Страсбург, 17 юли 2008 г.

Уважаеми г-н К.,

С писмо от 25 февруари 2005 г. Вие подадохте жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия. Вашата жалба се отнася до разглеждането от страна на Комисията на жалба за нарушение, която сте подали срещу Гърция във връзка с изграждането на трамвай в Атина. На 11 април 2005 г. започнах разследване на Вашата жалба.

На 30 юни 2005 г. получих становището на Комисията по жалбата. На 27 септември 2005 г. получих Вашето становище по това становище. На 7 декември 2006 г. направих предложение за приятелско решение по отношение на един аспект от Вашата жалба. На 7 февруари 2007 г. получих отговора на Комисията на това предложение. С писмо от 18 юни 2007 г. Вие коментирахте отговора на Комисията. Също така ми изпратихте някои допълнителни писма относно вашия случай.

Пиша Ви, за да Ви уведомя за резултата от моите запитвания във връзка с Вашата жалба. Извинявам се за забавянето на разглеждането на Вашия случай.

Жалбата

С писмо от 29 май 2002 г. жалбоподателят подава до Представителството на Европейската комисия в Гърция жалба по член 226 срещу гръцките органи за нарушаване на правото на Общността в областта на околната среда. Тази жалба се отнася до планиран проект за изграждане на трамвайна линия в района на Атина. Проектът е съфинансиран от ЕС. В жалбата си по член 226 жалбоподателят твърди, че докладът за оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“) за проекта е опорочен по същество, и прилага бележка, в която се посочват съответните недостатъци и недостатъци. В тази връзка той също така посочи, че не е имало проучване относно целесъобразността на проекта и че анализът на разходите и ползите е бил направен след ОВОС. Накрая той твърди, че гражданите не са били информирани и че проектът не е получил одобрението на заинтересованата общественост.

Както е посочено в писмото на жалбоподателя до Комисията от 22 февруари 2005 г., което не е оспорено от нея, а) с писмо от 12 юли 2002 г. Комисията отговори, че жалбата на жалбоподателя по член 226 ще бъде разгледана съгласно Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, както е изменена (1) ("Директивата"), и че службите на Комисията ще го информират за последващите действия по неговия случай; и б) Генералният секретариат на Комисията информира жалбоподателя с писмо от 26 юли 2002 г., че Комисията ще се опита да вземе решение по неговата жалба в срок от една година.

С писмо от 23 март 2004 г., адресирано до жалбоподателя, Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията (ГД „Околна среда“) заяви, че е приключила разглеждането на неговата жалба и не възнамерява да предложи на Комисията да започне процедури за нарушение. Той отбеляза, че директивата не оправомощава Комисията да преразглежда целесъобразността на даден проект или спазването на одобрените екологични условия за проекта. Освен това тя посочи, че оценката на качеството на ОВОС за даден проект и целесъобразността на одобрените условия на околната среда са отговорност на държавите членки. ГД „Околна среда“ добави, че тези въпроси не попадат в обхвата на контрола на Комисията, а по-скоро на компетентните национални, административни и съдебни органи.

ГД „Околна среда“ също така отбеляза, че съгласно гръцкото законодателство проекти като въпросния подлежат на ОВОС. Освен това от кореспонденцията ѝ с гръцките органи е видно, че що се отнася до изграждането и експлоатацията на проекта, предвидените в общностното право процедурни изисквания относно извършването на ОВОС са били изпълнени. По-конкретно досието от проучването за ОВОС е било представено на компетентния орган и след това предадено на компетентните съвети на префектурите и други компетентни органи за становище. На 11 юни 2001 г. префектурата на Атина поиска от вестниците „Avgi“ и „Imerisia“ да публикуват съобщение, приканвайки гражданите и техните представителни органи да се информират за проучването на ОВОС за проекта. Поради това Комисията стигна до заключението, че на заинтересованата общественост е била дадена възможност да бъде информирана за искането за „разрешение за осъществяване“ на посочения проект и за всяка имаща отношение информация относно проекта, както и да изрази становището си, преди да бъде дадено такова разрешение. След това е издадено общото министерско решение, с което се одобряват екологичните условия за проекта. На 6 ноември 2001 г. префектурата на Атина поиска от вестник „Имерисия“ да публикува съобщение, с което да информира гражданите и техните представителни органи за това решение. Поради това заинтересованата общественост беше надлежно информирана. С оглед на гореизложеното ГД „Околна среда“ стигна до заключението, че по отношение на процедурата по ОВОС гръцките органи са изпълнили задълженията си съгласно директивата. Следователно директивата не е била нарушена. При тези обстоятелства ГД „Околна среда“ посочи, че ще предложи на Комисията да приключи случая. Въпреки това, в случай че жалбоподателят е бил запознат с други елементи, които биха могли да докажат наличието на нарушение, той е бил помолен да представи съответните становища на ГД „Околна среда“ в срок от четири седмици от изпращането на писмото.

С писмо от 19 октомври 2004 г. ГД „Околна среда“ уведомява жалбоподателя, че след писмото ѝ от 23 март 2004 г. Комисията е решила на 13 октомври 2004 г. да приключи случая и че той може да се обърне отново към Комисията по въпроса, в случай че открие нови елементи, доказващи нарушение.

С писмо от 19 ноември 2004 г. жалбоподателят поиска от ГД „Околна среда“ да представи мотиви за горепосоченото решение на Комисията. Той посочва, че не е запознат с писмото ѝ от 23 март 2004 г., посочено в писмото ѝ от 19 октомври 2004 г. Той също така зададе някои въпроси, включително един, свързан с времето, необходимо на Комисията да приключи разглеждането на случая.

ГД „Околна среда“ отговори с писмо от 10 декември 2004 г. Тя приложи към писмото си копие от писмото си от 23 март 2004 г. до жалбоподателя, което съдържаше мотивите за решението на Комисията да приключи случая. Освен това ГД „Околна среда“ посочва, че що се отнася до продължителността на разглеждането на случая, тя е изпратила съответно писмо с дата 15 септември 2003 г. до кмета на Palaio Faliro и също така е информирала жалбоподателя по въпроса и неговото мнение по време на срещата на 2 февруари 2004 г. и в писмото си от 23 март 2004 г.

Жалбоподателят отговори с писмо от 22 февруари 2005 г., като се оплака от мотивите на решението на Комисията да приключи случая. Той твърди, че изискванията на Директивата относно необходимостта от информиране и консултиране със заинтересованата общественост (членове 5, 6 и 9) не са били спазени в разглеждания проект. Съобщенията относно ОВОС, направени във вестниците „Avgi“ и „Imerisia“ на 12 юни 2001 г., са погрешни, като се има предвид, че i) те са публикувани на страниците на тези вестници, които съдържат счетоводните баланси на дружествата и покани за търгове или тръжни процедури; ii) „Imerisia“ е финансов вестник и както „Avgi“, така и „Imerisia“ имат национален, но много ограничен тираж (по около 1750 екземпляра всеки); iii) част от трамвайната линия ще бъде построена в Нео Фалиро, който е част от района на Пирея, и следователно наименованието на проекта, както е обявено, следва да бъде „трамвайна линия в районите на Атина и Пирея“ (а не „трамвайна линия в района на Атина“); iv) поради тази причина подобни съобщения е трябвало да бъдат направени и от префектура Пирея; v) обществеността е била поканена просто да се запознае с ОВОС, а не да изрази мнението си по нея; vi) в нито един от осемте местни вестника на Palaio Faliro не е публикувано съобщение, не е организирана изложба с рисунки, маси, модели и т.н. в Palaio Faliro и не е проведено проучване на общественото мнение. Неговите почти 70 000 жители също не са били поканени да представят писмени предложения. Във връзка с това жалбоподателят отбеляза, че в Съвместно министерско решение 75308/5512/1990, с което се транспонира директивата, не се предвижда предоставянето на информацията на обществеността чрез средства, различни от публикуването ѝ в местната преса. Жалбоподателят също така счита за неадекватно второто съобщение, публикувано само в „Имерисия“ на 7 ноември 2001 г. и отнасящо се до общото министерско решение, с което се одобряват екологичните условия за проекта.

Освен това жалбоподателят отбеляза, че дори ако един от засегнатите граждани е посетил префектурата, за да бъде информиран за проекта, той/тя е щял/а да може да направи много малко заключения от техническо проучване на ОВОС от стотици страници, което не е било придружено от нетехническо резюме на съдържанието му.

Освен това, както се изисква от съответното гръцко законодателство, Съветът на префектурата не е представил на компетентната дирекция на Министерството на околната среда, планирането и благоустройството мнението на обществеността относно проекта, придружено от собственото му становище. Следователно липсата на отговор от страна на съветите на префектурите на Атина и Пирея в съвместното министерско решение, с което се одобрява ОВОС, произволно се счита за положително становище от страна на обществеността относно изграждането на трамвайната линия.

Освен това трамвайният маршрут, посочен в одобреното проучване за ОВОС, впоследствие е променен в редица точки. Следователно оценката е трябвало да бъде одобрена отново, след като заинтересованата общественост е била надлежно информирана. Жалбоподателят заяви, че това не е направено, тъй като гръцките органи бързат да завършат изграждането на проекта на всяка цена преди провеждането на Олимпийските игри.

Жалбоподателят изрази учудването си, че ГД „Околна среда“ е счела, че гръцките органи са изпълнили задълженията си по директивата. Той също така оспори основателността на аргумента на Комисията, съдържащ се в писмото ѝ от 23 март 2004 г., че становището на съвета на префектурата не е обвързващо, като отбеляза, че член 8 от директивата изисква „информацията, събрана съгласно членове 5, 6 и 7, да бъде взета предвид при процедурата за издаване на разрешение за осъществяване“.

На последно място, жалбоподателят направи редица забележки по въпроса за навременността на решението на Комисията по неговата жалба по член 226 и по някои въпроси, свързани с кореспонденцията му с Комисията.

Впоследствие жалбоподателят е подал жалба по този въпрос до Европейския омбудсман.

С писмо от 5 април 2005 г. Комисията отговори на писмото на жалбоподателя от 22 февруари 2005 г. На първо място, Комисията се позова на въпроса за продължителността на разглеждането на случая и отговори на едно от забележките на жалбоподателя относно препратките към уебстраници, съдържащи законодателството на Общността в областта на околната среда, което тя му е предоставила. Що се отнася до същността на случая, Комисията отбеляза, че директивата налага задължението за информиране на обществеността и провеждане на консултации с нея, но оставя на преценката на държавите членки конкретните условия, които тази информация и консултации следва да предприемат. Директивата насърчава участието на обществеността в процедурата за вземане на решения по въпроси, свързани с околната среда, но изразеното от обществеността мнение не е обвързващо за администрацията. Следователно отхвърлянето на проект от заинтересованата общественост не може да представлява нарушение на общностното право. Участието на обществеността в процедурата по ОВОС обаче дава възможност на гражданите да оспорват материалната или процесуалната законосъобразност на съответните решения чрез съдебни или други производства. Всъщност гражданите на Palaio Faliro, които очевидно са били информирани за предстоящото изграждане на трамвайния проект, сезират компетентния национален съд, а именно Държавния съвет, който отхвърля молбата им като неоснователна и постановява по-специално, че са спазени изискванията за публичност на гръцкото законодателство.

С писмо от 27 май 2005 г. жалбоподателят направи редица коментари относно съдържанието на писмото на Комисията от 5 април 2005 г., като оспори неговата коректност. Комисията отговори с писмо от 11 юли 2005 г., а жалбоподателят отговори с писмо от 27 юли 2005 г.

С писмо от 25 февруари 2005 г. жалбоподателят подаде настоящата жалба. Той посочва, че Комисията неправилно и със закъснение е отхвърлила неговата жалба по член 226 и е приложила към жалбата му съответната кореспонденция с Комисията. Омбудсманът започна проверка по следните твърдения на жалбоподателя:

1. Комисията не е разгледала надлежно неговата жалба по член 226 от 29 май 2002 г. относно евентуално нарушение от страна на гръцките органи на Директива 85/337/ЕИО във връзка с проект за трамвай в Атина.
2. Комисията е виновна за забавяне, което може да бъде избегнато, при разглеждането на неговата жалба по член 226.

По отношение на първото твърдение жалбоподателят твърди по-специално, че Комисията не е взела надлежно предвид изискванията на директивата относно: а) възможността заинтересованата общественост да изрази мнение преди започването на проекта; и б) ОВОС, която жалбоподателят счита за неподходяща. Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е предоставила подходяща обосновка за решението си да приключи случая.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари по отношение на първото твърдение на жалбоподателя.

Предметът на жалбата по член 226 на жалбоподателя, а именно разрешаването на проекта за изграждане на трамвай в Атина, вече е бил предмет на съдебно производство пред гръцкия Държавен съвет на пленарно заседание. Комисията посочва, че националният съдия, който отговаря и за прилагането на общностното право, е отхвърлил като неоснователно искането за отмяна на решението за одобряване на проекта.

Що се отнася до различните аргументи, представени от жалбоподателя, Комисията припомни забележките, които е направила в кореспонденцията си с него. Комисията отбеляза, че директивата установява поредица от процедури, които трябва да бъдат спазвани в контекста на ОВОС на някои проекти, които е вероятно да имат значително въздействие върху околната среда. Директивата обаче не предоставя на Комисията правомощия да се намесва по отношение на целесъобразността на даден проект или да преразглежда качеството на проучването за ОВОС и целесъобразността на условията, наложени за проекта.

В разглеждания случай проектът е бил подложен на ОВОС по смисъла на директивата и процедурите, предвидени в директивата, са били спазени. В края на процедурата по ОВОС е прието Съвместно министерско решение 105061/29.8.2001 г., с което се одобряват екологичните условия за проекта. Обществеността беше информирана и имаше възможност да изрази становището си преди окончателното одобрение на проекта. Освен това след одобряването на проекта компетентните органи са информирали обществеността и са ѝ предоставили цялата необходима информация.

Поради това Комисията стигна до заключението, че надлежно е взела предвид изискванията на директивата и е предоставила подходяща обосновка за решението си да приключи случая.

Комисията също така направи коментари по второто твърдение на жалбоподателя, които тя отхвърли.

Забележки на жалбоподателя

В коментарите си по отношение на становището на Комисията относно съществото на случая и решението ѝ да го прекрати, жалбоподателят направи накратко следните коментари. Що се отнася до аргумента на Комисията, отнасящ се до решението на гръцкия Държавен съвет, жалбоподателят отбеляза, че Комисията първо е изложила този аргумент в писмото си от 5 април 2005 г., а именно шест месеца след отхвърлянето на неговата жалба по член 226, което показва, че неговата жалба не е била отхвърлена въз основа на този аргумент. Във връзка с това той се позовава на писмото си от 27 май 2005 г., в което разглежда този довод. Той припомни, че гръцкият Държавен съвет не е разрешил изграждането на трамвайния проект и че е отхвърлил само искане за отмяна на министерското решение за одобряване на проучването за ОВОС, въз основа на което е издадено разрешение за осъществяване на проекта. Освен това жалбоподателят отбеляза, че противно на твърденията на Комисията, Държавният съвет е приел, че заинтересованата общественост не е била информирана за проучването за ОВОС.

Жалбоподателят призна, че Комисията не разполага с правомощия да взема решения относно целесъобразността на проект за благоустройство или да преразглежда качеството на проучване на ОВОС. Той обаче не го е помолил да го направи. За сметка на това Комисията е длъжна да провери дали са спазени процедурните изисквания, предвидени в Директивата.

Що се отнася до аргумента на Комисията, че обществеността е била информирана и е имала възможност да изрази становището си преди окончателното одобрение на проекта, жалбоподателят отбеляза, че Комисията е повторила това твърдение, без да предостави никакви подкрепящи доказателства, което означава, че обществеността не е възразила срещу проекта. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела предвид доказателствата за противното, представени в писмата му от 22 февруари, 27 май 2005 г. и 27 юли 2005 г.

Жалбоподателят също така направи коментари от страна на становището на Комисията във връзка с второто си твърдение.

Усилията на омбудсмана за постигане на приятелско решение

След внимателно разглеждане на становището и забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Комисията е отговорила адекватно на първото твърдение на жалбоподателя. Въз основа на мотивиран анализ на съответните въпроси (вж. точка 1.2 и сл. от настоящото решение) той предложи на Комисията приятелско решение в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на омбудсмана. По-конкретно Омбудсманът предложи Комисията а) да разгледа аргументите на жалбоподателя относно адекватността и уместността на ОВОС на въпросния проект; б) да преразгледа, в светлината на съобщенията, направени във вестниците "Avgi" и "Imerisia", позицията си, че не е имало нарушение на (разпоредбите на член 6, параграфи 2-3 и член 9 от) директивата.

В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията представи становището си по горепосочените въпроси. В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателят изрази несъгласието си с позициите на Комисията и поддържа жалбата си.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение, че Комисията не е разгледала правилно по същество жалбата на жалбоподателя по член 226

1.1 По отношение на първото си твърдение жалбоподателят твърди по-специално, че Комисията не е взела надлежно предвид изискванията на изменената Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (2) ("Директивата") относно: а) възможността заинтересованата общественост да изрази мнение преди започването на проекта; и б) ОВОС, която жалбоподателят счита за неподходяща. Жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е предоставила подходяща обосновка за решението си да приключи случая. Комисията, която счете, че директивата е приложима по делото (3), отхвърли както тези аргументи, така и твърдението на жалбоподателя.

1.2 В съответната част от своя анализ, съдържаща се в неговото предложение за приятелско решение в този случай, Омбудсманът, на първо място, припомни, че директивата предвижда в съответната част:

„Член 3

Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:

- хората, фауната и флората;
- почвата, водата, въздуха, климата и ландшафта;
материалните активи и културното наследство;
- взаимодействието между факторите, посочени в първото, второто и третото тире.

Член 5

1. В случай на проекти, които съгласно член 4 трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с членове 5—10, държавите-членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че възложителят предоставя в подходяща форма информацията, посочена в приложение IV, доколкото:

а) държавите членки считат, че информацията е от значение за даден етап от процедурата за издаване на разрешение и за специфичните характеристики на конкретен проект или вид проект и на екологичните характеристики, които е вероятно да бъдат засегнати;

б) държавите-членки считат, че от възложителя може разумно да се изиска да събере тази информация, като вземе предвид, inter alia, настоящите познания и методи за оценка.

2. (...)

3. Информацията, която трябва да бъде предоставена от изпълнителя на проекта в съответствие с параграф 1, включва най-малко:

- описание на проекта, включващо информация за обекта, структурата и размера на проекта,
- описание на предвидените мерки за избягване, намаляване и, ако е възможно, отстраняване на значителни неблагоприятни въздействия,
- данните, необходими за идентифициране и оценка на основните въздействия, които проектът може да окаже върху околната среда,
- кратко описание на основните алтернативи, проучени от възложителя, и посочване на основните причини за неговия избор, като се вземат предвид въздействията върху околната среда,
- нетехническо резюме на информацията, посочена в предходните тирета.

4. (...)

Член 6

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че на органите, които е вероятно да бъдат засегнати от проекта поради специфичните им отговорности в областта на околната среда, се дава възможност да изразят мнението си относно информацията, предоставена от възложителя, и относно искането за разрешение за осъществяване. За тази цел държавите-членки определят органите, с които да се провеждат консултации, по принцип или за всеки отделен случай. Събраната съгласно член 5 информация се изпраща на тези органи. Подробните условия за консултациите се определят от държавите-членки.

2. Държавите членки гарантират, че всяко искане за разрешение за осъществяване и всяка информация, събрана съгласно член 5, се предоставят на обществеността в разумен срок, за да се даде възможност на заинтересованата общественост да изрази становище, преди да бъде издадено разрешението за осъществяване.

3. Подробните условия за такова информиране и консултиране се определят от държавите-членки, които могат по-специално, в зависимост от специфичните характеристики на съответните проекти или обекти:

определя заинтересованата общественост,
- посочва местата, където може да се направи справка с информацията,
- посочва начина, по който обществеността може да бъде информирана, например чрез поставяне на билбордове в определен радиус, публикуване в местни вестници, организиране на изложби с планове, чертежи, таблици, графики, модели,
- определя начина, по който трябва да се направи справка с обществеността, например чрез писмени изявления, чрез обществено допитване,
- определя подходящи срокове за различните етапи на процедурата, за да се гарантира, че решението се взема в разумен срок.

Член 8

Резултатите от консултациите и информацията, събрана съгласно членове 5, 6 и 7, трябва да бъдат взети предвид при процедурата за издаване на разрешение за осъществяване.

Член 9

1. Когато е взето решение за предоставяне или отказ на разрешение за осъществяване, компетентният орган или органи информират обществеността за това в съответствие с подходящите процедури и предоставят на обществеността следната информация:

- съдържанието на решението и всички свързани с него условия,
- основните причини и съображения, на които се основава решението,
- описание, когато е необходимо, на основните мерки за избягване, намаляване и, ако е възможно, компенсиране на основните неблагоприятни последици. (...)“.

Омбудсманът отбеляза следното. Комисията е посочила, че директивата не ѝ предоставя компетентност да извършва преглед на качеството на проучване за ОВОС. Това е вярно. Въпреки това въпросът не е дали тази директива предоставя на Комисията горепосочените правомощия, а дали Комисията, при правилното изпълнение на своите отговорности съгласно член 226 от Договора за ЕО, има правомощието да проверява дали дадена държава-членка е изпълнила задълженията, които директивата ѝ налага по отношение на адекватността и целесъобразността на ОВОС за въпросния проект. Самата Комисия ясно е счела, че притежава такова правомощие, тъй като е предявила пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка именно в случай, в който е счела, че ОВОС на конкретен проект не отговаря на тези изисквания (4). В този случай Съдът разгледа аргументите на Комисията в светлината на членове 2, 3, 5 и 8 от директивата и стигна до заключението, че искът на Комисията е неоснователен, тъй като Комисията "е трябвало да уточни по кои конкретни въпроси изискванията на директивата не са били спазени по време на процедурата за издаване на разрешение за въпросния проект и е трябвало да представи подходящи доказателства за несъответствие."(5)

Освен това омбудсманът отбеляза, че целите на директивата се обслужват по-добре, когато аргументите относно адекватността и уместността на ОВОС, които са представени с оглед на разпоредбите на членове 3 и 5 от директивата, се представят на компетентните национални органи и се разглеждат от тях в контекста на процедурата за издаване на разрешение за осъществяване съгласно членове 6 и 8 от директивата. Омбудсманът отбелязва, че в качеството си на пазител на Договора Комисията трябва да гарантира спазването на член 8 от директивата. С оглед на горепосоченото задължение Комисията следва да разгледа надлежно твърдението, направено в жалба по член 226, че държава членка е издала разрешение за осъществяване в нарушение на член 8, а именно, че държавата членка не е взела предвид резултатите от някои консултации и конкретна информация, събрана съгласно членове 5—7, и по-специално информацията и становищата, представени от обществеността относно адекватността и правилността на ОВОС, предоставена от изпълнителя на проекта.

Въпреки това, когато твърденията за неспазване на разпоредбите на членове 3 и 5 от директивата се подават директно до Комисията чрез жалба за нарушение по член 226, прегледът от страна на Комисията на адекватността и правилността на ОВОС обикновено може да бъде ограничен, с оглед на научно-техническия характер на нейното съдържание, до проверка дали държавата членка е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че ОВОС отговаря на изискванията на членове 3 и 5 от директивата. Например такава грешка може да бъде открита, когато ОВОС не включва, както твърди жалбоподателят по отношение на ОВОС на въпросния проект, нетехническо резюме на информацията, посочена в първите четири тирета на член 5, параграф 3 от Директивата, въпреки че такова резюме се изисква от член 5, параграф 3, пето тире.

Освен това омбудсманът припомни, че директивата обхваща „изменения на проекти за развитие“, като например трамваи, тъй като нейната цел би била застрашена, ако „измененията на проекти за развитие“ се тълкуват така, че да позволят на някои строителни работи да избегнат изискването за ОВОС, когато поради своето естество, размер или местоположение е вероятно те да окажат значително въздействие върху околната среда (6). В настоящия случай жалбоподателят твърди, че трамвайният маршрут, посочен в одобреното проучване за ОВОС, впоследствие е бил променен в редица точки и следователно е трябвало да бъде извършена нова ОВОС. Въпреки това Комисията не е разгледала този въпрос.

С оглед на гореизложеното в анализа, съдържащ се в неговото предложение за приятелско решение, омбудсманът заключи, че Комисията не е успяла да докаже, че е разгледала правилно аргументите на жалбоподателя относно адекватността и правилността на ОВОС на въпросния проект и че това може да е случай на лошо администриране. Съответно омбудсманът предложи Комисията да разгледа аргументите на жалбоподателя относно адекватността и уместността на ОВОС на въпросния проект.

1.3 В съответната част от отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията отбеляза по-специално следното. Въз основа на собствените си технически и научни оценки на проекта жалбоподателят излага редица доводи срещу ОВОС на разглеждания проект. ОВОС е съдържала нетехническо резюме на проекта. Това не е случай, в който компетентният национален орган е допуснал явна грешка в преценката във връзка с изпълнението на задълженията, произтичащи от членове 3 и 5 от Директивата, а случай, в който Комисията ще трябва да извърши оценка на научно-техническото качество на проучването за ОВОС (7).

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателят изложи различни съображения, като изрази несъгласието си с аргументацията на Комисията. Той обаче не е представил конкретни и надлежно обосновани доводи, с които да оспори убедително позицията на Комисията, че това не е случай, в който компетентният национален орган е допуснал явна грешка в преценката във връзка с изпълнението на задълженията, предвидени в членове 3 и 5 от Директивата.

1.4 В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията направи по-специално следните забележки относно аргумента на жалбоподателя, че трамвайният маршрут, посочен в одобреното проучване за ОВОС, впоследствие е бил променен в редица точки и следователно е трябвало да бъде извършена нова ОВОС. Съгласно точка 13 от приложение II към директивата измененията на вече одобрен проект биха наложили съответна ОВОС, в случай че биха могли да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда. В това отношение компетентните национални органи разполагат с известна свобода на преценка. За да се установи, че националните органи са допуснали явна грешка в преценката в такъв контекст, Комисията трябва да представи конкретни доказателства за установяване на значителни неблагоприятни последици за околната среда, дължащи се на измененията. В това отношение общите аргументи на жалбоподателя относно изменението на трамвайния маршрут не са достатъчни.

В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателят не беше удовлетворен от подхода на Комисията и изтъкна редица съображения в подкрепа на гореспоменатия си аргумент.

Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят изглежда не е представил предварително гореспоменатия си аргумент на компетентните национални органи, които биха могли да разгледат въпроса и да предоставят съответните обяснения. По-скоро изглежда, че той го е представил директно на Комисията. Аргументът е формулиран в общи линии. Въпреки това оценката на това дали промените във вече разрешен проект, като разглежданите тук, „могат да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда“по смисъла на точка 13 от приложение II към директивата, зависи до голяма степен от точното съдържание на тези промени и обикновено включва оценки, основани на съответни данни за околната среда.

В това отношение Съдът на Европейския съюз е постановил следното. Първо, Съдът е обяснил какво е необходимо, за да се докаже, че националните органи са превишили пределите на правото си на преценка, като не са изискали извършването на ОВОС, преди да дадат разрешение за конкретен проект. В това отношение Комисията не може да се ограничи до общи твърдения, без да представи конкретни доказателства, че съответните национални органи са допуснали явна грешка в преценката, когато са дали разрешение за даден проект. Второ, Комисията трябва да представи поне някои доказателства за въздействието, което проектът може да окаже върху околната среда (8). Това означава, че Комисията е могла основателно да реши да не предприема по-нататъшни действия във връзка с горепосочения общ аргумент на жалбоподателя, който не е бил придружен от достатъчни и уместни данни за естеството на въпросните промени, и по-специално за тяхното вероятно въздействие върху околната среда (9). При тези обстоятелства горепосоченият подход, възприет от Комисията в нейния отговор на предложението на омбудсмана за приятелско решение, е разумен.

1.5 Освен това в анализа, съдържащ се в неговото предложение за приятелско решение, омбудсманът отбеляза, че съгласно директивата държавите членки трябва да гарантират, че всяко искане за разработване и всяка информация, събрана съгласно член 5, се предоставят на обществеността, за да се даде възможност на заинтересованата общественост да изрази становището си, преди да бъде издадено разрешението за осъществяване (член 6, параграф 2 от директивата). Освен това тези становища трябва да бъдат взети предвид в процедурата за издаване на разрешение за осъществяване (член 8 от Директивата). Въпреки че подробните условия за такова информиране на обществеността и консултиране с нея се определят от държавите членки (член 6, параграф 3 от директивата), свободата на преценка, с която разполагат държавите членки в този контекст, трябва да се упражнява по начин, който е в съответствие с целта на разпоредбите на член 6, параграф 2 и член 8 от директивата и необходимостта да се гарантира тяхното „полезно действие“ (effet utile). Това означава, че дадена държава членка надхвърля границите на съответната си свобода на преценка, когато нейните договорености относно начина, по който заинтересованата общественост може да бъде информирана, не са разумно подходящи за постигане на целта за а) информиране на заинтересованата общественост за проекта и неговите последици за околната среда въз основа на конкретна информация и б) предоставяне на възможност да подготви адекватно и да изрази своето становище, преди да бъде дадено разрешението за осъществяване.

По подобен начин член 9 от директивата оставя на държавите членки задачата да определят „подходящите процедури“ за информиране на обществеността относно решението за предоставяне на разрешение за осъществяване. Но процедури, които не са разумно подходящи за целта, за която са предназначени, за информиране на заинтересованата общественост за такова решение, не могат да се считат за „подходящи“ по смисъла на член 9.

В настоящия случай Комисията по същество счете, че с оглед на съобщенията, направени във вестниците „Avgi“ и „Imerisia“, приканващи гражданите и техните представителни органи да се информират за проучването на ОВОС за проекта, не е налице нарушение на разпоредбите на член 6, параграфи 2—3 от директивата. Жалбоподателят твърди по същество, че тези съобщения не са достатъчно подходящи за постигане на посочената по-горе цел, като отбелязва по-специално, че i) „Imerisia“ е финансов вестник и че както „Avgi“, така и „Imerisia“ имат национално, но много ограничено разпространение (по около 1750 екземпляра всеки); ii) в нито един от осемте местни вестника на Palaio Faliro не е публикувано никакво съобщение; iii) въпреки че част от трамвайната линия ще бъде построена в Нео Фалиро, който е част от района (префектурата) на Пирея, името на проекта, както беше обявено, е просто „трамвай в района на Атина“ и съобщенията са направени само от префектурата на Атина. Въпреки това Комисията не е разгледала конкретно тези аргументи. Като такива тези аргументи не изглеждаха без основание. Комисията също така не е разгледала конкретно аргумента на жалбоподателя, че член 9 от директивата не е спазен, доколкото обявлението относно общото министерско решение, с което се одобряват екологичните условия за проекта, е публикувано само в „Имерисия“.

При тези обстоятелства (10) Омбудсманът счете, че липсата на конкретно разглеждане от страна на Комисията на аргументите на жалбоподателя, че горепосочените съобщения, направени във вестниците „Avgi“ и „Imerisia“, не отговарят на изискванията на член 6, параграфи 2—3 и член 9 от директивата, може да представлява случай на лошо администриране. Съответно омбудсманът предложи, с оглед на горепосочените съобщения, направени във вестниците „Avgi“ и „Imerisia“, Комисията да преразгледа позицията си, че не е налице нарушение на (разпоредбите на член 6, параграфи 2—3 и член 9 от) директивата.

1.6 В съответната част от отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията отбеляза по-специално следното. „Правото“ на обществеността да се възползва от процедурата за информиране и консултиране, предвидена в член 6, параграфи 2—3 от директивата, е ограничено, тъй като държавите членки са оправомощени да определят конкретното съдържание на тази процедура. Същото важи по аналогия и за член 9 от Директивата. Въпреки това широката свобода на преценка, с която разполагат държавите членки в този контекст, е ограничена от необходимостта да се гарантира полезното действие на директивата.

В разглеждания случай обществеността е била информирана и е имала възможност да изрази становището си преди одобряването на проекта. Префектурата на Атина предостави проучването за ОВОС на разположение на обществеността в своята сграда. Тя също така информира общините Атина, Неа Смирни, Палео Фалиро и Глифада и направи съответно съобщение във вестниците "Авги" и "Имерисия". Решението за одобрение на проекта е публикувано в "Имерисия". Следователно Комисията не е разполагала с достатъчно елементи, за да започне производство за установяване на нарушение. Освен това посочените по-горе вестници имат добра репутация и национален тираж. Те често се използват за този вид обявяване. И не е очевидно, че местните вестници биха спомогнали по-добре за постигането на целите на директивата, тъй като те невинаги са ежедневни и имат ограничено разпространение и значение. Освен това, тъй като проектът не се отнася само до една община, а до няколко от тях и по същество до целия район на Атина, изборът на вестник с национално разпространение изглежда оправдан.

Освен това става въпрос за инфраструктурен проект, който освен това е от голямо значение, тъй като е свързан с организирането на Олимпийските игри. Съответните проучвания вече са започнали през 1995 г., а през 2000 г. проектът е обсъден в гръцкия парламент, който приема закон относно създаването на образувание, отговарящо за проучването, изграждането и управлението на трамвая. Поради това е трудно да се приеме, че гръцките органи са искали да възпрепятстват обществената информация за проекта. За разлика от това активната и заинтересована общественост е имала възможност да бъде информирана и изслушана.

Накрая, от точка 12 от Решение 2173/2002 на гръцкия Държавен съвет относно съвместното министерско решение за одобряване на изграждането на проекта ясно следва, че процедурата за оповестяване на това решение е била спазена.

С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че не е установено нарушение на член 6, параграфи 2—3 и член 9 от директивата.

1.7 В коментарите си по отговора на Комисията жалбоподателят е оспорил по мотивиран начин изложените по-горе заключения. Той отбеляза по-специално, че макар държавите членки да разполагат с широка свобода на преценка по отношение на начина, по който обществеността е информирана и консултирана, те трябва да прилагат поне един от методите, посочени в член 6, параграф 3 от директивата, което не е направено в разглеждания случай.

1.8 По отношение на последния въпрос, повдигнат от жалбоподателя, омбудсманът отбелязва следното. Съгласно член 6, параграфи 2—3 от Директивата държавите членки разполагат със значителна свобода на преценка при определянето на подробните правила за информиране и консултиране на обществеността. По-специално държавите-членки просто „могат“ да уточнят начина, по който обществеността е информирана, „например“ по един от начините, посочени в член 6, параграф 3, трето тире. Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, държавите членки не са длъжни да следват поне един от тези начини.

От друга страна, трябва също така да се отбележи, че жалбоподателят специално е насочил вниманието на Комисията към факта, че гръцкото съвместно министерско решение 75308/5512/1990 („СМС“), издадено в контекста на прилагането на директивата, предвижда публикуването в местната преса на съобщението относно проучването на ОВОС (11). Всъщност в член 1 от СМС изрично се посочва, че СМС има за цел да хармонизира гръцкото право, наред с другото, с разпоредбите на членове 6 и 9 от Директивата. Освен това в член 2, параграф 2 от СМС се предвижда, че Съветът на префектурата, който е получил проучване за ОВОС (от компетентния отдел на Министерството на околната среда, планирането и благоустройството), отговаря за „публикуването в местната преса“ („δημοσίευση στον τοπικό τύπο“) на съобщение относно проучването за ОВОС. Той също така отговаря за публикуването в пресата на покана към гражданите и представляващите ги субекти да бъдат информирани за това проучване и да представят своите мнения относно неговото съдържание в срок, не по-дълъг от 15 дни от публикуването. Следователно Гърция е упражнила горепосочената свобода на преценка, с която се е ползвала съгласно член 6, параграфи 2—3 от директивата, като е изискала, наред с другото, да бъде направена съответна публикация в местната преса. Във връзка с това следва да се отбележи също, че Държавният съвет на Гърция счита, че това изискване представлява съществен елемент от процедурата за одобряване на съответния проект и че неспазването му опорочава решението за одобряване (екологичните условия за) проекта (12). В разглеждания случай изглежда, че публикацията относно проучването за ОВОС е направена само във вестници, които са в национален тираж. Следователно може основателно да се заключи, че гореспоменатото изискване на националното законодателство не е спазено.

1.9 Подобен извод обаче не означава непременно, че Комисията е допуснала лошо администриране, като е решила да не започва производство за установяване на неизпълнение на задължения по този въпрос. В това отношение най-напред следва да се припомни, че Комисията разполага с дискреционно правомощие да реши дали да образува производство за установяване на неизпълнение на задължения съгласно член 226 от Договора за ЕО(13). Омбудсманът счита, че когато Комисията взема това решение в случай като разглеждания в настоящия случай, който се отнася до спазването на разпоредбите на член 6, параграфи 2—3 от Директивата, тя не би превишила горепосочената си свобода на преценка, ако вместо да се съсредоточи върху това дали е било спазено конкретно съответно изискване на приложимото национално законодателство, тя трябва да провери дали съответната държава членка е действала по такъв начин, че да предостави достатъчни гаранции за спазването на разпоредбите на член 6, параграфи 2—3 от Директивата и с необходимостта да се гарантира полезното им действие. Това е, което Комисията изглежда е направила в разглеждания случай.

1.10 В случая Комисията по същество стига до извода, че не е доказано, че държавата членка не е изпълнила задължението си по член 6, параграф 2 от Директивата да гарантира, че на заинтересованата общественост ще бъде дадена възможност да изрази становище, преди да бъде взето решението за издаване на разрешение за осъществяване. Комисията основа това заключение на следните точки, представени в точка 1.6 по-горе: а) префектура Атина е предоставила проучването за ОВОС на разположение на обществеността в своята сграда; б) префектурата на Атина също информира общините Атина, Неа Смирни, Палео Фалиро и Глифада; в) префектурата на Атина направи съответно съобщение във вестниците "Avgi" и "Imerisia", които имат добра репутация и национален тираж и често се използват за този вид съобщение; г) не е очевидно, че местните вестници биха спомогнали по-добре за постигането на целите на директивата, тъй като те невинаги са ежедневни и имат ограничено разпространение и значение; и д) ОВОС се отнася до инфраструктурен проект от голямо значение, свързан с организирането на Олимпийските игри; съответните проучвания вече са започнали през 1995 г., а през 2000 г. проектът е бил обсъден в гръцкия парламент.

1.11 Омбудсманът счита, че горепосочените букви а) - д) очевидно не са достатъчни, за да покажат, че по отношение на въпросния проект Гърция е изпълнила своето позитивно задължение, предвидено в член 6, параграф 2 от директивата. Полезният ефект от тази разпоредба предполага, че начинът, по който заинтересованата общественост е информирана, следва да бъде разумно подходящ за постигане на двойната цел да се осведоми заинтересованата общественост за съществуването и наличието на проучването за ОВОС и да ѝ се предостави справедлива възможност да подготви адекватно и да изрази своето становище, преди да бъде дадено разрешението за осъществяване. По отношение на буква а) от аргументацията на Комисията е достатъчно да се отбележи, че самият факт, че префектурата на Атина е предоставила проучването за ОВОС на разположение на обществеността, не е достатъчен, ако не е бил придружен от подходящи мерки, предназначени да предупредят заинтересованата общественост за съществуването и наличието на проучването за ОВОС и възможността за изразяване на мнение по него. Що се отнася до буква б), очевидно е, че предоставянето на съответната информация на общините, засегнати от проекта, може да бъде от значение за целите на изпълнението на задължението, наложено с член 6, параграф 1 от Директивата. Тя обаче сама по себе си не е релевантна по отношение на член 6, параграф 2 от Директивата, тъй като не се отнася до предоставянето на информация на заинтересованата общественост. Аналогично, буква в) не е убедителна. Фактът, на който се позовава Комисията без конкретна подкрепяща информация, че тези два вестника често са били използвани за съобщения относно проучвания по ОВОС, не представлява общоизвестност и е оспорен от жалбоподателя, който правилно е посочил, че „Imerisia“ се съсредоточава предимно върху финансови въпроси. По-важното е, че не се оспорва, че вестниците "Авги" и "Имерисия" имат национално и доста ограничено разпространение. Този вид движение вероятно няма да предостави достатъчно гаранции, че гореспоменатата двойна цел ще бъде постигната. Освен това публикуването на съобщението в тези вестници се е състояло само веднъж. Що се отнася до буква г), Комисията не опроверга аргумента на жалбоподателя, че е имало значителен брой местни вестници, които са могли да бъдат използвани за информиране на заинтересованата от проекта общественост. Освен това, дори да се предположи, че местната преса е такава, че е малко вероятно да постигне целите на член 6, параграф 2, подобна точка не би оправдала използването на други средства за публичност, които не биха били разумно подходящи за постигането на тези цели. Накрая, що се отнася до буква д), самият факт, че въпросният проект е бил важен и може да е получил публичност чрез парламентарни обсъждания или чрез медиите, не може да създаде презумпция, че същите цели са били постигнати.

1.12 С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че Комисията не е разгледала правилно аргумента на жалбоподателя относно нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата и че този пропуск, който представлява лошо администриране, не е бил отстранен в хода на настоящото разследване, въпреки усилията му в това отношение. Въпреки това, като се има предвид естеството на този случай на лошо управление, фактът, че изграждането на въпросния голям проект е завършено отдавна и дискреционните правомощия на Комисията, посочени в точка 1.9 по-горе, омбудсманът не счита за оправдано да продължи разглеждането на въпроса. Съответно той ще приключи този аспект на делото със съответната критична забележка.

1.13 Що се отнася до аргумента на жалбоподателя относно нарушението на член 9 от директивата, в отговора си на съответната част от предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията отбеляза, че от точка 12 от Решение 2173/2002 на гръцкия Държавен съвет относно решението за одобряване на изграждането на проекта ясно следва, че процедурните правила за публичността на това решение са били спазени. Омбудсманът отбелязва, че Държавният съвет действително е потвърдил, че процедурата, предвидена в член 3 от СМС относно, наред с другото, публикуването в пресата на решението за одобряване на екологичните условия за проекта, е била спазена. В член 3 от СМС се предвижда, наред с другото, че съответното съобщение следва да бъде публикувано в местната преса. Гръцкият Държавен съвет стигна до посоченото по-горе заключение, като същевременно заяви, че му е предоставено копие от съответния вестник „където името на вестника не се вижда“. Всъщност изглежда, че този вестник е „Imerisia“, който има национално и доста ограничено разпространение (вж. също точка 1.11 по-горе). Следователно изглежда, че Комисията се е основала на горепосочения извод, до който е стигнал Държавният съвет, без обаче надлежно да вземе предвид релевантната забележка на Съда. Във всеки случай Consiglio di Stato (Държавен съвет) не е разгледал въпроса дали е спазено изискването на член 9 от Директивата.

1.14 С оглед на гореизложеното и на съответния си анализ в точка 1.5 от настоящото решение омбудсманът заключава, че Комисията не е разгледала правилно аргумента на жалбоподателя относно нарушение на член 9 от директивата и че този пропуск, който представлява лошо администриране, не е бил отстранен в хода на настоящото разследване, въпреки усилията му за обратното. Въпреки това, като се има предвид i) естеството на този случай на лошо управление; ii) че изграждането на въпросния голям проект е приключило отдавна; и iii) дискреционните правомощия на Комисията, посочени в точка 1.9 по-горе, омбудсманът не счита за оправдано да продължи разглеждането на въпроса. Съответно той ще приключи този аспект на делото със съответната критична забележка.

2 Твърдение за забавяне, което може да бъде избегнато, при разглеждането от страна на Комисията на жалбата за нарушение, подадена от жалбоподателя

2.1 Приложението към "Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността"(14) предвижда, inter alia, че "[п]о правило службите на Комисията ще разследват жалбите с оглед вземане на решение за издаване на официално уведомително писмо или за приключване на случая в рамките на не повече от една година от датата на регистриране на жалбата от Генералния секретариат."(точка 8).

2.2 В разглеждания случай жалбата за нарушение на жалбоподателя изглежда е била регистрирана от Генералния секретариат на Комисията в края на юни или началото на юли 2002 г. Комисията изглежда е изпратила своята оценка на жалбоподателя с писмо от 23 март 2004 г.(15). В становището си по жалбата Комисията признава, че не се е свързала с гръцките органи веднага след регистрирането на въпросната жалба за нарушение. Всъщност Комисията изглежда е поискала от гръцките органи информация относно тази жалба едва през март 2003 г., т.е. около девет месеца след регистрацията ѝ. Комисията обясни това забавяне, като се позова на работното натоварване на ГД „Околна среда“ и отбеляза, че тази ГД разглежда почти 50 % от жалбите за нарушения, разглеждани от Комисията. Това обаче не е задоволително обяснение. Освен факта, че тя е формулирана общо, трябва да се отбележи, че Комисията е трябвало да предприеме подходящи стъпки по отношение на организацията и функционирането на ГД „Околна среда“, за да гарантира, че тази ГД ще бъде в състояние да се справи правилно и своевременно със значителния брой случаи на нарушения. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че е налице необосновано забавяне при разглеждането на случая на жалбоподателя от страна на Комисията (16). Това беше случай на лошо администриране и омбудсманът ще направи съответната критична забележка по-долу (17).

3 Заключение

Въз основа на своите проверки по този случай омбудсманът отправя следните критични забележки:

Поради причините, обяснени в точки 1.5 и 1.11-1.14 по-горе, Комисията не е разгледала правилно доводите на жалбоподателя относно нарушение на член 6, параграф 2 и член 9 от Директива 85/337. Този неуспех е равнозначен на лошо управление.

Поради причините, обяснени в точка 2.2 по-горе, Комисията отдели необосновано време, за да разгледа жалбата за нарушение на жалбоподателя. Това е случай на лошо управление.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за настоящото решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 175, 1985 г., стр. 40, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г., ОВ L 73, 1997 г., стр. 5.

(2) Вж. бележка под линия 1.

(3) Проверката на омбудсмана не се отнася до въпроса дали и до каква степен директивата е била приложима към разглеждания проект. Омбудсманът обаче отбелязва в това отношение, че в своето решение 2173/2002 гръцкият Държавен съвет е посочил, наред с другото (точка 15), че частта от проекта относно маршрута Neo Faliro-Palaio Faliro-Glifada е била предвидена в Закон 1515/1985 („Регулаторен план на Атина“), който е определил, че тази част от трамвайната линия ще се тълкува по протежение на бреговата линия на залива Фалиро. Това решение, с което се отхвърля жалба за отмяна на съвместното министерско решение за одобряване на екологичните условия за въпросния проект, не разглежда горепосочения въпрос за приложимостта на Директивата.

(4) Вж. дело C-431/92 Комисията срещу Германия [1995] ECR I-2189, параграфи 1 и 42. Както е отбелязано в точка 42 от решението, Комисията счита, че „оценката на въздействието на разглеждания проект върху околната среда (...) не е в съответствие със задължението да се вземе предвид взаимодействието между факторите, посочени в член 3, първо и второ тире от директивата (човешки същества, флора, фауна, почва, вода, въздух, климат и ландшафт), задължение, което изисква цялостна оценка на тези фактори.“

(5) Вж. дело C-431/92 Комисия/Германия, цитирано по-горе, точки 39, 43-45.

(6) Вж. дело C-72/95 Kraaijeveld [1996] ECR I-5403, параграф 39; Дело C-435/97 WWF [1999] ECR I-5613, параграф 40.

(7) Комисията се позовава по-специално и на предходния си довод, че в Решение 2173/2002 гръцкият Държавен съвет е отхвърлил жалба за отмяна на министерското решение, с което се одобряват екологичните условия на проекта. В това отношение омбудсманът отбелязва, че в това решение гръцкият Държавен съвет не е постановил, че изискванията на Директива 85/337 (или на транспониращата национална правна уредба) като цяло са спазени. Държавният съвет по-скоро е разгледал и отхвърлил като неоснователни конкретните правни основания, представени от жалбоподателите, които изглежда не се отнасят до опасенията, изразени от жалбоподателя във връзка със спорния проект.

(8) Вж. дело C-508/03 Комисия/Обединено кралство [2006] ECR I-5517, параграф 91, цитиращо дело C-117/02 Комисия/Португалия [2004] ECR I-5517, параграфи 85, 87.

(9) Вж. решението на омбудсмана по жалба 3660/2004/PB, точки 2.6 и 2.7.

(10) Във връзка с това омбудсманът отново подчерта, че в своето решение 2173/2002 Държавният съвет на Гърция не е разгледал въпроса дали в този случай са спазени изискванията на (членове 6 и 9 от) директивата. Съдът просто е счел (точка 12), че самият факт, че изискванията за публичност на националното законодателство за оспорваното решение (одобрение на екологичните условия за проекта) са били изпълнени, не означава, че вносителите на петицията са се запознали напълно с това решение, за да проверят дали жалбата за отмяна е била подадена своевременно.

(11) СМС (по-специално член 3 от него относно публичността на решението за одобряване на екологичните условия на даден проект) също е посочена като приложима в решение 2173/2002 на гръцкия Държавен съвет (точка 12).

(12) Вж. решение 970/2007, т. 12.

(13) Вж. по-специално дело 247/87 Star Fruit срещу Комисията [1989] ECR 291, параграф 11.

(14) COM(2002) 141 окончателен, ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.

(15) Жалбоподателят е заявил, че не е получил това писмо по това време. Очевидно той го е получил едва през декември 2004 г., след като Комисията го е информирала за приключването на случая. В контекста на настоящото разследване жалбоподателят изрази съмнения дали Комисията действително му е изпратила писмото си от 23 март 2004 г. към момента на издаването му. Той предложи да се извърши вътрешно административно разследване и омбудсманът да може да разследва въпроса. Омбудсманът припомня, че фактическото твърдение на Комисията, че е изпратила това писмо на жалбоподателя, съдържа (опровержима) презумпция за истинност (вж. дело T-311/00 British American Tobacco срещу Комисията [2002] ECR II-2781, параграф 35) и че Комисията като цяло разполага с широка свобода на преценка по отношение на провеждането на вътрешни административни разследвания. Той също така отбелязва, че нищо в преписката по случая не подсказва, че Комисията може умишлено да не е изпратила на жалбоподателя писмото си от 23 март 2004 г. Поради това омбудсманът счита, че не би било оправдано да се разширява обхватът на настоящото му разследване по горепосочения въпрос, повдигнат от жалбоподателя.

(16) Омбудсманът не счита за необходимо да преценява дали е имало неоправдано забавяне и на един от следващите етапи от работата на Комисията по случая.

(17) В хода на проверката жалбоподателят поиска от омбудсмана да прецени дали членовете на персонала на Комисията, които са извършили лошо управление в неговия случай, могат да бъдат виновни за престъпления или дисциплинарни нарушения. В тази връзка омбудсманът припомня, че съгласно член 195 от Договора за ЕО неговата роля е да разглежда потенциални случаи на лошо администриране в дейността на институциите или органите на Общността. Следователно той не провежда наказателни или дисциплинарни разследвания по отношение на персонала на институциите или органите на Общността, чиято дейност може да бъде проверена от него за лошо управление. Съгласно член 4, параграф 2 от своя статут омбудсманът уведомява компетентните национални органи за факти, които могат да се отнасят до наказателното право. В настоящия случай омбудсманът не е забелязал такива факти. Освен това съгласно член 4, параграф 2 от своя статут омбудсманът може да информира съответната институция или орган на Общността за фактите, които поставят под въпрос поведението на член на техния персонал от дисциплинарна гледна точка. В настоящото си решение, което се съобщава както на жалбоподателя, така и на Комисията, омбудсманът представи елементите, въз основа на които е стигнал до заключението, че е налице лошо управление от страна на Комисията. Следователно Комисията, а не омбудсманът, трябва да прецени дали случаят включва и дисциплинарни нарушения.