложение за изчисляване на пенсионните му права".* На 17 февруари 2006 г. жалбоподателят получи отговора на генералния секретар на ЕСП на своята жалба по член 90, параграф 2.

В писмото си до омбудсмана жалбоподателят оспори отговора на ЕСП и насочи вниманието на омбудсмана към две точки от този отговор:

1. Според жалбоподателя, след всички негови успокояващи изявления, ЕСП внезапно се е позовала в отговора си на решение на Съда на Европейските общности от 1989 г., съгласно което ЕСП не носи отговорност за прилагането на правото на Общността от националните органи.
2. Жалбоподателят твърди, че изявленията, които ЕСП е повторила в отговора си, не съответстват на действителността.

**Допълнителни проучвания**   

В светлината на забележките на жалбоподателя и неговото допълнително писмо, споменато по-горе, омбудсманът счете, че изглежда, че жалбоподателят желае да повдигне въпроса по същество и по отношение на прехвърлянето на пенсионните му права. Поради това омбудсманът поиска от ЕСП да представи становище по въпроса по същество, а именно уреждането на пенсионните права на жалбоподателя.
*Искането за допълнителна информация*   

Освен това Омбудсманът поиска от ЕСП да разгледа следния въпрос:
> „В*своето становище Сметната палата заяви, че пенсионните права на жалбоподателя все още не са прехвърлени към схемата на Общността, тъй като няколко точки (сред които преоценката на сумата, която трябва да бъде прехвърлена) все още предстои да бъдат разгледани. В становището си обаче жалбоподателят посочва, че към датата на неговото становище все още не е получил предложение за прехвърляне на пенсионните му права. При тези обстоятелства може ли Сметната палата да информира омбудсмана за настоящото положение по отношение на прехвърлянето на пенсионните права на жалбоподателя?"*
*Отговор на ЕСП*   

В отговора си ЕСП повтори становището си, че счита, че е изпълнила административните си задължения в случая на жалбоподателя. След като на 4 и 24 ноември 2005 г. получава предложенията за прехвърляне на правата на жалбоподателя от AGIRC и ARRCO, ЕСП определя годините осигурителен стаж, които следва да се вземат предвид при изчисляването на пенсионните права на жалбоподателя съгласно член 2, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. С бележка от 6 декември 2005 г. ЕСП е изпратила предложение на жалбоподателя въз основа на това изчисление. На 7 декември 2005 г. жалбоподателят е подал жалба по член 90, параграф 2 до ЕСП, на която генералният секретар на ЕСП е отговорил на 17 февруари 2006 г.

ЕСП също така заяви, че както е посочено в първото ѝ становище, след искането на жалбоподателя от 10 ноември 1994 г. за прехвърляне на пенсионните му права, повече от половината пенсионни права на жалбоподателя вече са били прехвърлени към схемата на Общността през септември 1997 г.

Накрая ЕСП заяви, че противно на изложеното в становището му, жалбоподателят е получил предложение за прехвърляне на пенсионните му права въз основа на вноските, платени в Пенсионния фонд на Société Générale („CRSG"[(5)](#(5)){#Footnote5}). Това предложение е приложено към бележките, адресирани от началника на отдел „Човешки ресурси" до жалбоподателя на 6 декември 2005 г., които съдържат предложение за изчисляване на пенсионните му права.
*Допълнителни забележки на жалбоподателя*   

В коментарите си по отговора на ЕСП жалбоподателят поддържа твърдението си. Той посочва, че е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Според него изтъкнатият от ЕСП довод, че Комисията е институцията на Съюза, компетентна да работи с националните органи в областта на прехвърлянето на пенсионните права, не може да обоснове позицията на ЕСП. Освен това жалбоподателят посочва, че е налице нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за оказване на съдействие.
*Телефонен разговор между жалбоподателя и службите на омбудсмана*   

По повод на телефонен разговор от 11 май 2007 г. жалбоподателят уведомява службите на омбудсмана, че на 23 февруари 2007 г. е подал жалба до Съда на публичната служба на Европейския съюз срещу ЕСП във връзка с твърдението, повдигнато в жалбата му до омбудсмана.

РЕШЕНИЕТО
---------

**1 Твърдение на жалбоподателя**   

1.1 Жалбоподателят е пенсиониран служител на Европейската сметна палата (ЕСП). Преди да започне работа в ЕСП, той е работил в банковия сектор във Франция от 1974 г. до 1982 г. На 10 ноември 1994 г. жалбоподателят иска от ЕСП да прехвърли пенсионните му права, произтичащи от по-рано завършения период на дейност в банковия сектор във Франция, към общностната пенсионна схема. На 13 ноември 1996 г. ЕСП отговаря, че прехвърлянето на пенсионните права, придобити в банковия сектор, не е възможно. Освен това тя отговори, че Европейската комисия трябва да изготви регламент с Асоциацията на допълнителните пенсионни схеми („ARRCO"[(6)](#(6)){#Footnote6}), за да прехвърли всички пенсионни права, придобити във Франция. На 25 август 2004 г. жалбоподателят подава искане за ранно пенсиониране и иска да се определят пенсионните му права. На 6 март 2005 г. жалбоподателят подава жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението на ЕСП по неговото искане, което той счита за незадоволително. На 28 юни 2005 г. ЕСП отхвърли жалбата на жалбоподателя. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че ЕСП не е изпълнила искането му за прехвърляне на пенсионните му права, представено на 10 ноември 1994 г. и потвърдено на 25 август 2004 г.[(7).](#(7)){#Footnote7}

1.2 В становището си ЕСП заявява, че счита, че е изпълнила административните си задължения. Тя добавя, че разглежданият въпрос е отказът на ARRCO да прехвърли всички пенсионни права, придобити във Франция от жалбоподателя, и че само Комисията е компетентна да работи с националните органи в тази област. Вследствие на искането на жалбоподателя от 1994 г. за прехвърляне на неговите права ЕСП се е свързала със съответните френски пенсионни фондове. От 1995 г. до 2004 г. ЕСП неколкократно е изисквала от Комисията да предприеме необходимите мерки за решаване на въпроса. През ноември 2004 г. ЕСП е поискала от Комисията да заведе дело срещу Франция за неизпълнение на задълженията ѝ. От средата на 1995 г. до средата на 2005 г. Комисията е накарала ЕСП да разбере, че въпросът, свързан с отказа на ARRCO да вземе предвид вноските, платени от жалбоподателя на френските пенсионни фондове, скоро ще бъде решен. ЕСП също така заяви, че вследствие на искането на жалбоподателя от 10 ноември 1994 г. за прехвърляне на пенсионните му права повече от половината от тях са били прехвърлени през септември 1997 г., т.е. преди повече от 8 години. На 11 юли 2005 г. в новото си предложение за прехвърляне на пенсионните права на жалбоподателя ARRCO прие да вземе предвид всички пенсионни права на жалбоподателя. ЕСП заяви, че тези права все още не са прехвърлени към схемата на Общността, тъй като няколко точки, включително преоценката на сумата, която трябва да бъде прехвърлена, все още предстои да бъдат разгледани. Според ЕСП обаче проблемът вече е бил решен към датата, на която жалбоподателят е подал жалбата си до Европейския омбудсман.

1.3 В становището си жалбоподателят заявява, че фактите, описани от ЕСП в нейното становище, не съответстват на действителността. Освен това жалбоподателят посочва, че прехвърлянето на пенсионните му права зависи от споразумение, сключено между Комисията и съответните френски органи. Според жалбоподателя ЕСП все още не го е информирала дали счита, че е задължена да прилага това споразумение. Освен това жалбоподателят заяви, че до датата на неговото становище все още не е получил предложение за прехвърляне на пенсионните му права.

1.4 В светлината на забележките на жалбоподателя и неговото допълнително писмо от 27 февруари 2006 г., омбудсманът поиска от ЕСП да предостави допълнително становище по въпроса по същество, а именно уреждането на пенсионните права на жалбоподателя.

1.5 В отговора си ЕСП повтори становището си, че счита, че е изпълнила административните си задължения по преписката на жалбоподателя. ЕСП също така заяви, че противно на твърдението, направено в неговите забележки, жалбоподателят е получил предложение за прехвърляне на пенсионните му права въз основа на вноските, платени в Пенсионния фонд на „Société*Générale"* („CRSG"[(8)).](#(8)){#Footnote8}

1.6 В допълнителното си становище жалбоподателят посочва, че е налице нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, както и на задължението за полагане на грижа и на задължението за оказване на съдействие.

1.7 По повод на телефонен разговор от 11 май 2007 г. жалбоподателят уведомява службите на омбудсмана, че на 23 февруари 2007 г. е подал жалба до Съда на публичната служба на Европейския съюз срещу ЕСП във връзка с твърдението, повдигнато в жалбата му до омбудсмана(9).{#Footnote9}

1.8 Член 195 от Договора за създаване на Европейската общност оправомощава Омбудсмана да получава жалби "*(...) относно случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността (...), освен когато твърдените факти са или са били предмет на съдебно производство.*" Ако е образувано съдебно производство по отношение на същите факти като тези в жалбата до Омбудсмана, Омбудсманът следователно трябва да прекрати своята проверка. В такъв случай резултатът от проверките, извършени до тази дата, трябва да бъде подаден без по-нататъшни действия в съответствие с член 2, параграф 7 от Устава на омбудсмана.

1.9 С оглед на информацията, предоставена от жалбоподателя по повод на телефонния разговор от 11 май 2007 г. със службите на омбудсмана, омбудсманът счита, че предметът на настоящата жалба и предметът на жалбата, подадена от жалбоподателя до Съда на публичната служба (дело F-17/07 )[(10),](#(10)){#Footnote10} изглежда се отнасят до едни и същи факти.
**2 Заключение**   

Въз основа на член 2, параграф 7 от Устава на омбудсмана омбудсманът прекратява разглеждането на жалбата и завежда случая без по-нататъшни действия.

Председателят на ЕСП също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

П. Никифорос Диамандурос

*** ** * ** ***

[(1)](#Footnote1){#(1)} Това съкращение означава „Association*des régimes de retraites complémentaires".*

[(2)](#Footnote2){#(2)} Съгласно този член „длъжностно*лице, което напуска работа преди да навърши 63-годишна възраст, може да поиска пенсията му за осигурителен стаж: а) се отлага до първия ден на календарния месец, следващ месеца, през който лицето навършва 63-годишна възраст; или б) да му бъде изплатено незабавно, при условие че е на възраст не по-малко от 55 години. В този случай пенсията за осигурителен стаж и възраст се намалява със сума, изчислена в зависимост от възрастта на длъжностното лице към момента, в който то започва да получава пенсията си. (...) Органът по назначаването може да реши, в интерес на службата, въз основа на обективни критерии и прозрачни процедури, въведени чрез общи разпоредби за прилагане, да не прилага горепосоченото намаление по отношение на съответните длъжностни лица."*

[(3)](#Footnote3){#(3)} В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е гарантирала, че френските органи спазват разпоредбите на Правилника за длъжностните лица, свързани с прехвърлянето на пенсионните му права. Като се има предвид, че този аспект на делото е бил насочен срещу друга европейска институция, службите на омбудсмана са регистрирали жалбата срещу Комисията с нов референтен номер 3001/2005/MF.

[(4)](#Footnote4){#(4)} Това съкращение означава „Association*générale des institutions de retraite des cadres".*

[(5)](#Footnote5){#(5)} Това съкращение означава "*Caisse de retraite de la Société Générale".*

[(6)](#Footnote6){#(6)} Това съкращение означава „Association*des régimes de retraites complémentaires".*

[(7)](#Footnote7){#(7)} В жалбата си жалбоподателят твърди също, че ЕСП неправилно е решила да го пенсионира съгласно член 9, параграф 2 от Правилника, считано от 1 септември 2005 г., т.е. преди установяването на пенсионните му права. Жалбоподателят твърди, че следва да му бъде отпусната допълнителна премия за годините осигурителен стаж, която възлиза на 10 години, 3 месеца и 24 дни, за да може да се пенсионира най-късно от 1 януари 2006 г. В писмото си от 5 юли 2005 г. омбудсманът информира жалбоподателя, че въз основа на член 2, параграф 8 от неговия статут тези аспекти на жалбата няма да бъдат обхванати от неговата проверка.

[(8)](#Footnote8){#(8)} Това съкращение означава "*Caisse de retraite de la Société Générale".*

[(9)](#Footnote9){#(9)} Дело F-17/07 *P./Сметна палата,* жалба, подадена на 23 февруари 2007 г.

[(10)](#Footnote10){#(10)} В този контекст омбудсманът отбелязва, че втората алинея от частта относно основанията и основните доводи на жалбата е формулирана, както следва: „В*подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания, изведени съответно от: i) нарушение на редица разпоредби на Правилника за длъжностните лица и на приложение VIII към него (по-специално на член 11, параграф 2 и член 26 от това приложение), ii) нарушение на задължението за полагане на грижа и на задължението за оказване на съдействие, посочени в член 24 от Правилника за длъжностните лица; iii) нарушение на принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация; iv) нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания."*