Страсбург, 31 януари 2007 г.

Уважаеми г-н Х,

На 9 май 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман във връзка с разглеждането на заявление за достъп до документи от Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

На 19 май 2005 г. препратих жалбата до генералния директор на OLAF. OLAF изпрати становището си на 9 август 2005 г. Препратих Ви я на 29 август 2005 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 16 септември 2005 г.

На 21 септември 2005 г. Ви информирах, че с оглед на факта, че предметът на настоящата жалба е много сходен с този на друга жалба, подадена от Вас срещу Европейската инвестиционна банка (жалба 1776/2005/GG - Поверително), считам за уместно двете жалби да бъдат разгледани едновременно.

На 19 декември 2005 г. отправих предложение за приятелско решение до OLAF. Същият ден Ви информирахме за това.

OLAF изпрати становището си по това предложение на 31 януари 2006 г. Аз Ви го препратих на 14 февруари 2006 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 март 2006 г.

На 29 май 2006 г. отправих искане за допълнителна информация до OLAF. Същия ден ви информирах за това.

На 30 юни 2006 г. OLAF отговори на моето искане за допълнителна информация. Препратих Ви този отговор на 10 юли 2006 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 25 август 2006 г.

На 21 септември 2006 г. отправих второ искане за допълнителна информация до OLAF. Същия ден ви информирах за това. OLAF изпрати своя отговор на 26 октомври 2006 г., а аз Ви препратих на 14 ноември 2006 г. за Вашите забележки, които Вие изпратихте на 18 декември 2006 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Контекст

Според жалбоподателя, германски адвокат, контекстът на настоящото дело е обобщен, както следва:

В началото на 90-те години две дружества от международна група (една от Швеция и една от Германия) участваха в проект в Лесото („Проект за водите на планинските райони на Лесото“), който беше подкрепен със средства, предоставени от ЕС, включително средства, предоставени от Европейската инвестиционна банка („ЕИБ“). Преди възлагането на съответните договори двете дружества са наели местен консултант, който да ги консултира по проекта и да им помогне да придобият местни знания. Впоследствие е установено, че този консултант, който е консултирал и други дружества, е действал съвместно с ръководителя на органа за възлагане на обществени поръчки в Лесото и че поне част от средствата, изплатени на консултанта от някои от неговите клиенти като консултантски такси, са били прехвърлени на възлагащия орган. Впоследствие ръководителят на органа за възлагане на обществени поръчки беше признат за виновен в корупция от съд в Лесото и осъден на лишаване от свобода.

Групата е била уведомена за предполагаемия случай на подкуп през 1998 г. и е оказала незабавно и пълно съдействие на властите на Лесото. В замяна на доброволното предоставяне на информация за проекта, директорът на прокуратурата в Лесото е предоставил на групата имунитет срещу съдебно преследване. Групата имаше политика на нулева толерантност по отношение на всяка форма на подкупи и корупция.

През април 2000 г. Европейската комисия и ЕИБ решиха да извършат одит по този въпрос. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) беше информирана за този одит. Въз основа на заключенията от одитния доклад разследването на OLAF беше приключено.

През юни 2003 г. и въз основа на нова информация OLAF започва ново разследване по този въпрос, като се обръща към швейцарско дружество, принадлежащо към групата.

С писмо от 16 септември 2004 г. жалбоподателят поиска достъп до всички документи от преписката на OLAF относно проекта за водните ресурси на Лесото (1). Искането бе отправено въз основа на Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2) ("Регламент 1049/2001").

В отговора си от 7 октомври 2004 г. OLAF отхвърли това искане, като се позова на три изключения в Регламент 1049/2001, на които се основава решението ѝ: 1) защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит (член 4, параграф 2, трето тире от регламента), „тъй като разследването все още продължава“; 2) защитата на личния живот и личната неприкосновеност в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни (член 4, параграф 1, буква б) от регламента); и 3) търговските интереси на физически или юридически лица (член 4, параграф 2, първо тире от регламента). В отговор на въпрос, поставен в този смисъл от жалбоподателя в писмото му от 16 септември 2004 г., OLAF потвърждава също, че е започнала ново разследване през 2003 г.

На 2 ноември 2004 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление, в което твърди, че следва да се предостави достъп поне до одитния доклад от 2000 г. Жалбоподателят подчерта, че без достъп до този доклад неговият клиент не е бил в състояние да прецени до каква степен OLAF вече разполага с нова информация, която оправдава започването на ново разследване.

В отговора си от 30 ноември 2004 г. OLAF потвърди позицията си, като се позова по-специално на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001. Що се отнася до одитния доклад от 2000 г., OLAF подчерта, че той съдържа предварителни резултати, становища и заключения относно първоначалното разследване. OLAF посочи, че този първоначален доклад, както и новата информация, която е получила междувременно, са послужили като основа за по-нататъшни разследвания, които са били в ход по това време. Тя добавя, че документацията по делото се състои от събраните до момента доказателства и че тези доказателства са предмет на допълнителен анализ. OLAF твърди, че оповестяването на документите, съдържащи се в преписката ѝ, би нарушило провежданото понастоящем разследване. Според OLAF не е било възможно да се предостави и частичен достъп, тъй като свързаната с това административна тежест би била непропорционална.

Жалба 1450/2005/GG (поверително)

На 29 март 2005 г. настоящият жалбоподател подаде жалба до Европейския омбудсман срещу решението на OLAF (жалба 1450/2005/GG — поверителна). Настоящият жалбоподател обаче поясни, че жалбоподателят по това дело трябва да бъде негов клиент, швейцарското дружество. Член 195 от Договора за ЕО предвижда, че жалба може да бъде подадена до омбудсмана от всеки гражданин на ЕС или от всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище в ЕС. Поради това на 2 май 2005 г. омбудсманът отхвърли жалбата, като се има предвид, че жалбоподателят не принадлежи към категорията лица, които имат право да подават жалби до омбудсмана съгласно член 195 от Договора за ЕО.

По настоящото твърдение за нарушение

На 9 май 2005 г. адвокатът, подал жалба 1450/2005/GG, подновява жалбата, като посочва, че самият той следва да се счита за жалбоподател. Поради това настоящото писмо беше заведено като нова жалба (1777/2005/GG — поверителна).

Жалбоподателят твърди, че OLAF неправилно не е предоставила достъп до неговото досие, и по-специално до доклада от одита, извършен през 2000 г., и твърди, че такъв достъп следва да бъде предоставен. Според жалбоподателя член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001 не може да се тълкува толкова широко, че да обхваща вече приключили разследвания. Освен това защитата във всеки случай вече не е обоснована въз основа на съдържанието на съответния документ (член 4, параграф 7 от Регламент No 1049/2001). Поради това жалбоподателят твърди, че следва да се предостави достъп поне до онези документи, които вече не са пряко свързани с настоящото разследване, като например одитния доклад от 2000 г.

Жалбоподателят подчерта, че е важно да се разбере какви нови доказателства са станали известни, които оправдават възобновяването на разследването на OLAF. Това беше необходимо, за да се помогне на групата да се защити.

Задачата

Становище на OLAF

В становището си OLAF прави следните коментари:

ЕС участва в съответния проект в Лесото от началото на 80-те години на миналия век.

През април 2000 г. по искане на ЕИБ и Комисията е извършен независим одит. Одитът стигна до заключението, че не е открита конкретна или пряка злоупотреба със средства на ЕИБ, но че е вероятно изпълнителите, получаващи средства от ЕИБ, да са извършили плащания към тези, които изпълняват проекта, в замяна на услуги.

През юни 2003 г. OLAF получи нова информация въз основа на съдебното разследване в Лесото. Тази информация разкри, че средствата от ЕИБ и Европейския фонд за развитие са били използвани неправомерно. В резултат на това беше започнато разследване на OLAF.

Важно е да се направи разграничение между правото на обществеността на достъп до документи съгласно Регламент 1049/2001 и правото на достъп до преписката от страна на засегнато от въпроса лице. Що се отнася до първия документ, трябваше да бъде предоставен достъп, освен ако въпросният документ не попада в обхвата на някое от изключенията, изброени в член 4 от Регламент (ЕО) No 1049/2001. За сметка на това лице, засегнато от национално съдебно производство, е имало право на достъп до преписката в съответствие с приложимите национални процесуални правила. Именно в този контекст заинтересованото лице е имало право на достъп, свързано с правото му на защита, което членовете на обществеността не са имали. Следователно аргументът на жалбоподателя, че е имал право на достъп поради необходимостта да защити своя клиент, не е от значение за анализа съгласно Регламент 1049/2001.

Тъй като понастоящем в Лесото са в ход национални съдебни производства, достъпът до преписката се контролира от нейните процесуални правила. Жалбоподателят е имал възможност да се обърне към органите на Лесото, за да поиска право на достъп до преписката. Тези органи са тези, които решават дали и кога следва да бъде предоставен достъп.

Накрая, правната рамка на OLAF не предвижда никакво право на достъп до преписката на лице, засегнато от разследване на OLAF.

OLAF не можа да оповести одитния доклад от 2000 г. или „някой от документите в преписката по разследването“ на основание член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001. Разкриването би навредило на текущото разследване на OLAF, както и на разследването на съдебните органи на Лесото по този въпрос. Както вече беше обяснено в отговора на потвърдителното заявление за достъп, предоставянето на достъп би разкрило доказателствата, с които разполага OLAF, и нейните стратегии за разследване.

Одитният доклад съдържаше предварителни резултати, становища и заключения от първоначалното разследване и беше един от елементите, които формираха основата за по-нататъшните разследвания, предприети понастоящем от OLAF и органите на Лесото по този въпрос.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки по становището на OLAF жалбоподателят подчерта, че по отношение на правото, уреждащо достъпа до досиетата на OLAF, (доколкото му е известно) няма висящи производства срещу групата в Лесото. Жалбоподателят добави, че директорът на прокуратурата в Лесото е поел правно обвързващ ангажимент да не образува производство срещу групата (3). Той подчерта, че независимо от тези факти твърдението, че въпросът за достъпа до преписката на OLAF е бил повлиян или дори уреден от правото на Лесото, е абсурдно. Според жалбоподателя дейността на институциите на Общността се урежда от общностното право.

Жалбоподателят категорично възрази срещу становището на OLAF, доколкото то предполага, че поради липсата на изрична разпоредба лицата, засегнати от разследванията на OLAF, нямат право на достъп до преписката на OLAF. Според жалбоподателя подобна позиция би била в явно противоречие с основните права, както и с Регламент (ЕО) No 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)(4). Жалбоподателят направи подробни коментари както по отношение на правото на Общността, така и по отношение на Европейската конвенция за правата на човека, за да подкрепи становището си, че лицата, които са обект на разследване на OLAF, имат право на достъп до собственото си досие и че поради това на групата следва да бъде предоставен достъп до досието на OLAF.

Що се отнася до Регламент 1049/2001, жалбоподателят припомни добре установената съдебна практика на съдилищата на Общността, според която изключенията трябва да се тълкуват ограничително. Жалбоподателят заяви, че е много малко вероятно оповестяването на всеки един документ от преписката на OLAF да навреди на разследването.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

Предложение на омбудсмана за приятелско решение

След внимателно разглеждане на становището на OLAF и забележките на жалбоподателя омбудсманът не беше удовлетворен, че OLAF е отговорила адекватно на аргументите на жалбоподателя.

Това становище се основава на следните съображения:

1. Омбудсманът счете за целесъобразно да разгледа редица предварителни въпроси, преди да разгледа твърдението и претенцията на жалбоподателя.

Предварителни въпроси

2. Омбудсманът счита, че аргументът на OLAF, че трябва да се прави разграничение между 1) правото на обществеността на достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 и 2) правото на достъп до преписката от страна на засегнато от въпроса лице, е правилен. В настоящия случай заявлението на жалбоподателя за достъп до документи от 16 септември 2004 г. и потвърдителното му заявление от 2 ноември 2004 г. очевидно се основават на Регламент 1049/2001. Отговорите на OLAF на тези заявления също се основаваха на посочения регламент. Като се има предвид, че в жалбата си жалбоподателят твърди, че решението на OLAF да отхвърли заявлението за достъп е неправилно, проверката на омбудсмана трябваше да се ограничи до проверка дали това решение намира достатъчно основание в Регламент 1049/2001. Следователно в рамките на настоящото разследване не е било необходимо да се разглеждат доводите, представени от жалбоподателя в подкрепа на становището му, че лицата, които са обект на разследване на OLAF, следва да имат право на достъп до собствената си преписка.

3. В жалбата си жалбоподателят подчерта, че за да се помогне на групата да се защити, е важно да се разбере какви нови доказателства са станали известни, които оправдават възобновяването на разследването на OLAF. В становището си OLAF заяви, че аргументът на жалбоподателя, че той има право на достъп поради необходимостта да защити своя клиент, не е от значение за анализа съгласно Регламент 1049/2001. Като се има предвид, че Регламент (ЕО) No 1049/2001 не изисква от заявителя да посочва причини, обосноваващи неговото заявление за достъп до документи, омбудсманът счете, че не е необходимо да се разглежда целта, преследвана от жалбоподателя с неговото заявление за достъп.

4. В становището си OLAF е на мнение, че тъй като понастоящем в Лесото са в ход национални съдебни производства, достъпът до преписката се контролира от процесуалните правила на тази държава. OLAF добави, че жалбоподателят е имал възможност да се обърне към органите на Лесото, за да поиска право на достъп до преписката. Според OLAF тези органи са тези, които трябва да решат дали и кога следва да бъде предоставен достъп. В становището си жалбоподателят твърди, че твърдението, че въпросът за достъпа до преписката на OLAF е бил повлиян или дори уреден от правото на Лесото, е абсурдно. Според жалбоподателя дейността на институциите на Общността се урежда от общностното право.

5. Омбудсманът отбеляза, че настоящият случай се отнася до искане за достъп до преписката на OLAF, а не до искане за достъп до преписката на органите на Лесото. Следователно забележките в становището на OLAF относно възможността жалбоподателят да се обърне към органите на Лесото са ирелевантни за целите на проверката на омбудсмана.

6. Искането на жалбоподателя за достъп до преписката на OLAF се основава на Регламент 1049/2001. В писмото си от 7 октомври 2004 г., с което отхвърля първоначалното заявление за достъп, OLAF се позовава на три изключения от Регламент No 1049/2001, а именно: 1) защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит (член 4, параграф 2, трето тире от Регламента); 2) защитата на личния живот и личната неприкосновеност в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни (член 4, параграф 1, буква б) от Регламента); и 3) търговските интереси на физическите или юридическите лица (член 4, параграф 2, първо тире от Регламента). Омбудсманът отбеляза, че само първото от тези изключения е изрично посочено в решението на OLAF относно потвърдителното заявление и че само това изключение е било обсъдено в становището на OLAF. С оглед на тези факти омбудсманът счете, че не е необходимо да разглежда другите две изключения, на които OLAF първоначално се е позовала.

Твърдение и твърдение на жалбоподателя

7. Жалбоподателят твърди, че OLAF неправилно не е предоставила достъп до неговото досие, и по-специално до доклада от одита, извършен през 2000 г., и твърди, че такъв достъп следва да бъде предоставен. Според жалбоподателя член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001 не може да се тълкува толкова широко, че да обхваща вече приключили разследвания. Според жалбоподателя защитата във всеки случай вече не е обоснована въз основа на съдържанието на съответния документ (член 4, параграф 7 от Регламент 1049/2001). Поради това жалбоподателят твърди, че следва да се предостави достъп поне до тези документи, като например одитния доклад от 2000 г., които вече не са пряко свързани с настоящото разследване.

8. В становището си OLAF посочва, че не може да оповести одитния доклад от 2000 г. или който и да е от документите в преписката по разследването на основание член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001. Според OLAF оповестяването на тези документи би навредило на текущото разследване на OLAF, както и на разследването на съдебните органи на Лесото по този въпрос. OLAF подчерта, че предоставянето на достъп до съответните документи би разкрило доказателствата, с които разполага OLAF, и нейните стратегии за разследване. Тя добави, че одитният доклад от 2000 г. съдържа предварителни резултати, становища и заключения от първоначалното разследване и е един от елементите, които формират основата за по-нататъшните разследвания, предприети понастоящем от OLAF и органите на Лесото по този въпрос.

9. Омбудсманът отбеляза аргумента на OLAF, че отказът за оповестяване на въпросните документи е обоснован от необходимостта да се защитят разследванията, извършени от органите на Лесото. Нито отговорът на OLAF от 7 октомври 2004 г. на заявлението за достъп, нито отговорът на OLAF от 30 ноември 2004 г. на потвърдителното заявление съдържат позоваване на подобни проверки. Поради това омбудсманът не можа да разбере как горепосоченият аргумент би могъл да бъде от значение, за да се установи дали решението на OLAF да откаже достъп до съответните документи може да бъде обосновано при настоящите обстоятелства.

10. Що се отнася до аргумента на OLAF, че отказът за оповестяване на въпросните документи е обоснован от необходимостта да защити собственото си разследване, омбудсманът отбеляза, че член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 предвижда, че институциите „отказват достъп до документ, когато оповестяването би засегнало защитата на (...) целите на дейности по инспектиране, разследване и одит“.

11. От вътрешна докладна записка от 11 юли 2003 г., копие от която OLAF изпраща на жалбоподателя заедно с писмото си от 7 октомври 2004 г., става ясно, че на този ден OLAF е решила да започне външно разследване относно проекта в Лесото. С оглед на информацията, предоставена от OLAF в нейното становище, омбудсманът предположи, че това разследване все още не е приключило. Омбудсманът също така отбеляза, че OLAF е заявила, че решението за започване на това ново разследване е взето с оглед на новата информация, която е получила. Според омбудсмана освен това е разумно да се предположи, че достъпът до преписката на OLAF ще разкрие доказателствата, с които разполага OLAF, и нейните стратегии за разследване. Омбудсманът счете, че оповестяването на такава информация действително би засегнало защитата на разследването на OLAF и че следователно позоваването на OLAF на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 по принцип изглежда правилно.

12. Аргументът на OLAF обаче, че не може да бъде предоставен достъп до „нито един от документите от преписката по разследването“, предполага, че изключението, посочено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001, се прилага за всички тези документи.

13. Омбудсманът изрази съмнение, че това действително е така. Изглежда логично да се приеме, че преписката на OLAF по разследването съдържа и решението на OLAF от 11 юли 2003 г. за започване на това разследване. Въпреки това, както беше посочено по-горе, OLAF не е имала никакви трудности при предоставянето на достъп до този документ. Омбудсманът счита, че по този начин OLAF не е установила, че член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001 би ѝ попречил да оповести всички документи от своята преписка.

14. По-специално омбудсманът има сериозни съмнения дали представените от OLAF мотиви могат да обосноват отказа ѝ да предостави достъп до доклада от одита, изготвен през 2000 г. Въпреки че омбудсманът вече е приел (5), че защитата, предоставена от разпоредба, подобна на разглежданата в настоящия случай, не е непременно достъпна само до приключването на съответната проверка, разследване или одит, първо трябва да се вземе предвид фактът, че документът, за който се отнася искането на жалбоподателя, изглежда е бил изготвен около четири години преди подаването на искането за достъп. Поради това не беше ясно веднага как оповестяването на този документ би могло да засегне защитата на настоящото разследване на OLAF. Освен това, макар омбудсманът да приема, че OLAF основателно е загрижена, че предоставянето на достъп до преписката ѝ би разкрило доказателствата, с които разполага, и стратегиите ѝ за разследване, нищо не показва, че предоставянето на достъп до доклада от одита, изготвен през 2000 г., би имало тези отрицателни последици. Що се отнася до първия от двата аспекта, посочени от OLAF, следва да се отбележи, че самата OLAF е решила да приключи първото си разследване с оглед на заключенията в този доклад. При тези обстоятелства беше трудно да се види на пръв поглед как разкриването на доказателства, евентуално съдържащи се в настоящия одитен доклад, би могло да повлияе на новото разследване. Омбудсманът счита, че със сигурност може да се приеме, че ако е имало конкретни доказателства за нарушения по отношение на клиента на жалбоподателя или свързани дружества, OLAF не би приключила първото си разследване, а би продължила с него. Що се отнася до втория аспект, изглежда най-малко вероятно одитният доклад от 2000 г. да съдържа информация относно стратегиите на OLAF по отношение на разследването, започнато през 2003 г.

15. Според нея OLAF не е разгледала възможността за предоставяне на частичен достъп. Следователно не е ясно дали OLAF е продължила да поддържа, както е направила в решението си от 30 ноември 2004 г. за отхвърляне на потвърдителното заявление, че не е възможно да се предостави частичен достъп, тъй като свързаната с това административна тежест би била непропорционална. Дори ако случаят е такъв, омбудсманът счете за важно да отбележи, че това изявление изглежда е направено с оглед на предоставянето на частичен достъп до всички документи от преписката по разследването на OLAF. Следователно не е ясно дали предоставянето на частичен достъп до одитния доклад от 2000 г. също би довело до непропорционална административна тежест. Във всеки случай, с оглед на неоспоримия факт, че изключенията от достъпа съгласно Регламент 1049/2001 трябва да се тълкуват ограничително, омбудсманът счете, че отказът за предоставяне на частичен достъп може да се основава само на аргумента, че това би довело до непропорционална административна тежест при много изключителни обстоятелства.

16. С оглед на гореизложеното омбудсманът стигна до предварителното заключение, че отказът на OLAF да предостави достъп или частичен достъп до своята преписка, и по-специално до доклада от одита, извършен през 2000 г., може да представлява лошо администриране.

Член 3, параграф 5 от неговия статут възлага на омбудсмана да търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция за отстраняване на случая на лошо управление и удовлетворяване на жалбоподателя.

Поради това Омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение за OLAF:

OLAF може да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до неговото досие, и по-специално до доклада от одита, извършен през 2000 г.

Отговор на OLAF на предложението на омбудсмана

В отговора си на това предложение OLAF направи следните коментари:

Омбудсманът призна, че позоваването от страна на OLAF на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 по отношение на достъпа до преписката по разследването по принцип е правилно. Омбудсманът обаче посочи, че OLAF не е установила как тази разпоредба би могла да ѝ попречи да оповести всички документи в досието си, включително одитния доклад от 2000 г.

Освен това OLAF е разгледала дали оповестяването на други документи в преписката, и по-специално на одитния доклад, би засегнало защитата на текущото ѝ разследване. OLAF е информирала ЕИБ, че оповестяването на този доклад няма да навреди на нейното разследване. ЕИБ обаче е информирала OLAF, че оповестяването на одитния доклад би навредило на търговските интереси и на защитата на личните данни, съдържащи се в доклада. ЕИБ е посочила, че само частично оповестяване, ограничено до обобщението и заключенията на доклада, няма да навреди на тези интереси.

Поради това OLAF прилага копие от тези части от доклада, като заличава имената на лицата и дружествата. ЕИБ е информирала OLAF, че ще разкрие на жалбоподателя поверително, а не в рамките на правилата за публичен достъп до документи, частта от доклада, отнасяща се до групата.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят заявява, че е удовлетворен по въпроса за достъпа до одитния доклад от 2000 г.

Той обаче заяви, че OLAF е пренебрегнала становището на омбудсмана, че не е разгледала възможността за предоставяне на частичен достъп до досието, свързано с настоящото разследване. Жалбоподателят подчерта, че когато е подадено заявление за достъп в съответствие с Регламент 1049/2001, трябва да се извърши конкретна, индивидуална оценка на съдържанието на съответните документи. Изключение от задължението за проверка на отделните документи може да бъде допуснато само в изключителни случаи и само когато административната тежест се е оказала особено голяма и по този начин е надхвърлила границите на разумно необходимото. Жалбоподателят посочи, че не е убеден, че OLAF е изпълнила задълженията си в това отношение.

Жалбоподателят подчертава, че неговият клиент може да се защити само ако е запознат с подозренията и презумпциите срещу него и има възможност да ги изясни и обори. Клиентът му също е имал право да бъде информиран за оневиняващите факти, с които разполага OLAF.

Допълнителни проучвания

След като разгледа отговора на OLAF на предложението за приятелско решение, омбудсманът счете, че се нуждае от допълнителна информация, за да разгледа настоящия случай.

По първото искане за допълнителна информация

Поради това на 29 май 2006 г. омбудсманът изпраща писмо до OLAF. В писмото си омбудсманът посочва, че в предложението си за приятелско решение е предложил OLAF „да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до неговото досие, и по-специално до доклада от одита, извършен през 2000 г.“. Омбудсманът обаче отбеляза, че в отговора си OLAF е разгледала само въпроса за възможността за предоставяне на достъп до одитния доклад от 2000 г. Поради това той прикани OLAF да представи своите коментари по предложението за приятелско решение по отношение на въпроса дали може да се предостави достъп до документи от неговото досие, различни от одитния доклад от 2000 г.

Жалбоподателят беше съответно информиран същия ден. В писмото си омбудсманът отбеляза, че в своите забележки относно отговора на OLAF на предложението за приятелско решение жалбоподателят е повторил становището си, че неговият клиент трябва да има достъп до преписката на OLAF, за да може да се защити. Омбудсманът посочи, че аргументите, които жалбоподателят е представил в този контекст, изглежда се отнасят до въпроса дали лице, което е обект на разследване от OLAF, има право на достъп до преписката на OLAF като част от правото му на защита. Този въпрос обаче, както обясни омбудсманът в предложението си за приятелско решение, не беше обхванат от настоящата проверка. Поради това омбудсманът посъветва жалбоподателя, че ако желае да продължи разглеждането на въпроса, той може да отправи искане в този смисъл до OLAF и да подаде допълнителна жалба до омбудсмана, ако отговорът на OLAF не го удовлетвори.

Отговор на OLAF

В отговора си OLAF посочи, че след допълнително разглеждане за съжаление трябва да потвърди, че изключението, предвидено в член 4, параграф 2 от Регламент No 1049/2001, все още се прилага за другите документи в досието ѝ, тъй като оповестяването на тези документи би навредило на текущото разследване на съдебните органи на Лесото по този въпрос. Както беше посочено по-горе, оповестяването би разкрило доказателствата, с които понастоящем разполага OLAF, и нейните стратегии за разследване.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят представи следните коментари:

Отговорът на OLAF не беше задоволителен. OLAF в нито един момент не е разглеждала възможността за предоставяне на частичен достъп до преписката, свързана с настоящото разследване. Беше много съмнително дали изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001, се прилага за всички документи по това досие. Съгласно постоянната практика на общностните съдилища, когато дадена институция е сезирана със заявление за достъп до преписката ѝ, тя по принцип е длъжна да извърши конкретна и индивидуална преценка на документите, посочени в това заявление. В писмото си от 30 юни 2006 г. OLAF просто отхвърля искането за достъп, като се позовава на посоченото изключение, без да обяснява по никакъв начин дали и как е приложила това изключение към своята преписка. Като се има предвид принципът, че изключенията от правото на достъп до документи трябва да се тълкуват стеснително, е много малко вероятно оповестяването на всеки документ от преписката да навреди на разследването и следователно да трябва да бъде отказано. Това вече беше доказано от факта, че OLAF не е имала затруднения да предостави копие от решението за започване на новото разследване. При сегашното състояние на нещата за клиента му оставаше невъзможно да прецени коя допълнителна информация е била разкрита, за да се направи необходимо ново разследване.

Противно на изявлението на OLAF в този смисъл, доколкото е известно на клиента му, срещу него не е образувано производство в Лесото.

Независимо от горепосоченото, до OLAF ще бъде отправено допълнително искане за достъп въз основа на частното право на защита на неговия клиент като засегнато от разследването лице.

По второто искане за допълнителна информация

На 6 юли 2006 г. Първоинстанционният съд постанови решението си по съединени дела T-391/03 и T-70/04 Franchet и Byk/Комисия. Тези случаи се отнасят до заявления за достъп до документи, които OLAF е отхвърлила на основание член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001.

Решението на Съда беше постановено, след като OLAF изпрати своя отговор на искането на омбудсмана за допълнителна информация. Жалбоподателят не се е позовал на това решение в последното си становище. Тъй като обаче решението изглежда релевантно за настоящия случай, на 21 септември 2006 г. Омбудсманът изпраща писмо до OLAF, за да я прикани да изрази становище по въпроса дали с оглед на това решение тя продължава да счита, че е разгледала надлежно заявлението за достъп, и ако това е така, да обясни причините, на които се основава това становище.

Отговор на OLAF

В отговора си OLAF посочва, че с писмо от 3 октомври 2006 г. е уведомила жалбоподателя, че разследването му е приключено без последващи действия, след като е научила, че властите на Лесото вече не възнамеряват да започнат производство срещу групата. OLAF добави, че е изпратила писмо до органите на Лесото, за да ги попита дали имат възражения срещу разкриването (пълно или частично) на документи на жалбоподателя. Омбудсманът ще бъде информиран за отговора, предоставен от тези органи, и за окончателното решение на OLAF по въпроса.

Освен това OLAF посочи, че в решението, на което се позовава Омбудсманът, Първоинстанционният съд е подчертал необходимостта от конкретен анализ по отношение на всеки съответен документ. Тя добавя, че е в процес на извършване на този анализ, но трябва да изчака отговора на органите на Лесото, за да определи дали изключението ще продължи да се прилага за някой от съответните документи. OLAF отбеляза, че като се има предвид обемът на документите в досието ѝ, тя ще поиска от жалбоподателя да уточни обхвата на своето искане за достъп.

OLAF посочи, че на 19 септември 2006 г. е получено ново искане за достъп, което се основава на правото на защита, и добави копие от писмо за изчакване, което е изпратила на жалбоподателя във връзка с това искане.

Забележки на жалбоподателя

На 18 декември 2006 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че не желае да прави коментари по този случай. Жалбоподателят посочи, че с оглед на факта, че OLAF вече е приключила разследването си без последващи действия, той ще изпрати писмо до OLAF, за да потвърди, че няма да продължи искането си за достъп до преписката.

Жалбоподателят благодари на омбудсмана за действията, които е предприел в отговор на жалбата.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за непредоставяне на достъп до документи

1.1 Жалбоподателят, германски адвокат, представлява дружество, принадлежащо към международна група. Две други дружества от тази група са участвали в проект в Лесото, който е бил частично финансиран от ЕС. През 2000 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) извърши одит на това финансиране, който доведе до одитен доклад. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) беше информирана за този одит. Въз основа на заключенията от одитния доклад на ЕИБ („одитния доклад от 2000 г.“) разследването на OLAF беше приключено.

През юни 2003 г. и въз основа на нова информация OLAF започна ново разследване по този въпрос.

1.2 С писмо от 16 септември 2004 г. жалбоподателят поиска достъп до всички документи от преписката на OLAF относно проекта за водните ресурси на Лесото (6). Искането бе отправено въз основа на Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (7) ("Регламент 1049/2001").

В отговора си от 7 октомври 2004 г. OLAF отхвърли това искане, като се позова на три изключения в Регламент 1049/2001, на които се основава решението ѝ: 1) защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит (член 4, параграф 2, трето тире от регламента), „тъй като разследването все още продължава“; 2) защитата на личния живот и личната неприкосновеност в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни (член 4, параграф 1, буква б) от регламента); и 3) търговските интереси на физически или юридически лица (член 4, параграф 2, първо тире от регламента). В отговор на въпрос, поставен в този смисъл от жалбоподателя в писмото му от 16 септември 2004 г., OLAF потвърждава също, че е започнала ново разследване през 2003 г.

На 2 ноември 2004 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление. В отговора си от 30 ноември 2004 г. OLAF потвърди позицията си, като се позова по-специално на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент No 1049/2001. Що се отнася до одитния доклад от 2000 г., OLAF подчерта, че той съдържа предварителни резултати, становища и заключения относно първоначалното разследване. OLAF посочи, че този първоначален доклад, както и новата информация, която е получила междувременно, са послужили като основа за по-нататъшни разследвания, които са били в ход по това време. Тя добавя, че документацията по делото се състои от събраните до момента доказателства и че тези доказателства са предмет на допълнителен анализ. OLAF твърди, че оповестяването на документите, съдържащи се в досието ѝ, би нарушило провежданото понастоящем разследване. Според OLAF не е било възможно да се предостави и частичен достъп, тъй като свързаната с това административна тежест би била непропорционална.

1.3 В жалбата си до Европейския омбудсман, подадена на 9 май 2005 г., жалбоподателят твърди, че OLAF неправилно не е предоставила достъп до своята преписка, и по-специално до доклада от одита, извършен през 2000 г., и твърди, че такъв достъп следва да бъде предоставен.

1.4 В становището си OLAF посочва, че не може да оповести одитния доклад от 2000 г. или който и да е от документите от преписката по разследването на основание член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001. Според OLAF оповестяването на тези документи би навредило на текущото разследване на OLAF, както и на разследването на съдебните органи на Лесото по този въпрос. OLAF подчерта, че предоставянето на достъп до съответните документи би разкрило доказателствата, с които разполага OLAF, и нейните стратегии за разследване.

1.5 След предварително разглеждане на становищата, представени от страните, омбудсманът счете, че OLAF не е отговорила адекватно на аргументите на жалбоподателя. Поради това на 19 декември 2005 г. той отправи предложение за приятелско решение, съгласно което OLAF може да преразгледа искането на жалбоподателя за достъп до неговото досие, и по-специално до доклада от одита, извършен през 2000 г.(8).

1.6 В отговора си на това предложение OLAF подчертава, че е уведомила ЕИБ, че оповестяването на одитния доклад от 2000 г. няма да навреди на разследването ѝ. ЕИБ обаче е информирала OLAF, че оповестяването на одитния доклад би навредило на търговските интереси и на защитата на личните данни, съдържащи се в доклада. OLAF добави, че ЕИБ е посочила, че само частично оповестяване, ограничено до резюмето и заключенията на доклада, няма да навреди на тези интереси. Поради това, заедно с отговора си до омбудсмана, OLAF прилага копие от тези части от доклада, като заличава имената на лицата и дружествата. OLAF отбеляза, че ЕИБ е информирала OLAF, че ще разкрие на жалбоподателя поверително, а не в рамките на правилата за публичен достъп до документи, частта от доклада, отнасяща се до групата.

1.7 В становището си жалбоподателят заявява, че е удовлетворен по въпроса за достъпа до одитния доклад от 2000 г. Той обаче заяви, че OLAF е пренебрегнала становището на омбудсмана, че не е разгледала възможността за предоставяне на частичен достъп до досието, свързано с настоящото разследване.

1.8 С оглед на гореизложеното омбудсманът стигна до заключението, че са необходими допълнителни проверки, и отправи две искания за допълнителна информация до OLAF.

1.9 В отговора си на второто от тези искания OLAF посочва по-специално, че с писмо от 3 октомври 2006 г. е уведомила жалбоподателя, че разследването му е приключило без последващи действия, след като е научила, че властите на Лесото вече не възнамеряват да започнат производство срещу групата.

1.10 В своите забележки по този отговор жалбоподателят информира омбудсмана, че не желае да прави коментари по този случай. Жалбоподателят посочи, че с оглед на факта, че OLAF вече е приключила разследването си без последващи действия, той ще изпрати писмо до OLAF, за да потвърди, че няма да продължи своето искане за достъп до преписката. Той благодари на омбудсмана за неговата подкрепа по въпроса.

1.11 Омбудсманът отбелязва факта, че жалбоподателят не желае да продължи своето искане за достъп до преписката на OLAF. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че няма основания за продължаване на разследването по настоящата жалба.

2 Заключение

С оглед на резултатите от своята проверка омбудсманът счита, че в настоящия случай няма основания за по-нататъшни проверки. Поради това той прекратява делото. Генералният директор на OLAF също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Жалбоподателят също така е поискал от ЕИБ достъп до одитния доклад. Разглеждането на това заявление доведе до жалба срещу ЕИБ (жалба 1776/2005/GG — поверителна).

(2) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(3) Жалбоподателят прилага копие от този документ.

(4) ОВ L 136, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 44,

(5) В проектопрепоръката си по дело 1126/2004/GG (поверително) от 28 февруари 2005 г. (точка 3.15). Неповерителната му версия е на разположение на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(6) Жалбоподателят също така е поискал от ЕИБ достъп до одитния доклад. Разглеждането на това заявление доведе до жалба срещу ЕИБ (жалба 1776/2005/GG — поверителна).

(7) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.

(8) Подобно предложение за приятелско решение беше направено и на 19 декември 2005 г. в рамките на разследването относно жалбата срещу ЕИБ (жалба 1776/2005/GG — поверителна).